№ 2891
гр. София, 24.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет
и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело №
20221100505627 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Подадена е жалба с вх. №33 305/31.05.2022г. по описа на СГС от
длъжника Кооперация “С.В.К. – СиВЗК“ срещу постановление за разноски от
04.05.2022г., обективирано в съобщение изх. № 3194, с което е оставено без
уважение възражението на тази страна с вх. №1721 от 15.04.2022г. срещу
определените разноски по изпълнително дело №20227880400224 в
постановление от 08.04.2022г.
Жалбоподателят - Кооперация “С.В.К. – СиВЗК“ по отношение на
включването на адвокатски хонорар на взискателя, твърди, че по делото не е
представена писмена декларация или друг документ, доказващ качеството на
взискателя като „материално затруднено лице". В тази връзка, счита че
липсва основание за приемане на горепосочените разноски, тъй като не е
изпълнено основанието на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА. В условия на евентуалност,
счита определеният и присъден от съдебния изпълнител размер на
възнаграждението за процесуален представител за прекомерен и необоснован.
Сочи, че претендираното възнаграждение е прекомерно, несъобразено с
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с фактическата и правна сложност на изпълнителното дело.
1
Счита, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата е
неприложим, тъй като единственото извършено процесуално действие от
пълномощника на взискателя е подаване на молба за образуване на
изпълнителното производство, тъй като това задължение е предварително
обезпечено и то в пълен размер по изп. д. №20217880400056, поради което
моли адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано до 200 лв. Посочва,
че предвид обезпечението на вземането, същото е погасено изцяло в срока за
доброволно изпълнение. Моли съдът да отмени обжалваното постановление,
като бъде указано на съдебния изпълнител да изключи от изготвената сметка
за размер на дълга разноските по изпълнителното дело, изразяващи се в
дължимо адвокатско възнаграждение. В условията на евентуалност - да
намали размера на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв. и
коригира таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Счита, че не са били налице
основания за налагане на три запора от съдебния изпълнител, поради което
моли да бъдат изключени от размера на дълга разноските по т. 9 от ТТРЗЧСИ
- сумата от 54 лв. Претендира направените разноски в настоящото
производство.
Взискателят – Б.Г.Г. в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК, излага становище
за неоснователност на частната жалба. В него се посочва, че сумата от 17 371,
16 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2020г. до
окончателното изплащане на задължението не е обхваната от обезпечението и
следва да се събере по общия ред. Оспорва се, че единственото действие
извършено от процесуалният представител на взискателя е подаване на молба
за образуване на изпълнителното дело. Моли да се отхвърли като
неоснователна жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител
заявява становище за частична допустимостта на частната жалба. По
същество, счита частната жалба за неоснователна. Посочва, че налагането на
запори е наложително и обосновано с оглед на това, че в изпълнителния лист
е посочена за събиране и законна лихва от 25.11.2021г., която сума по
никакъв начин не е била обезпечена с издадената обезпечителна заповед.
Поради това се дължат и такси за наложените забори.
Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди
изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото,
2
приема следното:
Производството по изпълнително дело № 20227880400224 е образувано
на 06.04.2022г. по писмена молба с вх. № 1 528 на Б.Г.Г., в качеството му на
взискател, чрез пълномощника му адв. В.Т. срещу „С.В.К. – СиВЗК“, в
качеството на длъжник, въз основа на издаден изпълнителен лист на
31.03.2022г. по гр. д. № 58 427/2020г. по описа на Софийски районен съд, 54
състав, за заплащане на сумата от 72 013.92 лева, представляваща трудово
възнаграждение за заеманата от него длъжност „председател“ на
кооперацията, дължимо за периода от 01.12.2017г. до 15.11.2018г., ведно със
законна лихва за периода от 25.11.2020г. до изплащане на вземането. С
молбата е представен договор за правна защита и съдействие /л. 3 от
изпълнителното дело/, съгласно който взискателят е представляван на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
На 07.04.2022г. с молба вх. № 1 561, взискателят, чрез процесуалния
представител, е поискал да бъде наложен запор на банковите сметки на
длъжника в три банки, които са поименно посочени.
На 08.04.2022г. е издадено постановление за разноските по
изпълнителното дело, в които се включват:
1 959, 21 лв. – адвокатско възнаграждение,
54 лв. – такси по т. 9 от ТТРЗЧСИ за 3 броя запори и
По т. 26 от ТТРЗЧСИ – 5 493, 84 лв.
На 08.04.2022г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до
длъжника, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело
възлиза в общ размер на 89 850.39 лева, от които: 72 013.92 лева – главница,
със законна лихва в размер на 10 261.98 лева за периода от 25.11.2020г. –
22.04.2022г., 1 959.21 лева –разноски по изпълнението, 5 615.28 лева такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 22.04.2022г. Поканата за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 08.04.2022г.
На същата дата – 08.04.2022г. са изпратени три запорни съобщения до
посочените от взискателя банки, с които е наложен запор на банковите сметки
на длъжника.
На 15.04.2022г. длъжникът по изпълнителното дело е подал възражение
вх. №1721 срещу определения размер на разноските по изпълнителното дело
в частта за адвокатско възнаграждение, пропорционалната такса по т.26 от
Тарифата към ЗЧСИ и таксата за трите наложени запори.
3
На 20.04.2022г. е получено писмо от една от банките, в която е
посочено, че сумата от 20 408 лв. е преведена по сметка на ЧСИ на
15.04.2022г.
На 18.04.2022г. е подадена молба от взискателя, в която е посочено, че
главницата по настоящото изпълнително дело е обезпечена по изпълнително
дело №20217880400056, но не са обезпечени: законната лихва върху тази
сума за периода 01.02.2018г. – 23.11.2020г. в размер на 17 371, 16 лв. , както и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.11.2020г. до
окончателното погасяване на сумата.
На 21.04.2022г., и съответно на 12.04.2022г. ЧСИ е изпратил писма до
трите банки за вдигане на запорите.
С обжалваното постановление от 04.05.2022г., обективирано в
съобщение изх. № 3 194 съдебният изпълнител е оставил без уважение
възражението на длъжника с вх. №1721 от 15.04.2022г.
Обжалваният акт е съобщен на длъжника на 10.05.2022г.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав формира следните правни изводи:
Подадената жалба е процесуално допустима, подадена е в
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради
следните съображения:
Настоящата съдебна инстанция не споделя довода на частния
жалбоподател, че не дължи разноски по изпълнението. Съгласно
разпоредбата на чл. 79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато:
1. делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане,
направено след започване на изпълнителното производство, или
2. изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда;
3. разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи,
които не са приложени. Съдът намира, че конкретния случай не попада в нито
един от посочените в чл. 79 ГПК хипотези на недължимост на разноски.
С разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
4
изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът за съдебните разноски
в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност
в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за
намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото,
а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от
01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се
произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи
на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т. 7 ГПК.
При посочване в сключения договор за правна защита, че адвокатско
възнаграждение не е определено и се предоставя услугата на основание чл.
38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв., съдебният изпълнител не изследва въпросът дали
наистина взискателя е материално затруднено лице. Предвид това следва, че
възражението на длъжника в тази част е неоснователно.
Настоящият въззивен състав намира, че отказът на ЧСИ да намали
адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност е
неоснователен. Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа
и/или правна сложност. Съгласно чл.10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.,
а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2. В конкретния случай от
страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени
други действия, освен подаването на молба за образуване на делото. Не се
установи процесуалният представител на взискателя да е извършвал някакви
други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т. 2 от Наредбата, а
именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, поради което и съдът намира, че на
същият не следва да му присъжда възнаграждение за тях. Настоящия съдебен
състав счита, че депозираната молба от пълномощника на взискателите вх. №
1 561 от 07.04.2022г., не представлява извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания по т. 2 от Наредбата, тъй като съгласно
5
чл. 426, ал. 2 от ГПК част от редовността на молбата за образуване на
изпълнително дело е посочване на начин на изпълнение. С оглед на
изложеното и доколкото в срока за доброволно изпълнение, чрез осъществен
един изпълнителен способ – запор на банковата сметка на взискателя, е
събрана дължимата сума, на взискателя не следва да се определя и адвокатско
вънаграждение по т. 10.2 от посочената Наредба.
Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на
взискателя се дължи адвокатско възнаграждение единствено за образуване на
изпълнителното дело в размер на 200 лв., поради което същото следва да бъде
намалено до посочения размер.
Настоящата съдебна инстанция намира, че пропорционалната такса по
т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно сумата 200 лв. –
адвокатско възнаграждение или върху сумата от общо – 82 475.90 лв. При
така възприето дължима такса по т. 26 от Тарифата е 4 519, 04 лв. без ДДС
или 5 422, 85 лв. с ДДС.
С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата следва да се уважи в
частта относно определените от съдебния изпълнител разноски по
изпълнението, като се измени постановлението и същите се намалят по т. 26
от ТТРЗЧСИ до размера от 5 422, 85 лв. с ДДС.
Относно възражението срещу таксата за наложените три запора от ЧСИ
в размер на 54 лв. с вкл. ДДС, настоящият съдебен състав приема, че същото е
частично основателно. От представеното изпълнително дело се установява, че
са наложени три запора в три различни банки, плащането е направено само от
една от банките, а при другите е извършено директно след това вдигане на
запора. С оглед на така установеното и чл. 79, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ГПК
следва, че длъжникът не дължи такса за налагане на запорите в две от
банките, от което изпълнително действие се е отказал взискателя с
депозираната от него молба на 18.04.2022г. Предвид изложените мотиви
следва таксата по т. 9 от ТТРЗЧСИ да бъде намалена от 54 лв. на 18 лв.
Относно направените разноски за настоящото производство
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона.
Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно
изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото
производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и
6
направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.
С тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление за разноски от 04.05.2022г., постановено по
изп. дело № 20227880400224 обективирано в съобщение изх. № 3 194, с което
е оставено без уважение искането да бъдат редуцирани разноските по
изпълнителното дело И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените в постановление от 08.04.2022г. с изх.
№2506 и в поканата за доброволно изпълнение изх. № 2 505/08.04.2022г. по
изпълнително дело №20227880400224:
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 1 959, 21 лв. на
200 лв.,
разноски начислени по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 5 493, 84 лв. с ДДС на
сумата от 5 422, 85 лв. с ДДС и
разноските начислени по т. 9 от ТТРЗЧСИ от 54 лв. с вкл. ДДС на 18 лв.
с вкл. ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7