Решение по дело №1154/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 947
Дата: 15 юли 2019 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20195300501154
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 947

     гр.Пловдив, 15.07.2019 г.

 

                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД гражданско отделение в закрито заседание в състав:

        

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА 

                                                 Членове: БОРИС ИЛИЕВ                                                                                    ИВАН АНАСТАСОВ

 

като изслуша докладваното от съдия Иванова ч.гр.д.N1154/2019 г., констатира следното:

         Производство по чл.463 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба с вх.№16666/ 30.05.2019г. по описа на ПОС от ЕТ“АДИ-77-А.Б.“, ЕИК ********* с АУ – ***, представляван от А. Д. Б. чрез адв.И.М. против Постановление за разпределение на сумата 310257,90 лв. от 09.04.2019г. по  изп.д.№ 358/2015г. по описа на ЧСИ Петко Илиев,   с рег. №821 на КЧСИ с район на  действие ПОС и Постановление за разпределение на сумата 70000 лв. от 11.04.2019г. по  изп.д.№358/2015г. по описа на ЧСИ Петко Илиев,   с рег. №821 на КЧСИ. Жалбоподателят –длъжник по ИД - оспорва  извършените  разпределения като незаконосъобразни, с оплаквания, че сумите посочени като дължими в обжалваните разпределения не отговарят на действителната фактическа обстановка, установена с ИЛ и постъпилите по ИД суми, както и влезлите в сила разпределения. В жалбата са направени оплаквания, че ЧСИ неправилно не е включил в разпределенията сумата от 184000лв., платена директно по сметка на взискателя „Райфайзенбанк“ на 06.03.2017 г. от третото незадължено лице „АДИ Кристал“ООД по споразумение с банката. Неправилно ЧСИ бил посочил, че дължима в т.I.1 от разпределението, е сумата 471000лв., тъй като тя била частично погасена със сумата 184000лв. на 06.03.2017 г. Неправилно ЧСИ е изчислил и лихвите по т.2 от разпределените, тъй като не били отчетени и осчетоводени извършените плащания и постъпили суми от публичните продажби на имотите, собственост на длъжника. Направено е  възражение за частично погасяване по давност на суми /част от главници, договорни лихви, наказателни лихви и комисионни на банката/ в ИЛ, издаден за сумите 504249,49 лв.-главница+законната лихва+20274,20 лв. и 19953,23 лв.-разноски.

  Направено е доказателствено искане за назначаване на ССЕ със задача вещото лице да преизчисли дължимите суми по т.I.1 и т.I.2 от разпределенията  като отчете извършеното плащане от 184000 лв. с платежно нареждане от 06.03.2017 г. на „Търговска банка ДБанк“АД с наредител трето незадължено лице „Ади кристал“ООД, както и да преизчисли законните лихви по т.2.2 върху евровият кредит от 11.09.2006 г. със съдебнопризнатата главница от 504249.49 евро като отчете хронологично всички извършени плащания от образуването на ИД до момента ведно с данните от влезлите в сила разпределения като съпостави същите с действителния размер на задълженията на база коректно посочени главници и лихвите върху тях, погасени от момента на постъпване на всяка една от сумите по сметка на ЧСИ,  като за целта да се внесе жалбата за разглеждане в открито заседание.

Иска се на база заключението на ВЛ по ССЕ, с което да се преизчислят главниците и законните лихви, да се изменят или отменят на  обжалваните разпределения на ЧСИ и да се върне делото на ЧСИ със задължителни указания.

Ответниците по жалбата –И.  Б.Б. – счита жалбата за основателна; взискателят „Райфайзенбанк/България/“ЕАД, ЕИК ********* взема становище, че жалбата е неоснователна.

Постъпили са писмени обяснения от  ЧСИ Петко Илиев по реда на чл.436 ал.3 ГПК, като е изразено становище, че жалбата е допустима, но неоснователна.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  след  като прецени събраните по делото  доказателства, намира жалбата за процесуално допустима, т.к. е подадена в 3-дневния срок за обжалване на разпределенията и от лице имащо правен интерес да обжалва, а  разгледана по същество е НЕоснователна.

Съдът е сезиран с жалба против действия на ЧСИ Петко Илиев  изп.д.№358/2015г, касаещи изготвяне на    Постановление за разпределение на сумата 310257,90 лв. от 09.04.2019г. и на Постановление за разпределение на сумата 70000 лв. от 11.04.2019г.  – л.3990 и 3993 от ИД.

От същите е видно, че предмет разпределение са постъпили по ИД суми в периода 01.04.2019 г. – 10.04.2019 г. чрез доброволно плащане от трето незадължено лице на ИД - „АДИ Кристал“ООД., а именно сумата общо 310257,90 лв., която е предмет на разпределението от 09.04.2019 г. и сумата 70000 лв.- предмет на разпределението от 11.04.2019 г., които суми и по двете разпределения са разпределени само на взискателя „Райфайзенбанк България“ЕАД и за такси и разноски на ЧСИ, в т.ч. и  пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, както следва:1. От сумата 310257,90 лв.:

-на ЧСИ -за обикновени такси и доп. разноски – 137,52 лева, както и пропорц. такси-т.26 от ТТРЗЧСИ- 8167,37 лв. с ДДС;

-на взискателя „Райфайзенбанк България“ЕАД – 301953,01 лв,

2.От сумата 70000 лв.:

- на ЧСИ – 36 лв.-  привилегия по чл. 136 т. 1 от ЗЗД. и пропорц. такси-т.26 от ТТРЗЧСИ- 1060,50 лв. с ДДС;

-на взискателя „Райфайзенбанк България“ЕАД – 68903,50 лв.

ЧСИ не е разпределил суми в полза на държавата, тъй като сумите са преведени по специалната банкова сметка ***це, а не от осребряване на имуществото на длъжника и по аргумент от чл.458 ГПК.

В жалбата няма оплаквания за разпределените в полза на ЧСИ разноски по ТТРЗЧСИ. Тъй като взискателят по ИД е само един и не се оспорват сумите, заделени за разноски на ЧСИ в разпределенията от 09.04.2019 г. и 11.04.2019 г., ПОС намира, че не е нарушен реда на привилигированите вземания по смисъла на чл.136 от ЗЗД.

По оплакванията:

 От изложеното в жалбата, ПОС намира, че направените оплаквания не касаят доводи за неправилност на разпределението по отношение на начинът и редът на постъпилите суми, а несъгласие с размера на непогасените вземания на взискателя, възприети от ЧСИ по делото.

         В тази връзка в ЧЖ е направено доказателствено искане за допускане на ССЕ и внасяне жалбата за разглеждане в открито заседание, което е неоснователно, тъй като е неотносимо към предмета на спора, тъй като с него се цели да бъде установен размера на остатъка от задължението по ИД, което от своя страна очертава друг ред за защита на жалбоподателя  – с иск срещу изпълнението по реда на чл.439 ГПК, където би могъл да наведе възраженията си за изтекла погасителна давност, за това каква част от главницата е погасена и какъв е размера на  дължимите лихви, както и да ангажира ССЕ и др. правнорелевантни доказателства, които липсват в преписката по настоящето ИД.

ПОС намира, че в производството по чл.463 ГПК съдът не може да разглежда въпроси за размера на остатъка от задължението на длъжника след плащане на сумите по разпределението, нито въпроси, свързани с възражението за изтекла погасителна давност, тъй като предмет на това производство е съдът да упражни контрол върху начина на разпределение на постъпилата по ИД сума между присъединените по делото взискатели, но не и да определи колко е размера на задължението на длъжника след извършване на плащането.

Ето защо ПОС намира, че изготвените разпределения са законосъобразни и не противоречат на задължителните указания в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е казано, че в първия ред на специалните привилегии се включват изцяло само необходимите разноски на първоначалния взискател по осъществяването на конкретния изпълнителен способ; във привилегиите от 2 ред – дължимите данъци, а от 3 ред – вземанията, обезпечени с ипотека и т.н. В разпределението са включени суми само от тези редове в същата последователност -  не се установи да са включени разноските за други реализирани по искане на взискателя изпълнителни способи или за изпълнителни способи, които не са приложени, нито има оплаквания в тази насока. От извършеното разпределение може да се направи извод какви такси и разноски съдебният изпълнител е приел за привилегировани.

Горното налага извода, че жалбата е неоснователна, тъй като разпределението съдържа всички конкретно посочени по основание, вид и размер на такси и разноски, размер на дълга, начин на погасяване и не е  нарушен реда на привилегиите по чл.136 ГПК.

Ето защо съдът намира, че подадената против разпределението жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Съгл. чл.463/2/ настоящето решение  подлежи на обжалване пред ПАС по реда на чл.274 ГПК.

Водим от горното съдът

 

                                        Р     Е     Ш     И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба с вх.№16666/ 30.05.2019г. по описа на ПОС от ЕТ“АДИ-77-А.Б.“, ЕИК ********* с АУ – ***, представляван от А. Д. Б., подадена чрез адв.И.М. против Постановление за разпределение на сумата 310257,90 лв. от 09.04.2019г. по  изп.д.№ 358/2015г. по описа на ЧСИ Петко Илиев,   с рег. №821 на КЧСИ с район на  действие ПОС и Постановление за разпределение на сумата 70000 лв. от 11.04.2019г. по  изп.д.№358/2015г. по описа на ЧСИ Петко Илиев,   с рег. №821 на КЧСИ.

Решението подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщението пред ПАС.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: