Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2583/11.12.2019г. гр. Пловдив 11.12.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в открито заседание на двадесет и първи ноември,
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
Секретар:
Станка Журналова
Прокурор:
Петър Петров
като
разгледа докладваното от Председателя КАНД № 2975 по описа за 2019 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на ТД на
НАП-Пловдив против съдебно решение № 1296/09.07.2019г., постановено по АНД №
2198/2019г. на Районен съд – гр.Пловдив,ХХIV н.с., с което е отменено Наказателно
постановление № 394902-F459994/07.02.2019 г., издадено от Директор на ТД на НАП - Пловдив срещу
"Дерия Дениз" ЕООД, ЕИК *********, с което на дружеството, на
основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, е
наложена имуществена санкция в размер на 4950 / четири хиляди деветстотин и
петдесет/ лева, за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ.
Жалбоподателят излага касационни
основания за отмяна на решението. Моли за неговата отмяна и съответно за потвърждаване на НП.
Ответникът, „Дерия
Дениз" ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуален представител адвокат Д., моли да се отхвърли
жалбата като неоснователна.
Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура
гр. Пловдив дава заключение,
че жалбата
е неоснователна.
Съдът, като се запозна с обжалваното
съдебно решение, обсъди наведените касационни основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в рамките на преклузивния срок по чл.211 ал.1 от АПК и от лице, имащо
правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество
същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред районния съд е обжалвано
е Наказателно постановление № 394902-F459994/07.02.2019 г., издадено от В. Н.
Н. - Директор на ТД на НАП - Пловдив срещу "Дерия Дениз" ЕООД, ЕИК
*********, с което на дружеството, на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за
ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/, е наложена имуществена санкция в
размер на 4950 / четири хиляди деветстотин и петдесет/ лева, за нарушение на
чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗОПБ.
Установено е от фактическа страна, че на
24.12.2017 г. в гр. Пловдив, дружеството жалбоподател е получило плащане от
лицето Т.Т.Ч.на стойност 9 900 лева, документирано с
приходен касов ордер № 20 от 24.12.2017 г., с което било направено частично
предоставяне на парични средства на обща стойност 36 000 евро, по договор за
заем от 22.12.2017 г. сключен между Ч.,като заемодател и дружеството
жалбоподател като заемател.
Нарушението било открито на 07.12.2018
г. при проверка за установяване на основания за регистрация по ЗДДС възложена с
резолюция за извършване на проверка № 162691802423987/28.11.2018 г. по подадено
Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 16391180243848/28.11.2018 г.
При проверката бил съставен по реда на
чл. 50 ДОПК – Протокол № **********/07.12.2018 г. Прието е,че е нарушена
разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 във вр. ал. 2 ЗОПБ.
С оглед на горното на дружеството бил
съставен АУАН с бл. номер F459994/13.12.2018 г. Въз основа на АУАН било
издадено обжалваното наказателно постановление в което нарушението било
квалифицирано като такова по чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ.
За да отмени НП, районният съд, след
като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, е
приел,че установеното плащане не попада в хипотезата на чл.3,ал.1,т.2 от ЗОПБ,
поради което и нарушение няма. Мотивирано е още,че е нарушено и правото на
защита в хода на административно наказателното производство, тъй като в АУАН
като нарушение е вменено деяние по чл. 3 от ЗОПБ, без да се конкретизира коя
хипотеза.
Съдът намира,че решението е правилно.
Констатираното нарушаване на правото на защита на санкционираното лице с
това,че в АУАН липсва конкретизация на правната квалификация на нарушението, не
е съществено и не представлява основание за отмяна на НП. В АУАН достатъчно
ясно е описан фактическия състав,а правната квалификация не е недопустимо да се
конкретизира и с НП. В този смисъл касационния съд не споделя мотивите на
въззивната инстанция.
Правилен е изводът за липса на
нарушение. "ДЕРИА ДЕНИЗ" ЕООД е санкционирано за извършването на
нарушение на чл.3,ал.1,т.2 от ЗОПБ, съгласно която разпоредба плащанията на
територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна
сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., когато сумата представлява част
от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000
лв.
От посочената нормативна регламентация
следва изводът, че налагането на административна санкция по чл. 5, ал. 1 от
ЗОПБ, се свързва с нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължението по
чл. 3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност или по договори над определена
стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, като
единствената възможна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл. 5, ал.
1 от ЗОПБ, е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на
чл. 3 от ЗОПБ. В случая, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз
основа на него наказателно постановление, е посочено че нарушението е извършено
от "ДЕРИА ДЕНИЗ" ЕООД като не е получило чрез банков превод или чрез
внасяне по платежна сметка, плащане от Т.. Ч.на сумата от 9 900 лв.
За да е налице
изискуемото се от закона пълно описание на нарушението от фактическа страна, е
необходимо в наказателното постановление да се съдържа описание на
съставомерните елементи на деянието, както и посочване на всички релевантни за
ангажирането отговорността обстоятелства по обвинение за извършено нарушение по
чл. 5, ал.1 във вр. с чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. В случая в съдържанието на
съставения АУАН и на издаденото въз основа на него НП, за обосноваване
извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по чл. 5, ал.1 във
вр. с чл. 3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, е посочено, че дружеството "не е получил чрез банков превод или чрез
внасяне по платежна сметка плащане .. От една страна, от така направеното
описание на нарушението, не е ясно въз основа на какви конкретни действия и/или
бездействия на санкционираното лице, наказващият орган е приел, че то не е
приело чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане. Само по себе си документираното с разходен
касов ордер получаване на сумата в брой, нито обективира, нито релевира
наличието на деяние, изразяващо се в "неприемане на плащане чрез банков
превод или чрез внасяне по платежна сметка". А и,за да е налице
неприемане, логично е да е имало предложение за извършването на такова от
съконтрахента на санкционираното лице.
От друга страна,в
мотивите към НП изрично е прието,че нарушението се изразява в извършителство, а
не в допустителство. Но ако това е така, то
е налице несъответствие между предвиденото в закона изпълнително
деяние-плащане, и извършените от санкционираното лице действия по приемане на
плащане. Извършителството тук предполага активно поведение, насочено към
предприемане на "плащане" в брой.
Горното е в съответствие и с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по тълк. дело № 3/ 2011 г. на ОСГТК. Плащането е
задължение за предаване на пари или други заместими вещи, поради което субектът
на това задължение и в частност субектът на задължението за предаване на пари,
е субект /адресат/ и на административното задължение по чл.3 от ЗОПБ. Доколкото
регламентираният състав на административното нарушение по чл. 5, ал.1 от ЗОПБ,
се свързва с неизпълнение на задължението по чл. 3 от ЗОПБ плащанията над
определена стойност или по договори над определена стойност да се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, субектът на задължението за
плащане и в това си качество и адресат на задължението по чл. 3 от ЗОПБ, е
субект на нарушението по чл.5 ал.1 от ЗОПБ. В този смисъл, субект на
админи-стративнонаказателна отговорност по чл. 5, ал.1 от ЗОПБ като извършител
на нарушение на чл. 3 от ЗОПБ е платецът на паричната престация. Форма на
съставомерното изпълнително деяние по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, е
действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл.3 ЗОПБ.
Това плащане в случая е осъществено от Т.. Т. Ч., а не от жалбоподателя.
С оглед на гореизложеното, изводът за
липса на нарушение е правилен,поради което и съдебният акт на Пловдивския
районен съд следва да бъде оставен в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение
№ 1296/09.07.2019г., постановено по АНД № 2198/2019г. на Районен съд –
гр.Пловдив,ХХIV н.с.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: