Решение по дело №16219/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 16.12.2019 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ

ИЛИАНА СТАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 16219 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението „Т.С.“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен представител, срещу разпореждане (постановление) от 16.10.2019г. по изп. дело № 20198600401837 по описа на ЧСИ В.М., рег. № 860, с район на действие СГС, съобщено на длъжника на 21.10.2019г. С обжалваното разпореждане (постановление) е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване размера на присъдените по делото разноски.

В жалбата се твърди, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение над 200 лева е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа се, че от длъжника се дължат разноски за адвокатско възнаграждение само по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят излага също, че размерът на възнаграждението за адвокатски хонорар е прекомерен предвид правната и фактическата сложност на изпълнителното производство, а и не е отчетен факта, че не са извършвани действия с цел удовлетворяване на паричното вземане. Позовава се на приетото в т. 3 от Тълкувателно решение (ТР) № 6 от 06.11.2013г. по т. дело № 6/2012г. на ВКС, както и приложимата норма по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Счита, че извън действия по образуване на изпълнителното дело, адвокатът на взискателя не е извършвал други действия. Цитира съдебна практика. Заявено е искане съдът да отмени разпореждането (постановлението) за разноски и да намали възложените на длъжника разноски за адвокатското възнаграждение до минималния размер от 200 лв., определен по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска също по отношение на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ и видът на претендираните разноски, съдът да реши спора по същество. Претендира разноски по настоящото производство, вкл. и юрисконсултско възнаграждение. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя Ж.Г.З., чрез упълномощения адв. П.Х.от САК, с който я оспорва, като неоснователна. Излага съображения, че претендираното адвокатско възнаграждение за взискателят е в минимален размер, съобразно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска да се остави частната жалба без уважение. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

По делото се съдържат мотиви на ЧСИ В.М., с които е заявено становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител поддържа, че адвокатският хонорар е изчислен в минимален размер, определен в чл. 10, във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поддържа, че с молба вх. № 56034/09.10.2019г. от взискателя по делото е поискано и извършването на изпълнителни действия – запор върху банковата сметка на длъжника в „Общинска банка“ АД. Излага още, че размерът на таксите е определен в Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ и те не могат да се договарят в по-нисък размер, както и да се намаляват поради прекомерност. Начисляването и събирането на таксите е обект на контрол и от НАП, както за задължителното събиране и внасяне в бюджета на дължимия ДДС, така и за дължимия данък върху доходите на ЧСИ. Моли съда да остави жалбата без уважение, като неоснователна.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20198600401837 по описа на ЧСИ В.М. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 02.10.2019г., издаден по гр. д. № 14992/2019г. от Софийски районен съд, ГО, 77 състав, срещу „Т.С.“ ЕАД, с който жалбоподателят „Т.С.“ ЕАД е осъден да заплати на взискателя – Ж.Г.З. парична сума от 600.00 лева.

В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че иска да бъде образува изпълнително дело срещу „Т.С.“ ЕАД и на основание чл. 18 от ЗЧСИ съдебният изпълнител да определи начина и предмета на изпълнението, като му е възложено да предприеме всички предвидени в тази разпоредба действия по негова преценка. Към молбата за образуване на изпълнителното производство, освен изпълнителният лист е приложено и адвокатско пълномощно с договор за правна защита и съдействие от 08.10.2019г., с което адв. П.Х.от САК е овластен от взискателя, да го представлява и от който е видно, че адвокатското възнаграждение е в размер на 260 лв. и е платено в брой.  

От приложеното копие на изп. дело № 20198600401837 на ЧСИ В.М. се установява, че изпълнителното дело е образувано на 08.10.2019г. Изготвена е сметка за размера на дълга към 08.10.2019г. (лист 5 от изп. дело) и покана за доброволно изпълнение (ПДИ) до длъжника (лист 6 от изп. дело). ПДИ е изпратена по куриер и е връчена на длъжника на 10.10.2019г. (лист 14 от изп. дело). С изпратената му ПДИ длъжникът е уведомен за дълга по делото, включително за разноските.

С молба с вх. № 56034/09.10.2019г. по изп. дело № 20198600401837 на ЧСИ В.М. (лист 8 от изп. дело) взискателят е поискал да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД, а на 09.10.2019г. взискателят е заплатил дължимата такса за налагане на запор, за което е издадена сметка и фактура (лист 9 от изп. дело).

С възражение вх. № 57243/16.10.2019г., длъжникът е възразил срещу посочените в ПДИ разноски за адвокатско възнаграждение и дължимата такса по т.26 от ТТР по ЗЧСИ. С обжалваното в настоящото производство разпореждане (постановление) от 16.10.2019г. по изп. дело № 20198600401837, ЧСИ В.М. е оставил без уважение искането на длъжника. Съобщението за разпореждане (постановление) от 16.10.2019г. е получено от длъжника на 21.10.2019г.

На 25.10.2019 г. по изп. дело е постъпил отговор от „Общинска Банка“ АД с вх. № 59530/25.10.2019 г. (лист 27 от изп. дело), в който е посочено, че дължимата сума в размер на 1 256.61 лв. преведена е изцяло и е приложено платежно нареждане от 17.10.2019 г. (лист 28 от изп. дело).

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което същата е процесуално допустима.

Спорният въпрос между страните по делото е дължи ли се на взискателя адвокатско възнаграждение над размера от 200 лв., т.е. и възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на изпълнителното дело, до размера на сумата от 260 лв., както и какъв е дължимия размер на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

При проверка за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира следното:

Съгласно чл.78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Систематичното място на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.

Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК.

В чл. 426, ал. 2 от ГПК е прието, че следва да бъде посочен изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнителното производство, което е елемент от редовността на молбата. Обстоятелството, че взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извършва всички изпълнителни действия съгласно чл. 18 от ЗЧСИ, обосновава извод, че взискателят, съответно неговият процесуален представител, няма самостоятелно да иска извършването на изп. действия по делото. Поради изложеното следва да се приеме, че с допълнителната молба с вх. № 56034/09.10.2019 г., с която взискателят е поискал налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкова сметка, ***тоятелно процесуално действие по изпълнителното дело, а само е отстранил нередовността на молбата за образуването му, като е посочил конкретния изпълнителен способ.

Освен изложеното съдът съобрази, че изпълнителното производство е приключило почти незабавно след образуването му, от което следва да се приеме, че единствените извършени от процесуалния представител на взискателя действия по делото са тези по подаване на молба за образуването му. При това не е било необходимо извършването на други действия, включително с оглед естеството на самото изпълнение, което е насочено срещу дружество, за което се предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни паричното задължение. Следва да се приеме, че процесуалният представител на взискателя е извършил само едно действие по изпълнителното дело – подаването на молба за образуването му, като с допълнителната молба от 09.10.2019 г. е отстранил нередовностите на първоначалната молба.

Обстоятелството, че не е налице доброволно плащане от длъжника, а дължимата сума е преведена от съответната банка по наложения запор, не променя горния извод, тъй като банката е изпълнила запора, преди да е изтекъл срокът на длъжника за доброволно изпълнение, поради което доброволното плащане от страна на самия длъжник е станало безпредметно. В случая развитието на изпълнителното производство може да се приравни на случаите, в които длъжникът е изпълнил доброволно в срока за доброволно изпълнение.

По изложените съображения следва да се приеме, че в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело при предприемането на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство, макар в представения договор да е посочено, че възнаграждението се дължи и за извършване на действия по изпълнителното производство. С оглед на това разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя следва да се заплатят от длъжника само за действието по образуване на изпълнителното производство, за което според чл. 10, т. 1 от Наредба № 7/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението възлиза на 200 лв. (доколкото по делото няма данни представителят на взискателя да е регистриран по ЗДДС). Следва да се заплати именно минималният размер с оглед на незначителната правна и фактическа сложност на действието по образуване на изпълнителното производство.

Според изпълнителния лист размерът на дълга на жалбоподателя възлиза общо на 600 лв. В размера на дълга, който се събира по изпълнителното производство и който е основа за определяне и на пропорционалните такси, дължими към съдебния изпълнител, се включват и направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство. Този извод следва както от обстоятелството, че и посочените разноски се дължат от длъжника и съответно се събират принудително от него в хода на изпълнението, т. е. представляват вземане, предмет на принудителното изпълнение, но така също и с оглед на забележка 4 към т. 26 на Тарифата. Според тази забележка за определяне на размера на пропорционалната такса при събиране на парично вземане, която се определя въз основа на събраната от съдебния изпълнител сума, в размера на вземането не се включват само авансовите такси, заплатени от взискателя. Следователно други разноски по изпълнението, които взискателят е заплатил (включително и адвокатско възнаграждение), които представляват част от събираната сума и доколкото не са изключени от сумата, върху която се начислява пропорционалната такса по т. 26 на Тарифата, следва да са част от тази сума. Така общият размер на паричната сума, която подлежи на принудително събиране в производството и върху която следва да се определи пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата, възлиза на 800 лв. Размерът на таксата по т. 26 от Тарифата (с включен в него ДДС), върху сумата от 800 лв. възлиза на 96 лв.

Следователно жалбата следва да бъде уважена, като разноските на взискателя в изпълнителното производство се определят на 200 лв., а пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от Тарифата – на 96 лв.

 

По разноските в настоящото производство съдът приема следното:

При този изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят разноските в настоящото производството, които възлизат общо на 123 лв. От тях 25 лв. за платена държавна такса (лист 6 от делото), 48 лв. платени на съдебния изпълнител за администриране на жалбата, които са част от разноските по обжалването (лист 12 от делото), както и определени от съда 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на неголямата правна и фактическа сложност на настоящото производство.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********разпореждане (постановление) от 16.10.2019г. по изп. дело № 20198600401837 на ЧСИ В.М., рег. № 860, с район на действие Софийски градски съд, за определяне разноските в изпълнителното производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя Ж.Г.З., ЕГН **********, по изп. дело № 20198600401837 на ЧСИ В.М., рег. № 860, с район на действие Софийски градски съд до размера на сумата от 200 (двеста) лева (без ДДС) и дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ на 96 (деветдесет и шест) лева (с включен ДДС).

ОСЪЖДА Ж.Г.З., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 123 (сто двадесет и три) лева – разноски по частно гр. дело № 16219 по описа за 2019г. на Софийски градски съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1./                                                   2./