№ 399
гр. Русе, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20224520101008 по описа за 2022 година
Ищецът "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД твърди, че е образувал ч.гр.д. № 2315/2021 г. по
Описа на РС - Сливен по реда на чл. 417 от ГПК срещу Ж. М. А., което дело
впоследствие било изпратено по подсъдност на РС-Русе и било образувано ч.гр.д.№
4342/2021 г. Въз основа на издададените заповед за изпълнение изпълнителен лист
ищецът образувал изп.дело № 1668/2021 г. по описа на ЧСИ Иван Хаджииванов. С
разпореждане, получено на 21.1.2022 г., съдът дал указания на заявителя за
предявяване на установителен иск и макар такъв да е бил предявен, не са представени
доказателства за това, поради което заповедта и изп.лист са обезсилени. В тази връзка и
въз основа на депозирана молба с правно основание чл.214 ГПК, съдът е допуснал
изменение на исковете от установителни в осъдителни с правно основание чл.79 и
чл.86 от ЗЗД във вр.с чл.430 от ТЗ.
Ищецът твърди още, че на 16.5.2018 г. сключил договор за потребителски кредит
№ ********** с ответницата, на основание на който й предоставил сумата 9721.41
лева. В чл. 7, ал.1 от договора бил посочен размер на предоставения кредит - 7000 лв.,
като към него се включвала еднократна такса за оценка на риска в размер на 1041.58
лв., дължима в деня на подписване на договора и се финансирала от кредитора. Същата
се възстановявала от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния
план, предвид заявеното му желание в искането - декларация.
Съгласно чл. 7, ал.2 от контракта, средствата по кредита се превеждат по банкова
сметка потребителя. В случаите, когато последният е пожелал сключване на
застраховки или присъединяване към застрахователни програми, средствата се
1
превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава
изрично нареждане и съгласие с подписване на договора. В настоящия случай
потребителят пожелал да сключи Застраховка ,,Bank Комбо Живот“ в размер на 831.60
лв. и Застраховка „Bank Комбо Безработица" в размер на 848,23 лева. Общото крайно
задължение по договора възлизало на 14 304.42 лв., която сума била разсрочена на 36
погасителни месечни - 35 от тях в размер на 397,34 лв. и последна изравнителна вноска
от 397.52 лв. Уговореният между страните лихвен процент бил в размер на 27.09 %.
Всяка месечна вноска включвала 2 компонента: главница и договорна лихва.
Моли да бъде постановено решение, с което ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищеца по Договор за потребителски кредит № **********/16.5.2018 г.
сумата в общ размер 15 362.87 лв., от които: 8388.63 лв. главница, 3133.77 лв.
договорна лихва за периода 25.01.2019 г. – 25.05.2021 г., 3274.09 лв. обезщетение за
забава за периода 25.01.2019 г. – 07.06.2021 г., 566.38 лв. обезщетение за забава за
периода 21.06.2021 г. – 21.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от
21.06.2021 г. Претендира и направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответницата Ж. М. А., чрез назначения й особен
представител, оспорва основателността и доказаността на исковете. Твърди, че в
погасителния план, съдържащ се в чл.11.2 от процесния договор, липсвала разбивка на
всяка погасителна вноска, което съставлявало нарушение на чл.11, ал.1, т. 12 от ЗПК,
което, съгл.чл.22 ЗПК, давало основание за прогласяване недействителността на целия
договор и съгласно чл.23 ЗПК потребителят следвало да върне само чистата стойност
на кредита. Ответницата се позовава на трайната съдебна практика, според която
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва,
която надвишава трикратния размер на законната лихва. Уговорената с процесния
договор възнаградителна лихва в размер на 27.09 % годишно била по-висока от
трикратния размер на законната лихва. Съгласно чл.7.1 от договора, чистата стойност
на отпуснатия кредит била 7000 лв. От представените с исковата молба доказателства
не ставало ясно колко погасителни вноски е направила ответницата и каква част от
чистата сума останала непогасена. Нямало доказателства и досежно това станал ли е
кредита предсрочно изискуем и кога е настъпила предсрочната изискуемост. Поради
недействителността на договора счита, че освен лихвата, не се дължи еднократната
такса за оценка на риска в размер на 1041.58 лв. Относно двете застраховки „Живот" в
размер на 831.60 лв. и „Безработица“ в размер на 848.23 лв. било видно, че ответницата
е упълномощила кредитната институция да заплати застрахователните премии, като
поела задължението да върне сумите по тях. Кредиторът бил в ролята на
застрахователен агент и недействителността на договора за кредит не се простирала
върху застрахователните договори. Не било представено доказателство, че ищцовото
дружество е привело застрахователните премии на застрахователя, поради което в тази
си част ищцовата претенция била недоказана.
2
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приложен Договор за потребителски кредит №
**********/16.05.2018 г., по силата на който на ответницата е предоставен кредит в
размер на 7000 лева. Същата се е възползвала и от предоставената й с чл.19 от
контракта възможност за сключване на застраховки „Банк Комбо Живот“ и „Банк
Комбо Безработица", за които дължи на кредитора в качеството му на застрахователен
агент премии в размери съответно от 831.60 лв. и 848.23 лв. Потребителят по кредита
дължи и еднократна такса за оценка на риска в размер на 1041.58 лв., при което общият
размер на кредита възлиза вече на 9721.41 лв. Съгласно чл.9.1. от договора за кредит,
лихвеният процент, с който се олихвявал кредита, възлизал на 27.09 %, а ГПР възлизал
на 41.44. Общата дължима от потребителя сума била в размер на 14 304.42 лв.,
разсрочена съгласно описания в чл. 11.2 от договора погасителен план на 36
погасителни месечни вноски, от които 35 вноски по 397,34 лв. и една изравнителна в
размер на 397,52 лева. Така всяка погасителна вноска включвала два компонента:
главница и договорна лихва.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че
кредитът от 9 721.41 лв. е усвоен, като на 16.05.2018 г. на ответницата на каса е
изплатена сумата 5000 лв., а на следващия ден на каса още 2000 лв. Застрахователните
премии са преведени от ищеца на „Уника Живот“ АД на 19.06.2018 г. На 16.05.2018 г.
на длъжника е удържана и еднократната такса за оценка на риска от 1041.58.
Ответницата преустановила плащанията по процесния договор, чийто краен
срок бил 25.05.2021 г., на 18.01.2019 г., когато последно заплатила сумата от 401.80 лв.
Общият размер на платените суми до него момент възлиза на 2815.32 лв., от която
1332.78 лв. изплатена главница, 1449.24 лв. заплатена договорна лихва и 13.74 лв.
изплатена лихва за забава. Към датата на подаване на исковата молба остатъкът от
просрочената главница възлиза на 8388.63 лв., дължимата договорна лихва е в размер
на 3133.77 лв., а обезщетението за забава експертът изчислява в два варианта: По
данни на ищеца дължимата лихва за забава за периода 25.06.2018 г. – 07.06.2021 г. е
3284.86 лв., а съгласно предвиденото в чл.9.4. от договора /към датата на сключването
му законната лихва е била в размер на ОЛП + 10 пункта/ сумата за същия период
възлиза на 937.17 лв. Обезщетението за забава, начислено за исковия период
08.06.2021 г. – 21.02.2022 г., възлиза на 603.51 лв.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема
от правна страна следното:
Вземането на ищеца произтича от договор за потребителски кредит №
**********/16.05.2018 г. Предвид страните по него – физическо лице, което при
сключване на контракта действа извън рамките на своята професионална
3
компетентност, и финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ,
предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че
процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято
правна уредба се съдържа в действащия ЗПК. Законодателят предявява строги
изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в
глава трета, чл.10 и чл.11 ЗПК.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК /ДВ, бр.100/2019 г./ съдът служебно следи за
наличието на неравноправна клаузи в договор, сключен с потребител. Приложеният
към исковата молба договор попада и под приложното поле на Закона защита на
потребителите - кредитополучателят отговоря на дефиницията за „потребител” по
смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Контрактът има за предмет предоставяне на
финансови услуги, свързани с дейността на кредитна институция по смисъла на § 13,
т.12 от ДР на ЗЗП.
Съобразявайки и възраженията на ответницата, съдът констатира, че процесният
договорът за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е
изцяло недействителен.
В него е визиран годишен процент на разходите като абсолютна процентна
стойност - 41.44 %. В чл.10 от договора само формално е предвидено, че ГПР е
изчислен по определения в приложение № 1 към ЗПК начин, като се посочват взетите
предвид допускания. Всъщност само е цитиран текстът на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредници за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. Видно е, че в процесния договор липсва
конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е нарушение на
основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1
ЗПК). При това положение не става ясно как е формиран ГПР от 41.44 %, т.е. какво е
включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент – 27.09 %. Неясното
определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно
чл.22 ЗПК.
В чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК е предвидено, че кредиторът дължи да включи в
съдържанието на договора за потребителски кредит условията за издължаване на
кредита, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
перидичността и датите на плащане на погасителните вноски. Т.12 от същата норма
определя какво следва да е съдържанието на погасителния план – планът трябва да
съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата,
4
лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо допълнително
разходи. В договора /чл.11.2/ не се съдържа погасителен план със законоустановеното
съдържание, като само е посочен паричен размер на вноската и дати на плащане, без да
е ясно какво точно ще се погасява с нея. Ирелевантен в случая е фактът, че както
лихвения процент, така и ГПР са определени като фиксиран процент от общата сума,
тъй като от тази уговорка не може да се извлече информацията за размера на
включените в месечната погасителна вноска суми за главница, лихва, застрахователни
премии и такса за оценка на риска. Остава неизяснен въпросът дали и тези суми са с
фиксиран размер във всяка погасителна вноска и каква е поредността на тяхното
плащане. Тези данни имат съществено значение за изчисляване на дължимите лихви и
разноски по обслужване на кредита, тъй като за база на изчислението им ще служи
неизплатената част от главницата. Дори са се приеме, че кридитополучателят е
изначално наясно какъв е процентът на оскъпяване на кредита, това не освобождава
кредитодателя от задължението, вменено му с императивна правна норма от ЗПК, да
информира своя съконтрагент за условията за заплащане на месечната погасителна
вноска и за това каква част от главницата ще бъде платена с всяка месечна вноска и
каква част представлява т.нар.”оскъпяване” на кредита. Неспазването на изискванията
на чл.11 ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК също е самостоятелно основание за нищожност на
договора, съгласно чл.22 от ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, като в чл. 21, ал. 1 ЗПК е установено, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна.
В конкретния случай, на посочените правни основания съдът намира, че и
отделно клаузата на чл.7.1. от договора, предвиждаща заплащане на еднократна такса
за оценка на риска от 1041.58 лв., е нищожна. Разходите за оценка на риска
представляват разходи, свързани с усвояване на кредита. Задължение на кредитодателя
е да осъществи преценка за платежоспособността на лицето, в чиято полза се
предоставя за временно и възмездно ползване определен финансов ресурс, като в
противоречие с добросъвестността е да се възлага в тежест на длъжника такса за
оценка на кредитното му досие. Осъществяването му е в полза на кредитодателя, който
въз основа на оценката взима информирано решение за кредитиране на длъжника на
основание платежоспособността му към момента на постигане на съгласие на
страните.
Последиците от недействителността на договора (в случая на различни
основания) са регламентирани в разпоредбата на чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва
5
или други разходи по кредита.
В допълнение на горното следва да се отбележи също, че приложените по делото
доказателства и приетата съдебно-икономическа експертиза установяват, че главницата
по кредита включва няколко компонента – отпуснатата сума от 7000 лв.,
застрахователните премии в общ размер 1679.83 лв., както и еднократната такса за
оценка на риска от 1041.58 лв. Или общият размер на кредита /главницата/, според
ищеца възлиза на 9 721.41 лв., върху която сума са начислени и претендираните лихви
– възнаградителната и за забава. Предвид нищожността на клаузата за дължимост на
еднократна такса за оценка на риска, акцесорните претенции, освен, че не се дължат на
основание чл.23 ЗПК, същите са и недоказани по размер /на експерта са поставени
задачи за изчисляване техния размер върху главница от 9 721.41 лв./.
От дължимите в случая суми за главница от 7000 лв. и застрахователни премии в
общ размер 1679.83 лв. следва да се приспаднат внесените до момента от ответницата
2815.32 лв. След приспадането им, дължимият остатък от главницата възлиза на
5864.51 лв. Искът следва да се уважи до посочения размер, ведно със законната лихва
от образуване на делото /а не от образуване на заповедното производство, предвид
обезсилената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК/, а над него главницата до
претендираната сума от 8388.63 лв., както и акцесорните претенции следва да се
отхвърлят като неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно на уважената част от осъдителния
иск, ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 726.36 лв.
от общо претендираните по настоящото дело 1902.79 лв. В приложения списък на
разноските ищецът претендира и направените по заповедното производство, но
предвид обезсилването на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по същото, не се дължат и разноските, направени от заявителя.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. М. А., с ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“Н.Й.В.“ 19, вх.5, ет.8,
ап.24, да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ 52-54, сумата 5864.51 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
**********/16.5.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и 726.36 лв. деловодни разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на главница над сумата 5864.51 лв. до претендираните 8388.63 лв.,
ведно със законната лихва за периода 21.06.2021 г. – 20.02.2022 г., както и акцесорните
6
претенции за заплащане на: 3133.77 лв. договорна лихва за периода 25.01.2019 г. –
25.05.2021 г., 3274.09 лв. обезщетение за забава за периода 25.01.2019 г. – 07.06.2021 г.
и 566.38 лв. обезщетение за забава за периода 21.06.2021 г. – 21.02.2022 г., като
неоснователни.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7