Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София
09.05.2019 г.
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д
въззивен състав, в публично заседание на единадесети април две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БОРЯНА
П.
при секретаря Поля Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело
№ 9177 по описа 2018 г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 –
273 ГПК.
С решение № 319171 от 22.01.2018 г. на
СРС, I ГО, 46-ти състав, постановено
по гр. дело № 21617/2013 г., съдът е отхвърлил
предявените
от Р.В. ***, ЕГН **********, срещу М.НА П.- гр. София, БУЛСТАТ ********, искове
с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, а именно за осъждането
на ответника да заплати на ищцата сумата от 6501 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно
принудително изпълнение по изп. дело № 25/2007 г. на СИС при Пазарджишкия
районен съд, ведно със законната лихва от 25.04.2008 г. до завеждане на
исковата молба на 19.09.2012 г., като е осъдил Р.В. А.да заплати на М.НА П.направените
от последното разноски по делото в размер на 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане обратния
иск, с правно основание чл.54 ЗЗД, предявен при условията на евентуалност и
солидарност от М.НА П.срещу М.П.С. и В.С. Л.. Решението
е постановено при участието на М.П.С. ***, ЕГН **********, и на В.С. *** (и
двамата държавни съдебни изпълнители при Пазарджишкия районен съд) като трети
лица - помагачи на страната на ответника М. наП..
Недоволна от постановеното решение, с което са отхвърлени предявените
искове с правно основание чл. 441 от ГПК, вр. чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД е
останала ищцата Р.В. А., която го обжалва при твърденията, че решението е
неправилно – незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. По-конкретно се поддържа, че независимо от
обстоятелството, че районният съд е приел, че са налице допуснати
незаконосъобразни действия от ДСИ, съшият е отхвърлил иска. Искането към въззивната инстанция е да
отмени решението и уважи предявения иск. Претендират се разноски.
Постъпил е, по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, писмен отговор от М.то наП., с
който се оспорва въззивната жалба. Поддържа се, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че в процесуалния закон е предвиден специален
ред, по който въззивницата да защити правата си. Искането към въззивната инстанция е да потвърди решението
като правилно и законосъобразно, а в условията на евентуалност да разгледа и
уважи предявения обратен иск с правно основание чл.54 ЗЗД, предявен при
условията на евентуалност и солидарност срещу М.П.С. и В.С. Л. иск. Претендират се разноски.
Постъпил е, по реда на чл.263, ал.1 от ГПК, писмен отговор от третото лице
помагач на ответника М. С., с който се оспорва въззивната жалба. Поддържа се,
че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в
процесуалния закон (както в ГПК/отм/., така и в новия ГПК) е предвиден
специален ред, по който въззивницата да защити правата си. Искането към въззивната
инстанция е да потвърди решението като правилно и законосъобразно
По реда на чл.263, ал.1 от ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба
и от третото лице помагач В.Л., с който въззивната жалба се оспорва изцяло. Поддържа,
че съгласно чл. 384, ал.2 от ГПК/отм./ купувачът по публичната продан придобива
само правата, които длъжникът е имал върху имота и не се придобиват права на
трети лица, ако тези права са противопоставими на взискателя. Искането към
въззивната инстанция е да потвърди решението като правилно и законосъобразно
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от
19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни
констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания;
проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и
обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от
посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид
изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на постановеното
решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и упражняване правото
на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
При тези правомощия и като съобрази доводите изложени в жалбата Софийски
градски съд приема от фактическа и правна страна следното:
Предявените пред СРС искове са с
правно основание чл.441 от ГПК вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 441 от ГПК, частният съдебен
изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително
изпълнение, а за същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител,
отговорността е по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Фактическият състав на отговорността на съдия-изпълнителя
обхваща: неправомерни действия на ДСИ; вреда,
настъпила при упражняване дейността на ДСИ; причинна връзка между вреда и действията. Както
правилно първостепенният съд е посочил, в конкретния случай не се спори, че именно М.НА П.е органът,
който е възложил на държавния съдебен изпълнител дейността по принудително
изпълнение, което го легитимира като надлежен ответник по иска, което е в
съответствие с цитираното от него тълкувателно решение - т.6 от TP № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на Върховния касационен съд, ОСГК, според
което М.НА П.е държавният орган, който отговаря за вреди на граждани от
незаконни действия или бездействия на съдиите-изпълнители и съдиите по
вписванията. Отговорността на работодателя тук е обективна и е за вреди,
причинени от неправомерни действия на ДСИ в рамките на неговата процесуална
дейност. Дължи се обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
Ищцата
претендира обезщетение за претърпени от нея имуществени вреди, причинени от противоправно поведение на третите
лица В. Л. и М.С., в качеството им на държавни съдебни изпълнители, по изпълнително дело № 25/2007 г. на СИС при Районен съд – Пазарджик,
изразяващи се в лишаването й от
собствеността върху ½ ид. ч. от недвижим имот в с. Паталеница (УПИ XXIV
с площ от 711 кв. м, ведно с построената в него фуражомелачка със застроена
площ от 119 кв. м). По-конкретно ищцата твърди, че: е притежавала цитирания
по-горе недвижим имот в съсобственост с бившия си съпруг К.Й.Т.; че имотът е
бил придобит в режим на СИО; че бракът е бил прекратен чрез развод през 2005
г.; че целият имот е бил продаден от ДСИ В. Л. чрез публичен търг за сумата от
13002 лв. по изп. д. № 25/2007 г. на СИС при Районен съд - Пазарджик, и е бил
възложен на купувача с Постановление за възлагане от 25.04.2008 г., издадено от
ДСИ М.С.. Противоправното поведение на
ДСИ по процесното изпълнително дело, според ищцата, се изразява в действия по
налагане на възбрана и извършване на публична продан на целия недвижим имот,
вместо на ½ идеална част от него, въпреки че ДСИ е разполагал с
документи, от които е било видно, че длъжникът К.Т.е бил собственик само на
½ ид. ч. от имота, но въпреки това не е съобразил това обстоятелство и е
наложил възбрана и е продал целия имот. Ищцата претендира заплащане на
обезщетение в размер на половината от продажната цена, а именно 6501 лв., ведно
със законната лихва в размер на 3334,71 лв. за периода от 25.04.2008 г. (датата
на възлагане на недвижимия имот) до завеждане на исковата молба.
При съвкупната преценка на събраните по делото
писмени доказателства се установява, че ищцата
и неучастващият в делото К.Й.Т. са бивши съпрузи. Бракът им, сключен през 1975
г., е бил прекратен с решение от 14.03.2005 г. по гр. д. № 1015/2004 г. на
Пазарджишкия районен съд. През 1997 г., по силата на нотариален акт № 123/
19.02.1997 г. на нотариус при Пазарджишкия PC, нот. д. № 484/1997 г., същите са
придобили на възмездно основание - парцел XXV с площ от 711 кв.м, находящ се в
стопанския двор на заличеното ТКЗС в с. Паталеница, ведно с изградената в
поземления имот сграда – фуражомелачка. Срещу неучастващото по делото лице К.Т.е
било образувано изпълнително дело № 25/2007 г. по описа на СИС при Пазарджишкия
районен съд, което е било възложено на ДСИ М.С.. Последната е извършила
действията по принудителното изпълнение, с изключение на действията по чл.380 ГПК (отм.) вр. § 2, ал.7 (предишна ал.5) ПЗР на ГПК - обявяването на
наддавателните предложения по насрочената публична продан на недвижим имот и
обявяването на купувач, които действия са били извършени от ДСИ В. Л., който е
съставил и съответния протокол.
От
представеното по изпълнителното дело удостоверение от Община Пазарджик се
установява още, че правото на собственост върху имота е било декларирано пред
отдел „Местни данъци и такси", като за К.Й.Т. е декларирано, че притежава
½ идеална част. Видно е, че имотът е бил деклариран с декларация вх. №
2758 / 05.11.2004 г., подадена от лице с ЕГН **********, което съответства на
това на ищцата.
По
изпълнителното дело е било изискано и удостоверение за идентичност на всички
притежавани от длъжника имоти. От удостоверение изх. № 30 / 09.05.2007 г. на
Кметство с. Паталеница е видно, че по плана на стопанския двор в землището на
селото на името на К.Т.е записан ПИ XXIV с площ 711 кв. м, ведно с построена в
имота фуражомелачка със застроена площ от 119 кв. м. Изрично е било
удостоверено, че парцелът е идентичен с този по нотариален акт № 123, нот. дело
№ 484/1997 г.
На
21.05.2007 г., след получаване на удостоверенията, е била наложена възбрана
върху имотите от ДСИ М.С.. Изготвеният от нея акт за наложената възбрана е бил
вписан на 29.05.2007 г. в Службата по вписванията.
Пред
Агенцията по вписванията е било направено и искане за справка относно тежести и
прехвърлителни сделки върху конкретно посочени недвижими имоти. Според
представената справка собственик на конкретния имот е К.Й.Т..
Бил е
насрочен опис на възбранените имоти, вкл. и на ПИ XXIV с площ от 711 кв. м и
посторената в него фуражомелачка, със застроена площ от 119 кв. м (т. 3 по
протокол за опис на недвижими имущества от 13.11.2007 г.).
На
29.01.2008 г. е била насрочена публична продан на описаните имоти със срок на
проданта от 18.02.2008 г. до 18.03.2008 г. В този срок са постъпили
наддавателни предложения.
Не се
твърди и не се установява ищцата да е давала своето писмено съгласие по реда на
чл.388, ал.2 ГПК (отм.) за продажбата на имота изцяло.
С
протокол за обявяване на публична продан от 19.03.2008 г. ДСИ В. Л. е обявил Р.Н.М.за
купувач на УПИ XXIV в кв. Стопански двор в землището на с. Паталеница, с площ
от 711 кв. м, ведно с построената в него фуражомелачка със застроена площ от
119 кв. м, за сумата от 13 002 лв.
Имотът
е бил възложен върху купувача с постановление за възлагане на недвижим имот от
25.04.2008 г. на ДСИ М.С.. Постановлението е влязло в законна сила на
09.06.2008 г.
На
29.11.2011 г. по изпълнителното дело е постъпило възражение от Р.В.Т., с което
е било направено искане за вдигане на наложената възбрана до ½ ид. част от недвижимите имоти,
тъй като имотите били придобити по време на брака й с длъжника. ДСИ е изискал
справка за семейното положение на длъжника и впоследствие е предприел дейтвия
по вдигане на възбраната за ½ ид. част от имотите.
Спорните
въпроси по делото са сведени до това: извършени ли са вредоносни действия на
ДСИ спрямо ищцата, изразяващи се в налагането на възбрана и продажбата на имот,
който не е принадлежал изключително на длъжника, но и на нея; претърпяла ли е
същата имуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
такива действия на ДСИ; с действията на ДСИ стигнало ли се е до отчуждаването
на имота в полза на купувача по публичната продан по отношение на притежаваната
½ идеална част от ищцата, респективно произвело ли е постановлението за
възлагане на недвижимия имот вещно-транслатиен ефект за притежавата от ищцата
½ идеална част; бездействието на ищцата да ревандикира имота си може ли
да обуслови отговорността на ДСИ, съответно тази на ответника М. наП., до
размера на ½ част от продажната цена на имота по публичната продан.
Както
правилно и първоинстанционният съд е отбелязал, възбраната сама по себе си не
представлява вредоносно действие. ДСИ е бил длъжен да възбрани имотите, за
които е имало данни, че принадлежат на длъжника, за да защити интересите на
кредитора, като не е съществувала каквато и да било пречка възбраната да бъде
вдигната, ако впоследствие от доказателствата се установи, че възбраненият имот
не принадлежи на длъжника.
Несъмнено,
извършената публична продан на целия имот, а не само на принадлежащата на
длъжника ½ ид. част, представлява незаконосъобразно действие
от страна на ДСИ. Същото е обусловено от неизпълнението на служебните
задължения по чл.373 ГПК (отм.) - преди извършването на описа съдебният изпълнител
да се увери, че имотът е бил изключителна собственост на длъжника към деня на
налагане на възбраната. По-конкретно, неизпълнението се изразява в това, че ДСИ
е бил длъжен да събере допълнителни доказателства за собствеността преди да
пристъпи към описа, в това число да изиска справка от общината по местоживеене
на длъжника относно неговото семейно положение и членове на семейството, от
които да се установи имал ли е същият сключен граждански брак към момента на
придобиване на имота, с оглед извършване на преценката представлява ли същият СИО
или не. Още повече по изпълнителното дело е била представена справка от
данъчните книги, от която недвусмислено е било видно, че имотът е деклариран
единствено за ½ идеална част за длъжника. Като не е сторил това, ДСИ е
описал, изнесъл на публична продан и продал имот, който не е принадлежал
изключително на длъжника, а е бил съсобствен между длъжника и ищцата като бивши
съпрузи. Действително, след като е наложена възбрана върху недвижимия имот на
29.05.2007 г., вписана в Агенция по вписвания гр. Пазарджик, е изискана и
справка от Агенция по вписванията относно всички вписвания относно правото на
собственост и други вещни права върху недвижимите имоти, но тази справка не
включва информация относно наличието на сключен граждански брак на лицето, за
което се отнася справката, към момента на възмездното придобиване на имота.
Както е в конкретния случай, в нотариалния акт, с който длъжникът е признат за
собственик на имота, фигурира само той, съответно в Агенция по впсванията се
вписва информация единствено за него, съгласно вписания нотариален акт, но имота
е придобит в режим на СИО по силата на закона, тъй като е придобит по възмезден
начин по време на брака, поради което липсата на информация в справката от
Агенция по вписванията за право на собственост на други лица върху имота не
освобождава ДСИ от задължението му да провери дали същият не е придобит по
време на брака, с оглед възможността в нотариалния акт да фигурира единствено
единият от съпрузите. Представената от Агенция по вписванията - Служба по
вписванията гр. Пазарджик справка удостоверява, че на името на длъжника К.Й.Т.
е вписан нотариален акт за придобиването на имота, както и че върху имота има
вписана възбрана само по изп. д. № 25/2007 г. и че не е вписана смяна на
собствеността, но това не е достатъчно, за да се приеме, че имотът е изцяло
негова изключителна собственост, а следва да се извърши пълна проверка за това
като се съберат всички необходими справки, в това число и за наличието на
сключен граждански брак към момента на придобиването му от страна на длъжника,
още повече че никъде няма данни тези имоти да са придобити по начин, изключващ
възможността за трансформирането им в СИО – например да са придобити от
длъжника чрез дарение, завещание и т.н. Предвид изложеното е налице
противоправност на деянието на ДСИ като е пристъпил към публична продан без да
е извършил необходимите справки и да се е уверил, че имотът е изключителна собственост
на длъжника. Т.е., на първия спорен въпрос - налице ли е извършено вредоносно поведение
от страна на ДСИ по отношение на ищцата, следва да се отговори положително.
По
делото, обаче, не се установява следващата предпоставка за уважаване на иска,
а именно: ищцата да е претърпяла
имуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
незаконосъобразните действия на ДСИ.
Не е доказано изобщо ищцата
да е претърпяла каквито й да било имуществени вреди. От една страна,
притежаваната от ищцата ½ идеална част от имота не е излязла от
патримониума й, тъй като постановлението на ДСИ за възлагане на недвижимия имот
не е произвел вещно-транслативен ефект. Тук изводите на настоящата въззивна
инстанция съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Действително, законът
предвижда друг ред за защита правата на третото лице - собственик или
съсобственик на изнесения на публична продан имот. Съгласно чл.384, ал.2 ГПК
(отм.) купувачът по публичната продан придобива само правата, които длъжникът е
имал върху имота. Той не придобива правата на трети лица, ако тези права са
противопоставими на взискателя. Правата на ищцата, като трето лице, са били
противопоставими на взискателя по изп. д. № 25/2007 г. на СИС при ПзРС и за да
бъдат отречени след публичната продан правата на купувача върху ½ ид.
част от имота, защитата на ищцата е била чрез воденето на иск за собственост.
Този ред за защита на третото лице - изключителен собственик или съсобственик,
е предвиден, тъй като самият законодател с разпоредбата на чл.373, изр.З и
изр.4 ГПК (отм.) допуска потенциалната възможност да бъде описан и продаден
имот, който не принадлежи на длъжника. При положение че купувачът по публичната
продан не придобива правата на третото лице, ако те са били противопоставими на
взискателя, то не е налице увреждане, независимо от незаконосъобразността на
действията на съдебния изпълнител. След като в случая постановлението за
възлагане на недвижимия имот на ДСИ не е произвело вещно-транслантивен ефект по
отношение на ½ идеална част от имота, то не се е стигнало до
причиняването на претендираните имуществени вреди в размер на ½ част от
цената по публичната продан.
Постановлението за възлагане е основен акт на съдебно-изпълнителния орган
при принудително изпълнение върху недвижими вещи за погасяване на парично
вземане, защото е предназначено от закона да бъде основа за ликвидиране на
неудовлетвореното гражданско притезание и непосредствено обслужва тази цел.
Постановлението за възлагане е едно от основанията за придобиване право на
собственост и ограничени вещни права в системата на гражданското ни
законодателство. То е едностранен властнически акт, издаван от надлежен орган в
строго регламентирано производство, и подлежи на вписване в книгите по
вписванията по персоналната партида на длъжника-праводател и на
приобретателя-купувач. Възлагането прехвърля върху купувача правата, които
длъжникът е имал ( в случай, че изобщо е разполагал с такива) върху продадената
вещ, от което следва, че публичната продан не е оригинерно, а деривативно
основание за придобиване на собственост. Материалната законосъобразност на
изпълнителния процес е двуаспектна. Тя обхваща и е обусловена, на първо място,
от съществуването на субективното материално изпълняемо право в патримониума на
взискателя спрямо длъжника по изпълнението и второ, от възможността взискателят
да се удовлетвори принудително от имуществения актив, върху който е насочил
изпълнението. Процесуалната законосъобразност на изпълнителния процес от своя
страна обхваща съответствието на действията на съдебния изпълнител, от една
страна, с общите правила, уреждащи индивидуалното принудително изпълнение по
ГПК, и от друга страна, съответствието на тези действия със специалните
разпоредби, регламентиращи фактическия състав на избрания способ за
индивидуално принудително изпълнение.
Именно с оглед характера на
възлагането като способ за придобиване на вещни права е вменено задължение на съдебния изпълнител да се увери преди описа, че
имотът, върху който е насочено изпълнението, принадлежи на длъжника, а ако е
съсобствен каква е идеалната част, върху която длъжникът притежава право на
собственост. В разглеждания случай ищцата няма качеството на длъжник по
изпълнителното производство, поради което субективните предели на изпълнителния
титул не се разпростират върху нея. Сила на изпълнителния лист и срещу
трети лица се дава единствено ако те са дали своя вещ в залог или ипотека за
обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ. В
разглеждания случай ищцата не е учредила ипотека върху притежаваната от нея ид.
ч. от имота за обезпечаване на дълга на длъжника К.Т.спрямо взискателя по изпълнителното дело.
От принципното разбиране, че правоприемникът не може да има повече права
от своя праводател, разгледано в светлината на публичната продан, като способ
за придобиване на вещни права, следва, че за ищцата е налице възможността да
ревандикира имота си.
По делото не са наведени
твърдения, нито са ангажирани доказателства, че ищцата е дала своето съгласие
по реда на чл.388 ал.2 от ГПК /отм./ съсобствения
с бившия й съпруг К.Т.имот да бъде продаден изцяло.
Следователно купувачът по публичната продан не е придобил право на собственост
върху притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от имота. Постановлението за възлагане е
деривативен способ за придобиване на вещни права, поради което публичната
продан на чужда вещ не прави купувача собственик на вещта и не лишава от
собственост нейния действителен собственик. От изложеното следва, че
дейсвтителният собственик на вещта, продадена на публична продан, може да я
ревандикира от мнимия собственик, без значение дали е знаел за изпълнителното
производство, дали е бездействал или се е противопоставил на нея. С Решение №
15/02.08.2012г. по гр.д. № 1299/2010г. по описа на ВКС, I ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК /в редакцията на процесуалния закон преди измененията
обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ е прието, че искът с правно основание чл.
108 от ЗС гарантира съдебна защита на правото на съсобственика в притежавания
от него дял. Изпълнението на съдебно решение, с което ревандикационният иск е
уважен, става чрез съставяне на протокол от съдия изпълнителя за въвод във
владение на идеална част, като се осигурява достъп на съсобственика до имота. С
посоченото решение е преодоляна съдебната практика намерила израз в Решение №
631/17.07.2007г. по гр.д. № 721/2006г. по описа на ВКС, II ГО, съгласно която е
недопустима ревандикация на идеална част от недвижим имот.
Обстоятелството, че ищцата не е ревандикирала
имота си, не може да обуслови ангажирането на отговорността на ДСИ, доколкото
увредата й няма да се дължи на пряка причинно-следствена връзка от действията
на ДСИ, а на собственото й бездействие. Съдебните изпълнители дължат
обезщетение за всички вреди, които обаче са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху правната сфера на
увредения и означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе
незаконосъобразното действие или бездействие на съдебния изпълнител - тъй като
преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат (в този смисъл решение № 281 от 10.12.2014 г.
по гр.д. № 3219/2014 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС). Действително,
незаконосъобразни действия са извършени от ДСИ, но те не са довели до
твърдените от ищцата вреди – отчуждаване на притежаваната от нея идеална част
имота, доколкото постановлението за възлагане няма вещно-прехвърлителен ефект,
респ. същата е останала в нейния патримониум. Както правилно и СРС е изложил,
ако на ищцата бъде признато правото да получи по реда на чл.49 ЗЗД обезщетение
за вреди, равняващо се на стойността на имота, паралелно с правото да се защити
с иск за собственост, то това ще доведе до неоснователното й обогатяване, а
законът не допуска възможността ищцата едновременно да бъде призната за
собственик на имота, който по аргумент от чл.384, ал.2 ГПК (отм.) не е излязъл
от патримониума й, и да получи под формата на обезщетение за вреди паричната
равностойност на правото си на собственост. С ГПК от 2007 г. правата на третото
лице - недлъжник са уредени по идентичен начин (чл.496, ал.2 вр. чл.499, ал.1 ГПК).
Незаконосъобразните действия,
в конкретния случай, биха могли да доведат до други имуществени вреди –
например разходи по граждански дела с предмет ревандикация на ½ идеална
част от имота, разходи по изпълнителното дело за въвод във владение на
идеалната част и т.н., но по делто не се твърди такива разходи да са претърпени,
нито са представени доказателства за направата им, както и за воденето на
такова дело. Не се твърди, а и не са ангажирани доказателства, да са настъпили
и някакви други имуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с
действията на ДСИ.
При горните мотиви и в упражнение на
правомощията си по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
изцяло обжалваното решение.
С оглед изхода на делото въззивникът-ищец следва да бъде осъден да заплати
направените от въззиваемата страна М.НА П.разноски пред настоящата съдебна
инстанция в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 319171 от
22.01.2018 г. на СРС, I ГО, 46-ти състав, постановено по гр. дело № 21617/2013
г., с което съдът е отхвърлил предявените от Р.В. ***, ЕГН **********, срещу М.НА
П.- гр. София, БУЛСТАТ ********, искове с правно основание чл.441 ГПК вр. чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, а именно за осъждането на ответника да заплати на ищцата
сумата от 6501 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
в резултат на незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 25/2007
г. на СИС при Пазарджишкия районен съд, ведно със законната лихва от 25.04.2008
г. до завеждане на исковата молба на 19.09.2012 г.
ОСЪЖДА Р.В. ***,
ЕГН **********, да заплати на М.НА П.- гр. София, БУЛСТАТ ********, направените
по делото разноски пред СГС в размер на 200 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е постановено при участието на М.П.С. ***, ЕГН **********, и на В.С.
*** (и двамата държавни съдебни изпълнители при Пазарджишкия районен съд) като
трети лица - помагачи на страната на ответника М. наП.., включително в частта
за разноските.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението
до страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.