Решение по дело №338/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 369
Дата: 17 юли 2018 г. (в сила от 9 януари 2020 г.)
Съдия: Димитър Миков Христов
Дело: 20175500900338
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  369                                             17.07.2018 година           град С.З.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

        

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД               ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 18.06.                                                                               2018 година                                                 

В открито заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: Даниела Калчева  

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 338 по описа за 2017 година

за да се произнесе, съобрази:

 

         Производстството е образувано по искова молба, предявена от „Д.П.” ЕООД - гр.Б., ул.*****, ЕИК: *****, представлявано от Д.И.Ч., чрез адв. Б.Б.К. против "К.К." ЕООД - гр. С.З., бул.*****, ЕИК *****, представлявано от едноличния собственик на капитала Ц.И.П., с цена на иска  57 000лв. и правно основание чл. 258 и сл. от ЗЗД и чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди че, по силата на договор за проектантска услуга, сключен на 04.09.2012г., ответното дружество е възложило, а „Д.П.” ЕООД е приело да извърши технически и работен проект на комин Н=130 м. на обект „Т.Г.Б.” ЕАД, в град Т., индустриална зона, в квартал В., с обхват на проекта: -технически проект, включващ: статически изчисления, кофражни и армировъчни планове на фундамент и коминно тяло, стълби и площадки КМ и КМД; - работен проект, включващ: статическо изчисление на фундамента, стб. тяло, ограждаща стена от кота -9.86 до -1.56, кофражни и арматурни планове на фундамент, стб. тяло, стена и закладни части, чертежи на обслужващи стълби и площадки КМД, заверка от контролен инженер по строително конструктивна част; - авторски надзор по проекта.

         Със същия договор /точка 6.2/, страните по него са постигнали договорка, че задълженията на изпълнителя ще възникнат от момента, в който, възложителят осигури всички изходни данни и документи, необходими за изработването и одобряването на възложения проект, като в срок до 60 дни след осигуряване от страна на възложителя на изходните данни, за изпълнителя ще възникне задължението да представи статически изчисления и чертежи, в обем достатъчен за осигуряване на строително разрешение.

         С оглед отдалечеността на седалищата на двете дружества /възложител и изпълнител/, възникналите в хода на работния процес уточнения и последвалите в резултат на това корекции са извършвани по електронен път. В изпълнение на договорните си задължения, последователно на датите: 29.09.2012г.; 08.01.2013г.; 16.01.2013г. и на 11.02.2013г., ищцовото дружество предавало на ответника съответните части от така възложения проект - предмет на договора. Конкретно на 29.09.2012г. по електронен път били предадени 6 бр. чертежи за фундамент, на 08.01.2013г., по електронен път били предадени 9 бр. чертежи за стб. тръба на комин, на 16.01.2013г., по електронен път бил предаден 1 бр. чертеж за отвор на коминно тяло /ревизия/, на 11.02.2013г., по електронен път били предадени 18 бр. чертежи за стълби и площадки, като на последната дата, по настояване на възложителя, окончателно са били предадени всички части по така възложения проект, включващи и: зидария и изолации, спецификация тухли и кръгли греди, съгласно точка 7 от договора.

         Ищецът твърди, че въпреки изпълнените от страна на ищцовото дружество задължения по процесния договор, към момента на предявяване на настоящата искова молба, ответникът е заплатил на „Д.П.” ЕООД единствено сумата в общ размер от 5 000 лева, за което частично плащане, приложено  представя фактура № 301 от 16.11.2016г. на стойност от 3 000 лева и фактура № 313 от 28.02.2017г. на стойност от 2 000 лева.

         Моли съда да постанови  решение, с което да бъде осъдено търговско дружество „К.К.” ЕООД, с ЕИК: *****,със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. ***, да заплати на „Д.П.” ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. ***сумата в общ размер от 57 000 лева, представляваща неплатено проектантско възнаграждение, дължимо по силата на сключен между страните договор за проектантска услуга № 21 от 04.09.2012г. /точка 7 от договора/, а именно: сумата от 10 000 лева - остатък от неплатено възнаграждение за работен проект /фундамент/, сумата от 20 000 лева - неплатено възнаграждение за работен проект /стб. тръба на комин/, сумата от 7 000 лева - неплатено възнаграждение за чертежи на обслужващи стълби и площадки /КМ и КМД/, сумата от 12 500 лева - неплатено възнаграждение за чертежи на зидария и изолации, спецификация тухли и сумата от 7 500 лева - неплатено възнаграждение за чертежи на кръгли греди, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

         Претендира направените по делото разноски.

         Постъпил е отговор на исковата молба от  „К.К." ЕООД, - гр. С.З., с който ответникът взема становище по предявения иск. Счита, че в исковата молба липсва конкретно и ясно твърдение как точно ищецът е изпълнил задълженията си чрез посочените имейли и с кой имейл какво точно е изпълнил спрямо поетите задължения с договора.

Изложени са съображения за неоснователност на предявения иск, поради което ответникът оспорва същия изцяло. Не оспорва изложените факти в исковата молба, сочещи, че между страните е сключен приложения договор № 21/04.09.2012г. за проектантска услуга. Не оспорва и обстоятелството, че е заплатил сумата от 5 000лв. в полза на ищеца, съгласно издадените от него 2 бр.фактури. Излага съображения, че изцяло несъстоятелно и несериозно е твърдението в исковата молба, че с изпращането на няколко имейла, ищецът е изправна страна по договора, която е изпълнила задълженията си, посочени в чл.5 от договора. Твърди, че ищецът така и не е предоставил на възложителя посочените „..5 копия на работни проекти на хартиен носител" - чл.52 от договора. Ищецът посочвал, че комуникацията между страните е водена само по електронен път. Ответникът счита, че това обстоятелство по никакъв начин не може да оправдае неизпълнението на основното задължение на ищеца по договора, състоящо се в изработване на работния проект и предоставянето му на хартиен носител в договорените 5 копия на възложителя, за да може той да бъде внесен за одобрение от специализираната администрация, съобразно изискванията на Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Показателно за неизпълнение на най-съществената част от проектантската услуга ответникът посочва, самото съдържание на исковата молба, където се сочи, че всичко предадено от изпълнителя на възложителя е ставало единствено и само по електронен път.

Относно представените към исковата молба данни за извършена електронна кореспонденция, за която ищецът сочи, че е между страните по договора, ответникът оспорва изрично този факт, тъй като твърди, че само малка част от приложените имейли са изпратени до електронната поща на ответното дружество. От друга страна, всички изпратени имейли до ответника са от инж.С.Ч., а не от ищцовото дружество. Т.е. няма разменена никаква електронна кореспонденция между двете дружества, които са страни по делото. Ответникът твърди също така, че въпреки посоченото в чл.5.2, изпълнителят не му е предал и едно копие на електронен носител на изработения проект във всичките му части. Посочва, че са изпратени частично от инж. Ч. някои от частите на проекта, но в предварителен и неокончателен вид, несистематизирани и в крайна сметка крайно недостатъчни за получаване на строително разрешение, в който смисъл е съдържанието на договора. Ето защо ответникът изцяло оспорва като невярно направеното твърдение от ищеца, че на 11.02.2013г. с изпратения имейл „..окончателно са предадени всички части по така възложения проект, включващи и: зидария и излолации, спецификация тухли и кръгли греди, съгласно т.7 от договора/“.

         Ответникът счита, че ищецът съзнателно е пропуснал да отбележи в исковата си молба как между тях са установени търговски отношения. Твърди, че още през месец април 2012г.  са се договорили с инж.С.Ч. да извърши проектантската услуга, за която по -късно и по негово настояване е бил сключен договор вместо с него, с ищцовото дружество, чийто едноличен собственик и управител е неговата съпруга. Именно поради тази причина още на 06.08.2012г.  ответникът превел по личната сметка на инж.Ч. сумата 20 000лв.          Излага съображения, че изработеното от инж.Ч., дори и да се счете, че е в полза на „Д.П." ЕООД по сключения договор, в най-добрия случай за ищеца може да бъде квалифицирано като частично изпълнение на договора. Тъй като в количествено отношение това изпълнение е по-малко от половината от възложената работа и след като е  станало ясно, че изпълнителят не е в състояние да им предостави работен проект, годен за получаване на строително разрешение /чл.6.2 от договора/, ответникът е постигнал съгласие в крайна сметка да бъде заплатена от него сумата  от 25 000лв., като след приспадане на преведения аванс от 20 000лв.  е превел още 5000лв. Посочва, че направените предварителни изчисления от ищеца чрез инж.Ч.  са били квалифицирани като изпълнение по изготвяне на технически проект, т.е. по първата част от възложената работа, което основание било посочено и в двете фактури. Именно поради тази постигната договорка, ищецът не е издавал повече фактури. Ответникът твърди, че в неговото счетоводството, няма отразени задължения към ищеца. Ответникът твърди, че в исковата молба ищецът е посочил, че предал чертежите за фундамент на 29.09.2012г. Посочва също така, че искът за заплащането им е предявен едва на 31.10.2017г. и след изтичане на общия петгодишен давностен срок, поради което счита, че това вземане е погасено по давност, поради което иска в тази част следва да бъде отхвърлен. Предвид изложеното ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло. Претендира заплащане на всички направени разноски по делото.

         Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът заявява, че е безспорно, че страните по делото са били облигационно обвързани от договор за проектанска услуга, сключен на 04.09.2012г. Същото се потвърждавало от заявеното от ответното дружество, с подадения от него писмен отговор, с който изрично се потвърждава валидността на процесния договор, а така също и извършеното по същия договор - след неговото сключване, частично плащане на сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева.

         Във връзка с направените от ответника оспорвания и възражения, ищецът излага следните съображения:

         Не е съгласен с твърдението на ответника, че дружеството изпълнител не е изпълнило възложеното му с процесния договор задание. Посочва, че в изпълнение на договорните си задължения, ищцовото дружество надлежно е предало на възложителя по договора всички необходими статически изчисления и чертежи, в обем достатъчен за получаване на строително разрешение. Относно възражението на ответника, касаещо неизпълнението на поетите от ищеца задължения за неизработен, а оттам и непредаден от страна на изпълнителя по договора работен проект, заявява, че  съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 4 от 21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти „техническият проект се изработва въз основа на съгласувания идеен проект, а в случаите, когато не е изработен идеен проект — в съответствие с предвижданията на действащия ПУП……” Посочва, че с алинея втора от цитираната разпоредба е предвидено, че техническия проект е самостоятелно основание за издаване на разрешение за строеж, възлагане и изпълнение на строителството. Твърди, че техническия проект е напълно годно и достатъчно основание за снабдяване с разрешение за строеж, поради което счита за неоснователно твърдението на ответника, че полученото от дружеството възложител е недостатъчно за получаване на строително разрешение. Твърди, че процесният технически проект е бил изработен и надлежно предаден на възложителя по договора. Счита, че тези свои договорни задължения, търговско дружество „Д.П.” ЕООД е изпълнило, чрез инж. С.Ч..

         Ищецът счита за неоснователни твърденията на ответното дружество, че последното не е получило от изпълнителя по договора изработения проект, във всичките му съставни части и на хартиен носител. Така изработения технически проект — с елементи на работен, подписан и подпечатан от инж. Ч. е бил предаден на представляващия ответното дружество - Ц.П.. Твърди, че това, че въпросния проект е бил предаден и на хартиен носител, следва от издаденото за процесния обект, представляващ комин, разрешение за строеж. Твърди, че това строително разрешение е било издадено на базата на внесен, съответно одобрен от специализираната общинска администрация технически проект. Следователно, ищцовото дружество е изпълнило и точка 5.2 от процесния договор и за ответника е възникнало задължението за заплащане на уговореното с договора възнаграждение.

         На следващо място, ищецът счита, че  са неоснователни твърденията на ответното дружество, за липсата на осъществявана между страните по договора електронна кореспонденция, който факт изрично ответната страна оспорвала. Посочва, че в тази връзка с исковата молба  са представени извадки от електронната поща на ищеца, които представляват по своята същност - електронни изявления. Излага подробни съображения, че до получателя /в случая ответника/ са достигнали изявленията на ищцовото дружество, включително и прикачените към тях файлове, съдържащи изработените от инж. Ч. изчисления и чертежи.

         Що се касае до твърдението, че преведената от ответника на ищеца сума в размер на 20 000  лева, представлява предварително даден по процесния договор аванс, ищецът твърди, че въпросната сума е била преведена преди сключването на процесния договор /на 06.08.2012г./, при това - по лична банкова сметка ***. С.Ч., а съгласно клаузите на договора, страните по него изрично са предвидили банкова сметка ***, която е различна с тази, по която е била преведена сумата от 20 000 лева. Счита, че дори и да се приеме, че по процесния договор е имало каквото и да е било авансово плащане /каквото в действителност - няма/, то в такъв случай, твърдяното от ответника авансово плащане е щяло да бъде отразено и в самия договор - каквато уговорка, процесният договор категорично не съдържал. Следователно не би могло да се приеме, че сумата от 20 000 лева е представлявала авансово плащане, именно по процесния договор.

         Постъпил е допълнителен отговор с който ответникът е взел становище по наведените от ищеца в допълнителната искова молба факти.

         Оспорва твърдението на ищеца, че изработеният технически проект бил достатъчно пълен, с елементи на работен такъв, поради което не било необходимо самостоятелно разработване на работен проект. Счита, че това изявление на ищеца следва да се цени като признание от негова страна, че не е изработен и не е предаден на възложителя работен проект. Тъй като по въпроса, че изпълнителят по договора не е изработил и не е предал на възложителя работен проект, ответникът счита, че няма спор между страните и моли да  бъде обявен този факт за безспорен и ненуждаещ се от доказване по делото.

         Ответникът твърди, че никога не му е предавано нищо на хартиен носител от ищеца в изпълнение на сключения договор.

         Ответника счита че, не може да бъде споделена логиката на ищеца, че издаването на строително разрешение за процесния обект означавало, че изработения проект от ищеца бил предаден на ответника на хартиен носител. В тази връзка и противно на изложеното от ищеца,  ответника твърди, че издаването на строителното разрешение е направено въз основа на проект, които е изготвен от трето лице.

         Оспорва твърдението на ищеца, че отговора на исковата молба съдържал признание, че техническия проект бил изработен и че обектът е бил изграден по предварително изработения проект от инж. Ч.. Твърди, че такова признание не се съдържа в отговора, а ответникът е посочил, че изработеното от инж. Ч. в най- добрия случай за ищеца може да се счете за частично изпълнение на договора.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

         Страните не спорят, че са сключили договор за проектантска услуга № 21/04.09.2012г. Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е заплатил сумата от 5 000лв. в полза на ищеца, съгласно издадените от него два броя фактури. Касае се за договор за изработка, като изпълнителя е поел задължение срещу определено възнаграждение, при уговорени в договора условия на плащане, да изработи и предаде на възложителя технически работен проект на комин Н=130м на обект “Т.Г.Б.” ЕАД в гр. Т., индустриална зона в кв. В.. С предявения иск се претендира заплащане на уговорено възнаграждение – чл. 7 от договора и предметът на спора се очертава от установяване на обстоятелството изпълнил ли е договорните си задължения ищецът и следва ли да му се заплати уговореното възнаграждение. Основно задължение, което изпълнителя е поел по договора е да изработи технически и работен проект. В първото по делото заседание, представителят на ищеца признава, че работен проект ответното дружество не е получавало от “Д.П.” ЕООД, тъй като в конкретния случай това не било необходимо, тъй като представения технически проект бил достатъчен.  Въз основа на това съдът е допълнил доклада си като е приел, че между страните не е спорно, че не е изработен работен проект. По отношение на това дали е изработен технически проект становищата на страните са различни, като ищецът твърди, че е изработил и предал такъв технически проект, а ответникът възразява, че такъв технически проект е изработен само частично. Категорично е установено, че изпълнителят не е предал на възложителя работен проект на хартиен или друг носител, следователно това задължение от страна на изпълнителя, уговорено в чл. 2 от договора не е изпълнено.

Установено е, че са представени от страна на изпълнителя, по електронен път, статистически изчисления и чертежи. Това обстоятелство се установява от заключението на съдебно – компютърната експертиза, според която на 29.09.2012г., на 08.01.2013г., на 20.01.2013г., на 11.02.2013г. и на 26.02.2013г. от ответника са получени съобщения с прикачен файл. Тази документация, изпратена по електронен път, според заключението на съдебно – техническата експертиза, като изчисления и чертежи е идентична с приложената от заключението на компютърната експертиза в частта – графична част /чертежи/. Вещото лице от съдебно- техническата експертиза посочва, че тази графична част ще покрие по обем изискванията на Наредба № 4/21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти за технически и работен проект, ако се добавят и техническа записка, геоложки доклад и статистически изчисления /лист 12 от заключението/, т.е представените по електронен път чертежи не са достатъчни, за да покрият обема от изисквания на Наредба № 4. Следователно дори да се приеме, че тази графична част /чертежи/, изпратени по електронен път съставляват технически проект, то той е непълен, тъй като от това съдържание и обхват не могат да се покрият изискванията на Наредба № 4. Поради това и вещото лице посочва, че е налице идентичност в представената проектна документация с приложената към заключението на компютърната експертиза единствено в графичната част /чертежи/. Изпратените графични документи не са подписани от проектанта и не е спазено изискването на чл. 139, ал. 3 от ЗУТ. По делото е представена и приета като доказателство обяснителна записка, която не е изпратена по електронен път и в която е посочено, че проекта е “преработка” в процеса на изграждане. В договора не се съдържат уговорки за представяне на преработени проекти. От съдържанието на чл. 2 и сл. от договора може да се направи категоричния извод, че уговорките са за изработване и представяне на нов технически работен проект.

         От заключението на съдебно – техническата експертиза в заключителната й част на лист 14 категорично се установява, че разрешението за строеж на съоръжението е издадено въз основа на проект, изготвен от трето лице, а не от ищеца или свързано с него лице. След издаване на разрешение за строеж в Община Т. не е депозиран друг проект в частта на процесния комин. Няма данни да е постъпвала молба в Община Т. за допълване на първоначално издаденото разрешение  за строеж в частта за процесния комин или евентуално искане за издаване на ново строително разрешение. В заключение вещото лице посочва, че нито ищеца, нито посоченото от него лице – инж. Ч., фигурират като проектанти в частта за подобект комин – 1 в издадения акт 16 за целия обект.

         От всичко изложено по – горе се налагат следните фактически и правни изводи:

         Ищецът, в качеството на изпълнител, не е изпълнил задълженията си да изработи и предаде на възложителя технически и работен проект. Представените по електронен път чертежи не покриват обема изисквания съгласно Наредба № 4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Разрешението за строеж за конкретното съоръжение, посочено в договора е издадено въз основа на проект изготвен от друго - трето лице, като проектанти в издадения акт 16 не фигурират ищеца или друго свързано с него лице. Следователно ищецът не е изпълнил договорните си задължения. Представените от него чертежи и изчисления не са послужили за изготвяне на проект и издаване на разрешение за строеж. Извършената работа от изпълнителя не е била годна за ползване съобразно обикновеното или предвиденото в договора предназначение.  Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващия е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа.  В случая работата не е извършена съгласно договора и не може да се приеме, че тя е приета от възложителя. Това, което е следвало да бъде предадено е технически работен проект. Както бе посочено по – горе, такива проекти не са изработени и не са представени на възложителя. Следователно не е налице предаване на работата съгласно уговорките на договора. При тези данни съдът намира, че за възложителя не е възникнало задължението да заплаща възнаграждение на изпълнителя. От страна на изпълнителя не са издадени фактури за претендираното от него възнаграждение по договора. По делото не се съдържат и данни ищецът да е канил ответника да му заплати тези суми, нито да е осчетоводявал такова вземане към ответното дружество.

         С оглед на всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде изцяло отхвърлен. На ответникът следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 3126лв. съгласно представения от ответника списък на разноски, включващи 2760лв. адвокатско възнаграждение и 366лв. за възнаграждение на вещо лице.

 

Водим от изложеното, Окръжен съд – С.З.

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Д.П.” ЕООД, ЕИК *****, гр. Б., ул. “*****със съдебен адрес:*** срещу “К.К.” ЕООД, ЕИК *****, гр. С.З., бул. *****иск за заплащане на сумата 57 000лв. /петдесет и седем хиляди лева/, представляваща неплатено проектантско възнаграждение по договор за проектантска услуга № 21 от 04.09.2012г., включващо: сумата от 10 000лв. – остатък от неплатено възнаграждение за работен проект /фундамент/, сумата от 20 000лв. – неплатено възнаграждение за работен проект /стб. тръба на комин/, сумата от 7 000лв. – неизплатено възнаграждение за чертежи на обслужващи стълби и площадки /КМ и КМД/, сумата от 12500лв. – неизплатено възнаграждение, чертежи на зидария и изолации, спецификация, тухли и сумата от 7500лв. – неплатено възнаграждение за чертежи на кръгли греди, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА “Д.П.” ЕООД, ЕИК *****, гр. Б., ул. “*****със съдебен адрес:*** да заплати на “К.К.” ЕООД, ЕИК *****, гр. С.З., бул. *****направените по делото разноски в размер на 3126лв. /три хиляди сто двадесет и шест лева/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред ПАС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: