Р Е
Ш Е Н И Е
№………./……...06.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНА МАРКОВА
ЧЛЕНОВE: ТОНИ
КРЪСТЕВ
ДЕСИСЛАВА
ЖЕКОВА
при
секретар А. Янакиева
като разгледа докладваното от съдия Т. Кръстев
въззивно търговско дело № 167 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А.Т.Н. срещу
решение № 4650/01.11.2019 г., постановено по гр.дело № 10145/2019 г. по описа
на РС – Варна, с коeто съдът е отхвърлил предявения от А.Т.Н. срещу „Юробанк България”
АД иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено по отношение
на ответника, че ищцата не дължи сумите, предмет на принудително изпълнение по
изп. дело № 20197110400333 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег. № 711 на
КЧСИ с район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист по
ч.гр.д. № 942/2013г. по описа на ВРС.
В жалбата
се излага, че решението на ВРС е неправилно поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения. Според
жалбоподателя, ВРС не е обсъдил всички доводи на ищеца, в частност, че
присъдените суми за такси и разноски не се дължат като погасени по изрично
признание на ответното дружество, обективирано в споразумение от 23.04.2013 г.
Счита за неправилен извода на съда, че от датата на прекратяване на
изпълнително дело № 166/2013 г. – 19.04.2015 г., е
започнала да тече нова давност, която към датата на налагане на възбрана по
новото изп. д. № 333/2019 г. не е изтекла, като противоречащ на постановките на
ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Излага подробна
аргументация относно приложението на цитираното ТР към процесния случай.
Поддържа, че когато изпълнителното производство е прекратено, предприетите по
него изпълнителни действия се обезсилват по право и нямат за последица
прекъсване на давността. В случая новата давност е започнала да тече на
19.04.2013 г., когато е извършено последното релевантно изпълнително действие –
опис на недвижими имоти. Счита, че давността за всички вземания е изтекла преди
13.02.2019 г. – датата на образуване на изп.д. № 20197110400333. Счита за
незаконосъобразен извода на съда, че лихвите, за които е издадена заповед за
изпълнение, която е влязла в законна сила, се погасяват с петгодишна давност по
силата на чл. 117, ал. 2 от ГПК. Отправя искане за отмяна на обжалваното
решение, уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по
чл. 263 ГПК въззиваемата страна чрез процесуален представител е подала писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Поддържа, че доводите на жалбоподателя са
неоснователни като излага подробни съображения. Изтъква обстоятелството, че по
силата на споразумение от 23.04.2013 г. длъжникът е извършвал доброволни
плащания извън изпълнителното производство, като всяко отделно доброволно
плащане следва да се приравни на признание на вземането, с което давността се
прекъсва. Освен това сочи, че банката не е бездействала, а е
предприела действия за запазване на обезпеченията посредством подновяване на
учредените ипотеки. Прилага извлечения от счетоводни книги и молби за
подновяване на ипотеки. Изразява несъгласие с мотивите на съда, с които е
прието, че изп. д. № 166/2013 г. е прекратено на 19.04.2015 г. като счита, че
делото е прекратено с по-късна дата и посочва три изпълнителни действия, с по-късна дата, които
прекъсват погасителната давност. Иска потвърждаване на решението на ВРС.
В открито съдебно
заседание страните не се явяват и не се представляват. В представени писмени
становища поддържат изложените доводи и възражения.
Варненски окръжен съд като
взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения
на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Въззивната жалба е редовна
по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния
съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по
валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение,
а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на
пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е
издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички
положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със
съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното
решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи
произнасяне по съществото на спора.
Пред районния съд е
предявен иск от А.Т.Н. в качеството и́ на ЕТ „Алба-Х – А.Н.“,
правоприемник на ЕТ „Алба-Х – Христо Николов“, срещу „Юробанк България” АД с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи сумите, предмет на принудително изпълнение по изп. дело №
20197110400333 по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, рег. № 711 на КЧСИ с
район на действие ВОС, образувано въз основа на изпълнителен лист по ч.гр.д. №
942/2013г. по описа на ВРС, а именно: 2794.88 евро – просрочена главница по
договор за банков кредит № 1305/26.10.2005г., 522.18 евро – договорна лихва за
периода от 21.01.2012г. до 23.01.2013г., 40.68 евро – такса за периода от
10.10.2011г. до 23.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 25.01.2013г. до
окончателното погасяване на главницата, както и сумата от 535.76 лева –
разноски по делото, от които 131.34 лева за държавна такса и 404.42 лева за
адвокатски хонорар.
В исковата молба се
твърди, че към датата на образуване на посоченото изпълнително дело вземанията
по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. Счита, че начало на
давността е моментът в който вземането е станало изискуемо, т.е. падежа на
всяка от вноските по договора за банков кредит – от 21.01.2012 г. до 31.10.2012
г. и че давността не е прекъсвана. В допълнително становище уточнява, че в рамките
на предходно образуваното въз основа на същия изпълнителен лист изп. дело №
166/2013г. на ЧСИ Даниела Петрова - Янкова на 10.04.2013 г. бил наложен на
запор на дружествени дялове на Христо Николов в „Екстра уиндоус“ ООД, което
било последното извършено изпълнително действие. Затова счита, че
изпълнителното дело е прекратено по право на 10.04.2015 г., а нова давност е
започнала да тече на 10.04.2013 г. и е
изтекла на 10.04.2018 г., т.е. преди 13.02.2019 г., когато е образувано изп.
дело № 20197110400333. Признава факта на сключено споразумение от 23.04.2013г.,
с което задължението по три договора за кредит, включително и процесния, е
признато досежно главница, договорна и законна лихва. Счита, че макар и признанието
да прекъсва давността, отново е изтекъл давностния срок. Поддържа, че в
споразумението ответникът изрично е признал, че не се дължат 40.68 евро такса за
периода от 10.10.2011г. до 23.01.2013г., както и съдебно-деловодни разноски от
535.76 лв. Счита, че във всички случаи е изтекъл тригодишният давностен срок по
отношение на присъдените лихви, тъй като вземането не е установено с влязло в
сила съдебно решение и чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е неприложим.
В отговор на исковата
молба „Юробанк България” АД оспорва предявения иск, като твърди, че давността е
била прекъсвана с предприети в хода на изпълнителното производство действия: на
04.04.2013 г. – възбрана върху имот, собственост на Христо Николов и Албена Николова;
на 10.04.2013 г. – налагане на запор на дружествени дялове на Христо Николов в
„Екстра уиндоус“ ООД; на 19.04.2013 г. – опис на недвижими имоти; както и с
признанието на задължението, извършено в споразумението от 23.04.2013 г. Поддържа,
че по отношение течението, спирането и прекъсването на давностния срок следва
да намерят приложение постановките на ППВС № 3/18.10.1980г. Доколкото
изпълнителното производство е висящо към датата на постановяване на
тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,
счита че перемция не е настъпила по силата на закона. Поддържа, че последното
изпълнително действие е молба от 05.08.2014г. за вдигане на запор на
дружествени дялове, от която дата до образуване на изпълнително дело №
333/2019г. 5-годишния давностен срок не е изтекъл.
Страните не оспорват установената от ВРС фактическа
обстановка, а тя е следната:
Въз основа на заповед №
569/28.01.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 942/2013г. по описа на ВРС, в полза на „Юробанк
България“ АД е издаден изпълнителен лист от 26.02.2013 г. срещу длъжник ЕТ
„Алба-Х-Христо Николов“.
По така издадения изпълнителен лист и
още два други изпълнителни листа на 12.03.2013 г. е образувано изпълнително
дело № 166/2013г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова.
От изпълнително дело № 166/2013г. се
установява, че:
- на 13.03.2013г. е наложена възбрана
върху собствени на Христо Николов и Албена Николова недвижими имоти, като
същата е вписана на 04.04.2013г.;
- на 13.03.2013г. е наложен запор
върху дружествени дялова, притежавани от Христо Николов, в търговско дружество
„Екстра Уиндоу“ ООД, като запорът е вписан по партида на дружеството на
10.04.2013г.;
- на 19.04.2013г. е извършен опис на
възбранения имот.
На 23.04.2013г. между „Юробанк България“
АД и длъжниците по изпълнителното дело, включително ЕТ „Алба-Х-Христо Николов“,
е подписано споразумение, съгласно което задълженията на длъжниците към банката
по договори за кредит, включително и този под № 1305 от 26.10.2005 г. възлиза общо
на 249 935.85 лева, в т.ч. главница в размер на 214 128,94 лева, договорна
лихва в размер на 35 228,88 лева и законна лихва от 25.01.2013г. до
окончателното изплащане на дълга. В изпълнение на споразумението по
изпълнителното дело на 29.05.2013 г. е постъпила сумата 2500 лева, с която са
погасени задължения по издадени
изпълнителни листи, различни от процесния.
С постановление от 13.02.2019г.
изпълнително дело № 166/2013г. е прекратено по молба на взискателя.
Въз основа на молба от 13.02.2019г. на
„Юробанк България“ АД и въз основа на издадени по ч.гр.д. №№ 942/2013г.,
926/2013г. и 919/2013г. изпълнителни листи е образувано изпълнително дело №
333/2019г. по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова.
На 13.02.2019 по новообразуваното изпълнително
дело № 333/2019г. е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника.
При така
установените факти по, съдът намира следното от правна страна:
С оглед на въведените с
жалбата оплаквания спорът
във въззивното производство се концентрира върху началото и продължителността
на давностните срокове за вземания, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение, в частност приложимостта на разрешенията, дадени с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 г. по т.д № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и отмяната на ППВС № 3 от
18.XI.1980 г., по отношение на изпълнително дело, което е образувано и
прекратено преди постановяване на цитираното ТР.
Страните не спорят, че изпълнително
дело № 166/2013г., по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова, е прекратено по
силата на закона – чл. 433, ал. 1,т. 8 от ГПК, поради настъпила на 19.04.2015
г. перемпция, т.е. две години след последното валидно изпълнително действие
насочено към изграждане на избран от взискателя изпълнителен способ, а именно
извършен на 19.04.2013 г. опис на недвижим имот.
По въпроса дали давността е била
прекъсната с образуването на 12.03.2013 г. на изпълнително дело № 166/2013г.
настоящият въззивен състав приема, че следва да се приложи разрешението, дадено
с Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на Пленума на ВС,
според което с образуването на изпълнително дело давността се прекъсва, а по
време на изпълнителния процес давност не тече. Както е прието в решение №
170/17.09.2018г. на ВКС по гр.д. № 2382/2017г., ІVг.о., извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 година
поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС разрешение се прилага от тази дата и
то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но
не и към тези, които са приключили преди това.
С образуването на изпълнително дело №
166/2013 година по описа на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова давността за вземането
на „Юробанк България“ АД се счита за прекъсната по силата на чл. 116, б. "в" от ЗЗД, като по
силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване давността е спряла да
тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД.
Действието на това спиране е преустановено с прекратяването на изпълнителното
производство, което е станало на 19.04.2015 г. по силата на закона. Новата давност
е започнала да тече от момента на прекратяването на изпълнителното производство
– на 19.04.2015 г.
Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на
петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда
друг срок. В чл. 111, б.б. „б“ и „в“ от ЗЗД е предвидена кратка тригодишна
давност за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор, както и
за вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Според 117, ал.
2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години.
В посоченото по-горе ТР № 2/26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС, не се обсъжда случая, когато длъжникът не е подал
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и заповедта влезе в сила.
Неподаването на възражение води до стабилизиране на издадената заповед за
изпълнение. С влизането и́ в сила се преклудират всички факти, настъпили
до изтичане на срока за възражение. Това следва от разпоредбата на чл. 424, ал.1
от ГПК, съгласно която длъжникът може да предяви иск за несъществуване на
вземането само на основание новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. По
същество няма разлика между хипотезата на чл. 424, ал.1 от ГПК и тази на чл. 303,
ал. 1 от ГПК, която предвижда същите предпоставки за отмяна на влязло в сила
решение. Това сходство между правните последици на влязлата в сила заповед за
изпълнение, когато длъжникът не е възразил, и влязлото в сила съдебно решение,
дава основание част от съдебната практика да се обедини около становището, че
влязлата в сила заповед се ползва със сила на пресъдено нещо (така Определение
№ 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., ГК).
Правните последици от влязлата в сила заповед
за изпълнение са идентични с тези на влязлото в сила съдебно решение.
Процесуалната преклузия по отношение на фактите и доказателствата, настъпили,
респ. известни, до изтичане на срока за възражение, обуславя същото
установително действие на заповедта в отношенията между страните, каквото е
предвидено в чл. 298, ал. 1 от ГПК по отношение на влязлото в сила съдебно
решение. Изпълнителната сила на двата акта е еднаква – чл. 405, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 117 ал. 1 от ЗЗД от
прекъсването на давността почва да тече нова давност, а според ал. 2 ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога
пет години.
Настоящият състав на Варненски окръжен
съд споделя разбирането, че чл. 117 ал. 2 от ЗЗД следва да се прилага за всички
актове, на които законът придава правоустановяващо действие и изпълнителна
сила. Такива са влезлите в сила решения на съдилищата, заповедите за
изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и определенията на
арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела. От
момента на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника става известна
претенцията на кредитора и от този момент той има възможност да се защити с
всички предоставени му от закона средства. Ако длъжникът не възрази в определения
срок след получаване на заповедта, същата ще влезе в сила и ще добие силата и
значението на подлежащото на изпълнение съдебно решение, за което се отнася чл.
117, ал. 2 ГПК.
При това положение давността за всички
вземания, посочени в заповедта за изпълнение изтича на 19.04.2020 г. Възбрана по изпълнително дело № 333/2019г. е
наложена на 13.02.2019 г., с което давността е прекъсната и е започнала да тече
нова давност, която към датата на сезиране на съда с предявения отрицателен установителен
иск – 27.06.2019 г., не е изтекла.
По отношение на
оплакването, че ВРС не е обсъдил доводите на ищеца, че присъдените суми за
такси и разноски не се дължат като погасени по изрично признание на ответното
дружество, обективирано в споразумение от 23.04.2013 г., съдът намира същото за
неоснователно. Обстоятелството, че посочените суми не са предмет на
споразумението не дава основание да се приеме, че кредиторът е опростил тези
вземания, или че същите са били погасени по друг способ. Отказът от права във
всички случаи следва да се направи изрично, а не мълчаливо, а длъжникът не
твърди да е погасил тези части от задължението чрез плащане или по друг признат
от закона способ.
До същите изводи е
достигнал и ВРС, поради което решението следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е представила доказателства за сторени
пред Варненския окръжен съд съдебно-дловодни разноски, поради което такива не
се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖАВА Решение № 4650/01.11.2019 г., постановено по гр.дело № 10145/2019 г. по
описа на РС – Варна.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3,
т.1 от ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.