Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260014
гр. Габрово, 05.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА
СИМОНА
МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Милкана Шаханова като
разгледа докладваното от съдията С.
Миланези в. гр. д. № 430 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 260047 от 02.11.2020 г.,
постановено по гр. д. № 23/2020 г., Севлиевският районен съд е осъдил Е.Л.М.,*** да заплати на М.Н.И.,***,
сумата от 6 679,01 лева – припадаща се част от доходи от добита дървесина от
съсобствени имоти, находящи се в землището на с. Б., Община С., а именно: имот
№ **, представляващ широколистна гора, находяща се в местността „Ч.", с
площ от 29.800 дка, имот № **, представляващ залесена горска територия,
находяща се в местността „Ч.", с площ от 9.999 дка и имот № **,
представляващ залесена горска територия, находяща се в местността „К.", с
площ от 6.009 дка, заедно със законната лихва върху тази сума от 15.01.2020 г.
до окончателното й изплащане, като е отхвърлил, като неоснователен, предявеният
иск, в частта за разликата над сумата 6679,01 лева до размер на сумата 18 000
лева, ведно със законната лихва от 15.01.2020 г. до окончателното й изплащане.
Разноските са разпределени между страните по съразмерност на уважената,
съответно на отхвърлената част от иска.
Срещу така постановеното решение, в
частта, в която е отхвърлен предявеният иск, е постъпила въззивна жалба от М.
Н. И., чрез адв. Н. Н. – Г.. В същата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Излага се, че доколкото лисват доказателства за
действителната сума получена от ответницата, от "Глобъл лес - 83"
ЕООД, за стойността на изсечената и извозена дървесина, са изготвени
експертизи, като по втората такава е представена цена, която дърводобивната
фирма заплащат на собственици по договор за извършена сеч (цена на посредници
изкупуващи гори и извършващи сеч в горски имоти) и която е възприета от съда за
меродавна, въпреки, че никога не е била предмет на задача на вещото лице и въз
основа на нея е присъдено обезщетението на жалбоподателката, което е неправилно.
Тази сума не е крайната пазарна цена на изсечената дървесина и не покрива
обезщетението, което се следва по закон на жалбоподателката. Безспорно било
доказано в първоинстанционното производство разместване на имуществени
ценности- ответницата се е разпоредила с плодовете от общата земя залесена с
гора, която се явява добитата дървесина, като се е разпоредила изцяло с правата
на съсобствениците, без да има основание за това. След като се е разпоредила
със съсобсвената вещ, то същата дължи стойностното им възстановяване, съобразно
дела на ищцата в съсобствеността, като размерът на заместващата облага в пари,
следва да се определи с оглед добросъвестността на неоснователно обогатилия се.
В конкретния случай било доказано, че ответницата е била недобросъвестна, като
се е разпоредила със съсобствената вещ, сключвайки процесния договор с
"Глобъл лес - 83" ЕООД, към който е приложено удостоверение за
наследници, от което се установява, че има и други наследници на процесните
гори. В този случай съгласно трайната практика на ВКС, ответникът дължи
действителната стойност на вещта или полученото по сделката, ако последната е
по - висока и в хипотезата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД това е пазарната цена на
вещта към момента на отчуждаването.
Неоснователен е мотива на първоинстанционния съд, с който не се уважава
претенцията за присъждане на действителната пазарна цена, тъй като последната
включвала прибавянето на други компоненти като разходи по добив, за които няма
доказателства по делото, че са извършени, нито че същите са необходими за
запазване от погиване на съсобствената вещ. С третата експертиза на вещото лице
е дадена пазарната цена на дървесината на корен
търгувана от ТП "Държавно горско стопанство - Севлиево" и цени
за краен потребител по данни на НСИ, като последната е тази, която действително
отговаря на действителните пазарни цени. Моли да се отмени решението в обжалваната
част и да се уважи предявения иск в цялост. Претендират се разноските за двете
инстанции.
В срок е постъпил отговор от
ответницата Е. Л. М., чрез адв. П. Д., в който се оспорва въззивната жалба, по
подробно изложени аргументи и моли същата да се остави без уважение. Претендират
се разноските по делото.
В проведеното съдебно заседание
процесуалният представител на жалбоподателката поддържа жалбата. Процесуалният
представител на ответната страна по жалбата я оспорва и поддържа подадения
отговор. И двете страни претендират разноските по делото.
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с иск от М.И. против Е. Л., с който е поискано да се осъди ответницата
да й заплати сумата в размер на 18 000 лв., представляваща равностойността по
средни пазарни цени на 1/3 ид. части от добитата и извозена дървесина равняваща
се на 142, 69 пл. куб. м. от общото количество, от съсобствените им
имоти(подробно описани в исковата молба), ведно със законната лихва от датата
на предявяване на исковата молба до окончателното им плащане. Изложено е, че
страните са съсобственички в имот № **, представляващ широколистна гора,
находяща се в местността „Ч.", с площ от 29.800 дка; имот № **,
представляващ залесена горска територия, находяща се в местността „Ч.", с
площ от 9.999 дка; имот № **,
представляващ залесена горска територия, находяща се в местността „К.", с
площ от 6.009 дка, на осн. наследяване от общи им наследодател, като частта на
ищцата е 1/3 ид. части. Същата научила, че ответницата, без нейно знание и
съгласие, през 2017 г. се е разпоредила със съсобствените им гори, като сключила
договор за управление и стопанисване на
частни горски имоти № 72/20.09.2017 г. с търговско дружество "Глобъл лес -
83" ЕООД, с който последното е упълномощено с всички права по Закона за
горите, като в същия е вписано, че възнаграждението за добитата дървесина се
заплаща при получаване на позволителното за сеч. Ищцата научила от справка в
ИАГ- В. Т., че от съсобствените гори са добити и извозени 428, 08 пл. куб. м.
дървесина, която се явява естествен граждански плод и продължава да принадлежи
на всички участници в имуществената общност по силата на чл. 93 от ЗС. Съгласно
чл. 57, ал. 2, изр. второ от ЗЗД и чл. 30, ал. 3 от ЗС поражда правото на
ищцата да получи от ответницата, разпоредила се без нейно знание и съгласие с
отрязаната дървесина, действителната стойност на 1/3 части от добитата извозена
от имотите дървесина или 1/3 от пазарната цена, ако последната е по - висока.
Ответницата
Е. М., чрез процесуалния си представител адв. Д., е оспорила предявения иск като
неоснователен. Не се оспорва, че е била наследница на 1/3 ид. части от
процесните съсобствени имоти. Възразява, че със сключения договор с
"Глобъл лес - 83" ЕООД е възложено управлението на собствените й
идеални части от наследствените гори, но
не била обърнала внимание, че идеалните й части не са отразени в договора. Следвало
да се вземе предвид, че към този момент е била съсобственик на 1/6 ид. части с
дядо й Т. П., който тогава е бил жив. Освен това не е уговорено възнаграждение,
което ще получи, нито е посочено в договора такова. Освен това договорът не е
породил действие, тъй като на 26.10.2017 г. с нотар. акт е прехвърлила нейната
1/3 ид. част на изпълнителя по договора,
т.е. сключения на 20.09.2017 г. договор е развален по право, тъй като и двете
страни по него не могат да го
изпълняват, поради сключения договор за прехвърляне на собствеността върху
предмета на договора между тях. От приложеното позволително за сеч е видно, че
същото е дадено на новия собственик на тяхната ид. част на 20.11.2017 г. и същата
е извършена през следващата година 2018 г. Т.е. сечта е извършена след като
ответницата (и дядо й, който е бил жив към този момент) не са били собственици
върху тези имоти. Освен това не било налице неоснователно обогатяване за сметка
на останалите съсобственици, тъй като не е получила възнаграждение по договора
и ставало дума за дарение на собствената им ид. част. Възразява се и по размера
на иска, като е завишен, тъй като средната пазарна цена следва да се определи
при добив на корен, а не по търговска стойност, като се изключи търговската
печалба, ДДС и др. допълнителни начисления върху стойността на добитата
дървесина.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният
съдът е приел, че се касае за иск с пр. осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС, тъй като ищцата
е съсобственик на твърдените имоти с ответницата, към момента на сключване на
процесния договор, като последната е реализирала ползи от общия имот. Прието е,
че тъй като не е установено, каква сума е получена от ответницата, доколкото
процесните имоти са били отдадени възмездно, то следвало да се установи
пазарния размер на получената по договора сума. Според съдът, съсобственика
отдал възмездно вещ за ползване, дължи на останалите приходите които е получил,
а не тези които е било възможно да реализира, като останалите съсобственици не
могат да претендират, че е било възможно да се реализира по - голяма полза. С
оглед изложеното съдът е приел, че общата стойност на изсечената дървесина
следва да се определи по средни пазарни цени на посредници на дървения материал
в гората, а не по - високата крайна пазарна цена, включваща и разходите за
добиването, превоза, печалбата др.
компоненти включени в цената на дървесината. Приел е, че съсобствениците имат и
съответния дял и в тежестите на общата вещ, като в случая това били разходите
за добива, по транспорта на дървесината и пр., които в случая на присъждане на
пазарната цена на склад, неоснователно ще се понесат еднолично от ответницата.
Като е приел гореизложеното първоинстанционният съд е приел, че ответницата е
реализирала ползи получени от общите имоти в размер на 20 037, 02 лв. или на
ищцата следва да се присъди сумата от 6 679, 01 лв.
Въззивният съд, след съвкупна
преценка на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства,
приема за установено, че фактическата обстановка по делото е установена
правилно.
Не е
спорно по делото, че ищцата е била съсобственик с ответницата (към момента на
сключване на процесния договор за управление и стопанисване на частни горски
имоти № 72/20.09.2017 г.) в следните недвижими имоти: имот № ** находяща се в
местността „Ч." и с площ от 29.800 дка, имот № ** находяща се в местността
„Ч." и с площ от 9.999 дка и имот № ** находяща се в местността „К."
и с площ от 6.009 дка, и трите находящи се в с. Б., общ. С., на основание
наследствено правоприемство. Не е спорно, че ищцата притежава 1/3 ид. части в
съосбствените недвижими имоти, представляващи залесена горска територия.
От
нотариален акт № 24, том VII, рег. № 16 298, дело № 961 от 26.10.2017 г. на нотариус, с рег. № 543 на НК, е
видно, че Е.Л.М.
е дарила на Г. И. М., идеални части от имоти в землището на с. Б., Община С., а
именно: ¼ идеална част от имот № **, 1/3 идеална част от имот № ** и
1/3 идеална част от имот № **.
Не е
спорно, а видно от приложения по делото договор, Е. М., в качеството й на
възложител, е сключила с „Глобъл лес - 83" ЕООД, с ЕИК *********,
представлявано от Г. И. М., в качеството му на изпълнител, договор № 72 от
20.09.2017 г. за управление и стопанисване на частни горски имоти, с който е упълномощено търговското дружество относно имотите в
землището на с. Б., Община С., а именно № **, № **, № ** и № **, да изготвя
горски програми, да подписва и представя пред РДГ писмено заявление за
разглеждане на горскостопанска програма, маркиране на подлежащите за сеч
дървета, изготвяне на асортиментна ведомост и технологичен план, издаване на
решение за възстановяване на собствеността, заверка на скиците на имотите в
ОСЗГ; маркиране на добитата дървесина в лежащо състояние; добив на дървесина,
извършване на експедиция и превоз на дървесина включваща подписване на
придружаваща дървесината документи, разпореждане с дървения материал по цени на
изпълнителя, получаване на кочани, превозни билети, подписване на протокол за
освидетелстване на сечището. В договора е посочено, че възнаграждението за
добитата дървесина се заплаща при получаване на позволителното за сеч, без в
него да е посочена конкретна цена.
От
приложените позволителни за сеч и протоколи за освидетелстване на сечище, се
установява, че за имот № **, представляваща широколистна гора, находяща се в
местността „Ч.", с площ от 29.800 дка, били издадени: 1. позволително за
сеч № ** от 2017 год., като общо от този поземлен имот през 2017 год. били
изсечени и извозени 113.00 пл. куб.м. дърва; 2. позволително за сеч № *** от
2018 год., като общо в този поземлен имот през 2018 год. били изсечени и
извозени 131.00 пл. куб.м. дърва.
Установява
се, че за имот № **, представляващ залесена горска територия, находяща се в
местността „Ч.", с площ от 9.999 дка, били издадени: 1. позволително за
сеч № ** от 2017 год., като в този поземлен имот през 2017 год. не била
изсечена и извозвана дървесина; 2. позволително за сеч № ** от 2018 год., като
от имота била изсечена и извозена общо 20.91 пл. куб. м. дървесина; 3.
позволително за сеч № ** от 2018 год., като от имота била изсечена и извозена
общо 69.15 пл. куб. м.; 4. позволително за сеч № ** от 2018 год., като от имота
била изсечена и извозена общо през 2018 год. 94.06 пл. куб. м. дървесина.
От
позволителните за сеч се установя за
имот № **, представляващ залесена горска територия, находяща се в
местността „К.", с площ от 6.009 дка., били издадени: 1. позволително за
сеч № // от 2017 год., като в този поземлен имот през 2017 год. не била
изсечена и извозвана дървесина; 2. позволително
за сеч № ** от 2018 год., като от имота била изсечена и извозена общо 11 пл.
куб. м. дървесина; 3. позволително за сеч № ** от 2018 год., като от имота била
изсечена и извозена общо в този поземлен имот през 2018 год. 90.02 пл. куб. м.
дървесина.
Видно
от писмо от РДГ - В. Търново и заявление от 25.09.2017 г., в периода 2017 г. –
2018 г. за имоти в землището на с. Б., Община С., № **, № ** и № ** е
извършвана сеч по съставена горскостопанска програма, по възлагане на „Глобъл
лес - 83" ЕООД, с ЕИК *********, представлявано от Г. И. М., въз основа на
договор за управление и стопанисване на частни горски имоти № 72/20.09.2017 г.
От заявлението, от 25.09.2017 г., е видно, че същото е подадено от Г. И. М.,
като пълномощник на Е.Л.М..
От
приетите заключения на вещото лице по съдебно - икономическата експертиза, от
основното и допълнителните такива, се установява, че общата стойност на
изсечената дървесина от имотите е 20 037,02 лв. по средни пазарни цени на
посредници, които изкупуват гори и извършват сеч на гори, като това е цената на
дървата и дървения материал в гората, а крайната пазарна цена е много
по-висока, тъй като тя се образува от прибавянето на много компоненти - разходи
по добива, изготвяне на горска програма, превоз, такси. Общата стойност на
изсечената дървесина от имотите по ценоразпис на стояща дървесина на корен на
ТП ДГС – Севлиево е 17 416,65 лв., а общата стойност на изсечената дървесина от
имотите по цени за краен потребител по данни на НСИ е 49 207,76 лв., като
цените на крайния потребител са цени на продажба на дървесината от склад,
отсечена и закарана за продажба в склад и в нея са включени всички разходи и
печалбата. От изготвените заключения на вещото лице се установява, че при
извършената проверка в дружеството на изпълнителя на същото не е предоставена
документация във връзка с добива и реализирането на добития дървен материал,
тъй като управителят на дружеството е завил, че документацията е загубена.
При така установеното от фактическа
страна, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в
обжалваната част. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Спорният въпрос по делото, във
връзка с подадената жалба и наведените в нея доводи, е след като е осъществен
състава на неоснователно разпореждане на съсобственик с всички плодове от
общата вещ, коя равностойност на вещта следва да бъде присъдена, след като
същата е отчуждена и не е налична.
Настоящият състав на съда намира, че
с така предявения иск се претендира равностойността на отчуждения добив от един
от съсобствениците, който недобросъвестно се е разпоредил със същия, като искът
намира правното си основание в чл. 93 във вр. с чл. 30, ал. 3 от ЗС във вр. с
чл. 57, ал. 2 от ЗЗД. Тази правна квалификация съответства на заявеното в
исковата молба доколкото се претендират ползите от общата вещ по смисъла на чл.
30, ал. 3 от ЗС, обхващащ добивите от веща по чл. 93 от ЗС, т.е. облагите
получен от общата вещ, които са нейни естествени плодови, а не гражданските
плодове от веща, т.е. доход получен по повод облигационни отношения, имащи за
обект вещта като наем. Основанието на вземането за добивите по ЗС е
извъндоговорно, като се свежда до недопускане на обогатяване без основание за
чужда сметка, но като се отчита добросъвестността на разпоредилия се
съсобственик, като чл. 57 от ЗЗД намира приложение, т.е. заявена е кондикционна
претенция за парична равностойност на добивите от вещта, от съсобствената вещ.
От доказателствата по делото се
установява, че по основание предявеният иск е изцяло доказан, доколкото е налице
разместване на имуществени ценности - ответницата се е разпоредила с добивите
от общата земя залесена с гора, сключвайки процесния договор от № 72 от
20.09.2017 г., с който се е разпоредила изцяло с правата на съсобствениците,
без да има основание за това, за припадащата се част на ищцата. След като се е
разпоредила с добивите от общите вещи, които са отчуждени, то ответницата дължи
на ищцата стойностното им възстановяване, съобразно делът й съсобствеността. Безспорно
се установява, че ответницата не е заплатила на ищцата припадащата й се част от
стойността на добива.
По спорния въпрос по делото, а
именно по коя стойност следва да се определи добива, с който се е разпоредила
ответницата, съдът намира следното:
Размерът на заместващата облага в
пари следва да се определи с оглед добросъвестността на неоснователно
обогатилия се съсобственик, а именно знанието на ответницата, че се е
разпоредил със съсобствена вещ без основание - не е имали съгласието на
останалите съсобственици за разпореждането с процесната гора. Знанието на
въззиваемата, че се разпореждат с чужда вещ, се установява от договореното в
договора за възлагане на изпълнителя на управлението и стопанисването на горски
имоти за цялата площ на имотите, като ответницата е знаела, че не единствен
собственик на земите. В този случай, съгласно трайната практика на ВКС,
ответникът дължи действителната стойност на вещта или получената по сделката,
ако е по - висока. В хипотезата на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД се приема, че това от което
се е възползвал отчуждителя е пазарната цена на вещта.
Спорно е дали следва определената,
от вещото лице, пазарна стойност на добитата дървесината, да се определи
"на корен", т.е по цени, които биха били платени на стоящя дървесина
на корен, която дърводобивна фирма заплаща на собствениците по договор за
извършване на сеч в горски имоти или по действителната пазарна цена на добитата
дървесина. Действително за да не се допусне неоснователно обогатяване на
ищцата, присъщите разноски следва да се приспаднат от стойността на добива,
което обстоятелство е от значение за правилното прилагане на материалния закон
( в този смисъл решение № 88 от 09.10.2020 г. постановено по т. д. № 1487/2019
г. на ІІІ ГО на ВКС). В тежест на ответницата обаче е да установи кои са
присъщите разходи за добива на процесната дървесина и на приспадане ще подлежат
разноските, за които се установи връзка с добива, предмет на вземането. Доказателства
за такива разходи не са събрани по делото, а и не се установяват разходи необходими
за запазване и погиване на съсобствената вещ. След като не са доказани
разходите извършени за добива на дървесината, още по - малко връзката им с
извършената сеч, които да се приспаднат от пазарната цена на вещта, следва да
бъде прието, че ответницата дължи на ищцата обезщетение съобразно приетата от
вещото лице действителната пазарна цена на добива от дървесина за краен
потребител.
Приетата от първоинстанционния съд
стойност по първото допълнително заключение на вещото лице в размер на 20 037,
02 лв. не отразява пазарната цена на добитата дървесина, както и не отразява
същата с евентуалните разходи по добива й, като в същото време е и оспорена от
ищцата по делото. Във връзка с оспорването на ищеца е допусната втора
допълнителна експертиза, която определя цената на дървесината по два различни
начина, а именно цената "на стоящата дървесина на корен" в размер на
общо 17 416, 65 лв. и цена за краен потребител по данни на НСИ в размер на 49
207, 76 лв. Последната е крайната пазарна цена на добива и настоящият състав на
съда намира, че тя е относима към определяне на основата на обезщетението на
ищцата по смисъла на чл. 57, ал. 2 от ЗЗД по изложените по - горе аргументи.
Приетото от първоинстанционния съд, че крайната пазарна цена съдържала
множество други компоненти по добива, са само предположения, без да са
подкрепени от доказателства по делото, освен това приетото, че ищцата следвало
да участва в разходите за поддържане на вещта е принципно вярно, но тези
разходи не са във връзка с поддържане на вещта - запазване на недвижимите
имоти, а са евентуални разходи във връзка с добива на плодовете от вещта, които
не е било необходимо на вяска цена да бъдат добити - в случая да се изсече
гората, за да се приемат за необходима за запазването им. Предвид
гореизложеното и при така приетото от настоящият състав на съда, жалбата на
въззивницата е основателна и на същата следва да се присъди сумата от 16 402,
59 лв. (1/3 от пазарната цена на добитата дървесина по данни на НСИ - 49 207,
76).
Решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлен предявения иск за сумата
над 6 679, 01 лв. до 16 402, 59 лв., като се присъди на въззивницата сумата от
още 9 723, 58 лв., а в останалата част, в която е отхвърлен предявения иск за
сумата над 16 402, 59 лв. до 18 000 лв. решението следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно. В необжалваната част решението е влязло в
сила.
При този изход на делото, разноските
за въззивното производство следва да се разпределят по съразмерност между
страните, като им се присъдят поисканите и направени разходи за адвокатско
възнаграждение, съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК. В полза на
въззивницата следва да се присъдят разноски в размер на 2 051, 54 лв., от които
829, 24 лв. за въззивното производство и още 1 222, 30 лв. за
първоинстанционното производство. В полза на процесуалния представител на
ответницата следва да се присъди възнаграждение в размер на 26, 63 лв. за
въззивната инстанция и да се отмени решението на първоинстанционния съд в
частта, в която са и присъдени разноски
за първоинстанционното производство за сумата над 35, 11 лв. до 266, 67 лв., като неправилно.
Воден от горното, Габровският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260047 от
02.11.2020 г., постановено по гр. д. № 23/2020 г. от Севлиевският районен съд ,
в частта, в която е отхвърлен предявения от М.Н.И., с ЕГН **********,*** срещу Е.Л.М.,
с ЕГН **********,*** за сумата от 6 679, 01 лв. до 16 402, 59 лв.,
представляваща стойността на добитата дървесина от съсобствените на страните
недвижими имоти, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Е.Л.М., с ЕГН **********,*** да
заплати на М.Н.И., с ЕГН **********,***, сумата над 6 679, 01 лв. до 16 402, 59
лв. ( или още 9 723, 58 лв.) представляваща обезщетение за изсечена и
отчуждена от Е.Л.М., от съсобствени имоти, находящи се в землището на с. Б.,
Община С., а именно: имот № **, представляващ широколистна гора, находяща се в
местността „Ч.", с площ от 29.800 дка, имот № **, представляващ залесена
горска територия, находяща се в местността „Ч.", с площ от 9.999 дка и
имот № **, представляващ залесена горска територия, находяща се в местността „К.",
с площ от 6.009 дка, заедно със законната лихва върху тази сума от 15.01.2020
г. - датата на предявяване на настоящия и до окончателното й изплащане, на основание чл. 93 във вр. с чл. 30,
ал. 3 от ЗС във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част, с която е отхвърлен предявеният иск от М.Н.И., с ЕГН **********,***
срещу Е.Л.М., с ЕГН **********,*** за сумата, за сумата над 16 402, 59 лв. до
18 000 лв., като правилно и законосъобразно.
Решението в необжалваната част е
влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Е.Л.М., с ЕГН **********,***
да заплати на М.Н.И., с ЕГН **********,***, сумата
от общо 2 051, 54 лв., на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 260047 от
02.11.2020 г., постановено по гр. д. № 23/2020 г. от Севлиевският районен съд ,
в частта, в която е ОСЪДЕНА М.Н.И., с ЕГН **********,***, да заплати на Е.Л.М.,
с ЕГН **********,*** разноски за първата инстанция за сумата над 35, 11 лв. до
присъдените 266, 67 лв.
ОСЪЖДА М.Н.И., с ЕГН **********,***,
да заплати на Е.Л.М., с ЕГН **********,***, сумата от 26, 63 лв., на осн. чл.
78, ал. 3 от ГПК за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.