№ 258
гр. Благоевград, 08.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
като разгледа докладваното от Петър Узунов Въззивно частно гражданско
дело № 20231200500136 по описа за 2023 година
Производството е образувано по частна жалба на М. В. Ш., гр. Г.Д.,
ул.“***“ №16, против определение №596/02.12.2022г. на РС-Г.Д. по ч.гр.д.
№949/22г по описа на с.с., с пр. осн. чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С атакувания акт е отхвърлено подаденото от длъжника възражение по
чл.414а ГПК.
Недоволна от така постановения акт е останала жалбоподателката, която
го намира за незаконосъобразен, излагайки съображения в тази насока.
Настоява за неговата отмяна и спиране на заповедта за изпълнение.
Ответникът не изразява становище по жалбата въпреки предоставената
възможност за това.
Съдът след като прецени наведените доводи, при съобразяване на акта,
чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
От материалите по ч.гр.д.№949/22г се установява, че „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД със заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК е поискала и респ. получила от РС-Г.Делчев
заповед за изпълнение срещу длъжника М. В. Ш. за сумите, както следва:
сумата в размер на 2195, 58лв главница по договор за потребителски кредит
1
от 24.03.2021г.; 336лв договорна лихва за периода от 15.07.2021г до
15.10.2022г; 278, 32лв обезщетение за забава за периода от 16.07.2021г до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане;
56,20лв платени за държавна такса и 50лв юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед е връчена на длъжника на 02.11.2022г(вж.
съобщението на л.28 от заповедното производство), като на 16.11.2022г по
делото е депозирано възражение по чл.414а ГПК по образец, в което
длъжникът М. Ш. е заявила, че не е дала повод за предявяване на вземането,
поради което и не дължи разноски за производството. Посочила е, че имала
финансови затруднения, с телефонен разговор с кредитора е уговорила
споразумение, но е получила заповедта за изпълнение.
Същевременно е подала и възражение по чл.414 ГПК, с което
жалбоподателката признава задължението си и моли кредиторът да спази
уговорката си като го разсрочи на поносими вноски.Към възражението са
приложени две разписки за платени суми, от които се установява, че на
05.04.2022г и 19.02.2022г длъжникът е заплатил на заявителя сумата от по 100
лв.
В становището си по чл.414а, ал.3 ГПК заявителят е посочил, че така
извършените плащания са преди образуване на заповедното производство и
са отразени в претендирания размер на задълженията в подаденото заявление
по чл.410 ГПК, като след образуване на заповедното производство не са
постъпвали плащания по кредита.
При тези данни правилно РС е отхвърлил възражението на длъжника с
правно основание чл.414а, ал.1 ГПК. Представените с възражението по
чл.414а ГПК платежни нареждания удостоверяват извършени плащания
преди предявяване на заявлението (същото е подадено на 26.10.2022г., а
платежните нареждания са от 05.04.2022 г. и 19.02.2022 г.), а не в срока за
доброволно изпълнение, поради което не могат да бъдат взети предвид в
производството по чл.414а ГПК. По арг. от чл.414а, ал.1, вр. с чл.412, т.8 ГПК
релевантно по чл.414а ГПК е само плащането, извършено от длъжника в
срока за доброволно изпълнение, т.е. едномесечен срок от връчване на
заповедта. В случая заповедта е връчена на 02.11.2022г., поради което от
значение би било единствено плащане, извършено до 02.12.2022г. В случая
2
плащанията са отпреди посочената дата, поради което са ирелевантни. Ето
защо и доколкото приложените от жалбоподателката платежни нареждания
са за плащания преди този срок, а дори и преди образуване на заповедното
производство, същите не са в състояние да подкрепят въззивната теза.
Представените от длъжника с частната жалба платежни нареждания за
извършени от длъжника плащания на 11.10.2022г и 30.11.2022г също не могат
да бъдат взети предвид от съда, тъй като не установяват плащане на суми от
жалбоподателката в полза на заявителя по процесния договор за
потребителски кредит. Видно е от разписките, че получател на извършените
плащания е Sofia Commerce Credit Grup, а не заявителя „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД. Отделно от това, плащанията са извършени с цел
захранване на микросметка, а не с за погасяване на каквито и да било
задължения, още по-малко процесните. Оттук тезата за извършени плащания
с представените разписки е несъстоятелна.Особено при изрично
волеизявление на жалбоподателката в подаденото възражение по чл.414 ГПК,
че признава изцяло(а не частично) задълженията си по процесния договор за
кредит.
В контекста на горното РС правилно и законосъобразно е отхвърлил
възражението по чл.414а ГПК, което налага потвърждаване на атакувания акт.
Що се касае до искането за спиране на заповедта за изпълнение, то
компетентен да се произнесе по арг. от чл.420, ал.2 ГПК по това искане е
заповедният съд. Това налага връщане на жалбата в тази част на РС за
произнасяне по реда на чл.420, ал.2 ГПК.
Водим от горното, Благоевградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №596/02.12.2022г. на РС-Г.Д. по ч.гр.д.
№949/22 г. по описа на с.с.
ВРЪЩА на РС-Г.Д. жалбата в частта, досежно искането за спиране
изпълнението на заповедта за изпълнение, за произнасяне по реда на чл.420,
ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4