№ 574
гр. София, 01.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20241001000518 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 423/21.03.2024 г. по т.д. № 2161/2022 г. на СГС, VI-24 състав е
отхвърлен предявения от „ЦЕНТРАЛНА КОРПОРАТИВНА БАНКА” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, „Цариградско шосе” № 87,
против „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Александър
Стамболийски” № 55, ет. 1, иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) за
заплащане на сумата на 380 000 лева (триста и осемдесет хиляди лева),
представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по рамкова полица №
Д0М010800862/28.01.2008 г., ведно с допълнително споразумение № 1/28.04.2009г.,
ведно със законната лихва върху заявеното вземане, дължима за периода, считано от
25.11.2022г. (датата на завеждане на исковата молба в съда) до окончателното му
изплащане.
Ищецът „ЦЕНТРАЛНА КОРПОРАТИВНА БАНКА” АД, е депозирал въззивна
жалба, с която обжалва първоинстанционното решение. Поддържа, че същото е
неправилно, Неправилно съдът приел, че исковата претенция е неоснователна като
погасена по давност и че давностният срок изтекъл на 17.04.2015 г. Решаващият състав
в нарушение на закона не е възприел доводите на ищеца относно прекъсване на
давността и извършено изменение на застрахователния договор по взаимно съгласие
на страните, с което давностният срок спрял да тече, поради това, че страните са
извършили промяна, касаеща изискуемостта на вземането. Поддържа, че на 22.01.2015
г. БАЕЗ ЕАД направило изрично писмено признание до ЦКБ АД, че дължи плащане по
застрахователната претенция, но заявили, че ще извършат плащане след изчерпване
възможностите в производството по принудително изпълнение срещу длъжника — за
останалия непогасен размер на дълга. Според жалбоподателя в резултат на горното
1
волеизявление на БАЕЗ ЕАД, което било прието от ЦКБ АД, настъпило изменение в
застрахователния договор, а именно, че застрахователната сума/обезщетение по
съответната претенция е дължима и съответно - изискуема за непогасения от
длъжника-кредитополучател размер на кредита, след изчерпване от страна на банката-
кредитор на всички възможности за събиране на кредита чрез реализиране на
учредените по кредита обезпечения по реда на гражданския изпълнителен процес.
ЦКБ АД се съгласила с горното изменение на застрахователния договор, като провела
докрай процедурата по принудително изпълнение върху имуществото на длъжника
(съответно срещу третите задължени лица) и изчерпила всички предвидени от закона
правни възможности за събиране на вземанията по кредита. На основание чл. 114 от
ЗЗД, давността започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Следователно изискуемостта на застрахователната сума/обезщетение, от който момент
започвала да тече погасителната давност в полза на ответника, настъпва към датата на
прекратяване на съответното изпълнително дело срещу кредитополучателя или
третите задължени лица по кредита/ респективно от датата на последното
изпълнително действие срещу тях. Поради така изложеното жалбоподателят твърди,
че искът, предмет на делото, не е погасен но давност, тъй като е предявен при
настъпване изискуемостта на вземането на ищеца към застрахователя, в рамките на
законовия давностен срок. Предвид всичко изложено се иска да бъде отменено
първоинстанционното решение и искът да бъде уважен.
Ответникът „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД
е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага доводи за нейната
неоснователност и поддържа, че първоинстанционното решение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът „Централна кооперативна банка“ АД е твърдял в исковата си молба, че
между него и ответника „Българска Агенция за Експортно Застраховане” ЕАД бил
сключен договор за застраховка по рамкова полица № Д0М010800862 от 28.01.2008 г.
Към застрахователната полица били подписани 12 бр. допълнителни споразумения.
Срокът на валидност на полицата и допълнителните споразумения към нея бил до
24.00 часа на 22.10.2017 г. Страните договорили помежду си, че покрити рискове ще
бъдат търговски рискове от неплащане на изискуема и безспорна сума по кредит, в
това число по овърдрафт, или на отделна погасителна вноска по него, дължащо се на
забавяне на плащането от страна на длъжник за период по-дълъг от периода на
изчакване или неплатежоспособност, или обявяване в несъстоятелност на длъжника
със съдебно решение, при условие, че вземанията на застрахования по договора за
кредит са включени в списъка на кредиторите на длъжника. Уговорили, че размерът на
застрахователно обезщетение ще бъде в размер на 95% от съответния кредитен лимит
(главница и договорна лихва). Твърдял е, че на 31.07.2008 г. сключил с „Мирър
Инвестмънт” ООД договор за кредит овърдрафт № 79400РО-АА-1160 за сума в размер
2
на 400 000 лева Кредитът бил застрахован с рамковата полица, посочена по-горе.
