№ 1212
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330202109 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е Електронен фиш серия К № 5328370, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на А.М.Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за
незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
По делото липсва разписка за връчване на електронния фиш, от която
да се провери датата на връчване на електронния фиш, поради което не може
да се направи преценка от кой момент е започнал да тече срокът за
обжалването му. По делото е представена единствено справка от системата
АИС-АНД, видно от която обжалваният електронен фиш е връчен на
10.03.2022г., която дата страните не оспорват. Жалбата е подадена по пощата
на дата 23.03.2022г. Поради това и жалбата се явява подадена в преклузивния
1
14-дневен срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна,
против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 21.01.2021г. в 15,06 часа на
Републикански път I-8 км. 213+230, в посока запад-изток, при въведено
ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B26, при отчетен толеранс
от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена
наказуема скорост- 97 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 37 км/ч. ЕФ
е издаден срещу А.М.Д..
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението
на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва
от приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол.
В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на
осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в
размер на 100 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч.,
установената от АНО скорост се явява в размер на 97 км/ч.
От справката за собственост на автомобила е видно, че собственик е
„Сожелиз-България“ ЕООД, а ползвател е „Омникар Рент“ ООД.
Първоначално е бил издаден ЕФ с № 4627449 от ОДМВР - Пловдив срещу
В.С. като законен представител на „Омникар Рент“ ООД, но впоследствие
била подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП от В.С., в която като
водач на автомобила е посочен жалбоподателят Д. и към която декларация
било представено и копие на СУМПС, поради което и ЕФ № 4627449 бил
анулиран и бил издаден обжалваният електронен фиш срещу жалбоподателя.
С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че
поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена
2
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2
от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни,
за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата,
при които контролните органи имат право да ги използват.
Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба №
8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването
на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на
нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16
Януари 2018г) следва да са налице следните условия:
- използваното техническо средство да е от одобрен тип;
- техническото средство да е вписано в Българския институт по
метрология;
- техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка;
- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно
инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението
за одобрен тип;
- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта
мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва
измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;
- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема,
че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при
кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на
което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на
наложената санкция.
В конкретния случай не е налице неспазване на пътен знак B26 от
страна на жалбоподателя на посоченото място на нарушение, поради което и
същият не е извършил вмененото му административно нарушение.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., при контрол
3
на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане
на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане
на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването
на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да
представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на
поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения
пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното
ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова
доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с
ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на
АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може
да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или
друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички
представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката
си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.
На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият,
видеонаблюдението е било осъществено на път I-8, км 213+230, при посока на
контролираните МПС в двете посоки. В протоколът е посочено, че е наличен
пътен знак за ограничение 60 км/ч, но не и какво е разстоянието от пътния
знак до АТСС в метри.
Видно от Протокола и от представеното статично изображение,
заснетият автомобил се е движил и е бил заснет в режим при отдалечаване на
същия от АТСС.
За преценка на законосъобразността на осъщественото
видеонаблюдение, съдът е изискал и справка от ОПУ-Пловдив за наличните
пътни знаци. От писмо изх. № 11-00-413/18.04.2022г., се установява, че на
процесния пътен участък не са въведени ограничения на скоростта на
движение. Сочи се, че пътен знак е наличен на км 213+340 дясно – в посока
от запад към изток, като участъкът при км 213+230 се явява преди знака и не
попада в зоната на ограничението на скоростта. Представена е извадка от
проекта за ОД, видно от която действително има поставен знак едва на км
213+340 дясно, който не ограничава скоростта на км 213+230, посочен като
място на извършване на нарушението. Нещо повече, дори и да се приеме, че
4
км 213+230 не е мястото, на което е извършено нарушението, а мястото,
където е било поставено АТСС, видно от статичното изображение
автомобилът е заснет на разстояние от 71 метра, т.е. същият ще следва в този
случай да се е намирал на км 213+301, който също се явява преди км 213+340
и който също не попада под ограничение на скоростта, различно от общото.
С оглед на горепосоченото, в хода на процеса се установи, че на
мястото, където е бил осъществяван контрол, не е имало поставен знак за
ограничение на скоростта, поради което и за жалбоподателя не е имало друго
ограничение, освен общото ограничение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В случая
няма как и деянието на жалбоподателя да бъде преквалифицирано чрез
прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение, тъй като скоростта на
заснетия автомобил надвишава общото ограничение на скоростта от 90 км/ч
със 7 км/ч, за което не е предвидено налагането на наказание в чл. 182 от
ЗДвП.
С оглед на горното, не се установява жалбоподателят да е извършил
твърдяното нарушение, поради което и процесният електронен фиш се явява
неправилен и като такъв следва да бъде отменен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на
жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е
представен договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е
било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 300 лв., поради което
и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати посочената сума на
жалбоподателя. Уговореното възнаграждение не се явява прекомерно, тъй
като същото е в минимално предвидения в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5328370, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на А.М.Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
5
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на А.М.Д., ЕГН **********,
сума в размер на 300 лв., представляваща разноски в производството пред
РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6