Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 11.10.2021 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА
ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12025/ 2020 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие противоправно и виновно поведение на служителите
на ответника в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 03.08.2017г. - до окончателното изплащане на сумата.
ИЩЕЦЪТ – Й.Ц.М. ЕГН **********, чрез
адв. С.В. от САК твърди, че около обяд на 03.08.2017г. отивала
заедно със свой познат на гости на
приятелка, която живее в квартал „Павлово”, жилищен
блок на ул. „********. Паркирала автомобила си и тръгнала към блока на
приятелката си, която вече я чакала отвън, тъй като трябвало да отвори входната
врата. Движейки се по тротоара към блока, паднала поради наличието на счупени и разместени плочки по тротоара. Навежда, че след
падането изпитала силни болки в краката и не можела да стане и да стои права
въпреки помощта, която и оказали двамата й придружители. Затова последните
извикали екип на спешна медицинска помощ, който я откарал във Военно - медицинска
академия. Там се установило, че при падането е получила следните травматични
увреждания: счупване на патела (капачката) на лявото коляно; нараняване и навехване
на десния глезен; охлузвания по краката и дланите. Двата долни крайници
били обезвижени като на левия била поставена ортеза за два месеца. Посочва, че
в резултат от претърпените травматични увреждания е била обездвижена за срок от
два месеца, като през първия не можела да движи и двата долни крайника и
съответно нямала никаква възможност да се обслужва сама и да извършва каквито и
да било ежедневни дейности. За всичко се налагало да ползва чужда помощ. След изтичането на първия месец обездвижен
останал само левия долен крайник и се налагало
да се придвижва с инвалидна количка, с две патерици и накрая с една. След изтичането и на втория месец бил
махнат гипса на крака и започнала рехабилитация. Ищцата поддържа, че в резултат
от причинените й травматични увреждания е изпитала значителни болки и
страдания, като и към настоящия момент се страхува да не падне отново. Била принудена
да ползва чужда помощ за всичко, което също и се отразило отрицателно. Намира,
че ответникът е отговорен за обезщетяването на причинените й неимуществени
вреди, предвид което моли съда да уважи настоящия иск. Претендира разноски за
производството.
ОТВЕТНИКЪТ - С.О.,
представлявана от Кмета Й. Ф., чрез
юрисконсулт при СО район „Витоша” - С.Д., оспорва предявения иск по
основание и размер. Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на настъпване
на сочените вреди и наличието на пряка причинно – следствена връзка между тях и
твърдяното събитие. При условие на евентуалност заявява възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Съдът,
като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства
съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното:
С исковата молба е представена
мед. документация, с която се установява проведено лечение на ищцата и
която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да я обсъжда
отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
Според
заключението на СМЕ, дадено от д-р Т. Д.,
ортопед-травматолог, се установява, че ищцата Й.М. е получила при
злополуката на 03.08.2017г. следните травматични увреждания : контузия на двете
коленни стави; охлузвания на двете коленни стави; счупване на капачката на
лявата колянна става; навяхване на лявата глезена става.На 03 08 2017 г е
прегледана във Военна болница и са направени рентгенови снимки на двете коленни
стави и на лявата глезена става. Направена е превръзка на охлузванията,
поставена е ортеза на лявото коляно и мека превръзка на левия глезен. Носила
ортезата 40 дни. От 13.10. до 20.10. 20 17 г. е приета във Военна болница,
където е проведено раздвижване, електролечение и магнитно поле. Ищцата е
претърпяла болки с голям интензитет непосредствено след инцидента за около 6-7
дни, а също така и след сваляне на ортезата за около 14-15 дни, болки с умерен
интензитет до 3 месеца от инцидента, след което болките са били с по-малък
интензитет и непостоянно проявление до сега. С оглед характера и
местоположението на травматичните увреждания, давността на получаването им,
вида на проведеното лечение и сегашното състояние на ищцата може да се приеме
благоприятна прогноза в бъдеще.
По делото са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелят
И.Н.Н.твърди, че в деня на злополуката бил с ищцата Й., отивали при нейна
приятелка- в района на кв. „Бъкстон“, „Павлово“. Ищцата шофирала автомобила.
Спряла пред блока на ул. „Вихрен“, слезли от колата и тръгнали по тротоара към
блока на нейната позната. Това се случило около обяд. Времето било нормално,
нямало дъжд, лятото, началото на месец август. Като излезли от колата ищцата Й.
вървяла пред него, той бил на около метър-два след нея и изведнъж тя просто
паднала. Много остри болки разбрал, че изпитва. Сочи, че тази улица по принцип
е оживена, но тогава нямало хора. Самият тротоар бил в много окаяно състояние -
липсвали плочки, имало и счупени плочки, не само на мястото на злополуката, а и
на доста места по тротоара. Не помни с какви обувки била Й. по време на
инцидента. Според него тя се спънала в този разрушен тротоар. След като паднала
извикала доста от болка. Нейната приятелка също дошла и се обадили за линейка,
която я закарала във ВМА, нейната приятелка отишла с линейката. Изтъква, че единият
й крак бил обездвижен повече от два месеца. Тя не можела сама да се обслужва
даже с патерици. Била на легло дълго време. След като минали тези два месеца той
я карал на рехабилитация, не помни колко време, но доста време продължило.
Злополуката станала 2017 г. Към днешна дата имала проблеми при сгъване на
коляно, изпитвала уплах и все гледала към плочките по тротоара.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът намира следното:
Искът с
правно основание чл.49 вр. с чл.45 от ЗЗД е основателен.
Ищцата се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Неговата отговорност е свързана с виновното и противоправно действие на други
лица, на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника има
обезпечително–гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с
извършването на работата лица.
Съгласно нормата на чл.49 ЗЗД
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на работата. За да бъде
основателен предявеният иск, следва да се установи осъществяването на всички
елементи от сложния правопораждащ фактически състав: ответникът да е възложил
работа на негов служител, респ. служители; извършването на противоправно деяние
от това лице, респ. лица при изпълнението на работата или по повод изпълнението
на тази работа; настъпването на описаните в исковата молба вреди, както и
наличието на пряка причинно – следствена връзка между деянието и вредите.
Нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима презумпция за вина във всички
случаи на непозволено увреждане, поради което ищцата не следва да установява
наличието на вина.
По правилото на чл.154, ал.1,
изр.1 от ГПК ищцата следваше да проведе главно и пълно доказване на
обстоятелствата, които според определението на СГС съставляват фактически
основания на претенцията й.
По делото се
доказа противоправното бездействие на служителите на ответника, представляващо
неизпълнение на нормативно възложените им задължения с разпоредбите на чл. 11,
ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/, чл. 30, ал. 4 от Закона за
пътищата (ЗП-„Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии
се организират от съответната община.)/ и чл. 48, т. 2, б. "Б" от Правилника за
приложение на Закона за пътищата /ППЗП/. С изброените норми /чл. 30, ал. 3 от
ЗП и чл. 48, т. 2, б. "Б" от ППЗП/ на общината е възложено
изграждането, ремонтът и поддържавено натротоарите.
В частност- на ответника СО е възложена поддръжката и ремонтът на процесния тротоар, разположен на негова територия, като тези задължения
ответникът следва да изпълнява с грижата на добрия стопанин и в интерес на
населението /чл. 11, ал. 1 от ЗОС/. От събраните по делото гласни доказателства - показанията
на св. Иван
Николов Ненков, които съдът
кредитира като почиващи на нейни преки и непосредствени впечатления и
кореспондиращи на фактите, безспорно се
установява, че процесният тротоар, находящ се в гр.
София , в квартал „Павлово”, жилищен
блок на ул. „********, бил с разбити плочки, липсвали такива, в лошо състояние. Т.е. безспорно и категорично се
установява неизпълнението на горепосоченото нормативно възложено на ответника
задължение за ремонт и поддръжка на процесниятротоар.
