МОТИВИ към НОХД № 874/ 2015 год. по описа
на ВТРС
Обвинението срещу подсъдимия С.И.С. е по чл. 129, ал.
2 , вр. ал. 1 от НК, затова, че на 21.10.2013 год., в района на с. Водолей,
общ. Велико Търново, причинил другиму - на А.С.А., средна телесна повреда,
изразяваща се в закрито счупване в средната една трета на лявата лъчева кост,
довело до трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник.
И срещу подсъдимия И.С.В. по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр.
ал. 1, пр. 1 от НК, затова, че на 21.10.2013 г., в района на с. Водолей, общ.
Велико Търново, се заканил на А.С.А. с убийство и това заканване би могло да
възбуди основателен страх за осъществяването му.
Предявени са граждански искове срещу подсъдимите съответно за сумите в размер на 25 000 лв.
срещу С. и 5 000 лв. срещу В., представляващи обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъпленията предмет на обвинение срещу
всеки един от тях, като пострадалият
А.С.А. е конституиран в качеството на частен обвинител и граждански ищец в
настоящото производство.
Представителят на ВТРП поддържа повдигнатите обвинения,
като счита, че същите са безспорно доказани от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Моли съда за налагане на наказания около средния размер за
подсъдимия С. и около и над минималния за подсъдимия В., с приложението на чл. 66
от НК по отношение и на двамата подсъдими. По отношение на гражданските искове
заема становище, че са доказани по основание и размер и следва да бъдат
уважени.
Тъй като частният обвинител и граждански ищец не е
намерен на посочения от него адрес за призоваване в страната, съдът е дал ход
на делото по отношение на него при условията на чл. 271, ал. 5 от НПК.
Подсъдимите и техният защитник поддържат, че съдът
следва да произнесе съдебен акт, с който да ги оправдае, поради недоказаност на
обвинението.
Съдът, след като обсъди приобщените по делото гласни и
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното :
Според изнесеното в обвинителния акт пострадалият А.С.А.
***. Същият имал кон и каруца, с които извършвал услуги срещу заплащане. Той се
познавал с подсъдимите И.В. и С.С. - баща и син, които живеели в същото село. А.
не бил в добри отношения с тях, тъй като те го подозирали, че е съпричастен към
възникването на пожар през лятото на 2013 г., при който изгорял сеновал с бали сено,
собственост на подсъдимия В.. В селото последният бил известен също с името
Кадир, а пострадалият - с името Али.
На 21.10.2013 г. пострадалият А., заедно със сина си
-свидетелят Ю.А., били с коня и каруцата в с. Ресен, за да свършат някаква
работа. Там бил и техен познат от с. Водолей - В.М., който помолил пострадалия
да му пренесе до с. Водолей торби с цимент. След като торбите били натоварени
на каруцата, М. и св. Ю. А. тръгнали с автомобил, а пострадалият А. А. ***. За
да спести време, той решил да мине по по-кратък черен път между двете села.
Докато пътувал по черния път, пострадалият бил задминат от обвиняемия И. В.,
който бил с лек автомобил "Опел Вектра", с peг. № ВТ 87 32 ВС. Тъй
като И. В. още бил ядосан на А. за изгорелите бали сено, той решил да вземе
сина си и да нанесат побой на А.. Пострадалият наближавал входа на с. Водолей,
когато, на около 500 м.
от табелата на селото, до него спрял автомобила на подсъдимия И. В., с който
той малко по-рано го бил задминал.
От превозното средство излезли
двамата подсъдими. Подсъдимият И. В. бил облечен със спортно горнище марка
„Адидас" с преобладаващ червен цвят и с бели кантове по ръкавите, а подсъдимият
С. С. държал в ръката си черен, цилиндричен и твърд предмет, наподобяващ палка.
И. В. хванал юздата на коня и го насочил в страни от пътя, като в това време
пострадалият А. скочил от каруцата и побягнал. С. С. обаче го настигнал,
съборил го в суха трева до пътя и започнал да го удря с предмета, който носел.
Първо го ударил по главата, при което А. вдигнал нагоре ръцете си, за да се
предпази от последващи удари. Тогава подсъдимият С. С. му нанесъл удари с
предмета по ръцете. Единият от ударите той му нанесъл по лявата ръка, при което
му причинил закрито счупване в средната една трета на лявата лъчева кост,
довела до трайно затрудняване на движението на ръката. По време на ударите от
нея паднал ръчният часовник на пострадалия с надпис „Loisir",
тъй като металната му верижка се скъсала, и останал в тревата. След като почувствал
силната болка от счупването на лявата му ръка, А. се свил, а подсъдимият С. С.
