РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. ХАСКОВО, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500013 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435, ал.2, т.6 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – А.В.В. е останала недоволна
от действията на частен съдебен изпълнител Захари Запрянов, извършени по
изп.д. № 20158750400749 и изразяващи се в отказ на съдебния изпълнител да
прекрати принудителното изпълнение на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
поради което ги обжалва с молба същите да бъде отменени като
незаконосъобразни.
В срока по чл.276 от ГПК е постъпил отговор от
“Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – ***, с доводи за неоснователност на
жалбата.
Постъпили са мотиви от частен съдебен изпълнител
/ЧСИ/ Захари Запрянов, със съображения за неоснователност на жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по изпълнително дело №
20158750400749 по описа на ЧСИ Захари Запрянов е образувано по молба,
подадена на 01.07.2015 год. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – ***
и приложен към нея изпълнителен лист от 26.01.2015 год., издаден по ч.гр.д.
№ 2422 / 2014 год. по описа на Районен съд – Хасково, с който
жалбоподателката А. В. В. – Г. е осъдена да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД – *** сумите от 4 531.17 лева – главница, 1 763.43
1
лева – възнаградителна лихва и 441.69 лева – мораторна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата и деловодни разноски. С молбата си
взискателя е възложил на ЧСИ действия по чл.18 от ЗЧСИ.
На 16.07.2015 год. длъжникът е уведомен за размера на
задълженията към ТД на НАП – ***.
На 22.07.2015 год. до „УниКредит Булбанк“ АД – *** е
изпратено запорно съобщение за наложен запор на сметки на длъжника.
На 10.08.2015 год. до „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД – *** е изпратено запорно съобщение за наложен запор на сметки на
длъжника.
На 29.05.2017 год. до „Юробанк България“ ЕАД – ***
е изпратено запорно съобщение за наложен запор на сметки на длъжника.
На 30.05.2017 год. до „Обединена Българска Банка“
АД – *** е изпратено запорно съобщение за наложен запор на сметки на
длъжника.
На 26.05.2017 год. до „Дрийм Транс“ ЕООД – *** е
изпратено запорно съобщение за наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
На 05.06.2017 год. до „Митеви Транс“ ЕООД – *** е
изпратено запорно съобщение за наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
На 18.03.2018 год. до „ДСВ Роуд“ ЕООД – *** е
изпратено запорно съобщение за наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С молба от 14.02.2018 год., подадена от „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – *** е направено искане да бъде конституиран
като взискател по изпълнението, в подкрепа на което е представен договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2017 год., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – ***, включващ и вземането към длъжника
по изпълнението. С молбата са възложени на ЧСИ действия по чл.18 от
ЗЧСИ.
С разпореждане от 09.05.2018 год. „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД – *** е конституиран като взискател по
изпълнителното дело.
На 17.07.2018 год. до „УниКредит Булбанк“ АД – *** е
изпратено запорно съобщение за наложен запор на сметки на длъжника.
На 19.07.2018 год. до „Банка ДСК“ ЕАД – *** е
изпратено запорно съобщение за наложен запор на сметки на длъжника.
На 19.07.2018 год. до „Юробанк България“ ЕАД – ***
е изпратено запорно съобщение за наложен запор на сметки на длъжника.
На 20.07.2018 год. до „Обединена Българска Банка“
АД – *** е изпратено запорно съобщение за наложен запор на сметки на
длъжника.
2
С молба вх.№ 15564 от 26.03.2019 год., подадена от
взискателя “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – *** е направено искане
за издаване на удостоверение по чл.456 от ГПК, което да му послужи за
представяне и присъединяване към изп.д. № 1059 / 2015 год. по описа на
ЧСИ З.Запрянов, допуснато с разпореждане от 29.03.2019 год. По посоченото
изп.д. № 1059 / 2015 год., длъжник по което е и жалбоподателката в
настоящото производство, като взискател по делото е конституирана Агенция
за събиране на вземанията ЕАД – ***, на основание разпореждане от
01.11.2019 год., а на 22.11.2019 год. е наложен запор върху вземанията на
жалбоподателката за обезпечаване вземането и на “Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД – ***.
С молба от 22.04.2021 год., подадена от
пълномощника на длъжника е поискано прекратяване на изпълнителното
дело, поради перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
С разпореждане от 22.04.2021 год. на ЧСИ е
постановен отказ за прекратяване на изпълнението.
На 08.05.2021 год. пълномощникът на длъжника е
уведомен за постановения от съдебния изпълнител отказ, обоснован и с това,
че изпълнително дело № 20158750400749 е присъединено към изп.д. №
20158750401059.
С молба от 13.08.2021 год., подадена от пълномощник
на длъжника отново е поискано прекратяване на изпълнителното дело,
поради перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като същият е
уведомен за отказа на ЧСИ на 30.09.2021 год.
Жалбата е допустима – подадена на 06.10.2021 год. - в
двуседмичния срок, съгласно чл.436, ал.1 от ГПК, считано от уведомяване на
пълномощника на длъжника – 30.09.2021 год., от надлежна страна – длъжник
по изпълнението и против подлежащ на обжалване акт – отказ на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, постановен по молба от
13.08.2021 год., подадена от пълномощник на длъжника.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с
изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното
производство поради така наречената перемпция настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че
в изпълнителния процес взискателят има задължението със свои действия да
поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената
молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще
3
иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне
на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни
способи.
Съгласно задължителните указания, дадени в т.10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 год. на ВКС по т.д. № 2 / 2013 год.,
ОСГТК, давността в изпълнителното производство се прекъсва многократно
– с предприемането на което и да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ, като изпълнителните действия, прекъсващи
давността са изброени примерно - като налагане на запор или възбрана,
присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране вместо
плащане, извършване на опис или оценка на вещ, насрочване и извършване на
продан до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
лица.
Проследявайки хронологията на извършените
действия в хода на изпълнителното производство, се установява, че до
20.07.2018 год. по изп.д. № 749 / 2015 год. по описа на ЧСИ Захари Запрянов,
когато е наложен запор върху сметки на длъжника – жалбоподател в „ОББ“
АД – ***, са извършвани действия по принудително изпълнение, описани по-
горе, които са прекъсвали давността. Безспорно е, че след този момент -
20.07.2018 год. по изп.д. № 749 / 2015 год. до подаване на молбата от
длъжника за прекратяване на изпълнението – 13.08.2021 год., не са
извършвани действия, прекъсващи давността. Независимо от това, съдът
счита, че с изтичането на две годишния срок – 20.07.2020 год., считано от
извършване на последното действие, прекъсващо давността – налагане на
запор върху сметки на длъжника – 20.07.2018 год., не са настъпили
последиците на прекратяване на изпълнителното производство по смисъла на
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, предвид действията, извършени в посочения по-горе
времеви отрязък от страна на взискателя по образуваното срещу длъжника –
жалбоподател, изп.д. № 1059 / 2015 год. по описа на ЧСИ Захари Запрянов, по
което същият е конституиран като присъединен взискател, съгласно
разпореждане от 29.03.2019 год., свеждащи се до налагане на запор върху
сметки на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД – ***, с което
действие по принудително изпълнение, извършено на 22.11.2019 год. е
прекъсната давността и към момента на подаване на молбата за прекратяване
на изпълнението, поради настъпила перемпция – 13.08.2021 год. не е изтекъл
двугодишния срок, предвиден в нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Действително, процесуалният закон, уреждащ
изпълнителното производство не предвижда правила, по които две или
повече изпълнителни дела се обединяват в едно общо изпълнително
производство и последиците от това. Процесуалното правило за обединяване
на изпълнителни дела поради връзка помежду им, аналогично на
предвиденото в чл.213 от ГПК относно исковия процес, не се урежда от
процесуалния закон. В тази връзка следва да се има в предвид и чл.117, ал.2
от Правилника за администрацията в съдилищата, съответно чл.11 от
Наредба № 4 от 06.02.2006 год. за служебния архив на ЧСИ, според които по
всеки акт, подлежащ на изпълнение се образува отделно изпълнително дело,
4
дори и когато няколко длъжници отговарят за едно и също притезание.
Съдът счита, че в случая “Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД – ***, конституиран като взискател по изп.д. № 749 / 2015 год. по
описа на ЧСИ З.Запрянов, по силата на настъпило частно правоприемство, по
силата на договор за цесия, сключен с първоначалния взискател – „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – ***, може да се ползва както от
действията, извършени от взискателя по изп.д. № 1059 / 2015 год. по описа на
същия ЧСИ, по което същият е присъединен като взискател въз основа на
удостоверение по чл.456 от ГПК, така и от действията по посоченото
изпълнително дело след момента на присъединяването - 29.03.2019 год., а
именно конституирането на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД – ***,
на основание разпореждане от 01.11.2019 год. и налагането на запора върху
вземанията на жалбоподателката за обезпечаване вземането и на “Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – ***, извършено на 22.11.2019 год. по изп.д.
№ 1059 / 2015 год. по описа на ЧСИ З.Запрянов, с които две изпълнителни
действия е прекъсната давността, съгласно цитираното по-горе тълкувателно
решение.
Обстоятелството, че не е изготвено постановление за
присъединяване на двете изпълнителни дела, не обуславя извод в противна
насока, изхождайки от спецификите на изпълнителния процес, условия за
допустимостта на които са изпълняемото право, изпълнителното основание и
изпълнителния лист. В случая санкцията от бездействието на взискателя,
предвидена в разпоредбата на чл.433, т.8 от ГПК, не може да бъде приложена,
предвид обстоятелството, че правото на принудително изпълнение е признато
в полза на взискателя “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – ***, както по
изп.д. № 749 / 2015 год. – по силата на настъпило в процеса частно
правоприемство, на основание чл.429, ал.1, предл.2-ро от ГПК, така и по
изп.д. № 1059 / 2015 год., по силата на чл.456 – чл.457 от ГПК, доколкото и
двете изпълнителни производства са предназначени да осъществят
неудовлетворени притезания на взискателя - “Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД – *** за дълг на длъжника – А. В.В.. С оглед на това, следва да бъдат
зачетени действията по принудително изпълнение, прекъсващи давността и
по двете изпълнителни производства, независимо от липсата на изрично
постановление за присъединяването им, отчитайки идентичността в предмета
и страните по двете изпълнителни дела, както и изричните в тази насока
разпоредби на § 3 от ПЗР на ЗЧСИ и чл.427, ал.5 от ГПК.
Като неоснователно съдът намира въведеното в
жалбата оплакване за това, че неправилно “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД – *** е конституиран в качеството на взискател по изп.д. № 749 / 2015
год., позовавайки се на липсата на надлежно уведомяване от страна на
първоначалния взискател - „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – *** за
сключения помежду им договор за цесия, предвид изричната в тази насока
разпоредба на чл.429, ал.1, предл.2-ро от ГПК, според която частните
правоприемници на взискателя, могат да искат изпълнение въз основа на
издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. По делото е приложен
както договора за цесия, обосноваващ наличието на активна процесуална
5
легитимация на “Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – *** като взискател
по изпълнението, съгласно цитираната по-горе норма, така и уведомление по
смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД, връчено на длъжника при условията на чл.47 от
ГПК. От друга страна, оспорването на материално правната легитимация на
“Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД – *** като взискател по изпълнението,
може да бъде заявено само по реда на исковия процес, предвид и изричната в
тази насока разпоредба на чл.439 от ГПК.
С оглед на изложените по-горе съображения, съдът
приема, че не са настъпили последиците от прекратяване на изпълнителното
производство по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което жалбата,
подадена срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати принудителното
изпълнение като неоснователна следва да се остави без уважение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от
адвокат Д.В. М. в качеството му на пълномощник на А. В. В., ЕГН
********** от гр.***, с адрес за призоваване – гр.*** против действията на
Частен съдебен изпълнител Захари Запрянов, с рег.№ 875, с район на действие
– Окръжен съд – Хасково, изразяващи се в отказ на съдебния изпълнител да
прекрати принудителното изпълнение по изпълнително дело №
20158750400749 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, постановен по молба с
вх.№ 30899 от 13.08.2021 год.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6