Ищецът сочи, че длъжникът изпаднал в забава на задължението си за плащане, поради
което на 16.12.2011 г. с декларация ищецът уведомил ответника за неизпълнението на
кредита. По-нататък, на 04.01.2012 г. ищецът уведомил ответника и за намерението си
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Междувременно били предприети действия
за събиране на вземането – ищецът се снабдил с изпълнителен лист по заповед за
незабавно изпълнение срещу длъжника и поръчителите; било образувано
изпълнително дело; били предприети действия срещу авалистите по запис на заповед,
издаден като обезпечение по кредита. На 17.04.2012 г. ищецът се обърнал към
застрахователя с претенция за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на
380 000 лева, при общо просрочени 612 000 лева, към която бил приложил всички
изискуеми документи, обуславящи изплащането му. В отговор на предявената
претенция, на 22.01.2015 г. ответникът направил към него изрично писмено признание,
че застрахователната претенция е дължима от ответника, но плащането щяло да бъде
извършено след изчерпване на възможностите в производството по принудително
изпълнение срещу длъжника – за останалия непогасен размер на дълга. Ищецът е
поддържал, че това изявление представлява изменение в условията на
застрахователния договор между страните, поради което продължил действията по
принудително изпълнение срещу длъжниците по кредита-овърдрафт. На 30.06.2021г.
ищецът отправил покана до ответника за доброволно плащане на предявената
претенция, в отговор на която с писмо от 08.07.2021 г. ответникът отказал плащане. На
15.08.2022 г. банката отново поискала плащане на дължимото се според нея
застрахователно обезщетение, но без резултат.
„Българска Агенция за Експортно Застраховане” ЕАД е депозирал отговор на
исковата молба, с който е оспорвал предявения иск както по основание, така и по
размер. Направил е възражение за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца.
Сочил е, че застрахователният договор - Рамкова полица № Д0М010800862/28.01.2008
г., бил сключен при действието на КЗ (обн. ДВ. бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от
01.01.2006г., отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2005 г.) и валидността му била от 00:00 часа на
28.01.2008 г. до 24:00 часа на 22.10.2017 г., като същият бил сключен съгласно общи
условия за застраховане на кредити и финансирания (последна редакция, приета с
протокол №103/15.12.2007г. на Съвет на директорите на БАЕЗ ЕАД). С Допълнително
споразумение № 1/28.04.2009 г. към рамковата полица бил приет за застраховане и
кредитополучателят „Мирър Инвестмънт“ ООД с кредитен лимит от 400 000 лева,
относим към Договор за предоставяне на кредит овърдрафт № 79400РО-АА-
1160/31.07.2008 г. с цел на кредита: построяване на обект „Вилни сгради“ в землището
на град Батак с РЗП 3 388.61 кв. м., съгласно сключен договор за строителство и
разрешение за строеж №77/06.08.2007 г. Претенцията на ищеца за изплащане на
застрахователно обезщетение № 1201868/17.04.2012 г. по настъпилото покрито
застрахователно събитие „забава на плащането" била предявена пред застрахователя
при действието на отменения Кодекс за застраховане (обн. ДВ. бр.102 от 29.12.2015 г.).
Твърдял е, че с декларация за просрочено плащане №1200027 от 04.01.2012 г. и
съгласно чл.14 ал.1 т.10 от ОУ застрахованият ЦКБ АД уведомил застрахователя за
допуснатото от страна на кредитополучателя просрочие по договора за кредит. С
изтичането на периода на изчакване, който бил 3 месеца, на 04.04.2012 г. настъпило
застрахователното събитие „забавяне на плащането“ по Договора за кредит и съгласно
приложимите ОУ. Била представена и декларация от застрахования от 06.04.2012 г. в
която се посочвало, че във връзка с дължимата сума по договора за кредит било
налице висящо изпълнително дело №51/2012 г. по описа на ЧСИ И. Б. - ОС Бургас.
Впоследствие, от 2012 г. до 2022 г. ЦКБ АД не изискало от БАЕЗ ЕАД никаква
информация във връзка с договора за кредит № 79400РО-АА-1160/31.07.2008 г. и
3
претенция за застрахователно обезщетение 1201868/17.04.2012 г., поради което с
ликвидационен акт № 259 от 28.12.2015 г. претенцията за застрахователно
обезщетение на ищеца била отказана и преписката по ликвидация на щетата била
закрита поради изтекла давност. Поддържал е, че приложеното към исковата молба
писмо изх. № 1500151 от 22.01.2015 г. на изпълнителния директор на БАЕЗ ЕАД
относно претенции за изплащане на застрахователно обезщетение по рамкова
застрахователна полица на портфейлен принцип №Д0М010800862/28.01.2008 г. не е
годно да прекъсне давността. В писмото БАЕЗ ЕАД нямало признание, на което и да е
вземане на ищеца по процесния застрахователен договор, нито бил обективиран
никакъв ангажимент или поемане на задължение при определени условия или при
изтичането на определен срок да бъде изплащано застрахователно обезщетение.
В допълнителната искова молба банката-ищец е поддържала фактическите си
твърдения относно съществуването на заявените за присъждане вземания, а така също
е оспорвала възражението на ответника за настъпила погасителна давност. По
отношение на погасителната давност е сочил, че давността не е започнала да тече на
04.04.2012 г. Твърди, че на 22.01.2015 г. БАЕЗ ЕАД с изрично писмо признал пред ЦКБ
АД, че дължи плащане по застрахователната претенция, като заявил, че ще извърши
плащане след изчерпване на възможностите в производството по принудително
изпълнение срещу длъжника – за непогасения остатък. Ищецът бил приел, че с това
изявление на ответника е настъпило изменение на застрахователния договор относно
изискуемостта на сумата, като според него застрахователното обезщетение щяло да се
дължи едва след изчерпване на всички способи за изпълнение срещу
кредитополучателя. Доколкото изискуемостта настъпила след приключване на
изпълнителното производство вземането на ищеца към застрахователя не се било
погасило по давност.
В допълнителния отговор ответникът е поддържал възраженията си срещу
предявените искове и оспорва твърденията на ищеца.
За установяване твърденията и оспорванията на страните по делото са събрани
писмени доказателства и е изслушано основно и допълнително заключение на ССЕ.
Представена е рамкова полица № Д0М010800862/28.01.2008 г., с първоначален
срок на покритие от 00:00 часа на 28.01.2008 г. до 24:00 часа на 22.10.2017 г. В нея е
предвидено, че застрахователното обезщетение е в размер на 95 % от кредитния
лимит.
Представено е и допълнително споразумение № 1/28.04.2009г., с което по заявка
за застраховане са включени още 40 бр. кредити в застрахователното покритие на
процесната полица, в това число и кредитът на „Мирър Инвестмънт“ ООД при
кредитен лимит от 400 000 лева. С допълнителното споразумение срокът на покритие
остава непроменен.
Покритите рискове са търговските рискове съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от
представените от ответника Общи условия за застраховане на кредити и
финансирания, а именно: т. 1 - забавяне на плащането от страна длъжника за периода
по-дълъг от периода на изчакване и т. 2 - неплатежоспособност/ свръхзадълженост или
обявяване в несъстоятелност на длъжника по договор за кредит. Застрахователното
събитие е дефинирано в чл. 7, ал. 1 от ОУ като просрочване на изискуемо и безспорно
задължение на длъжника за плащане на главницата и/или уговорената лихва до
договор за кредит, за период по-дълъг от периода на изчакване, вследствие сбъдване
на някой от покритите рискове. Съгласно чл. 3, ал. 9 от ОУ „Периодът на изчакване“ е
период от време, след изтичането на който застрахованият може да предяви пред
застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като в ОУ и
застрахователната полица е уговорен 3-месечен период на изчакване. Същият тече от
4
представяне от застрахования на декларация за просрочено плащане – чл. 7, ал. 2 от
ОУ.
Съгласно т. 10 на чл. 14, ал. 1 от ОУ е посочено, че при просрочено задължение
банката следва да представи на застрахователя „декларация за просрочено плащане”
по образец в 30-дневен срок от датата на просрочване на плащането по договора за
кредит. При неизпълнение на това задължение, застрахователят има право изцяло или
частично да откаже застрахователно обезщетение. Съгласно т. 11 на чл. 14, ал. 1 от ОУ
при просрочено плащане на задълженията по договора застрахователят е длъжен да
напомни за просрочването на длъжника, като изиска уреждане на всички дължими
плащания. След първото напомнително писмо банката е длъжна да писмено да
информира застрахователя и да съгласува с него всички бъдещи действия, насочени
към намаляване на всяка потенциална вреда /т. 11.1/. Съгласно т. 11. 2 на чл. 14, ал. 1
от ОУ банката следва да предприеме всички необходими правни и фактически
действия, необходими за получаване на просроченото плащане на задълженията по
договор за кредита. Съгласно т. 12 на чл. 14, ал. 1 от ОУ банката е длъжна да изпрати
на застрахователя в 15-дневен срок от настъпване на застрахователното събитие
претенция за застрахователно обезщетени по образец. При неизпълнение на това
задължение, застрахователят има право изцяло или частично да откаже
застрахователно обезщетение.
На 31.07.2008 г. между „Централна кооперативна банка“ АД и „Мирър
Инвестмънт“ ООД е сключен целеви договор за кредит овърдрафт №79400РО-АА-
1160/31.07.2008 г. по силата на който банката е разрешила на кредитополучателя да
ползва кредит при условията на овърдрафт при максимално допустим размер на
дебитното салдо в размер до 400 000лева за построяване на обект „Вилни сгради“ в
землището на гр. Батак с РЗП 3388.61 кв. м. съгласно сключен договор за строителство
и разрешение за строеж № 77/06.08.2007 г. Към договора има подписан Анекс № 1 от
24.11.2008г. Съгласно т.18 кредитополучателят погасява всички свои задължения по
ползвания овърдрафт в срок до 08.07.2013 г. при намаляващ кредитен лимит, а при
повторно ползване по преценката на банката, кредитополучателят погасява всички
свои задължения по ползвания овърдрафт до 08.07.2018 г. при намаляващ кредитен
лимит. Съгласно т.4 кредитополучателят има право да ползва разрешения лимит за
всеки следващ период, само ако погаси напълно задълженията си по овърдрафта за
текущия период. По отношение на уговорената лихва за ползването на овърдрафта, в
т.6 на раздел IV „Лихви, такси, комисионни за обслужване на овърдрафта“
кредитополучателят заплаща на банката редовна годишна лихва в размер, равен на
сбора на базисния банков лихвен процент, който първоначално бил определен в размер
на 4 % /четири процента/ плюс 5.5 пункта надбавка, или 9.5 % годишна лихва. При
промяна на базовия лихвен процент, се променя и годишния лихвен процент по
кредита. В т.13 е уговорена лихва при забавено плащане, която е в размер на 35%
(тридесет и пет процента) върху просрочената главница. Съгласно т.39 в раздел IX
„Неизпълнение и санкции“ от договора за кредит банката има правото да обяви
кредита за предсрочно изискуем, ведно с дължимите лихви и разноски в пълен размер
в случайна неизпълнение в срока на задълженията по кредита.
По делото ищецът е представил декларация за просрочено плащане от
16.12.2011г., вх. № 1200027 от 04.01.2012 г. при застрахователя, от която е видно, че
банката информира застрахователя, че е налице просрочено плащане по кредит №
794000РО-АА-1160/31.07.2008 г. с длъжник „Мирър Инвестмънт” ООД. Посочен е
актуалния дълг на длъжника, както и предприетите действия за събиране на вземането.
В декларацията за просрочено плащане се посочва, че по кредит с № 79400РО-АА-
1160, отпуснат на 31.07.2008 г. на длъжника „Мирър Инвестмънт” ООД е налице
просрочено плащане в размер на 464 244.42 лева, като датата на просрочието е
5
посочена 30.11.2010 г., а причината за това – финансови затруднения. В декларацията
са описани и предприетите от застрахованата банка действия за събиране на
просрочените плащания.
Представени са иницииращи заповедно производство документи, от които е
видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл.417 ГПК въз основа на извлечение от счетоводни книги на банката към
19.11.2011г., удостоверяващо подлежащо на изпълнение парично вземане срещу
длъжника и поръчителя по договор за предоставяне на кредит овърдрафт № 79400РО-
АА-1160 от 31.07.2008г., сключен между банката и „Мирър Инвестмънт“ ООД, ведно с
договор за поръчителство № 79400ДЗ-АА-9169 от 31.07.2008г., сключен между
банката и поръчителя ЕТ „В.-80-Г. Ж.“. За събиране на вземането ищецът се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист 29.12.2011г., въз основа
на които е подал молба за образуване на изпълнително дело. Въз основа на издадения
изпълнителен лист ищецът е подал молба за образуване изпълнително дело.
Като доказателство е представена застрахователна претенция с вх. №120 от
17.04.2012г., касаеща застрахователна щета, настъпила по договор за кредит на
длъжника „Мирър Инвестмънт” ООД. Посоченият размер на претенция е 380 000 лева.
Към застрахователната претенция са приложени таблица № 1, два броя декларации и
други документи във връзка с претенцията. В таблицата се посочва, че размерът на
просроченото вземане е 498 629.21 лева. За дата на настъпване на застрахователно
събитие е посочена датата 04.04.2012 г., като е отбелязан и вида на застрахователното
събитие – забавяне на плащането (чл.5, ал.1 от ОУ).
Ищецът е представил писмо от застрахователя, адресирано до банката с изх. №
1500151 от 22.01.2015 г., с което застрахователят информира банката, че обработва
депозираните от ищеца документи във връзка със застрахователна претенция по
процесната рамкова полица. Посочва се също, че застрахователят ще предприеме
съответни действия, след извършването на правни и фактически действия срещу
кредитополучателите и приключването на изпълнителните дела срещу същите и срещу
третите задължени лица.
Представени са 2 бр. удостоверение – с изх. 6255/01.09.2022 г. и
6258/01.09.2022г., издадени от ЧСИ И. Б., рег. № *** на КЧСИ, в които се посочва, че
изпълнителните дела срещу „Мирър Инвестмънт” ООД и ЕТ „В.-80- Г. Ж.” са
прекратени.
Представени са документи във връзка с връчване покани за доброволно плащане
на застрахователно обезщетение, отправени от ищеца до ответника, чрез ЧСИ С. П.,
рег. № ***, район на действие СГС, получени от застрахователното дружество -
първата на 01.07.2021г., а втората на 25.08.2022 г., видно от които банката, в качеството
си на застрахован по рамкова застрахователна полица № Д0М010800862/18.01.2008г. и
допълнителни споразумения към нея, е поканила застрахователното дружество да
изпълни в 7-дневен срок от получаване на поканата дължимото се застрахователно
обезщетение по процесната полица. По отношение на получена на 01.07.2021г. покана
е представен като доказателство отговор от застрахователя, видно от който
застрахователят информира банката за всички отказани застрахователни претенции и
основанието за отказа. По отношение на получената на 25.08.2022г. покана е
представен като доказателство отговор от застрахователното дружество, в който е
посочено, че същото не дължи претендираното застрахователно обезщетение на
основанията посочени с предходния отговор по първоначалната покана.
Ответникът е представил ликвидационен акт № 259/28.12.2015г., с който
застрахователят отказва изцяло изплащане на застрахователно обезщетение по
застрахователна претенция №1201868/17.04.2012г. в размер на 380 000 лева по договор
6
за предоставяне на кредит овърдрафт № 79400РО-АА[1]1160/31.07.2008 г. при
застрахователно събитие „забавено плащане” от длъжника „Мирър Инвестмънт” ООД,
поради погасяването й по давност.
Изслушани са основно и допълнително заключения на ССЕ, в което са
установени непогасените задължения на „Мирър Инвестмънт“ ООД към ищеца, които
възлизат на главница в размер на 207 595.52 лева и присъдена законна лихва в размер
на 298 459.08 лева. Няма непогасено задължение за възнаградителна лихва – същата е
платена през 2018 г. и е била в размер на 68 760.76 лева.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият
съдебен състав намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 208, ал. 1 вр. чл. 200 КЗ (отм).
Съгласно чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
За да бъде основателен иск за заплащане на застрахователно обезщетение по
такъв договор, ищецът следва да докаже валидното му сключване, настъпването на
застрахователно събитие в рамките на действие на застрахователната полица,
настъпване на вреди в причинна връзка с него и техния обем, съотв. – дължимото
обезщетение до размера на застрахователната сума (чл. 193, ал. 2 КЗ отм.). Ответникът
следва да докаже правоизключващите си възражения, като в случая това е само
възражение за погасяване на вземането по давност.
По делото е установено пред първата инстанция и не е спорно пред настоящата
инстанция, че между страните е бил сключен валиден застрахователен договор по
рамкова полица № Д0М010800862/28.01.2008 г. и Общи условия към нея, с
първоначален срок на покритие от 00:00 часа на 28.01.2008 г. до 24:00 часа на
22.10.2017 г., в която е договорено изплащане на застрахователното обезщетение в
размер на 95 % от кредитния лимит при покрит риск „забава в плащането“ на длъжник
на банката на главница и/или възнаградителна лихва, както и че с допълнително
споразумение № 1/28.04.2009г., в застрахователното покритие на процесната полица е
включен и кредитът на „Мирър Инвестмънт“ ООД № 794000РО-АА-1160/31.07.2008 г.,
при кредитен лимит от 400 000 лева.
Установено е още и не е спорно пред настоящата инстанция, че длъжникът
„Мирър Инвестмънт“ ООД е изпаднал в забава при погасяване задълженията си към
„ЦКБ“ АД по договора за кредит и с декларация за просрочено плащане от 16.12.2011
г., вх. № 1200027 от 04.01.2012 г. при застрахователя, последният е уведомен за
забавата и съобразно чл. 7 от ОУ от тогава е започнал да тече уговорения 3-месечен
период на изчакване, след изтичането на който и според ОУ се смята за настъпило
застрахователното събитие. Същото е настъпило в срока на действие на
застрахователната полица.
Установено е още, че ищецът е предявил застрахователна претенция с вх. № 120
от 17.04.2012 г., с размер на претенцията 380 000 лева (95% от 400 000 лева).
Според чл. 16, т. 3 от ОУ застрахователят е следвало да плати застрахователно
обезщетение в 15-дневен срок от представяне на всички документи за уреждане на
щетата, като няма данни след предявяване на претенцията застрахователят да е
изисквал и други доказателства, освен представените с претенцията. Ответникът не е
оспорвал принципно, че е имало просрочени суми и е дължал плащане на
застрахователно обезщетение. В първоинстанционното производство е установено
посредством заключение на ССЕ, че към момента просрочията на „Мирър
Инвестмънт“ ООД по относимия към застрахователния договор кредит възлизат на
207 595.52 лева – главница, а просрочените задължения за възнаградителна лихва са
7
погасени още през 2018 г. Или искът би бил основателен до този размер. Макар да има
просрочена законна лихва в голям размер, същата не попада под застрахователното
покритие, което е само по отношение на главница и възнаградителна лихва.
Спорно пред настоящата инстанция е дали дължимото се застрахователно
обезщетение е погасено по давност към датата на исковата молба. В тази връзка е
спорно дали страните са изменяли застрахователното правоотношение по начин, че
давността да тече не от настъпване на застрахователното събитие, което, както бе
посочено е настъпило на 04.04.2012 г. (три месеца след подаването на декларация за
просрочие, според уговореното в ОУ), а от много по-късен момент – прекратяването
на изпълнителното дело срещу „Мирър Инвестмънт“ ООД през 2022 г.
Съгласно чл. 197 КЗ (отм), който е приложим в отношенията между страните,
правата по застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност считано от
датата на настъпване на застрахователното събитие. Както бе посочено, според
първоначалните уговорки застрахователното събитие настъпва на 04.04.2012 г. и три
години след тази дата изтичат на 04.04.2015 г. Неоснователно е позоваването от страна
на жалбоподателя на общата норма на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, тъй като чл. 197 КЗ (отм.) е
специална норма и дерогира общата. Посоченото специално правило е и обяснимо с
обстоятелството, че вземането за застрахователно обезщетение става изискуемо винаги
след покана, поради своите особености, което прави правилото на чл. 197 КЗ (отм.)
идентично с това по чл. 114, ал. 2 ЗЗД, според което за вземане, което става изискуемо
след покана, давността тече от възникване на вземането. В случая вземането възниква
при настъпване на застрахователното събитие и от този момент тече погасителната
давност за него.
За да се приеме, че давността не е изтекла към датата на исковата молба
(25.11.2022 г.), следва или същата да е била спирана и/или прекъсвана, или пък
страните да са изменили така застрахователния договор, че да са уговорили, че
застрахователното събитие в случая настъпва по-малко от три години преди 25.11.2022
г.
Ищецът не е твърдял давността да е спирала да тече. Доколкото сега
действащият чл. 378, ал. 9 КЗ не е приложима към настоящия случа, попадащ в
приложното поле на КЗ (отм), то и предявяването на застрахователна претенция не е
спряло течението на давността.
Настоящият съдебен състав намира твърденията на жалбоподателя, че
изявлението на застрахователя, обективирано в негово писмо, адресирано до банката с
изх. № 1500151 от 22.01.2015 г., представлява признание на вземането, съответно, че е
прекъснало течението на давността, за неоснователно. Според мотивите на
Тълкувателно решение № 4/20.10.2022 г. по тълк.д. № 4/2019 г. на ОСГТК
„Признаването на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД следва да се отнася до
съществуването на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от
които произхожда. Същото следва да бъде направено, след като е започнала да тече
погасителната давност и преди нейното изтичане. То може да бъде обективирано
изрично (макар и без изискване за форма) или чрез конклудентни действия, но следва
да бъде ясно и недвусмислено изявление на длъжника за наличие на конкретен дълг
към момента на извършването му“. В конкретния случай писмото на застрахователя
съдържа само изявление, че обработва депозираните от ищеца документи във връзка
със застрахователна претенция по процесната рамкова полица (която претенция
включва множество просрочени кредити) и че застрахователят ще предприеме
съответни действия, след извършването на правни и фактически действия срещу
кредитополучателите и приключването на изпълнителните дела срещу същите и срещу
третите задължени лица. В това изявление нито се сочи конкретно задължение (такова
8
не е индивидуализирано чрез източник и размер), нито се прави дори общо признание
на задълженията по отправената претенция по рамковата застрахователна полица, в
които се включва и процесното Ето защо не може да се приеме, че с посоченото писмо
е прекъсвано течението на давността по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД. А дори да беше,
новата давност пак би изтекла през 2018 г., много преди депозиране на исковата молба.
Не може да бъде споделено и твърдението на жалбоподателя, че с посоченото
писмо и липсата на реакция от страна на жалбоподателя по него е постигнато съгласие
за изменение на застрахователния договор. За да е налице такова изменение следва да
е налице ясно отправяне на предложение от едната страна до другата за изменение на
конкретна уговорка от него и ясното приемане на предложението от другата страна,
макар и с конклудентни действия. В случая в писмото на застрахователя се съдържа
само израз на намеренията му евентуално да плаща след като застрахованият опита да
събере вземанията си от длъжниците посредством принудително производство, но не и
някакво конкретно предложение за изменение в застрахователния договор. Още по-
малко пък може да се приеме, че простото бездействие на жалбоподателя да потърси
правата си срещу застрахователя представлява приемане на предложение за
отсрочване на плащането.
Дори и подобно изменение да беше направено, то не би могло да промени
законоустановения начален момент на течението на давността, който е от настъпване
на застрахователното събитие. Уредбата на давността е императивна и нито началният
момент, нито продължителността на давностния срок могат да бъдат предмет на
договаряне между страните. В същото време липсва каквото и да е основание да се
приеме, че с писмото си застрахователят е целял да предложи изменение в момента на
настъпване на застрахователното събитие.
Ето защо и установеният като непогасен размер на претенцията на
застрахования се явява погасен по давност, поради което ищецът не може да търси
принудително плащането й.
Искът е поради изложеното изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне – за
сума над 207 595.52 лева до 380 000 лева, поради неоснователност, а за 207 595.52
лева – като погасен по давност.
Поради достигане от настоящата инстанция до краен извод, идентичен като
краен резултат с този на първата инстанция, обжалваното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора пред въззивната инстанция право на
разноски има въззиваемият. Той не е сторил такива, но е бил представляван от
юрисконсулт, на когото следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 540 лева, платимо от жалбоподателя.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 423/21.03.2024 г. по т.д. № 2161/2022 г. на СГС,
VI-24 състав.
ОСЪЖДА „Централна кооперативна банка“ АД, ЕИК ********* да заплати
на „Българска Агенция за Експортно застраховане“ ЕАД, ЕИК 12176921 сумата
540 лева – юрисконсултско възнаграждение пред САС.
9
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10