На следващо място, от показанията на св. Иван Николов Ненков,
категорично се установява причинно- следствената връзка между неизпълнението на
задълженията от служителите на ответника за ремонт и поддръжка на тротоара и причинените на ищцата неимуществени вреди, като
пряка и непосредствена последица от падането на ищцата в процесниятротоар, с разбити илипсващи плочки. Изпълнението на
задълженията на ответника по чл. 30, ал. 4 от ЗП и чл. 48, т. 2, б.
"Б" от ППЗП изисква изграждането, ремонтът и поддръжката на процесниятротоар. Неоснователно е и възражението на ответника за недоказан
механизъм на падането. Напротив, свидетелят изрично и категорично установява, че падането на ищцата
е резултат от наличието на лисваща/ счупена плочкана тротоара. С оглед изложените мотиви, настоящият
съдебен състав приема, че по делото са безспорно установени следните елементи
от фактическия състав по чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД: противоправно бездействие
на служителите на ответника, натоварени с изпълнението на нормативните
задължения по чл. 30, ал. 4 от ЗП и чл. 4848, т. 2, б. "б. " от ППЗП,
вината за неизпълнението на тези задължения от служителите на ответника се
презюмира, на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като законовата презумпция не е
опровергана от ответника в съответствие с носената от него доказателствена
тежест. Доказана е и причинно-следствената връзка между неизпълнението на
нормативно възложените задължения от служителите на ответника и падането на
ищцата и причинените й в резултат на това падане вреди.
По отношение на вредите, за които е
доказано по делото, че са в пряка причинно-следствена връзка с процесния
инцидент, настоящият съдебен състав приема следното: на първо място, съдът приема, че това са причинените на
ищцата неимуществени вреди - болки
и страдания, претърпяни от полученото в резултат на падането.
Причинно-следствената връзка между инцидента и счупваията на ищцата е доказана
с показанията на св. И.Н.Н.и приетото по делото и неоспорено заключение на СМЕ. От неоспореното
заключение на СМЕ се установява, че в представените по делото медицински
документи, също неоспорени от ответника, се съдържат достатъчно данни за
установяване конкретното състояние на ищцата. Установява се от експертното
заключение, че ищцата е получила контузия на двете коленни стави; охлузвания на двете коленни стави; счупване
на капачката на лявата колянна става; навяхване на лявата глезена става. Тези увреждания кореспондират с механизма
на настъпване на процесното събитие. Приложено е лечение, описано по-горе.
Неоснователно е възражението на
ответника за наличие на съпричиняване- в тази насока не се ангажираха
доказателства.
При така установената тежест на травмите, интензивност на
претърпените от ищцата болки и страдания, настоящата икономическа обстановка в страната, настоящият съдебен състав приема, че
сумата от 5 000, 00 лева е адекватно и в съответствие с принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД репарира претърпените от ищцата неимуществени
вреди, в който
размер искът следва да бъде уважен, а за разликата да се отхвърли като
неоснователен.
Обезщетението за забавено
изпълнение се дължи от датата на увреждането, когато са настъпили и вредите –
чл.84, ал.3 от ЗЗД, поради което следва да се уважи искането за присъждане на
законната лихва върху главницата.
При този изход на делото и двете
страни имат право на разноски с оглед уважената, съответно отхвърлената част от
иска. С оглед уважената част от иска ищцата има право на 277.31лв. от направени
1442лв. С оглед отхвърлената част на иска ответникът има право на 242.31 лв. от
направени 300 лв.(юриск.възнаграждение). След компенсация ответникът следва да
заплати на ищцата разноски в размер на 35
лв.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес гр. София, 1000, ул. “*********, да
заплати на Й.Ц.М. ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адрес:***,
aп. 1, чрез
адв. С.В.
от САК, по иск с
правно основание чл.49 вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/, заедно със законната лихва
върху тази сума от 03.08.2017г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетяване на неимуществени вреди за разликата над 5 000 лв. до
пълния предявен размер от 26 000 лв.
ОСЪЖДА С.О.,
с адрес гр. София, 1000, ул. “*********, да
заплати на Й.Ц.М. ЕГН **********, с адрес: *** и със съдебен адрес:***,
aп. 1 чрез адв. С.В. от САК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
разноски по делото в размер на 35
лв.(тридесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на страните за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: