РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 14.09.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 8028 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Н.С.А. и Г.И.А., с която са
предявени срещу Ю.Б. АД следните искове:
по чл.124 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.
146, ал. 1 вр. чл. 143, т.10, т.11 и т.12 от ЗЗП за признаване нищожност на
определени клаузи от сключения договор за потребителски кредит № HL
26585/12.09.2007 г. / чл.3, ал.1, чл.3,
ал.5, чл.6, ал.3, чл.12, чл.22, ал.1 и ал.2, чл.27, ал.1 от договора/ като
неравноправни и незаконосъобразни, на база които клаузи банката се е обогатила
неоснователно с над 4700 франка от надвзети лихви, такси и комисионни по
договора;
при условията на евентуалност искове по чл.55, ал. 1, пр.1 ЗЗД за връщане на следните суми по
договора:
- 4000 швейцарски франка, представляваща надвзета възнаградителна лихва за
периода от 19.06.2010 г. до 19.06.2015 г.;
- 700 швейцарски франка,
представляваща надвзети от банката такси във връзка с отпуснатия кредит за
периода от 19.06.2010 г. до 19.06.2015 г., като получени без основание от
банката – ответник.
Предявени са
и конститутивни искове по чл.307 ТЗ /вр. чл.20а ЗЗД/ за изменение на сключения
договор за банков кредит на основание чл.307
от ТЗ /стопанска непоносимост/, чрез превалутиране на оставащата главница в
евро като се приложи курс на щвейцарски франк към евро към датата на усвояване
на кредита; оставащата главница бъде разсрочена на равни месечни вноски за
срока на договора; да се определи и фиксира лихвен процент като се вземат
предвид пазарните лихвени проценти по потребителски кредити, обезпечени с
ипотека на банката към момента на подаване на исковата молба. Претендират
допускане на съдебно прихващане като от превалутираната главница бъде извадена
надвзетата сума от страна на банката въз основа на нищожните клаузи по договора
за кредит.
Поддържат фактически и правни доводи, за това че на 12.09.2007 г. сключили
с Ю.Б. АД
договор за потребителски кредит № HL 26585,
който неправилно бил отразен като договор за кредит за покупка на недвижим
имот, тъй като отпуснатите средства им били предоставени за текущи нужди
/ремонтни дейности/. За обезпечаване вземанията на банката била учредена и
ипотека върху собственото им жилище, което по становище на ищците било свръх
обезпечение на кредита.
Излагат
правни и фактически доводи, че атакуваните клаузи на договора са
незаконосъобразни, неравноправни и накърняващи правата на кредитополучателите.
Излагат твърдения, че в конкретния случай, обстоятелствата приложими към
промяна на общия разход по кредита не са обосновани по никакъв начин;
предвидено е че банката има право изцяло, по своя преценка да променя БЛП за
жилищни кредити, което води до автоматична едностранна промяна на погасителните
вноски изцяло по волята на кредитора -
същевременно не били посочени нито обстоятелствата, които водят до
промяна на БЛП, нито формулата/начинът, по който същият се формира и
актуализира. Според ищците не било предвидено и задължение за банката да уведоми
кредитополучателите за това – извършвало се едностранно и автоматично. Твърди
се, че кредитополучателите са били лишени от възможността за индивидуално
договаряне на промяната в общия разход по кредита. Твърдят, че банката е
предоставила по договора за кредит сумата 40000 евро в швейцарски франкове,
като последвалата нестабилност на пазара на посочената валута и рискът от
разликите в стойността не следва да бъде поет единствено от потребителя.
Последното, поради това че правата на банката не са накърнени, доколкото същата
се е лишила от ресурс с равностойност в друга валута. Прехвърлянето изцяло на
риска от намаляване на потребителската стойност е неравноправно, доколкото това
намаляване реално не накърнява правата на банката, но за ищците е невъзможно увеличение
на разходите за изпълнение на нищожните клаузи по договора.
Твърдят, че никога не са получавали 40000.00 евро конвертирани в швейцарски
франкове в деня на усвояване на кредита – 20.09.2007 г. съгласно чл.1 от
договора. Служебно отпусната сума била превалутирана от банката в евро, а не в
швейцарски франкове. Формираната към тази дата месечна вноска била 475.02
швейцарски франка или 568.36 лв. съгласно курс купува на банката. По твърдения,
след едностранна промяна на лихвата по кредита към 26.05.2015 г. месечната
вноска била 559.84 швейцарски франка или 1058.10 лв. По твърдения, през
времетраене на договора швейцарският франк е променил курса си към лева и към
евро, което от своя страна е довело до изплащане на месечна вноска със 75%
по-висока от първоначално определената. След плавно покачване на франка от 1.20
лв. до 1.62 лв. в периода от 2007 г. до 2011 г. Швейцарската национална банка
фиксира курса на националната валута към евро при курс 1 евро – 1.20 франка. На
05.01.2015 г. обаче Швейцарската национална банка обявява, че прекратява
политиката си на фиксиран курс на франк към евро и в този ден франкът поскъпнал
с 30% спрямо еврото. Твърдят, че през 2007 и 2008 г. швейцарския франк е
сравнително евтин и банката ответник е водила активна кампания за привличане на
потребители на т.нар. «франкови кредити» убеждавайки своите клиенти, че това е
най-сигурната валута в световен мащаб. В този период «франковите» ипотечни
кредити за жилище били по-изгодни поради по-ниската лихва /с около 2%/ в
сравнение с евровите и левови отпускани кредити. Съобразно първоначално
одобрения погасителен план кредитополучателите са поели задължение за връщане
на 114003.49 франка, от които 47432.49 франка лихва и 66571.00 франка главница,
т.е. при усвояване на кредита е следвало да върнат 69946.87 евро, като вноската
им е била 291.45 евро съгласно фиксирания курс – евро – лев. Поддържат
твърдения, че към датата на депозиране на исковата молба са заплатили около 1/3
от дълга – 44885.20 франка или 90 месечни вноски. По извършена справка в
банката било установено, че следва да заплатят още 124 вноски по 569.51 франка
или 70619.24 франка, което според ищците се равнява на 133435.76 лв. по курс
франк към лев или 68224.62 евро. Поради това, според ищците банката ще се
обогати с над 50% от първоначално договореното за тяхна сметка. Поради това,
според ищците запазване на първоначалното съдържание на правоотношението ще
бъде противно на справедливостта и добросъвестността. От своя страна
изпълнението ще бъде несправедливо, тъй като се нарушава еквивалентността по
договора.
Ответникът - „Ю.Б.”АД е депозирал писмен отговор, с който излага подборно
съображения за недопустимост и неоснователност на исковете. Оспорва като
нередовна исковата молба с излагане на правни доводи. Оспорва допустимостта на
предявените искове с излагане на правни и фактически доводи. При условията на
евентуалност оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва, че на 12.09.2007 г. бил сключен договор за банков кредит за покупка на недвижим
имот № HL 44016 с ищците, като оспорва фактическите и правни доводи по
предявените претенции. Оспорва като недопустими предявените конститутивни
искове по чл.307 ТЗ и излага подробни правни и фактически доводи. Заявява
становище, че ищците, като кредитополучатели изрично при сключване на договора са
дали своето съгласие и са поели задължение да заплащат погасителните си вноски
по кредита в чужда валута – швейцарски франкове, като в погасителния план е бил
посочен ясно и категорично размера на валутата и сумата за погасяване в швейцарски франка. Твърди, че в процесния
договор няма уговорки, които да са във вреда на кредитополучателя, както и че
последният е имал право да се запознае със съдържанието на договора за кредит и
да уговори индивидуално всеки един от параметрите по кредита с Банката. Заявява,
че по отношение на атакуваните клаузи от договора не е налице нито една от
хипотезите на чл.143 от ЗЗП, тъй като е налице постигната обща воля и съгласие
на размера и вида на валутата на задължението с подписването на договора и
приложенията към него. Оспорва и твърдението за нищожност на клаузите, като
излага подробни правни и фактически доводи в тази насока. Твърди, че при
сключване на договора кредитополучателите са дали своето съгласие за начин на
формиране на договорната /възнаградителна/ лихва по кредита, определена като
сбор на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в размер
на 1.45 пункта или 4.5% + 1.45 пункта към датата на подписване на договора. Поради
това, според ответника страните са постигнали съгласие да обвържат по този
начин размера на договорната лихва без да се интересуват от компонентите, които
влияят за промяна на БЛП. Според ответника начинът на формиране на договорната
лихва, компоненти и размер е бил ясно определен и ищците са дали валидно своята
воля за сключване на договора. Компонентите, които формират приложимия БЛП са
обективни, финансово – икономически и пазарни елементи, върху които нито
банката, нито кредитополучателя могат да повлияят. По изложеното становище, само
по себе си уговарянето на кредитен лимит в швейцарски франкове между страните
по договора не е неравноправна клауза, тъй като кредитополучателят сам се е
задължил да връща получените средства в тази валута - швейцарски франкове,
поради което и в негова тежест е загубата в случай, че курсът се промени така,
че да трябва да разходва повече средства, за да си набави тази валута, както и
ползите, ако курсът се промени така, че да са му необходими по-малко средства
за снабдяване с швейцарски франкове. Прави възражение за погасяване по давност
на осъдителните претенции като излага правни доводи за приложение на чл.111 вр.
чл.114 ЗЗД- специална тригодишна давност.
Моли, предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Страните не спорят и се установява, че на 12.09.2007 г. в гр.София бил
сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот, с който „Б.П.Б.” АД /„БПБ“АД
/чийто правоприемник е ответника, предоставила на Н.С.А. и Г.И.А. като
кредитополучатели, кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 40000.00 евро по курс „купува” за
швейцарския франк към евро на Банката в деня на усвояване на кредита за текущи
нужди. С договора кредитополучателите са поели насрещно задължение да върнат
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на
договора. За обезпечаване вземанията по договора, банката учредила ипотека
върху собствен на кредитополучателите имот – апартамент № 12, находящ се в
гр.София, ж.к.*********, на четвърти етаж.
В чл. 1, ал. 2 договорили, че в деня на усвояване на кредита страните
подписват приложение № 1, представляващо неразделна част от него, в което
посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарския франк на „БПБ“
АД, както и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в
швейцарски франкове. Страните уговорили /чл. 2, ал. 1 от договора, че
разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя Н.С.А. в
швейцарски франкове. В чл. 2, ал. 3 предвидили, че усвоеният кредит в
швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в
евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на Банката за
съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в Банката
сметка нa кредитополучателя в съответната валута. Посочено е, че с подписване
на договора кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие и
оправомощава Банката за служебното извършване на описаните действия. В чл.3, ал. 1 от договора страните постигнали
съгласие, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна
лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент на „БПБ” АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1,45 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на „БПБ” АД
за жилищни кредит в швейцарски франкове е в размер на 4,5 %. В чл. 3, ал. 5 предвидили,
че действащият БЛП на Банката за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и
промените за него стават незабавно задължителни за страните. Посочено е, че Банката
уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и
датата, от която той е в сила чрез обявяването им на видно място в банковите
салони, като договорените надбавки не се променят. В чл.4 страните
договорили, че кредитополучателят заплаща на Банката следните такси: - такса за
управление – 1.5% върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при
първо усвояване на кредита; - годишна такса за управление в размер на 0.3%
върху размера на непогасената главница в началото на всяка следваща година; -
административна такса 40 лв. дължима еднократно при подаване на документите за
кредит. В чл.5 страните договорили, че крайният срок за погасяване на кредита,
вкл. дължимите лихви е 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита.
В чл.6, ал.2 от договора страните предвидили, че погасяването на кредита се
извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове.
В чл. 6, ал. 3 от договора било
предвидено, че в случай, че по време на действието на договора Банката промени
БЛП, размерът на погасителните вноски се променя автоматично в
съответствие с промяната, за което кредитополучателят с подписване на
договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие. В чл. 12, ал.1 договорили, че Банката
запазва правото си по време на действие на договора да променя Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които „БПБ” АД прилага при операциите си,
както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при
евентуалното му превалутиране по реда на чл.20. Измененията в Тарифата и/или
влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са
задължителни за страните по договора. В
чл.12, ал.2 било предвидено, че за промените по чл.12, ал.1 от договора,
Банката уведомява кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на
интернет страницата й. Съгласно чл.20, ал. 1 от договора
кредитополучателят има право да поиска от Банката да превалутира предоставения
му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева, като за услугата се
съгласява да заплати съответната комисионна съгласно действащата към датата на
превалутирането Тарифа на Банката. В чл.20, ал. 2 е предвидено, че с
подписването на договора кредитополучателят се съгласява, в случаите по ал.1,
Банката да превалутира кредита в евро по обявения курс „купува“ на Банката за
швейцарски франкове за датата на
превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит
лихвените проценти, обявени от Банката по реда на чл.12, ал.2 за съответната
валута и вид на кредита. Съгласно чл.21 превалутирането
се определя като промяна на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент,
приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия. В чл.22, ал.1 от договора
кредитополучателят декларирал, че е
запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс
купува и/ или продава на швейцарския франк към евро/ лева, както и
превалутирането по чл.20 от договора може да има за последица, включително в
случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски
по кредита изразени в евро/ лева, като напълно приема да носи за своя сметка
риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички
вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната на валутните
курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит. В чл.22,
ал.2 кредитополучателят декларира, че е изцяло запознат и разбира
икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл.
20-22 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им.
В производството е представено кредитното досие, от което се установява
подадено искане от Н.А. за превалутиране на сумата 66571 швейцарски франка /CHF/ от
посочената валутна сметка на клиента в евро в посочената сметка /л.125/. Чрез
представеното банково бордеро от 20.09.2007 г. /л.378/ се установява, че сумата 66571.80 швейцарски франка /CHF/ е била
превалутирана от посочената валутна сметка на клиента в 39400.00 евро в посочената сметка и 698.62
лв.
С нотариален акт № 145, том ІІІ, рег.№ 6227, дело № 506/12.09.2007 г. била
учредена договорна ипотека в полза на «БПБ»АД върху имота на
кредитополучателите- апартамент № 12, находящ се в
гр.София, ж.к.*********, на четвърти етаж.
Установява се, че по искане на кредитополучателите Н.А. и Г.А. за частично
предсрочно погасяване на кредит от 29.01.2009 г. /л.225/ е било извършено
предсрочно погашение със сумата 3820 CHF /без такса
за операцията/ по договора за кредит, като с анекс от 30.01.2009 г. страните са
утвърдили промени в погасителния план и в крайният срок по договора
/намаление/.
На 23.10.2009 г. кредитополучателите Н.А. и Г.А. са отправили искане до
банката за реструктиране на ипотечния кредит чрез намаление на текущата месечна
погасителна вноска до 50%- 270 CHF за период
от 12 месеца при поето задължение за извършване на плащане на цялата просрочена
сума. Било отправено искане на 07.09.2009 г. за кредитна ваканция по договора
за кредит през м.10.2009 г. Във връзка с така отправяните искания се установи,
че били сключени две допълнителни споразумения към
договора за кредит от 11.09.2009 г. и от 29.10.2009 г. между цесионера „Б.Р.С.”
АД и длъжниците. С последното бил преоформян размерът на дълга, чрез натрупване
на просрочени главници и начислени редовни и наказателни лихви към момента на
сключване на съответния анекс. По този начин била формирана нова олихвяема
главница. Уговорено било, че на длъжниците се предоставя „облекчен ред” за
погасяване на задълженията за срок от 12 месеца. В чл.V от допълнителното
споразумение предвидили, че по време на „гратисния” период кредитополучателят
погасява кредита на равни месечни вноски, като конкретният им размер се
определя в двустранно подписан погасителен план.
В производството е представена Методология на Банката за определяне на БЛП,
приета отА.на Ю. И Е.Д.Б.АД, т.е. след сключване на договора /л.163/.
Представено
е извлечение от протокол заседание № 81/28.09.2007 г. на Комитета по управление
на активите и пасивите на банката – ответник, с което по т.6 е взето решение за
промяна на БЛП по жилищни кредити в лева с увеличение със 50 базисни
пункта /л.164/.
Представено
е извлечение на Комитета по управление на активите и пасивите на банката –
ответник за промените в нивата на БЛП за ипотечни кредити /л.158/.
Представено
е извлечение от протокол заседание № 57/22.07.2005 г. на Комитета по управление
на активите и пасивите на банката – ответник, с което е определен механизъм за
определяне на БЛП /л.161/.
Чрез събраните в производството
гласни доказателства се установи следното:
Свидетелят К.И.Г.установява, че ищците имали нужда от заем, тъй като не им
достигали пари за покупка на жилище въпреки събраните средства. Споделили, че
имали средства в Пощенска банка, където служител на банката им предлагал изключително изгоден потребителски
заем, стабилен. Било им обяснено, че тогавашния курс на швейцарски франк е
изключително стабилен и години наред не е имал никаква промяна, като ги убедил,
че е най-изгоден в момента за потребителски заем.
Свидетелят Н.С.А.– М. установява, че през 2007-2008 г. доста от нейните
познати използвали този продукт – кредит в швейцарски франкове, тъй като бил
широко рекламиран, най-изгоден кредит с акцент върху валутата с най-ниска лихва
в т.ч. и при сравняване с кредитите в лева и евро. Този продукт бил рекламиран
и на съпруга й от служител на банката ответник, като най-добрият продукт с
най-ниска лихва. В случая съпругът й се възползвал от този продукт, както и
други нейни близки.
Свидетелят Д.Ц.Ц.установява, че ищците са сключили договор за кредит в
посочената валута, тъй като същият им бил рекламиран като най-изгоден за тях
към момента на сключване на сделката. Било им обяснено, че това е изключително
стабилна в дългосрочна перспектива валута.
Чрез констатациите на приетата,
като обективно и компетентно изготвена ССчЕ се установяват следните релевантни
за спора обстоятелства:
Ищците са погасили задължения по кредита с падеж до датата на подаване на
исковата молба -19.06.2015 г. общо в размер на 52 345.39 шв.франка в това
число: 19413.99 шв.франка – главница; 30913.29 шв.франка-възнаградителна лихва;
39.08 шв.франка –лихва за просрочие и 1979.03 шв.франка – такси. Остатъчният размер на главницата
по кредита към датата на вноската с падеж 20.05.2015 г. е в размер на 47269.72
шв.франка. Към датата на направеното от банката предложение - 15.01.2015 г.
лихвеният процент по процесния кредит е 7,53%. При оставаща главница 47884,20
CHF и оставащи 123 анюитетни вноски, общият размер на дължимите вноски
(главници и лихви) би бил 68 848,02 CHF. При курс 1,9019 лв./CHF тази сума се
равнява на 130 942.05 лева. При превалутиране в лева при курс 1,9019 лв./CHF
главницата е в размер на 91 070,96 лв. Банката е предложила преизчисляване при
курс 1,62,85 лв./CHF, при който главницата е в размер на 77 979,42 лева., а
месечната анюитетна вноска е определена в размер на 911,70 лева. При
предложения погасителен план с 3 годишен период и намален лихвен процент,
общата сума, която биха платили ищците е 107 608.90 лева. Претендираните за надвзети възнаградителни лихви в резултат на промяната на
годишния лихвен процент по кредита е в размер на 5 261.99 швейцарски франка.
Претендираните за надвзети вноски в резултат на промяната на годишния лихвен
процент по кредита е в размер на 5 131.77 швейцарски франка.
Към датата на усвояване на кредита - 20.09.2007
г. курсът на БНБ за швейцарския франк е в размер на 1.18816 лв./CHF. Към датата на подаване на исковата молба- 19.06.2015 г. курсът на БНБ за
швейцарския франк е в размер на 1.87179
лв./CHF. Увеличението на курса на швейцарския франк спрямо лева е с 57,7%. Предвид фиксирания курс на лева
към еврото, увеличението на курса на швейцарския франк спрямо еврото също е с
57,7% .
През периода от сключване на процесния договор до датата на подаване на
исковата молба БЛП за жилищни кредити в евро са посочени в констативната част
на ССчЕ. Надбавките към базовия лихвен процент са обичайно в рамките до 2,00
процентни пункта. Според експерта, ако остатъчният размер на главницата по
кредита към датата на вноската с падеж 20.05.2015 г. в размер на 47269.72
шв.франка (посочена при отговора на въпрос 2) се превалутира в евро по
курса швейцарски франк - евро, еднакъв с този, който е бил приложим към датата
на отпускане на кредита - 1,664259 швейцарски франка (CHF) за едно евро, тя ще
е в размер на 28772.08 евро. Така, ако главницата бъде намалена с
претендираната за надвзета сума за възнаградителна лихва, то тя към датата на
вноската с падеж 20.05.2015 г. (последната преди датата на завеждане на
исковата молба), би била в размер на 42137.95 шв.франка (= 47 269,72 - 5
131,77). Ако остатъчният размер на
главницата, определен в предходната точка, в размер на 42137.95 шв.франка се
превалутира в евро по курса швейцарски франк - евро, еднакъв с този, който
е бил приложим към датата на отпускане на кредита - 1,664259 швейцарски франка
(CHF) за едно евро, тя ще е в размер на 25 319.35 евро. В констативната част на ССчЕ е
изложен погасителен план при главница в размер на 42137.95 шв.франка и лихвен
процент равен на действащия към датата на подаване на исковата молба - 7,53%.
Компонентите, които определят БЛП, съгласно методологията на банката са
посочени в констативно- съобразителната част на ССчЕ:
- трансферна цена на ресурса;
- буферна надбавка.
Трансферната цена на ресурса се формира от разходите, които
Банката прави при привличане на паричен ресурс, в това число:
- пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители - Софибор, Юрибор, Либор;
- рисковата премия, приложима за Банката при привличане на финансов ресурс;
- директните Н.хвени разходи на Банката по привличания паричен ресурс -
минимални задължителни резерви (МЗР), фонд за гарантиране на • влоговете в банките
(ФГВБ) и др.
Буферната надбавка включва:
- оценката под формата на лихвена премия на нивото на риска при най-
кредитоспособните клиенти;
- абсорбира временните пазарни сътресения в лихвените нива в размер до
0.50% (на годишна база).
Съгласно методологията, при промяна на един или повече от изброените
компоненти, е налице основание за актуализация на БЛП. Отговорен орган за
първоначалното определяне и следващи промени в размера на БЛП е Комитетът по
управление на активите и пасивите към банката. Нивата на БЛП се разглеждат
и при необходимост се актуализират при всяко заседание на Комитета по
управление на активите и пасивите (не по-рядко от веднъж месечно). В крайна
сметка, съгласно методологията, решението за определяне на БЛП е на Комитетът
по управление на активите и пасивите към банката въз основа на анализа на
обективните фактори.
От така описаните елементи, като обективни и независещи от банката могат да
се приемат пазарните (бенчмаркови) лихвени мерители - Софибор, Юрибор,
Либор, минимални задължителни резерви (МЗР), фонд за гарантиране на влоговете в
банките (ФГВБ).
Що се отнася до рисковата премия, посочена в Методологията, е използван
кредитният риск за страната като са използвани стойностите на 5-годишния
кредитен cyaп за България (CDS). Този показател се публикува официално от
Bloomberg и по отношение на Банката е обективен и тя няма влияние върху
неговото определяне.
Върху размера на годишната лихва по процесния кредит влияе единствено
определения от банката Базов лихвен процент. В случая, в изготвената от експерта таблица в констативно-съобразителната
част на ССчЕ са посочени стойностите на компонентите, отразявани в БЛП на
банката. От същата /таблицата/ се установява, че в периода м.06.2008 г.
м.03.2009 г. съвкупната промяна на компонентите е в посока на увеличение,
което е основание за увеличение на БЛП. От м.05.2009 г. е налице тенденция
на намаляване на стойностите на компонентите, но БЛП е намален едва на
10.09.2012 г. от 7,20% на 6,95%. Според
експерта, от изложените в предходната точка
данни за промените в 3-месечния СОФИБОР и ЮРИБОР за евро и 5-годищния CDS за
България, се установява, че решенията за увеличаване на БЛП през 2008 г. са
следвали тенденцията на тяхното увеличаване. След това обаче, те не са следвали
тенденцията на намаляване. Според ССчЕ, субективен
компонент в методологията е буферната надбавка. Която обаче има постоянна
стойност в размер до 0.50%
Кредитът не е погасен към датата на подаване на исковата молба - 19.06.2015
г. Налице са известни забавяния в плащането на някои месечните вноски, като по-съществени
са, според експерта, при последните пет вноски преди подаване на исковата
молба.
В с.з. на 21.09.2016 г. вещо лице Б. е уточнил, че под израза «надвзети вноски»
има предвид вноски включващи главница и лихва, а под израза «надвзета лихва»
има предвид надвзета възнаградителна лихва в резултат на промяна на годишния
лихвен процент посочени в приложение № 1 към ССчЕ. Разликата в размер на 130
швейцарски франка е надвнесена като лихва, но не и като вноска, т.е. като
главница.
Чрез приетата допълнителна ССчЕ се установява, че референтния курс на
Европейската централна банка към датата на усвояване на кредита - 20.09.2007 г.
е в размер на 1.6461 CHF за 1 евро или 0.607497 евро за 1 швейцарския франк, а
към датата на подаване на исковата молба - 19.06.2015 г. -1.0449 CHF за 1 евро
или 0.957029 евро за 1 швейцарския франк. Увеличението на курса на швейцарския
франк спрямо еврото за периода от 20.09.2007 г. до 19.06.2015 г. е с 57,54% . В изготвената таблица в
констативната част на допълнителна ССчЕ са посочени стойностите на 3-месечния
LIBOR за швейцарския франк, 5-годищния CDS за България и 5-годищния CDS за
Гърция към края на всеки месец за периода 30.09.2007 г. - 31.01.2015 г.
В последната колона експертът е посочил кумулативното изменение на сумата от
трите показателя. В този случай, от кумулативната промяна на трите показателя е
установено, че през целия анализиран период сборът на трите показателя е
по-голям от този към месеца на усвояване на кредита - м.септември 2007 г. Видна
е тенденцията на постепенно увеличаване до 31.03.2010 г., след което започва
скокообразно увеличение, достигайки своя пик към 31.03.2012 г. Според експерта,
тази тенденция се дължи почти изцяло на движението на 5-годищния CDS за
Гърция.
Въз основа на така установените факти и с оглед направените от страните
искания и възражения, настоящият състав намира следното от правна страна:
Между страните не се спори, а
това се установява и от доказателствата по делото, че между тях съществува
валидно облигационно отношение, произтичащо от Договор за банков кредит № HL 26285
от 12.09.2007 г., чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл.430 – чл.432
от ТЗ. По силата на сключения договор за Банката – кредитор се е породило
задължение да отпусне уговорената парична сума, срещу задължението на
кредитополучателя да върне главницата,
заедно с уговорената лихва по кредита. Установи се, че в изпълнение на договора
ответната страна „Ю.Б.“ АД, като правоприемник на „БПБ“АД е отпуснала на ищците
кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски
франкове на 40 000 евро по курс „купува” за швейцарския франк към евро на
Банката в деня на усвояване на кредита за покупка на недвижим имот.
По делото се установи, че в
клаузата на чл. 3 от сключения договор за кредит страните са постигали
съгласие, че кредитополучателят наред с главницата, следва да заплащана на
Банката и променлива годишна лихва. Съществуването на задължение в тежест на
кредитополучателя да заплаща лихва по сключен договор за банков кредит е
посочено като един от съществените елементи на този вид търговска сделка и в
закона – чл.430, ал. 2 ТЗ. В чл. 3, ал. 1 от договора за кредит е уговорено, че
лихвата по кредита представлява сбор от два компонента - базовия лихвен процент
/БЛП/ на Банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата, който към този момент е 4,5 % плюс
договорна надбавка от 1,45 пункта. Поради това, съдът приема, че ищците в
качеството им на кредитополучатели по сключения договор за банков кредит са
били обвързани със задължението да заплащат на ответника възнаградителна лихва
в размер на БЛП + 1.45 пункта договорна надбавка, който е бил 5.95 %.
В производството не бе спорно и
се установи от констатациите на експерта по ССчЕ /основна и допълнителна/, че по
време на действието на процесния договор Банката е изменила едностранно размера
на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва, като нейното движение
е било според експертните констатации в резултат на повишението на БЛП за
периода от м.06.2008 г. до м.03.2009 г. Последното, според експерта по ССчЕ е в
резултат на увеличение на компонентите, които се включват в БЛП. От м.05.2009
г. обаче е била налице тенденция на намаляване на стойностите на компонентите
включени в БЛП, но намаление на последния е било извършено едва на 10.09.2012
г. от 7.20% на 6.95%. Последното, съдът намира че не се установи в
производството да е било във връзка с промените на 5-годищния CDS за Гърция,
доколкото не е заложено като обвързаност при определяне механизъм на БЛП според
решенията на Комитета по управление на активите и пасивите на банката и
приложената Методология. В констатациите на експерта по ССчЕ подробно са
проследени включените в БЛП компоненти, като е отчетено, че този извънборсов
показател CDS действително е обективен за банката и тя няма влияние върху
неговото определяне, но същият не е изрично посочен в Методологията като
компонент оказващ влияние върху определянето нивата на БЛП.
В производството бе спорно дали в
полза на Банката с валидна клауза в сключената между страните сделка е било
предвидено право на банката за едностранно повишение на БЛП, който е компонент
при формиране на договорната лихва за връщане на кредитните суми, т.е. спорни
между страните са въпросите относно тълкуването на оспорените клаузи и тяхната
валидност, както и за приложимостта на защитата, предвидена в ЗЗП.
Действително в договора страните
са постигнали съгласие Банката едностранно, без постигане на изрична уговорка
за това с кредитополучателя да променя размер на базовия лихвен процент и
съответно на месечната анюитетна вноска
е предвидено в клаузите на чл.3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл.
12, ал. 1 от договора за кредит. С оглед оспорванията валидността на посочените
клаузи, поради това че същите са незаконосъобразни и неравноправни по смисъла
на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, съдът намира следното:
Приложими са правилата на ЗЗП,
тъй като ищците имат качеството потребител по смисъла на § 13, т, 1 от ДР на
ЗЗП, а Банката на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Несъмнено
сключеният между страните банков кредит е търговска сделка от категорията
банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с
дейността на кредитни институции, по смисъла на пар. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП,
обн. в ДВ, бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г. Като такъв вид
търговска сделка за предоставяне на финансова услуга, той попада в приложното
поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143 - 146 от ЗЗП /по арг. от чл. 144 от ЗЗП,
уреждащ изключенията, при които е неприложимо правилото за приемане за
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител/. Процесният договор за
банков ипотечен кредит е сключен на 12.09.2007 г., по време на действието на
горепосочения ЗЗП в ред. му, публикувана в ДВ бр. 64 от 07.08.2007 г.,
приложима към процесното правоотношение и инкорпорирала нормите на Директива
93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Към този момент действа и Законът за потребителския
кредит /ЗПК/, обн. в ДВ бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., от
приложното поле на който изрично в чл. 3, ал. 5, т. 1 от същия са изключени
договорите за кредит, обезпечени с ипотека върху недвижим имот, какъвто е и
процесния договор, поради което същият попада под правната уредба на ЗЗП.
Несъмнено, кредитополучателят
/потребител/ е в положението на по-слаба страна в отношенията си с Банката,
както от гледна точка на позицията му в преговорите, така и на степента му на
информираност - положение, което го принуждава да се съгласява с установените
предварително от банката, условия, без да може да повлияе на съдържанието им.
Клаузите на договорите за банкови кредити /както и Общите условия към тях/ не
следва да нарушават основни принципи, в т.ч. и този на равнопоставеност, на
който се основават отношенията между Банката и потребителя, както и императивни
разпоредби на закона. Законът за кредитните институции /ЗКИ/, при действието на
който е сключен процесния договор, въвежда редица задължения на кредитните
институции в процеса на отпускане на банкови кредити с оглед защита правата и
задълженията на длъжниците. Съгласно чл.58 при отпускане на кредити банката
задължително предоставя безплатно и в писмена форма на клиентите си своите
условия по кредите, които съдържат най-малко данни за общите разходи по кредита
/такси, комисионни и други разходи, пряко свързани с договора за кредит/ и за обективните критерии, въз основа на
които тези разходи могат да се изменят: лихвения
процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата,
както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване
на кредита; допълнителните задължения, свързани с разплащанията и условията и
разходите при предсрочно погасяване на кредита. От своя страна в чл.147,
ал.1 ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите,
трябва да са съставени по ясен и недвусмислен начин, като при неизпълнение на
това задължение, следва да намери приложение императивната норма на чл. 147,
ал. 2 ЗЗП, която предписва, че при съмнение относно смисъла на определено
условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Неравноправните клаузи договорите
според чл.146, ал. 1 ЗЗП са нищожни само в случаите, в които те не са уговорени индивидуално. В
производството, според настоящия състав не се установи, че потребителят е имал
предоставена възможност за индивидуално договаряне на атакуваните клаузи от
договора: чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал. 1, което
обстоятелство следваше да бъде установено от банката - ответник. Не се
установи, че включването на спорните клаузи в договора е в резултат на
изричното им предварително обсъждане и съгласие на потребителите по отношение
на тяхното съдържание. Поради това, като неиндивидуално уговорени, клаузите
биха могли да са нищожни, ако са неравноправни по смисъла на чл. 143-144 от ЗЗП
и договорът не попада в изключенията, предвидени в чл. 144, ал. 2 и ал. 3 ЗЗП.
Според чл.143 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма,
измежду които: т. 9 - при налагане на потребителя приемането на клаузи, с които
той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; т. 10 -
при предвидена възможност на търговеца да променя едностранно условията по
договора въз основа на непредвидено в него основание; т. 11 - при възможност за
търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или
услугата и т. 12 - при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката
или услугата или при предоставено право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от
договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с
цената, уговорена при сключването на договора.
Неравноправната клауза /чл.145,
ал. 1 от ЗЗП/ в договор с потребител се преценява, като се съобразят вида на
стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с
неговото сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на
договора или на друг договор, от който той зависи. Неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално /чл.146, ал. 1 от
ЗЗП/. Клаузи, които не са уговорени индивидуално, са дефинирани в чл. 146, ал.
2 от ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им и е посочен пример за такива клаузи
при договорите, сключвани при общи условия, като изброяването не е
изчерпателно. От своя страна в чл.144 от ЗЗП са посочени изключенията, при
които определени хипотези, регламентиращи неравноправни клаузи в договори с
потребители, визирани в чл.143 от ЗЗП, са неприложими. Така според чл.144, ал.
3 от ЗЗП нормите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат спрямо сделки с ценни
книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е свързана с
колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. От гореизложеното следва, че за да е нищожна
като неравноправна договорна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва
да не е уговорена индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави
на чл. 143 от ЗЗП, като същевременно не попада в някое от изключенията на чл.
144 от ЗЗП.
В настоящият случай съдът намира,
че не е налице фактическият състав на изключението по чл.144, ал. 2, т. 1 ЗЗП:
1/ доставчикът на финансовата услуга да е поел задължението да уведоми другата
страна за извършените без предизвестие едностранни промени в лихвения процент в
7- дневен срок и 2/ другата страна по договора да има право незабавно да го
прекрати. И това е така, доколкото втората от посочените предпоставки не е
уговорена - в процесния договор липсва клауза, която предоставя такава
възможност на потребителя. Извод в друг смисъл не произтича и от клаузите на
чл. 8 и 9 от договора. Последните не установяват правото на потребителите да
прекратят договора в хипотеза на едностранно увеличение на възнаградителната
лихва. Същите предвиждат единствено възможност за кредитополучателите да
изплатят предсрочно дълга по кредита - изцяло или частично /а е несъмнено, че
едностранното прекратяване на договора поради промяна в условията на сключване
не е равнозначно на прекратяване поради предсрочно изпълнение. На следващо
място, правото на потребителя едностранно да прекрати договора съгласно чл.144,
ал.2, т.1 ЗЗП налага прекратяването на договорната връзка да може да се упражни
свободно, без за потребителя да се пораждат насрещни неблагоприятни последици,
като заплащане на допълнителни такси, лихви, комисионни и т.н. Такава в случая е предвидената в чл.8, ал.
2 от договора такса от 4 % върху размера на предсрочно погасената главница.
Съдът намира, че доколкото с
всяка една от тези клаузите по чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12, ал.
1 от договора за кредит се предвижда едно и също по своята същност право на
Банката да променя едностранно условията, касаещи увеличение на лихвата от
страна на Банката, то, същите следва да бъдат разгледани заедно при извършване
на преценката дали са неравноправни по смисъла на чл.143, т.10 и т.12 ЗЗП.
Постигнатото съгласие между страните в чл.3, ал.1 от процесния договор е за
променлива годишна лихва, представляваща сбор от базовия лихвен процент на
банката /БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния
период на начисляване на лихвата в размер на 4.5 % плюс договорна надбавка от
1.45 пункта, като в ал.5 е прието, че промените в БЛП не подлежат на договаряне
и стават незабавно задължителни за страните.
Съдът приема за установено, че
никъде в договора не е посочено как и по каква причина е допустимо изменението
на базовия лихвен процент, както и какви са неговите компоненти и как се
формира и/или изменя. Приложената в производството Методология не е част от
договора, не е сведена до знанието на потребителя, като се установи че е била
приета след сключване на договора. От своя страна, в договора не е направена
препратка към някакви правила или методология за определяне на базов лихвен
процент, не е посочено и от какви вътрешно институционални или външни признаци
се влияе този БЛП. Доколкото в договора не е посочено, че изменението на БЛП
зависи от фактори, които са извън контрола на търговеца или доставчика на
финансови услуги, то не може да се приеме, че е налице изключението на чл.144,
ал.3, т.1 от ЗЗП.
Съдът приема,че оспорените от
ищцата клаузи на чл. 3 и ал.1, чл. 3, ал. 5 чл. 6, ал.3 и чл. 12, ал. 1 от
договора за банков кредит между страните попадат в хипотезата на нормата на чл.143,
т.10 от ЗЗП, като дават право на Банката да променя едностранно условията на
договора за банков кредит на основания, които не са предвидени в договора. В
сключения договор не се съдържат основанията, при които банката може да променя
своя БЛП, оказващ влияние върху лихвата дължима се от ищците по договора за
кредит. Освен това, както бе посочено, чрез констатациите на експерта по ССчЕ
се установи намаление на компонентите включени в БЛП след м.05.2009 г., когато
е била налице тенденция на намаляване, което обаче не е било отчетено от
Банката, респ. от нейният орган Комитета по активите и пасивите за промяна на
БЛП, което е било извършено едва на
10.09.2012 г. от 7.20% на 6.95%.
Поради това, съдът намира че възприетата
методика и механизъм за определяне на БЛП не са част от сключения договор с ищците
и съответно не ги обвързват. Следователно Банката е обезпечила за себе си
правото произволно да изменя БЛП, като го увеличава със ставка, която счита за
целесъобразна /право на автономна преценка/, за постигане на своите стопански
задачи, т. е. за реализиране на търговска печалба. В резултат на това поведение
е бил накърнен принципът на добросъвестност и е създадено значително
неравновесие между правата и задълженията на Банката и кредитополучателите във
вреда на последните. При неизвестни /респ. непрозрачни/ основания потребителите
не биха могли да предвидят евентуалните промени на годишния лихвен процент.
Липсата на такава информация преди да бъде сключен договорът по принцип не може
да бъде компенсирана с това, че в хода на изпълнение на договора потребителите
ще бъдат уведомени по предвидения ред за промяната на лихвения процент и че при
поискване ще получат новия погасителен план, още повече че ако не искат да приемат
тази промяна те не биха могли да прекратят договора.
Според чл. 143, т.10 ЗЗП, за да
бъде една клауза в договор, сключен с потребител равноправна, условието, при
което за търговеца е предвидена възможността едностранно да променя договора,
трябва да е изрично предвидено в него, а не в друг акт на търговеца, който
освен това не обвързва потребителя и условията, по който не са част от
съдържанието на сделката за банков кредит.
Следователно, предвиждането на
възможност за Банката едностранно да измени стойността на възнаградителната
лихва, при неустановени в договора за кредит конкретни обективни показатели,
при положение, че потребителят на тази банкова услуга няма възможност да се
откаже безусловно от договора /без да дължи т. нар. такса, която по своето
естество представлява компенсаторна неустойка за неспазване на уговорения и в
полза на кредитора срок на договора - при т. нар. предсрочно погасяване на
кредита - арг. чл. 70, ал. 2 ЗЗД/, поставя ищците в неравноправно положение по
смисъла на чл.143, т.10 и т. 12 ЗЗП, поради което следва да се приеме, че
клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал 3 от процесния договор като
неравноправни са нищожни-чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
От своя страна в клаузата по
чл.12, ал.1 от договора е предвидено правото на Банката да променя по време на
действието на договора Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които прилага при операциите си. По своята правна същност Тарифите на банките
представляват предварително установени от търговеца Общи условия, тъй като определят
парични задължения за неопределен период от време и се прилагат за неограничен
кръг от правни субекти. Съгласно чл. 298, ал. 1 ТЗ, клаузите в Общите условия
стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че ги приема
или е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори
незабавно. Когато обаче за действителността на сделката е предвидена писмена
форма, установените от търговеца Общи условия обвързват другата страна само ако
са й били предадени при сключването - чл. 298, ал. 2 ТЗ. Договорът за банков
кредит е формална сделка - чл. 430, ал. 3 ТЗ, поради което, за да бъде обвързан
от Общите условия, кредитополучателят трябва да заяви писмено, че ги приема.
Съдът намира, че с горепосочената клауза от договора се създава значително
неравновесие в отношенията между страните, тъй като на Банката се предоставя
правото по всяко време на действието на договора едностранно да определи по
свое усмотрение размера на различните банкови такси, заплащани за използване на
предоставения финансов ресурс. В тази връзка, съдът намира, че посочената
клауза попада в хипотезата на нормата на
чл. 143, т.10 ЗЗП, като дава право на Банката да променя едностранно условията
на договора за банков кредит на основания, които не са предвидени в договора. Видно от съдържанието на сключения договор за
банков кредит че никъде в договора между страните не се съдържат основанията,
при които банката може да променя тарифата, лихвите, таксите и комисионните,
които банката прилага при операциите. В разпоредбата на чл.12, ал.2 от договора
е предвиден начинът, по който се съобщава промяната, но не е посочено по какъв
начин се определя, кога и на какъв принцип се променят посочените допълнителни
задължения. Същевременно в оспорената клауза не е предвидена възможност
договорът да бъде прекратен безусловно от кредитополучателя при изменение на
Общите условия, предвиждащо увеличаване на размера на таксите и комисионните,
поради което същата се явява неравноправна съобразно чл.143, т.12 ЗЗП, което
води до нейната нищожност - чл.146, ал.1 ЗЗП.
По изложените съображения, съдът намира исковете по чл.124 ГПК
вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.
146, ал. 1 вр. чл. 143, т.10, т.11 и т.12 от ЗЗП за признаване нищожност на
клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.12, от договора за
потребителски кредит № HL
26585/12.09.2007 г., като неравноправни и
незаконосъобразни, за основателни.
С оглед изложеното, съдът намира че следва да се произнесе по предявените
при условията на евентуалност претенции по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД:
За основателността на претенциите, съдът следваше да установи наличието на
две предпоставки: 1) получаването на нещо от обогатилото се лице - в случая ответникът, което му се дава от
обеднялото лице - ищците и 2) липса на основание за получаването му.
В настоящия случай, съдът намира, че изложените в исковата молба фактически
обстоятелства са за неоснователно обогатяване. Ищците поддържат твърдения, че банката
е получила без основание процесната сума
4700 швейцарски франка, представлаващи надвзети лихви, такси и комисионни по
договора, като претендира връщане сумата включваща:
- 4000 швейцарски франка- надвзета възнаградителна лихва за периода от
19.06.2010 г. до 19.06.2015 г. и
- 700 швейцарски франка - надвзети от банката такси във връзка с отпуснатия
кредит за периода от 19.06.2010 г. до 19.06.2015 г.
Изложени са правни и фактически доводи, за това че за Банката не е
възникнало правото едностранно да променя договорения лихвен процент, поради
което дължи връщане на сумите.
С оглед констатациите на приетата в производството ССчЕ, съдът намира за
установено, че в резултат на промяната на възнаградителната лихва, чрез нейното
едностранно увеличение от банката, при съобразяване нейните компоненти /сбор на
БЛП и посочената надбавка 1.45%/ ищците са надвнесли сумата 5131.77 швейцарски
франка, която сума според изразеното становище от експерта включва надплатената
възнаградителна лихва. Твърдението на ищците, че сумата включва и недължимо
заплатени такси и комисионни по договора за кредит, съдът намира за неоснователно.
В производството се установи, чрез приложените писмени доказателства /кредитно
досие/, че при извършеното предсрочно погасяване на кредита на 17.10.2008 г.
със сумата 5000 шв.франка е била заплатена такса в размер на 4% или 200
швейцарски франка. Доколкото предявената претенция касае друг период, съдът
намира претенцията за заплащане на сумата 700 шв.франка за неоснователна.
Правопогасяващото възражение за давност на вземанията по предявените
претенции, съдът намира за неоснователно. Приложимият давностен срок е
петгодишен съобразно указаното в чл.110 ЗЗД. Според разпоредбата на чл.114 ЗЗД погасителната
давност започва да тече от момента на имущественото разместване според дадените
разяснения с т.7 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1 от 28.05.1979 г. на ПЛЕНУМ НА ВС. Исковата
молба е предявена на 19.06.2015 г. и се отнася за претенция натрупана в период
пет години преди тази дата.
Претенциите по чл.124 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, т.10, т.11 и т.12 от
ЗЗП за признаване нищожност на клаузите на чл.22, ал.1 и ал.2 и чл.27,
ал.1 от договора, съдът намира за
неоснователни. Съображения:
Безспорно се установи, че съгласно сключения договор за банков кредит,
Банката е предоставила на ищците кредитен лимит в швейцарски франкове в размер
на равностойността в швейцарски франкове на 40 000 евро по курс „купува” за
швейцарския франк към евро на Банката в деня на усвояване на кредита. От
съдържанието на договора се установи също така, че в чл.2, ал. 1 е предвидено,
че разрешеният кредит се усвоява по „блокирана сметка”, открита на името на
кредитополучателя, а съгласно чл.2, ал. 3 усвоеният кредит в швейцарски
франкове се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс купува
швейцарски франк към евро на самата банка.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищците в качеството им
на кредитополучатели са подали искане за превалутиране на отпусната сума от швейцарски
франкове в евро съобразно договореното в чл.2, ал.2 от договора. Установи се,
че ищците са усвоили кредита в евро от друга сметка, по която Банката е превела
сумата в евро, след като служебно е превалутирала сумата по курса си швейцарски
франк към деня на отпускане на кредита.
Страните не спорят, че през периода на действие и изпълнение на сключения
между страните договор курсът на швейцарски франк/евро, лев се е покачил и това
се установява от констатациите по ССчЕ.
В разглеждания случай се установи, че банката се е задължила да предостави
кредитен лимит в 66571 швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски
франкове за текущи нужди, като съгласно чл.6,ал.2 от същия договор е уговорено
погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която същият е разрешен
и усвоен - в швейцарски франкове. Съдът приема за безспорно установено, че
страните са постигнали съгласие за сключване на договор за банков кредит в
швейцарски франкове каквото искане е било отправено и от самия
кредитополучател. Установи се, че последния реално е искал да се обвърже с
договор за кредит именно в посочената валута - швейцарски франкове, като е
изразил съгласие за сключване на договора и не е налице предявена претенция за
прогласяване нищожност на договора на основание чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД поради
липса на съгласие. Напротив, чрез събраните писмени доказателства – част от кредитното
досие и чрез събраните гласни такива, чрез показанията на свидетелите К. Г., Н.
М. и Д.Ц.се установи именно, че към датата на сключване на договора за кредит
най-изгодни са били условията по договорите в посочената валута – швейцарски
франкове. Това обстоятелство не се оспорва от ищците и изрично се изтъква като
съществен аргумент при извършения избор на предлаганите от банката услуги във
връзка с кредитиране в посочения период.
Тези клаузи не са неравноправни, изрично е постигнато съгласие между
страните и е уговорено по договора за кредит, че ако кредитополучателят ако не
е осигурил дължимата сума в шв.франкове, но има средства в лева или евро, погасяването
на кредита се извършва с тези средства или за кредитополучателят е налице
възможността да иска превалутиране на кредита преминаване към кредит в евро или
в лева. Уговорената клауза по чл.22 от процесния договор предвижда, че
кредитополучателят напълно приема да носи за своя сметка риска и че е съгласен
да поеме всички вреди/вкл. и пропуснати ползи/ произтичащи от промяната на
валутните курсове и новите лихви приложими при превалутирания кредит. От това
следва, че валутния риск се носи от кредитополучателя, за което той е дал
своето съгласие и това не може да обоснове извод, че е налице неравноправна
клауза. Съдът счита,че не може да се възприеме, че клаузите на чл.22 от
процесния договор са неравноправни, тъй като това би означавало, че ако всички
договори са уговорени във валута различна от лева, то, ще са налице
неравноправни клаузи, а кредитополучателят има право на избор, като е дал
съгласието си да се възползва от възможността да поиска превалутирането на
кредита, т.е. по свое желание да поиска промяна в съдържанието на договорното правоотношение.
Нито една от разпоредбите на чл.143 и сл. ЗЗП не предвижда забрана за сключване
на договори с елемент на валутен риск. Такива договори са действителни и
клаузите за заплащане на равностойност в чужда валута са равноправни и
добросъвестни, тъй като се отнасят и до двете страни, тъй като са извън
субективния им контрол.
По отношение на клаузата на чл.27, ал.1 от договора не са изложени
съображения за атакуването й като нищожна като неравноправна. Правото на
кредитора да прехвърли своето вземане е предмет на законодателна уредба в чл.99
и чл.100 ЗЗД, като в производството не е установено извършеното прехвърляне на
вземанията на банката да противоречи на цитираните разпоредби, както и на
разпоредбите на чл.143 и сл. ЗЗП. Поради това претенцията следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
С оглед неоснователността на исковете за нищожност на посочените клаузи чл.22
от договора следва да се отхвърли иска по чл.307 ТЗ за изменение на договора.
Тълкувайки нормата на чл.307 ТЗ, съдът приема, че в производството не се
установи, че запазването на договора за кредит в посочената валута ще доведе до
противоречие на справедливостта и добросъвестността. Последното, доколкото не
се установи еквивалентността на насрещните престации по договора да е била
съществено нарушена вследствие промяна в икономическите условия.
По своята правна същност стопанска непоносимост по чл.307 ТЗ е предвидена
правна възможност за изменение или прекратяване на един двустранен договор,
което може да бъде извършено изцяло или частично според обстоятелствата, които
са довели до нея /стопанска непоносимост/. Последните обаче следва да имат
такъв характер, че запазването на договора в първоначалния му вид би
противоречало на справедливостта и добросъвестността. Противоречие на
справедливостта е налице, ако се е стигнало до чуствително разминаване в
стойностите на насрещните престации, което от своя страна да доведе до
несправедливо облагодателстване на една от страните по договора. От своя страна
тези обстоятелства следва да са непредвидени и непредвидими. Стопанската
непоносимост представлява неоправдано запазване на договора, когато в резултат
на необратими икономически промени,
които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят при неговото
сключване, е настъпило такова значително
разминаване в насрещните престации, при които въпреки интереса на
кредитора, длъжникът не може да бъде принуждаван да спазва условията му.
Страните не спорят, че при покачването на швейцарския франк в периода 2008 –
2014 г. спрямо еврото и лева за една и съща като размер вноска във швейцарски
франкове кредитополучателите е следвало да внасят различна, по - голяма сума /погасителна
вноска/ в евро/лева. Разликата в курса на швейцарския франк към еврото/лева към
момента на отпускане на кредита и към момента на погасяване на вноските по
него, представлява положителна величина, формирана след служебно превалутиране
от Банката, по неин търговски курс, към всеки от двата момента, която се явява
печалба за Банката, съществуваща и получавана успоредно с договорената възнаградителна
лихва. Това обстоятелство обаче, според настоящият състав е било обективно и не
е могло да бъде предвидено от страните по сделката в т.ч. и банката независимо
от нейната предполагаема информираност за финансовите пазари. Към този момент,
както се установи от събраните доказателства в т.ч. показанията на разпитаните
свидетели валутата – швейцарски франкове е била стабилна, а предлаганите
кредити от банката – по-изгодни. Чрез констатациите на експерта по ССчЕ се
установи, че увеличението на курса на швейцарския франк към еврото, в т.ч. и
към лева е с 57.7% за времето от усвояване на кредита – 20.09.2007 г. до датата
на подаване на исковата молба – 19.06.2015 г. Това увеличение за посочения
период по своя характер не е могло да бъде предвидено от страните по сделката и
не води до чуствително разминаване в стойностите на насрещните престации.
Последното при съобразяване с предвидената в договора възможност за изменение
на договора, чрез превалутиране на остатъка от дълга /чл.20 и чл.21 от
договора/ и при поемане на риска от повишение размера на погасителните вноски в
резултат на промяна на фиксинга купува и/или продава, фиксинга шв.франк/евро,
както и при превалутиране договорено в чл.6, ал.3 и чл.20 от договора.
Установи се, че кредитополучателите изпитват затруднения при изпълнението
на задълженията по договора след извършеното увеличение на курса на швейцарския
франк към еврото. Същите обаче не биха могли да бъдат определени като
съществено нарушение вследствие промяна в икономическите условия. Ето защо
съдът намира, че поетите от страните задължения по договора имат силата на
закон между тях /чл. 20а ЗЗД/ и не са налице законови основания за изменението
му по посочения ред.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК
вр. чл.38 от ЗА в полза на процесуалния представител на ищеца следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 621 лв., съразмерно на
уважената част от исковете, изчислено върху заявената претенция по чл.55, ал.1 ЗЗД във основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, което с оглед цената на исковете е 730 лв. при материален
интерес 7996.16 лв. доколкото претенециите по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.307 ТЗ
са неоценяеми.
В полза на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК се
следват сторените в производството разноски в размер на 312 лв. според
представения списък.
В полза на СГС, на основание чл.78, ал.6 ГПК се следва
сумата 272.21 лв. представляваща дължима държавна такса по претенцията по
чл.55, ал.1 ЗЗД и сумата 80.00 лв. по претенцията по чл.124, ал.1 ГПК, които
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНИ като неравноправни, по исковете с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.143,т.10 ЗЗП предявени от Н.С.А., ЕГН **********
и Г.И.А., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.София, ж.к.*********, вх*******представлявани
от адв.И.К. и/или В.Д.с адрес ***.**********, против „Ю.Б.”АД, *** следните
клаузи по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26285 от 12.09.2007
г., както следва: чл.3, ал.5 от договора: „Действащият БЛП на БПБ АД за
швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените по него стават
незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за
новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата от която той е в сила чрез
обявяването им на видно място в банковите салони”, чл.6, ал.3 от
договора: „В случай, че по време на действието на настоящия договор, банката
промени БЛП на БПБ АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски,
определени в ал.1 се променя автоматично, в съответствие с промяната, за което
кредитополучателя с подписването на настоящия договор, дава своето неотменяемо
и безусловно съгласие“ и чл.12 от договора: „Банката запазва правото си
по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните,които БПБ АД прилага при операциите си, както и
приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута
при евентуалното му превалутиране по реда на чл.20 от договора. Измененията в
Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от
компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия
договор”.
ОСЪЖДА „Ю.Б.”
АД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***,
офис 9 да заплати на Н.С.А., ЕГН ********** и Г.И.А., ЕГН ********** и двамата
с адрес гр.София, ж.к.*********, вх*******представлявани от адв.И.К. и/или В.Д.с
адрес ***.**********, на основание чл.55,
ал.1, пр. 1 ЗЗД сумата 4000.00 швейцарски франка, представляваща
недължимо платени суми за възнаградителна лихва в резултат от неправомерната
едностранна промяна на лихвения процент за периода от 19.06.2010 г. до 19.06.2015
г. по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 26285 от 12.09.2007 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата
молба в съда – 19.06.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете по чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 700.00 швейцарски франка,
представляваща надвзети такси във връзка с отпуснатия кредит за периода от
19.06.2010 г. до 19.06.2015 г., като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от Н.С.А., ЕГН ********** и Г.И.А., ЕГН **********
и двамата с адрес гр.София, ж.к.*********, вх*******представлявани от адв.И.К.
и/или В.Д.с адрес ***.**********, против „Ю.Б.”АД, ***, искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.143,т.10 ЗЗП за прогласяване за нищожни, като
неравноправни, следните клаузи по договор за кредит за покупка на недвижим имот
№ HL 26285 от 12.09.2007 г., както следва: чл.22, ал.1 и ал.2 от договора:
„КРЕДИТООПЛУЧАТЕЛЯТ декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
на фиксинга купува и/или продаваиксинга на швейцарския франк към евро, както и превалутирането
по чл. 6, ал. 3 и по чл. 20 от договора, може да има за последица повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро, като в тази
връзка напълно приема да носи валутния и лихвения риск от промяната на фиксинга
или превалутирането за своя сметка, както и че е съгласен да поеме всички вреди
(включително и пропуснати ползи), произтичащи от промяната на валутните курсове
и лихвите, приложими по превалутирания кредит, след превалутирането му. КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ
декларира, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 3 и чл. чл. 20-22, вкп., от този
договор, както и че е съгласен с настъпването им“ и чл.27, ал.1 от договора:
„БАНКАТА и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ се съгласяват, че във всеки един момент от действието
на настоящия договор за кредит, БАНКАТА има право едностранно да прехвърли
вземанията си, произтичащи от настоящия договор, на дружества или институции от
групата на Eurobank EFG Group (И Е.Д.Ю.), вкл. на "Б.Р.С." АД, гр.
София ("БРС"), или на други финансови или нефинансови институции или
дружества, включително такива, чиято дейност включва секюритизация.
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ дава съгласието си и оправомощава БАНКАТА, в случай на
прехвърляне на вземанията по настоящия договор за кредит, БАНКАТА да прехвърли
и предостави на новия кредитор и всяка информация, свързана с кредита,
представляваща банкова тайна или лични данни. БАНКАТА се задължава в случай на
прехвърляне да уведоми КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за новия кредитор, като прехвърлянето
ще има действие спрямо Кредитополучателя/ите при уведомяването му/им от страна
на БАНКАТА“.
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователни предявените от Н.С.А., ЕГН ********** и Г.И.А., ЕГН **********
и двамата с адрес гр.София, ж.к.*********, вх*******представлявани от адв.И.К.
и/или В.Д.с адрес ***.**********, против „Ю.Б.” АД, ***, искове с правно
основание чл.307 ТЗ за изменение на договора за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 26285 от 12.09.2007 г., поради това че увеличението на курса на швейцарския франк към еврото, в т.ч. и към лева за времето от
усвояване на кредита – 20.09.2007 г. до датата на подаване на исковата молба –
19.06.2015 г. представлява обстоятелсто, което страните не са могли и не са били длъжни
да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и
добросъвестността.
ОСЪЖДА „Ю.Б.”
АД, *** да заплати на адв. И.К. от САК на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38
от ЗА сумата 621.00 лв.- адвокатско възнаграждение изчислено по реда на чл.7,
ал.2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА Н.С.А.,
ЕГН ********** и Г.И.А., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.София, ж.к.*********,
вх*******представлявани от адв.И.К. и/или В.Д.с адрес ***.**********, да
заплатят на „Ю.Б.” АД, ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 312.00
лв.-разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА „Ю.Б.”
АД, *** да заплати на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата
държавна такса по уважените претенции: сумата 272.21 лв. по исковете по чл.55,
ал.1 ЗЗД и сумата 80.00 лв. по претенцията по чл.124, ал.1 ГПК.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: