№ 1213
гр. ***, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430104123 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие .
Делото е образувано по молба на М. Т. П. с ЕГН ********** от гр.*****
№69 ап.5 против Н. АНГ. Б. с ЕГН ********** от с.Б***14. Молителката
твърди, че е живяла с ответника на семейни начала в продължение на две
години и половина. Имали проблеми в отношенията си още от началото на
връзката им. През 2017г ответникът упражнил над нея физическо насилие,
докато била бременна, за което било образувано дело за домашно насилие
№7778/2017г. по описа на ПлРС. Твърди, че след приключване на
производството по делото се разделила с ответника и прекратила контактите
си с него. Имало случаи, в които той се обаждал по телефона и отправял
заплахи за живота и здравето й. Молителката твърди, че ответникът е
агресивен и склонен към саморазправа.
На 28.07.2022г. получила съобщение от него да се видят и говорят. Тъй
като се страхувала от него определила мястото на срещата им да бъде на
бензиностанция *** в кв. „***“. Около 10.15-10.20 ч. се срещнали на
1
уреченото място и ответникът започнал да й отправя обвинения, че говори по
негов адрес пред хората и го злепоставя. Заявил, че ще я убие и ще вземе
детето, а тя не може да му попречи. Предупредил я да мълчи, защото щял да й
затвори устата.
В резултат на случилото се молителката се чувства застрашена за
живота и здравето си.
В заключение моли съда да постанови мерки по ЗЗДН срещу ответника,
а именно: на основание чл.18, ал.1 вр. чл.5 , ал.1, т.1 от ЗЗДН да задължи
извършителя да се въздържа от извършване на физическо и психическо
насилие спрямо молителката. На основание чл.18, ал.1 вр. чл.5 ал.1 т.3 от
ЗЗДН да забрани на ответника да я приближава на адрес по местоживеене –
ул. ***69, ап.5 и ул. *** №21, ап.5, вкл.и местата й за социални контакти и
отдих, както и да постанови мерки по чл.9, ал.4 ЗЗДН.
Към молбата е представена декларация, в която е описано по време и
място извършеното над пострадалата насилие.
В съдебно заседание молителката се явява лично и поддържа молбата.
Ответникът се явява и оспорва твърденията в молбата.
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл.3 т.2 от ЗЗДН защита по този закон може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с
което е било във фактическо съпружеско съжителство.
Между страните не се спори, че молителката М. Т. П. и ответникът Н.
АНГ. Б. нямат сключен граждански брак, но същите са живели на съпружески
начала, от което съжителство имат родено дете. При това положение съдът
счита, че молбата за защита от домашно насилие, упражнено спрямо
молителката, се явява подадена срещу надлежна пасивно легитимирана
страна при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок,
поради което е процесуално допустима.
По основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл.2 ал.1 от ЗЗДН посочва, че домашно насилие е всеки
акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на
2
личния живот, личната свобода и личните права. По делото е представена
декларация от М. Т. П. по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която молителката декларира,
че на 28.07.2022г. около 10:15 – 10:20 часа в гр.***, пред Бензиностанция ***,
спрямо нея е бил извършен акт на домашно насилие от ответника Н. АНГ. Б.,
при който ответникът я заплашил с убийство, че ще и вземе детето и тя няма
какво да направи, за да му попречи.
Спорно по делото е дали ответникът е осъществил акт на домашно
насилие спрямо молителката.
По делото са представени като доказателства флаш памет от
бензиностанция „***“ в ж.к. ***, която съдът приобщи като веществено
доказателство. В записите от камерите се установява, че в 10,10 ч
молителката е влязла в бензиностанцията, в 10,12 часа си е купила кафе, а в
10,13 часа ответникът е напуснал бензиностанцията с личния си автомобил.
Приобщените записи от видеокамерите подкрепят твърденията на страните,
че в периода между 10,10 часа и 10,12 часа молителката и ответникът са
разговаряли. Мястото на разговор не е покрито от видеокамера, а и липсва
гласов запис на разговора им. От записите, съдът приема, че се установи
единствено, че разговорът между двамата е проведен в периода между 10,10
часа и 10,12 часа. Какъв разговор са провели не се установи от приетите
видеофайлове, тъй като не са озвучени.
По делото като свидетел е изслушана ***риятелка на молителката,
която заяви, че на 28.07.2022г., около 10,20 часа молителката и се обадила
силно изплашена с треперещ глас и споделила, че ответникът я заплашил с
убийство. Тъй като свидетелката работи в Кризисен център за жени и деца,
претърпели насилие, я посъветвала да потърси помощ в центъра.
Свидетелката не е чула разговора между страните и отправени към
молителката заплахи от страна на ответника.
С представената по делото Декларация, съгласно разпоредбата на чл.9,
ал.3 от ЗЗДН, молителката е декларирала обстоятелствата, изложени и в
молбата й, а именно, че ответникът е извършил спрямо нея акт на домашно
насилие. Представената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е
доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният насилнически
акт и неговото авторство, както и евентуалните последици от този акт. В
случая тя е частен свидетелстващ документ, който притежава материална
3
доказателствена сила за удостоверените от пострадалия изгодни за него
факти. Тук е и разликата с представянето на частен свидетелстващ документ в
исковия процес, където той има материална доказателствена сила, ако
удостоверява неизгодни за издателя факти. За да е годно доказателствено
средство обаче, тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие
по начина, по който в редовната молба за защита актът е описан. В настоящия
случай съдържанието на представената декларация кореспондира с описаната
в молбата фактическа обстановка.
Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на свидетели,
декларацията е достатъчна, за да се приложат спрямо ответника мерките по
чл.5, ал.1 от ЗЗДН, именно предвид нейната материална доказателствена сила.
На декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, изхождаща от молителя като
пострадало лице, следва да бъде придадена силата на доказателствено
средство, съгласно чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН и на основание само на нея -
съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, да бъде издадена заповед за защита в полза на
декларатора по делото и пострадало лице за упражнено домашно насилие.
Декларацията индивидуализира акта на насилие по начина, по който е описан
в молбата за защита (чл.9, ал.1, т.4 от ЗЗДН) - описание на акта, дата, час,
място и начин на извършване на съответния акт. С декларацията се
установява извършеното над молителката от страна на ответника насилие –
заплаха с убийство и че ще и вземе детето, а тя нищо не може да направи.
Тези действия представляват психическо и емоционално насилие, извършени
от ответника спрямо молителката.
В повечето случаи, домашното насилие се извършва в отсъствието на
свидетели, поради което и законодателят е предвидил облекчен ред за
доказване извършването му от страна на пострадалото лице. Посочената
форма на домашно насилие засяга психологическата неприкосновеност на
молителката, причинявайки у нея страх за живота и здравето, стрес и
негативни емоции.
При така изложеното, съдът приема, че молбата се явява основателна и
следва да бъде уважена. С оглед приетото, че с деянието си на 28.07.2022г.
ответникът е упражнил спрямо молителката психическо насилие изразяващо
се в заплахи за живота, здравето и детето и, съдът счита, че са налице
основания за предприемане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН. Съдът
4
намира, че адекватни, с оглед вида и степента на упражненото насилие, са
мерките по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН – задължаване на ответника да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо молителката и чл.5 ал.1 т.3 от
ЗЗДН да забрани на ответника да я приближава на по-малко от 50 метра,
както и да приближава на по-малко от 50 метра адреса по местоживеене – ул.
***69, ап.5 и ул. *** №21, ап.5, вкл. и местата й за социални контакти и
отдих. Посочените мерки ще осигурят защита в значителна степен на
пострадалото лице.
Законодателят не е предвидил и регламентирал срок за мярката по чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН и същата следва да бъде наложена без такъв. По отношение на
мярката по чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН съдът счита, че т ези мерки следва да бъдат
наложени за срок от 12 месеца, считано от издаване на заповедта за защита,
предвид тежестта на извършения акт на домашно насилие и последиците от него.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25
лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200лв. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на процесуалният представител на молителката
разноски в размер на 720 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА на основание чл.5, ал.1 от
Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Н. АНГ. Б. с ЕГН
********** от с.Б***14, да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо М. Т. П. с ЕГН ********** от гр.***** №69 ап.5.
ЗАБРАНЯВА на Н. АНГ. Б. от с. ***, ул. “***” № 14, ЕГН
**********, да приближава молителката М. Т. П. от гр. ***, ЕГН **********,
жилището й, находящо се в гр. ***, ул. „***“ № 21, ап. 5 и ул.***69 ет.3 ап.5,
местоработата на молителката М. Т. П., местата за социални контакти и отдих
на молителката, за срок от дванадесет месеца, считано от 17.08.2022г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за наложените мерки за защита, която на
основание чл. 21 ал. 1 от ЗЗДН да се изпълни от полицейските органи по
5
местоживеене на ответника.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника Н. АНГ. Б. от с.***, ул.“***” № 14,
ЕГН **********, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан и ще
бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА ответника Н. АНГ. Б. от с.***, ЕГН**********, да заплати
по сметка на ***ския районен съд държавна такса в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА ответника Н. АНГ. Б. от с.***, ЕГН**********, да заплати
по сметка на ***ския районен съд глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА ответника Н. АНГ. Б. от с.***, ЕГН**********, да заплати
на адвокат *** с ЕГН ********** , адвокат в АК ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева.
На основание чл.16, ал.3 от ЗЗДН копие от решението и заповедта да се
връчи на І –во РУП към ОД на МВР – гр.*** и РУП ***.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на
страните пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
6