Р
Е Ш Е
Н И Е
№157
гр. Хасково, 17.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на шестнадесети март две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 228 по описа на Административен съд - Хасково за 2021 г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 84,
ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на А.И. – без
гражданство, против Решение № УПХ-44/05.02.2021г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция
за бежанците.
Оспорващият твърди, че молбата му
за международна закрила била отхвърлена с мотив, че се основавала на основания
извън предметния обхват на ЗУБ. Наличието и основателността на опасенията
следвало да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на
кандидата за закрила данни, като се отчете произходът на преследването, дали
последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която
може да бъде получена от държавата по произход. В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, жалбоподателят изразил
ясно опасенията си относно заплахата за живота и сигурността му, които били причина
да напусне страната си по произход - Палестинската автономия, с които обосновал
конкретни опасения от преследване. Информацията, съдържаща се в справка на ДАБ
за ситуацията в Палестинската автономия вх.№ МД-37119.01.2021 г. на Дирекция „Международна
дейност“ при ДАБ, била разгледана от решаващия орган само спрямо приложението й
в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, но не и спрямо хипотезите на чл. 9,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Вместо да извърши необходимата проверка на
изложената бежанска история и събере доказателства във връзка с твърдените
факти, административният орган разгледал молбата в ускорена процедура,
възприемайки я като явно неоснователна.
Изследването на всички тези
обстоятелства не било невъзможно при условие, че административният орган
разполагал с данни относно самоличността на жалбоподателя - наличие на лична
карта, като в тази връзка следвало да се приеме, че неправилно молбата му за
закрила е разгледана в ускорена процедура.
Фактите в изложената бежанската
история, съобразени със събраните в административното производство
доказателства, безспорно попадали в предметния обхват на ЗУБ. Последното
обосновавало неправилност на възприетия в оспореното решение извод, че молбата
е явно неоснователна.
Доколкото молбата за закрила
попадала в приложното поле на ЗУБ, то била препятствана възможността същата да
бъде квалифицирана като явно неоснователна. Това било така, тъй като съгласно
чл. 13, ал. 1 от ЗУБ, за да е явно неоснователна молбата за закрила, освен на
някоя от допълнително изискуемите предпоставки, посочени в т. 1 - т. 14, на
първо място следвало тя да не отговаря на условията по чл. 8, ал. 1 и ал. 9,
респ. чл. 9, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.
В чл. 4 от Хартата за основните права
на Европейския съюз била установена забрана за изтезания, нечовешко или
унизително отношение и наказание, идентична със забраната по чл. 3 от
Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи.
Нарушаването на посочената забрана съставлявало основание по чл. 9, ал. 1, т. 2
от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съгласно тази разпоредба,
хуманитарен статут се предоставял на чужденец, който не отговарял на
изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не можел или не желаел
да получи закрила от държавата си по произход, тъй като можело да бъде изложен
на реална опасност от тежки посегателства, като: „изтезание, нечовешко или
унизително отнасяне, или наказание“.
Идентично третиране било забранено
от чл. 3 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, както и от
принципа по чл. 4, ал. 3 от ЗУБ - забрана за връщане.
Съдът на ЕС тълкувал чл. 4 от Хартата
за основните права на ЕС в смисъл, че не се позволява прехвърляне на лице в
друга държава членка, ако лицето би се оказало в състояние на крайна нищета.
Още повече даденото тълкуване важало и за връщането в страната по произход.
Данните в резолюциите на
Европейския парламент сочели, че в Ивицата Газа е налице ситуация на разруха и
хуманитарна криза, а страните в конфликта били упреквани във военни
престъпления спрямо цивилното население. Изводите на органа, че ситуацията не била
променена, без да е изследвана възможността при завръщането в Ивицата Газа жалбоподателят
да получава услуги, означавало да бъде изложен на третиране, забранено от
посочените разпоредби и противно на даденото тълкуване от съда на ЕС, съответно
практиката на съда по правата на човека по приложението на чл. 3 от Конвенцията
по отношение на лице, подало молба за закрила.
С оглед гореизложеното, жалбоподателят
счита, че оспореният акт следва да се отмени и да се върне на административния
орган, като при новото произнасяне в образуваното вече производство по общия
ред да се изяснят всички факти и обстоятелства и с оглед установяващото се от
тях, да се извърши нова преценка относно основателността на подадената молба за
закрила.
На трето място се сочи, че решаващият
орган неправилно преценил, че Палестинската автономия е „държава по произход“
за жалбоподателя. Същият бил роден в Сирия и живял там до 2011 година, тоест до
избухването на гражданската война. След това живял в Ливан, Египет и
Палестинската автономия. Ето защо, административният орган следвало да приеме,
че Сирия е „държава по произход“ на жалбоподателя, тъй като бил роден там и
това била държавата, в която щял да живее, ако не била гражданската война.
С оглед на така изложеното,
жалбоподателят моли съдът да отмени Решение № УПХ-44/05.02.2021 г. на интервюиращия
орган на Държавната агенция за бежанците при МС, като укаже на административния
орган да допусне молбата за закрила до разглеждане по общия ред на ЗУБ, по
която да се произнесе с решение по същество.
ОТВЕТНИКЪТ – ИНТЕРВЮИРАЩ ОРГАН при ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ,
РПЦ – Харманли, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в
депозирана по делото писмена защита, моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна и недоказана, а обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молба до Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет, подадена чрез Дирекция „Миграция“, СДВНЧ –
Любимец, с вх. № 105450-131/12.01.2021 г., заведена в ДАБ под рег. № УП 16631/19.01.2021
г., жалбоподателят е поискал международна закрила от Република България.
В Регистрационен лист рег.№ УП
16631/19.01.2021 г. търсещият закрила е записан с имената А.И., без гражданство,
роден на *** г. в Палестинска окупирана територия, гр. Газа, със същия постоянен
адрес, религия – м., с., етническа принадлежност – а., професия – м., със
средно образование, н., без документи за самоличност.
С Писмо рег. № УП-16631/21.01.2021
г. на ДАБ, Директорът на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция
„Национална сигурност“ писмено становище по постъпилата молба за закрила.
С кандидата е проведено интервю по
реда на Глава шеста, Раздел I - чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са
отразени в Протокол рег.№ УП 16631/25.01.2021 г. В хода на интервюто
жалбоподателят е потвърдил казаното от него при попълване на регистрационния
лист и е посочил, че няма други използвани имена. Заявил, че е роден в гр.Газа,
Палестина, но няма палестинско гражданство. Посочил, че е напуснал Палестина
през месец юни 2019 година, легално за Египет. Няколко дни по-късно преминал легално
в Турция, където останал година и няколко месеца в гр.Истанбул. След това
преминал в Гърция за осем дни и на 12.12.2020 година влязъл в България
нелегално, през зелена граница, с група от пет души. С влак стигнали до гр.София,
където били задържани от полицията.
Заявява още, че през целия си
живот е живял в град Газа. Напуснал Палестина, защото нямало мир в страната,
нямало и работа. Работил като автомонтьор заедно със своя брат Махмуд И., но
автосервизът бил затворен от групировката „Хамас“, защото нямали разрешително
за работа. Допълва, че разрешителното струвало много пари и затова нямали
такова. След като затворили сервиза, жалбоподателят и брат му останали без
работа, затова напуснали Палестина. Заминали за Турция, като целта им била
просто да преминат от там и да стигнат до Германия, защото там предоставяли закрила и
се живеело спокойно. Във връзка с въпроса за оказвано върху него насилие,
отговаря, че веднъж хора от групировката „Хамас“ го набили, защото искали да се
присъедини към тях, но той не искал, като уточнява, че друго насилие не му е
оказвано. Същият заявява, че не е членувал в политическа партия или организация
и не имал проблеми с властите в страната си. Не е получавал заплахи и не е бил
арестуван, нито осъждан. Заявява, че е нямал проблеми на етническа или
религиозна основа. Родителите му, четирима братя и две сестри, останали да
живеят в град Газа, Палестина, като споделя, че проблемите, които имали, били
финансови.
С Решение № УПХ 44/05.02.2021г. на
Интервюиращ орган в Регистрационно приемателен център – Харманли при ДАБ Е. Г.,
е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на А.И. на
основание чл. 70, ал. 1 във вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. След
извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на
молителя и с държавата му по произход, административният орган е достигнал до
извода за явна неоснователност на подадената молба за международна закрила. В
мотивите към решението си органът е посочил, че в бежанската история на
чужденеца няма данни, че същият е бил обект на преследване, нито че е
обосновано наличие на реална опасност от бъдещо такова в страната му на
произход по някоя от причините, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Заявено е, че в
хода на административното производство не се установяват факти, които да
обуславят необходимостта от предоставяне статут на бежанец на А.И., като изложените
мотиви не са правнозначими за търсената закрила. Прието е, че не са налице и предпоставките
за предоставяне на хуманитарен статут, като са изложени подробни съображения в
тази насока.
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 10.02.2021 г., а жалбата срещу решението е подадена на
16.02.2021 г. (видно от поставения входящ номер).
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в
преклузивния срок по чл. 84, ал. 2 от ЗУБ, изхожда от активно легитимирана
страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо същата
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното в настоящото
производство решение е издадено от компетентен орган – Евгени Дончев Чипилски,
младши експерт в Регистрационно - приемателен център – гр.Харманли, определен
със Заповед № РД05-766/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48,
ал. 1, т. 10 от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за форма и съдържание, тъй като е надлежно мотивиран с
посочване както на фактическите, така и на правните основания за
постановяването му.
Не се констатира при
постановяването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, а оплакванията в тази насока са изцяло
неоснователни.
Оспореното решение е издадено в
ускорено производство по реда на Глава VI, Раздел II. Съгласно чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с
регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила.
В случая чужденецът е регистриран на 19.01.2021 г., а оспореният акт е издаден
на 05.02.2021 г. Ето защо съдът намира, че актът е издаден при спазване на
срока по чл. 70, ал. 1 от ЗУБ за произнасяне в ускорено производство.
В хода на производството пред
решаващия орган при РПЦ – гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено
интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в
присъствието на преводач на разбираем за него език.
Не се установява и нарушение на
чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата
на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се
отбележи, че липсата на подобно становище не обосновава незаконосъобразност на
оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл. 70, ал. 1 от ЗУБ
- в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл. 58, ал.
10 изр. 2 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Административният акт отговаря и
на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението са
посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.
Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на
чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут,
като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история,
така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението
фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни
норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния
орган.
Съдът счита, че оспореното решение
е съответно и на материалния закон.
Причините, които българският
законодател установява като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и
на хуманитарен статут, се сочат в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съгласно чл. 8, ал. 1
от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Наличието и основателността на опасенията, следва да се преценяват с оглед
представените в бежанската история на кандидата за статут конкретни данни, като
се отчете произхода на преследването, дали последното води до нарушаване на
основни права на човека и закрилата, която може да се получи от държавата по
произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ, същият
е заявил като причини за напускане на Палестина такива, които са изцяло от
икономически характер и са ирелевантни по отношение на изброените в чл. 8, ал.
1 от ЗУБ основания. Посочил е, че е останал без препитание, че семейството му
имало финансови проблеми и че целта му е била да стигне до Германия. Същият
заявява, че не е бил арестуван, преследван, обект на репресии или насилие, че
не е имал опасения за физическата си сигурност от страна на властите по повод
етническата си принадлежност и евентуална политическа ангажираност, нито
проблеми във връзка с религиозната си принадлежност. Тоест същият не изтъква,
нито обосновава осъществено спрямо него преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4
и ал. 5 от ЗУБ, нито посочва да има риск от бъдещо такова. В този смисъл
административният орган е извършил единствено възможната преценка, изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателя, и достигайки до обоснован извод
относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на
бежанец. Правилно е отчетено, че причините, поради които същият е напуснал
държавата си по произход, не попадат в приложното поле на чл. 8 от ЗУБ,
респективно на чужденеца не може да бъде предоставен статут на бежанец. Чужденецът
не навежда твърдения за наличие на опасения от конкретни репресии, предприети
спрямо него или членове на семейството му по причините, визирани в чл. 8, ал. 1
от ЗУБ. В тази връзка, от материалите по преписката не може да се направи извод
за осъществено спрямо чужденеца преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ,
изразило се в действия измежду посочените в ал. 5 на същата норма, поради което
не са налице субективният и обективният елемент на предвиденото в цитираната
разпоредба понятие „основателни опасения от преследване“. При това положение
правилен е изводът, който прави ответникът, че оспорващият напуска държавата си
на произход, мотивиран единствено от съображения, които не са релевантни за
настоящото производство. Извод в насока липса на осъществено преследване по
смисъла на ЗУБ по отношение на жалбоподателя може да се извлече и от факта, че
същият е напуснал страната си по произход легално. В този смисъл,
административният орган е извършил единствената възможна преценка, изследвайки
данните от бежанската история на жалбоподателя и достигайки до обоснован извод
относно липсата на предпоставките за предоставяне на чужденеца на статут на
бежанец.
Съдът намира за правилна и
обоснована и преценката на Интервюиращия орган за неоснователност на молбата за
предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1
и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на
чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на
бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по
произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки
посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание,
нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота
или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен
международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай чужденецът
въобще не е навел като причина за напускането на страната си по произход наличието
на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде
подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание.
Третата причина за предоставяне на
хуманитарен статут - тази по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу
живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в
случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за
налична по отношение на оспорващия.
За прецизност на мотивите на
настоящото решение е нужно да се посочи, че цитираната норма на чл. 9, ал. 1,
т. 3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с чл. 15, б. "в" от Директива
2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011 г. Със свое Решение от 17.02.2009 г. по дело
№ C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/,
по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл.
15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на
Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува
в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или
личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието
последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел,
поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на
такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на
характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана
от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила,
или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за
отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват
сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в
съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на
присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи
посочените заплахи. Действително понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на
европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът
на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива
2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009 г. по
дело № С-465/2007 г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.
В конкретния случай, за да отхвърли
молбата за този вид закрила, решаващият орган се позовава изцяло на факти,
които се съдържат в Справка с вх. № МД-37/19.01.2021 г. на Дирекция „Международна дейност” при ДАБ,
относно Палестина. На основание чл. 21, т. 6 от Устройствения правилник на Държавната
агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и
актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави,
включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация,
информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Цитираната
справка е изготвена от компетентен орган, в кръга на правомощията му,
представлява официален писмен документ и обвързва съда да приеме за доказани
фактите, удостоверени с нея, ако същите не се оборват чрез други надлежни доказателства.
По делото липсват данни ситуацията
в Палестина да сочи на наличие на широко мащабен „вътрешен въоръжен конфликт“
по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, който да е до степен на безогледност и
повсеместност, тоест да обхваща цялата територия на съответната държава, както
и живота и здравето на всеки цивилен, намиращ се на тази територия, сам по себе
си да е изложен на реален риск от посегателство. Тоест не се доказва наличие на
такъв вътрешен или международен конфликт на цялата или на част от територията
на Палестина, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от
17.02.2009г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б.
„в” от Директива 2004/83 ЕО (отм.).
При липса на други противопоставими
доказателства, които да оборват фактическите изводи на ответника, съдът не може
да обоснове извод за основателност на молбата за предоставяне на статут на
жалбоподателя по реда на чл. 9 от ЗУБ.
Не се установява да са налице и
основанията, визирани в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, за да се наложи извод за
предоставяне на такъв статут.
Административният орган е изпълнил
задължението си за задълбочено и всестранно установяване на релевантните за
неговата решаваща роля факти, а именно извършил е надлежна проверка доколко
субективните опасения на жалбоподателя от преследване или реална опасност от
тежко посегателство са обективни, обсъдил е актуалната обстановка в страната по
произход, като данните от справката на ДАБ съвпадат с отразеното в решението на
интервюиращия орган и изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя
не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в
действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на
хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
Настоящият съдебен състав счита,
че оспореното решение не страда от порок, налагащ отмяната му по смисъла на чл.
146 от АПК, поради което подадената против него жалба се явява неоснователна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.И. – без гражданство,
против Решение № УПХ-44/05.02.2021г. на Интервюиращ
орган към Държавната агенция за бежанците.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: