Р Е Ш Е Н И Е
№
………..
гр. София, 30.12.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 11675/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 109755/05.09.2019 г., предявена от М.Х.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, против „ДЗИ - О. З.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 04.01.2019 г., около
14.20 ч., в гр. София, на бул. „*******в района на № 1 (Аерогара София, вход
заминаващи), с посока на движение към бул. „Брюксел“, Ю.П.С., като
водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № *******, нарушила правилата за движение по пътищата, като при
потегляне, поради недостатъчен контрол върху автомобила, реализирала
пътнотранспортно произшествие (ПТП) с ищеца М.Х.Г., който бил пешеходец
(разтоварвал багаж от багажника на паркирания си лек автомобил).
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП, са му били причинени
следните травматични увреждания:
- Мозъчно сътресение;
- Световъртеж от централен
произход;
- Комбиниран отоневрологичен синдром;
- Церебрастенен синдром;
- Травма на шийни нервни коренчета;
- Оток на челото над дясна вежда;
- Кръвонасядане на клепачите на
дясното око;
- Оток и кръвонасядане на дясната
скула;
- Оток на ляво коляно;
- Кръвонасядане на ляв долен
крайник по задната повърхност обхващаш долна трета на ляво бедро, задколянна
ямка, горна трета на лява подбедрица;
- Изкълчване, навяхване и разтягане
на лява колянна става.
След настъпване на ПТП, ищецът бил транспортиран до УМБАЛ „Света
Анна“, където били установени мозъчно сътресение и травма на шийни нервни
коренчета. Ищецът отказал извършване на образни изследвания и хоспитализация в
болничното заведение. На следващия ден - 05.01.2019 г., ищецът бил прегледан от
лекар травматолог, било установено изкълчване, навяхване и разтягане на лява коленна
става, и на ищеца била поставена ортеза за период от 20 дни.
Ищецът твърди, че вследствие на получените от ПТП увреждания, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки и страдания. Ищецът изпитвал силно главоболие, гадене, световъртежи,
залитане, дразнимост към светлина, силни и продължителни болки в областта на
левия долен крайник. Оздравителният процес при ищеца бил много дълъг, а
възстановяването настъпвало много бавно. Налице бил ограничен обем на
движенията на левия долен крайник. При ищеца имало бърза уморяемост,
непълноценност и възможност за упражнява трудова дейност. Всичко това довело до
срив на самочувствието на ищеца и тежък психически шок. Той трудно преодолявал
стреса от ПТП, страхувал се да излиза навън, не спял спокойно след инцидента,
станал много чувствителен.
Към датата на увреждането, по силата на
застрахователната полица № BG/06/118001413631/15.05.2018 г.,
валидна до 14.05.2019 г., ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № *******, включително и
на водача Ю.П.С..
Ищецът твърди, че ответникът му дължи
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 100 000
лева (с оглед уточнението, направено с молба от 22.11.2021 г., л. 257).
С молба, получена от ответника на 18.02.2019
г., ищецът го поканил да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. В срока за
доброволно изпълнение, ответникът платил на ищеца сумата от 12 000 лева,
която сума ищецът счита, че е занижена и не съответстваща на претърпените от
него болки и страдания.
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от
88 000 лева (с оглед
допуснатото увеличение на размера на иска в о.с.з. на 22.11.2021 г.),
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 19.05.2019 г. до окончателното плащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът „ДЗИ - О. З.“ ЕАД е депозирал отговор на
исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 04.01.2019 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
Ю.П.С., като водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг.
№ *******, че на 18.02.2019 г., ищецът го поканил да му заплати
застрахователно обезщетение, както и че е платил на ищеца
сумата от 12 000 лева.
Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Твърди, че е изпълнил
задълженията си като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, тъй като обезщетението, изплатено на ищеца за
претърпените от него неимуществени вреди съставлявал справедлив паричен
еквивалент на болките и страданията му, съответстващ на законовите критерии за
справедливост. Ответникът сочи, че оспорва претенцията на ищеца за заплащане на
още 26 000 лева (или О. за 38 000 лв.), тъй като и е прекомерно завишена, не
съответства на действително претърпените болки и страдания, и на критерия „по
справедливост“, установен в чл. 52 ЗЗД.
Ответникът
оспорва вида и характера на описаните в исковата молба телесни увреждания,
връзката им с ПТП, както и твърдението, че в резултат на ПТП ищецът е претърпял
тежки телесни увреждания, които са довели до тежък психологически шок и
продължителен процес на оздравяване. Оспорва и твърденията, че ищецът е паднал
върху пътното платно и е ударил силно главата си, като за кратко време е
изгубил съзнание, наличието на пряка причинно-следствена връзка между
настъпилото ПТП и
установения седем месеца след ПТП
комбиниран
отоневрологичен синдром, церебрастенен синдром и дегенеративна спинална стеноза
на ищеца, както и че не се наблюдава пълно функционално възстановяване на
увредените места и наличието на ограничен обем на движенията на ляв долен
крайник
Евентуално,
ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, като
твърди, че ищецът има принос за настъпилото ПТП и неблагоприятните последици от
него, изразяващ се в това, че като пешеходец не се е движил на тротоара или на
банкета на платното за движение, с което е нарушил разпоредбата на чл. 108, ал.
1от ЗДвП и с поведението си е станал причина за настъпване на събитието и
неблагоприятните последици от него. С поведението си ищецът се е поставил в
ситуация на повишен риск от увреждане и е допринесъл за собственото си
увреждане. Ответникът моли, искът да бъде отхвърлен.
В допълнителната искова молба, ищецът поддържа предявения иск и оспорва
възраженията на ответника.
В допълнителния отговор, ответникът поддържа
възраженията си.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016г.)
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил. Наред
с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай не се спори по делото, че към 04.01.2019 г. (датата на процесното
ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 11.05.2018 г. във формата на застрахователна полица BG/06/118001413631, валидна от 15.05.2018 г. до 14.05.2019 г., „ДЗИ - О.
З.“ ЕАД е застраховало гражданската отговорност на лицата, правомерно
управляващи лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № *******, включително и
на водача Ю.П.С.. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се в
отношенията между страните по делото (с определението от 08.05.2020 г.), а и се
установява от представената по делото Справка от базата данни на Информационния
център към Гаранционен фонд (л. 27).
Установяват се и останалите правопораждащи
правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът
приема за установено по делото, че на 04.01.2019 г., в гр. София, около 14.20 ч., в гр.
София, на бул. „*******в района на № 1 (Аерогара София, вход заминаващи), е реализирано
пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг.
№ *******, управляван от Ю.П.С., и ищеца М.Х.Г., който бил пешеходец
(разтоварвал багаж от багажника на паркирания си лек автомобил), в разултат на
което ищецът е пострадал.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника се установява
от приетия по делото Констативен протокол № К-6, съставен на 04.01.2019 г. от мл.инспектор –
дежурен ПТП - Отдел „Пътна полиция“ – СДВР (л. 5 от делото). В Констативния
протокол е посочено, че на 04.01.2019
г., около 14.20 ч., в гр. София, лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг.
№ *******, управляван от Ю.П.С.,***, с посока бул. „Брюксел“,
и в района на № 1 (Аерогара София, вход заминаващи), при потегляне, поради
недостатъчен контрол върху автомобила, става участник и причина за ПТП,
последователно, с намиращия се през него пешеходец М.Х.Г. и намиращия се пред
него паркиран лек автомобил „БМВ 645“, с рег. № *******.
На
04.01.2019 г., на Ю.П.С. е бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 941331/04.01.2019 г., за деянието, описано в Констативния протокол и съставляващо
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя Ю.П.С.
и същата го
е подписал без възражения (л. 67).
Въз
основа на АУАН № 941331/04.01.2019 г. е било издадено Наказателно постановление № 19-4332-000246/01.02.2019
г. от СДВР, Отдел „Пътна полиция“, за описаното нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП. Видно от извършеното отбелязване и писмо от Отдел „Пътна полиция“-СДВР,
наказателното постановление е било връчено Ю. П. С. на 05.05.2020 г. и е влязло в сила, предвид
липсата на данни да е обжалвано (л. 68).
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Ю.П.С., която
при настъпване на процесното ПТП е управлявала лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг.
№ *******.
Ю.П.С.
заявява, че на 04.01.2019 г. е управлявала посочения автомобил и спряла на
летището – пред входа на Терминал 2, тъй като чакала пасажер. Свидетелката
сочи, че поради това, че колите били спрели много близо една до друга, когато
дошъл пасажерът, минала малко напред, за да отвори багажника, за да може пасажерът
да си качи куфара. Пред нея имало спряла кола с отворен багажник. Между двете
коли имало разстояние около метър, метър и половина. Плътно зад нея, била
спряла кола, и свидетелката леко се изнесла напред. Според свидетелката, в това
време, „един младеж реши, че може да мине пред колата“. Оказало се, че е
шофьорът на предната кола. Той тръгнал отляво надясно, т.е. към входа на
летището. Свидетелката се движела с около 3-4 км./ч., но не го видяла и „леко“
го позатиснала (притиснала) между двете коли. Уточнява, че той е бил към
средата на автомобила, когато го е затиснала.
Преди да потегли, капакът на предния автомобил бил отворен.
По делото е прието заключението по извършената автотехническа експертиза.
Вещото лице, след като се е запознало с представените доказателства, е приело
следния механизъм на ПТП:
На
04.01.2019 г., около 14.20 ч., в гр. София, на летище София, в района на
Терминал 2, в зоната за временно паркиране и изчакване на пристигащи пътници,
бил паркиран лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг.
№ *******, управляван от Ю.П.С., която чакала да посрещне
пристигащ пътник. Пред този автомобил, бил паркиран лек автомобил „БМВ 645“, с
рег. № *******, на разстояние 1.00 – 1.5 метра, или средно 1.25 м., управляван
от М.Х.Г., който
също е чакал да посрещне пристигащи пътници с отворен капак на багажника.
ВЛ
по АТЕ е посочило, че според водачката С., тя е решила, че за да отвори
багажника на автомобила си е необходимо да се премести малко напред и затова е
потеглила. При потеглянето тя не е спряла своевременно и управляваният от нея
автомобил е ударил с предната си част, намиращия се за л.а. „БМВ 645“ пострадал
пешеходец М.Х.Г.
и го е притиснала към задната част на л.а. „БМВ 645“. ВЛ е
констатирало, че няма данни какво е станало с пострадалия след това, вкл. не е
известно дали е паднал или не.
Видно
от АТЕ, основната причина за настъпване на произшествието е в субективните
действия на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с peг. № *******, който при
потегляне на оживено място с пристигащи или заминаващи пътници, посрещачи и
изпращачи, не е бил достатъчно внимателен и е допуснал да удари и притисне
пешеходец, намиращ се пред него и зад л.а. „БМВ 645“.
ВЛ
е посочило, че ако се приеме, че пешеходецът е стоял на тротоара и е предприел
пресичане, водачът на л.а. „Фолксваген“ е имал възможност да го види на
тротоара и да се съобрази с него. Спрямо момента на тръгване на пешеходеца да пресича,
водачът на л.а. „Фолксваген“ е имал възможност да спре и да предотврати удара.
Ако пешеходецът, приближавайки се към платното, е имал възможност да види вече
движещия се л.а. „Фолксваген“, той е могъл да спре и да остане на тротоара и
действията му са в причинна връзка с настъпване на произшествието.
По делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелката В.М.С., която е майка на
ищеца. Свидетелката сочи, че в началото на миналата година (разпитът е проведен
на 23.11.2020 г., л. 182), синът й чакал шефа си на аерогарата и отворил капака
на колата. В това време, някаква кола то ударила отзад. В резултат на това, пострадал
кракът му и дясното око. Кракът му отекъл, със шина. Но Най-вече главата му била
ударена и не помнел много. Имал главоболие и шум в ушите, станал нервен и
раздразнителен. Бил със шина и на врата. И на крака имал шина и ходел с
патерица. Преди ПТП бил шофьор, а „сега“ работел като портиер, страх го било да
кара кола. Свидетелката сочи, че главоболието на сина й било почти постоянно.
Много се страхувал, не смеел да карал. Преди ПТП, нямал здравословни проблеми.
Бил спокоен човек, а „сега“ бил невероятно раздразнителен. Съпругата му го
напуснала, тъй като постоянно се карали. Тя се грижела за него и когато бил на
легло.
По делото са представени:
листове за преглед на пациент, резултати
от изследвания, медицински направления, амбулаторни листове, епикризи, съдебно-медицинско
удостоверение от 06.01.2019 г., и др.
По
делото са приети заключенията по съдебно – медицинските експертизи (СМЕ),
извършени от доц. Л.А.П., д-р П.С.П.
и д-р П.М.И..
Видно от СМЕ, извършена от доц. Л.А.П. – специалист
по образна диагностика (л. 201 и сл.), на представения по делото СD със запис
на конвенционална графия на лявата коленна става, направен на 04.01.2019
г., в 18.24 ч. в МБАЛ „Св. Анна“, не се установяват рентгенови данни за
травматични промени на костите, формиращи ставата. Налице са рентгенови данни
за гонарторзни (дегенеративни) промени.
На втория СD, направен на 05.01.2019 г., в 22.50 ч. във ВМА София, също
не се установяват рентгенови данни за травматични промени на костите, формиращи
дясната коленна става. Вижда се, обаче,
една набелязани, начални дегенеративни артрозни промени на ставата между
капачката и бедрената кост. ВЛ категорично е посочило, че промените, установени
с рентгеновите изследвания на двете коленни стави не са с травматичен
произход.
Относно записите на СD на Магнитно резонансна
томография (МРТ), и двата, направени на 21.01.2019 г., в 16.54 ч. в МДЛ „Р.“
ЕООД: ВЛ е посочило, че не се установяват данни за травматични изменения на мозъчния
череп и лицевия скелет. Липсват травматични промени на главния мозък
и неговите обвивки, както супратентораиално, така и субтенториално. Не се
установяват огнищни лезии сред мозъчния паренхим на главния, малкия мозък и
мозъчния ствол. Вертикуларната система е със запазена форма, местоположение и
капацитет. Не се установяват дани за дислокация на медиосепталната
линия, което отхвърля присъствието на пространство заемащ процес или наличие на
мозъчен оток. Субарахноидните
пространства се представят нормално, без
редукция или изглаждане, което може да се наблюдава при мозъчен оток. Всички
цистернални пространства са в границите на нормата. Отхвърлена е и възможността
за скрити лезии.
Видно от СМЕ, това, което прави впечатление от
изследването, е наличието на МРТ данни за двустранен хроничен максиларен
синуит, като ВЛ подрочно е описало находките. Освен това са налице и МРТ данни
за левоконвексно изкривяване на носната преграда в предната и хрущялната част,
което води до умерено изразено стенозиране на левия носен ход. ВЛ категорично е
посочило, че промените, установени с образни изследвания – МРТ на главата,
не са с травматичен произход.
Относно записите на СD на Магнитно резонансна
томография на шийния сегмент на гръбначния стълб: ВЛ е описало подробно
находките и в заключение е посочило, че освен начални дегенеративни промени в
сегмента, не се установяват белези на травматични увреждания на шийните
прешлени дори и в преходните области.
Видно от СМЕ, извършена от д-р П.С.П. – специалист
неврохирург (л. 225 и сл.), вследствие на ПТП от 04.01.2019 г., М.Х.Г. е
получил следните травматични увреждания:
v
Черепно мозъчна травма (ЧМТ), състояща се от
следните компоненти:
- Сътресение на главния мозък -
реализирало медико биологичния критерий разстройство на здравето, временно
неопасно за живота само по себе си;
- Травматичен церебрастенен
синдром, като последица от ЧМТ - реализирало медико биологичния критерий
разстройство на здравето, временно неопасно за живота само по себе си;
- Контузия с подкожен травматичен
оток с размери 2/4 см. в областта на дясна вежда, травматично мораво
кръвонасядане на клепачите на дясно око, и контузия с травматичен оток в дясна
скула на лицето - всички по данни от съдебно-медицинско удостоверение от
06.01.2019 г. - реализирало медико
биологичния критерий болки и страдания;
v Травма на опорно-двигателния
апарат, състояща се от:
- Изкълчване, навяхване и разтягане
на други неуточнени елементи на лявата колянна става;
- Петнисто мораво-синкаво
кръвонасядане по задната повърхност на левия долен крайник от долната трета на
бедрото до горната трета на подбедрицата. Оток на лява коленна става – по данни
от съдебно-медицинско удостоверение от 06.01.2019 г.;
Травмата на опорно-двигателния апарат е реализирало
медико биологичния критерий: трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник за период по-дълъг от 30 дни;
ВЛ е констатирало, че след прегледа от невролог на
25.06.2019 г. (5 месеца и 21 дни след ПТП) е поставена диагноза Световъртеж от
централен произход. При прегледа няма проведени изследвания, липсва и назначено
лечение. Издадено е направление за постъпване в болница. След проведеното
лечение от 25.07.2019 г. до 29.07.2019 г. в Клиника по нервни болести на
Националната Кардиологична болница, диагнозата е променена на „Комбиниран
отоневрологичен синдром“. Таз диагноза е потвърдена след преглед от специалист
уши-нос-гърло и е поставена нова диагноза „Двустранен шев в ушите“.
ВЛ е анализирало причините са появата на
световъртеж и медицинската документация по делото и е приело, че при ищеца
най-вероятно се касае за заболяване на вътрешното ухо, което не е свързано с
претърпяната черепно-мозъчна травма.
Относно проведеното лечение, ВЛ е констатирало, че
за ЧМТ е проведено амбулаторно медикаментозно лечение, а за травмата на
колянната става е предписана ортеза за 20 дни и е даден талон за временна
нетрудоспособност до О.практикуващия лекар. ВЛ е констатирало, обаче, че по
делото няма медицинска документация, проследяваща лечебния и оздравителния
процес за травмата на коляното.
Относно проведеното лечение, ВЛ е посочило, че
мозъчното сътресение е най-леката форма на дифузна мозъчна увреда. То е
функционално-динамично нарушение на мозъчната дейност, при което не се
установяват травматични промени в мозъчния паренхим. При правилно проведени
лечение и режим, възстановителният период е в границите на 3-5 седмици.
Травматичната церебрастения се наблюдава или като
самостоятелна форма, обикновено в по-ранния период на закрита ЧМТ, или като
синдром, който е съставна част на травмената енцефалопатия и травмената
епилепсия. По правило, след правилно лекувано мозъчно сътресение, не би
трябвало да има късни последици. Травматичната церебрастения може да персистира
месеци, понякога години, но е лечима и отзвучава.
За травматичната увреда на лява коленна става,
възстановителният период е в рамките на месец и половина до два, като в първите
15 дни, болките са най-интензивни.
При проведения на 30.08.2021 г. личен преглед, ВЛ е
констатирало, че ищецът е в добро О. състояние. Съобщил е за епизоди на
главоболие и замайване. Не са налице невъзстановени увреди от ПТП. Перспективата
е благоприятна, като ищецът е съобщил да болки в лявото коляно при промяна на
атмосферното налягане, клякане и продължително ходене.
В открито съдебно заседание на 27.09.2021 г., д-р П.С.П. е потвърдил изложеното в СМЕ.
Според СМЕ, извършена от д-р П.М.И. – специалист по
нервни болести и неврохирург (л. 248 и сл.), вследствие на процесното ПТП,
ищецът М.Х.Г. е получил следните увреждания:
-
сътресение
на мозъка със загуба на съзнание, съчетано с челно оритална травма (подкожен
травматичен оток с азмери 2/4 см. в областта на дясната вежда, подкожно кръвонасядане
по клепачите на дясното око и в периорбиталната област);
-
травматични увреждания на левия
долен крайник, състоящи се от подкожно кръвонасядане в долната трета на лявото
бедро, горната трета на подбедрицата и оток на коляното, което представлява
увреждане на подкожните меки тъкани и кръвоносни съдове без ангажиране на
костните структури на крайника, вкл. колянната става;
Медикобиологичната характеристика на травматичните увреди представлява
механично структурно увреждане на подкожните меки тъкани от силово въздействие
на твърд предмет.
ВЛ по тази СМЕ също е констатирало, че пострадалият първоначално е
отказал изследвания, но на следващия ден е потърсил травматолог, който
обездвижил ставата за 20 дни с ортеза.
Периодът на възстановяване на пострадалия е започнал след 6-7 месеца,
видно от ползването на болнична помощ поради главоболие.
Сегашото състояние на увредения е задоволително, но продължава да има
оплаквания от болки в главата и левия долен крайник.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергана. Водачът Ю.П.С. е действал противоправно, тъй
като е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), предвиждаща, че водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват. Тук следва да се посочи, че нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не
е установено нарушение от страна на водача на режима на скоростта на движение,
в резултат на което водача губи контрола за движение върху лекия автомобил. Нарушение
на чл. 20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът губи контрол върху автомобила
поради други причини, извън режима на скорост. Такива биха могли да бъдат
липсата на внимание при управление, разсейване
и др. Следователно, установяват се предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 432, ал.1 КЗ, застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“
„ДЗИ - О. З.“ ЕАД дължи да заплати обезщетение за доказаните
неимуществени вреди на увреденото, дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява ищеца М.Х.Г. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ.).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, О.възприетото
понятие за справедливост и О.то икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно
като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца
болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума
на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, прогнозата
за възстановяването на ищеца, възрастта на ищеца към датата на ПТП, както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане, съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза О. на сумата от 24 000
лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.), Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия
по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО, решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Т.е. във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу
деликвента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) срещу застрахователя съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
В
Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС се приема, че за
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не е необходимо увреденият да е допринесъл
виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка
между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат. В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия
са правно иррелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или
е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
В
настоящия случай, ответникът твърди, че М.Х.Г. има принос за настъпилото ПТП
и неблагоприятните последици от него, изразяващ се в това, че като пешеходец не
се е движил на тротоара или на банкета на платното за движение, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗДвП и с поведението си е станал причина за
настъпване на събитието и неблагоприятните последици от него.
Свидетелката
Ю.П.С. заявява, че е решила да потегли напред и в това време, „един младеж
реши, че може да мине пред колата“. Оказало се, че е шофьорът на предната кола.
Той тръгнал отляво надясно, т.е. към
входа на летището. Свидетелката се движела с около 3-4 км./ч., но не го
видяла и „леко“ го позатиснала (притиснала) между двете коли. Уточнява, че той
е бил към средата на автомобила,
когато го е затиснала.
Вещото
лице по АТЕ е констатирало, че посоченото от свидетелката С. противоречи на
обясненото от нея след процесното ПТП, а именно в сведение от 04.01.2019 г. (л.
71), в което тя собственоръчно е написала „при
потегляне с колата не прецених разстоянието до предния автомобил и притиснах стоящия зад него човек“.
Видно от АТЕ, ако пешеходецът е стоял с лице към багажника, той не е виждал
потеглящия зад него автомобил и не е могъл да предотврати удара, а водачката Ю.П.С.
е имала възможност да не допусне удар. Въпросното „сведение“, обаче,
представлява частен диспозитивен документ, който удостоверява единствено, че е
съставен от лицето, посочено като негов автор, който факт е неотносими към предмета на спора.
Относно фактите, които лицето е възпроизвело в този документ, същият се явява
недопустимо доказателствено средство,
тъй като съгласно ГПК гласни доказателства се събират пряко
и непосредствено пред съда. Ето защо, съдът не основава изводите си на
сведение от 04.01.2019 г., съставено от Ю.С..
Посоченото
от вещото лице, че ако пешеходецът е стоял на тротоара (т.е. от входа на летището) и е предприел пресичане, е могъл да предотврати
ПТП, представлява едно предположение, което противоречи на посоченото от св. С.,
а именно, че е пресичал в обратна посока (от ляво - надясно), а не от дясно –
наляво (от тротоара).
Други
доказателства, в тази връзка, не се събрани, поради което и съдът приема, че възражението за
съпричиняване не е доказано по нетърпящ съмнение начин и е неоснователно, респ. определеното по-горе
обезщетение от 24 000 лева не следва да бъде намалявано.
Страните не спорят, че преди предявяване на
исковата молба, ответникът е платил на ищеца сумата от 12 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на процесното
ПТП (този факт е отделен като безспорен с определението от 08.05.2020 г.)
Поради
това, искът е основателен и доказан за
сумата от 13 000 лева (25 000
лева – 12 000 лева), а за разликата до пълния предявен размер от 88000 лева,
искът следва да се отхвърли.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът се смята в
забава и без покана и дължи лихва от
деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.), обаче,
предвиждат, че застрахователят дължи
лихва за забава от един по-късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано
от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е
можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок
45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да
е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на
18.02.2019 г. (л. 25). С
оглед на така установените факти и цитирани разпоредби, обезщетението за
неимуществени вреди е дължимо от 19.05.2019
г.
Относно
разноските: При
този изход на спора, право на разноски имат и двете страни, които са направили
своевременно искане за присъждане на разноски и са представили доказателства за
извършени такива.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се заплати сумата от 685.50 лева от О. направените разноски
в размер на (4570 лв. х 0.15), в т.ч. платена държавна такса (3520 лв.) и
депозит за експертизи (1050 лв., л. 186, л. 211 и л. 239).
Сумата
от 60 лева – депозит за свидетел (л. 172) не следва да се включва в разноските
и не подлежи на присъждане, а на възстановяване – при поискване от ищеца, тъй
като не е изплатена на свидетелката (с оглед изявлението й в о.с.з. на
23.11.2020 г., л. 181).
На
основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищците – адв. В.О., сумата от 570.60 лева, с ДДС,
съразмерно на уважената част от иска (3804 лв. (3170 лв. + 20%ДДС) х 0.15)
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 603.50 лева от О. направените разноски
в размер на 710 лева (710 лв. х 0.85), вкл. депозит за АТЕ и СМЕ (л. 175 и л.
194) и ДТ за съдебни удостоверения. На основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25
от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 150 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника
следва да се присъди сумата от 127.50
лева (150 х 0.85) за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ - О. З.“ ЕАД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Х.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание
чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
сумата от 13 000 лева –
главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от М.Х.Г. неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 04.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2019
г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 685.50 лева – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска чл. 493, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 13000 лева до пълния предявен размер
от 88 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
„ДЗИ - О. З.“ ЕАД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат В.В.О., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, , на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 570.60 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Х.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ДЗИ - О. З.“ ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 603.50 лева – разноски по делото
и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 127.50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: