Р E Ш
Е Н И Е
№ ............... /26.03.2021 г.,
гр. Панагюрище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Панагюрище, в проведеното на петнадесети март две хиляди двадесет и първа година публично съдебно
заседание, в състав:
Районен съдия: Магдалена Татарева
при участието на секретаря Мария Терзийска разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 584/2020 г. по описа на
съда
Производството
е по чл. 238 ГПК
Производството е образувано по обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр.
с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от „К.и.” АД, ЕИК ********* срещу Т.Д.Я. ЕГН **********,
за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 1100 лв.,
представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит Екстра № 85119 от 21.03.2019г. сключен между страните, ведно със законната лихва от дата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 158,40 лв. – възнаградителна (договорна) лихва за периода от 21.05.2019 г. до дата 21.03.2020 г. и 150,75 – обезщетение
за забава за периода от 22.05.2019 г. до 22.07.2020 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 411/2020 г.
по описа на Районен съд – Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Между страните по делото на 06.07.2015 г. е сключен договор
за потребителски кредит Екстра № 85119 от 21.03.2019г. съобразно ЗПФУР, ЗПУПС,
ЗЕДЕУУ, ЗЕДЕП, по силата на който дружеството е предоставило на ответника сума
пари в размер на 1200,00 лева, като договоър е сключен от разстояние чрез сайта
на ищеца, а сумата е била изплатена чрез „Изипей“ АД. Твърди се, че на ищеца е
предоставена пред договорна информация, като същият е запознат с Общите условия
и се е съгласил с тях, като ответникът е поел задължение да върне предоставения
кредит, договорна лихва и такса „Гарант“, сума в общ размер на 2260,80 лв.
платина на 12 равни месечни вноски, последната с падеж на 21.03.2020 г. Сочи
се, че след дата 22.07.2020 г. ответникът не е заплатил суми по кредит, поради
което се дължи и лихва в размер на 150. 75 лв. на основание чл. 86 ЗЗД. Моли се
за уважаване на предявените искови претенции. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл.
131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
В
писмена молба подадена от ищеца преди първото по делото съдебно заседание
същият е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът като взе предвид неявяването на ответника в
първото по делото съдебно заседание, както и липсата на направено изявление за
разглеждане на делото в негово отсъствие и неподаване на отговор на исковата молба,
като на основание чл. 238, ал. 1 ГПК ищецът е поискал постановяване на
неприсъстване решение, е счел искането за основателно и е обявил на страните,
че ще се произнесе с неприсъствено решение по спора.
Предвид
изрично направеното искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
съдът следва да обсъди събраните по делото доказателства във връзка с извода за
вероятната основателност на предявения иск.
Относно вероятната основателност на предявения
иск, съдът намира следното:
От приетия
по делото договор за потребителски кредит екстра № 85119 от 21.03.2019 г.
сключен между страните по делото, както и искане- заявка № 85119 отправено от ответника
до ищеца за отпускане на потребителски кредит се установява наличието на
облигационно правоотношение между страните по договор за кредит, по силата на
което ищецът е предоставил на ответника сума пари в размер на 1200 лв., които ответникът
се е задължил да върне в срок до 21.03.2020 г. По делото е допусната и приета
съдебно-счетоводна експертиза от заключението на която се установява, че сумата
в размер на 1200 лв. е усвоена от ответника, като за погасяване на сумата е
направено едно плащане в размер на 188,40 лв., с което е погасена част от
дължимата главница, лихва и такса „гарант“, като последващи плащания не са
постъпвали. Вещото лице е посочило, че дължимата главница е в размер на 1100
лв., а договорната лихва е в размер на 158,40 лв., който размер не надминава
три пъти размера на законната лихва. Съдът възприема заключението вещото лице като
компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени за
решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт цени фактическите (доказателствени)
изводи, до които вещото лице е достигнало.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че от събраните
по делото доказателства следва да се направи извод за вероятна основателност на
предявения иск. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че са налице всички
законово установени предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение в полза на ищеца.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело №
4/2013 г. на ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе
по искането за присъждане на разноски в заповедното производство. При този
изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в заповедното производство в общ размер на 354,46 лв., от които 44,46 лв. – държавна такса
и 310 лв. – възнаграждение за един адвокат, доколкото искането е своевременно
направено, като са представени доказателства, че разноските са реално сторени –
л. 4 от заповедното производство.
Относно разноските пред настоящата инстанция и
предвид изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят разноски за първоинстанционното производство. По делото са
представени доказателства за направени разноски в размер на 695,93 лв., от които
105,54 лв.- държавна такса, 220 лв.- депозит за вещо лице и 350 лв.- адвокатско
възнаграждение, доколкото по делото са представени доказателства, че същите са
реално сторени л. 3 от делото.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд - Панагюрище
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК и чл 86 ЗЗД, че Т.Д.Я. ЕГН: ********** с адрес: *** дължи на „К.и.“ АД ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление:*** следните суми: 1100 лв., -главница по договор за потребителски кредит Екстра № 85119 от 21.03.2019г. сключен между страните, ведно със законната лихва от 27.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата; 158,40 лв. – възнаградителна (договорна) лихва за периода от 21.05.2019 г. до дата 21.03.2020 г. и 150,75 – обезщетение за забава за периода от 22.05.2019 г. до 22.07.2020
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 411/2020 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, които суми са платими по следната банкова сметка: ***: ***, при банка „УниКредит
Булбанк“ АД.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.Д.Я. ЕГН: **********
да
заплати на „К.и.“ АД ЕИК: ********* сумата в
размер на 354,46 лв. разноски направени в заповедното производство, както и 695,93 лева- разноски направени пред
настоящата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване
на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: