Решение по дело №1775/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на „СК-Г“ ЕООД, представлявано от управителя Г.А.К. , против решение № 946/22.06.2023 г. по НАХД № 2127/2023 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от директора на дирекция „ИТ“-Варна НП № 03-013124/23.12.2020 г. и дружеството е осъдено да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон във връзка с квалификацията на деянието и определянето на размера на адм. наказание , както и такива за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила, поради постановяване на решението без обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на обжалваното НП, а в условията на евентуалност се иска прилагане на нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ с налагане на имуществена санкция в законовия минимум от 100 лв. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от упълномощения адвокат Г., включително с искане за присъждане на разноски съобразно представен списък.

Ответникът директорът на дирекция „ИТ“- Варна, чрез подадената от упълномощения юрисконсулт О. молба с.д. 13668/ 28.09.2023 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП е наложена на „СК-Г“ ЕООД на основание чл. 415, ал.1 от КТ имуществена санкция в размер на 1700 лв. за следното нарушение : затова, че на 24.11.2020 г. в гр. Варна , в качеството си на работодател дружеството не е изпълнило задължително предписание № 13 от Протокол № ПР2028536/27.10.2020 г. на дирекция „ИТ“-Варна да изплати уговореното трудово възнаграждение за извършената работа за месец юли 2020 г. на Силвия Веселинова Петрова, изпълнявала длъжността „сладкар“, начислено в платежната ведомост за месец юли 2020 год.

Обжалваното НП е потвърдено от районният съд с мотив за безспорна установеност на посочените в него факти, а определянето на размера на наложената имуществена санкция е прието за законосъобразно с мотива за наличието на отегчаващи отговорността обстоятелства , предвид извършването на множество нарушения на КТ.

Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон, съответно не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК – допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Невярна е изложената в касационната жалба теза за неизясненост на фактите по делото – напротив, в самата касационна жалба се признава, че трудовото възнаграждение на П. е изцяло изплатено едва на 26.08.2021 год. , т.е. не само след даденият с предписанието срок за изпълнение 23.11.2020 год., но и след датата на издаване на процесното НП - 23.12.2020 год. На тези факти сочат и събраните в хода на въззивното производство писмени доказателства – парични преводи. По тези съображения касационният съд намира, че фактите по делото са било обективно и напълно изяснени от въззивния съд, поради което процесуални нарушения от страна на същият не са били допуснати.

При приложението на материалния закон, районният съд правилно не е приложил нормата на чл.415в, ал.1 от КТ , каквато претенция е заявена и с настоящата касационна жалба – за да бъде квалифицирано нарушението като маловажно по смисъла на тази разпоредба е необходимо нарушението да бъде отстранено веднага след установяването му с АУАН , а в случая то е отстранено след около 8 месеца след издаването на процесното НП. В този смисъл, правилно районния съд е потвърдил дадената от наказващия орган квалификация на деянието като осъществен състав на адм. нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.

Същевременно, касационният съд намира, че в нарушение на материалния закон ВРС неправилно е приел, че законосъобразно наказващият орган е определил размера на наложената имуществена санкция. Обжалваното НП не съдържа изложение на факти за конкретни отегчаващи отговорността обстоятелства даващи основание за определяне размер на имуществената санкция над минималния такъв от 1500 лв. , предвиден в приложената от наказващия орган норма на чл. 415, ал.1 от КТ. С оглед последното, приетото в мотивите на въззивното решение като отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно извършването от наказаното дружество на множество нарушения на КТ, е изцяло необосновано – решаващият съд не е посочил нито кои са тези нарушения, нито кои са доказателствата за тези негови изводи. В тази връзка, касационният съд не намира нито едно основание за налагане на имуществена санкция в размер над минималния такъв от 1500 лв., предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, поради което наложената с обжалваното НП имуществена санкция в размер на 1700 лв. се явява незаконосъобразно определена. Последното води до материална незаконосъобразност на обжалваното НП, която е налагала отмяната му, а не потвърждаването му, както това е сторено с обжалваното решение. С оглед последното, обжалваното решение следва да бъде отменено като материално незаконосъобразно, включително в частта му за разноските по делото.

След отмяната и при решаване на делото по същество от касационния съд в съответствие с изискванията на чл. 222, ал.1 от АПК, обжалваното НП следва да бъде изменено по гореизложените съображения , като наложената имуществена санкция се намали от 1700 лв. на 1500 лв.

При този изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН е претенцията на касатора за разноски с оглед платеното от него адвокатско възнаграждение, съответно неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на това възнаграждение – съгласно приложените на л.22 и 23 от касационното дело договори за правна защита и съдействие, за всяка инстанция е платено такова в размер на 100 лв., а съобразно размера от 1700 лв. на обжалваната имуществена санкция, минималното адвокатско възнаграждение съгласно чл.18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 470 лв. Доколкото касационната жалба е уважена за размер от 200 лв. , съответно не е уважена за размер от 1500 лв. , то при сторените от касатора разноски за две инстанции в общ размер на 200 лв. и дължими на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, то съобразно уважената част на жалбата, на касатора следва да се възстановят разноски в размер на 23, 52 лв., а съобразно отхвърлената част на ответника се дължат разноски в размер на 70, 58 лв., или след компенсация дружеството касатор дължи на ЮЛ на ответника разноски в размер на 47,06 лв.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло решение № 946/ 22.06.2023 г. по НАХД № 20233110202127/2023 год. по описа на ВРС и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ :

ИЗМЕНЯ издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна НП № 03-013124/23.12.2020 г. , с което на основание чл. 415, ал.1 от КТ е наложена на „СК-Г“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1700 лв., която намалява на 1500 лв.

ОСЪЖДА „СК-Г“ ЕООД , ЕИК **, седалище и адрес на управление : ** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ за разноски по делото сумата от 47,06 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: