Р Е Ш Е Н И Е
№ 520
гр.
Плевен,12.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Плевен – І - ви състав,
в открито съдебно заседание на седемнадесети юли, през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретар В.Мушакова
и с участието на прокурора……, изслуша
докладваното от съдия Дилова по адм. дело № 321 по описа на съда за 2020г.
Производство е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл.
172, ал. 5 от ЗДвП .
Производството по делото е образувано по жалба подадена от Г.Г.,
против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0938-17.02.2020г. на Началника на ПП
КАТ Плевен, връчена на 06.03.2020г. от ОД на МВР Плевен.В жалбата се твърди, че
на 17.02.2020г. жалбоподателят е спиран два пъти за проверка за алкохол, като
дрегерът е показал наличие на алкохол
0,4 промила. Твърди, че при първата проверка не му е правен тест за наркотици,
а при втората проверка е отказал тест за наркотици с мотива, че органите на
реда се заяждат с него, а и без това е закъснявал да прибере съпругата си от
работа. Твърди, че при стеклите се обстоятелства го грози дълъг период без
свидетелство за управление, а това ще затрудни работата му, както и ще попречи на личния му живот, вкл. ще затрудни
обгрижването на 84г. му дядо, който живее в Тръстеник. В съдебно заседание се явява лично и с адв. Г.,
който прави искане обжалваната заповед да бъде отменена.
Ответникът
по жалбата – Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Плевен, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител. В представено по делото
становище, че оспорената заповед е издадена при точно прилагане на материалния
закон, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Административен
съд - Плевен, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Предмет
на административното производство е заповед за налагане на ПАМ № 20-0938-000244
от 17.02.2020 г. на началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Плевен, с която на Г.Б.Г. е наложена принудителна административна мярка
/ПАМ/ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Обжалваният
административен акт е връчен лично на жалбоподателя на 06.03.2020 г., като
получаването му е удостоверено с подпис в разписката към обжалваната заповед/
стр. 21/. В законоустановения 14 – дневен срок е упражнено и правото на жалба
пред административния орган, както и по
електронна поща е изпратена жалба до Адм. съд гр.Плевен
Обжалваната
заповед е издадена след извършена проверка от служители на сектор „Пътна
полиция“ гр.Плевен на 17.02.2020 г., в резултат на която е съставен
АУАН № 189984 от 17.02.2020 г.При проверката е установено, че на 17.02.2020г. в
21,47ч. в гр. Плевен, ул. „Г.Раковски“,
Г. Г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол 0,36промила установена
с алкотест Дрегер, като е отказал да бъде тестван за употреба на наркотични
вещества или техните аналози. При връчване на акта за установяване на
административното нарушение, Г. не е направил възражения. На осн. чл. 174 ал.3
пр. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 22 от ЗАН, началник сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР Плевен е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка,
с която на същия временно е отнето свидетелството за управление на МПС до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.
Като
доказателства по делото са представени АУАН № 189984/17.02.2020г., , талон за
изследване № 005202, Наказателно
постановление № 20-0938-001101/27.02.2020г., с което на Г. а ос чл. 174 ал.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв и лишаване от право да
управлява ММПС за 24 м.
По делото е представена Заповед № 316з-27/03.01.2018г., с
която директора на ОД на МВР гр. Плевен
е оправомощил началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен да
издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171,
т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
По делото са разпитани като свидетели Кр. П.,Вл. Т. и Сл.Г..
От показанията на св. Г. и Т. се установява,че са били на работа през нощта,
когато са забелязали лек автомобил, който се е движил несигурно по пътното
платно, заради което са го спрели за проверка. Според свидетеля П. при
проверката водачът се е държал нервно и неспокойно.И двамата свидетели твърдят,
че първоначално свидетеля е заявил, че
няма проблем да бъде тестван за наркотици, но впоследствие е отказал. Свидетелите не оспорват, че жалбоподателят им
е казал, че малко преди това е бил проверяван за алкохол от техни колеги.Св. Г.
в показанията си пред съда твърди, че е отишла при съпруга си по време на
проверката, но не е бил неадекватен, със зачервени очи, завален говор и т.н.
Според нея съпругът и е отказал да бъде тестван, заради това, че е приел че
полицаите се подиграват и заяждат с него.Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, които са непротиворечиви и кореспондират помежду си.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна страна
съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Настоящият
състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби
при издаването й, като съответства и на целта на закона, поради което същата е
правилна и законосъобразна. Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея
подробно са описани фактическите основания за издаването й. Освен това е
цитиран АУАН, въз основа на който е наложена ПАМ, налице е препращане към
обстоятелствата на акта за установяване на административно нарушение, който
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, има обвързваща доказателствена сила до
доказване на противното.
Принудителната
мярка е наложена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност. Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Плевен е
компетентен да налага ПАМ, видно от представената по делото Заповед №№
316з-27/03.01.2018г на Директора на ОД
на МВР гр. Плевен. Не се установиха допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила при издаване на административния акт.
Установи се, че са налице материалните предпоставки за прилагане на чл. 171, т.
1, б. ”б” от ЗДвП, от което следва, че обжалваният акт е съобразен с
материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б” от Закона за движение по пътищата - за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки
/ПАМ/, като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско
изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго
упойващо вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или
да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността
му, но за не повече от 18 месеца. В конкретния случай е безспорно установено,
че жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка за употреба наркотици,
което обстоятелство не е спорно по делото.
Основното
възражение на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на оспорената
заповед се свежда до това, че по време на проверката не е бил неспокоен и не е
имал признаци характерни при употреба на
упойващи вещества.Това възражение се явява неоснователно. Отказът на
жалбоподателя Г. да бъде проверен за наркотици се установява, както от
разпитаните по делото свидетели, така и не се отрича от жалбоподателя. Разпоредбата
на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП съдържа няколко хипотези, които са
предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на
която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си
компетентност за прилагане на ПАМ с цел преустановяване на констатираното
нарушение на правилата за движение по пътищата /в този смисъл Решение № 436/
13.01.2017 г. по адм. дело № 4083/ 2016 г. по описа на ВАС; Решение № 5116 от
08.05.2015 г. по адм. дело № 12851/ 2014 г. на ВАС и др./. В случая приложената
по отношение на жалбоподателя ПАМ се основава на наличието на една от
нормативно регламентираните хипотези по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП
- отказ на водача на МПС да бъде проверен за установяване употреба на наркотици
съставлява необходимото и достатъчно фактическо основание за законосъобразното
упражняване на административното правомощие.
Предвид така установените по делото факти съдът намира, че са налице
елементите от на фактическия състав по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП,
с които правната норма свързва издаването на заповед за прилагане на
принудителна административна мярка - "временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС". Административният орган обосновано е приел, че отказът
на водача на МПС да бъде изпробван за наркотици, съставлява законово
регламентираната материалноправна предпоставка за налагане на ограничителната
мярка. В този смисъл оспореният административен акт се явява постановен при
правилно приложение на материалния закон.
С
оглед изхода на делото разноски на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението на административния съд не подлежи на
обжалване.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК,
Административен съд – Плевен
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Б.Г. ЕГН ********** ***, против
Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 20-0938-000244/17.02.2020
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ Плевен към ОД на МВР гр. Плевен.
ОСЪЖДА
Г.Б.Г. ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР сумата 100 лв представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
: /п/