МОТИВИ
към ПРИСЪДА № 273 по НОХД № 1078/2017 г.
ПРОЦЕДУРА И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Съдебното
производството е образувано по повод внесен от Окръжна прокуратура – Бургас
обвинителен акт против подсъдимия Т.Т.Г. за престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1
т.т.2, 6 и 7, вр.чл.26 ал.1 от НК.
В с.з. подсъдимия,
лично и чрез своя защитник, заяви желанието си,
съдебното производство да се развие по реда на глава ХХVІІ от НПК с прилагане
разпоредбата на чл.371 т.2 от НПК. При проведеното предварително изслушване на
страните, подсъдимия Г. призна всички факти, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, а съдът обяви с определение, че ще се ползва от
самопризнанието му, както и че няма да събира доказателства за тези факти, тъй
като самопризнанието се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
В обвинителния акт се
твърди, че през периода 15.08.2011 г. – 15.12.2011 г., подсъдимият е бил
управител на търговското дружество „С. П.“ ЕООД и в този период е извършил
противозаконни действия, посредством които е избегнал плащането на задължения в
особено големи размери, а именно 432 680.68 лева. Подсъдимият сторил това,
като използвал пред органите по приходите документ с невярно съдържание –
т.нар. „дневник на приходите“, в които отразил данъчни фактури с начислен ДДС
при доставки с право на пълен данъчен кредит, издадени от три дружества, без да
са налице реални доставки. Подсъдимият още потвърдил неистина в няколко
справки-декларации, подавани пред ТД на НАП – Бургас по чл.125 от ЗДДС, като
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 432 680.68 лева.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа обвинението срещу
подсъдимия така, както е предявено в обвинителния акт. Намира го за категорично
доказано, като в подкрепа на тази теза, прави кратък анализ на събраните
доказателства по делото. Предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“, чийто размер да бъде определен по реда на чл.54 от НК
при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, доколкото единственото
смекчаващо обстоятелство е чистото съдебно минало на подсъдимия. В противовес,
прокурорът посочва размерът на избегнатото данъчно задължение, който в пъти
превишава критерия „особено големи размери“, липсата на съдействие при
разкриване на престъплението, невъзстановяване, дори на малка част от
причинената с деянието щета. Предвид тези обстоятелства, предлага размерът на
наказанието „лишаване от свобода“ след редукцията по смисъла на чл.58А ал.1 от НК да бъде четири години, като наказанието бъде изтърпяно при общ режим,
определен в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1 т. 3 от ЗИНЗС.
Предлага на съда, доколкото липсват доказателства по делото, които да установят,
че подсъдимият притежава имущество, спрямо Г. да не се налага, предвиденото в
състава наказание конфискация.
В с.з. подсъдимият
редовно призован, се явява. Признава всички
факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като не желае да се събират допълнителни доказателства за тях, признава се
и за виновен. Подкрепя изцяло становището на защитника си относно вида и
размера на наказанието, което следва да му се наложи.
Служебният защитникът
на подсъдимия моли за минимално наказание. Възразява срещу твърдението на
прокурора, че липсата на възстановяване на щетата следва да се тълкува като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелства, тъй като наличието или
липсата на този факт, обуславят приложението или не на привилегирования състав
на чл.255 ал.4 от НК. На свой ред сочи многобройни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства – чистото му съдебно минало; добрите му
характеристични данни – неговата трудова ангажираност, липсата на укоримо
негово поведение, не само преди инкриминирания период от време, но и след това;
демонстрираното съжаление и разкаяние от действията си; процесуалното му
поведение, чрез което не е затруднил или осуетил разкриването на обективната
истина. Твърди, че периодът от извършване на престъплението до приключване на
наказателното производство с постановяване на присъда от настоящия съд,
надхвърля представата за разумен срок, като това обстоятелства следва да бъде
отчетено при определяне размера на наказанието. Предлага на съда, да определи
размера на наказанието „лишаване от свобода“ при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което означава същият да е в границите между
средния и минималния, предвиден за това престъпление. С оглед постигане целите
на наказанието, предлага размерът на същото да бъде под три години, след
редукцията по чл.58А ал.1 от НК. Предвид характеристичните данни и ниската
степен на обществена опасност на подсъдимия, предлага съдът да приложи
разпоредбата на чл.66 от НК и да отложи изтърпяването на наказанието „лишаване
от свобода“ за подходящ изпитателен срок. Алтернативно предлага на съда,
наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Служебният защитник
се придържа към становището на прокурора за не прилагане на наказанието
„конфискация“, тъй като липсват доказателства, подсъдимият да притежава
имущество, спрямо което могат да бъдат приложени подобни мерки.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Подсъдимият Т.Т.Г. е
роден на ****** година в гр. ****, обл. *****, живее в гр. ****, **** гражданин
е, има завършено **** образование, *****, ****. Подсъдимият Г. е бил осъждан с
влязла в сила на 14.04.1987 г. присъда на Районен съд – Варна по НОХД №
109/1987 г. по описа на същия съд, с която му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от две години с три годишен изпитателен срок, за
извършено престъпление по чл.252 ал.1 предл.1 вр.чл.195 ал.1 т.3 вр.чл.63 ал.1
т.3 от НК. След изтичането на изпитателния срок, предвид липсата на други
осъждания, по отношение на подсъдимия Г. е настъпила реабилитация по право по
смисъла на чл.86 от НК, което обстоятелство е било отразено в бюлетина му за
съдимост и в приложената по делото справка за съдимост (л.л.8 и 9, т.V от ДП).
Търговско дружество
“С. М.” ООД било регистрирано на 24.03.2006 год. със съдружници и управители Г.
В. и В. В.. На 24.10.2008 год. двамата прехвърлили дяловете си на „П. Х.“ АД и
„Ф.“ ЕООД. На 08.02.2011 г. „Ф.“ ЕООД прехвърлило дяловете си на „П.Х.“ АД и
дружеството било преобразувано в ЕООД. На 26.04.2011 г. акциите на „П. Х.“ АД
били прехвърлени на „С. А. М.“ ЕООД.
На 22.06.2011 г.
дяловете на „С. А. М.“ ЕООД, били прехвърлени на подсъдимия Т.Т.Г. като
дружеството било преименувано на „С. П.“ ЕООД с ЕИК ***** и с предмет на
дейност: издателска дейност, рекламни, информационни, програмни, импресарски
или други услуги, сделки с интелектуална собственост, покупка, проектиране,
строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел отдаване под наем или продажба,
хотелиерски, ресторантьорски, туристически услуги, покупка на стоки или други
вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид,
продажба на стоки от собствено производство, търговско представителство и
посредничество, К.исионни, спедиционни и превозни сделки, складови сделки,
лицензионни сделки, стоков контрол, лизинг.
Предвид посочените
по-горе прехвърляния на дружествени дялове, „С. П.“ ЕООД се води регистрирано
по ДОПК от 24.03.2006 г., а по ЗДДС от 12.07.2006 г. На 09.12.2011 г., по
инициатива на данъчните органи, дружеството било дерегистрирано по ЗДДС.
Спрямо дружеството „С.
П.“ ЕООД не е била извървана данъчна ревизия с обхват от месец юли 2011 г. до месец
октомври 2011 г. включително, следователно спрямо него няма издаден ревизионен
доклад и ревизионен акт.
На 15.08.2011 г.***, подсъдимият
Г., в качеството си на управител и представляващ „С. П.“ ЕООД, посетил ТД на
НАП - Бургас, където подал справка-декларация по см. на чл. 125 от ЗДДС с вх.№
1537075/15.08.2011 год. за дължимия от дружеството данък върху добавената
стойност за данъчния период от 01.07.2011 г. до 31.07.2011 г. Справката –
декларация била приета с протокол за приемане на данни с изх.№ 023420701537134
от 15.08.2011 год. Протоколът и декларацията били подписани от подсъдимия.
Данъчно задълженото лице декларирало, че за посочения период от време има за внасяне
ДДС в размер на 36,18 лв. Този данък не бил внесен. В отчетния регистър по
чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС (наричан „дневник за покупки“), също подаден и подписан
от подсъдимия, били декларирани доставки от „Б.“ ЕООД, като за тях били описани
следните фактури:
•
фактура
№ 00000532 от 04.07.2011 год. с доставчик „Б.“ ЕООД и вид на стоката “покупка”,
с данъчна основа в размер на 12428.60 лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит
в размер на 2485.60 лв.
•
фактура
№ 00000540 от 27.07.2011 год. с доставчик „Б.“ ЕООД и вид на стоката “покупка”,
с данъчна основа в размер на 11526.00лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2305.20 лв.
•
фактура
№ 00000541 от 29.07.2011 год. с доставчик „Б.“
ЕООД и вид на стоката “покупка”, с
данъчна основа в размер на 12263.00лв. и ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2452.60лв.
•
Фактура
№ 00000542 от 30.07.2011 год. с доставчик „Б.“ ЕООД и вид на стоката
“покупка”, с данъчна основа в размер на 3790.00 лв. и ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 758,00 лв.
Посочените фактури
били отразени и в дневника за продажби на доставчика “Б.” ЕООД за м.юли 2011
год, с посочен вид на стоката “продажба”.
В клетка № 41 на
посочената справка-декларация, подсъдимият Г. заявил ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 8001.40 лв. и общо данъчен кредит (клетка № 40) в
същия размер, който бил приспаднат по реда на чл.68 ал.1 т.1 и чл.70 ал.5 от ЗДДС.
На 14.09.2011 г.***, подсъдимият
Г. като управител и представляващ „С. П.“ ЕООД, посетил ТД на НАП - Бургас,
където подал справка-декларация по см. на чл.125 от ЗДДС с вх.№ 1758771 от 14.09.2011
год. за дължимия от дружеството данък върху добавената стойност за данъчния
период от 01.08.2011 г. до 31.08.2011 г. Справката – декларация била приета с
протокол за приемане на данни с изх.№ 023420701758802 от 14.09.2011 год.
Протоколът и декларацията били подписани от подсъдимия. Данъчно задълженото
лице декларирало че за посочения период от време има за внасяне ДДС в размер на
52.59 лв. Този данък не бил внесен. В отчетния регистър по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС (дневника за покупки), също подаден и подписан от подсъдимия Г., били
декларирани доставки от „Б.“ ЕООД, като за тях били описани следните фактури:
•
Фактура
№ ********** от 02.08.2011 год. с доставчик
„Б.“ ЕООД, с вид на стоката - “покупка” и с данъчна основа в размер на 100 621.00
лв. и с ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 20 124.20 лв.;
•
Фактура
№ ********** от 05.08.2011 год. с доставчик „Б.“ ЕООД, с вид на стоката - “покупка”
и с данъчна основа в размер на 22 864.00 лв. и с ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 4572.80 лв.;
•
Фактура
№ ********** от 09.08.2011 год. с доставчик „Б.“ ЕООД, с вид на стоката - “покупка”
и с данъчна основа в размер на 31 564.40 лв. и с ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 6312.88 лв.;
•
Фактура
№ ********** от 15.08.2011 год. с доставчик „Б.“ ЕООД, с вид на стоката - “покупка”
и с данъчна основа в размер на 18 425.60 лв. и с ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 3685.12 лв.;
•
Фактура
№ ********** от 23.08.2011 год. с доставчик „Б.“ ЕООД, с вид на стоката - “покупка”
и с данъчна основа в размер на 11 256.00 лв. и с ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 2251.20 лв.;
•
Фактура
№ ********** от 30.08.2011 год. с доставчик „Б.“ ЕООД, с вид на стоката - “покупка”
и с данъчна основа в размер на 40 262.40 лв. и с ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 8052.48 лв.
Посочените фактури
били отразени и в дневника за продажби на доставчика “Б.” за м.август 2011 год.,
с посочен вид на стоката “продажба”.
На 12.08.2011 год. подсъдимият
Т.Г. открил в „ПроКредит Банк – България“ ЕАД, клон Варна разплащателна сметка с
титуляр дружеството „С. П.“ ЕООД. По тази банкова сметка *** на посочените
фактури.
В клетка № 41 на
посочената справка-декларация, подсъдимият Г. заявил ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 44 998.68лв. и общо данъчен кредит (клетка№ 40)
в същия размер, който бил приспаднат по реда на чл.68 ал.1 т.1 и чл.70 ал.5 от ЗДДС.
На 14.10.2011 год. в
гр.Бургас подсъдимият Г., като управител и представляващ дружеството „С. П.“
ЕООД, посетил ТД на НАП - Бургас, където подал справка-декларация по см. на чл.125
от ЗДДС с вх.№ 20453302/14.10.2011 г. за дължимия от дружеството данък върху
добавената стойност за данъчния период от 01.09.2011 г. до 30.09.2011 г.
Справката-декларация била приета с протокол за приемане на данни с изх.№
023420702045344 от 14.10.2011 год. Протоколът и декларацията били подписани от подсъдимия.
Данъчно задълженото лице декларирало за периода ДДС за внасяне в размер на
118,34 лв. Този данък не бил внесен. В отчетния регистър по чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС (дневника за покупки), също подаден и подписан от Г., били декларирани
доставки от „Б.“ ЕООД, като за тях били описани следните фактури:
•
Фактура
№ ********** от 02.09.2011 год. с доставчик „Б.“ ЕООД, с вид на стоката -
“покупка” и с данъчна основа в размер на 192 115.00 лв., и с ДДС с право
на пълен данъчен кредит в размер на 38 423.00
лв.;
•
Фактура
№ ********** от 06.09.2011 год. с доставчик „Б.“ ЕООД, с вид на стоката -
“покупка” и с данъчна основа в размер на 132 710.00 лв., и с ДДС с право
на пълен данъчен кредит в размер на 26 542.00 лв.;
•
Фактура
№ ********** от 09.09.2011 год. с
доставчик „Б.“ ЕООД, с вид на стоката - “покупка” и с данъчна основа в размер
на 221 580.00 лв., и с ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 44 316.00 лв.;
•
Фактура
№ ********** от 15.09.2011 год. с
доставчик „Б.“ ЕООД, с вид на стоката - “покупка” и с данъчна основа в размер
на 348 000.00 лв., и с ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 69 600.00 лв.;
•
Фактура
№ ********** от 18.09.2011 год. с доставчик „Б.“ ЕООД, с вид на стоката - “покупка”
и с данъчна основа в размер на 39 455.00 лв., и с ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 7891.00 лв.;
•
Фактура
№ ********** от 23.09.2011 год. с доставчик „Б.“ ЕООД, с вид на стоката - “покупка”
и с данъчна основа в размер на 224 600.00 лв., и с ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 44 920.00 лв.;
•
Фактура
№ ********** от 25.09.2011 год, с доставчик „Б.“ ЕООД, с вид на стоката - “покупка”
и с данъчна основа в размер на 172 900.00 лв., и с ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 34 580.00 лв.;
•
Фактура
№ ********** от 29.09.2011 год. с доставчик „Б.“ ЕООД, с вид на стоката - “покупка”
и с данъчна основа в размер на 230 500.00 лв., и с ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 46 100.00 лв.
Посочените фактури
били отразени и в дневника за продажби на доставчика „Б.“ ЕООД за м. септември
2011 год. с посочен вид на стоката “продажба”. По откритата от подсъдимия Г.
разплащателна сметка на „С. П.“ ЕООД в „ПроКредит Банк – България“ ЕАД няма
регистрирани плащания по посочените фактури.
В клетка № 41 на
посочената справка-декларация подсъдимият Г. заявил ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 312 372.00 лв. и общо данъчен кредит (клетка№
40) в същия размер, който бил приспаднат по реда на чл.68 ал.1 т.1 и чл.70,
ал.5 от ЗДДС.
На 14.11.2011 год. в
гр.Бургас подсъдимият Г., като управител и представляващ С. П. ЕООД, посетил ТД
на НАП - Бургас, където подал справка-декларация по см. на чл.125 от ЗДДС с вх.
№ 2288384 от 14.11.2011 год за дължимия от дружеството данък върху добавената
стойност за данъчния период от 01.10.2011 г. до 31.10.2011 г.
Справката-декларация била приета с протокол за приемане на данни с изх.№
023420702288403 от 14.11.2011 год. Протоколът и декларацията били подписани от подсъдимия.
Данъчно задълженото лице декларирало за посочения период, подлежащ на внасяне
ДДС в размер на 114.46 лв. този данък не бил внесен. В отчетния регистър по
чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС (дневника за покупки), също подаден и подписан от подсъдимия,
били декларирани доставки от „К. И.“ ЕООД, като същите били описани със следните фактури:
•
Фактура
№ ********* от 03.10.2011 год. с доставчик „К. И.“ ЕООД ЕИК *******, с вид на
стоката - “покупка” и с данъчна основа в размер на 52 430.00 лв., и с ДДС
с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 486.00 лв.;
•
Фактура
№ ********* от 12.10.2011 год. с доставчик
„К. И.“ ЕООД с вид на стоката - “покупка” и с данъчна основа в размер на 61 362.00 лв., и с ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 12 272.40 лв.;
•
Фактура
№ ********* от 22.10.2011 год. с доставчик
„К. И.“ ЕООД с вид на стоката - “покупка” и с данъчна основа в размер на 44 212.00
лв., и с ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 8842.40 лв.;
•
Фактура
№ ********* от 23.10.2011 год. с доставчик
„К. И.“ ЕООД с вид на стоката - “покупка” и с данъчна основа в размер на 27 061.00
лв., и с ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 5412.20 лв.
Посочените фактури не
били отразени в дневника за продажби на доставчика “ К. И. ЕООД ”.
Освен тези доставки,
в дневника за покупки за м. октомври 2011 год. на „С. П.“ ЕООД била отразена и
фактура № 00002464 с контрагент „М. П. К.“ ООД, а като предмет на доставката било
посочено “продажба”, с данъчна основа в размер на 700.00 лв. и с ДДС с право на
пълен данъчен кредит в размер на 140.00 лв.
По откритата от подсъдимия
Г. разплащателна сметка на „С. П.“ ЕООД в „ПроКредит Банк – България“ ЕАД няма
регистрирани плащания по посочените фактури.
В клетка № 41 на
посочената справка-декларация, подсъдимият Г. заявил ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 37 153 лв. и общо данъчен кредит (клетка № 40)
в същия размер, който бил приспаднат по реда на чл.68 ал.1 т.1 и чл.70 ал.5 от ЗДДС.
На 15.12.2011 год. в
гр.Бургас, подсъдимият Г., като управител и представляващ „С. П.“ ЕООД, посетил
ТД на НАП – Бургас, където подал справка-декларация по см. на чл.125 от ЗДДС с
вх.№ 2599247 от 15.12.2011 год. за дължимия от дружеството данък върху
добавената стойност за данъчния период от 01.11.2011 г. до 30.11.2011 г.
Справката-декларация била приета с протокол за приемане на данни с изх.№
023420702599248 от 15.12.2011 год. Протоколът и декларацията били подписани от подсъдимия
Т.Г.. Данъчно задълженото лице декларирало за периода, подлежащ за внасяне ДДС
в размер на 182.96 лв. Този данък не бил внесен. В отчетния регистър по чл.124
ал.1 т.1 от ЗДДС (дневника за покупки), също подаден и подписан от Г., били
декларирани доставки от „А. С.“ ЕООД, като същите били описани със следните
фактури:
•
Фактура
№ ********* от 29.11.2011 год. с вид на стоката - “покупка” и с данъчна основа в
размер на 90 162.00 лв., и с ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер
на 18 032.40 лв.;
•
Фактура
№ ********* от 30.11.2011 год. с вид на стоката - “покупка” и с данъчна основа в
размер на 60 616.00 лв., и с ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер
на 12 123.20 лв.
Посочените фактури не
били отразени в дневника за продажби на доставчика “А. С.“ ЕООД.
По откритата от подсъдимия
Г. разплащателна сметка на „С. П.“ ЕООД в „ПроКредит Банк – България“ ЕАД няма
регистрирани плащания по посочените фактури.
В клетка № 41 на
посочената справка-декларация подсъдимият Г. заявил ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 30 155.60 лв. и общо данъчен кредит (клетка №
40) в същия размер, който бил приспаднат по реда на чл.68 ал.1 т.1 и чл.70 ал.5
от ЗДДС.
Във връзка с
Резолюция № 1119268 от 14.12.2011 г. за извършване на проверка на факти и
обстоятелства, от ТД на НАП – Бургас било издадено искане до „С. П.“ ЕООД за
предоставяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) с изх.№ ИТ-00-16516 от 15.12.2011
г. (л.л.57-59, т.І от ДП). На 16.12.2011 г. и на 03.01.2012 г. служители на ТД
на НАП – Бургас извършени две посещения на адреса за кореспонденция на
търговското дружество, за да връчват ИПДПОЗЛ, но не са били открити нито представляващият
дружеството, нито друго, упълномощено от
него лице за връчване на книжата (л.л.53-56, т.І от ДП). По този повод било изготвено
и съобщение по чл.32 от ДОПК с изх. № ИТ-00-16516-Н-1 от 03.01.2012 г. (л.52,
т.І от ДП). До изтичане на 14-дневния срок, подсъдимият или упълномощен
представител на дружеството не се явили за получаване на съобщението.
В хода на досъдебното
производство е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, от писменото
заключение на която (л.л.224- 240, т.ІІІ от ДП) е видно, че за периода
15.08.2011 г. – 15.12.2011 г., по повод посочените по – горе пет броя
справки-декларации по смисъла на чл.125 от ЗДДС, общият размер на приспаднатия на
чл.68 ал.1 т.1 и чл.70 ал.5 от ЗДДС в полза на „С. П.“ ЕООД, данъчен кредит
възлиза на 432 680.68 лв. (четиристотин тридесет и две хиляди, шестстотин и
осемдесет лева и 68 ст.).
В хода на досъдебното
производство е била назначена съдебна графическа експертиза, от писменото заключение
на която (л.л.110-112, т.ІІІ от ДП) е видно, че подписите на представените в ТД
на НАП-Бургас инкриминирани справки-декларации, са изпълнени от подсъдимия Т.Г..
Както бе посочено
по-горе, на 12.08.2011 год. подсъдимият Т.Г., в качеството си на управител и
представляващ „С. П.“ ЕООД, открил разплащателна сметка на името на дружеството
в „ПроКредит Банк – България“ ЕАД, клон Варна. Като упълномощено лице, имащо
право да се разпорежда със сметката, посочил и Д. Р. С. от гр.***. По банковата
сметка на фирмата, през периода месец август – месец ноември 2011 год., са
постъпвали крупни суми под формата на плащания от клиенти като „П. - Т“ АД, „О.-К“
ООД, „М.“ ООД, „К….К“ АД, ЕТ “М.“ и др. Същите били теглени в брой от подсъдимия
Т.Г. незабавно в деня на постъпването им. Същевременно не е установено налично
плащане по нито една от горепосочените процесни фактури.
През инкриминирания
период от време, като управител на „Б.“ ЕООД бил вписан В. Д. Х. с ЕГН: **********.
Същият е обявил за изгубена лична карта с № *****, издадена 15.04.2002 год. В
договора от 16.11.2010 год. за продажба на дружествени дялове т.е. за
прехвърляне на дяловете на „Б.“ ЕООД, в данните на В. Х. е посочен № на лична
карта ******, издадена на 07.04.2008 год., от която лична карта самият той
предоставя копие по време на разпит му в
досъдебното поризводство на 04.10.2012 год.
От Протокол за
извършена на „Б.“ ЕООД насрещна проверка № 02-1119268-01 от 24.02.2012 г. на ТД
на НАП гр.Варна е видно, че на 13.02.2012 г. е извършено посещение на адреса за
кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК, деклариран от това дружество в ТД на
НАП гр. Варна. При посещението не е бил открит управителя или лице за
получаване на съобщението. Съставен е бил Протокол № 1200594 от 13.01.2012 г. Впоследствие
е било извършено и второ посещение на същият адреса за кореспонденция и адрес
по чл.8 от ДОПК, деклариран от дружеството в ТД на НАП гр.Варна, за което обстоятелство
е изготвен Протокол № 1201164 от 24.01.2012 г. Поради не откриване на
упълномощено лице за контакт е изготвено Съобщение по чл.32 от ДОПК № К-1434-2
от 25.01.2012 г.
При извършената
проверка на „Б.“ ЕООД не са представени заверени копия на сключени договори и
анекси между фирмата и „С. П.“ ЕООД или други документи удостоверяващи
извършените доставки т.е. не са представени разпечатки на счетоводни сметки и
счетоводни регистри доказващи осчетоводяване на извършените доставки.
През инкриминирания
период от време, вписан управител на „К. И.“ ЕООД е бил Н. А. И. с ЕГН **********.
И.не знаел нищо за дейността на дружеството, на което се водел управител, тъй като
срещу сумата от 100 лв. бил подписал документите, касаещи дейността й. Свидетелят
С. А., действащ като пълномощник на „К. И.“ ЕООД, завява по време на разпита си
в досъдебното производство, че не си спомня нищо за това дружество, нито кога е
бил упълномощен да го представлява.
От Протокол за
извършена на „К. И.“ ЕООД насрещна проверка № 02-1119268-02 от 02.02,2012 г. на
ТД на НАП – гр.София е видно, че са били извършени две посещения на адреса за
кореспонденция на това дружество, но не е бил намерен нито управителя, нито
упълномощено от него лице. Било е изготвено Съобщение по реда на чл.32 от ДОПК
№ 0371-00-56 от 10.01.2012 г. На 26.01.2012 г. в ТД на НАП, офис „Възраждане“
се е явило упълномощен представител на дружеството на което е било представено ИПДПОЗЛ
№ 0371-00-56 от 30.12.2011 г. Дружеството не е представило исканите документи.
При извършената
проверка в информационния масив на НАП VAT 11 е констатирано, че за данъчен
период 01.10.2011 г. - 31.10.2011г., липсват отразени фактури в дневниците за
продажби и Справките-декларации по ЗДДС с получател „С. П.“ ЕООД.
През инкриминирания
период, вписан управител на „А. С.“ ЕООД е бил А. С. А. с ЕГН: **********,
който придобил фирмата на 29.08.2011 г. чрез договор за покупко-продажба от И.
А. Н.. А. не знаел нищо за дейността на фирмата, подписал е документите срещу
сумата от 200 лв. На името му били регистрирани няколко фирми, за прехвърлянето
на които получавал по 100-150 лв. Фирмите се водели на негово име само по
документи. А. не е имал достъп до счетоводна документация на дружествата, не е
подавал данъчни декларации, не е подписвал фактури и не е знаел какъв е
предмета на дейност. Не е знаел, къде се помещава офиса на дружеството, нито
кой води счетоводството.
От „А. С.“ ЕООД не са
били представени документи и счетоводни регистри от водена счетоводна отчетност
за извършени доставки и такива не са включени в дневника за продажби за
отчетния период.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Изложената
фактическа обстановка бе изведена от съда, въз основа на всички събрани в хода
на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства. Съдът се
съобрази с обстоятелството, че подсъдимият признава фактите и обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт и не желае събиране на допълнителни доказателства
за тях, поради което не извърши допълнителни действия по събиране на други
доказателства относно фактологията на обвинителния акт.
При установяване на
фактическата обстановка по делото, изложена по-горе, съдът се позова и на
самопризнанията на подсъдимия, направени в хода на съкратеното съдебно
следствие. Самопризнанието на подсъдимия относно фактите и обстоятелствата по
делото се подкрепя от приложените по делото, като писмени доказателства,
заверени копия от инкриминираните справки – декларации, дневници за продажби,
касаещи инкриминирания период от време, а също и протоколи за приемането им
(л.л. 21-37, т.І; л.л.8-36, т.ІV от ДП); справка от Търговския регистър относно
ТД „С. П.“ ЕООД (л.6, т.І от ДП); писмено заключение на вещо лице по назначена
в досъдебното производство съдебно-счетоводна експертиза; писмено заключение на
вещо лице по назначената в досъдебното производство съдебна графическа
експертиза; протоколи за разпити на свидетели; писмени доказателства,
удостоверяващи действията на служители на НАП по извършване на проверки
дейността на търговското дружество, представлявано и управлявано от подсъдимия,
както и на търговските дружества-контрагенти, посочени в инкриминираните
справки-декларации.
Събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства бяха
анализирани от съда в тяхната съвкупност и поотделно и ценени като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото, а така също и като
изготвени и приобщени към доказателствения материал при спазване изискванията
на НПК. Известното противоречие на показанията на свидетеля В. Х. със събраните
по делото писмени доказателства досежно придобиването на дружеството „Б.“ ЕООД
и подписването на книжа, свързани с дейността на това дружество, бе отчетено от
съда и преценено като резултат от нежеланието на този свидетел да се обвини в
извършването на престъпление. Впрочем, обстоятелствата, за които си противоречи
свидетелят, не са част от предмета на доказване в настоящото производство.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
І. По обвинението :
С
деянието си подсъдимият Т.Т.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.т.2, 6 и 7 вр.чл.26 ал.1 от НК, тъй като през
периода от 15.08.2011 год. до 15.12.2011 год. в гр.Бургас, при условията на
продължавано престъпление, в качеството си на управител на “С. П.” ЕООД с ЕИК *****,
избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 432 680,68 лв.
(четиристотин тридесет и две хиляди шестстотин и осемдесет лева и 68ст.),
представляващи дължим данък върху добавената стойност (ДДС) от данъчно
задълженото лице “С. П.” ЕООД, като използвал документ с невярно съдържание при
представяне на информация пред органите по приходите - отчетен регистър по
чл.124 ал.1 т.1 от ЗДДС (дневник за покупките), в който са отразени данъчни
фактури, с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит от
посочени доставчици “Б.” ЕООД с ЕИК *****, “К. И.” ЕООД с ЕЖ **** и “А. С.” ЕООД
с ЕИК*****с предмет на доставките “покупки”, без да са налице реални доставки
по смисъла на чл.6 и 9 от ЗДДС, а също и като потвърдил неистина в справки -
декларации (СД) по чл.125 от ЗДДС вх.№ 1537075 от 15.08.2011 год., вх.№ 1758771
от 14.09.2011 год, вх.№ 20453302 от 14.10.2011 год., вх.№ 2288384 от 14.11.2011
год. и вх.№ 2599247 от 15.12.2011 год. на ТД НАП Бургас, като приспаднал не следващ
се данъчен кредит в общ размер на 432 680.68 лв. по привидни доставки.
По делото безспорно е
установено, че към инкриминирания период от време, подсъдимият Г. е бил
управител и представляващ ТД „С. П.“ ЕООД, като в тази връзка следва да се
посочат всички писмени доказателства, съдържащи се в досъдебното производство,
установяващи извършените вписвания в партидата на дружеството в Търговския
регистър, а също и приложеното по делото „Съгласие с образец – подпис по чл.141
ал.3 от ТЗ“ (л.79, т.ІІІ от ДП), подписано лично от подсъдимия.
Безспорно
е установено от приложените по делото писма на ТД на НАП – Бургас, че ТД „С. П.“
ЕООД е данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС с всички, произтичащи от това
обстоятелство законови задължения, включително и относно подаването на
декларации и справки, предвидени в ЗДДС.
По
делото е безспорно установено, че на всяка от посочените от прокуратурата
конкретни дати, установяващи като продължителност целия инкриминиран период от
време, подсъдимият лично е подавал в ТД на НАП, от името на дружеството, което
управлява и представлява, процесните справки – декларации и дневници за
покупките, касаещи дейността на представляваното дружество – данъчно задължено
лице по ЗДДС. В тази връзка следва да се посочат, приложените по делото писмени
доказателства и най-вече, приложените в досъдебното производство протоколи за
приемане на данни, с които тези документи са били приемани фактически от
данъчните служители. В тези протоколи, в графата „Предал:“ се установяват
подписи, които съдебно-графическата експертиза безспорно установява, че са
положени от подсъдимия Г..
Писменото
заключение на вещото лице по назначената съдебно-графическа експертиза
безспорно установява, че инкриминираните документи – справките-декларации по
чл.125 от ЗДДС вх.№ 1537075 от 15.08.2011 год., вх.№ 1758771 от 14.09.2011 год,
вх.№ 20453302 от 14.10.2011 год., вх.№ 2288384 от 14.11.2011 год. и вх.№
2599247 от 15.12.2011 год. на ТД НАП Бургас, както и придружаващите ги дневници
за покупки и дневници за продажби, относими към същите данъчни периоди, са били
подписани от подсъдимия Г..
По
делото безспорно е установено от приложените дневници за покупки, касаещи
данъчните периоди месец юли до месец ноември 2011 година, че в тях са вписани
фактури, с цел доказване на реално несъществуващи сделки между търговски
дружества и дружеството, управлявано и представлявано от подсъдимия.
Несъществуването на декларираните сделки се доказва от следното:
Всички фактури,
издадени от ТД „Б.“ ЕООД за данъчните периоди месец юли – месец септември 2011
г., а именно фактура № 00000532 от 04.07.2011 год., фактура № 00000540 от 27.07.2011
год., фактура № 00000541 от 29.07.2011 год., фактура № 00000542 от 30.07.2011 год.,
фактура № ********** от 02.08.2011 год., фактура № ********** от 05.08.2011
год., фактура № ********** от 09.08.2011 год., фактура № ********** от
15.08.2011 год., фактура № ********** от 23.08.2011 год., фактура № **********
от 30.08.2011 год., фактура № ********** от 02.09.2011 год., фактура №
********** от 06.09.2011 год., фактура № ********** от 09.09.2011 год., фактура
№ ********** от 15.09.2011 год., фактура №
********** от 18.09.2011 год., Фактура № ********** от 23.09.2011 год., фактура
№ ********** от 25.09.2011 год и фактура № ********** от 29.09.2011 год., касаят
сделки, които реално не са били сключвани и осъществявани. Тези сделки са
отразени документално, но липсват каквито и да било доказателства, че посочените
страни по тях, действително са си разменяли престации, нещо повече – от тези
фактури не става ясно какъв е бил предмета на сделката, доколкото в тях липсва
конкретизация на закупената от „С. П.“ ЕООД стока или услуга. Следва да се
посочи, че съществуването на тези сделки е документално отразено само в
посочените дневници за покупки на дружеството, управлявано от подсъдимия –
липсват доказателства за физическото съществуване на самите фактури, доколкото
те като документи, не са били открити, респективно не са били предадени от
подсъдимия в хода на разследването. По делото липсват доказателства сумите по
тези фактури да са заплащани от дружеството на жалбоподателя било на ръка, било
по банков път – няма данни за парични нареждания от сметката на дружеството в
полза на „Б.“ ЕООД. Този доставчик също не е представил документи,
удостоверяващи реално осъществена доставка. Въпреки проведеното задълбочено
разследване, не са установени и свидетели, които биха могли да потвърдят
посредством своите показания, реалното осъществяване на сделките, отразени в
посочените по-горе фактури. Ето защо, правилен и доказан се явява правният
извод, направен от прокуратурата, че посочените дневници за покупките,
представени от подсъдимия, като документи, придружаващи инкриминираните
справки-декларации, представляват документи с невярно съдържание, тъй като удостоверяват
извършването на търговски сделки между данъчно задължени по ЗДДС лица, които
обаче реално не са били извършени.
Горните изводи са
относими и към фактурите, издадени от „К. И.“ ЕООД за данъчния период
месец октомври 2011 г., а именно фактура № ********* от 03.10.2011 год., фактура
№ ********* от 12.10.2011 год., фактура № ********* от 22.10.2011 год. и
фактура № ********* от 23.10.2011 год. И тук сделките съществуват, документално
отразени, в дневниците за покупки на дружеството, представлявано от подсъдимия,
като липсват каквито и да било доказателства, че посочените страни по тях,
действително са си разменяли престации. И тези фактури, подобно на цитираните
по-горе, издадени от „Б.“ ЕООД, не съществуват физически, доколкото не са
открити, респ.не са предадени на разследващите органи. И при тези сделки не става
ясно какъв е бил техният предмет, доколкото в тях липсва конкретизация на
закупената от „С. П.“ ЕООД стока или услуга. По делото липсват доказателства сумите
по тези фактури да са заплащани от дружеството на жалбоподателя било на ръка,
било по банков път – няма данни за парични нареждания от сметката на
дружеството в полза на „К. И.“ ЕООД. Този доставчик също не е представил
документи, удостоверяващи реално осъществена доставка. Въпреки проведеното
задълбочено разследване, не са установени и свидетели, които биха могли да
потвърдят посредством своите показания, реалното осъществяване на сделките,
отразени в посочените по-горе фактури. Ето защо, правилен и доказан се явява
правният извод, направен от прокуратурата, че дневника за покупките за месец
октомври 2011 г., представен от подсъдимия, като документ, придружаващ
инкриминираната справка-декларация за същия данъчен период, представлява
документ с невярно съдържание, тъй като удостоверява извършването на търговски
сделки между данъчно задължени по ЗДДС лица, които обаче, реално не са били
извършени. В тази връзка следва да се отбележи, че дневникът за покупките за
месец октомври 2011 г. е с невярно съдържание и доколкото в него е вписана
фактура № 00002464 с контрагент „М. П. К.“ ООД. Видно от направеното вписване,
посочената фактура е издадена от дружеството, управлявано от подсъдимия,
следователно, правилното й отразяване е в дневника на продажбите, а не на
покупките. По този начин, ДДС по тази сделка, който следва да бъде внесен от
дружеството на подсъдимия, е включен в правото на данъчен кредит на това
дружество.
Посочените по – горе
правни изводи, са относими и към фактурите, посочени в дневника за покупките на
С. П.“ ЕООД за месец ноември 2011 г. с издател „А. С.“ ЕООД - фактура №
********* от 29.11.2011 год. и фактура № ********* от 30.11.2011 год. Отново
тези фактури, макар и вписани в дневника, липсват физически, като липсват и
доказателства между посочените страни да е имало размяна на престации (и тук не
става ясно, какъв е бил действителния предмет на сделката т.е. каква е била
стоката или услугата, за която дружеството на жалбоподателя, се твърди, че е
заплатило на издателя на фактурата). По делото липсват доказателства сумите по
тези фактури да са заплащани от дружеството на жалбоподателя било на ръка, било
по банков път – няма данни за парични нареждания от сметката на дружеството в
полза на „А. С.“ ЕООД. Този
доставчик също не е представил документи, удостоверяващи реално осъществена
доставка. Въпреки проведеното задълбочено разследване, не са установени и
свидетели, които биха могли да потвърдят посредством своите показания, реалното
осъществяване на сделките, отразени в посочените по-горе фактури. Ето защо, правилен и
доказан се явява правният извод, направен от прокуратурата, че дневника за
покупките за месец ноември 2011 г., представен от подсъдимия, като документ,
придружаващ инкриминираната справка-декларация за същия данъчен период,
представлява документ с невярно съдържание, тъй като удостоверява извършването
на търговски сделки между данъчно задължени по ЗДДС лица, които обаче, реално
не са били извършени.
Видно от приложените
по делото като писмени доказателства инкриминирани справки-декларации,
подсъдимият чрез тях е потвърдил неистина, а именно формираната въз основа на
представените дневници за покупки, за данъчните периоди юли – ноември 2011 г., невярна
представа, че между представляваното от него търговско дружество и дружествата
„Б.“ ЕООД, „К. И.“ ЕООД и „А. С.“ ЕООД са били осъществени реални търговски
сделки и за тях са издадени действителни фактури. Тези неверни обстоятелства са
били отразени и в инкриминираните справки-декларации, посредством вписването в
тях (в раздел „Б“) на уж платените от С. П.“ ЕООД суми по тези фактури, като
данни за упражняване право на данъчен кредит. Макар по делото да липсват
доказателства, подсъдимият физически да е попълнил декларациите по чл.125 от ЗДДС, той е осъществил изпълнителното деяние по чл.255 ал. 1 т. 2 предл.първо
от НК, доколкото е подписал и предал в ТД на НАП – Бургас инкриминираните
справки-декларации.
Приложените по делото
писмени доказателства установяват по несъмнен начин, че посредством подаването
в ТД на НАП – Бургас на посочените по-горе дневници за покупки за данъчните
периоди месец юли – месец ноември 2011 г., съдържащи невярна информация за
осъществени сделки между дружеството на подсъдимия и други търговски дружество
– мними контрагенти, а също и посредством подаването на съответните
справки-декларации по см. на чл.125 от ЗДДС относно същите данъчни периоди,
чрез които практически подсъдимият е потвърдил невярната информация, посочена в
дневниците, Г. постигнал целеният от него противоправен и общественоопасен
резултат – избегнал е плащането на данъчни задължения, които иначе е бил длъжен
да плати. Това е станало, като Г. е приспаднал неследващ му се данъчен кредит.
Механизмът на осъществяване на престъплението е следният:
Фактурите, издадени
от търговските дружества „Б.“ ЕООД, „К. И.“ ЕООД и „А. С.“ ЕООД, посочени в
дневниците за покупки на С. П.“ ЕООД за данъчните периоди месец юли – месец
ноември 2011 г., целят да докажат пред данъчните органи наличието на облагаеми по
ЗДДС сделки, макар същите реално да не са били осъществени. Тези фактури
обосновават още възможността С. П.“ ЕООД да се представи пред данъчните органи
като регистрирано по ЗДДС лице, което е получило стоки и услуги по облагаема
доставка, следователно – като лице, което отговаря на условията, посочени в
чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба, такива лица имат право да
ползват данъчен кредит т.е. имат право да приспаднат от данъчните си задължения,
сумата по данъка, който е начислен по облагаемата доставка.
Видно от
представените по делото като писмени доказателства инкриминирани
справки-декларации по чл.125 от ЗДДС, чрез тях подсъдимият е декларирал,
реализирани от дружеството му продажби, за които дължи внасяне на ДДС (раздел
„А“ от справката-декларация – „Данни за начислен данък върху добавената
стойност“). Тези суми, се потвърждават от приложените към справките дневници за
продажби, касаещи съответните данъчни периоди. В раздел „Б“ на тези
справки-декларации („Данни за упражнено право на данъчен кредит“), дружеството
„С. П.“ ЕООД е посочило различни суми (за съответния данъчен период), които се
явяват сбор от начисления ДДС по мнимите сделки с посочените по-горе търговски
дружества. Видно от справките-декларации по чл.125 от ЗДДС, дължимият за
внасяне от „С. П.“ ЕООД данък добавена стойност от реализираните от дружеството
продажби за всеки данъчен период, е равен или почти равен (с много малки
разлики) на сумата, която подсъдимият иска да се приспадне като данъчен кредит
за същия този данъчен период. По този начин, чрез прихващането по чл.68 ал.1
т.1 от ЗДДС практически се получава, че „С. П.“ ЕООД не дължи за конкретния
данъчен период ДДС за внасяне в републиканския бюджет. Подсъдимият обаче, не е
имал право да ползва данъчен кредит (налице е забрана по чл.70 ал.5 от ЗДДС),
тъй като данъкът е бил начислен неправомерно – липсват реални сделки, които да
бъдат облагаеми по този закон. Чрез използването на данъчния кредит,
подсъдимият е избегнал внасянето на ДДС, което иначе е бил длъжен да направи,
поради реализирани от него декларирани продажби – при тези продажби, сделките
са били обложени с ДДС, като този данък е бил платен от купувача посредством
включването му в продажната цена, получена от „С. П.“ ЕООД. Ето защо,
дружеството, управлявано от подсъдимия, практически се е обогатило от
нарушаване забраната по чл.70 ал.5 от ЗДДС – по отношение на декларираните от
дружеството продажби, „С. П.“ ЕООД се явява доставчик по облагаема доставка и дължи
внасяне на данък съгласно чл.82 ал.1 от ЗДДС. Видно от заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, общият размер на данъчните
задължения, които дружеството, управлявано от подсъдимият е следвало да внесе в
бюджета възлиза на 432 680.68лв. (четиристотин тридесет и две хиляди
шестстотин и осемдесет лева и 68ст.). Тази сума, предвид разпоредбата на чл.93 т.14
от НК, следва да се квалифицира като данък в особено голям размер. Това от своя
страна обуславя правилно посочената от прокуратурата правна квалификация на
деянието на подсъдимия като престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.т.2, 6 и 7 от НК.
Съдът намира за
правилен и доказан правният извод, направен от прокуратурата, че деянието на
подсъдимия Г. представлява продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1
от НК. Доколкото от доказателствата по делото се установява, че подсъдимият, в
рамките на непродължителен период от време – от 15.08.2011 г. до 15.12.2011 год.,
ежемесечно, в рамките на определения от в чл.125 ал.5 от ЗДДС срок, е подавал
справки-декларации и дневници за покупки по см. на чл.125 от ЗДДС, следва се
приеме, че всеки месец, с подаването на конкретната справка-декларация,
придружена със съответния дневник за покупки, Г. е осъществявал отделно
престъпление по чл.255 ал.3 вр.ал.1 т.т.2, 6 и 7 от НК (само по отношение на
деянието, извършено на 15.08.2011 г. квалификацията е по чл.255 ал.1 т.т.2, 6 и
7 предвид размера на приспаднатия данъчен кредит). Доколкото е налице и
еднородност на вината, а деянията са извършени през непродължителни периоди от
време и при една и съща обстановка, следва да се приеме, че всяко едно от
последващите деяния на подсъдимия Г. се явява логично продължение на
предшестващото т.е. налице е продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1
от НК.
Престъплението е
извършено при пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му
последици. Този извод на съда се основава както на събраните по делото
доказателства, така и на цялостното поведение на подсъдимия преди и по време на
извършване на престъплението, което от своя страна обективира умисъла. Подсъдимият
е бил управител на дружеството и негов представляващ, и като такъв е бил наясно
с търговската дейност на „С. П.“ ЕООД – същият е оперирал и с банковата сметка
на дружеството, и е извършвал тегления. Безспорно е установено, че именно той е
подписал инкриминираните документи, следователно, бил е наясно със съдържанието
им и по-точно с факта, че същите съдържат неверни обстоятелства. При това
положение, подавайки ги в ТД на НАП – Бургас, Г. е съзнавал, че ще създаде
невярна представа относно действителната търговска дейност на дружеството и
неговите реални контрагенти. Подсъдимият е съзнавал и факта, че декларирайки
недействителни сделки, ще избегне плащането/внасянето на дължим от дружеството
му ДДС – това знание се потвърждава от наличието на подпис на подсъдимия върху
СД по чл.125 от ЗДДС, в които е записано, че се дължи нула лева внасяне на ДДС.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението – ниска правна култура,
несъобразяване с установените в закона правила за внасяне и приспадане на ДДС,
желание за облагодетелстване по непозволен от закона начин.
ІІ. По наказанието :
Съдът прецени като
обстоятелство, което смекчава отговорността на подсъдимия, неговото чисто
съдебно минало, тъй като установи, че по предходното му осъждане е настъпилата
реабилитация по право. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът прецени
и добрите характеристични данни на подсъдимия – същият е постоянно трудово
ангажиран, липсват данни срещу него да са водени наказателни или
административно-наказателни производства за други, извършени от него
престъпления или провинения, както преди инкриминираното деяние, така и след
неговото извършване. Съдът не отчете, направените в съдебната зала самопризнания
на подсъдимия за фактите по делото като смекчаващо отговорността обстоятелство,
тъй като те са предпоставката за разглеждане на делото по благоприятната за
подсъдимите процедура по глава ХХVІІ от НПК. В тази връзка, съдът не приема за
основателно искането на защитника на подсъдимия, като смекчаващо отговорността
обстоятелства да бъде прието процесуалното поведение на подсъдимия и по време
на досъдебното производство. Процесуалното поведение на подсъдимия като
обвиняем и информацията, която е представил по време на разпита си като
обвиняем, трудно могат да се нарекат „съдействие за разкриване на истината“.
Разбира се, какво процесуално поведение ще предприеме подсъдимият по време на
наказателното производство, е негово право, то е обусловено от възприетата от
него линия на защита и не може да бъде тълкувано в негова вреда. Право на съда,
обаче, е да прецени, дали това поведение следва да бъде тълкувано в негова
полза, чрез зачитането му като смекчаващо отговорността обстоятелство, а
преценката на съда почива на реално стореното от подсъдимия по време на
досъдебното производство за бързото разкриване на престъплението. И все пак,
съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство признанието на вината,
декларирано от подсъдимия, което свидетелства, че същият се разкайва за
извършеното.
Съдът не приема за
основателно искането на защитника на подсъдимия да бъде зачетено като
смекчаващо отговорността обстоятелство продължителността на наказателното
производство в неговата досъдебна фаза. Действително, в конкретният случай,
досъдебното производство е продължило доста дълго – от началото на 2012 г. до
края на 2017 г., когато е внесен обвинителния акт в съда. Следва да се
отбележи, обаче, че подсъдимият е бил разпитан като свидетел в края на 2015 г.,
а е бил привлечен като обвиняем на 23.11.2016 г., като преди това спрямо него
не са предприемани някакви принудителни мерки и следствени действия като обвиняем.
Следователно, липсват данни, за него да са настъпили някакви неблагоприятни
последици от предшестващите привличането му като обвиняем,
процесуално-следствени действия, които да са довели до неразумно дълго
провеждане на наказателно производство спрямо него. В тази връзка, следва да се
отчетат и особеностите на престъплението, за което се провежда разследването,
които обуславят и по продължително събиране на писмени доказателства от
различни лица, които не са и страни в процеса.
Съдът не приема за
основателно искането на прокуратурата за зачитане като отегчаващо отговорността
на подсъдимия обстоятелство, невъзстановяването на вредите, причинени от
престъплението. Както правилно посочва защитникът на подсъдимия, заплащането на
неплатеното данъчно задължение е обстоятелство, което квалифицира деянието на
подсъдимия по привилегирования състав на чл.255 ал.4 от НК, предвиждащ по-леко
наказание, съобразно принципната квалификация на деянието по ал.1 и 2 или по
ал.3 на чл.255 от НК. Следователно, неплащането на данъчното задължение, не
може да се отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете единствено размерът на неплатеното
данъчно задължение, което надвишава в десетки пъти минималната сума от 12 000
лева, която обуславя квалификацията „особено големи размери“ по смисъла на
чл.93 т.14 от НК.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази
с основните принципи, които гарантират налагането на справедливо наказание –
принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията.
С оглед изискванията
на чл.54 ал.1 от НК, съдът анализира събраните по делото доказателства, за да
прецени степента на обществена опасност на дееца и на извършеното от него
престъпление. Съдът прецени, предвид добрите характеристични данни, че
обществената опасност на подсъдимия не е по-висока от обичайната за този вид
престъпления. Неоснователно е обаче да се твърди, както прави това защитника на
подсъдимия, че последният е с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайната. Не следва да се забравя, че подсъдимият някога е бил осъждан за
извършване на престъпление. Вярно е, че по отношение на това наказание е
настъпила реабилитация, но това обстоятелство все пак е индиция, че вземането
на решение за извършване на престъплението, предмет на настоящото производство,
не е по своето естество изолиран случай от живота на подсъдимия. От друга
страна, степента на обществена опасност на самото престъпление, оказва своето
влияние върху обществената опасност на самия извършител – Г. е решил да извърши
престъпление, което съществено засяга, важни за обществото отношения, свързани
с финансовата и данъчна сигурност в държавата – за тяхната ненакърнимост, гражданското общество следи
много внимателно.
Обществената опасност
на извършеното от подсъдимия престъпление е по-висока от обичайната за този вид
престъпления. Причинената на държавата имуществена вреда, изразяваща се в не
постъпване в републиканския бюджет на дължим за внасяне ДДС, е в изключително
високи размери т.е. чрез престъплението значително са засегнати защитените
обществени отношения. От друга страна, не следва да се пренебрегват и
обстоятелствата, свързани с механизма на извършване на престъплението –
използвани са търговски дружества, които реално не извършват никакви действия,
а са създадени единствено за съдействие при извършване на такъв вид
престъпления; подсъдимият е проявил хладнокръвие и настойчивост, като за един
сравнително кратък период от време (около пет месеца), той е приспаднал не
следващ се на дружеството данъчен кредит в изключително големи размери,
престъпното деяние е преустановено, поради започналата от ТД на НАП – Бургас
проверка. Като повишаващо степента на обществена опасност на деянието обстоятелство,
следва да се прецени и наличието на няколко квалифициращи престъплението
признака, посочени в чл.255 ал.1 от НК.
Предвид всички посочени по-горе обстоятелства,
индивидуализиращи отговорността на подсъдимия, като се съобрази и с
обществената опасност на подсъдимия и на извършеното от него деяние, съдът
прие, че следва да определи наказанието на подсъдимия по правилата на чл. 54 от НК, доколкото не установи наличието на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства.
Ръководен от горното
и с оглед постигане целите на генералната и специална превенция, съдът на
основание чл. 255 ал.3 вр.чл. 255 ал.1 т.т.2, 6 и 7 от НК вр.чл.26 ал.1 от НК
вр.чл.54 от НК, определи на подсъдимия наказание лишаване от свобода при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер под средния, към
минималния, определен от закона, а именно четири години и шест месеца лишаване
от свобода.
Предвид проведеното
съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 т.2 и сл. от НПК, съдът приложи
разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК и намали с една
трета определеното наказание лишаване от свобода.
Съдът
прецени, че редуцираното по правилата на чл.58А ал.1 от НК наказание в размер
на три години лишаване от свобода, подсъдимият Г. следва да изтърпи ефективно.
Съдът прие за неоснователно искането на защитата на подсъдимия за прилагане
разпоредбата на чл.66 от НК. Действително, формални пречки за това липсват,
доколкото подсъдимият е неосъждан, а определеното му наказание е в границите, посочени
в чл.66 ал.1 от НК. Въпреки това съдът намира, че за постигане целите на
наказанието, подсъдимият Г. следва да го изтърпи ефективно. Посочените от
защитника добри характеристични данни, не са достатъчни, за да обосноват извод,
че подсъдимия ще се поправи и превъзпита и без ефективното изтърпяване на
наложеното му наказание. Както бе посочено по-горе, предходното осъждане и
настъпилата впоследствие негова реабилитация, очевидно не са били достатъчно
силен аргумент против при вземане на решението за извършване на новото
престъпление. Не е бил достатъчно силен аргумент против и факта, че Г. е
трудово ангажиран на постоянна работа, за която получава и средства за
препитание. Предвид тези обстоятелства, а и предвид целенасочеността и
упоритостта при извършването на престъплението, спрямо подсъдимият следва да се
подходи с по-силна репресия, за да се гарантира постигането на специалната
превенция. От друга страна, въпросът за прилагането на чл.66 от НК, следва да
се анализира и от гледна точка на генералната превенция. За да може една
санкция да въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото, тя трябва да бъде преди всичко справедлива, т. е. обемът
наказателна принуда спрямо подсъдимия трябва да съответства не само на неговата,
но и на извършеното деяние обществена опасност и морална укоримост. Не може да се игнорира въздействието, което престъплението,
извършено от подсъдимия има по отношение на останалите граждани, особено като
се има предвид, че то е от тази категория престъпления, които стават все
по-често явление и изискват по-интензивна реакция. Не може да бъде
пренебрегнато обстоятелството, че престъпленията от този раздел сочат на една
динамичност в разпространението им. Това предпоставя необходимостта наложеното
наказание да осигури въздействие не само на дееца, но и по отношение на
останалите членове на обществото. Доколкото подс. Г. е осъществил деяние, което
демонстрира висока степен на обществена опасност, той не може да бъде поправен
и превъзпитан без ефективно изтърпяване на наложеното наказание. Неговите добри
характеристични данни, както и по-ниската му степен на обществена опасност, са
били достатъчно добре оценени, чрез размера на наложеното му наказание,
определен към законоустановеният му минимум.
Предвид размера на наказанието, което подс.Г. следва да
изтърпи ефективно – три години лишаване от свобода, съдът прие, че е налице
хипотезата на чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, поради което определи подсъдимият Г. да
изтърпи наложеното му наказание лишаване от свобода при първоначален ОБЩ режим.
Съдът съобрази, че в Особената част на НК, за извършеното от
подсъдимия Г. престъпление, е предвидено кумулативното налагане на наказанието
„конфискация на част или на цялото имущество на виновния“. В тази връзка, съдът
намира, че представените по делото доказателства не сочат конкретно имущество,
принадлежащо на подсъдимия Г., спрямо което би могло да се насочи изпълнението
на това наказание. Ето защо, съдът намери, че в конкретния случай е налице
възможността да се позове на разпоредбата на чл.45 ал.1 от НК, поради което не
наложи на подсъдимия Г. наказанието „конфискация“.
С оглед правилата на
процеса, съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на ОД
МВР Бургас сумата от 681.25 лв. (шестстотин осемдесет и един лева и двадесет и
пет стотинки) за направените в хода на досъдебното производство разноски за
експертизи.
Ръководен от
гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: