Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 21.05.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 18.05.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 2785 по описа за 2019 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
п.к. ****, ул. „**********“ № 10, представлявано от Р.В.– управител, против Р.Е.Г.,
с адрес: ***, п.к. 6100, ж.к. „*****“ *********.
Ищецът твърди, че на 21.09.2016 г.
между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
си марка „Вивус“ и Р.Е.Г. бил сключен Договор за кредит № *********, по реда на
чл. 6 от ЗПФУР.
В процесния случай, на 21.09.2016 г.
страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус“ под № *********
и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си Р.Е.Г.
заявила желание да ѝ бъде отпусната сума в размер 200,00 лева. Сочи, че
кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата - 21.10.2016 г.
Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата била отпусната
на името на кредитополучателя в „Изи Пей“ на същия ден - 21.09.2016 г.
Твърди, че на същия ден - 21.09.2016
г. Р.Е.Г. заявила искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 150,00
лева. Съгласно т. 8.2 от Общите условия, кредитополучателят имал право да
кандидатства за допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия.
Договорът бил изменен на същата дата - 21.09.2016 г.
С тегленето на допълнителната сума и
при точно спазване на уговорените срокове, Р.Е.Г. се задължила да върне на
кредитодателя главница в размер 350,00 лева.
Сочи, че с настъпване на падежа по
договора - 21.10.2016 г., кредитополучателят не погасил остатъка от
задължението и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, от 22.10.2016
г., „4финанс“ ЕООД (Вивус) започвало да начислява наказателна лихва, формирана
от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по кредита
(0.00%), с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие,
определен, съгласно условията на т. 13.2. (а) - 10,00%.
След като изпаднал в забава, до
длъжника били изпратени напомнителни писма от страна на кредитора. Писмата,
съгласно т. 13.4. от Общите условия към Договора за кредит и Тарифата на
Кредитора се таксували и били за сметка на изпадналия в просрочие
кредитополучател. Въпреки отправените покани обаче, ответникът не погасил
гореописаните вземания.
Твърди, че на 23.11.2018 г.
„4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „К.Б.“ ЕООД, в качеството
си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № ************ г., по силата
на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № *********,
както следва: главница - 350,00 лв., наказателна лихва - 373,87 лв. за периода
22.10.2016 г. до 22.11.2018 г. и отписани такси за събиране (изпратени писма) -
50,00 лева. Посочените вземания били подробно описани в Приложение № 1, неразделна
част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за
цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна
пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която била върната с отметка „Пратката
не е потърсена“. Поради което към настоящата искова молба предоставя и
уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за прехвърляне на
вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставило на „К.Б.“ ЕООД
потвърждение за прехвърляне на вземания. От сключването на договора за цесия до
настоящия момент забавата на ответника продължавала.
Моли съда да постанови съдебно
решение, с което да осъди Р.Е.Г., с адрес: ***, п.к. 6100, ж.к. „*****“ *********,
да заплати на „К.Б.“ ЕООД следните претендирани суми: 350,00 лева - неплатена
главница по Договор за кредит № *********; 74,09 лв. - наказателна лихва за
периода 22.10.2016 г. до 22.11.2018 г.; законна лихва върху главницата, от
подаване на настоящата искова молба до окончателно изплащане на вземането.
Посочва банкова сметка: *** ***,
BIC: *** „Банка ДСК“ ЕАД.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК
не е постъпил отговор от ответника.
Ищцовото дружество „К.Б.“ ЕООД е редовно призовано за датата на съдебното заседание,процесуалният му
представител депозира становище, в което
заявява, че поддържа исковата претенция
и претендира за постановяване на неприсъствено решение.
Редовно призована за датата на съдебното заседание,
ответницата не се явява и не изпраща процесуален представител, не депозира
молба за гледане на делото в нейно отсъствие.
Към
исковата молба са представени писмени доказателства: Договор за кредит № *********/21.09.2016
г.; разписка за извършено плащане № ************ от 21.09.2016 г.; разписка за
извършено плащане № ************* от 21.09.2016г.; Договор за прехвърляне на
вземания *********** г. и Приложение № 1 към него (Извлечения); потвърждение за
прехвърляне на вземания, издадено от „4финанс“ ЕООД; приложение № 4 -
Пълномощно за уведомяване за цесия; уведомление за цесия и върнатата пратка от
„Български пощи“ ЕАД.
Съдът като съобрази събраните по делото
доказателства и процесуалното поведение на страните намира, че са налице
предпоставките, предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по
делото на неприсъствено решение, поради следните съображения:
С протоколно определение от 18.05.2020
г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото
решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то
се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
не е представила писмен отговор. Същата е редовно призована за съдебното
заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направила искане делото да бъде гледано в нейно
отсъствие.
От върнатите по делото призовки е
видно, че на ответницата са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
С оглед изхода на спора и на осн.
чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответницата следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 200,00 лева, от които 100,00
лева за държавна такса и 100,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.Е.Г., с адрес: ***, п.к. 6100, ж.к. „*****“
********* да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. ****,
ул. „**********“ № 10, представлявано от Р.В.– управител, следните суми: 350,00 лева /триста и петдесет лева и 00 ст./
главница; ведно със законната лихва от 17.10.2019 г.; 74,09 лева /седемдесет и четири лева и 09
ст./ - наказателна лихва за периода от 22.10.2016 г. до 22.11.2018 г.;
ОСЪЖДА Р.Е.Г., с адрес: ***, п.к. 6100, ж.к. „*****“
********* да заплати на „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. ****,
ул. „**********“ № 10, представлявано от Р.В.– управител сумата от 200,00
лева /двеста лева и 00 ст./ за
направените съдебно и деловодни разноски по настоящото
производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