РЕШЕНИЕ
гр.София, 14.05.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV-В състав в публичното заседание на девети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Златка Чолева
мл.с. Андрей Георгиев
секретаря Снежана Апостолова
в присъствието на прокурора ..................... като разгледа докладваното от
съдията-докладчик в.гр.дело N: 10 297 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 402122, постановено на
08.05.2018 г. по гр.д.№ 63 736/2016 г. по опи-са на СГР, ІІ ГО, 75 състав е
отхвърлен предявеният от А.П.Т., ЕГН **********, действаща чрез законния й
представител Д.Г. Г., ЕГН **********, срещу З. „Л.И.”
АД, *** иск с правно осно-вание чл.226, ал.1 КЗ /отм./
за заплащане на сумата 5 000,00 лева, представляваща обезще-тение
за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, в резултата на ПТП, нас-тъпило на 22.07.2012 г., като неоснователна.
Със същия акт А.П.Т., ЕГН **********,
действаща чрез законния й представител Д.Г.Г., ЕГН **********,
е осъдена да заплати на З. „Л.И.” АД на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК
сумата 100,00 лева – разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
иска, а на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметката на Софийски районен съд
сумите: 470,00 лева.
Така постановеното съдебно
решение е обжалвано от ищцата А. П.Т., гр.София
– чрез процесуалния й представител адв.Д.. Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно,
поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и че е необосновано,
тъй като изводите на първоинстанционния съд не
кореспондират на събраните и приети по делото доказателства и трайно
установената съдебна практика. Излагат се доводи, че неправилно съставът на СРС
е достигнал до изво-да, че липсват доказателства, че
ищцата е била пътник в л.а.”Рено Меган” с рег.№ *******,
тъй като не е налице надлежно оспорване на истинността на епикризата
по ИЗ № **** на УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД, която е официален документ, а дори и
хипотетично да се приеме, че е налице оспорване на последния от страна на ответника
– липсва разпределе-ние на доказателствената тежест
между страните в съответствие с такова оспорване и указа-ния
на съда в изготвения и приет по делото доклад във връзка с визирания факт.
Поддържа се и че по нейно искане по делото е приета неоспорена съдебно-медицинска
експертиза, от която се установяват получените от ищцата увреждания при процесното ПТП, както и че изложените факти, разгледани в
тяхната съвкупност, обосновават извод, че ищцата е пост-радала
при ПТП от 22.07.2012 г. като пътник в л.а.”Рено Меган”
с рег.№ *******. Со-чи се и че механизмът на
произшествието е доказан с приетата по делото авто-техническа експертиза, както
и че за претърпените от жалбоподателката
неимуществени вреди от съ-битието следва да се
присъди обезщетение по справедливост, което да бъде адекватно на претърпените
от нея болки и страдания от увреждането на здравето й, като се съобразят всички
съществуващи обстоятелства от значение за това.
Моли съда да отмени обжалваното решение
и да постанови друго, с което да ува-жи в цялост исковата
претенция, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането
/22.07.2012 г./ до окончателното изплащане на сумата, направените разноски и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – З.К.„Л.И.”
АД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал писмен отговор на въззивната жалба. Депозирал е писмено становище от
09.05.2019 г., което поддържа в откритото съдебно заседание чрез изпратения
процесуален представител, с което е оспорил въззивната
жалба и е заявил искане да се постанови решение, с което да се остави същата
без уважение да се потвърди решението на първоинстанционния
съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на разноски по
делото.
Софийски градски съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите
на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за устано-вено
следното:
Въззивната
е жалба е процесуално допустима – същата е подадена от легитимира-на страна в
производството, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно об-жалване съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта
му – в обжалваната част, като по останалите въп-роси
той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите,
кога-то следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служеб-но за интереса на
някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При
извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно
решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради
което въз-зивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението по релевираните в жал-бата доводи.
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
С подадената искова молба пред Софийски
районен съд ищцата А. П.Т., действаща чрез законния й представител-майка Д.Г.Г., гр.София е заявила претенция за заплащане на сумата 5 000,00
лева, представ-ляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени й от получените от нея на 22.07. 2012 г. като пътник в
л.а.”Рено Меган” с рег.№ ******* увреждания и техните
после-дици, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта до окончателното заплащане на
сумата, както и направените по делото разноски. В същата се твърди, че на посочената
дата л.а.”Рено Меган” с рег.№ ******* с водач – Д.Г.Г. се длижи по пътя: гр.София –
гр.Ихтиман и на Т-образното кръстовище на ПП І-8, предприема маневра ляв завой,
но поради движение с несъобразена скорост на л.а.”Мерцедес Ц 250Д” с
рег.№ ********, управляван
от Ж.Г.Ц., с посока на движение: гр.Ихти-ман –
с.Вакарел, се реализира пътнотранспортно произшествие /ПТП/ по вина на послед-ния. Поддържа се и че при настъпилия инцидент А.Т. е
получила: Комо-цио церебри.
Контузио, екскориацио рег.фронталис, декс.капитис. Хематома периорбита-лис декс.Екскориацио рег.Фациеи декс, във връзка с които
увреждания е била приета по спешност в УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД, гр.София,
откъдето е изписана на 25.07.2012 г. с дадени указания за режим. Сочи се и че виновността
на виновния водач на л.а.”Мерцедес Ц 250Д” с рег.№ ********се покрива от задължителна
застраховка „Гражданска отговор-ност” на
автомобилистите при ответника по полица № 22111890376152, със срок на валид-ност до 09.09.2012 г., по която последният има
задължение да заплати на ищцата обезщете-ние за нанесените
й неимуществени вреди от ПТП – причинените й травматични увреди и свързаните с
тях болки и страдания.
Ответникът
– З.К./ЗК/ „Л.И.” АД, гр.София в депозира-ния писмен
отговор в срока по чл.131, ал.1 ГПК е оспорил изцяло предявения иск – и по
основание и по размер, като счита същия за недължим и прекомерно завишен.
Оспорил е изложените в исковата молба твърдения, че А.Т. е участвала като
пътник в процесното произшествие и че претендираните от нея вреди са получени от него, както и
наведените в исковата молба твърдения, че вина за настъпване на произшествието
има во-дачът на л.а.”Мерцедес Ц 250Д” с рег.№ ********, като са
изложени съображения, че ПТП е настъпило
по вина на другия водач – Д.Г.. При условията на евен-туалност
се поддържа, че размерът на искът е неоснователно завишен и предявен в проти-воречие с принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.
Оспорено е основанието и размерът на търсената законна лихва, както и началната
дата, от която същата се претендира, като се твърди, че не са възникнали
предпоставките, регламентирани в чл.224, ал.1 КЗ. Претендира се присъждането
на разноски по производството.
Въззивният съд като съобрази събрания по делото доказателствен
материал, намира, че са налице условията за частичното ангажиране на
отговорността на ответното дружество по предявения срещу него иск с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ от 2005 г. – отменен, но действал към момента на настъпване на процесното събитие, по силата на кой-то на това дружество –
в качеството му на застраховател по валидно застрахователно право-отношение, е
вменено задължението да репарира причинените вреди на третите лица, пряка и
непосредствена последица от виновните и противоправни
действия или бездействия на застрахованите лица по риск „Гражданска
отговорност“ – собственикът на МПС и всяко друго лице, което ползва същото на
законно основание /чл.257, ал.2 КЗ отм./.
Безспорно се установи в процеса – от събраните по него писмени доказателства
/констативен протокол № 3879/25.07.2912 г. на ОД на МВР-София, протокол за
оглед на местопроизшествие на РУП на МВР гр.Ихтиман със скицата и
фотоалбума,неразделна част от него/, гласните такива /показанията на свидетеля К.
Б./, касаещи реализи-рането на инцидента и
изслушаната авто-техническа експертиза /АТЕ/, изготвена от вещото лице инж.Ж.Е.,
което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно, че на 22.07.2012 г. около
13,25 ч. на ПП І-8, 120 км., разклон за АМ „Тракия” е настъпило авто - транспортното произшествие – предмет на спора, между
л.а.”Мерцедес Ц
250Д” с ДК № ********– управлявано от собственика му Ж.Г.Ц., ЕГН ********** и
л.а.”Рено Меган” с ДК № ******* – управлявано от Д.Г.Г., ЕГН **********. От неоспореното заключение на АТЕ,
прието от първоинстанционния съд, се констатира, че
произшествието е настъпило при следния механизъм: л.а.”Рено Ме-ган”
с ДК № ******* се е движел на отбивката от
автомагистрала „Тракия” към главен път І-8 за включване в посока към гр.
Ихтиман, като при достигане на Т-образното кръстовище водачът му Д.Г. е
предприела маневра „ляв завой” при нали-чие на пътен знак Б1 – „Пропуски
движещите се по пътя с предимство”. Към момента, в който л.а.”Рено Меган” навлиза в платното за движение на главен път І-8, в
посока от гр. Ихтиман към Вакарел се е движил л.а.”Мерцедес Ц 250Д” с ДК № ********със
скорост от около 130 км/ч., при регламентирана скорост с пътен знак от 60 км/ч.
Между предните леви части на двете МПС настъпва удар, като по дължина на пътя
същият е на около 21,5 м. след приетия в протокола на РУП на МВР ориентир /обозначителна
табела с надпис „Со-фия”/, а по широчина – от средната разделителна линия до
около 1,0 м. вляво от нея в лен-тата за движение към
гр.Ихтиман, в която се е движил л.а.”Рено Меган”.
След удара л.а. ”Мерцедес” е продължил да се движи напред и надясно с ротация в
посока обратна на часовниковите стрелки и е напуснал пътното платно в ляво, с
дясната си страна напред се удря в крайпътно дърво, пречупва ствола му, като
при сблъсъка с изтръгнатите корени на дървото се преобръща, спира на покрива
си, а дървото пада върху автомобила. Л.а.”Рено Меган”
след сблъсъка е бил отблъснат назад със силна ротация в посока на часовниковите
стрелки - гледан отгоре, и след като е направил 1,5 оборота се е спрял на
мястото, където е намерен от органите на МВР.
От същото доказателство е видно и
че най-вероятната скорост на л.а.”Мерцедес” към момента на удара е около 140
км/ч., а тази на л.а.”Рено Меган” около 35 км/ч.; че учас-тъкът от главния път в района на произшествието е прав
и двамата водачи са имали добра видимост един спрямо друг от разстояние не
по-малко от 300 м., както и че за л.а.”Мер-цедес” ударът
е бил предотвратим чрез намаляване на скоростта и спиране – при скорост на
движение от 114 км/ч.
От установения механизъм на
произшествието се доказва и че същото е осъщест-вено в резултат на виновните действия и на двамата
водачи – презумпцията по чл.45, ал.2 ЗЗД не бе оборена в производството от
ответната страна, като от друга страна поведението на Ж.Г.Ц. се явява и противоправно,
тъй като това лице, в качеството му на водач на л.а.”Мерцедес Ц 250Д” с ДК № ********, е
нарушило разпоредбата на чл.21, ал.2 ЗДвП, чл.15,
ал.1 ЗДвП и чл.16, ал.1 ЗДвП, които го задължават при избиране на скоростта му
на движение да не превишава скоростта, сигнализирана с пътен знак /в случая 60
км/ч./; да се движи възможно най-вдясно по платното за движение и да не навлиза и да не
се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или
заобикаляне, което изключение в случая не е налице. Изпълнението на посочените задължения от страна на
водача на л.а.„Мерцедес” в конкретната хипотеза би му дало възможност да избегне
пре-дизвиканата опасност от страна на водача на л.а.”Рено Меган” /който е навлязъл на главен път, без да осигури
предимство на движещите се по него превозни средства/, и да предотв-рати
настъпването на осъществилия се инцидент чрез намаляване на скоростта
или спиране на управляваното от него превозното средство л.а.”Мерцедес” преди
мястото на инициал-ния контакт.
Доказано бе – от приложената епикриза от Клиника по спешна неврохирургия
на УМБАЛСМ „Пирогов” ЕАД по ИЗ № 26432 от 22.07.2012 г. – в частта, в която е удостове-рено, че пациентката е доведена от екип на Бърза
помощ и че по данни на деж.следовател е пострадала
при ПТП в лека кола, пътувайки с майка й, удостоверение за раждане № 583109/ 20.05.2004
г. на СО, район „Люлин”, съгласно което Д.Г.Г., ЕГН ********** е
майка на А.П.Т., както и от събраните
гласни дока-зателства – показанията на К.К. Б. /очевидец на произшествието/ и на М.Р.Г. /баба на
ищцата/, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, както и във връзка с
констативен протокол № 3879/25.07.2012 г., че ищ-цата
А.П.Т. е била
участник в процесното ПТП от 22.07.2012 г., като
пътник в л.а.”Рено Меган” с ДК № *******. Изложеният
извод на съда не се оборва от обстоятелството, че разпитаният във въззивното
производство свидетел Б.е посочил, че по-голямото дете – момиченцето, което е
било в колата на водачката след катастрофата, е на около 5-6 години, тъй като
това е субективна преценка, основана на ви-зуални
възприятия въз основа на външния вид на детето, а не на обективни данни. От
друга страна, с оглед изминалия значителен период от време от ПТП до момента на
разпита му – около 7 г., логично и напълно нормално е г-н Б. да не си спомня
някои детайли във връзка с инцидента, между които и дали е чул имената на
водачката и децата с нея, както и каква като марка и модел кола е управлявала последната.
От
ангажираната медицинска документация, неоспореното заключение на изслуша-ната съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р К.С., както и от показанията на М.Р.Г., видяла ищцата след
приемането й в болница „Пирогов” в деня на събитието, в производството е
установено и че в резултат на ПТП от 22.07.2012 г. ищцата А.П.Т. е получила сътресение на мозъка, контузия и охлузване
в дясна челна област, околоочен хематом на дясното
око и охлузване в дясната половина на лицето; че вследствие на тези увреди и
техните последици на същата са нанесени неимуществени вреди – различни по
интензитет и продължителност болки и страдание, неудобства и психо-емоционално
разстройство, както и че последните са пряко и непосредствено следствие от
настъпването на обсъжданото събитие.
Наличието на кумулативната даденост на елементите от фактическия състав
на института на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 ЗЗД и действащ към 22.07.2012
г. застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност”, съобразен с
императивните изисквания на Глави 18 и 19 КЗ /отм./, сключен със З. „Л.И.” АД –
в качеството му на застраховател на виновния водач на л.а.”Мерцедес Ц 250Д” с ДК №
********Ж.Г.Ц., собственик на същото, при
чието използване са причинени доказаните в процеса увреди на пострадалата ищца,
обуславят основателността на предявения от послед-ната
иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за тяхното възстановяване.
По силата на разпоредбата на чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост,
която тъй като не е абстрактно понятие – за всеки отде-лен
случай се определя въз основа на всички относими към
същата обективно съществу-ващи обстоятелства /т.11 от
ППВС № 4/23.12.1968 г./.
Изхождайки от изложеното и вземайки предвид: момента на настъпване на разг-лежданото събитие през м.07.2012 г. и
социално-икономическите условия в страната към същия период, обуславящи обществения
критерии за справедливост към този етап от нейното развитие, в т.ч. и нивата на
застрахователно покритие към същия момент, имащи значение при отчитане на
конкретните икономически условия; възрастта
на пострадалата към настъпване на инцидента – 8 г. и 2 м.; броя, вида и
степента на получените от нея ув-реждания, описани в
СМЕ, обуславящи поотделно и в съвкупност медикобиологичния признак: временно
разстройство на здравето, неопасно за живота; характера на получените увреди –
травматичен; начина, времетраенето и
степента на тяхното възстановяване – за около 1 м., с проведено консервативно
лечение с вливане на физиологични разтвори и витамин С, без трайни последици; начина
на протичане на оздравителния процес и режима на възстановяване – намаляване на
нервните дразнители: ярки светлини, гледане на телевизия, продължително четене
/съгласно поясненията на вещото лице д-р С., даде-ни по реда на чл.200, ал.2 ГПК/; интензитета на преживените болки по време на регенерацията, съгласно
заключението на СМЕ – нисък до среден интензитет; претърпените неудобства от личен,
битов и социален характер по време на оздравителния процес; нега-тивното
отражение на инцидента върху начина на живот и психо-емоционалното състояние на
ищцата и събраните
гласни доказателства в тази насока – показанията
на свидетелката Г., че по време на възстановителния период пострадалата е била много разстроена, не е можела за спи, постоянно е
плачела, притеснявала се е, че няма да може да гледа телевизия, да играе с
децата, не се е хранила, а е пиела само вода и сокове, все е искала да ходи при
майка й, докато е била в болницата, което още повече я разстройвало, СГС прие-ма,
че в съответствие с прогласения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта на
ищцата следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото през
2012 г. ПТП в размер на 3 500,00 лева, който се покрива изцяло от определения
лимит по полицата на виновния водач.
Заявените от жалбоподателката
и въззиваемата страна искания за присъждане на обезщетение
в по-висок размер, съотв. в по-нисък от посочената
по-горе стойност, са неос-нователни, тъй като това би
довело до противоречие с нормативното изискване за определя-нето на същото по
справедливост, както и до несъобразяване с доказаните в дадения казус конкретни
обстоятелства, имащи значение относно преценката във връзка с размера на това
вземане, в какъвто смисъл са разясненията, дадени в т.11 на ППВС № 4/1968 г. Предназна-чението
на института по чл.52 ЗЗД е да възстанови, да репарира действително причинените
вреди на пострадалия, в т.ч. чрез определянето на точен паричен еквивалент на
моралните такива.
Поради частичното несъвпадане на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение трябва да бъде
отменено в частта, с която искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за сумата
от 3 500,00 лева, като се постанови ново, с което искът за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди за посочената стойност, заедно със законната лихва от 22.07.2012
г. /по аргумент на разпоредбата на чл.223, ал.2, изр.1 КЗ отм. във връзка с
чл.84, ал.3 ЗЗД/ до окончателното й заплащане – да бъде уважен, като
основателен и доказан. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която А.Т.
е осъдена да заплати на ответното дружество разноски по първоинстанционното
дело за разликата над сумата от 30,00 лева, както и в полза на СРС сумата
470,00 лева.
В останалата част обжалваното
решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Ирелевантно към
въпроса относно ангажирането на отговорността на ответника е обстоятелството, че процесното ПТП е
причинено и от действията на водача на л.а.”Рено Меган”
с ДК № *******, тъй като съгласно разпоредбата на чл.122, ал.1 ЗЗД кредито-рът може да иска
изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците.
Съобразно приетия изход на делото
на ищцата има право на разноски за първоинс-танционното
производство, но до приключване на устните състезания по делото същата не е представила
доказателства за извършването на такива.
На основание чл.78, ал.1 ГПК съобразно
уважената част от въззивната жалба в полза на жалбоподателката следва да се присъди сумата 35,00 лева – направени
разходи за депозит за свидетел.
Съобразно отхвърлената част от
жалбата на въззиваемата страна се дължи на ос-нование чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 ГПК сумата 30,00
лева – юрисконсултско възнаграж-дение.
На основание чл.78, ал.6 ГПК във
връзка с чл.83, ал.2 ГПК ответникът следва да заплати по сметката на СГС сумата
70,00 лева – държавна по въззивната жалба и по смет-ката
СРС сумата 329,00 лева – държавна такса и разноски за вещи лица за уважената част от претенцията по чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
На
пълномощника на жалбоподателката-ищца не следва да се
присъжда адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата /ЗА/. Оказването на безплатна адвокатска помощ и
съдействие при условията на чл.38 ЗА е предмет на дого-варяне
между адвоката и неговия клиент, като последният трябва да е от кръга на ли-цата, отговарящи на законовите критерии по т.1 – т.3 на
ал.1 на чл.38 от ЗА. В представения по делото от страна на ответницата договор
за правна защита и съдействие е отразено, че възнаграждението на процесуалния
представител е при условията на чл.38 ЗА, без обаче да е посочено в коя от
хипотезите на чл.38, ал.1, т.1 – т.3 от ЗА е осъществено това, т.е. кое е
законовото основание за ползване на безплатна адвокатска защита по делото, предвид
което не са налице предпоставките на пълномощника на А.Т. да се присъди
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното на 08.05.2018 г. решение № 402122 по гр.д.№ 63
736/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 75 състав – в частта, с която е отхвърлен предявеният от А.П.Т., ЕГН **********
срещу З. „Л.И.” АД, ЕИК *******иск на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата
3 500,00 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди
– претърпени болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 22.07.2012 г., както и в частта, с която А.П.Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК *******на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за първоинстанционното производство за
разликата над сумата 30,00 лева до сумата 100,00 лева, както и в
частта, с която А.П.Т., ЕГН **********
е осъдена да заплати по сметката на СРС на основание чл.78, ал.6 ГПК
сумата 470,00 лева, като
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА
З.К.„Л.И.” АД със седалище и адрес ***, ЕИК *******да ЗАПЛАТИ на А.П.Т., ЕГН ********** – непълнолетна, действаща със
съгласието на майка й Д.Г.Г., ЕГН **********, и двете
с адрес: ***, сумата 3 500,00 /три
хиляди и петстотин/ лева – обезщетение за неимуществени вреди по иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, претърпени вследст-вие
на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.07.2012 г., заедно със
законната лихва, считано от 22.07.2012 г. до окончателното заплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 08.05.2018 г. решение № 402122 по
гр.д.№ 63 736/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 75 състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД със седалище
и адрес ***, ЕИК *******да ЗАПЛАТИ
на А.П.Т., ЕГН ********** – непълнолетна, действаща със съгласието на майка й Д.Г.Г., ЕГН **********, и двете с адрес: ***, сумата 35,00 лева /тридесет и пет лева/ –
разноски за въззивното производство на основание
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.П.Т., ЕГН ********** – непълнолетна, действаща със
съгласието на майка й Д.Г.Г., ЕГН **********, и двете
с адрес: ***, да ЗАПЛАТИ на Застра-хователна компания „Л.И.” АД със седалище и адрес на
управление:***, ЕИК *******сумата 30,00 лева
/тридесет лева/ – разноски за въззив-ното
производство за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА З.К.„Л.И.” АД със седалище
и адрес ***, ЕИК *******да ЗАПЛАТИ по
сметката на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата 70,00 /седемдесет/ лева – държавна
такса.
ОСЪЖДА
З.К.„Л.И.” АД със седалище и адрес ***, ЕИК *******да ЗАПЛАТИ по сметката на Софийски районен съд на основание чл.78,
ал.6 ГПК сумата 329,00 /триста двадесет и девет/ лева – държавна
такса и разноски по гр.д.№ 63 736/2016 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.