Р Е Ш
Е Н И Е
№………………/09.12.2020
г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-10 състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Анелия
Груева, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 1522 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по искова молба на СГП за заличаване на ПП Б.Н.Д.С.„Ц.Б.“,
рег. по ф. дело 6553/2006 г. на СГС, VI- 16 състав.
В исковата молба
прокурор при СГП твърди, че ПП Б.Н.Д.С.„Ц.Б.“ следва да бъде разпусната, тъй
като в продължение на повече от пет години от последната й съдебна регистрация
не била участвала в избори за централни и местни органи на властта, което се
установявало от публичния регистър на ЦИК и представените към исковата молба
списъци на регистрирани/допуснати партии и коалиции за участие в избори за
периода 2015 - 2020 година. Изложените факти се субсимирали под хипотезата на
чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП и налагали разпускане на партията.
В съдебно заседание
прокурорът не поддържа иска.
Ответникът – ПП Б.Н.Д.С.„Ц.Б.“,
в представен отговор оспорва иска. Твърди, че „участие в избори“ по смисъла на
разпоредбата на чл. 40, ал.1, т.3 от ЗПП следва да се тълкува във връзка с
правилата на Изборния кодекс, а именно, че се касае за заявка за участие в
избори, чрез подаване на заявление за регистрация пред ЦИК. Отказът на ЦИК за
допускане до участие не следва да се приравнява на неучастие по смисъла на чл.
40, ал.1, т.3 от ЗПП. Ответникът, с точно наименование ПП Б.Н.Д.С.„Ц.Б.“, а не
ПП Български национален съюз „Ц.Б.“, както е посочил неправилно ищеца СГП, е
подал заявление за участие в изборите за общински съветници и кметове през 2015
г. и е регистрирана за участие, подадено е заявление за участие в изборите за
народни представители през 2017 г., но е постановен отказ от ЦИК, подадено е и
заявление за участие в изборите за общински съветници и кметове през 2019 г.,
но по независещи от партията обстоятелства ЦИК не е разгледал заявлението. Сочи
се и, че видно от фирменото дело на партията, че последните съдебни регистрация
на партията е на 04.04.2018 г., на 29.10.2018 година, т.е не е минал
предвидения от закона 5 годишен период от последната регистрация.
Съдът, след като
взе предвид доводите на ищеца и прецени събраните по делото доказателства,
съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното:
Предявен е
конститутивен иск с правна квалификация чл. 40, ал. 1, т. 3от ЗПП.
Съгласно чл.40, ал.1,
т.3 от ЗПП Софийски градски съд постановява разпускане на политическа партия в
случаите, когато повече от пет години от последната ѝ съдебна регистрация
не е участвала в избори за народни представители, за президент и вицепрезидент,
за членове на Европейския парламент от Република България или за общински
съветници и кметове.
Ответникът по иска
- ПП Б.Н.Д.С.„Ц.Б.“ е политическа партия, регистрирана в регистъра на
политическите партии при СГС по ф.дело 6553/2006 година.
По делото са
събрани данни – справка от ЦИК от 18.11.2020 г., че партията е подала заявление
под номер 14 за регистрация за участие в изборите за народни представители на
26.03.2017 г., но с решение 4269-НС/08.02.2017 г. ЦИК е отказала да регистрира
партията за участие в тези избори.
По делото са
представени и документи – заявление за регистрация на партия Б.Н.Д.С.„Ц.Б.“ в
изборите за общински съветници и за кметове на 27.10.2019 година, вх.номер на
ЦИК МИ-10-73/12.09.2019 година. Представено е и писмо от ЦИК, изх. номер
МИ-10-81/12.09.2019 г., подписано от председателя на ЦИК, изпратено до партия Б.Н.Д.С.„Ц.Б.“.
В писмото е посочено, че във връзка с
получени документи, изпратени от партията, вх. номер на ЦИК МИ-10-73/12.09.2019
година за регистрация на партия за участие в изборите за общински съветници и
кметове, че документите постъпили след определения срок от закона – 11.09.2019 г.,
поради което и следва да се оставят без разглеждане.
С оглед така
установените факти Съдът намира, че в конкретния случай не се установява
наличието на предпоставките за основателност на конститутивния иск по чл. 40,
ал.1, т.3 от ЗПП.
Основният въпрос по
делото е за установяване съдържанието на „участие в избори“ по смисъла на
цитираната разпоредба.
Както е посочил и
ВКС в решение № 121 от 04.07.2016 г. по т. д. № 1324/2016 г., ТК, ІІ ТО на ВКС,
отказът на ЦИК за недопускане до участие в избори не може да се приравни на
неучастие в избори по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП. Регистрирането на
политическите партии и обявяването им от ЦИК е една от фазите на изборния
процес, етап в организацията на изборите. Този етап се предхожда от
допълнителни дейности, които всяка политическа партия извършва с цел да бъде
регистрирана в ЦИК и да издигне свои кандидати в изборите. Тези дейности са
свързани с конституционните функции, възложени на партиите - да съдействат за
формиране и изразяване на политическата воля на гражданите и по този начин да изразяват
интересите на отделни социални групи. Една от тези дейности в изборния процес
представлява изготвянето на списък, съдържащ имената, единния граждански номер
и саморъчен подпис на избиратели, подкрепящи регистрацията, и подаването на
заявление за регистрация в ЦИК.
В настоящия случай
е установено, че ответната партия е подала заявление за участие в изборите за
народни представители през 2017 г., като е представила и списък с подписи на
3279 избиратели, както и заявление за участие в избори за кметове и общински
съветници през 2019 г., като е представила списък със саморъчните подпис на 2
632 избиратели. Т.е налице е изразена воля за участие в изборния процес, чрез
активно участие в неговия първи етап.
Нещо повече – установява
се, че партията е допусната за участие и е участвала в изборите за общински съветници и кметове на 25.10.2015
г., което само по себе си води до извод, че към датата на подаване на иска –
12.08.2020 г. все още не е изтекъл изисквания по закон 5 годишен срок на
неучастие в избори, дори и ако не се разглежда въпросът за другата предпоставка
за основателност на иска – датата на последната регистрация.
Както е посочено и
в цитираното решение на ВКС, политическите партии са форма на сдружаване с
важна роля за правилното функциониране на демокрацията и предвид тяхната роля,
всяка предприета срещу тях мярка засяга не само свободата на сдружаване, но
вследствие на това и демокрацията в съответната държава. Поради това разпоредбата
на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП следва да се тълкува стеснително. Отказът на ЦИК за
недопускане до участие в избори на Политическа партия Б.Н.Д.С.„Ц.Б.“ при
активни действия за участие в изборния процес от страна на политическата партия
не може да бъде приравнен на неучастие на партията в изборния процес по смисъла
на чл. 40, ал. 1, т. 3 ЗПП.
Константна е
практиката и на ЕСПЧ по приложение на чл.11, ал.2 от ЕКПЧ във връзка с
възможностите на държавата да влияе върху политическите процеси чрез активно
поведение, засягащо процеса на регистрация, съотв. разпускане на политически
партии и че тези права следва да се упражняват, като се има предвид, както е
посочено в решението Ц.срещу България (дело 45963/99 ) (и цитираните там
решения на ЕСПЧ) - § 52, че „…С оглед на съществената роля, която политическите
партии играят за правилното функциониране на демокрацията (виж Обединена
комунистическа партия на Турция и др. [United Communist Party of Turkey
and Others], цитирано по-горе, стр. 17, § 25), е необходимо изключенията,
посочени в т. 2 на член 11 да бъдат тълкувани ограничително; когато са
засегнати политически партии; само убедителни и абсолютно наложителни причини
могат да обосноват ограничения за свободата на сдружаване на такива партии
(виж Партия на свободата и демокрацията срещу Турция [Freedom and
Democracy Party (ÖZDEP) v. Turkey [GC], № 23885/94, § 44, EСПЧ 1999‑VIII). За установяване, дали е
налице необходимост в съответствие със значението на чл. 11, ал. 2,
договарящите държави имат само ограничени рамки за преценка, което върви заедно
с строгото европейско наблюдение, както върху законите, така и върху решенията,
постановявани в тяхно изпълнение, включително тези, постановени от независими
съдилища (виж Обединена комунистическа партия на Турция и др. [United
Communist Party of Turkey and Others], стр. 22, § 46; и Сидиропулос и
други [Sidiropoulos and Others], стр. 1614‑15, § 40, и двете
цитирани по-горе)…..“.
По изложените
съображения, Съдът намира, че предявеният иск е неоснователен. Следва да се
отбележи, и че след събраните по делото доказателства, от страна на СГП искът
не се поддържа.
Не е налице и другата
предпоставка за основателност на иска – последната регистрацията на ответната
партия е от 29.11.2019 година, след която дата безспорно няма период от 5
години на неучастие в избори.
Относно разноските
При този изход на
производството, ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски на ответника в
размер на 600 лева за адвокатско възнгарждение. Направено е възражение за
прекомерност, но с оглед разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.4 от Наредба 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възражението е
неоснователно.
Водим от горното,
Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА
срещу ПП Б.Н.Д.С.„Ц.Б.“,
рег. по ф. дело 6553/2006 г. на СГС, VI- 16 състав, съдебен адрес:***, адв. П.П., иск с правно основание
чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за политическите партии за разпускане на ПП
Б.Н.Д.С.„Ц.Б.“, рег. по ф. дело 6553/2006 г. на СГС, VI- 16 състав.
ОСЪЖДА П.НА
Р.Б., чрез Софийска градска прокуратура да заплати на ПП
Б.Н.Д.С.„Ц.Б.“, рег. по ф. дело 6553/2006 г. на СГС, VI- 16 състав, съдебен адрес:***, адв. П.П., разноски по делото в
размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението може да
бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, в 14-дневен срок от връчването му
от страните.
СЪДИЯ: