Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Плевен, 05. 11. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на втори
ноември през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3251
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от „К.Б.“ ЕООД *** против В.В.М. ***. В
молбата се твърди, че по силата на договор за кредит № ***/ *** год., сключен
по реда на чл. 6 от ЗПФУР между „***“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „***“, и ответника В.В.М. на последния е бил
предоставен кредит в размер на 350 лв.,
която сума е била отпусната за период от 30 дни, с падежна дата 13. 12. 2015
год. Твърди се, че съгласно заявката на ответника и условията по договора
сумата е отпусната от кредитодателя в „***“ на дата 16. 11. 2015 год. Твърди
се, че с настъпване на падежа по договора- 13. 12. 2015 год. кредитополучателят
не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава. Твърди се, че съгласно
клаузите на договора „***“ ЕООД (***) е започнало да начислява наказателна
лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ- 10,
00 % към договорния лихвен процент- върху неизплатената сума за периода на
просрочието. Твърди се, че на *** год. е бил сключен договор за прехвърляне на
вземания № ***/ *** год.
между „***“ ЕООД в качеството си на цедент и ищеца „К.Б.“ ЕООД
в качеството си на цесионер. Твърди се, че силата на този
договор цесионерът е придобил вземане срещу длъжника В.В.М. при условията на чл. 99 и сл. от ЗЗД. Твърди
се, че вземанията по договор № *** са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора
за прехвърляне на вземания. Твърди се,
че по силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и приложенията към него,
цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на задълженията му. Твърди се, че съгласно предоставеното
пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД до ответника е
било изпратено уведомление за извършената цесия чрез препоръчана писмовна
пратка посредством „Б.П.“ ЕАД, която е върната като неполучена. В заключение ищцовото дружество моли
съда да осъди ответника за сумата от 350, 00 лв., представляваща главница по договор за кредит № ***/ *** год., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът
не е взел становище по исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбите
на чл. 240 във вр. с ч. 79 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД. Разгледан по същество, искът е основателен.
Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание същият не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения
от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът
е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В
заключение може да се обобщи, че предявеният от ищцовото дружество осъдителен
иск следва да бъде уважен изцяло, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати процесната сума.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на настоящото
производство деловодни разноски от 150, 00 лв., в които е включено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА В.В.М. ***, ЕГН **********, да заплати на „К.Б.” ЕООД,
ЕИК Б.П., със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от
***, следните суми:
-сумата от 350, 00 лв.,
представляваща главница по договор
за кредит № ***/ ***год., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба /16. 07. 2020
год./ до окончателното изплащане на сумата., и
-сумата от 150, 00 лв.,
представляваща направени деловодни разноски.
Решението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: