Р Е Ш Е Н И
Е
Номер V-108 Година 2019, 15.11 град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро
Гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На
четиринадесети октомври, две хиляди и деветнадасета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня ВАНЕВА
Секретар Таня Михова
като разгледа докладваното от съдията В.Камбурова
въззивно гражданско дело
номер 1380 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба от вх.№35964/19.08.2019г.,
подадена от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас,
представлявана от директора Калоян Калоянов, чрез пълномощника - гл.юрисконсулт
Гергана Владимирова срещу Решение №2010/09.08.2019г., постановено по
гр.д.№4624/2019г. по описа на Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският
районен съд е осъдил Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Бургас да заплати на А.К.Н., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, чрез адв.Станко Кралев, сумата от 1574.70лв,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за 231.37 часа извънреден
труд, представляваща разликата между реално положения от него нощен труд през
периода 10.06.2016г.-10.06.2019г. и преизчисления такъв с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.06.2019г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 331 лв., представляваща
направените по делото съдебно-деловодни разноски. Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи- Бургас е осъдена да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Бургас държавна такса в
размер на 63лв. и сумата от 30 лв. за разноски за експертиза.
С жалбата се изразява недоволство
от решението и се иска неговата отмяна Жалбоподателят счита, че същото е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон.
Твърди се във въззивната жалба,
че в хода на първоинстанционното
производството, безспорно се установило, че през процесния период,
ищецът положил извънреден труд,
отчитан ежемесечно с протокол за
отчитане на работното време между 22.00 и 06.00 часа. Заплащането на труда било
извършено съгласно действали последователно Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и
Заповед №8121з/1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на вътрешните работи.
Посочва се, че съобразно горецитираните заповеди, за всеки
отработен час през нощта, на държавните служители в МВР се изплащало
допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25лв.
Излага се становище, че съдът неправилно преизчислил положения от ищеца нощен труд по
правилата на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, според които нощният труд се преизчислявал с коефициент 1,143.
Навеждат се
доводи във връзка с извода на районния съд за наличие на разлика от 155.58 часа
между отчетения и заплатен нощен труд на ищеца и положения от него.
Заявява се,
че по отношение полагането на нощния труд, се прилагали правилата на действалите към процесния период
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., уреждащи по специален начин заплащането на
нощния труд в системата на МВР. В тях липсвали разпоредби, които да
регламентират увеличение на часовете нощен труд с коефициент, за разлика от
действалата преди тях Наредба № 8121з-407/19.08.2014г., която предвиждала прилагане на въпросния
коефициент. Съгласно действащата уредба, съотношението между дневен и нощен
труд в системата на МВР следвало да бъде 1:1, т.е. осем часа нощен труд- равни
на осем часа дневен труд, а не както по
КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно
които 7 часа нощен труд се приравнявали на осем часа дневен такъв.
Въззивникът намира, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че липсата на регламентация във въпросните
наредби обуславяла прилагане на общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата по отношение на държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Посочва подзаконовият нормативен акт, уреждащ реда за организацията и разпределението
на работното време- наредба на министъра
на вътрешните работи(наредбите, цитирани по-горе, действали през процесния
период).
Иска се, атакуваното решение да
бъде отменено и съдът да постанови
ново, с което предявените искови претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се направените във въззивното производство
разноски.
В законоустановения
срок, от въззиваемия чрез адв. Кралев е постъпил писмен отговор, с който се оспорва въззивната жалба изцяло. Въззиваемият
намира атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен.
Излага становище във
връзка с методиката на образуване на брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР, цитирайки разпоредбата
на чл.176 от ЗМВР. Посочва, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения за полагане
на труд през нощта се определял с наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер –с негова заповед.
Намира за правилен извода на съда, че при липса на специални норми,
следва да се прилагат общите такива. Подчертава, че липсата на изрични норми в
наредбите, действали по време на процесния период не следвало да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от
служителите на МВР, тъй като същата представлявала празнота в нормативната
уредба, поради което се прилагала общата
такава.
Заявява, че понятието „нощен труд“ имало
своята легална дефиниция в чл.140 от КТ. Посочва, че действително в Наредба №
8121з-592 и Наредба № 8121з-779 липсвала изрична норма, съответстваща на чл.31,
ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете нощен труд с
коефициент 1.143, което обаче не можело да се тълкува като забрана за
преобразуване, защото в такъв случай би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители. Затова се
прилагала Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9,
ал.2.
Сочи, че работещите имали право да получат завишено
заплащане на положения нощен труд, а от друга страна нощните часове трябвало да
се преизчислят в дневни и едва тогава да се съобрази продължителността на
работния ден. При надвишаване тази продължителност, се касаело за положен
извънреден труд, който следвало да бъде компенсиран.
Твърди, че за периода
от 10.06.2016г. до 10.06.2019г. ищецът
положил общо 1618 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1.143
възлизали на 1849.37 часа., което от своя страна водело до 231.37 часа
извънреден труд, който следвало да бъде допълнително заплатен от
ответника(въззивник). Посочва, че при изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50%съгласно чл.187,ал.5 от ЗМВР, вещото лице е
констатирало, че общият размер на трудовото възнаграждение извънреден труд за
231.37 часа възлизал на сумата от 1574.70 лева. Цитира съдебна практика,
относима към процесния случай.
Иска от съда атакуваното решение
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.
Въззивникът не се явява в
съдебно заседание, редовно и своевременно уведомен.
Въззиваемият чрез процесуалния си
представител поддържа отговора на въззивната жалба.
Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена е от
надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение и следователно същата е допустима за
разглеждане по същество.
Бургаският окръжен съд, при
служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на осн.
чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните
по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира,
че същото е правилно и законосъобразно.
В исковата молба ищецът Н., чрез адв.Станко Кралев, е
предявил срещу Областна дирекция на МВР-Бургас, иск с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 вр.чл.187, ал.5,т.2 ЗМВР за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 1441,44 лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен нощен труд от 240,24 часа,
представляващо разликата между заплатен извънреден труд и преизчислен нощен
труд с коефициент 1,143, за периода от 10.06.2016 г. до 10.06.2019 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 10.06.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Налице
е изменение на исковата претенция на основание чл.214 ГПК, като същата се счита
за предявена за сумата от 1574,70 лв., представляваща допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд за 231,37 часа през посочения в
исковата молба период.
Ищецът излага, че през периода от 10.06.2016
г. до 10.06.2019 г. е полагал труд на длъжност "старши полицай" в Първо
районно управление Бургас, което е на структурно подчинение към Областна
дирекция на МВР-Бургас. Ищецът сочи, че за процесния период е положил общо 1680
часа нощен труд, който преизчислен с коефициента 1. 143 възлиза на 1920,24
часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от
240,24 часа, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. При
изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно
чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следва да бъде компенсиран по 6,
00 лв, т. е. задължението на ответника към ищеца за целия период възлиза на
1441,44 лв.
Ответната страна Областна дирекция на
МВР-Бургас е депозирала отговор на исковата молба, в който се оспорва
предявения иск по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е
държавен служител по служебно правоотношение. Сочи, че законодателят изрично е
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8
часа на всеки 24 часов период и ищецът няма как да обоснове претенция за
извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на
КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми. Твърди, че през
исковия период в действалите Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-776 е
посочено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22 ч. и 6 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. Сочи че заплащането на положения от ищеца нощен труд е
извършено правилно по смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. В отговора
се посочва, че и положеният от ищеца труд по време на официалните празници също
е заплатен при спазване на формулата, намерила отражение в заповед №
8121з-791/28.10.2014г. и заповед №
8121з-1429/23.11.2017г.
Страните ангажират доказателства
в подкрепа на становищата си.
По делото няма спор, че за
периода от 10.06.2016 г. до 10.06.2019 г., ищецът е полагал труд на длъжност "старши
полицай" в Първо районно управление Бургас, което е на структурно
подчинение към Областна дирекция на МВР-Бургас. Не се спори, че страните са обвързани от служебно
правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е държавен служител, и приложимият закон, уреждащ този вид
обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл – арг. от
чл. 142, ал. 2 ЗМВР. По делото няма спор, че предвид характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22. 00 – 06.
00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен въпрос по делото е алгоритъмът на
изчисляването на положените часове труд, респективно дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен и следва ли да се заплаща извънреден труд
за така преобразуваните часове труд.
По делото са приети като писмени доказателства заповед
№ 8121з-1429/23.11.2017г., заповед № 8121з-791/28.10.2014г., платежни бележки
за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд, протоколи за
отчитане на отработеното време между 22ч. и 6 ч., времето на разположение и положения
труд по време на официални празници през процесния период.
От заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, прието по делото като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че за процесния период ищецът е положил общо 1618 часа нощен труд. Положеният
нощен труд не е бил преизчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен
такъв. Съобразно заключението, часовете нощен труд приравнени с коефициент
1,143, се равняват на 1849,37 часа. Разликата между двете величини (1849,37
-1618) е 231,37 часа-положен извънреден труд, за което се дължи допълнително
възнаграждение в размер на 1574,70 лв.
Оплакването на въззивника в жалбата се
свежда до това, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите,
издадени от министъра на вътрешните работи, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното
време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за
отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Според нормата на чл.187,ал.9
от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За периода от 02.06.2016 г. до 29.07.2016
г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.,
ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. /, която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /влязло в сила и обнародвано на
29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59/. С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за
реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г. /, която е
възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с
който е била отменена. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4
от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г. /.
Предвид гореизложеното, става ясно че в рамките на процесния период от
10.06.2016г. до 10.06.2019г. са действали следните наредби: 1.от 10.06.2016г. до 29.07.2019г. е
действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.; 2.от 29.07.2016 г. до 02.08.2016
г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; 3.от 02.08.2016 г. до 10.06.2019 г.
е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. В тази връзка не може да бъде
споделено възражението във въззивната жалба, че Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. е неотносима към процесния период.
Текстовете на чл.3, ал.3 и в
трите наредби са идентични, а именно че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Само в Наредба №8121з-407
от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период
се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). В Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсват изрични
разпоредби, съответстващи на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407
за преобразуване на часовете положен нощен труд. Липсата на такава норма не
следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, (каквато изрична забрана би поставила в
неравностойно положение държавните
служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо
работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения), а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни
с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.с. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно време. Както бе
коментирано по-горе, 1618 часа нощен
труд, положен от ищеца през исковия период, приравнени с коефициент 1,143,
възлизат на 1849,37 часа и разликата
между двете величини дава часовете труд, които следва да бъдат заплатени – 231,37 часа.
Само за пълнота следва да се отбележи, че нормата на
чл.31, ал.2 от Наредбата №8121з-407 от 11.08.2014г., предвижда, че при сумирано
отчитане на отработеното време (става дума за нощен труд –арг.от ал.1 на същата
разпоредба), общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Т.е. в процесния случай, ако се приеме, че
въпросната разпоредба е действала през целия период, то 1618 часа реално
положени часове нощен труд умножени по 0.43 се равняват на 231,37 часа, които прибавени към общия брой часове 1618, отново
стават 1849,37 часа. Т.е идеята на
законодателя и в двата подзаконови нормативни акта е една и съща, по различен
начин е описан алгоритъма, по който часовете нощен труд се преобразуват.
Предвид гореизложеното, не може да бъде споделено становището на въззивника, че
липсата в Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на
подобни норми следва да се тълкува като забрана за преизчисляване при сумирано
отчитане на работното време по отношение на общия брой часове положен труд
между 22 ч. и 6ч., тъй като е налице специална законова регламентация, която
предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд за служителите в МВР.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за
преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл.31, ал.2 от
Наредба №8121з-407 (за част от процесния период, а именно от 29.07.2016 г. до
02.08.2016 г.), а след отпадане действието й, при липсата на специална
уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно
приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.2 от нея.
Предвид изложеното въззивната
жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено. Първоинстанционният съд е изяснил
делото от фактическа страна и въз основа на релевантните за спора факти в
обжалваната част е направил съответните правни изводи, които на основание чл.
272 ГПК настоящият състав споделя изцяло.
С оглед изхода на делото на
въззивника не се дължат разноски по делото.
На основание чл.78, ал.3 ГПК
на въззиваемия следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение в
размер на 331 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, тъй като същото е под минималния размер, посочен в Наредба №1/2004г
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (съгласно чл.7, ал.2 т.2
от Наредбата, при интерес от 1000 до 5000 лв., размерът на възнаграждението е
300 лв., плюс 7% за горницата над 1000лв.,
която в случая е 40,23 лв., или минималното възнаграждение възлиза на
340,23 лв.)
На основание чл.280, ал.3,
т.3 ГПК решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотивиран от гореизложеното,
Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№2010 от 09.08.2019г. по гр.д.№4624/2019 по описа на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
МВР –Бургас, Булстат
*********, с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46 да заплати на А.К.Н., ЕГН
**********, съдебен адрес: ***, от сумата от
331 /триста тридесет и един/ лв., представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: