Решение по дело №905/2022 на Районен съд - Враца

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 декември 2022 г.
Съдия: Стела Петрова Колчева
Дело: 20221420200905
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 385
гр. Враца, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20221420200905 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Н. Н. от гр.Враца против Наказателно постановление
№ 22-1795-000212/25.07.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР- Враца, РУ-Враца,
с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
В жалбата, поддържана и в с.з., се релевират подробни оплаквания за
незаконосъобразност и неправилност на издаденото НП и се иска неговата отмяна. Твърди
се, че неправилно е отразена действителната фактическа обстановка, както и че
жалбоподателят не е извършил умишлено описаните в акта действия.
Ответната страна редовно уведомена, не ангажира представител и становище по
случая. В придружителното писмо до съда предлага НП да бъде потвърдено.
Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по
делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законово установеният 14-дневен срок, от
лице имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима.Разгледана по същество
е и основателна, при следните съображения:
На 01.07.22 г. след 20.00 ч., полицейски екип от служители на РУ-Враца-св.Гр.А. и
1
св.В.П. патрулирали на установъчен пункт в гр.Враца, район ж.к.“Сениче“, на кръстовище
около магазин „Лидъл“. Около 20.25 ч., двамата свидетели забелязали движещ се срещу тях
с посока на движение към пл.“Руски“ л.а.“Мерцедес Е320“ с рег.№****, който при
движението си се хлъзгал и завъртал по пътното платно. Тъй като счели, че това движение е
неправомерно и представлява „дрифтиране“, двамата свидетели последвали въпросния лек
автомобил и го спрели със светлинен и звуков сигнал за проверка на друго място. Там срещу
водача на автомобила-настоящ жалбоподател е съставен АУАН№671752/01.07.22 г. за
нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП за това, че „използва пътища, отворени за обществено
ползване за други цели освен с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а именно
извършва демонстративни маневри, изразяващи се в хлъзгане и завъртане на пътното платно
/дрифт/, с което се създава опасност за движението.“.
Въз основа на така съставения АУАН и при възприета идентична фактическа
обстановка, е издадено атакуваното НП, с което за визираното нарушение на чл.104б, т.2 от
ЗДвП на нарушителя-жалбоподател на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева, както и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Изложените до тук фактически положения, свързани с време, място и повод за
извършване на полицейската проверка и последващо съставяне на АУАН и НП, принципно
не са спорни между страните и се установяват от приобщените от съда писмени материали
от административно-наказателната преписка и свидетелските показания на ангажираните от
двете страни свидетели-Гр.А., В.П., Д.Н. и А.Т. /само в релевантната им част относно
горепосочените факти/.
В случая остават спорни всички останали, но най-важни факти от предмета на
доказване, а именно тези свързани със съставомерните елементи на конкретно вмененото
нарушение от обективна и субективна страна.
Относно тези спорни факти, състоянието на събрания по делото доказателствен
материал е, както следва:
Налице са показанията на ангажираните от АНО двама свидетели-очевидци-
полицейски служители-Гр.А. и В.П.. Разгледани самостоятелно и съпоставено, въпросните
показания макар и еднопосочни, са твърде общи и схематични и в по-голямата си част
съдържат субективни оценки и квалификации, а не конкретни факти. В това отношение е
показателно например, че първият свидетел твърди, че „...маневрите бяха две-хлъзгане и
завъртане на задницата на автомобила по пътното платно, първо в дясно, после в ляво, тъй
като неговия автомобил е със задно движение...“, както и че „тези маневри не са за пътното
платно.“. Вторият свидетел на свой ред сочи, че жалбоподателят „е правел демонстративни
маневри по пътното платно, изразяващи се в плъзгане и хлъзгане на задната част на
автомобила“, както и че „в това време на спирката имаше доста възмутени граждани и ние
взехме отношение...“. Останалите единствено, обективно възприети и конкретно съобщени
факти от тези двама свидетели остават тези, че при проверката жалбоподателят е бил сам в
автомобила, а според св.Г.А. и факта, че „състоянието на пътната настилка тогава беше
2
добро, беше сухо... там винаги е чисто... нямаше разсипани строителни материали.“.
По делото е налице оформена и втора група гласни доказателствени източници,
изводима от показанията на ангажираните от жалбоподателя двама свидетели –Д.Н. /негова
съпруга/ и А.Т. /доведен баща на съпругата/, твърдящи, че също са очевидци на инцидента,
като пътници в автомобила. Разгледани самостоятелно и съпоставено, тези показания също
са еднопосочни, но за разлика от тези в първата група -твърде детайлни и подробни и най-
вече- с противоположно, взаимоизключващо ги конкретно съдържание. Същото /обобщено/
се свежда до това, че: на инкриминираната дата, малко преди инцидента и последващата
полицейска проверка, процесното МПС е било взето от ремонт, наложен от предходно,тежко
ПТП и причинило сериозни увреждания на автомобила, в това число и на ходовата му част,
спирачна, електронна и др. системи; на инкриминираното място, представляващо
кръстовище, регулирано със светофарна уредба, жалбоподателят е предприел маневра десен
завой, при което автомобила „поднесъл“. И двамата свидетели сочат, че въпросното
поднасяне е било еднократно и „леко“, като водачът е успял непосредствено да овладее
поднасянето и да продължи безпрепятствено движението си в рамките на същото пътно
платно и без да създава опасност за други участници в движението. И двамата свидетели от
тази група твърдят, че в конкретния пътен участък е имало „насипни материали, може би
пясък“- „нещо подсипано на пътя“, както и че въпросното поднасяне на автомобила не е
било предходно свързано с осъществени от водача действия по „форсиране, превъртане на
гуми и др.подобни“.
В случая по делото липсват други доказателства, позволяващи съпоставка и
еднозначна проверка за достоверност на двете противоположни и взаимоизключващи се по
съдържание групи от свидетелски показания.
При гореизложените фактически положения и доказателствен анализ, съдът намира
от правна страна следното:
Посочената в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл.104б,т.2 ЗДвП, както и
санкционната разпоредба на чл.175а, ал.1 ЗДвП въвеждат забрана за водачите на МПС да
използват пътищата, отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. На свой ред, понятието „дрифт“ няма
своя самостоятелна, легална/законова дефиниция като възможна форма на изпълнително
деяние на нарушение от този вид. Затова и в съдебната практика се възприема и ползва
утвърденото в разговорния български език понятие за „дрифт“, а именно- техника за
шофиране, при която водачът преднамерено извежда превозното средство извън контрол
чрез презавиване, форсиране и др., така довеждайки до загуба на сцеплението на част от
гумите, като по време на движението автомобила е напречно на завоя, осъществено под
влиянието на тежестта му и инерционния момент. Също така се приема и че за
съставомерността на нарушението по чл.104б,т.2 ЗДвП е необходимо да се установи, че
поднасянето на автомобила е причинено от умишлени и целенасочени действия на водача, а
не поради непредпазливост, като например-неправилно рязко подаване на газ при
определени обективни условия, свързани със състояние на пътна настилка, климатични
3
условия, технически неизправности на автомобила и др.
Съотнесено към горното, настоящият съдебен състав приема на първо място, че в
конкретния казус процесните АУАН и НП се явяват издадени в нарушение на чл.42, ал.1,т.4
и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН, изискващи точно, ясно и изчерпателно описание на нарушението от
обективна и субективна страна. Видно от цитираното по-горе текстово описание на
нарушението в акта и НП, същото в първата си част представлява дословен препис на
разпоредбата на чл.104б, т.2 ЗДвП. В останалата част, описанието на нарушението се свежда
до общи и схематични констатации за извършени „демонстративни маневри, изразяващи се
в хлъзгане и завъртане на пътното платно /дрифт/, с което се създава опасност за
движението.“. От това описание на нарушението става ясно само, че по време на
движението на процесното МПС се е стигнало до неговото завъртане и хлъзгане по пътното
платно. Остава абсолютно неясно какви са конкретните причини довели до това хлъзгане и
завъртане, още по-малко, дали тези причини се дължат на конкретно и преднамерено
поведение на водача с такава цел. Така констатираното процесуално нарушение в
задължителното съдържание на АУАН и НП, е от категорията на абсолютните процесуални
нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя, съответно лишаващо и съда
от възможност за осъществяне на пълноценен контрол за законосъобразност на НП, в това
число и откъм разглеждане на спора по същество. За това и атакуваното НП, в случая
подлежи на отмяна само на това формално основание.
На второ място и предвид гореизложения подробен анализ на приобщения по делото
доказателствен материал, то и съдът намира, че в случая обжалваното НП се явява и
необосновано. По делото безспорно се установиха единствено фактите, че на
инкриминираните време и място жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като по
време на движението се е стигнало до хлъзгане и завъртане на автомобила по пътното
платно, възприето от полицейски органи и довело до последващо спиране на автомобила за
полицейска проверка. Остават изцяло недоказани всички останали факти, свързани с
понятието „дрифт“, съответно запълващи от обективна и субективна страна състава на
нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП. При тези съображения обжалваното НП подлежи на отмяна
и на това самостоятелно основание.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-1795-000212/25.07.2022 г., издадено от
Началник група към ОДМВР Враца, РУ-Враца, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от
ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП на М. Н. Н. от гр.Враца, с ЕГН:********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд–Враца по реда
4
на гл.XII АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5