Р Е Ш Е Н И Е
№1730/26.3.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16888 описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба
вх. № 75941/ 17.10.2019 г. от Д.В.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител
срещу О. Д. Н. М.– гр. Варна, с искане до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати на ищеца сумите от 1407.79 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 196 часа, за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, формирана, както следва: 109.52 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 17 часа, за периода от 17.10.2016 г. до месец декември 2016 г.; 80.42 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 13 часа, за периода от месец януари 2017 г. до месец
март 2017 г.;92.79 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 15 часа, за периода от месец април 2017 г. до месец
юни 2017 г.; 6.19 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 1 час, за периода от месец юли 2017 г. до месец
септември 2017 г.; 142.28 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 23 часа, за периода
от месец октомври 2017 г. до месец декември 2017 г.; 105.75 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 15 часа, за периода от месец януари 2018 г. до месец март 2018 г.; 147.83 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 20 часа, за периода от месец април 2018 г. до месец
юни 2018 г.; 125.66 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 17 часа, за периода от месец юли 2018 г. до месец
септември 2018 г.; 125.66 лева, представляваща допълнително възнаграждение за
положен извънреден (нощен) труд от 17 часа, за периода от месец октомври 2018
г. до месец декември 2018 г.; 187.05 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от
23 часа, за периода от месец януари 2019 г. до месец март 2019 г.; 130.12 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 16 часа, за периода от месец април 2019 г. до месец юни 2019 г.; 154.52
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 19 часа, за периода от месец юли 2019 г. до месец септември 2019
г., ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на
предявяване на иска – 17.10.2019 год. до окончанелното изплащане на задължението
и 175.15 лева, представляваща сбор
от мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено трудово
обезщетение в общ размер от 1407.79 лева, за периода от 17.10.2016 г. до
30.09.2019 г., изчислена за периода от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане до датата на предявяване на иска – 17.10.2019 г. Претендират
се и направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че за периода от
17.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на длъжност „старши
полицай“ в *районно управление, което е на структурно подчинение към О. Д. Н. М.– гр. Варна, поради което е бил
със статут на държавен служител. Твърди, че за
процесния период е положил общо 1400 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 възлиза на 1600 часа. Преизчисляването на нощния към дневен
труд води до извънреден труд от още 200 часа, който твърди, че следва да бъде
допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1240.00
лева.
Ответникът – О. Д. Н. М., депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който
оспорва, предявения иск като неоснователен. Не оспорва съществувалото служебно
правоотношение в релевирания период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва
предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове
извънреден труд. Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи специални норми. В условията
на евентуалност, оспорва изчисленията на ищеца на положените от ищеца часове
нощен труд.
Съдът, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени
са обективно съединени искове, с правно основание по
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
приобщената на л. 15 кадрова справка, въз
основа на Заповед № 247/ 07.04.19929 г., ищецът е назначен на
длъжност “полицай“ трета степен – ПНИ в * към * * – Варна при * - Варна, считано от
07.04.1992 год. В периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2016 год. е
заемал следните дължности:
„командир на отделение“ в група „*“ към **- Варна, считано от 15.04.2015 год.; „командир на отделение“ в група „*“ на
„*“ към **- Варна, считано от 31.08.2018 год.;
От
заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, следното: че за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2016 год. ищецът е положил, респ. му е заплатен
извънреден труд от 559, за което е получено
възнаграждение в размер на 3859.44 лв.; стойността на
дължимото допълнително възнаграждение, при преобразуване на нощните часове с коефицент 1.143, за
процесния период е общо 1407.79 лв.; размерът на
обезщетението за забава, върху претендираното допълнително възнаграждение за
извънреден труд, за времето от първо число на месеца, следващ месеца на
дължимото плащане до 17.10.2019 год. е 175.15 лв.
Установява
се от гореописаната кадрова справка,
назначаването на ищеца на работа в *-Варна на длъжност
„старши полицай“, и като такъв е държавен служител,
съгласно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Не се спори и че за процесния период ищецът
е полагал труд на 12-часови смени, включващи и нощен труд.
Спорния
по делото въпрос е дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в
дневни, респ. заплащене на извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗМВР, статутът на държавните служители в
МВР се урежда от Закона за Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178,
ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение и за извънреден труд. Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за
отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешинте работи.
В процесния период, от 01.10.2016
г. до 30.09.2019 г., е
действала издадената от министъра на вътрешните работи в изпълнение на законово
вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.
Текстовете
на чл. 3, ал. 3 на Наредбата предвижда, че при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата
до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на чл.
31, ал. 2 регламентира, че при сумирано отчитане на отработеното време общият
брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се
умножава по 0.143. Липсата на такава норма не следва
да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие
на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва
субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.). Обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо работниците и служителите по
трудови правоотношения (макар и по повод въпроса освободени ли са държавните
служители в МВР от заплащане на държавни такси в този смисъл и мотивите към т.
23 от ТР № 6 от 06.11.2013 г.
по тълк. д. № 6/ 2012 г. на ОСГТК на ВКС).
В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
От
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът за периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е положил извънреден труд, от
които, след преизчисляване с коефициент 1.143 за превръщането им в дневен труд,
неизплатени са 263 часа, на обща
стойност 1854.41 лв.
Ето защо, предявеният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен съобразно заявения размер.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед отправеното
искане в полза на ищеца следва да се присъдат сторените от същия разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение. В предвид релевираното възражение за прекомерност,
след съобразяване фактическата и правна сложност на спора, извършените от
страните процесуални действия, а също и минималните размери, определени в
Наредба № 1/ 2004 год., се налага извод за наличие на предпоставките на чл. 78,
ал. 5 ГПК за редуциране на претендираното адвокатско възнаграждение. В тази
връзка, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 350.00 лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на отвената страна
също следва да се присъдят разноски. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на
юридическите лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния такъв за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Отчитайки, че в настоящото производство ответникът е защитаван от
юрисконсулт, вида и количеството на извършените от последния процесуални
действия и в съответствие с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
правната помощ, съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение в
размер на 100 лева.
На
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва
да бъде осъдена да заплати в полза на ВРС сумата от 306.31 лева, формирана както следва: 106.31
лева, представляваща
дължимата държавна такса за производството и 200 лева възнаграждение за вещо
лице.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О. Д. Н. М.гр. Варна, с
адрес: * да заплати на Д.В.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** сумите от 1407.79 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 196 часа, за периода от
17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, формирана, както следва: 109.52 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 17 часа, за периода от
17.10.2016 г. до месец декември 2016 г.; 80.42 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 13 часа, за
периода от месец януари 2017 г. до месец март 2017 г.;92.79 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 15 часа, за периода от месец април 2017 г. до месец юни 2017 г.; 6.19 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 1 час, за периода от месец юли 2017 г. до месец септември 2017 г.; 142.28
лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен)
труд от 23 часа, за периода от месец октомври 2017 г.
до месец декември 2017 г.; 105.75 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 15 часа, за периода от
месец януари 2018 г. до месец март 2018 г.; 147.83 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 20 часа, за
периода от месец април 2018 г. до месец юни 2018 г.;
125.66 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд от 17 часа, за периода от месец юли 2018 г. до месец септември
2018 г.; 125.66 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен
извънреден (нощен) труд от 17 часа, за периода от месец октомври 2018 г. до
месец декември 2018 г.; 187.05 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден (нощен) труд от 23 часа, за периода от
месец януари 2019 г. до месец март 2019 г.; 130.12 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд от 16 часа, за
периода от месец април 2019 г. до месец юни 2019 г.; 154.52 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд
от 19 часа, за периода от месец юли 2019 г. до месец септември 2019 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано
от датата на предявяване на иска – 17.10.2019 год. до окончанелното изплащане
на задължението и 175.15 лева,
представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за
неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1407.79 лева, за периода от
17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., изчислена за периода от първо число на месеца,
следващ месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска –
17.10.2019 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА О. Д. Н. М.гр.
Варна, с адрес: *, да заплати на Д.В.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 350.00 (триста и петдесет) лева, представляваща
извършени в производството разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.В.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на О. Д. Н. М.гр. Варна, с адрес: *, да заплати на сумата
от 100.00 (сто) лева, представляваща извършени в производството
разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 4 ГПК.
ОСЪЖДА О. Д. Н. М.гр.
Варна, с адрес: *, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна сумата от 306.31 лв. (триста и шест лева и тридесет и
една стотинки), на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: