Решение по дело №1809/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.284, ал.1, във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), във вр.с чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК).

Образувано е по искова молба от Г. В. Г., [ЕГН] - лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора – Бургас, ЗО „Дебелт“ против ГД „Изпълнение на наказанията“- София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 лева за периода от 01.01.2019 г. до 13.09.2023 г., причинени от незаконосъобразно бездействие на ГДИН да осигури на ищеца достъп до обособено място за простиране на пране и достъп до обща пералня. Ищецът твърди, че поради това е бил принуден сам да пере дрехите си и да ги суши на леглото си на импровизирано направен простор в килията, с което бил поставен в неблагоприятно условие за изтърпяване на наказанието, уронващо човешкото му достойнство, пораждащо у него чувство на страх и малоценност и причинило редица здравословни проблеми - ищецът не можел да диша, тъй като въздухът бил твърде влажен, поради изпаренията на водата и сапуна, дрехите, които носел, му причинили обриви и раздразнения върху кожата и силен дискомфорт.

В съдебно заседание, редовно призован, ищецът Г. В. Г. се явява лично и с процесуалния си представител поддържат исковата молба. Ангажират гласни доказателства.

Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието - [населено място] /ГДИН/, чрез процесуалния си представител - старши юрисконсулт Т. Ч., оспорва иска като неоснователен в депозиран по делото писмен отговор на исковата молба. Твърди, че с оглед запазването на сигурността в ЗО на ищеца и останалите лишените от свобода не е осигурен достъп до обособеното място за простиране и свободен достъп до пералнята, като тя може да се ползва в определени часове по утвърден график за изпиране на определени дрехи на лишените от свобода, като с нарочна заповед на началника на затворническото общежитие е създадена и организация за предаването на изпраните дрехи на отговорника на групата и за простирането им от хигиенистите на групата на обособен за целта външен простор. Представя писмени доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на исковата претенция, тъй като невъзможността за пране и сушене на дрехите във всеки един момент не води до извода, че ищецът е подложен на нечовешко отношение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Съгласно график, утвърден от началника на сектор ЗО „Дебелт“, лишените от свобода в ЗО „Дебелт“ и ЗООТ „Дебелт-1“, могат да ползват пералня по един път в седмицата, точно определен за групата, в която са настанени, за изпиране на определени в графика лични техни дрехи без долно бельо, чорапи и потници и без лични хавлии и халати, при условие, че предоставят личен прах за пране и количеството пране е около 2 кг. В графика е регламентирано, че в пералнята се перат спалното бельо на лишените от свобода – чаршафи и калъфки, както и предоставените им от затвора одеяла – веднъж годишно, но не и техни лични одеяла, олекотени завивки и юргани. Установява се от становището на началника на сектор ЗО „Дебелт“ към затвора Бургас, че лишените от свобода не могат свободно да посещават пералнята в ЗО „Дебелт“ с оглед съображения за сигурност и че там има назначен един лишен от свобода на длъжност „перач“ и един на доброволен принцип като помощник перач. Със заповед № ЗНД-349/20.10.2023г. началникът на сектор ЗО „Дебелт“ е разпоредил, че лишените от свобода от ЗО „Дебелт“ и ЗО „Дебелт- 1“ имат право, дрехите им, след изпиране, да бъдат простирани за времето от 09.00 часа до 16.00 часа на обособеното място на външния простор, съгласно утвърдения график за пералня за всяка група. Със заповедта е създадена организация изпраните дрехи да се събират в съответната група под контрола на отговорника, след което да се простират на външния простор от хигиенистите в групата, а след това мястото за простор да се заключва от служител от НОС за времето до 16.00 часа. Предвидено е, след приключване на времето за простиране, дрехите да се прибират от хигиенистите и да се раздават на собствениците им под контрола на отговорника на съответната група. Предвидено е също така, при лоши метеорологични условия прането да може да бъде събирано и по-рано.

Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Радев, че той е бил в ЗО „Дебелт“ през част от исковия период - от 01.01.2019г. до април 2023г., но не в една килия с ищеца. Свидетелят заявява, че към настоящия момент условията в общежитието не са променени и че продължава практиката лишените от свобода ръчно да изпират дрехите си със закупен прах от затворническата лавка, а не в общите перални, тъй като има фигуративен график за тяхното ползване, но той е само за изпиране на чаршафи. Свидетелят допълва, че след изпиране на дрехите, лишените от свобода ги простират и изсушават на вишки, столове, легла и незаконно опънати простори в самата килия, тъй като разполагането им е в нарушение на вътрешния ред. Той потвърждава, че по този начин ищецът е перял и сушал дрехите си и в периода 01.2019г. – декември 2023г. По думите му ищецът многократно се е оплаквал в този период, че заради изпаренията от дрехите е придобил различни алергични реакции по кожата, че не може нормално да диша и че имал главоболие. Свидетелят твърди, че през исковия период в затворническото общежитие не е имало изграден простор, че такъв е направен през месец ноември 2023г. на двора – „десет тела опънати между успоредките“, но на практика не се ползва, защото е неясно как лишените от свобода трябва да си изнасят изпраните дрехи, освен това през зимата изсъхването им там е много трудно, заради дъжда, вятъра и снега. Свидетелят сочи също, че е хигиенист, но няма задължение да събира и простира изпраните дрехи на лишените от свобода.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

