№ 9496
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Д. ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110167953 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу О. З. В., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 52146/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 20
000,00лв., представляваща главница, предявена като част от вземане в общ размер от
32 645,01лв., ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до изплащане на вземането, 1
624,25лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.10.2021г. до 02.08.2022г.
и 243,99лв., представляваща лихва за забава върху претендираната главница за
периода от 14.10.2021г. до 26.09.2022г.
Ищецът твърди, че между /фирма/, в качеството на кредитодател, и ответника, в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит №
4742531 за сумата от 32 645,01лв., като бил уговорен фиксиран годишен лихвен
процент от 5,50%. Ответникът се задължил да върне кредита на 107 месечни
анюитетни вноски с краен срок за погасяване 14.07.2030г. След усвояване на кредита,
ответникът не погасил две последователни месечни вноски, поради което кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем, за което бил уведомен на 02.08.2022г. На 19.05.2022г.
между кредитодателя и ищцовото дружество бил сключен договор за цесия, с който
вземанията по процесния договор били прехвърлени на ищеца, за което ответникът бил
уведомен на 02.08.2022г. Ответникът изпаднал и в забава и дължал мораторна лихва.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба извън срока по чл. 131, ал. 1
ГПК чрез представител, за който няма приложено пълномощно и такова не е
представено в указания от съда срок. Ето защо, на основание чл. 101, ал. 3 ГПК това
действие следва да се счита за неизвършено, за които последици ответникът е
предупреден с определението от 02.03.2023г. /л. 54/.
В отговора на исковата молба се излагат съображения за неоснователност на
исковете. Прави се възражение за нищожност на договора за кредит поради липса на
1
съгласие, като се твърди, че ответникът не е сключвал такъв договор за кредит.
Оспорва да е усвоявал сумата по кредита. Прави възражение за нищожност на договора
поради противоречието му със ЗПК и ЗЗП, тъй като при сключването му кредиторът не
го е уведомил за всички условия на кредита, а самият договор бил с неясни и
неразбираеми за него изречения. Оспорва вземането по кредита да е изискуемо и
дължимият размер да отговоря на претендирания от ищеца. Посочва, че не е получавал
уведомление за предсрочна изискуемост и уведомление за цесия.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото е представен договор за потребителски кредит №
4742531/09.09.2021г. /л. 8-17/ между /фирма/ и О. З. В., съгласно който на физическото
лице се отпуска кредит в общ размер от 32 645,01лв., който следва да бъде върнат на
107 месечни вноски от по 396,56лв. всяка. Предвиден е фиксиран ГЛП от 5,50% и ГПР
от 5,64%. Уговорен е падеж на всяка вноска на 14-то число от месеца и обща дължима
сума от потребителя от 41 566,86лв. Към договора е изготвен подробен погасителен
план, в който са описани размер на вноската и какви погасявания се правят с нея
(главница и лихва), падеж, брой, остатък на задължението след всяко плащане, ГПР,
ГЛП, общ размер на кредита и краен срок за погасяването му. Както в договора, така и
в погасителния план фигурират имената на потребителя – О. З. В. и са положени
подписи на мястото за потребител, които не са оспорени надлежно по реда на чл. 193
ГПК и не е проведено доказване, че не принадлежат на сочения за техен автор, с оглед
на което съдът намира, че са изпълнени именно от това лице. Ето защо, между страните
е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски кредит с посочените
по-горе параметри.
От допуснатото, изслушано и прието заключение по съдебно-счетоводна
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема като обективно и
компетентно дадено, се установява, че задължението по процесния договор за кредит
представлява остатъчен дълг по предходен потребителски кредит №
4358541/11.11.2020г., който е реструктуриран в настоящото кредитно задължение.
Вещото лице посочва, че в изпълнение на договора за кредит, на 14.09.2021г. е
извършено едно единствено погасяване от страна на кредитополучателя на сума в
размер от 19,95лв., с която е погасена договорна лихва. Експертът разяснява, че
размерът на незаплатената главница при наличие на предсрочна изискуемост към
02.08.2022г. възлиза на 32 645,01лв., незаплатената договорна лихва е равна на
1572,75лв. за периода 14.10.2021г.-02.08.2022г. и размерът на лихвата за забава върху
претендираната в настоящото производство главница от 20 000лв. възлиза на 380,02лв.
за периода 14.12.2021г.-26.09.2022г.
По делото е представен договор за цесия от 19.05.2022г., скючен между /фирма/,
в качеството на цедент, и /фирма/, в качеството на цесионер, с който на ищцовото
дружество са прехвърлени вземанията по процесния договор за кредит.
На 02.08.2022г. ответникът е уведомен за извършената цесия и за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, видно от представената обратна разписка /л. 28/, на
която са ръчно изписани трите имена на ответника и е положен подпис. С оглед на
това, същият е редовно уведомен както за предсрочната изискуемост на кредита, така
за смяната на кредитора по него посредством сключения договор за цесия.
2
При горните факти, съдът приема, че между цедента и ответника в настоящото
производство е сключен валиден договор за потребителски кредит по чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Както се посочи по-горе, тъй като отговорът на исковата молба е подаден извън срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК и от лице без представителна власт, като не е представено
пълномощно в предоставения срок, това действие следва да се счита за неизвършено и
изложените в отговора възражения не следва да бъдат обсъждани. Но за пълнота следва
да се посочи, че при извършена служебна проверка съдът не намира основания за
нищожност на целия договор за потребителски кредит или на отделни клаузи от него.
В договора са описани всички важни условия по него на ясен и разбираем език с
еднакъв шрифт. Към него е налице погасителен план, в който подробно са описани
реквизитите на договора, лихвеният процент, дължимите вноски по размер и вид,
каква част от задълженията се погасява с всяка от тях, какъв е остатъкът и кога е
крайният срок за издължаване. По ясен начин е уговорена дължимостта на
възнаградителна лихва във фиксиран размер за целия срок на договора. Не са налице
клаузи, които умишлено да въвеждат потребителя в заблуждение или по друг
недопустим начин да накърнят правата му, включително на достатъчна
информираност.
С оглед изложеното, процесният договор за кредит валидно е обвързал страните
и ответникът като кредитополучател дължи връщане на заетата сума, заедно с
уговореното възнаграждение. Предвид че към датата на уведомлението за предсрочна
изискуемост ответникът е имал изискуеми и неплатени задължения по договора,
дружеството е имало право да обяви кредита за предсрочно изискуем и го е сторило
чрез надлежното връчване на уведомлението. С оглед на това, от този момент
ответникът дължи пълния размер на неиздължената главница, който възлиза на
32 645,01лв. В настоящото производство се претендира само част от нея, а именно
20 000лв., като искът се явява изцяло основателен, доколкото не са налице
доказателства за погасяването й чрез плащане или по друг начин.
По отношение на договорната възнаградителна лихва, в настоящото
производство се претендира такава в размер на 1624,25лв. за периода 14.10.2021г.-
02.08.2022г., а според заключението по ССчЕ, за този период същата възлиза на сумата
от 1572,75лв. Ето защо, този иск се явява основателен до този размер и подлежи на
отхвърляне за разликата до пълния предявен от 1624,25лв.
Ищецът претендира и лихва за забава върху предявената главница от 20 000лв. в
размер от 243,99лв. Вещото лице по ССчЕ посочва, че лихвата за забава върху
неплатената главница от 20 000лв. за периода от 14.12.2021г. до 26.09.2022г. възлиза на
380,02лв. Доколкото в настоящото производство се претендира по-нисък размер и
съдът е обвързан от искането с оглед действащия в гражданския процес принцип на
диспозитивното начало, този иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 437,36лв. за
държавна такса и 180лв. за адв. възнаграждение. Възражението на ответника за
прекомерност е неоснователно с оглед цената на исковите претенции. От общия размер
на разноските – 617,36лв., на ищеца следва да се присъдят 615,90лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 477,61лв. за
държавна такса и 400лв. депозит за експертиза. От общия им размер – 877,61лв., следва
да му се присъдят 875,54лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски в заповедното и исковото
3
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 86 ЗЗД от
/фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено място/,
срещу О. З. В., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52146/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав,
а именно: 20 000,00лв., представляваща главница, предявена като част от вземане в
общ размер от 32 645,01лв., по договор за потребителски кредит №
4742531/09.09.2021г., сключен с /фирма/, ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до
изплащане на вземането, 1 572,75лв., представляваща договорна лихва за периода от
14.10.2021г. до 02.08.2022г. и 243,99лв., представляваща лихва за забава върху
претендираната главница за периода от 14.12.2021г. до 26.09.2022г., които вземания са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия, като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва
за разликата над уважения размер от 1 572,75лв. до пълния предявен от 1
624,25лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 О. З. В., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на
управление /населено място/, сумата от 615,90лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 875,54лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4