Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 17.07.2018 г. Град
ПАЗАРДЖИК
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
Районен съд, ІХ граждански състав на двадесет
и шести юни 2019 година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА
секретар: Иванка
Панчева
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело номер 3629 по описа за 2018
година на РС Пазарджик и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация на иска – чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен иск
от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника си
юрк. П.П., редовно упълномощен с пълномощно per. № 7642/18.05.2018г. на
нотариус, рег.№ 271срещу И.С.И., ЕГН:**********, с адрес: ***.
Твърди се в исковата молба, че в законоустановения
срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане на съда,
постановено по ч.гр.д.№ 2285/2018 г. по описа на Районен съд - Пазарджик,
получено от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД на 02.08.2018 г., се предявява
настоящият установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на ищцовото дружество срещу И.С.И. в
размер на 720.13 лв. /седемстотин и двадест лева и 0.1 Зет./, представляващо
неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит №**********
Сочи се, че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД произтича от сключен 14.11.2014г. Договор за потребителски кредит №
********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България",ЕООД като кредитор И.С.И., като
длъжник. Договорът бил сключен при следните параметри: Сума на кредита: 1000
лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 61.82 лв.; Годишен процент
на разходите (ГПР): 49.90 %; Годишен лихвен процент: 41.17%; Лихвен процент на
ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 1483.68лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги: 999.84 лв.; Размер на вноска по
закупен пакет от допълнителни услуги: 41.66 лв. Общото задължение по кредита и
по пакета от допълнителни услуги възлизало на суми, както следва: Общо
задължение: 2483.52 лв.; Общ размер на вноска: 103.48 лв.; Дата на погасяване:
15 ден от месеца.
Твърди се, че съгласно Декларации т.А към Договора за
потребителски кредит (ДПК), която била неразделна част от него са Общи условия
(ОУ), предадени при подписване на договора и с които ответника по настоящото
дело внимателно бил запознат преди подписване на договора. Не изразилт
забележки към ОУ и се задължил да ги спазва, за което полаожил подписа си под
клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на клиента –ответника И. се
предоставили безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на
български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На
базата на, който формуляр и разяснения по същият от страна на кредитен експерт
от дружеството, ответникът И. преценил доколко предлагания ДПК съответства на
неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за
допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание за
ползването му клинетът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД изпълнявало точно и
в срок задълженията си по договора, като на 17.11.2014 г. превеждало парична
сума в размер на 1000.00 лв. по посочена от ответника И.С.И. банкова сметка - ***.11.2014г.
От своя страна длъжника поел задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, като го сключил за срок от 24 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 103.48 лв. и падежна дата всяко
15-то число на месеца.
Твърди се, че предвид факта, че длъжника не изпълнявал
точно поетите с договора задължения и е направил само 17 пълна погасителни
вноски и една непълна, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието
от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит,
а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30
(тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване
на неговата предсрочна изискуемост,без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД
уведомление, покана, предизвестие или други.". На 02.08.2016г. договорът е
прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и е обявена
неговата предсрочна изискуемост. На 03.08.2016 г. на И.С.И. е изпратено
уведомително писмо от страна на дружеството, с което тя е уведомена, че
договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна изискуемост, като към
настоящия момент размерът на погасеното задължение по ДПК №********** е в общ
размер на 1815.4лв./хиляда осемстотин и петнадесет лева и 0.40 ст./. С
плащанията си длъжникът е погасил част от номинала по заема в размер на 1763.39
лв./хиляда седемстотин шестдесет и три лева и 0.39 ст./. Сумата от 52.01 лв. /
петдесет и два лева и 0.1 ст./ е отишла за погасяване на лихвите за забава по
кредита, на основание т.12.1 от ОУ: „ В случай, че клиентът просрочи плащането
на месечна вноска, кредиторът начислява лихва
за забава в размер на ОЛП + 10% годишно, изчислена на всеки ден забава върху
размера на просроченото плащане.".
Неизплатената част от номинала по договора била в
размер на 720.13 лв. /седемстотин и двадесет лева и 0.13ст./.
В настоящето производство „ ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД заявява, че се отказва да търси претендираните с подаденото
заявление лихви за забава в размер на 8.28 лв. /осем лева и 0.28ст./, поради
липса на материален интерес, претендира се само законна лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Сочи се, че предвид изложените факти, предявеният иск
е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от
него кредитен експерт /КЕ/, представил на клиента образец на искане за
получаване на потребителски кредит. С помощта на КЕ,КЛ и СД са длъжни надлежно
да попълнят и проверят всички клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни
собственоръчно да подпишат искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора.
Твърди се, че в случай на изпълнение на всички
изброени условия Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства
с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.
В случай, че потребителят е желал, той е могъл да се
откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва причина и да
дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не се е възползвал от тази
възможност, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по
заема, което обстоятелство се счита от кредитодателя за показателно относно наличието на съгласие за
получаване на заема при одобрените параметри. Ответникът също се е съгласил с
цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно
с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от
сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Предвид неизпълнението на договорното задължение,
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд-
гр. Пазарджик. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 2285/2018 г. След
като длъжникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за
изпълнение на дружеството е дадено указание за предявяване на иск за установяване
на вземането си, получено от заявителя на 02.08.2018г.
Оформен е петитум, съдът след като се убеди в
основателността на исковата претенция, да постановите решение, с което да
установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД
срещу длъжника И.С.И. в размер 720.13 лв. /седем хиляди и двадесет лева и
0.13ст./, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски
кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението .08.06.2018г. до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се направените по делото разноски.
Представят се писмени доказателства.;Договор за
потребителски кредит №**********, ; Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД към Договор за потребителски кредит № **********,; Погасителен
план към Договор за потребителски кредит № **********,ПРОФИ КРЕДИТ България
ЕООД, бул. България 49, 1404 София.;Искане за отпускане на потребителски
кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация;
По делото, предвид обстоятелството, че ответникът И.
не е открит на посоянният и настоящ адрес на местоживеене за връчване на ИМ и
приложенията към нея, на основание чл. 47, ал.6 от ГПК му е назначен особен
представител - адв. Т. към ПАК.
На основание чл. 131 от ГПК е постъпил в
законоустановеният срок, отговор от ответната страна, в който иска се оспорва
като неоснователен, поради недействителност на сключеният между страните Договор
за потребителски кредит № **********, поради противоречие с императивни законови
разпоредби /чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК/.Договорът бил сключен при Общи условия,т.е.
при предварително определени от страна на ищеца клаузи. Самият договор бил
бланков, т.е. не бил предмет на
предварително договаряне между страните, от което следвало изводът, че
ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието му. В случая бил
подписан страндартизиран бланков формуляр, чието съдържание било предварително
изготвено от самия ищец. От договора било видно още, че ищецът като кредитор се
е задоволил само с посочване като абсолютни стойности на лихвен процент, ГПР и
годишно оскъпяване.
Твърди се, че липсвала ясно разписана методика на
формиране на посочения в договора ГПР от 49.90%. Следвало да се обърне
внимание, че ГПР била величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и
приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин,
различен от законовия,било недопустимо. Не ставало ясно и какво се включвало в
общите разходи за потребителя/настоящи или бъдещи/,доколкото в погасителната
вноска било включено и изплащане на задължения по споразумение за допълнителни
услуги. Затова следвало да се приеме, че липсата на индивидуално договоряне на
параметрите в гл.VІ от договора за потребителски кредит, както и уговорен
годишен лихвен процент в размер на 41.17%, обуславяли неравноправност на
посочените договорни клаузи,при което и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП същите
били нищожни.
Твърди се, че в гл.VІ от договора било уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в общ
размер на 999.84 лв.. Възнаграждението, което се задължил да заплати ответникът
за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явявало прекомерно и
не отговаряло на изискванията на Закона, като на първо място, предоставените за
тази цена услуги не били изчерпателно изброени в договора за потребителски
кредит, каквото било изискването на императивните правни норми, а наред с това
не била формирана цена за всяка от услугите по отделно. Следвало да се има
предвид,че в чл.10а ал.4 от ЗПК било предвидено, че "видът, размерът и
действието,за което се събират такси и/или комисионни,следва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит",които процесния
договор за потребителски кредит не били посочени.
Навежда се становище, че в сключеното между страните
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били изброени вида
на услугите, които можел да ползва потребителят, но доколкото нито в самия
договор, нито в споразумението, била предвидена клауза, която да приобщава
последното към процесния договор, то не би могло да се приеме, че е изпълнено
законовото изискване за посочване на всяко конкретно действие, за което се
събирали такси или комисионни,както и на размера на съответната такса или
комисионна.
Освен това, твърди процесуалният представител на
ответника, че в противоречие с
императивното изискване на чл.10а ал.4 от ЗПК, в процесния договор за
различните видове допълнителни услуги било определено общо възнаграждение за
плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от потребителя било
предварително,т.е. то било дължимо само за "възможността за
предоставяне" на изброените по-горе услуги и е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните договор.
Следвало да се има предвид, че принципът на
добросъвестност и справедливост при договарянето изисквали потребителят да
заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично
ползване на такава.
С оглед на изложените аргументи счита, че и уговорката
за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни услуги се явявала
нищожна, като противоречаща на императивни правни норми - разпоредбите на чл.10
ал.2 предл.2 и чл.10а, ал.3 и 4 от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, при обявяване
недействителността на договор за потребителски кредит потребителят следвало да
върне само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по кредита,
което било направено от ответника видно от предоставеното от ищеца извлечение
по сметка от 30.08.2018г. Трябвало да се тълкува разпоредбата в смисъл, че
задължението на потребителя нямал договорно основание, а почива на законовата
забрана за неоснователно обогатяване.
Твърди ес, че доколкото настоящето производство било
по иск с правно основание чл.422 ал.1 от ТПК и основанието на претенцията било
въведено в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и основанието било
неизпълнение на договорно задължение намира, че съдът не следва да уважи иска и в частта за главницата.
Изразява се мнение, че уважаването на иска в тази му част по същество би
означавало произнасяне по непредявен иск, тъй като ищецът евентуално следвал да
заяви претенцията си в отделно производство на различно основание.
Допълнително в отговора се посочва относно претенцията
на ищеца за остатъчно заплащане на възнаграждението по сключеното споразумение
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, че не представлявал разход по
смисъла на чл.19, ал.1 и т.1 от ДР на ЗПК, поради което не се подчинявал на
предвидените императивни изисквания за максимално допустим размер, и се моли да
се приеме от съда за неоснователно. Месечните вноски на ответника били
анюитетни (равни за срока на договора), като всяка била в размер на 103.48 лева
и включва главница и лихва по кредита 61.82 лева и вноска по допълнителен пакет
услуги в размер на 41.66 лева. В случая от страна на кредитополучателя той
заплащал пълната цена на тези услуги, но те могжело и да не бъдат ползвани,
т.е. да не бъдат предоставяни. Нямало доказателства и данни да било искано
предоставянето на такива и такива да били предоставени, но това в нито един
момент нямало да бъде обвързано с неплащане или намаляване на цената на този
пакет услуги.
Твърди се, че се въвеждало задължение за едната страна
по договора – в случая ответника да заплати за нещо, което страната имала по
силата на самия закон - правото на страните да променят срока на падежа на
договора, както и свободата им да отложат една или повече погасителни вноски,
което водело до неравноправност на същите. Освен това ответника следвал да
плати цена за получаването на услуга, която била изцяло във волята на ищеца
/видно от Споразумение за представяне на пакет от допълнителни услуги/, нещо
повече, не може да се търси насрещна престация, ако не било дадено нищо. Заплащането
на допълнителна услуга можело да има само при реално потребяване на същата и то
в размер ползван от ответника. Ответникът бил заплащал за допълнителните
услуги, като е превеждал всеки месец по 41.66 лева, като бил превел общо сума в
размер на 708.22 лева. Всичко това водело до неравновесие между правата и
задълженията на ищеца и потребителя-ответник и била осъществена хипотезата на
чл.143, т.3 ЗЗП, в последица от което следвало да се приемат за нищожни клаузи
по смисъла на чл. 146, ал.1 ЗЗП, които разпоредби са приложими с оглед на чл.24 ЗПК.
Счита се във връзка с горните съображения, че
предявеният иск, както е предявен за установяване дължимостта на суми по
договор за кредит, която претенция първоначално е била заявена със заявление за
издаване на заповед за изпълнение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от
съда.
Съдът като взе предвид твърденията и доводите наведени
в исковата молба, прие за установено следното от фактическа страна, съобразно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, съгласно която всяка страна носи
доказателствена тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си
правни последици, като доказателствената тежест е за страната, която твърди
положителен факт.
Установено по делото и неоспорено от страните е,
че е сключен на 14.11.2014г. Договор за
потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България",ЕООД като
кредитор И.С.И., като длъжник. Договорът е сключен при следните параметри: Сума
на кредита: 1000 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 61.82
лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %; Годишен лихвен процент:
41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 1483.68лв.
По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 999.84 лв.; Размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 41.66 лв. Общото задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги възлизало на суми, както следва:
Общо задължение: 2483.52 лв.; Общ размер на вноска: 103.48 лв.; Дата на
погасяване: 15 ден от месеца, като съгласно Декларации точка А към Договора за
потребителски кредит (ДПК - неразделна част от договора са Общи условия (ОУ),
предадени на ответника при подписване на договора и с които ответника по
настоящото дело внимателно се е запознал преди подписване на договора. Не
изразил забележки към ОУ и се задължил да ги спазва, за което положил подписа
си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Съгласно Декларации т.Г на ответника И. се
предоставили безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на
български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На
базата на, който формуляр, ответникът И. преценил доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Направено е разяснение на ответника за възможността да
ползва и допълнителен пакет от услуги, който дружеството предлага, като при
желание за ползването му клиентът подписал Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.
„ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД е изпълнило точно и
в срок задълженията си по договора, като на 17.11.2014 г. превело парична сума
в размер на 1000.00 лв. по посочена от ответника И.С.И. банкова сметка - ***.11.2014г.
От своя страна ответника поел задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, като го сключил за срок от 24 месеца, с
месечна вноска по погасителен план в размер на 103.48 лв. и падежна дата всяко
15-то число на месеца. /писмени
доказателства: Искане за отпускане на потребителски кредит;Договор за
потребителски кредит №**********, ; Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД към Договор за потребителски кредит № **********,;
Погасителен план към Договор за потребителски кредит № **********. ; Преводно
нареждане (документ с уникален регистрационен номер:8603299 от 17.11.2014;
Извлечение по сметка, удостоверяващо извършените от длъжника погасителни
вноски;Уведомително писмо;/
От приетите писмени доказателства съдът установи по
безспорен начин, че е налице неизпълнение от страна на ответника, доколкото
доказателствената тежест да докаже точно изпълнение съгласно уговореното е
негова, а в тази насока липсват каквито и да е доказателства.
Съгласно направената и приложена към доказателствата
счетоводно-финансова справка- извлечение от счетоводната система на "ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД, относно обслужването на ДПК, е доказан фактът на
неизпълнението по периоди и размер, като е обявена предсрочната изискуемост на
ДПК по силата на чл.12.3. от ОУ поради неизпълнение от страна на ответника, за
което ответника е уведомен чрез уведомително писмо.
В отговора на исковата молба и изложеното в
допълнителната писмени бележки от страна на особения представител, назначен на
ответника :адв. Т. прави обстоятелствени възражения досежно сключеното между
страните споразумение за предоставяне на допълнителни услуги:
Видно от представените с исковата молба Искане за
отпускане на потребителски кредит и Стандартен европейски формуляр е, че
ответникът И.С.И. предварително е посочил параметрите на желания от него кредит
и съответно е запознат с предлаганите опции и възможности, които предоставя
дружеството. Имал е възможност да прецени дали параметрите на уговорения кредит
отговарят на финансовите му възможности. От друга страна, Договорът,
Споразумението за предоставяне на допълнителен пакет от услуги и Общите условия
са подписани саморъчно на всяка една страница от длъжника, което свидетелства,
че последният е запознат изцяло със съдържанието му и е приел предложените му
условия, без да направи допълнителни бележки към договора, каквато възможност е
имал, предвид на факта, че договарящите страни са равноправни и всяка една от
тях е във възможност да предложи промяна в условията на сключеното двустранно
споразумение /Договор за отпускане на потребителски кредит /.
Видно от условията на договора и ОУ, които са
неразделна част от него, сключването на споразумение за предоставяне на пакет
от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускането на кредита.
Сключването на споразумение за предоставяне на допълнителни услуги е
опционално, по избор на потребителя и зависи единствено от неговата воля, поради което не може да се приеме направеното
възражение за наличие на неравноправна клауза. Споразумението е подписано по
искане на кредитополучателя. По делото не са на лице данни кредиторът по какъвто
и да е начин да го е задължил да го приеме
и подпише. Дори напротив, видно от представените писмени доказателства -
изрично на няколко места е посочено, че закупуването на пакета от допълнителни
услуги не е задължителен за сключването на договора и за отпускане на исканите
суми.
В процесния случай ответникът е пожелал да закупи
пакет от допълнителни услуги, като е декларирал това в искането си за отпускане
на кредит. Пакетът от допълнителни услуги е предоставил на ответника право да
получи услуги, които не са свързани с дейността на кредитора по кредитиране, а
са свързани с желанието на потребителя.
Следва да се отбележи, че съгласно т. 14 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) услуга е
„всяка материална или интелектуална дейност, която се извършва по независим
начин: предназначена е за друго лице и не е с основен предмет прехвърляне
владение на вещ". От това правило се налага изводът, че споразумението за предоставяне
на допълнителни услуги действително представлява услуги, в смисъл на дейности,
които ще се извършат по повод на договора за кредит в полза на
кредитополучателя.
Съгласно съдебната практика с договора за предоставяне
на услуга изпълнителят поема задължение да извърши конкретни действия, срещу
дължимо от възложителя възнаграждение, като тези действия обикновено са
фактически, а не правни. Доколкото втората част от определението за договор за
потребителски кредит по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за
кредитора да предоставя допълнителни услуги, които са извадени от договора за
потребителски кредит, то законодателя е допуснал уговарянето на такива.
Съдът отчете, че отношенията между правните субекти
действа принципът на свободно договаряне (чл. 9 от ЗЗД). Съгласно този принцип
всеки е свободен да встъпва в правни и договорни връзки, с когото желае и след като сам определя и се
съгласява със съдържанието на създаденото по негова воля правоотношение. Тези
възможности, включени в понятието свободно договаряне, следва да бъдат
обезпечени от правния ред, тъй като те съставляват кръга на т. нар. волева
автономия, която се предоставя на индивида за свободна инициатива.
С оглед на
принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните са се
съгласили да сключат Договор за потребителски кредит № ********** и подписаното
към него Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.
Длъжникът се е съгласил с тази цена на кредита на преддоговорния етап с
получаването на стандартен европейски формуляр за сравняване на различни
предложения, така и към момента на сключването на договора, така и с липсата на
заявено обективиране на желание да се откаже от сключения договор и с
погасяване на месечни вноски / каквото право е имал и му е било разяснено/.
Всички възможности, които ответникът е получил,
съответно всички услуги, които кредиторът се е задължил да му предостави със
закупуването на пакета от допълнителни услуги, не могат да се определят като
задължителни и като част от общите разходи по кредита.
Предоставянето
на възможност от допълнителни услуги и разясняването за условията на ползването
им е дало на длъжника –ответника И. право да реши да ги приеме или не с оглед
на личната си житейска нужда от тях.
Следва да се отбележи, че с предоставените
допълнителни услуги кредиторът не би могъл да прогнозира кога ще получи
плащане, тъй като, съгласно условията на същите, ответникът може да не заплати
4 вноски или да заплати с до 75% по-малко по други 4 вноски, както и да променя
датата на плащане на всяка вноска, като законодателят е изключил разходите за
такива допълнителни услуги от общите разходи по кредита, което е посочено
изрично в т. 1 на пар. 1 от ДР на ЗПК, а именно „Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси".
Освен това сключеното между страните споразумение дава
пряко право на клиента да иска определени промени в договорното отношение, когато
са налице конкретни условия. Поради това, видно от приетите писмени
доказателства, е че е установена процедура, която да удостовери наличието на
необходимите предпоставки за промяна на правоотношението между страните. Ето
защо съдът приема, че в този случай правата на ответника неса нарушени, а
единствено се гарантира между страните, че ще се спазват договорените по между
им условия.
Относно получената по заема сума/главница/, ответника И.
дължи възнаграждение, което се изразява в договорената в рамките на законовите
изисквания възнаградителна лихва. Не без значение е, че клаузите от общите
условия, свързани с пакета от допълнителни услуги уреждат отношенията между
страните само в случай, че клиентът е пожелал и сключил Споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги.
Установено по делото е, че без изрично желание и
съгласие на кредитополучателя клаузите от ОУ относно ДС не се прилагат и не
обвързват страната по договора - ответника И.. Следва да се вземе в предвид, че
дължимото по предлаганите /възможни/ допълнителни услуги възнаграждение за тях се
дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит,
респективно не следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в случая на ответника е била известна възможността,
по силата на чл. 7.1 от Общите условия към процесния договор, да се откаже от
него, без да дължи неустойка, което той не е направил.
С оглед на гореизложеното, съдът приема, че наведените
възражения от процесуалният представител на ответника, че е налице нарушение на
разпоредбите на ЗПК са неоснователни, предвид и на факта, че за кредитора е съществуваща законоустановена
възможност да предлага допълнителни услуги, които са изключени от годишния
процент на разходите по кредита, както и че Споразумението между страните е
сключено по искане на клиента, направено при информиран избор от негова страна.
Налице е включена и клауза, която не се прилага
автоматично за всички сключени от дружеството договори и относно всички негови
контрахенти, а само по отношение на тези, които изрично са изразили желание и
договорили конкретни условия.
Следва да се отбележи с оглед възражението на
ответната страна за наличие на неравноправни клаузи в процесният договор, че са
налице действащи законови разпоредби, които изрично посочват кои клаузи в даден
договор биха били неравноправни, а именно: чл. 24 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК) изрично препраща към чл. 143-148 от Закона за защита на
потребителя (ЗЗП). Така чл. 143 от ЗЗП в 19 точки определя, кои клаузи биха
поставили потребителя в неравноправно положение спрямо кредитора.
От цитираните разпоредби и от приложените по делото
доказателства е безспорно установено, че Споразумението за представяне на пакет
от допълнителни услуги е съобразено с изискванията на закона и не попада в нито
една от множеството хипотези, описани в чл. 143 ЗЗП.
Съдът прие за установено: видно от сключения Договор
за потребителски кредит № ********** с Общи условия към него, че всички суми по
договора представляват индивидуално уговорени клаузи, а именно - каква сума
клиентът желае да му бъде отпусната, какви ще са условията по договора, както и дали да бъде подписано
споразумение за предоставяне на допълнителни услуги и какво възнаграждение ще
се дължи за него.
С оглед на това и възражението за бланкетност на
договора и едностранно определяне на дължимите суми по него се явява напълно
неоснователно, тъй като не отговаря на действителното положение.
Относно възражението за налично валидно облигационно
отношение между страните, съдът прие, че във всеки един етап от сключване на
процесният договор /сключването на договора и подписването на относимите към
него документи/ са спазени всички законови изисквания и процедури.
В тази насока е и обстоятелството, че ответника сам е
инициирал процедурата по встъпване в договорни отношения с „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, като е отправил искане/запитване за сключване на договор
за потребителски кредит. С оглед на това му е бил представен Стандартен
европейски формуляр, в който подробно са описани всички задължения, които ще
възникнат за клиента и Договор с кредитора при конкретните, индивидуално
уговорени условия и е сключил Договор за потребителски кредит № **********.
Видно е от представеният договор, приет от съда като
писмено доказателство, че отговаря на минималните нормативни изисквания за
форма и съдържание. Съгласно чл. 20а, ал.1, Договорите имат силата на закон за
тези, които са ги сключили". Въпреки това, ответникът не изпълнил
задълженията си по договора, което е станало повод за подаване на заявление по
чл. 410 ГПК и впоследствие е довело до образуване настоящото дело.
В чл. VI от Договора са посочени сумата на кредита,
срокът, за който се отпуска, размерът на месечната вноска, общото задължение по
кредита, както и падежната дата на вноските. Отново в чл. VI от Договора са
посочени изрично годишният лихвен процент, годишният процент на разходите и
лихвеният процент на ден. Уведомен е изрично и за сумата, която се отпуска,
както и нейният размер след добавянето от негова страна на всички условия. Предоставен
му е и погасителен план, отговарящ на законовите изисквания, подписан от
страните. В него ясно и подробно са посочени броят на вноските, падежът на
всяка от тях, както и сумите, от които е формирана всяка вноска.
На следващо място, в Общите условия, които са
неразделна част от договора, са описани подробно процедурите, които са
приложими спрямо правоотношението, възникнало между страните на основание
сключения договор. В чл. 7,8 и 9 от ОУ са изброени правата и задълженията както
на длъжника, така и на кредитора В чл. 12 от ОУ се съдържат и санкциите, които
би понесъл длъжникът, в случай че не изпълнява своите задължения съгласно
уговореното между страните.
Налице са минималните законови изисквания на договора
за потребителски кредит и поради това същият е действителен, породил е желаните
от страните правни последици и е следвало да бъде спазван от тях. Въпреки този
факт и въпреки спазването на условията на договора от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД, И.С.И. е спрял да изпълнява своята част от задълженията по
него.
От представените и приети по делото доказателства се
установи, че „ПРОФИ КРЕДИТ България" е изпълнило своята част от
договорните задължения като своевременно е предоставило сумата от 1000 лв..
съгласно уговореното между страните.
В допълнение следва да се посочи, че няма изискване в
закона в договора за потребителски кредит да е посочено как се формира
годишният лихвен процент, а по отношение на годишния процент разходи общите
условия към процесния договор препращат към Приложение № 1 на ЗПК - чл. 5.3. от
Общите условия.
С оглед на гореизложеното съдът счете,че по делото се доказа по безспорен
начин основателността на предявеният иск, поради което следва да приеме за
установено по отношение на ответника И.С.И., ЕГН:**********, с адрес: *** съществуването
на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В,
чрез пълномощника си юрк. П.П. в размер 720.13 лв. /седем хиляди и двадесет
лева и 0.13ст./, представляващо неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № ********** ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението 08.06.2018г. до окончателното изплащане на сумите.
Съобразно ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС
по тълк.д. №4/2013г. на ОСГТК т.12- „Приетото разрешение в т.10в,че присъдените
със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват
в предмета на установителния иск по чл.415 ал.1 или по чл.422 от ГПК, а
представляват законна последица от уважаването респ. отхвърлянето на
иска,предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели
отговорността за разноските по издаване заповедта за изпълнение“- което
означава,че във всички случаи исковият съд дължи произнасяне по
разноските,независимо дали са поискани или не.
С оглед изхода на делото на ищцовото
дружествосе дължат разноски в производството по реда на чл.410 от ГПК,които са
за сумата от 25.00лв. ДТ, 50.00лв юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК, като за разликата от 50.00лв до
претендираният размер от 150лв. искането, следва да бъде отхвърлено като
неоснователно.
По направените разноски в
производството по чл.422 от ГПК.
Направено е искане за присъждане на разноските от ищеца,представен е списък
по чл.80 от ГПК. Разноските на ищеца са в размер на 25.00лв. ДТ, 5.00лв за
извършена справка, 400.00лв., внесен депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400.00лв.
Воден от горното Пазарджишкият
Районен съд,
Р
Е Ш И:
Пo иска на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез
пълномощника си юрк. П.П. срещу И.С.И.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.С.И., ЕГН:**********, че съществува
вземане на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК: ********* в размер 720.13
лв. /седем хиляди и двадесет лева и 0.13ст./, представляващо неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит № ********** ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението 08.06.2018г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА
И.С.И., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
България № 49, бл. 53Е, вх. В, разноски в производството по реда на чл.410 от
ГПКв размер на 25.00лв. ДТ, 50.00лв юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК, като за разликата от 50.00лв до
претендираният размер от 150.00лв., искането се отхвърля като неоснователно.
ОСЪЖДА
И.С.И., ЕГН:**********, с адрес: *** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България"
ЕООД, ЕИК: *********, сторените по исковото производство по гр.д. № 3626/018 по
описа на РС Пазарджик в размер на 25.00лв. ДТ, 5.00лв за извършена справка,
400.00лв., внесен депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400.00лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред ПОС.
СЪДИЯ: