Решение по дело №57252/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17602
Дата: 27 октомври 2023 г.
Съдия: Мария Веселинова Богданова Нончева
Дело: 20221110157252
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17602
гр. С., 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20221110157252 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 271684 от 07.12.2022 г.,
подадена от /фирма/, в качеството му на правоприемник на /фирма/, срещу С. Д. Д., с
която по реда на чл. 422 ГПК са предявени искове за установяване дължимостта на
вземания по договори за предоставяне на мобилни услуги.
Ищецът твърди, че между страните били сключени Договор № ********* от
28.09.2008 г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен № *********** Така
възникналите договорни правоотношения били подновявани многократно, като
последното подновяване се основавало на подписано допълнително споразумение от
16.09.2019 г., по силата на което абонатът избрал ползването на абонаментна програма
Тотал + за срок до 16.09.2021 г. На 16.09.2019 г. между страните били сключени и два
договора за лизинг – на устройство и аксесоари. Въз основа на така възникналите
договорни правоотношения ответникът ползвал предоставените му от ищцовото
дружество мобилни услуги и устройства в периода от 20.12.2019 г. до 14.05.2020 г., но
не заплатил цената за същите, обективирана в издадени от дружеството фактури.
Формираните задължения били следните: 1/ 159,63 лева, представляващи сбор от
цената на месечните абонаменти такси за потребление на мобилни услуги за периода от
20.12.2019 г. до 19.03.2020 г.; 2/ 101,44 лева, представляващи сбор от лизингови
вноски, от които 63,84 лева – по договор за лизинг на устройство от 16.09.2019 г., и
1
37,60 лева – по договор за лизинг на базови аксесоари от същата дата; 3/ 380,63 лева,
представляващи неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
16.09.2019 г. за мобилен номер *********** Ответникът не заплатил посочените
задължения, което наложило подаването от страна на ищеца на заявление за издаване
на заповед за изпълнение. Във връзка с издадената такава по ч. гр. д. № 71519/2021 г.
по описа на СРС, 47-ми състав, и постъпилото срещу нея възражение от ответника, за
ищеца съществувал интерес от установяване дължимостта на процесните вземания,
поради което моли, въз основа на изложените в исковата молба твърдения, предявените
искови претенции да бъдат уважени изцяло, като му бъдат присъдени и сторените по
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника С. Д. Д., но
отговор в законоустановения срок не е постъпил. В подаденото от страната възражение
по чл. 414 ГПК не се релевирани изрични възражения срещу дължимостта на
процесните вземания.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за установяване дължимостта на вземания по Договор
№ ********* от 28.09.2008 г. за предоставяне на мобилни услуги за мобилен №
*********** и по сключените към него допълнително споразумение от 16.09.2019 г. и
договори за лизинг на устройство и аксесоари от същата дата, със страни /фирма/ и С.
Д. Д., за сумата от 159,63 лева, представляваща сбор от цената на месечните
абонаменти такси за потребление на мобилни услуги за периода от 20.12.2019 г. до
19.03.2020 г., за сумата от 101,44 лева, представляваща сбор от вноски по сключените
лизингови вноски, и за сумата от 380,63 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорните правоотношения. За процесните вземания на 26.02.2022
г. по ч. гр. д. № 71519/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
За основателността на предявените искови претенции е необходимо да бъдат
установени по делото следните материално-правни предпоставки: 1/ наличието на
валидно сключени договори за предоставяне на мобилни услуги и устройства, по
силата на които дружеството е следвало да предоставя такива, а ответникът – да
заплаща цената на същите; 2/ пълното и точно изпълнение от страна на ищцовото
дружество на сключените договори; 3/ наличието на основания, предвидени в
сключените договори, за възникване на процесните вземания, както и настъпването
изискуемостта на същите. При установяване на тези факти в тежест на ответника е да
2
установи, че е погасил задълженията си
Като съобрази събрания по делото доказателствен материал, настоящият
съдебен състав намира, че между праводателя на ищеца и ответницата са съществували
договорни правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги и устройства
по следните договори – Договор № ********* от 28.09.2008 г. за предоставяне на
мобилни услуги за мобилен № *********** и по сключените към него допълнително
споразумение от 16.09.2019 г. и договори за лизинг на устройство и аксесоари от
същата дата. В посочените договори, представени в заверен препис в проведеното по
делото о. с. з., се съдържат уговорки, касаещи именно тези телефонни номера, за които
са издадени процесните фактури. Видно от представените писмени договори,
ответницата, полагайки подписа си върху тях, е изразила изрично волята си за
встъпване в облигационни правоотношения с установените в тези договори условия.
Поради изложеното, съдът намира, че претендираните задължения за незаплатена цена
на предоставени мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски са дължими от
ответницата, въз основа на валидно сключени договори за предоставяне на мобилни
услуги и устройства. Изрично следва да се посочи, че така изложените обстоятелства
не са оспорени своевременно от ответницата.
Процесните вземания за неустойка също са дължими от ответната страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на
договорна отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно
задължение, чийто размер е предварително уговорен от страните, като наред с това
очертава и специфичните функции на неустоечното вземане: обезщетителна – свързана
с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на неизправния
длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението; наказателна
– в случаите, при които размерът на неустойката е по - голям от причинените вреди.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на Тълкувателно решение №
1/2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на
добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката дали уговорена неустойка е
нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за отделния случай
факти и обстоятелства и от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на
неустойката (компенсаторна или мораторна) и съотношението между размера на
уговорената неустойка и очакваните вреди от неизпълнението.
В случая в договорите за мобилни услуги са уговорени неустойки при
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на трикратния размер на
съответните месечни абонаментни такси. Така уговорени неустойките обезпечават
3
възстановяването на вредите от предсрочно прекратяване на договорите и
невъзможността мобилният оператор да получи абонаментните вноски, дължими до
изтичане на срока им. Те не са необосновано високи и не водят до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор. Стандартният месечен абонамент за
предоставената СИМ карта е конкретно определен, като претендираната неустойка не
надвишава уговорения между страните максимален размер от три стандартни месечни
такси. Начинът, по който е уговорена неустойката, представлява санкция за страната,
допуснала неизпълнение на свое договорно задължение и същевременно обезщетява
изправната страна, изпълнила своите договорни задължения. С оглед на това не е
налице нарушаване на добрите нрави и клаузите са валидни.
Уговорените между страните неустойки относно предоставените отстъпки от
цената на устройствата, предоставени на лизинг, за срока на договора също не се
явяват нищожни. С договорите за мобилни услуги страните са посочили цената, срещу
която съответното устройство се предоставя за ползване на потребителя, цената на
устройствата без отстъпка и размера на отстъпката за целия срок на ползване на
услугата. В случая търговецът е предоставил преференциални цени на устройствата
при ползване на абонаментите за пълния срок на договора, като са уговорени
неустоечни клаузи за дължимост на вземане според стандартната цена, съответстваща
на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Именно в последното се
разкриват присъщите на неустойката функции – обезпечителна, обезщетителната и
санкционна, тъй като клаузата за неустойка при прекратяване на договора относно
размера на отстъпката има функцията да обезщети кредитора поради това, че с оглед
прекратяването на договора предсрочно нарушен се явява интересът му от
предоставяне на същото това устройство за ползване с отстъпка за остатъка от срока на
договора, доколкото е отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от
цената на устройството да бъде компенсирана от дългосрочната обвързаност за пълния
срок на договора, респективно че очакването му да получава изпълнение по този
договор до края на първоначално уговорения срок, не се е оправдало.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че ответницата дължи заплащане на
претендираните от ищеца неустойки по валидно сключените между страните договори
за мобилни услуги и лизинг на устройства.
Въз основа на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД се явяват изцяло
основателни и като такива следва да бъдат уважени до пълните предявени размери.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, като следва да му бъдат присъдени такива в общ размер от 305,00 лева за
исковото производство и 205,00 лева за заповедното производство.
4

Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во г. о., 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено между страните по делото, на основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, че С. Д. Д., ЕГН:
**********, с адрес гр. С., /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление гр. С., /адрес/, в качеството му на правоприемник на /фирма/ и
въз основа на Договор № ********* от 28.09.2008 г. за предоставяне на мобилни
услуги за мобилен № *********** и по сключените към него допълнително
споразумение от 16.09.2019 г. и договори за лизинг на устройство и аксесоари от
същата дата, сумата от 159,63 лева, представляваща незаплатени месечни абонаменти
такси за потребление на мобилни услуги в периода от 20.12.2019 г. до 19.03.2020 г.,
сумата от 101,44 лева, представляваща сбор от незаплатени лизингови вноски, ведно
със законната лихва върху посочените суми за периода от 14.12.2021 г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 380,63 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване по вина на ответника на сключените между страните
договори, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
26.02.2022 г. по ч. гр. д. № 71519/2021 г. по описа на СРС, 47-ми състав.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, С. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес
гр. С., /адрес/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. С., /адрес/, сумата от 305,00, представляваща разноски, сторени в хода
на исковото производство, и сумата от 205,00 лева, представляваща разноски, сторени
в хода на заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5