По допустимостта на иска:

Искът е с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС и е процесуално ДОПУСТИМ като подаден от лице с правен интерес, изтърпяващо наказание лишаване от свобода в ЗО „Дебелт“ срещу надлежен ответник по смисъла на чл.205, ал.1 от АПК.

Разгледан по същество искът е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

За да бъде приет за основателен иска за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Т.е., отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл.3, ал.1 от ЗИНЗС/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3, ал.2 от ЗИНЗС)

В случая, съдът намира, че не бе доказано наличието на предпоставките от фактическия състав по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата, а именно: твърдяното от ищеца бездействие на длъжностните лица на ответника по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, което да е породило у него чувство на страх, незащитеност или малоценност и причинило неимуществени вреди.

Разпоредбата на чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС установява задължение за органите по изпълнение на наказанията да създават условия на лишените от свобода за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо. От събраните писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че в ЗО „Дебелт“ през исковия период е била предоставена възможност на лишените от свобода да изпират ръчно дрехите и личното си бельо, а определени техни дрехи и спалното им бельо да бъдат изпирани в общата пералня ежеседмично по утвърден график, с което са им били осигурени условия, съобразно чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС. Следва да се посочи, че ответникът няма нормативно установено задължение да осигури на лишените от свобода свободен достъп до общата пералня, поради което невъзможността за ползването й във всеки един момент не представлява незаконосъобразно бездействие, а при липса на незаконосъобразно бездействие, отсъства един от елементите на фактическия състав на нормата на чл.284 от ЗИНЗС, което води до извода, че за това оплакване липсват основания за обезщетяване. Същото се отнася и за оплакването относно неосигуряването на достъп до обособено място за простиране, доколкото за ответника не е нормативно установено подобно задължение.

Представената по делото заповед № ЗНД-349/20.10.2023г. на началника на сектор ЗО „Дебелт“ е доказателство за обособяване на открит простор на двора и за създаване на организация за изсушаване на прането на лишените от свобода, но след 20.10.2023г. Действително, през исковия период не е имало такова обособено място и е било практика сушенето на дрехите на лишените от свобода да става в килиите, както става ясно от показанията на свидетеля Радев. Съдът счита, че неосигуряването на обособено място за сушене на дрехите би могло да се третира по принцип като обстоятелство, което внася някакъв дискомфорт и неудобство у лишените от свобода, но тези неудобства по степен и интензитет не са такива, че да бъдат квалифицирани като причиняващи страдание или уронващи достойнството.

Недоказани останаха и твърденията на ищеца, че сушенето на дрехи в килията му е причинило редица здравословни проблеми. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Радев в тази част, тъй като той не е бил в едно спално помещение с ищеца през исковия период, съответно няма преки впечатления относно сушенето на дрехи конкретно в неговата килия. Поради това и при липса на данни за невъзможност за проветрение в тази килия, не може да се приеме за доказано по несъмнен и категоричен начин, че там са били сушени дрехи с такава честота и в такъв обем, че това да е довело до изпарения, а оттам до такава влажност на въздуха, която да е причинила здравословни проблеми на ищеца. Още повече, че не са налице данни ищецът да е правил оплаквания в тази насока пред затворническата администрация, нито медицински документи, доказващи твърдените от него дихателни проблеми, алергични реакции и причината за тях.

По изложените съображения съдът приема, че исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Независимо от изхода на делото, претенцията на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна. Съгласно чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл е и съдебната практика.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - гр.Бургас, осемнадесети състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ иска на Г. В. Г., [ЕГН] - лишен от свобода, изтърпяващ наказание в Затвора – Бургас, ЗО „Дебелт“ против ГД „Изпълнение на наказанията“- София за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 лева за периода от 01.01.2019 г. до 13.09.2023 г., причинени от незаконосъобразно бездействие на ГДИН да осигури на ищеца достъп до обособено място за простиране на пране и достъп до обща пералня.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд - Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.