продължил да му нанася удари с предмета по гърба. Подсъдимият И. В. също
нанасял удари с крак по тялото на пострадалия. Докато правел това И. В. изрекъл
към сина си по адрес на А. думите: "Убивай го този циганин. Убивай
го.", като изречените думи били възприети от пострадалия. Последният през
цялото време викал за помощ, а подсъдимият И. В. се обърнал към него с думите: "И
да викаш, няма кой да те чуе. Тука те убиваме.", които думи А. също
възприел. При нанасянето на ударите главата и лицето на пострадалия били
разкървавени, а част от кръвта се разпръснала върху спортното горнище, с което
бил облечен подсъдимият И. В.. След като преустановили нанасянето на ударите
двамата подсъдими се оттеглили от местопроизшествието с автомобила, като
впоследствие И. В. го паркирал пред дома си в с. Водолей, а в него оставил
спортното си горнище, с което бил облечен по време на нанасянето на побоя над А..
Последният, след като подсъдимите го оставили да лежи до пътя, станал и отишъл
в дома на В.М., където бил и синът му - св. Ю. А.. Пред тях пострадалият
споделил какво му се е случило, след което М. го закарал до дома му, за да се
преоблече и измие, а св. Ю. А. сигнализирал органите на полицията.
В хода на започнатото досъдебно производство на
пострадалия А. било извършено освидетелстване. Също така било извършено
претърсване на лекия автомобил на подсъдимия И. В., като в същия било намерено
и иззето спортното му горнище, с което бил по време на нанасянето на побоя над А..
Впоследствие по същото били открити и запазени следи от кръвта на пострадалия,
която се била разпръснала върху същото по време на нанасянето на ударите от
двамата подсъдими. Бил извършен и оглед на местопроизшествие на мястото, където
И. В. и С. В. нанесли побой над пострадалия А., при който бил открит и иззет
ръчния часовник на последния, паднал в тревата.
Докато течало разследването, през месец юни 2014 г., възникнал спор
между подсъдимия И. В. и свидетеля Й.М. по повод паша на животни. По време на
спора В. се заканил на М., че ще му счупи ръцете и краката, като на А. "*",
като имал предвид нанесения от него и подсъдимия С. С. побой над пострадалия А..
За случилото се св. Й. М. споделил на своя работодател и собственик на животните
- свидетелят П.М..
Според представителя на държавното обвинение описаните
обстоятелства се установявали от събраните в хода разследването доказателствени
материали: Свидетелски показания - А. А. /л. 3-4, л. 89-90/; Ю. А. /л. 92/;
Пл. М. /л. 97/; Й. М. /л. 99-101/;
Писмени доказателства и доказателствени средства - Протокол за
освидетелстване /л. 5-6/; Протокол за претърсване и изземване /л. 66-67/;
Протокол за оглед на местопроизшествие /л. 71-74/; Протоколи за оглед на ВД /л.
77, л.
83/; Справки за съдимост /л. 139,
л. 145/ и др.; Експертизи - СМЕ /л. 108-110/; СМЕ на ВД /л.
119-122/; ДНК експертиза /л. 129-л. 133/.
Въз основа на така приета за установена фактическа
обстановка са изведени и правни изводи, че двамата подсъдими са осъществили
съставите на повдигнатите им с обвинителния акт престъпления.
С оглед на приобщените по делото доказателства обаче,
описаната фактическа обстановка е възможно да бъде изведена единствено от
показанията на пострадалия А. и от части от неговия син - Ю.А., свидетелстващ
за нараняванията на баща си, който му бил казал, че Кадир и синът му са го били.
Свидетелите Й.М. и В.М. не поддържат дадените от тях
показания в хода на ДП, като след прочитането им по съответния процесуален ред,
заявяват, че поддържат дадените от тях показния пред съда, като последните в
никакъв случай не са в полза на обвинителната теза.
Подсъдимите също отричат по какъвто и да е начин да са
съпричастни към престъпленията, за които се им повдигнати настоящите
обвинения.
Събраните в хода на съдебното дирене доказателства,
дават основание да се приеме по един несъмнен и категоричен начин от фактическа
страна следното:
Подсъдимите и пострадалият А. ***, като отношения помежду им са изключително лоши и
обтегнати, тъй като последният бил подозиран към съпричастност за възникването
на пожар, при който изгорял сеновал с бали сено, собственост на подсъдимия В..
На инкриминираната дата А., заедно със сина си Ю.А.,
били с коня и каруцата в с. Ресен, където свидетелят В.М. помолил пострадалия да
му прекара до с. Водолей торби с цимент. След като торбите били натоварени на
каруцата, М. и синът на пострадалия тръгнали с автомобил, а последният потеглил
с товара към с. Водолей.
От извършеното освидетелстване и изготвената впоследствие
СМЕ е видно, че на 21.10.2013 г. на пострадалия е причинена средна телесна
повреда, изразяваща се в закрито счупване в средната една трета на лявата
лъчева кост, довело до трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник.
При извършеното на същата дата претърсване в лекия
автомобил на подсъдимия В. е намерено и иззето спортно горнище, по което
впоследствие са установени следи от кръвта на пострадалия - протокол за
извършена ДНК експертиза /л. 129 - 133 от ДП/. ВЛ по експертизата и това по
допълнително изготвената такава, дават заключение, че не може да се определи
давността на кървавите следи.
При извършения оглед на местопроизшествие на мястото,
където пострадалият твърди, че му е нанесен побой е открит и иззет ръчния му
часовник, паднал на земята.
Безспорен е факта, на който се позовава и защитата, че
около инкриминирания период е имало сбиване между подсъдимия С. и пострадалия А.,
което се признава от последния, с твърдението, че са му били счупени зъби, поради
което и с оглед на тези данни не може да бъде направен еднозначен извод за
произхода на кървавите следи върху иззетото спортно горнище, носено и от
двамата подсъдими.
От приложените по делото справки за съдимост е видно,
че подсъдимите не са осъждани.
Именно тези факти кореспондират безпротиворечиво на съвкупния
анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства.
С оглед на установеното се налагат следните правни
изводи :
Обвиненията срещу двамата подсъдими, за извършени от тях
престъпления съответно по чл. 129, ал. 2,
вр. ал.1 от НК за С. и по чл. 144, ал.
3, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 от НК за В.,
не са доказани по несъмнен начин. В хода на съдебното следствие не се събраха
безспорни преки доказателства, нито пък достатъчно убедителни косвени такива, в
подкрепа на повдигнатите обвинения, досежно времето, местото, авторството,
начина и механизма на осъществяване на престъпленията. Фактически в подкрепа на
тезата на обвинението относно тези обстоятелства са единствено показанията на
пострадалия. Нито един друг свидетел не установява твърдените от него факти и
обстоятелства. Между впрочем тези показания са и единственото пряко
доказателство в полза на обвинението, противопоставимо обаче на обясненията на
двамата подсъдими относно съпричастността им към процесните деяния, които
обяснения освен средство за защита са и доказателствено средство, което следва
да бъде ценено ведно с целия доказателствен материал.
Твърде малък принос към изясняване на обстоятелствата,
включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, имат и показанията на
свидетеля Ю.А. - син на пострадалия. Същият възпроизвежда възприятията си
относно видимите външни наранявания на своя баща, но няма собствени
възприятия за случилото се, а единствено съобщеното му от него. Тук е мястото да
се посочи и да се има предвид, че пострадалият и неговият син се явяват пряко
заинтересовани от доказване на обвинението срещу двамата подсъдими, още повече като
се вземат предвид и изключително влошените отношения помежду им. Това в голяма
степен дискредитира техните показания и дава достатъчно основание на съда да се
съмнява в тяхната безпристрастност.
Обвинението страда и от дефицит на
косвените доказателства, за да бъдат направени безпротиворечиви изводи. Константна
е съдебната практика, че за да се постанови осъдителна присъда въз основа на
косвени доказателства, каквито са останалите събраните в настоящото
производство, е необходимо между всички улики и останалите обективни
доказателства да съществува хармонично единство, изведения въз основа на
косвени доказателства извод да е единствено възможен и този извод да не буди
никакви съмнения за съда. В случая тези предпоставки не са налице. При тази
неустановеност на обективните признаци на повдигнатите обвинения относно авторството
на деянията, механизма и начина на извършването им, причинно-следствена връзка
между поведението и действията на двамата подсъдими и причинения престъпен резултат,
не би могло да бъде постановена присъда при условията на чл. 303, ал. 1 и ал. 2
от НПК.
Доколкото доказването е функция на
обвинението и задължение на процесуалните субекти, които осъществяват тази
функция, в случая държавното и частното обвинение, то тяхно е задължението да
докажат пред съда всички обстоятелства, включени в предмета на доказване – чл.
102 от НПК, и то в конкретен обем и предели недопускащи никакво съмнение. Съдът
няма подобно задължение. Той е длъжен само да констатира със съдебния си акт
дали обвинителят е изпълнил в пълен обем своите процесуални задължения по
доказване на обвинението.
Предвид липсата на такова доказване в
настоящото производство, съдът намери, че не са налице предвидените от закона
предпоставки за постановяване на осъдителна присъда и оправда изцяло двамата
подсъдими по повдигнатите им обвинения.
По отношение на предявените от пострадалия А. граждански
искове. Същите намират правно основание в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Отговорността
за непозволено увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД се поражда при наличието на
следните предпоставки: противоправно деяние, извършено от дееца, вреда, вина и
причина връзка между противоправното и виновно поведение от негова страна и настъпилите
вреди. В настоящия случай пострадалият обосновава репарирането на обезвреда за
неимуществени вреди с извършените от подсъдимите престъпления - причиняване на
средна телесна повреда и закана с убийство. Доколкото с присъдата подсъдимите бях
признати за невиновни в извършването на тези престъпления, то липсва основната
предпоставка за ангажиране на деликтната им отговорност, поради което съдът
отхвърли изцяло предявените срещу тях граждански искове, като неоснователни и
недоказани.
С присъдата е указано и как
да се подходи с приобщените по делото веществени доказателства.
Мотивиран така съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :