РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Букорещлиева
при участието на секретаря Мария Ив. Пеева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Букорещлиева Гражданско дело
№ 20215300101004 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Ново Финанс“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. Варна, ул. „Цар Иван
Страцимир“ № 2, чрез пълномощника адв. Д.Т., против С. В. П., ЕГН **********, А. Л. П.,
ЕГН **********, и М. В. П., ЕГН **********, всички с адрес: гр. *****, ж.к. „****”, бл.
***, вх. *, ет. *, ап. *, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 422 от ГПК във
вр. чл. 240 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в качеството му на заемодател е сключил два договора за заем със
С. В. П., в качеството му на заемополучател, а ответниците А. Л. П. и М. В. П. се задължили
да отговарят солидарно съгл. чл.121 ЗЗД за задълженията на П. по тези договори.
Договорите били сключени при Общи условия, при предварително представен Стандартен
Европейски формуляр за информация на потребителските кредити. По силата на Договор за
заем №***** г. „Ново Финанс“ ООД е предоставило в заем сумата от 35 000 лв., а въз
основа на Договор за заем № ****** г. е предоставило в заем сумата от 2 500 лв., при
фиксиран лихвен процент- 20 %. Съгласно уговореното в договорите, длъжниците следвало
да заплащат ежемесечно, съобразно погасителен план, само дължимата лихва с размер на
месечната вноска, платима ежемесечно до 13-то число на месеца, като датата на първата
вноска е 13.09.2018 г. Твърди се, че първоначално длъжниците започнали да извършват
плащания по договорите, но впоследствие ги преустановили. Поради забава в погасяването
на дължимите вноски и съгл. чл.2.7 от договорите, с уведомителни писма с изх.№160 и
№161 от 27.10.2020 г., връчени лично на длъжника на 27.10.2020 г. срещу разписка,
заемодателят е обявил заема за предсрочно изискуем и е прекратил едностранно
1
гореописаните договори, като прекратяването е от дата- 27.10.2020 г. За изискуемите и
непогасени задължения по заявление на „Ново Финанс“ ООД по реда на чл. 417 във вр. чл.
410 и сл. от ГПК е образувано ЧГД № 15442 / 2020 г. по описа на РС – Пловдив, 18-ти гр.
състав, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците П.и. Тъй
като последните са депозирали възражения по реда на чл. 415, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 от ГПК с
разпореждане от 28.01.2021г. съдът е указал на дружеството да предяви иск против тях. Ето
защо, за ищеца се породил правен интерес от иницииране на настоящото исково
производство, като претендира следните парични вземания въз основа на Договор за заем №
***** г., а именно: главница в размер на 35 000 лв.; лихва в размер на 20% на годишна база,
съгласно чл.2.2. б”ж”, възлизаща към момента на прекратяване на договора на 6 786,11 лв. ;
наказателна лихва за забава, договорена в чл.2.6 от договора, в размер на 5% на месечна
основа за всеки ден забава, начислена върху заемната сума, възлизаща общо към датата на
прекратяване на договора на сумата от 21 000 лв.; неустойка по чл.2.7 от договора в размер
на 60% от заемната сума, която страните са уговорили като дължима при забава в погасяване
на дължима вноска с повече от 30 дни след настъпване на падежа, възлизаща в размер на 21
000 лв.; законна лихва върху главницата от 35 000 лв., за периода от датата на прекратяване
на договора 27.10.2020 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК, в размер
на 223,61 лв. Ищецът претендира и следните парични вземания въз основа на Договор за
заем № ****** г.: главница в размер на 2 500 лв.; лихва в размер на 20% на годишна база,
възлизаща към момента на прекратяване на договора на 443,06 лв. ; наказателна лихва за
забава в размер на 5% на месечна основа за всеки ден забава, начислена върху заемната
сума, възлизаща общо към датата на прекратяване на договора на сумата от 1 658,33 лв. ;
неустойка в размер на 60% от заемната сума в размер на 1 500 лв., която страните са
уговорили като дължима при забава в погасяване на дължима вноска с повече от 30 дни след
настъпване на падежа; законна лихва върху главницата от 2 500 лв. за периода от датата на
прекратяване на договора 27.10.2020 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК в размер на 15,97 лв.
Предвид всичко гореизложено, се иска от съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответниците, че С. В. П., ЕГН **********, А. Л. П.,
ЕГН **********, и М. В. П., ЕГН **********, дължат солидарно на ищеца „Ново Финанс“
ООД, ЕИК *********, сума в общ размер от 90 127,08 лв., представляваща неизплатени
задължения по процесните договори за заем, от които: 35 000 лв. и 2 500 лв. – главници; 6
786,11 лв. и 443,06 лв. – лихви; 21 000 лв. и 1 658,33 лв. – наказателни лихви за забава; 21
000 лв. и 1 500 лв. – неустойки; 223,61 лв. и 15,97 лв.- законна лихва върху неплатените
главници от датата на прекратяване на договорите- 27.10.2020 г. до 18.11.2020г. /посочена
като датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК пред РС– Пловдив/, ведно със
законната лихва върху главниците по двата договора за заем от датата на подаване на
заявленията по чл. 417 от ГПК- 23.11.2020 г. до окончателното погасяване на задълженията
сумите, за които суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по ЧГД № 15442 /2020 г. по описа на РС – Пловдив. Претендира разноски в заповедното
производство и в настоящия процес.
2
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответниците М. В. П., ЕГН
**********, С. В. П., ЕГН **********, и А. Л. П., ЕГН **********, са депозирали общ
отговор на исковата молба, чрез упълномощения процесуален представител- адвокат И. Р.
И., с който изцяло възразяват срещу предявените искове и вземат становище за тяхната
неоснователност. Твърдят, че е налице разлика между основанието, заявено от „Ново
Финанс“ ООД в хода на заповедното производство и това, посочено в настоящия процес.
Това е така, тъй като при образуване на ЧГД № 15442 / 2020 г. по описа на РС – Пловдив
заявителят е посочил, че основанието, въз основа на което претендира сумите, е Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека вх.рег. № ******, дв.вх.рег. № ****, акт № **, том *,
дело № *** на АВ, Служба по вписванията – *, докато в исковия процес се сочи, че
вземанията произтичат от два договора за заем № **** г. и № ***** г. Ответниците
посочват в отговора, че нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека има винаги
акцесорен характер и не поражда за ипотекарния кредитор парично вземане, а единствено
му осигурява привилегия по предпочтително удовлетворение от продажната цена на
ипотекирания имот. Позовават се на т. 11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълкувателно дело
№ 4 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която, в производството по иск, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, каквото се явява настоящото, не намират приложение
правилата за изменение на иска по чл. 214 от ГПК – за изменение на основанието чрез
заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Правят още възражение за
недействителност на процесните договори за заем на няколко основания, а нотариалният акт
за учредяване на договорна ипотека, като сключен въз основа на тези два договора, твърдят,
че е нищожен. На първо място, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК, общите условия са неразделна
част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора. В случая длъжниците не са били запознати с общите условия, защото видно от
представените по делото екземпляри, същите не са подписани от кредитополучателя и
неговите поръчители, а когато това условие не е изпълнено договорът е недействителен,
съгласно чл. 22 от с.з. На следващо място, чл. 13, ал. 1 от ЗКНИП задължава кредиторът да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя като задължителна предпоставка
преди пристъпване към предоставяне на средства. В настоящия случай ответниците твърдят,
че такава оценка не е била извършвана, поради което на основание чл. 14, ал. 1, вр. чл. 13 от
ЗКНИП процесните договори са нищожни съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Ответната
страна счита, че договорите са изцяло нищожни и на основание противоречие с изискването
на чл. 38, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП, доколкото по никакъв начин не ставало ясно от
формулировките в договорите колко е ГПР /колко от посочените 20% са за покриване на
разходи и колко за лихви/. Твърди, че клаузите, въз основа на които се претендират от
ищеца неустойки в размер на 21 000 лв., респ. в размер на 1 500 лв., са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, като сключени в нарушение на добрите нрави, тъй
като неустойките са уговорени извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, а в тази връзка се позовава на разяснението, дадено в т. 3 на ТР от
3
15.06.2010 г. по тълк. дело № 1 от 2009 г. на ОСТК на ВКС. Наред с това счита, че същите
представляват и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП вр. чл. 40 от
ЗКНИП, защото задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Аналогични твърдения се
навеждат и по отношение на претенцията за присъждане на наказателни лихви в размер на
21 000 лв. по договор за заем № ***** г. и в размер на 1 658,33 лв. по договора за заем №
****** г. Най-сетне ответниците възразяват срещу размера на всички лихви, претендирани
от заемодателя, чиято стойност е над посочения в чл. 10 от ЗЗД, съгласно който, лихви могат
да се уговарят до размера, определен от Министерския съвет, ако е уговорен по- голям, той
се намалява по право до определения от МС. Възразяват и срещу всички претендирани от
ищеца разноски. С оглед изложеното, ответниците молят да отхвърлят изцяло предявените
искове, като неоснователни и недоказани. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното:
Установява се от приложеното ч.гр.д. №15442/2020 г. на ПРС, че по заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено на 23.11.2020г. от
„Ново Финанс” ООД против С.П., А. П. и М.П., РС- Пловдив е издал заповед
№261880/25.11.2020 г. за незабавно изпълнение срещу тримата длъжници. Разпоредено е от
съда длъжниците да заплатят солидарно на кредитора „Ново Финанс” ООД описаните в
заповедта суми, дължими по нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх. рег.№
****, акт № **, том *, дело № **** г. по описа на АВ, където са обективирани текстовете на
договор за заем №***** г. и договор за заем № ****** г. На 27.11.2020 г. е издаден и
изпълнителен лист за сумите по заповедта.
Не е спорно между страните и се установява от представения договор за заем
№********г., чието съдържание е обективирано и в нотариален акт №***, том *, рег. №***,
дело №***г., с вх. рег.№ ****, акт №***, том *, дело №****г.. на СВ, че на *****г. между
ищеца, като заемодател, и С.П., като заемополучател, е сключен договор за заем, по който
ответниците А. П. и М.П. са се задължили да отговарят солидарно съгласно чл.121 ЗЗД за
задълженията на П.. Съгласно договора, заемодателят е предоставил на заемополучателя
сумата от 2 500 лв., която последният се е задължил да върне най-късно до 13.08.2023 г., при
фиксиран лихвен процент- 20%. В договора бил уговорен срок на изпълнение от 60 месеца,
като задължението следвало да се изплаща до 13-то число на месеца, считано от
13.09.2018г., на вноски по утвърден погасителен план, с размер на ежемесечните вноски,
изчислен на база дължимата лихва- 41,67 лв. Според чл.2.2 „и”, през целия срок на заема
заемодателят погасява само лихвата, а главницата в нейния пълен размер се дължи в края на
срока, уговорен между страните- 13.08.2023г., с изключение на случаите на предсрочно
прекратяване на договора. С договора са уредени още правата и задълженията на страните,
отговорностите при неизпълнение на задълженията им, както и обезпечаването на заема.
Безспорно е, че на ******г. страните са сключили и договор за заем с №***** г.,
съгласно който, заемодателят „Ново Финанс” ООД предоставя в заем на заемополучателя
4
С.П. сумата от 35 000 лв. за срок от 60 месеца, която последният се задължил да върне до
13.08.2023 г., съобразно уговореното в договора, при фиксиран лихвен процент- 20%.
Неразделна част от договора е погасителен план, според който заемополучателят следва да
изплати задължението си на 60 равни месечни вноски, всяка в размер на 583,33 лв.,
изчислен на база дължимата лихва, с падеж 13- то число на месеца, считано от 13.09.2018г.
Според чл.2.2 „и”, през целия срок на заема заемодателят погасява само лихвата, а
главницата в нейния пълен размер се дължи в края на срока, уговорен между страните-
13.08.2023г., с изключение на случаите на предсрочно прекратяване на договора. При забава
в погасяването на дължимата вноска дори с един просрочен ден или при частичното й
погасяване, заемодателят начислява наказателен лихвен процент в размер на 5% месечно
върху остатъчната заемна сума. Според чл.2.7, при забава в погасяването на дължима вноска
с повече от 30 дни, след изтичане сроковете за плащане по чл.2.2, б”з”, както и при
неизпълнение на задължения на заемополучателя, произтичащи от договора, цялото вземане
става предсрочно изискуемо и заемодателят, освен правата по чл.2.6, има право и да
прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на остатъка от заемната сума, ведно с
неустойка в размер на 60% от пълния размер на заемната сума. Съгласно чл.7.5 и 7.6, с
подписването на договора А. П. и М.П. са се съгласили да поемат солидарна отговорност за
задълженията на заемополучателя, произтичащи от договора, при условията на чл.121 ЗЗД.
От съдържанието на процесните договори за заем се установява, че същите са
подписани при Общи условия, както и че заемополучателят се е запознал с тях преди
сключване на договорите.
Представени са от ответника стандартни европейски формуляри за предоставяне на
информация за потребителски кредити, съдържащи параметрите на договорите за заем, от
които е видно, че ответниците са подписали тези документи на *************г. На същата
дата страните са подписали и предварителни договори за заем.
Не е спорно, че на ***** г. страните са сключили с нотариален акт №****г. договор,
с който за обезпечаване на вземанията, възникнали по силата на договор за заем № ***** г.
и договор за заем №***** г., ответниците са учредили в полза на ищеца договорна ипотека
върху описания недвижим имот- самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.540.104.2.21 по КККР на гр. *****, с адрес: гр. ****, ЖК ”****”, бл.***, вх.*, ет.*,
ап.****. Изрично в чл. 3 от договора е посочено, че ипотеката върху имота се учредява за
обезпечаване на всяко и всички вземания на заемодателя по двата заема в тяхната цялост-
разноски, такси, лихви /в т.ч. и наказателни/ и главница.
Установява се, че заемната сума по първия договор е получена от заемополучателя на
дата **** г., за което същият е подписал разписка. Сумата- предмет на договора за заем
№****** г. е била преведена на ответника П. по посочената в договора банкова сметка, като
на 13.08.2018г. е извършен превод на 7 000 лв., а на 14.08.2018г. са преведени суми в размер
на 10 000 лв. и 18 000 лв.
По делото са представени уведомителни писма с изх. №160/27.10.2020г. и
№161/27.10.2020г., връчени лично на заемополучателя срещу разписка на 27.10.2020г., с
5
които същият е уведомен, че е в забава на плащанията по договорите за заем, обявена е
предсрочната изискуемост на кредита поради неплащането на дължимите вноски, като в
писмата се съдържа и изявление за прекратяване на действието на договорите, считано от
датата на получаването им.
В хода на настоящото производство е допусната ССЕ, с вещо лице С.К., чиито
основно и допълнително заключения съдът кредитира като обективни, компетентно
изготвени и неоспорени от страните. Според заключенията, по двата договора за заем не е
установено да е плащана главница. Дължимата договорна лихва по чл. 2.2, б.”ж” и б.”з”, за
времето от датата на забавата до датата на прекратяването на договорите, възлиза на
6 784,56 лв., за периода 13.11.2019г. до 27.10.2020г., по договора от 13.08.2018г. и на 443,40
лв., за периода 13.12.2019г.- 27.10.2020г., по договора от 10.08.2018г. Дължимата
наказателна лихва по чл.2.6 по договора от 13.08.2018г. е в размер на 20 998,88 лв., а по
договора от 10.08.2018г.- 1659,66 лв. Определена е от вещото лице и договорната неустойка
по чл.2,7 от договорите, съотв. в размер на 21 000 лв.- по договора от 13.08.2018 и 1 500 лв.-
по договора от 10.08.2018г. Посочено е, че общо извършените плащания по двата договора
са в размер на 9044 лв./ 8 417,96 лв. по договора от 13.08.2018 г. и 626,04 лв. по договора от
10.08.2018 г./, като с тях е погасявана само възнаградителната лихва, неплатените вноски с
настъпил падеж към датата на прекратяването по договора от 13.08.2018г. са в размер на
6748,62 лв., а по договора от 10.08.2018г.- 457,38 лв.
При така събраните по делото доказателства и установени обстоятелства, от правна
страна съдът намира следното:
Предявените установителни искове по чл. 422 от ГПК са допустими. По приложеното
ч.гр.д. №15442/2020 г. по описа на ПРС в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумите- предмет на настоящите искове, срещу
която ответниците са възразили в рамките на преклузивния законов срок, като исковете за
установяване на вземанията са предявени в срока по чл.415 ГПК. Със заявлението на ищеца
„Ново Финанс” ООД и издадената въз основа на него заповед за изпълнение е очертан
предметът на спора по исковете по чл.422 ГПК. Налице е съвпадение в размера на
вземанията на ищеца за главници, неустойки, лихви по заявлението по чл.417 ГПК и по
исковата молба, като вземанията произтичат от едно и също договорно основание-
договорите за заем с № ***** г. и №***** г., за един и същи период и на база, настъпилата
по силата на същите договори предсрочна изискуемост.
За уважаването на предявените искове е необходимо да бъде установено
съществуването в полза на ищеца на претендираните вземания /за които е издадена
заповедта за незабавно изпълнение/, произтичащи от валидна облигационна връзка по
сочените договори за заем, по които заемните суми са предадени на заемополучателя,
осъществяване на предпоставките по договорите, въз основа на които е възникнало правото
на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на
длъжниците за това обстоятелство, наличието на уговорка за дължимост на лихва върху
заемната сума и размера на вземането, а по исковете за неустойки- следва да се установи
6
уговорена неустойка, наличието на валидно възникнало главно задължение, кредиторът да е
изправна страна и да е налице виновно неизпълнение на задължението от страна на
длъжника, както и размера на претендираната неустойка.
По делото се установи, че ищецът и ответникът П. са сключили на ****г. и ****г.
договори за заем, чието съдържание е обективирано и в нотариалния акт №***г., с който е
сключен договор за учредяване на ипотека. Доказа се от представените преводни документи
и разписка реалното предаване от заемодателя на заемните суми, съотв. в размер на 35 000
лева по договора от *****г. и в размер на 2 500 лева- по договора от 10.08.2018г.
Следователно, установява се съществуването на твърдените от ищеца правоотношения по
договори за заем между него и ответника П., превърнали се в източник на задължението на
последния за връщане на претендираните суми. При сключването на въпросните договори
солидарно, заедно със заемополучателя, са се задължили ответниците А. П. и М.П., които са
встъпили на осн. чл.101 ЗЗД в задълженията му и са се съгласили да отговарят за тях пред
кредитора при условията на чл.121 ЗЗД.
Ответниците не твърдят, нито ангажират доказателства, че поетото по договорите
задължение е погасено чрез плащане. Същите са въвели възражения за нищожност на
договорите на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 2 от ЗПК; чл. 14, ал. 1, вр. чл. 13 от ЗКНИП
във вр. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД и на основание чл. 38, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от
ЗКНИП.
С оглед съдържанието на процесните договори и предвид основната дейност на
ищцовото дружество, следва да се приеме, че договорите имат характер на потребителски.
Заемите са предоставени на физически лица, които се явяват потребители по см. на § 13, т.1
от ЗЗП и чл.9, ал.3 от ЗПК. Освен това, доколкото вземанията, произтичащи от тези
договори, са обезпечени с ипотека върху собствения на ответниците недвижим имот, то
договорите попадат в приложното поле и на ЗКНИП .
Съгласно трайно установената съдебна практика на ВКС, съдът следи служебно за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор, както и дали договорът
противоречи на закона и на добрите нрави и следва да се произнесе независимо дали
страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи
и при преценка дали клаузите на договора са нищожни- т. 1 и т. 3 от ТР 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че
процесните договори са недействителни съгл. чл.22 ЗПК, тъй като Общите условия на
договора за заем не са подписани от заемополучателя и солидарните длъжници на всяка
страница, съобразно изискването на чл. 11, ал. 2 от Закона за потребителския кредит.
Действително, според посочената разпоредба, Общите условия са неразделна част от
договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните. В § 1 на
процесните договори обаче, заемополучателят изрично е удостоверил с подписването им, че
се е запознал с Общите условия, имал е на разположение поне 14 дни, за да се запознае
детайлно с тях, разбира значението им и се съгласява с тях. Ето защо и доколкото смисълът
7
на поставянето на подписи върху ОУ е в това кредитополучателят да се е запознал със
същите, то следва да се приеме, че договорите не са нищожни поради сочения порок.
Неоснователно е и възражението на ответниците за нищожност на договорите, като
противоречащи на закона, поради неизвършена от страна на кредитора оценка на
кредитоспособността на длъжника. В разпоредбите на чл. 13-21 от ЗКНИП законодателят е
регламентирал извършване от страна на кредитора на оценка на кредитоспособността на
потребителя/длъжника/, което представлява дейност, предшестваща сключването на
договора за кредит. По своето естество оценката на кредитоспособността е комплексна
преценка на възможностите на кредитоискателя да върне предоставените средства
съобразно условията на договора за кредит. Същата е регламентирана в полза на кредитора с
цел да се ограничи рискът в кредитната дейност, защото предоставянето на кредит е основен
източник на доход за него, но извършването й не е императивно задължение за кредитора и
евентуалната липса на такава оценка не е противоречие на закона по смисъла на чл. 26, ал.1
от ЗЗД.
Освен това, съдът намира, че не е налице основание за недействителност на
договорите поради противоречие с изискването на чл. 38, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от ЗКНИП.
Видно от договорите за заем, в чл.2.2, б.”м” е посочен ГПР на заема- 20 %, който
представлява реквизит по чл.24, ал.1, т.9 от ЗКНИП, включва договорената лихва и се
изчислява на годишна база. Доколкото единственият елемент на годишния процент на
разходите е уговорената възнаградителна лихва в размер на 20%, която е фиксирана за целия
период на договорите, то следва да се приеме, че е спазено изискването, предвидено в
горепосочената разпоредба.
Следователно, не са налице твърдените от ответниците пороци на процесните
договори, което налага извод, че страните са били обвързани от валидни правоотношения по
договори за заем.
С получаването на предоставените от заемодателя суми по договорите за
заемополучателя е възникнало задължение да върне главниците в определения срок, ведно с
възнаградителна лихва в уговорения размер. Отговорност за заплащане на дължимите суми
в посочените срокове е налице и по отношение на ответниците А. П. и М.П., които са поели
задължението да отговарят солидарно пред кредитора за изпълнението по договорите.
Безспорно е между страните и се установява от заключението на ССЕ, депозирано на
10.11.2021г., че ответникът П. е платил изцяло 14 погасителни вноски за дължима лихва по
договора от *****г., вкл. вноска от 13.10.2019г., и 15 вноски по договора от *****г., вкл.
вноска от 13.11.2019г., след което е преустановил плащанията, като след изтичане на 30 дни
от падежите на първите неплатени вноски същият е изпаднал в забава, съотв. от 13.11.2019г.
по първия договор и от 13.12.2019г.- по втория. При тези данни и съгласно чл.2.7 от
договорите за заем, за ищеца е възникнало правото да обяви предсрочна изискуемост на
цялото вземане и да прекрати договорите. Ищецът е упражнил това свое право с
отправените уведомителни писма №160/27.10.2020г. и №161/2020г., връчени на
8
заемополучателя на 27.10.2020г., като ответниците не оспорват твърденията, че към този
момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта, нито че са
надлежно уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост.. Следователно, с достигане на
уведомлението до длъжника договорите за заем са прекратени на посочената от ищеца дата,
двата кредита са станали предсрочно изискуеми и ответниците дължат в цялост размера на
непогасените главници- сумата от 2 500 лв. по договор заем № ***** г. и 35 000 лв.- по
договор за заем №***** г., при което главните искове по чл.422 ГПК във вр. с чл.240, ал.1
ЗЗД се явяват основателни и следва да се уважат.
По отношение претенциите за възнаградителна лихва в размер на 6 786,11 лв. по
договор за заем №***** г. и в размер на 443,06 лв. по договор № ***** г.:
Уговорената в договора възнаградителна лихва представлява възнаграждение, което
заемополучателят плаща на заемодателя за предоставянето и ползването на парични
средства за срока на договора. Възможността за договарянето на такава лихва е предвидено
в закона- чл.240, ал.2 ЗЗД. В случая страните са постигнали съгласие /чл.2.2 б.”ж”/за
плащане на възнаградителна лихва от 20 % върху главницата за времето на действие на
договорите, като съдът намира, че този размер на лихвата е определен в съответствие с чл.9
от ЗЗД и не противоречи на повелителни норми на закона и добрите нрави. В съдебната
практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /за обезпечени
кредити- двукратния/. Размерът на възнаградителната лихва по процесните договори е два
пъти по-висок от този на законната лихва, като уговарянето на лихва в полза на кредитора в
посочения размер е обяснимо с разходите, които прави заемодателят, а също с риска, който
носи, и с размера на очакваната от сделката печалба, при което следва да се приеме, че за
ответниците е възникнало задължение за плащане на възнаградителна лихва върху
главниците за исковите периоди. Според заключението на ССЕ, дължимата договорна лихва
по договора от **** г., за времето от датата на забавата- 13.11.2019 г. до датата на
прекратяването на договорите- 27.10.2020 г., възлиза на 6 784,56 лв., а по договора от ****
г.- 443,40 лв., за периода 13.12.2019 г.- 27.10.2020 г., като незначителната разлика между
сумите, установени от експерта и претендирани от ищеца, се дължи на изчисленията,
направени от вещото лице, което е взело за база определената за ден лихва, закръглена до
втори десетичен знак- съотв. 19,44 лв. и 1,39 лв. След извършени математически действия,
посредством калкулатор /19,444444 х 349= 6 786,11 лв. и 1,388888 х 319 = 443,06 лв./, съдът
констатира, че дължимата възнаградителна лихва по договорите за посочените периоди е в
размерите, претендирани от ищеца, поради което исковете ще се уважат в заявения размер.
По отношение исковете за наказателна лихва съгласно чл.2.6 и 2.8 от договорите:
Съгласно чл.2.6, страните са се споразумели, че при забава в погасяването на
дължимата вноска дори с един просрочен ден или при частично погасяване на дължима
вноска заемодателят ще начислява наказателна лихва в размер на 5 % месечно за всеки ден
забава, начислена върху заемната сума. Според чл.2.8, при предсрочно прекратяване на
договора, поради забава в погасяването на дължима вноска заемополучателят дължи
наказателна лихва в размер на 5 % месечно върху стойността на заемната сума, като лихвата
се дължи до пълното погасяване на главницата и всички други лихви, дължими по силата на
договора. Наказателната лихва в размер на 5% месечно, изчислявана върху стойността на
9
заемната сума, не може да се начислява за повече от 30 дни за всяка една просрочена вноска.
С неплащането на дължимите вноски на посочения в договорите падеж ответникът е
изпаднал в забава, с оглед на което на основание чл.2.6 заемодателят е започнал да
начислява наказателна лихва от 5 % върху цялата главница, независимо че същата е
изискуема на крайния падеж, като в случая претендира вземанията за периода от датата на
изискуемостта на първата неплатена вноска до датата на предсрочното прекратяване на
договорите. Съдът намира, че така уговорената наказателна лихва в посочената разпоредба
има характер на неустойка, като този извод се налага и от предвиденото в цитираната по-
горе разпоредба на чл.2.8.
Според чл.92, ал.1 от ЗЗД, неустойката цели да обезпечи изпълнението на
задължението по договора и служи за обезщетение на изправната страна за претърпените от
нея вреди от неизпълнението. Вземането за неустойката е акцесорно и зависи от
изпълнението на главното задължение. За да възникне обаче правото на неустойка, е
необходимо още уговорката за дължимостта й да не противоречи на императивни правни
норми на закона и добрите нрави.
Според ТР №1 от 15.06.2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съдът следи
служебно за съответствието на уговорената в договор неустойка с добрите нрави. Предвид
указанията, дадени с това тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойката
поради накърняване на добрите нрави по см. на чл. 26, ал.1 от ЗЗД следва да се извършва
към момента на сключване на договора в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случай факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии като-
естеството и размера на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи /поръчителство,
залог, ипотека и др./; вида на уговорената неустойка и вида на неизпълнението на
задължението; съотношението между размера на неустойката и очакваните от
неизпълнението на задължението вреди. Съгласно т. 3 на ТР, неустойката следва да се
приеме за нищожна тогава, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
Накърняване на добрите нрави по см. на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се
нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, които са част от
действащото право. Такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността в
гражданските и търговските отношения и на предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят е придал правна значимост на нарушението на добрите
нрави, с оглед на защитата на обществените отношения като цяло, а не само поради
индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената
клауза за неустойка /под формата на наказателна лихва/, преценена към пораждане на
задължението, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като тази
уговорка между страните излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
10
наказателна функция на неустойката. Начинът, по който е уговорена неустойката, води до
бързото й нарастване за кратък период от време в размер, надвишаващ значително размера
на законово предвиденото обезщетение - законната лихва за забава за неизпълнение на
парично задължение. В случая изчисленият размер на наказателната лихва, според
заключението на ССЕ, надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва, поради
което следва да се приеме, че неустойката по чл.2.6 и 2.8- т.нар. наказателна лихва не
съответства на основния принцип за добросъвестност и справедливост в облигационните
отношения и води до неоснователно обогатяване на ищеца по делото, а това прави клаузите,
с които е уговорена- нищожни.
С оглед изложеното, съдът намира, че претенциите на ищеца за установяване
съществуването на договорно вземане за наказателна лихва по договорите за заем от *****
г. и от *****г. за процесните периоди са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По отношение исковете за неустойка, дължима съгласно чл.2.7 от договорите:
Според чл.2.7 от договорите за заем, при предсрочното им прекратяване поради
забава в погасяване на дължима вноска с повече от тридесет дни след изтичане на сроковете
за плащане, определени в чл.2.2, б.”з”, както и при неизпълнение на задължения на
заемополучателя, произтичащи от договора, последният дължи неустойка в размер на 60 %,
изчислена върху пълния размер на заемната сума.
В случая, във връзка с прекратяването на договорите за заем №*****г. и №***** г.,
поради неизпълнението им от страна на длъжника, заемодателят съгл. чл.2.7 е начислил
неустойка в размер на 1 500 лв. по първия договор и 21 000 лв.- по втория. Доколкото като
компенсация за забавата на длъжника в договорите е предвидено начисляване на
наказателна лихва, то следва да се приеме, че неустойката от 60% от главницата е
предвидена да обезщети други вреди на заемодателя, за настъпването на каквито в хода на
делото не се събраха доказателства. Освен това, следва да се посочи, че гореизложените
съображения, касаещи нищожността на клаузите за наказателна лихва, са относими и към
неустойката по чл.2.7. Така уговорената неустойка влиза в противоречие с нейните функции
и с принципите на справедливост в гражданските и търговските отношения и се превръща в
несъразмерна, спрямо неизпълнението, санкция за длъжника, а и в средство за
неоснователно обогатяване на кредитора. При съпоставка между размера на дължимата
главница и претендираната неустойка за исковия период се налага извод за тяхната
несъразмерност. Неустойката по чл.2.7 надхвърля повече от пет пъти и законната лихва, с
която се определя евентуалната вреда за кредитора от забавеното изпълнение на паричното
задължение на длъжника. Наред с това, следва да се има предвид, че вземането на
заемодателя по сключените договори за заем е обезпечено с договорна ипотека, което е
гаранция за неговото реализиране. Предвид изложеното, съдът приема, че клаузата за
неустойка е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, при което в тази част
договорите не са породили правно действие. Следователно, в полза на ищеца не е
възникнало вземане за неустойка в размер на претендираните суми и исковете, като
неоснователни, следва да се отхвърлят.
11
По претендираната законна лихва върху главниците от датата на прекратяване на
договорите- 27.10.2020г. до посочената в заявлението по чл.417 ГПК дата- 18.11.2020г.:
Предвид установеното задължение за плащане на главниците по договорите за заем,
установено по основание се явява и вземането за обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД.
Определена по реда на чл.162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, лихвата за забава
върху главницата от 35 000 лв. за исковия период възлиза на 223,61лв. , а върху главницата
от 2 500 лв.-15,97 лв. т.е. толкова, колкото се претендира от ищеца. Ето защо, исковете за
съществуването на парично вземане за лихви за забава в полза на ищеца спрямо
ответниците в размера, присъден със заповедта за изпълнение по заповедното
производството, се явяват основателни и следва да се уважат.
Върху главниците се дължи и претендираната законна лихва, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда- 23.11.2020г. до окончателното изплащане на
сумите.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски както в исковото, така и в
заповедното производство /предвид мотивите по т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС,
ОСГТК/. Видно от данните по делото, ищецът е направил разноски в общ размер на
11 925,20 лв., като от тях 5 802,60 лв. в заповедното производство- 1 802,60 лв.- държавна
такса и 4 000 лв.- адвокатско възнаграждение; и 6 122,60 лв. – разноски в исковото
производство в т.ч. 1 802,60 лв.- държавна такса, 4 000 лв. –адвокатско възнаграждение и
320 лв.- депозит за ССЕ. Ето защо, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски,
съобразно уважената част на исковете, както следва: сума в размер на 2 895,20 лв.– разноски
в заповедното производство и сума в размер на 3 054,86 лв.- разноски в исковото
производство.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвокат
И. Р. И. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и
съдействие на ответниците при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1,т.2 от ЗА в
заповедното производство и в исковото производство. Съгласно чл.7, ал.7, във вр. с ал.2, т.4
от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
адвокатското възнаграждение за заповедното производство възлиза на 1881,91 лв., а за
исковото производство, предвид защитавания материален интерес – 90 127,08 лв. и съгласно
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото адвокатско
възнаграждение по предявените искове за една инстанция е 3 233,81 лв. Доколкото
заявените претенции се отхвърлят в размер на 45 158,33 лв., то с оглед изхода на спора
дължимото адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно на отхвърлената част на
исковете, възлиза в размер на 942,93 лв.- за заповедното производство и 1620,31лв.- за
исковото или общо 2563, 24лв.
Мотивиран от горното, съдът
12
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. В. П., ЕГН **********, А. Л. П., ЕГН
**********, и М. В. П., ЕГН **********, всички с адрес: гр. ****, ж.к. „****”, бл. ***, вх. *,
ет. *, ап. **, дължат солидарно на „Ново Финанс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр. Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“ № 2, следните вземания,
произтичащи от Договор за заем №***** г. от ****** г. и Договор за заем № ****г. от *****
г., обективирани в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх. рег.№ ***, акт
№ **, том *, дело № **** г. по описа на АВ, за които е издадена Заповед №
261880/25.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК по ч.гр.д. №15 442 / 2020 г. на Районен съд – Пловдив, ХVIII-ти граждански
състав, а именно: сума в размер на 35 000 лв., представляваща главница, дължима по т.2- ра
от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх. рег.№ *****, акт № **, том *,
дело № **** г. по описа на АВ, където са обективирани текстовете на договор за заем
№****** г. от ******г.; сума в размер на 6 786,11 лв.- дължима договорна лихва по договор
за заем №****** г. от ****** г., за периода от 13.11.2019 г. до 27.10.2020 г.; сума в размер
на 223,61 лв.- обезщетение за забава върху главницата от 35 000 лв., за периода 27.10.2020
г.-18.11.2020 г.; сума в размер на 2 500 лв.- представляваща главница по договор за заем №
212-ПВ-10.08.2018 г. от 10.08.2018г., дължима по т.1-ва от нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека с вх. рег.№ *****акт № **, том *, дело № **** г. по описа на АВ, където
са обективирани текстовете на договора за заем № **** г.; сума в размер на 443,06 лв. -
дължима договорна лихва от договор за заем № ****** г. от **** г., за периода 13.12.2019 г.
до 27.10.2020 г.; сума в размер на 15,97 лв.- обезщетение за забава върху главницата от 2 500
лв. за периода 27.10.2020 г.-18.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на постъпване на заявлението по чл.417 ГПК в съда- 23.11.2020 г. до
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ново Финанс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление- гр. Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“ № 2, против С. В. П., ЕГН
**********, А. Л. П., ЕГН **********, и М. В. П., ЕГН **********, всички с адрес: гр.
****, ж.к. „****”, бл. ****, вх. *, ет. *, ап. **, искове за признаване за установено, че
ответниците дължат солидарно на „Ново Финанс“ ООД, следните вземания, произтичащи от
Договор за заем №****** г. от *****г. и Договор за заем № **** г. от ****г., обективирани
в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека с вх. рег.№ ***, акт № **, том **, дело
№ ***** г. по описа на АВ, за които е издадена Заповед № 261880/25.11.2020г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№15 442 / 2020г. на Районен съд – Пловдив, ХVIII-ти граждански състав, а именно: сума в
размер на 21 000 лв.- дължима наказателна лихва за забава съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от
договор за заем №***** г., за периода 13.09.2019 г. до 27.10.2020 г.; сума в размер на 21 000
лв.- договорна неустойка по чл.2.7 от договор за заем №***** г.; сума в размер на 1 658,33
лв. –дължима наказателна лихва за забава съгласно чл.2.6 и чл.2.8 от договор за заем № 212-
13
ПВ-10.08.2018 г., за периода 13.09.2019г. до 27.10.2020г.; сума в размер на 1500 лв.-
договорна неустойка по чл.2.7 от договор за заем № 212-ПВ-10.08.2018 г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА С. В. П., ЕГН **********, А.Л. П., ЕГН **********, и М. В. П., ЕГН
**********, всички с адрес: гр. ****, ж.к. „*****”, бл. ****, вх. *, ет. *, ап. **, да заплатят
общо на „Ново Финанс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр.
Варна, ул. „ Цар Иван Страцимир“ № 2, сума в размер на 2 895,20 /две хиляди
осемстотин деветдесет и пет лв. и двадесет ст./-разноски за заповедното производство, както
и сума в размер на 3 054,86 лв. /три хиляди петдесет и четири лв. и осемдесет и шест ст./-
разноски в исковото производство, изчислени съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Ново Финанс“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление- гр. Варна, ул. „Цар Иван Страцимир“ № 2, да заплати на адвокат И. Р. И. от
АК- *****, с личен №**********, със съдебен адрес- гр. ****, пл.”****”№*, ет.*, кантора
***, сума в общ размер на 2 563, 24 /две хиляди петстотин шестдесет и три лв. и двадесет и
четири ст./лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществяване безплатно
процесуално представителство на ответниците С. В. П., ЕГН **********, А. Л. П., ЕГН
**********, и М. В. П., ЕГН **********, от която 942, 93лв.- адвокатско възнаграждение за
заповедното производство по ч.гр.д. №15442/2020г. на ПРС и 1 620,31лв.- адвокатско
възнаграждение за производството по гр.д. №1004/2021г. на ПОС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
14