№ 81
гр. Варна, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
мл.с. Гинка Т. Иванова
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно гражданско дело
№ 20243100502499 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 88671/05.11.2024г. /вх. No на ВРС/, подадена
от “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Тодор Александров No 109 -115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано
заедно от изпълнителните директори –С. К. П. и С. А. Б., срещу Решение №
3600/16.10.2024г., постановено по гр.д.№ 2786/2024г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която
са отхвърлени исковете на жалбоподателя за приемане на установено, че С. Д. Т., ЕГН
**********, от гр. Варна, ******** дължи на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, разликата
над 345.36 лева до 3789.63 лева, представляваща незаплатена главница по договор за
потребителски кредит № РК08160151/17.12.2008г., сключен със „Стопанска и
инвестиционна банка“ АД, както и за разликата над 109.36 до 1214.65 лева и за периода
от 11.10.2020г. до 24.10.2020г., включително, представляваща лихва за забава върху
непогасената главница, начислена за периода от 11.10.2020г. до 11.10.2023г., като горните
задължения са прехвърлени на ищеца „Фронтекс интернешънъл” ЕАД с договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 04.12.2015г., за които суми е издадена заповед №
6633/27.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13840/2023г., по описа на РС-Варна, 34-ти състав.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, необосновано и
1
постановено в противоречие с материалния закон и задължителната тълкувателна практика
на ВКС. Сочи, че следвало за вземанията на кредитора, произтичащи от договор за
потребителски кредит да се прилага общата пет годишна погасителна давност. Позовава се
на решения на ВКС, вкл. на ТР No 5 / 2019г., като счита, че давност тече от падежа на
договора, а не от всяка отделна погасителна вноска. Обосновава, че вземането е едно и
разсрочването на вноски не обосновава давност от всяка отделна вноска. Моли за отмяна на
решението и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, с който се
сочи, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение правилно и законосъобразно.
Счита, че практиката, която цитира жалбоподателят не е актуална с оглед постановеното ТР
No 3 / 21.11.2024г. по тд No 3 / 2023г. на ВКС, ОСГТК, според което давност тече от момента
на изискуемост на съответната вноска. Моли за потвърждаване на решението и за
присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание, за въззивника не се явява законен или процесуален
представител, като е депозирана писмена молба, с която се поддържа депозираната въззивна
жалба, моли се за уважаване на претенцията в посочената част и за присъждане на разноски.
За въззиваемата страна се явява процесуален представител – адвокат, който оспорва жалба,
поддържа отговора на същата, моли за потвърждаване на решението в обжалваната част и
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждения, уговорено при условията на чл. 38
от ЗАдв.
За да се произнесе по подадената въззивна жалба, настоящият състав съобрази
следното:
Първоинстанционното производство пред РС –Варна е образувано по искова молба,
депозирана от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу С. Д. Т., с която са предявени в
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1, т.1 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите,
както следва: 3789.63 лева, представляваща незаплатена главница по договор за
потребителски кредит № РК08160151/17.12.2008г., сключен със „Стопанска и
инвестиционна банка“ АД, 1214.65 лева - лихва за забава, начислена за периода от
11.10.2020г. до 11.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 25.10.2023г., до окончателното погасяване на задължението ,
вземането по който е прехвърлено на заявителя с Приложение № 1 от 04.12.2015 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.12.2015 г., и за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 по по ч.гр.д. № 13840/2023 г. по описа на ВРС, 34-ти
състав.
Ищцовото дружество „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, чрез процесуалния си
представител, твърди в исковата молба, че е налице възникнало облигационно
правоотношение между длъжника и „СИБАНК“ АД, въз основа на сключен между тях
договор за потребителски кредит № PK08160151 от 17.12.2008г. С подписване на договора,
ответникът е удостоверил, че е получил от заемодателя, заемната сума в размер на 5000 лева.
2
С договора са уговорени срок за връщане на заетата сума, брой и размер на погасителните
вноски, при годишен процент на разходите 16.16% и годишен лихвен процент в размер на
14.25 %. С Анекс от 28.11.2011г. на ответника е отпусната и допълнителна сума в размер на
362.43 лева. Крайният срок за изпълнение на задълженията по договора за кредит е
настъпил на 17.12.2018г., с което е станал изискуем целият незаплатен остатък от главното
задължение, ведно със законната лихва. Излага, че се дължи и лихва за забава за периода от
датата на изпадане на ответника в забава до подаване на заявлението. Сочи, че на
04.12.2015г., между кредитора и ищеца „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ********* е
сключен договор за прехвърляне на парични вземания, по силата на който и на основание
чл.99, ал. 2 ЗЗД, титуляр на вземанията по процесния договор, става ищецът. Съгласно
задължението по чл. 99, ал.3 ЗЗД, цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника
за прехвърлянето на вземанията, за което издава изрично пълномощно. Съобщение до
ответника съдържащо уведомление за извършената цесия е изпратено чрез препоръчана
пратка на „Български пощи“ ЕАД до адреса посочен в договора за кредит. Същото се е
върнало в цялост, като „непотърсено“. Излага, че съгласно чл. 17 от договора, при промяна
на адреса кредитополучателят е длъжен да уведоми банката, в противен случай, всички
съобщения, изпратени на посочените в договора адреси се считат за получени. Твърди, че до
датата на подаване на исковата молба, ответникът не е изпълнил задължението си по
договора за кредит, поради което и сезира съда с искане за установяване съществуването на
вземането по издадената заповед за изпълнение. Във връзка с депозирания отговор на
исковата молба, ищецът поддържа, че всички извършени до датата на цесията плащания -
04.12.2015г. са своевременно отнесени за погасяване на задълженията по договора за кредит.
Що се отнася до плащанията след тази дата твърди, че сумите са се натрупали по банковата
сметка, по която е обслужван кредита и на 15.02.2018г. С. Т. е изтеглила натрупаната сума от
936.75 лева. След м. февруари 2018г. плащания по кредита сочи, че не са извършвани - нито
по сметка на цедента, нито по сметка на цесионера. Поддържа, че съгласно предвиденото в
чл. 4 от договора, лихвеният процент, с който е олихвявана главницата е 14.25%, като
същият, както и ГПР не са променяни за времето на действие на договора за кредит. Счита,
възражението за ответника, че банката е следвало да намали ОЛП и ГПР, заради
понижението на основния лихвен процен на БНБ и Софибор, тъй като банковият лихвен
процент не е уговорен като изражение на така посочените интекси. Поддържа на следващо
място, че договорът не е сключен при общи условия, като всички уговорки по повод заема
се съдържат в договора. Оспорва и твърденията за анатоцизъм с подписване на анекса към
договора. Сочи, че с последния ответницата е признала, че към датата е налице забава и
натрупани неиздължени суми по договора. Твърди, че, за да избегне негативните последици
от допуснатото неизпълнение, кредитополучателят е усвоил нова парична сума, които се
отнесени за погасяване на допуснатите просрочия. Тази допълнителна сума представлява
главница и в този смисъл поддържа, че не е начислявана лихва върху лихва. Излага на
следващо място, че ответникът, като трето по договора за цесия лице, не разполага с право
да оспорва обвързващото действие на договора, сключен между други страни. Оспорва и
възражението на ответника, че вземанията са погасени по давност, като в тази връзка
3
твърди, че течението на давностния срок е започнало да тече от падежа на договора.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна С. Д. Т., чрез процесуалния й представител,
депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
исковете. Признава твърдението на ищеца, че е сключила със „СИБАНК“ АД, договор за
потребителски кредит за сума в размер на 5000 лева. Излага, че през 2011г. е изпаднала в
забава, за което на 28.11.2011г. е сключен анекс за отпускане на допълнителен кредит в
размер на 362.43 лева (с който да се погасят натрупаните лихви и главници ), при посочените
в исковата молба срок за връщане на заетата сума, брой и размер на погасителните вноски,
както и лихвен процент. Твърди, че до сключването на анекса - 28.11.2011г. е извършвала
плащания по договора, с които е погасявала задълженията си. Сочи, че след сключване на
анекса е извършвала плащания, както следва: на 07.02.2013г. - 72 лева; на 19.03.2013г. - 76
лева; на 05.08.2013г. - 72 лева; на 08.2013г. - 95 лева; на 07.10.2014г. – 140 лева; на
06.11.2014г. - 100 лева; на 16.12.2013г. - 100 лева; на 19.02.2015г. - 100 лева; на 02.10.2015 г. -
150 лева; на 19.07.2016г. - 100 лева; на 14.10.2016г. - 100 лева; 16.05.2017г. - 100 лева; на
16.06.2017г. - 80 лева; на 17.07.2017г. - 100 лева; на 15.08.2017г. - 100 лева; на 16.09.2017г. -
100 лева; на 13.10.2017г. - 100 лева; на 15.12.2017г. - 60 лева и на 15.02.2018г. - 80 лева, които
суми е внасяла по посочената в договора банкова сметка, както преди, така и след датата на
цесията. Излага, че при плащане на поредната вноска на 15.08.2018г., служител от
„СИБАНК“ АД е заявил, че такъв кредит не съществува. Твърди, че цедентът не е изпълнил
задължението си да уведоми кредитополучателя за извършената цесия, поради което го е
поставил в невъзможност да изпълнява задълженията си. Поддържа, че сключения договор
за кредит и анекса към него са недействителни, поради противоречие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и в частност с
разпоредбата касаеща метода на изчисление на годишния процент на разходите. По
отношение на сключения на 28.11.2011г. анекс, сочи, че същият е нищожен, като
противоречащ на разпоредбите на чл. 26, ал.1, предл. 1 във вр. чл. 10, ал. 3 ЗЗД, евентуално
съдържащ недействителни клаузи по смисъла на чл. 143, т.3 и т. 10 ЗЗП. Твърди, че
извършената цесия няма действие спрямо нея, тъй като пълномощното, с което цедентът
упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, се отнася
само за длъжници описани в приложение 1 към договора и едновременно с това, такива,
спрямо които вече е образувано заповедно, исково или изпълнително производство, поради
което излага, че макар да е вписана в приложение 1, то до входиране на заявлението по чл.
410 ГПК срещу нея в качеството й на кредитополучател не е образувано нито едно от
посочените по-горе производства. Счита, че договорът за цесия не е породил
прехвърлителен ефект, тъй като съгласно т.2.4 от договора за цесия, прехвърлителния ефект
настъпва с плащането на продажната цена, респ.постъпване на сумата по сметка на цедента.
В условията на евентуалност, счита, че същият е нищожен поради невъзможен предмет-
липса на цена упомената в чл.2.1 и чл. 3.1 от договора. Смята за неотносими към настоящото
производство, твърденията на ищеца за уведомяване на ответника за извършената цесия,
поради изначалната липса на представителна власт на ищеца за извършване на
горепосочените действия от една страна, а от друга страна поради липсата на надлежен
4
длъжник, отговарящ на условията за наличие на образувано заповедно, исково или
изпълнително производство. Поддържа, че извършеното с договора за цесия
упълномощаване, не е освободило цедента от задължението да уведоми длъжника за
извършената цесия, още повече че е имал такава възможност, при посещенията й в банката,
както и такова задължение съгласно чл.6.4 от договора за цесия и с това си бездействие не е
изпълнил задълженията си по чл. 99,ал.3 ЗЗД. По отношение на твърденията за деклариране
на промяна в адреса, излага, че до изтичане срока на договора не е извършвана промяна на
адреса. Твърди, че сочената от ищеца като „непотърсена“ пратка от „Български пощи“ ЕАД,
не означава, че получателят се е преместил на друг адрес. Излага, че не е била и
информирана за такава пратка. В условията на евентуалност, прави възражение за изтекла
погасителна давност на претендираните от ищеца вземания. Излага, че същите са погасени с
изтичане на 5 годишния давностен срок, който е започнал да тече от датата, на която е
станала изискуема всяка една падежирала вноска. Прави възражение и за изтекла
погасителна давност и по отношение лихвите за забава.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от активно легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на
останалите съдържателни изисквания на чл.260 и чл. 261 ГПК и следва да бъде разгледана
по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат единствено до
твърдения за неправилност на изводите на съда относно началния момент, от който тече
погасителната давност.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за
установено следното от фактическа и правна страна:
От фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 13840/2023г. по описа на ВРС, 34-ти състав, се установява,
че по заявление на „ЕОС Матрикс” ЕООД срещу С. Д. Т. е издадена заповед №
6633/27.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите, както следва: 3789.63 лева,
представляваща незаплатена главница по договор за потребителски кредит №
РК08160151/17.12.2008г., сключен със „Стопанска и инвестиционна банка“ АД, сумата от
889.23 лева – договорна лихва, начислена за периода 05.01.2014г. до 17.12.2018г., като
вземанията са прехвърлени на заявителя с договор за прехвърляне на вземания от
04.12.2015г.; 2907.60 лева - лихва за забава, начислена за периода от 04.12.2015г. до
12.03.2020г., включително и за периода 13.07.2020г. до 11.10.2023г., ведно със законната
5
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.10.2023г., до
окончателното погасяване на задължението. Длъжникът е оспорил съществуването на
вземането в срока по чл. 414 ГПК.
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че между С. Д.
Т. и „СИБАНК“ АД е сключен договор за потребителски кредит за сума в размер на 5000
лева, както и сключен към него на 28.11.2011г. анекс за отпускане на допълнителен кредит в
размер на 362.43 лева, при посочените в исковата молба срок за връщане на заетата сума,
брой и размер на погасителните вноски, както и лихвен процент.
Видно е от приетия по делото договор за потребителски кредит от 17.12.2008г., че
„Сибанк“ ЕАД е отпуснало на С. Д. Т. кредит в размер на 5 000 лева. От своя страна
кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума в срок от 120 месеца, ведно
дължимите лихви, такси и комисионни, при годишен процент на разходите от 16.16%.
Уговорено в чл. 3, ал. 5 е, че годишният процент на разходите по кредита се променя с
промяната на БЛП или на таксите и комисионите при условията на чл. 4, ал. 3, като с
последната клауза длъжникът е дал съгласие банката да променя едностранно БЛП за
кредити в национална валута, съгласно утвърдена методика, в зависимост от промените на
следните индекси и параметри: ОЛП на БНБ, тримесечния индекс СОФИБОР, цената на
ресурса на Сибанк, пазарната конюнктура, свързана с прилагане на лихвени нива по кредити
в лева на физически лица и/или корпоративни клиенти от други търговски банки. Съобразно
предвиденото в чл. 4, ал. 1 от договора, главницата по кредита се олихвява с годишна лихва,
равна на сбора на Банковия лихвен процент за кредити в национална валута на банката плюс
фиксирана надбавка в размер на 7.85%. Към датата на сключване на кредита, определеният
от управителния съвет на банката БЛП е 6.40%.
С анекс от 28.11.2011г., поради просрочие по договора за кредит, на С. Д. Т. е
отпуснат допълнителен заем в размер на 362.43 лева, като е изготвен нов погасителен план,
при запазване срока на издължаване на кредита, и при лихва за първите 12 месеца от 9.40%,
след който срок е уговорено, че кредитът ще се олихвява с лихва от 14.25%, равна на сбора
от Банковия лихвен процент за кредити във валута на банката плюс надбавка в размер на
7.85%. Посочено е, че със сумата ще бъдат погасено просрочието по потребителския кредит
от 17.12.2008г.
Видно от представения договор за прехвърляне на парични вземания от 04.12.2015г.,
че „Сибанк“ ЕАД е прехвърлило на „Фронтекс интернешънъл“ ЕООД вземания,
произтичащи от договори за кредит, които се индивидуализират в приложение № 1 към
договора. Видно от приложеното на л. 36-38 приложение № 1 към договора е, че в същото
фигурира и вземането към ответника по договор за кредит от 17.12.2008г., с посочване
размера на дълга. Представено по делото е и уведомление до С. Томодска за прехвърлянето
на вземането, като съобразно представените известие за доставка, същото е адресирано до
адреса на ответницата, посочен в договора за кредит и която практа не е получена от
адресата, съобразно удостоверяването от „Български пощи“ АД (л. 42-45).
Представени от ответната страна са и вносни бележки за погасяване на задълженията
6
по кредита (л. 68-85), както следва: на 07.02.2013г. - 72 лева; на 19.03.2013г. - 76 лева; на
05.08.2013г. - 72 лева; на 07.10.2014г. – 140 лева; на 06.11.2014г. - 100 лева; на 16.12.2013г. -
100 лева; на 19.02.2015г. - 100 лева; на 02.10.2015 г. - 150 лева; на 19.07.2016г. - 100 лева; на
14.10.2016г. - 100 лева; 16.05.2017г. - 100 лева; на 16.06.2017г. - 80 лева; на 17.07.2017г. - 100
лева; на 15.08.2017г. - 100 лева; на 16.09.2017г. -100 лева; на 13.10.2017г. - 100 лева; на
15.12.2017г. - 60 лева и на 15.02.2018г. - 80 лева.
По делото е изслушано и заключението на вещо лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от
страните. От същото се установява, че общо усвоената сума по кредита възлиза на 5362.43
лева, от които 362.43 лева по сключения анекс към договора. Съобразно заключението, от
страна на С. Т. са извършени плащания в размер на 4701.43 лева, като последното плащане е
на 02.10.2015г. и с които са погасени задължения за главница в размер на 1572.80 лева,
договорна лихва в размер на 2984.88 лева, наказателна лихва в размер на 143.75 лева.
Експертът сочи, че извършените в периода 19.07.2016г. – 15.02.2018г. плащания в размер на
1020 лева, банката не е погасявала задължения по кредита. Със сумите са покрити
задължения за такси, като в съдебно заседание на 16.09.2024г. вещото лице разяснява, че
това са такси за обслужване на сметката и нямат отношение с кредита, а остатъкът от 936.75
лева е изтеглен на С. Т. на 15.02.2018г. Вещото лице сочи, че дължимият остатък за главница
по кредита възлиза на 3 789.63 лева, като лихвата за забава върху същата за времето от
11.10.2020г. до 11.10.2023г. възлиза в размер на 1 214.60 лева. От приложение 1 към
заключението се установява, че непогасената договорна лихва възлиза в размер на 658.05
лева. Според заключението договорната лихва не е променяна едностранно от банката.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е такъв с правно основание чл. 422 ГПК и цели да бъде установено
съществуването на вземането на ищеца срещу ответника по издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК. С оглед на постановеното първоинстанционно решение и
възприетото от съда, след подробно обсъждане на всички възражения на ответната страна,
единственият спорен въпрос, който се повдига и поддържа /и от двете страни/ пред
настоящата инстанция е този за погасителната давност и по-специално началния момент, от
който същата тече.
Предвид на изложеното и следва да се приеме, че страните нямат спор по отношение
валидността на процесния договор за кредит, както и че договорът за цесия е произвел
своето действие. Липсва спор и че ответницата не е изпълнила в срок задълженията си по
договора, като задълженията й са именно в констатираните от вещото лице размери.
По отношение на спорния въпрос, приложение следва да намери разрешението, дадено
с ТР No 3/ 2023г. на ВКС, ОСГТК, съобразно което при уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за
съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно
7
чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за
предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този
момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост
В случая, кредиторът се основава на настъпил краен падеж за изпълнение на
задължението – 17.12.2018г., като не е обявявана предсрочна изискуемост. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК е депозирано пред ВРС на
25.10.2023г., поради което и погасени следва да се считат, след като се вземе предвид, че за
периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. давността е спряна, на основание чл. 3, т.2 от
ЗМДВИП, всички вноски за главница с настъпил падеж до 15.08.2023г. или доколкото по
погасителния план, с който страните са се съгласили с Анекса от 28.11.2011г., падежната дата
е пето число на съответния месец, то и погасени са вноските за главница до тази с падежна
дата:05.08.2018г. включително. Дължими са тези за главница с падежни дати: 05.09.2018г.,
05.10.2018г., 05.11.2018г. и 17.12.2018г. /под номера от 117 до 120/ или това е общо сумата от
345,36 лв.
По отношение на претенцията за лихва за забава, то същата се дължи за период от три
години назад от датата на подаване на заявлението – или от 25.10.2020г., като преди тази
дата задълженията са погасени по давност. Лихвата се дължи единствено върху вноските за
главница, които не са погасени по давност или върху сумата от общо 345,36лв. Съдът, след
като използва Апис Финанси и изчисли, че задължението за законната лихва за забава върху
вноската за главница с номер 117 от 85,06 лв. е в размер на 26,94лв., върху тази с номер 118
от 86,19лв. е в размер на 27,30 лв., върху тази с номер 119 е в размер на 27,58 лв, а върху
вноската с номер 120лв. е в размер на 27,54 лв. или общо дължима се явява сумата от 109,36
лв.
Въззивният съд достига до идентични на първата инстанция изводи, поради което и
препраща към мотивите на първоинстанционния акт изцяло съгласно чл.272 ГПК. Поради
изложеното, решението следва да бъде потвърдено.
По разноските в производството:
При този изход от спора, разноски се дължат на въззиваемата страна. Същата
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 38
от Закона за адвокатурата, съобразно правната и фактическа сложност на делото на сумата
от 300 лв.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3600/16.10.2024г., постановено по гр.д. № 2786/2024г.
по описа на ВРС, 34 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на “Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
8
Тодор Александров No 109 -115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“, представлявано заедно от
изпълнителните директори –С. К. П. и С. А. Б., за приемане на установено, че С. Д. Т., ЕГН
**********, от гр. Варна, ******** дължи на “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, разликата
над 345.36 лева до 3789.63 лева, представляваща незаплатена главница по договор за
потребителски кредит № РК08160151/17.12.2008г., сключен със „Стопанска и
инвестиционна банка“ АД, както и за разликата над 109.36 до 1214.65 лева и за периода
от 11.10.2020г. до 24.10.2020г., включително, представляваща лихва за забава върху
непогасената главница, начислена за периода от 11.10.2020г. до 11.10.2023г., като горните
задължения са прехвърлени на ищеца „Фронтекс интернешънъл” ЕАД с договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 04.12.2015г., за които суми е издадена заповед №
6633/27.10.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
13840/2023г., по описа на РС-Варна, 34-ти състав.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА “Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Тодор Александров No 109 -115, ет.6, бизнес сграда „ТАО“, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. С. К. Т. от АК – Варна с адрес на кантората: ******, сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща възнаграждение за безплатна адвокатска помощ и защита за
въззивното производство, осъществена в полза на ответника – въззиваема страна С. Д. Т.,
ЕГН **********, от гр. Варна, ********, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС, по реда на чл.280 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9