РЕШЕНИЕ
гр. София, 29.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІІ „Е” въззивен състав, в
публичното заседание на осми март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при секретаря Кирилка И.,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр. дело № 8649 по описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № І-5-221 от 07.08.2017 г., постановено
по гр. дело № 22082/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 50 състав, СРС е постановил
следното:
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 ЗЗД Е.Х.Д., ЕГН **********, адрес-гр.София, ж.к.*****, бл.*****,
ет.*****, да заплати на Х.Г.Х., ЕГН **********, адрес-***, сумата 123.75 лв.
със законната лихва от 22.04.2015 г. до окончателното й изплащане-стойност на
обогатяването на ответната страна чрез ползването в периода 01.05.2010
г.-31.05.2010 г. на следния недвижим имот: 1/2 ид.част от масивна едноетажна жилищна сграда със застроена
площ 80,18 кв.м., състояща се от стая, дневна, кухня, 3 антрета, баня-клозет и
мазе под кухнята, заедно с 1/4
ид.част от дворното място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ
XV-195, кв.9 по плана на гр.София, район *****,
кв.*****, с площ 442,00 кв.м., а по скица- 451,00 кв.м., при граници по скица:
от две страни-улици №8 и №14, УПИ XXI-1093 и УПИ 1-194.
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 ЗЗД Е.Х.Д., ЕГН **********, адрес-гр.София, ж.к.*****, бл.*****,
ет.*****, да заплати на Х.Г.Х., ЕГН **********, адрес-***, сумата 11,25 лв.-мораторна
лихва за периода 11.04.2010 г.-22.04.2015 г. върху обезщетението от 123,75 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 ЗЗД Е.Х.Д., ЕГН **********, адрес-гр.София, ж.к.*****, бл.*****,
ет.*****, да заплати на Я.Х.Х., ЕГН **********, адрес-***, сумата 24.75 лв. със
законната лихва 22.04.2015 г. до окончателното й изплащане-стойност на
обогатяването на ответната страна чрез ползването в периода 01.05.2010
Г.-31.05.2010 г. на следния недвижим имот: 1/2 ид.част от масивна едноетажна жилищна сграда със застроена площ
80,18 кв.м., състояща се от стая, дневна, кухня, 3 антрета, баня-клозет и мазе
под кухнята, заедно с 1/4 ид.част от дворното място, върху което е построена
сградата, представляващо УПИ XV-195, кв.9 по плана на гр.София, район *****,
кв.*****, с площ 442,00 кв.м., а по скица- 451,00 кв.м., при граници по скица:
от две страни-улици №8 и №14, УПИ XXI-1093 и УПИ 1-194;
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 ЗЗД Е.Х.Д., ЕГН **********, адрес-гр.София, ж.к.*****, бл.*****,
ет.*****, да заплати на Я.Х.Х., ЕГН **********, адрес-***, сумата 2,25
лв.-мораторна лихва за периода 11.04.2010 Г.-22.04.2015 г. върху обезщетението
от 24,75 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 ЗЗД Е.Х.Д., ЕГН **********, адрес-гр.София, ж.к.*****, бл.*****,
ет.*****, да заплати на Р.Х.Х.-Ш., ЕГН **********, адрес-***, сумата 24.75 лв.
със законната лихва от 22.04.2015 г. до окончателното й изплащане-стойност на
обогатяването на ответната страна чрез ползването в периода 01.05.2010
г.-31.05.2010 г. на следния недвижим имот: 1/2 ид.част от масивна едноетажна жилищна
сграда със застроена площ 80,18 кв.м., състояща се от стая, дневна, кухня, 3
антрета, баня-клозет и мазе под кухнята, заедно с 1/4 ид.част от дворното
място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ XV-195, кв.9 по
плана на гр.София, район *****, кв.*****, с площ 442,00 кв.м., а по скица-
451,00 кв.м., при граници по скица: от две страни-улици №8 и №14, УПИ XXI-1093
и УПИ 1-194;
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 ЗЗД Е.Х.Д., ЕГН **********, адрес-гр.София, ж.к.*****, бл.*****,
ет.*****, да заплати на Р.Х.Х.-Ш., ЕГН **********, адрес-***, сумата 2,25
лв.-мораторна лихва за периода 11.04.2010 Г.-22.04.2015 г. върху обезщетението
от 24,75 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 ЗЗД Е.Х.Д., ЕГН **********, адрес-гр.София, ж.к.*****, бл.*****,
ет.*****, да заплати на А.Х.Х., ЕГН **********, адрес-***, сумата 24,75 лв. със
законната лихва от 22.04.2015 г. до окончателното й изплащане-стойност на
обогатяването на ответната страна чрез ползването в периода 01.05.2010
г.-31.05.2010 г. на следния недвижим имот: 1/2 ид.част от масивна едноетажна жилищна
сграда със застроена площ 80,18 кв.м., състояща се от стая, дневна, кухня, 3
антрета, баня-клозет и мазе под кухнята, заедно с 1/4 ид.част от дворното
място, върху което е построена сградата, представляващо УПИ XV-195, кв.9 по
плана на гр.София, район *****, кв.*****, с площ 442,00 кв.м., а по скица-
451,00 кв.м., при граници по скица: от две страни-улици №8 и №14, УПИ XXI-1093
и УПИ 1-194;
ОСЪЖДА на основание чл.59, ал.1 ЗЗД Е.Х.Д., ЕГН **********, адрес-гр.София, ж.к.*****, бл.*****,
ет.*****, да заплати на А.Х.Х., ЕГН **********, адрес-***, сумата 2.25 лв.-мораторна лихва за периода 11.04.2010
г.-22.04.2015 г. върху обезщетението от 24,75 лв.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК Е.Х.Д., ЕГН **********, адрес-гр.София, ж.к.*****, бл.*****,
ет.*****, да заплати на Х.Г.Х., ЕГН **********, адрес-***, Я.Х.Х., ЕГН **********, Р.Х.Х.-Ш., ЕГН **********, и А.Х.Х.,
ЕГН **********, последните трима с адрес-***, сумата 800,00 лв.-разноски по делото.
С Определение № 374433/29.03.2018 г. съдът се е произнесъл е по
съдържащото се въззивната жалба искане за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, като е оставил същото без уважение.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника Е.Х.Д., в която не са
посочени конкретния оплаквания за неправилност на обжалваното решение. В
жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост,
изтъквайки, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд
не се е задълбочил при изясняването на фактическата
обстановка, поради което е направил прибързани правни изводи. Моли съда да
отмени решението и отхвърли предявените иска за пълния предявен размер, както и да
присъди направените по делото разноски.
Въззиваемите ищци в законоустановения
срок не са подал писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание въззиваемият
Х.Х. оспорва жалба, поддържайки че същата е бланкетна и моли съда да потвърди
обжалваното решение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата
държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, намира въззивната жалба за
неснователна по следните съображения:
Съгласно цитираната разпоредба на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания,
съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия
и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, като относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Тъй като подадената от
ищеца въззивна жалба е бланкетна, т.е. не съдържа конкретно фактическо оплакване
за порочността на обжалваното решение, а само общи оплаквания за
необоснованост, и тъй като въззивната инстанция не констатира при постановяване
на решението нарушение на императивна материалноправна норма /установена в
публичен интерес/, а и в случая не е налице задължение за съда да следи служебно за
интереса на някоя от страните по делото, съобразно
задължителните за органите на съдебната власт указания дадени в т. 1 от
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, то настоящата съдебна инстанция
не разполага с правомощие да формира собствени изводи по съществото на спора ,
респективно за правилността на първоинстанционното решение. В този смисъл е и
константната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 31 от 14.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4339/2013 г., II г. о.,
ГК, Решение №
27 от 12.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2650/2017 г., III г. о., ГК, Решение № 670 от 27.12.2010 г., постановено по гр.д.
№1728/2009 г. по описа на ВКС, Решение № 255 от 11.07.2011 година, постановено
по гр.д. № 587/2020 г. по описа на ВКС, Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр.д.
№ 1281/2010 г. ІІІ г.о.; Решение № 95 от 16.03.2011 г. по гр.д. № 331/10г. на
ІV г.о.; Решение № 764 от 19.01.2011 г.по гр.д. № 1645/09г. на ІV г.о.; Решение
№ 702 от 5.01.2011 г.по гр.д.№ 1036/09 г. на ІV г.о.; Решение № 643 от
12.10.2010г. по гр.д. № 1246/09 г.на ІV г.о.проверява правилността на
първоинстанционния съдебен акт.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящата съдебна
инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния
съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин
те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт. Във връзка с общо
формулираното оплакване за необоснованост следва да се отбележи, че при извършената
от въззивния съд съвкупна преценска на събрените по делото доказателства се
установявава, че възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка
съответства на събраните доказателства. По
делото със сила на пресъдено нещо е установено, че първоначалните
ищци са собственици на 1/2 ид.част от къщата и 1/4 ид.част от имота в
режим на СИО. Следователно като собственици на тези части от имота те имат
право за го ползват съобразно правата си в съсобствеността, съответно имат
право на вземане по чл. 59, ал. 1 ЗЗД на своите идеални части, съответстващи на
спестените разходи, които този, който ползва целият имот, би направило за
възмездно ползване на несобствените идеални части от имота.
По изложените съображения обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Тъй като въззиваемите не претендират
разноски такива не следва да им бъдат присъждани.
С оглед на цената на всеки един от обективно и
активно субективно съединените искове по настоящето дело въззивното решение не
подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с
чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № І-5--221
от 07.08.2017 г., постановено по гр. дело № 22082/2015
г. по описа на СРС, І ГО, 50 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: