Р Е Ш Е Н И Е
№ 3697
Гр. Пловдив, 02.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански
състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Районен съдия: ПЛАМЕНА
СЛАВОВА-МИЛЕВА
при участието на секретаря Петя Карабиберова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12721 по описа на съда за
2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.439 от ГПК от Т.Д.Т. срещу ЕВН
„България Топлофикация“ ЕАД.
В исковата молба се твърди, че в полза на ответника е
бил издаден изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, влязла в сила на 07.07.2014 г., за вземания, както
следва: 467,78 лева – топлинна енергия за периода 01.01.2013 г. до 31.10.2013
г., за обект с адрес гр. П, ****; сумата от 32,31 лева - мораторна лихва от
01.03.2013 г. до 24.04.2014г., законна лихва от 25.04.2014 г. до изплащане на
вземането, както и 325 лева разноски по заповедното производство. Твърди се, че
въз основа на така издадения изпълнителен лист е образувано против ищеца
изпълнително дело, което към настоящия момент не е прекратено. Твърди се, че по
изпълнителното дело не са предприети никакви изпълнителни действия, които да
прекъснат давността. Цитират се други действия, които се твърди, да не са я
прекъснали. Сочи се, че след влизане в сила на заповедта, е изтекъл 3-годишният
погасителен давностен срок, който е изтекъл на 07.07.2017 г. С оглед изложеното
счита, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност и моли да се признае за установено, че ищецът
не дължи на ответника цитираните суми.
Ответникът е подал отговор в срок, в който не оспорва
изложените от ищеца твърдения и по-конкретно, че задълженията по изпълнителното
дело са погасени по давност. Прави възражение за прекомерност на поискания
хонорар.
Съдът е изпратил отговора за становище на ищеца, в
което същият сочи, че според него ответникът признава иска и моли да бъде
прекратено съдебното дирене и постановено решение при признание на иска, като
оттегля доказателствените си искания.
В отговор на тази молба, ответникът взима становище,
като поддържа отговора, няма доказателствени искания и моли да бъде постановено
решение съобразно с представения отговор.
Като взе предвид доводите на страните, доказателствата
по делото и закона, съдът прима за установено следното.
Съдът намира, че не е налице признание на иска,
доколкото не се сочи, че се признава искът, а само, че не се оспорват
определени факти. Отделно от това,
процесуалният представител на ответника няма изрично пълномощно за
разпореждане с предмета на делото
Като безспорни между страните се приети всички
обстоятелства, изложени в исковата молба, вкл., че от влизане в сила на
заповедта за изпълнение е изтекъл соченият от ищеца 3-годишен срок.
Поради изложеното, като вземания, които се погасяват с
кратката 3-годишна давност, следва да се приемат за погасени по давност
вземанията за главница и лихви. Вземането за главница в размер на 467,78 лева – топлинна енергия за
периода 01.01.2013 г. до 31.10.2013 г., за обект с адрес гр. П., ****, се
погасява с изтичане на тригодишна давност от настъпване на изискуемостта му,
като вземане за периодично плащане по чл.111, б. „в” ЗЗД. В случая не се
установява датата на изискуемост на това вземане, нито се твърди да е било
проведено исково производство, поради това от момента, следващ изискуемостта на
вземането - влизането в сила на заповедта за изпълнение – 07.07.2014г.,
тригодишният срок е изтекъл на 07.07.2017г. и задължението се е погасило по
давност, поради което е станало невъзможно и принудителното изпълнение на
същото и следва да се признае за установена недължимостта му спрямо кредитора.
Същите съждения се отнасят и до задължението за мораторна лихва, за което
изрично се сочи в чл.111, б. „в” ЗЗД, че се погасяват с изтичването на
3-годишна давност, а именно: сумата от 32,31 лева - мораторна лихва от
01.03.2013 г. до 24.04.2014г. За законната лихва върху главницата, от
25.04.2014 г. до изплащане на вземането, доколкото крайният й срок е
неопределен, важи правилото на чл.119 ЗЗД и като допълнително вземане се погасява наред с погасяването на главното
задължение.
За посочените
задължения искът е изцяло основателен и следва да се уважи, като на
07.07.2017г. всички тези вземания са се погасили по давност.
Не така стоят нещата със задължението за разноски в
заповедното производство в размер на 325 лв. Същото съгласно съдебната
практика, обективирана в Определение №538/17.06.2016 по дело №2367/2016 на ВКС,
ГК, III г.о., съставлява самостоятелно вземане, което не е част от спорното
право. Според тази практика вземането за съдебни разноски се урежда в
процесуалния закон и не е допълнително вземане, което произтича от главното по
смисъла на чл.119 ЗЗД.
Задължението за разноски не попада и в изключенията на чл.111 ЗЗД. Поради
изложеното то се погасява с изтичането на общата 5-годишна давност.
Задължението за разноски е станало изискуемо от влизане в сила на заповедта за
изпълнение – 07.07.2014г. и давността би изтекла на 07.07.2019г. Този момент не
е настъпил, поради което вземането не е погасено по давност и е дължимо. В тази
част исковата претенцията подлежи на отхвърляне.
Следва да се посочи, че ответникът не е оспорил
фактите, изложени в исковата молба. Това изявление обаче не е равнозначно на
признание на иска. В последния случай ответникът признава както фактите, така и
правото, твърдяно от ищеца. В настоящия случай страните не спорят за фактите,
но на съда е оставено да направи правната оценка на тези факти. Ето защо макар
ответникът да не оспорва, че задълженията са погасени по давност, тази
констатация по същество е правна и не обвързва съда, доколкото изрично не се
признава искът. Ето защо безспорните между страните факти за характера на
задълженията, за момента на влизане в сила на заповедта, за изминалия 3-годишен
срок, не водят до правния извод за погасяване на задължението за разноски по
давност, поради изложените по-горе доводи.
По разноските в настоящото производство.
Присъждането на разноски е поискал само ищецът, като е
доказал извършването на такива в размер на 50 лв. за държавна такса и 300 лв.
за адвокатско възнаграждение. Последното е в минимален размер, поради което е
неоснователно възражението за прекомерност на хонорара. Така поисканите
разноски ще се присъдят съразмерно на уважената част от претенциите, а именно 30,
31 лв. за държавна такса и 181, 83 лв. за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът:
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по иск с
правно основание чл.439 ГПК, че Т.Д.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, не дължи на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********, с
адрес: гр. Пловдив, ул. „ Христо Г. Данов” № 37, като погасени по давност следните суми, за които е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. № 6650/2014г. по описа на РС Пловдив: сумата в размер на 467,78 лева – топлинна енергия за периода
01.01.2013 г. до 31.10.2013 г. за обект с адрес гр. П., ****; сумата в размер на 32,31 лева -
мораторна лихва от 01.03.2013 г. до 24.04.2014г., както и законна лихва върху главницата от 25.04.2014 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
иска за признаване за установено в отношенията между страните, че Т.Д.Т. не дължи на „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД като погасена по давност сумата в размер на 325 лв.,
обективирана в същия изпълнителен лист и представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 6650/2014г. на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК: ********* да плати на Т.Д.Т., ЕГН: ********** следните суми, съставляващи разноски в настоящото производство: 30, 31
лв. за държавна такса и 181, 83 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ПК