Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260391 09.10.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радостина Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия Р.
Петкова
гражданско дело номер 3183 по
описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 310, ал.
1, т. 1 от ГПК.
Производството по делото е
образувано по повод исковата молба на А.С.Н., ЕГН: **********, с
адрес: ***, действаща чрез упълномощения си процесуален представител адв. Ж.Б., с която е
предявил против ответника УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФЕСОР Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Проф. Я.Якимов“ № 1, представляван от ректора проф. д-р Магдалена
Миткова, искове с правно
основание чл.
14а, ал. 2 от ЗРАСРБ вр. с чл. 11 от НОСРЗвр. с чл. 128, т. 2 вр. с чл. 244, т. 2 и чл.
245, ал. 2 от КТ вр.
с чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника като нейн работодател по съществуващо помежду им
трудово правоотношение, по силата на което ищцата заема длъжността „главен
асистент“ да й
заплати сумата от
180 лв. - главница, представляваща
неплатено допълнително трудово възнаграждение за периода от 24.06.2017г. до
21.12.2017г. за притежаваната от ищцата образователна и научна степен “доктор“ по научна специалност
„Методика на обучението по технология на кулинарната продукция“, сумата от общо 9765 лв. - главница, представляваща сбор от неплатени допълнителни
трудови възнаграждения от по 315 лв. месечно за периода от 24.06.2017г. до
22.01.2020г. за придобитата от ищцата
научна степен „доктор на науките“ в
професионално направление: „3.5. Обществени комуникации и информационни науки“
и за защитен дисертационен труд на тема:„Виртуално общуване чрез електронно дистанционно
обучение в университетска среда“ към Универистета по библиотекознание и
информационни технологии и сумата от 1500лв. - главница, представляваща сбор
от неплатени допълнителни трудови възнаграждения от по 315 лв. месечно, явяващи
се разликата между изплатеното на ищцата възнаграждение за научната й степен
„доктор“ в размер на 300 лв. месечно и дължимата й добавка за научната й
степен „доктор на науките“ в размер на
630 лв. месечно за периода от 23.01.2020г.
до 30.06.2020г., както и сумата от 1549.15лв.,
представляваща сборна мораторна лихва
за забавено плащане на всяко от неплатените допълнителни месечни трудови
възнаграждения от по 315 лв. /общо в размер на 9765 лв. за горепосочения
период/, изчислени помесечно, считано от първо число на месеца, следващ падежа
на задължението, начиная от 01.09.2017г. до 23.06.2020г., ведно със законната лихва
върху всяка
от главниците, считано по
подаване на исковата молба -24.06.2020г. до окончателното й изплащане, както и
направените по делото разноски. Ангажира доказателства. В
съдебно заседание, ищцата,
чрез упълномощения си адвокатски
представител поддържа предявените искове и моли съдът да ги уважи. Представя
писмени бележки.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФЕСОР Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ” е депозирал
писмен отговор, в който е оспорил предявените искове като неоснователни. Сочи,
че придобитата степен „доктор“ ищцата получава добавка към трудовото й
възнаграждение съгласно чл. 14а, ал. 2 от ЗРАСРБ, а що се касае за придобитата
степен „доктор на науките“, тъй като същата не е свързана с изпълняваната от
нея длъжност ответникът счита, че не следва се прилага разпоредбата на чл. 14а,
ал. 2 от ЗРАСРБ за изплащане на претендираната добавка, тъй като в университета
не съществува професионално и академично направление с тематиката, по която
ищцата е придобила степен „доктор на науките“.
По изложените съображения, доразвити в писмения отговор, моли за
отхвърляне на исковете. В съдебно
заседание ответникът не изпраща представител.
Бургаският районен съд, след като взе предвид
направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено
следното :
По делото страните не спорят, а и от представените
писмени доказателства се установява, че помежду им е възникнало трудово
правоотношение от 27.12.1995г., по силата на което ищцата заема длъжността „асистент
по технологично обзавеждане в хотела и ресторанта“ с категория персонал „научно
–преподавателски“ за срок до 02.01.1999г., с място на работа: катедра „ОТТО“.
Впоследствие с допълнително споразумение от 20.04.2006г. длъжността на ищцата е
променена от „старши асистент“ на „главен асистент“. Установява се, че през
2009г. ищцата е придобила образователна и научна степен „доктор“ по научна специалност „Методика на
обучението по технология на кулинарната продукция“, като впоследствие с допълнително споразумение от 14.01.2010г. към
трудовия си договор с ответника ищцата е преназначена на длъжността „Главен асистент” код НКП 23107002, клас професии:“Аналитични специалисти“ в предприятието на ответника при допълнително заплащане на научната й степен „доктор“ за сумата от
180 лв., равняваща се на 75% на минималната работна заплата за 2010г.
Видно от съдържанието на Правилника за определяне
на работната заплата на ответния университет, в чл. 5, б. „в“ е посочено, че
брутната заплата на лицата по трудов договор включва и добавка за притежавана
научна степен, която се определя съгласно чл. 7 ежегодно с КТД или решение на
Академичния съвет, като чл. 8 сочи, че индивидуалната месечна брутна заплата
включва елементите по чл. 5, т.е. и добавка за притежаваната научна степен.
По делото е представено решение от 19.01.2017г. на Академичния съвет на
университета, с което в чл. 17 за образователна научна степен „доктор“ се
определя допълнително възнаграждение в размер на 315 лв., а за научна степен
„доктор на науките“ - допълнително възнаграждение в размер на 600 лв. С последващо
решение от 14.12.2017г. на Академичния съвет на университета размерът на
допълнителното възнаграждение за научна степен „доктор на науките“ е увеличен
на 630 лв., считано от 01.01.2018г., а
след това с решение от 23.01.2020г. е прието, че размерът на допълнителното
възнаграждение за 2020г. за образователна и научна степен „доктор“, свързана с
изпълняваната работа е 330 лв.
По делото е представената диплома от 25.01.2017г.,
с която се удостоверява, че на 19.12.2016г.
ищцата е придобила научна степен „доктор
на науките“ по организация и управление в сферата на материалното
производство за защитен дисертационен труд на тема: „Виртуално
общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска среда“ към
Универистета по библиотекознание и информационни технологии – София.
По делото е
представено решение на Академичния съвет на ответника, взето на проведеното
заседание от 24.10.2013г., с което са приети Правила за подготовка и
публикуване на учебници, записки от лекции и учебни помагала на платформата за
електронно-дистанционно обученуе Blackboard Learn по проект
„Развитие на електронните форми на дистанционно обучение в систеемата на Университет „проф. д-р Асен Златаров”, като с последващи решения по т. 17-25 от Академичния
съвет на ответника, взети на проведеното заседание от 24.11.2016г., са приети
правилник за организацията и провеждането на дистанционна форма на обучение,
система за контрол на качеството в дистанционна форма за обучение, система за
изпитване и оценяване на студентите, методика за подготовката, органицация и
провеждане на с форма на обучение, стандарт за разработване и приемане на
учебна документация в тази форма на обучение и др. С решения на Академичния
съвет от 22.03.2018г., 23.04.2018г. и 27.06.2018г. е приет доклада във връзка с
акредитацията на среда за дистанционно обучение в ответния университет, система
за анализ и оценка на качеството на електронните учебни материали и на
софтуерните устройства в дистанционна форма на обучение, както и е прием макет
за учебната документация във връзка с изискванията за изграждане на дистанционна
форма на обучение.
По делото се установява, че по повод открита на
28.09.2017г. процедура по искане на ответното учебно заведение от 03.08.2017г.
/съгласно протокол № 22/ след извършена проверка и доклад с решение от
проведено заседание от 26.07.2018г. Националната
агенция за оценяване и акредитация е акредитирала
ответния университет с положителна
оценка на средата за дистанционна форма на обучение със срок на валидност 5
години съгласно чл. 79, ал. 4, т. 2 от ЗВО /в редакцията му от 2011г./ Във връзка
с акредитациятата с решения на Академичния съвет от 28.05.2020г. и от
03.09.2020г. е приет график на дейността на Центъра за дистанционно обучение в
университета за 2019/2020г. и е приета организация на обучението в електронна
среда.
Съгласно чл. 6 от правилника за учебната дейност
на ответното учебно заведение, в сила от 01.02.2012г. и актуализиран с
посочените в него последващи протоколни решения от 2013г. - 2018г. измежду
формите на обучение в университета е и включена и дистанционната форма.
С оглед гореустановената фактическа обстановка от
правна страна съдът намира следното:
Предявени са обективно съединени искове по чл. 14а, ал. 2 от ЗРАСРБ вр.
с чл. 11 от НОСРЗвр. с чл. 128, т. 2 вр. с чл. 244, т. 2 и чл.
245, ал. 2 от КТ вр.
с чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените
срокове да плаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа. Съгласно чл. 244, т. 2 от КТ
Министерският съвет определя видовете и
минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията
по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс.
Съгласно чл. 14а, ал. 2 от ЗРАСРБ за образователна и научна степен „доктор“ или за научна степен
„доктор на науките“, свързана
с изпълняваната работа, на лицата се изплаща допълнително месечно
възнаграждение в размер, определен от Министерския съвет.
Съгласно чл. 11, ал.1 от
НОСРЗ за образователна и научна степен ‚доктор“ или за научна степен „доктор на науките“, свързана с
изпълняваната работа на работника или служителя, се изплаща допълнително
месечно възнаграждение, в размер не по-малък от 15 лв. за
"доктор" и 50 лв. за "доктор на науките", като ал. 2 сочи, че при наличие на повече от едно от основанията по ал. 1 лицето
има право на допълнителното възнаграждение с по-благоприятен размер, който следва да
се определи конкретно за всяко лице в индивидуалния му трудов договор с работодателя.
По делото страните не спорят, че през 2009г.
ищцата е придобила научната степен “доктор“ по научна специалност
„Методика на обучението по технология на куланрта продукция, а в края на 2016г.
научна степен - „доктор на
науките“ по организация и управление в сферата на материалното производство
за защитен дисертационен
труд на тема: „Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в
университетска среда“. Ответникът твърди, че ищцата получава допълнително
възнаграждение за научната си степен “доктор“, но не й се
следва такова за научната степен „доктор
на науките“, тъй като същата не е свързана с изпълняваната от нея длъжност,
тъй като в университета няма такова
направление с подобна тематика.
По делото е установено, че на 26.07.2018г ответното учебно заведение е получило акредитация за среда за дистанционна форма на обучение.
Това
означава, че считано от акредитирането на ответното учебно заведение за тази
форма на обучение, т.е. от 26.07.2018г. придобитата от ищцата научна степен
„доктор на науките“ по защитения от нея дисертационен труд на тема: „Виртуално
общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска среда“ е
приложима за изпълняваната от нея работа по основната й длъжност съгласно
трудовия договор като „асистент по технологично обзавеждане в хотела и
ресторанта“. Именно считано оттогава научната степен на ищцата „доктор на
науките“ вече е станала част от изпълняваната от нея работа по смисъла на чл. 14а, ал. 2 от ЗРАСРБ, тъй като видно от данните по делото
ответният университет е изградил нужната среда, приел е правила и учебна
документация за този вид обучение, в т.ч. са създадени електронни учебни
материали, софтуерни устройства и т.н.
От гореизложеното следва извода, че считано от 26.07.2018г. ответникът дължи на ищцата
заплащане на допълнително трудово възнаграждение чл. 11, ал.1 от
НОСРЗ за научната й степен
„доктор на науките“, като следва да се отбележи обаче, че с оглед
обстоятелството, че ищцата притежава едновременно две научни степени „доктор“ и
„доктор на науките“, съгласно ал. 2 от чл. 11 от НОСРЗ
допълнителното й възнаграждение следва да се определи в по-благоприятен размер, т.е. за
по-високото от двете възнаграждения, като в случая такова е за степента „доктор на науките“.
С оглед гореизложеното досежно искът за осъждане
на ответника да заплаща на ищцата за периода от 24.06.2017г. до 22.01.2020г.
сумата от по 315 лв. месечно, представляваща разликата между полученото от нея
допълнително възнаграждение за степента „доктор“ от 315 лв. и дължимото й възнаграждение за
степента „доктор на науките“ в размер на 630 лв., съдът намира следното:
Съгласно представените решения на Академичния
съвет на ответното учебно заведение се установява, че за времето, през което
придобитата от ищцата научна степен „доктор на науките“ е била свързана с
изпълняваната от нея длъжност по смисъла на чл. 14а, ал. 2 от ЗРАСРБ, т.е. за
периода от 26.07.2018г. /акредитацията на ответника за среда за дистанционна
форма на обучение/ до 22.01.2020г. за образователна научна степен „доктор“ е
определено допълнително възнаграждение в размер на 315 лв., а за научна степен
„доктор на науките“ - допълнително възнаграждение в размер на 630 лв.
По делото страните не спорят, че за исковия период
на ищцата е изплащано допълнително трудово възнаграждение за изпълняваната от
нея длъжност в ответния университет само за научната й степен „доктор“ - в
размер на 315 лв. месечно за периода до м. февруари 2020г., а след това- в
размер на 330 лв. месечно. Това обстоятелство е видно от представените фишове
за получаваната от ищцата заплата за периода 2017г.-2020г.
Както бе отбелязно по-горе в случая на основание
чл. 11, ал. 2 вр. с ал. 1 от НОСРЗ на ищцата се следва допълнително трудово
възнаграждение в по-благоприятния за нея размер измежду възнагражденията за степента
„доктор“ /315 лв./ и степента „доктор на
науките“ /630 лв./ за периода от 26.07.2018г.
до 22.01.2020г. Тъй като за този период с оглед горната нормативна
уредба ищцата е следвало да получава допълнително възнаграждение за степента
„доктор на науките“ в 630 лв. месечно, а получавала само сумата от 315 лв. за
степента „доктор“ искът се явява основателен за разликата от 315 лв. месечно допълнително
възнаграждение за периода от 26.07.2018г. до 22.01.2020г. В останалата част и за
останалия период от 24.06.2017г. до 25.07.2018г. искът се явява неоснователен и
следва да се отхвърли, тъй като преди 26.07.2018г. ответният ВУЗ не е имал
надлежна акредитация, свързана с придобитата от ищцата научна степен „доктор на
науките“, поради което и по тази причина тази степен не може да се приеме, че е
била свързана с изпълняваната от нея длъжност по трудовия й договор.
Що се касае до иска за присъждане
на сумата от 1500лв., представляваща
сбор от неплатени допълнителни трудови възнаграждения от по 330 лв. месечно,
явяващи се разликата между изплатеното на ищцата възнаграждение за научната й
степен „доктор“ в размер на 300 лв. месечно и дължимата й добавка за научната й
степен „доктор на науките“ в размер на
630 лв. месечно за периода от 23.01.2020г.
до 30.06.2020г.,
По делото се установява, че за този исков период от 23.01.2020г. до 30.06.2020г. с решение от 23.01.2020г. в на
Академичния съвет на ответника е прието, че за 2020г. размерът на допълнителното възнаграждение за
образователна и научна степен „доктор“,
свързана с изпълняваната работа е 330 лв., като размерът на допълнителното
възнаграждение за степента „доктор на науките“ е останал непроменен - 630 лв.
месечно.
Съобразно
горното разрешение и нормативна уредба /чл. 11, ал. 2 вр. с ал. 1 от НОСРЗ/
съдът приема, че за този исков период ответникът дължи на ищцата и следва да
бъде осъден да й заплати месечно допълнително трудово възнаграждение в размер
на сумата от 300 лв., явяваща се разликата между полученото от нея месечно
допълнително възнаграждение за степента „доктор“
от 330 лв. и следващото й се допълнителното възнаграждение за степента
„доктор на науките“ в размер на 630 лв. месечно. Ето защо този иск се явява изцяло
основателен и следва да се уважи в горепосочения размер и за претендирания исковия
период.
Що се касае до претенцията на ищцата е за осъждане
на ответника да му заплати сумата от 1549.15лв.,
представляваща сборна мораторна лихва за забавено плащане на всяко от
неплатените допълнителни месечни трудови възнаграждения съответно от по 315 лв.
за периода от 26.07.2018г. до 22.01.2020г. и от по 300 лв. за периода от
23.01.2020г. до 30.06.2020г., изчислени помесечно, считано от първо число на
месеца, следващ падежа на задължението, начиная от 01.09.2017г. до 23.06.2020г.
Съгласно чл.270, ал. 2 от КТ трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки
месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Доколкото по делото липсват данни за други
уговорки съдът приема, че трудовото възнаграждение на ищцата, в т.ч. и
допълнителното такова следва да се изплаща до края на текущия месец, за който
се отнася. Тъй като обаче претенцията на ищцата е за присъждане на обезщетение
за забава от по-късен начален момент, съдът следва да разгледа този иск в
рамките на заявения период - от първо число на месеца, следващ падежа на
задължението, начиная от 01.09.2017г. /за възнагражданието за м. юли 2017г./ до
23.06.2020г. По делото не се спори и
няма ангажирани от ответника доказателства, че горепосочените допълнителни
трудови възнаграждения на ищцата съответно от по 315 лв. за периода от 26.07.2018г. до
22.01.2020г. и от по 300 лв. за периода от 23.01.2020г. до 30.06.2020г. са
заплати от него заедно с изплащане на съответното месечно трудовото
възнаграждение за исковия период.
Това означава, че с изтичане на срока за плащане на
основание чл. 84, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава в деня,
считано от следващия ден, поради което искът за заплащане на мораторна лихва
върху присъдения и неплатен размер на допълнителното трудово възнаграждение на
ищцата за горепосочените периоди и размери се явяват основателни. По отношение
на размерът на претендираните мораторни лихви след направените изчисления по
чл. 162 от ГПК съдът намира, че искът за мораторна лихва върху всяко от
дължимите допълнителни трудови възнаграждения се явява основателен до размер на
общо 645.95 лв. за периода от 01.09.2018г. до 23.06.2020г. В останалата част за
останалия период и над присъдения размер от 645.95 лв. до претендирания от общо
1549.15 лв., в т.ч. и върху отхвърления размер на главниците, иска се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Що се касае до претенцията за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 180лв., представляваща сбора от 6
месечни допълнителни трудови възнаграждения от по 30 лв. месечно за научната й
степен „доктор“, дължими за периода от 24.06.2017г. до 31.12.2017г.
Видно от уговорките в допълнителното споразумение
от 2010г. към индивидуалния й трудов договор за притежаваната научна степен
„доктор“ е определено допълнително възнаграждение в размер на 75 % от МРЗ, а
именно сумата от 180 лв., изчислена с оглед размер на МРЗ към 2010г. -240
лв.
Ищцата счита, че това възнаграждение й е дължимо,
наред с получените от нея допълнителни трудови възнаграждения от по 315лв.
месечно, определени с решение на Академичния съвен на ответника от
19.01.2017г.на АС, с което за образователна и научна степен „доктор“ се
определя допълнително възнаграждение в размер на 315 лв.
Съдът намира, че с посоченото решение от
19.01.2017г. ответникът е актуализирал, като е увеличил определеното
допълнително възнаграждение за образователната научна степен „доктор“ в размер
на 315 лв. месечно, която сума ищцата
признава, че е получавала за процесния период. Въпреки, че няма данни дали тази
актуализация е отразена в индивидуалния трудов договор с ищцата, съдът намира,
че на последната се дължи само по-високия получен от нея размер на
възнаграждението за степента „доктор“ в размер на 315 лв. Ето защо искът за
присъждане на допълнително претендираната сума от по 30 лв. месечно или общо 180 лв. за научната й
степен „доктор“ за периода от 24.06.2017г. до 31.12.2017г. се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл. 86 от ЗЗД
върху уважения размер на присъдените главници следва да се уважи и иска за
присъждане на обезшетение за забавено плащане в размер на законната лихва,
считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В
останалата част върху отхвърления размер на главницата искът за законна лихва
следва също да се отхвърли с оглед своята акцесорност към отхвърленото главно
вземане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 661.65лв., изчислено съразмерно с
уважената част от исковете.
Въпреки отхвърляне на исковете, в полза на
ответника не следва да се присъждат претендираните „разноски и адвокатско
възнаграждение“, поради липса на доказателства за направени такива по делото,
още повече, че по делото ответникът е представляван от юрисконсулт, а не
адвокат.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 359 от КТ в тежест на ответният работодател следва да бъде възложено заплащане на дължимите по делото държавни такси върху уважените размери на исковете, възлизащи в
общ размер от 336.80 лв..
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФЕСОР Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ”, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Проф. Я.Якимов“ № 1, представляван от ректора проф. д-р Магдалена
Миткова, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 14а, ал. 2 от ЗРАСРБ вр. с
чл. 128, т. 2 вр. с чл. 244, т. 2 и чл.
245, ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД по
съществуващо помежду им трудово правоотношение, по силата на което ищцата заема
длъжността „главен асистент“ сумата от
по 315 лв. месечно – главница, представляваща допълнително трудово
възнаграждение, дължимо за периода от 26.07.2018г.
до 22.01.2020г., представляващо разликата
между получаваното от ищцата допълнително трудово възнаграждение от 315 лв.
месечно за притежаваната образователна и научна степен “доктор“ по научна специалност „Методика на обучението по
технология на кулинарната продукция“ и дължимото й допълнително трудово възнаграждение
от 630лв. месечно за придобитата научна степен „доктор на науките“ в професионално направление: „3.5. Обществени
комуникации и информационни науки“ и за защитен дисертационен труд на
тема:„Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска
среда“ към Универистета по библиотекознание и информационни технологии, сумата от по 300 лв. месечно - главница, представляваща допълнително трудово
възнаграждение, дължимо за периода от 23.01.2020г.
до 30.06.2020г., представляващо разликата
между получаваното от ищцата допълнително трудово възнаграждение от 330 лв.
месечно за притежаваната образователна и научна степен “доктор“ по научна специалност „Методика на обучението по
технология на кулинарната продукция“ и дължимото й допълнително трудово
възнаграждение от 630лв. месечно за придобитата научна степен „доктор на науките“ в професионално
направление: „3.5. Обществени комуникации и информационни науки“ и за защитен
дисертационен труд на тема:„Виртуално общуване чрез електронно дистанционно
обучение в университетска среда“ към Универистета по библиотекознание и
информационни технологии, както и сумата от 645.95 лв., представляваща сборна мораторна лихва за забавено
плащане на всяко от неплатените допълнителни месечни трудови възнаграждения от
по 315 лв. и 300 лв. – месечни главници за горепосочените периоди 26.07.2018г.
до 22.01.2020г. и от 23.01.2020г. до 30.06.2020г., изчислени помесечно, считано
от първо число на месеца, следващ падежа на задължението, начиная от 01.09.2018г.
до 23.06.2020г., ведно със
законната лихва върху всяка от присъдените главници, считано по подаване на исковата молба -24.06.2020г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 661.65лв., изчислено съразмерно с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ в останалата
част искът за присъждане на неплатени допълнителни трудови възнаграждения от по 315 лв. месечно – главница, дължима
за периода от 24.06.2017г. до 25.07.2018г.
за придобитата от ищцата научна степен „доктор на науките“ в професионално направление: „3.5. Обществени
комуникации и информационни науки“ и за защитен дисертационен труд на
тема:„Виртуално общуване чрез електронно дистанционно обучение в университетска
среда“ към Универистета по библиотекознание и информационни технологии, в
останалата част искът за присъждане на сборна
мораторна лихва над размера от 645.95
лв. до размера от 1549.15 лв за забавено плащане на всяко от неплатените
допълнителни месечни трудови възнаграждения от по 315 лв.– месечни главници,
претендирани за периода 24.06.2017г. до 25.07.2018г., изчислени помесечно,
считано от първо число на месеца, следващ падежа на задължението, начиная от
01.09.2017г. до 23.06.2020г., както и изцяло
иска присъждане на сумата от 180лв. - главница,
представляваща неплатено допълнително трудово възнаграждение за периода от
24.06.2017г. до 21.12.2017г. за притежаваната от ищцата образователна и научна
степен “доктор“ по научна специалност „Методика на обучението по технология на
кулинарната продукция, както и иска за присъждане на законна лихва за забавено плащане на отхвърлените главници, считано
от подаване на исковата молба
-24.06.2020г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА УНИВЕРСИТЕТ „ПРОФЕСОР Д-Р АСЕН ЗЛАТАРОВ”, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Проф. Я.Якимов“ № 1, представляван от ректора проф. д-р Магдалена
Миткова ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюдежта
на съдебната власт по сметка на БРС дължимите
държавни такси върху уважените искове в общ размер от 336.80 лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.