№ 101996
гр. София, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20241110133505 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Срещу постановеното по делото разпореждане, с което частично е отхвърлено искането за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпила в срок частна жалба от
заявителя чрез адв. Р., надлежно упълномощена.
Към жалбата липсва приложен документ, удосотверяващ внасяне на дължимата за
разглеждането й държавна такса по сметка на въззивния съд.
Размерът на държавната такса по частна жалба срещу разпореждането, с което се отказва
издаването на заповед за изпълнение, се определя в зависимост от това дали
първоинстанционният съд е разгледал или не по същество заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение. Съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3
ГПК - напр. определение № 868/09.12.2011 г. по ч. гр. д. № 609/2011 г. на ВКС, I т.о.,
определение № 2/03.01.2014 г. по ч. т. д. № 4698/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о, държавната такса
се определя по чл. 19 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК и е в размер на 15 лева, в случаите, когато заявлението за издаване на заповед за
изпълнение не е разгледано по същество (без значение на основанията за това). При
обжалване на разпореждането, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение,
поради неоснователност на заявлението, държавната такса се определя по чл. 18, ал. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и възлиза на ½ от
таксата по чл. 12 от същата тарифа.
В случая, районният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
поради нищожност на клаузата, пораждаща претендираното вземане за неустойки и лихви за
забава, т. е. налице е произнасяне по основателността на заявлението, а не по неговата
редовност. Ето защо дължимата държавна такса при обжалването на разпореждането за
отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, е тази по чл. 18, ал. 1 от Тарифата
за държавните такса, събирани от съдилищата по ГПК - за депозиране на частна жалба
1
срещу разпореждането, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ се дължи държавна такса в размер на 50 % от заплатената в
производството пред районния съд или 1 % от размера на вземането.
Ето защо на страната следва да се дадат указания и срок за тяхното изпълнение.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на заявителя, чрез адв. Р., в едноседмичен срок от съобщението с препис от
разпореждането ДА ПРЕДСТАВИ по делото документ за внесена по сметка на СГС
държавна такса по частната жалба в размер на сумата 119,47 лева (при дължима такса 140,55
лева), доколкото жалбата е подадена през ЕПЕП и предвид разпоредбата на чл. 73, ал. 4
ГПК.
УКАЗВА на заявителя, че при неизпълнение на дадените указания в цялост и в срок,
жалбата ще бъде върната.
След представяне на документ, че таксата е внесена по сметка на СГС, делото, ведно с
постъпилата жалба да се изпрати на въззивния съд по компетентност.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис да се връчи на заявителя по ел.път.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2