Р Е
Ш Е Н
И Е №……
Гр. София, 18.09.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на
осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Боряна Петрова
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д.
№ 11064 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 366196 от 20.03.2018 г., по гр. д. №
40739/2017 г., на СРС, 32 с-в, са отхвърлени предявените от Л.З. Б.срещу Н.Г.Д.,
обективно кумулативно съединени искове за следните суми:
- 740,73 лв., сума за възстановяване на щети (изпадане
и подкожушване на мазилка, падане на тапети, наличие
на мухъл и плесен) по собствения на ищеца апартамент, находящ
се в гр. София, бул. *****, вследствие наводняването му от некачествен ремонт
на собствения на ответника ап. 2, находящ се на същия
адрес над имота на ищеца;
- 460 лв., представляваща необходимата сума за
възстановяване на електрическата инсталация в собствения на ищеца апартамент, находящ се в гр. София, бул. „******, вследствие
наводняването му от некачествен ремонт на собствения на ответника ап. 2, находящ се на същия адрес над имота на ищеца, ведно със
законната лихва от 31.08.2015 г. до плащането;
- 4 620 евро, предявена частично от сумата 6 510 евро,
представляваща пропуснати ползи за периода 01.09.2015 г. - 30.06.2017 г. от
предсрочно прекратен договор за наем (22 месеца по 210 евро), ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба - 23.06.2017 г. до плащането.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ищеца Л.З. Б.с
доводи за неговата неправилност и постановяване в противоречие с материалния
закон и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа се, че СРС не е
анализирал в достатъчна степен събраните пред него доказателства, като
неоснователно не е кредитирал показанията на свидетелката на ищеца Х.. Противно
на изложеното в мотивите на съда, на свидетелката са задавани конкретни
въпроси, като в протокола от съдебното заседание е пропуснато да се отбележи
изявлението ѝ, че е вещо лице по строително - технически и икономически
експертизи към СГС, което обяснява точните ѝ и конкретни обяснения за
щетите и причините. Счита, че доколкото преди започване на ремонтите в
апартамента на ответника, е нямало други течове в ищцовия
имот и доколкото ответникът не е посочил и доказал друга причина за
наводненията следва да се приеме, че течът е в резултат именно от поведение на
ответника, изразяващо се в ремонт в банята с подмяна на В и К. Този извод
следва и от механизма на събитията сочещ, че произходът на теча е от
апартамента на ответника. Поддържа, че последният е следвало да опровергае
житейската презумпция, че причината за теча е извън неговото жилище, което не е
направил в производството. По делото не се твърди, нито се установява ищецът
сам да се е наводнил. Според ищеца решението противоречи на съдебната практика,
която вменява на съда задължения да изследва причините за настъпване на вредите, както и дали те са в
резултат на противоправно поведение на ответника. По
изложените съображения моли първоинстанционното
решение да бъде отменено в оспорената част, а предявените искове - изцяло уважени.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата страна - ответникът Н.Г.Д., чрез
процесуалния си представител, в срока по чл. 263 ГПК оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения. Счита,
че СРС е анализирал представените по делото доказателства, а ищецът не е
установил конкретната причина за теча, при условията на пълно и главно
доказване, както и не е установил, че теча е причинен от действията на
ответника. Исковете за обезщетение за причинени от ответника вреди са останали
недоказани по своето основание и размер. При постановяване на решението съдът
не е допуснал процесуални нарушения. По отношение разпита на свидетелите се поддържа,
че ищецът не е се е възползвал от възможността да иска поправка на протокола по
реда на чл. 151 ГПК, ако твърди, че показанията им не са записани точно. Ищецът
не е предприел необходимите мерки за предотвратяване на щетите, причинени от
появилия се теч, като е допринесъл за тяхното задълбочаване и за заличаване на
следите, необходими за установяване на източника. Сочи, че ищецът, въпреки
становището на Столична община да наеме лицензирана фирма, която да определи
източника на теча, не е предприел подобни действия, което е осуетило
възможността да се установи конкретния източник на щетите. Назначените от съда
вещи лица по СТЕ не са могли да установят по несъмнен начин източника
на теч.
Поддържа освен това, че предявяването на иска много време след теча, е в
противоречие с принципа, че никой не може да черпи права от неправомерното си
поведение. Твърди, че ответникът е провел насрещно доказване на възраженията
си, че течовете се дължат на старата инсталация на сградата, на неремонтирания
покрив и олуци, както и на течове от общите части на сградата или от друг
апартамент. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски и прави възражение по претендираните
от ищеца разноски за адвокатско в производството, понеже ищецът не е представляват
от адвокат пред СГС.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - само в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. В рамките на
въззивната проверка решението е валидно постановено.
В исковата си молба ищецът е поддържал, че с
поведението си ответникът е нанесъл щети по собствения му апартамент № 1, както
следва : за сумата от 740, 73 лв. - по видове строително - монтажни работи,
определени съгласно приетата СТЕ в производството чл. 207 ГПК, по гр. д. № 36216/2016
г. на СРС, 30 с-в, която е посочила стойността на необходимите материали и труд
по възстановяване на щетите в помещенията на апартамента, за сумата от 460 лв. за
възстановяване на ел. инсталацията, ведно със законната лихва от деня на първия
деликт. Претендирал е и заплащане на сумата от общо 4
620 евро, (предявена частично от 6 510 евро), за периода 01.09.2015 г. до
30.06.2017 г. (22 месеца по 210 евро), представляваща обезщетение за пропуснати
ползи от нереализирана наемна цена по договор от 31.03.2015 г., за остатъка на
срока на договора, който е прекратен поради невъзможност за ползване на наетия
имот поради течовете от апартамент № 2, собственост на ответника.
Предвид твърденията на ищеца и формулирания петитум, в правилно приложение на материалния закон, СРС е
квалифицирал претенциите като такива с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Вреда, по смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
е всяка неблагоприятна последица за защитени от закона права и интереси на
увредения. За да възникне право за обезщетяване на ищеца за вреди следва от
негова страна да е доказано, пълно и главно, противоправно
деяние (действие или бездействие) по вина на лицето изпълнител на действието
(която се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД),
причинени от конкретното действие (бездействие) вреди и причинно - следствена
връзка между действието и вредите, които се цели да се обезщетят. Законът
изисква предпоставките за реализиране на отговорността да са налице
кумулативно. Липсата на която и да е от тях води до неоснователност на претенцията.
Поведението е противоправно,
когато са допуснати нарушения на предписани или общоприети правила, а
отговорността при непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД се поражда когато има
увреждане, което е резултат на виновно и противоправното
действие или бездействие, т. е. следва да е установена и причинната връзка
между поведението и увреждането. Вината е само един от елементите от фактическия
състав при непозволеното увреждане. Докато вината се предполага до доказване на
противното и това доказване е в тежест на ответника, то останалите елементи от
фактическия състав се доказват при всеки конкретен случай от страна на ищеца.
Ответникът следва да установи правопогасяващите и правоизключващите си възражения в процеса.
По делото не е спорно, че ищецът е собственик на
апартамент № 1, находящ се в жилищна сграда в гр.
София, бул. „******, а ответникът - на апартамент № 2, находящ
се на същия адрес, над имота на ищеца.
Във връзка с доказване на претърпените от ищеца вреди пред
СРС, 30 с - в, е образувано гр. д. № 36216/2016 г. приложено към
настоящото дело, по което се е развило производство по обезпечаване на
доказателствата по реда на чл. 207 и сл. от ГПК. По това дело са приети две съдебно - технически
експертизи.
Съгласно съдебно - техническата експертиза на вещото
лице Й.Н.сградата, в която се намират процесните апартаменти, е изградена в
началото на шестдесетте години на ХХ век. При огледа на място в апартамент № 2,
(на ответника) е установено, че се извършват строително - ремонтни работи е подменена
прозоречната дограма, радиаторите са свалени, изрязани са отклоненията от
вертикалния щранг към радиаторите, като са монтирани
кранове. Според ответника, при пълнене на отоплителната инсталация е протеклата
тръбата, представляваща отклонение към радиатора в стаята към бул. „******“. Експертизата
е дала заключение, че по тавана на банята в ап. № 2 (около канализационната
тръба) се наблюдават следи от теч. Тази тръба е
подменена в баните на ищеца и ответника. В апартамент № 1 на ищеца, в
стаята към бул. „******“ (хола), също се наблюдава петно на тавана, а покрай
прозореца една лента от тапета е частично отлепена. Според СТЕ, тавана още не е
бил изсъхнал при боядисването. В кухнята - стената към банята и част от тавана
са наводнени, кухненският шкаф е намокрен, тапетите по тази стена са отлепени,
а паркетът в едната си част пружинира от теча. В банята се наблюдават следи от
теча по стените над фаянсовата облицовка, а в антрето на стената, граничеща с
банята, тапетите са почернели по тавана в ивица от 20 см. също се наблюдават
следи оттечи. В ап. № 2 на ответника са подменени вертикалната и хоризонталната
В и К канализация с полипропиленови тръби, като същата
е скрита зад фаянс. По данни на ответника, от постояване на сградата В и К
инсталацията не е подменяна. Тя е била изпълнена от поцинковани тръби с експлоатационна годност от 20
години, връзките между които са корозирали. Вещото лице е на мнение, че лошото
състояние на покривната конструкция на сграда не е причина за поява на
течовете, като най - вероятно в случая
теча е възникнал от канализационната тръба. СТЕ не е посочила категорично
причината за теча.
В открито съдебно заседание от 15.11.2016 г. вещото
лице допълва, че по време на огледа в апартамента на ответника е изяснено, че
по тръбата, която е в близост до вертикалния щранг за
парното, представляваща отклонение към радиатора, се е появил отвор, който е
довел до теч, поради което се е наложи отклонението да бъде отрязано до
здравата част на тръбата и на същата е
поставен кран. Поради продължаващия ремонт в апартамента на ответника,
подовата настилка все още е била премахната и са налице строителни отпадъци. Според
експерта, при огледа е установено, че водопроводната и канализационната тръба
са скрити в кухина, намираща се между стената на тоалетната, граничеща с
кухнята и изградената в банята гипсокартонена стена,
облицована с фаянс. Разходите необходими за отстраняване на описаните щети, се
равняват на сумата от общо 740, 73 лв., разбити по рид и размер за всяко
помещение поотделно в табличен вид.
От заключението на СТЕ, изготвена от вещо лице П.Б., се
установява, че в апартамента на ищеца липсва електричество, което е резултат от
цялостно изгорялата електроинсталация в банята, кухнята и коридора. Вследствие
на късото съединение е нагорял кабела и в стаята и до входа от електромера.
Според вещото лице, следите от обилния теч по стените и пода сочат, че ел.
инсталацията е изгоряла в резултат от теча и подлежи на подмяна изцяло.
Във връзка с основните спорни въпроси относно
причините за настъпване на вредите в апартамента на ищеца, пред СРС са
изслушани показанията на двама свидетели на страните И.М.Х. - на ищеца и Г.И.Д.
- на ответника.
Първата свидетелка дава показания, че се е грижела за
заплащане на консумативите за имота, но нямала самостоятелен достъп до
апартамента на ищеца. През есента на 2014 г. са я повикали, за да се провери
причината, за появилия се теч от тавана на стаята към бул. „******“. Според
свидетелката, след като се обадили на ответника се оказало, че в ап. № 2 е
подменен радиатора на парното и вероятно, когато е пълнена системата, се е
просмукало кафяво ръждиво петно с големина около два метра. В края на м. август
2015 г. свидетелката отново била потърсена от ищеца понеже наемателката на
апартамента му съобщила, че има наводнение в банята, кухнята и коридора. На
следващия ден, заедно с ищеца и бащата на Н.Д., са посетили апартамента на
ответника, като свидетелката е видяла, че в него се извършва основен ремонт -
демонтирани врати, под, сменени вертикални щрангове,
В и К тръби, преместена тоалетна чиния, частично сложени успоредни стенички от гипс - картон. Отклонението от вертикалната
канализационна тръба, която е за тоалетната чиния, не било свързано с нея, а било
отворено и от него течала вода. В момента на огледа бащата на ответника е
подложил леген и запушил отвора с парцали. Според свидетелката, след около
седмица са се срещнали лично с Н.Д., за да установят щетите в ищцовия апартамент, изразяващи се в повреди по мазилката на
тавана и стените в банята, корида и кухнята, деформиран кухненски шкаф, петно
над него около 1, 5 - 2, 00 кв. м. на тавана, надут паркет в кухнята по-малко 1
кв. м., както и изметната входна врата, която не можела да се заключи. Заявява,
че на 22 - 23 септември ищецът отново я потърсил, понеже наемателката му
съобщила, че е станало още по - голямо наводнение, при което е изгоряла и ел.
инсталацията. Този път не са се качвали в имота на ответника. Според нея стените
на ап. № 1 в коридора били абсолютно мокри, като след консултация с ел. техник
се оказало, че трябва да се подмени цялата инсталация след като изсъхване на
мокрото. Свидетелката е дала показания, че към този момент имота е нает от лекарка,
която не е живеела там, а се е подготвяла да се нанесе, но го е напуснала след
като е разбрала, че няма да има ток. Свидетелката е посетила апартамента на
ответника и през м. декември 2015 г., по време на огледа извършен от комисия от
Столична община, когато все още е имало следи от теча по пода на банята на
ответника.
Според свидетеля Г.И.Д., баща на ответника чиито
показания съдът преценява при условията на чл. 172 ГПК, в апартамент № 1 и № 2,
както и в мазето, вертикалните щрангове за топла и
студена вода са били подменени. Единствените оплаквания, които е получавал, са били
от съседката от горния етаж за шум от вода, но масивен теч никога не е
установяван, а апартаментът е бил сух. Твърди, че не познава свидетелката И.Х. и в негово присъствие нито тя,
нито ищеца са посещавали имота. Според него радиаторите са свалени преди десет
години и други не са монтирани.
Във връзка с противоречията в показанията на
свидетелите относно причините за възникване на течовете, на основание чл. 266,
ал. 3 ГПК, във въззивното производство е допуснато
събиране на нови гласни доказателства.
Свидетелката на
ответника В.М.К., съседка на страните в процесната
жилищна сграда е дала показания, че до м. август 2014 г. в имота на ищеца
живеели наематели, след което не е имало признаци друго лице да обитава
апартамента през 2015 г. Не знае да е имало през периода м. август - м.
септември авария по водопроводната или топлопреносната
мрежа. Според нея от около един месец и половина в имота на ищеца има наемателка.
Тя познава свидетелката Х., която била представяна от ищеца като негова съпруга.
Според свидетелката, Х. е търсена по телефон при възниквала необходимост във
връзка с имота на ищеца.
Свидетелят Г.А.Г. дава показания, че преди около десет
години е сменял отходната каменинова тръба в
тоалетната на ищеца, поради проблем при свързване на тръбите с горния
апартамент, като по това време е сменена и тоалетната чиния на ответника, която
била пукната. Заявява, че е потърсен отново в края на 2014 г. във връзка с
появило се петно на тавана на хола на ищеца, където се намирал радиатора. Петното
е ремонтирано през пролетта на 2015 г., като по същото време в апартамента е
имало наемателка - лекар. Свидетелят е забелязал нахвърлян багаж. Сочи, че
септември 2015 г. го извикали да огледа имота и е установил, че в банята,
антрето и кухнята на апартамента на ищеца е имало обилни течове, които идвали
от тавана. Дава показания, че на следващия ден се е качил в апартамента на
ответника и е забелязал, че от тръбата в тоалетната тече вода, а тоалетната
чиния е изместена. В апартамента ги допуснал възрастен мъж и заедно с ищеца са
запушили с хавлии тръбата на отходния канал. След около две седмици свидетелят
отново бил извикан, когато наемателката в имота му заявила, че ел. таблото е гръмнало
и токът е спрял, както и че ще напусне имота. На място установил, че от
тръбите, в които е поставена ел. инсталацията, тече вода. Във връзка с тази
повреда свидетелят извикал свой колега, който да провери с ултравиолетови лъчи
течовете в имота на ищеца, но колегата заявил, че оглед трябва да се направи в
горния апартамент, понеже течовете са отгоре. Според него, освен петното в
хола, ремонт е следвало да се извърши в банята, кухнята и антрето, като вратата
на кухнята не се е затваряла, а паркетът е бил издут.
Като съобрази в съвкупност събраните пред СРС писмени
и гласни доказателства, включително СТЕ, приети по реда на обезпечаване на
доказателствата по чл. 207 ГПК, настоящият въззивен
състав намира, че по делото не се установява с категоричност противоправно поведение на ответника относно щетите
претърпени през есета на 2014 г. от подмяна на радиатор в имота на горния етаж.
По делото не е установено, в процесния период
ответникът да е имал монтирани радиатори в стаята към бул. „******“. Съгласно
показанията на свидетеля Д. радиаторите в имота са били демонтирани десет
години преди това. Независимо от близката родствена връзка на свидетеля с
ответника, съдът кредитира показанията му в тази част, доколкото те не се опровергават
от останалите писмени и гласни доказателства, включително - от заключението на по
СТЕ на вещо лице Недева, която е констатирала при огледа, че радиаторите са
свалени, а отклоненията от вертикалния щранг са
изрязани и са монтирани кранове. От СТЕ безспорно се установява, че предвид
построяването на сградата през шестдесетте година на 20 век, инсталацията на
парното е остаряла и амортизирана. Вещото лице е дало заключението, че е
възможно да възникнат течове от самата инсталация и това е довело и до
изрязването на тръбата до здравата ѝ част. Дадените пред СРС показания на
свидетелката Х. не сочат тя да е възприела непосредствено, че в стаята на
ответника са монтирани радиатори и именно във връзка с монтажа им да е възникнал
теч. Житейски нелогично е, ако течът е възникнал от неправилен монтаж на
подмяна на радиатора, ответникът да предприеме изрязване на отклонението на сградната инсталация. По делото не се установява да са
съществували обективни признаци, сочещи възможен теч от сградната
инсталация при нейното пълнене. Не може да се обоснове извод, че ответникът
виновно е бездействал и не е взел мерки за предотвратяването му. Ето защо и
твърденията на ищеца, че ответникът е извършил некачествена подмяна на
радиаторите си, от което е настъпило протичане са недоказани.
Предвид изложеното обоснован е извода на СРС, че по
делото не е установено противоправно поведение на ответника относно причиняване на
теча в стаята (хол) на ищеца. Искът за заплащане на този ремонт (за сумата от
143, 37 лв. съгласно СТЕ), е недоказан и в правилно приложение на закона е
отхвърлен.
Във връзка с установяване на деликта
от есента на 2015 г. и конкретния източник на теча, са събрани две групи
свидетелски показания. Свидетелита на ищеца И.Х. и Г.Г. еднозначно сочат, че в началото на м. септември 2015 г.,
по повод на възникналите течове в имота на ищеца, заедно с него са се качили в
апартамента на ответника и са установили, че в резултат от извършения ремонт
отходната тръба не е била свързана към тоалетната чиния и от нея е течала вода,
причина за наводнението. И двамата свидетели сочат, че са направили огледа без присъствие
на ответника. Според свидетеля Г. той е допуснат в имота от възрастен мъж, а
свидетелката Д.заявява, че този мъж е бащата на ответника. В противоречие с
техните показания свидетелят Г.Д. (баща
на ответника) отрича да е допускал някое лице (освен съседката от горния етаж)
в имота, както и че апартаментът през целия ремонт е бил сух.
При преценка показанията на свидетелите по реда на чл.
172 ГПК, въззивният съд не дава вяра на показанията на свидетеля Г.Д., който е
в близка родствена връзка с ответника (негов баща). Следва да се посочи, че по
делото не се установява евентуална заинтересованост на свидетелите на ищеца,
чиито показания са непротиворечиви помежду си и си кореспондират.
При преценка достоверността на свидетелските показания
съдът съобрази и обстоятелството, че в жалбата си 08.10.2015 г. до Столична
община (л. 40 от делото на СРС), с която е поискана проверка на извършвания от
ответника ремонт, жалбоподателят Л. Б.е описал в точност състоянието на
апартамента № 2, а именно : че едната
стая е с разбит под, каналът за мръсната вода и за тоалетната са в близост до
вътрешната стена на кухнята и не са заустени, като канала
е скрит зад допълнителна плоскост и няма видимост и достъп до него. Това
състояние кореспондира с установеното от
СТЕ и обясненията на вещото лице Недева, дадени в о. с. з. от 15.11.2016 г. В
молбата си по чл. 207 ГПК ищецът е твърдял, че описаните ремонтни дейности е
възприел при посещението в апартамента на ответника, за което му е осигурен достъп
именно от свидетеля Г.Д.. Предвид изложеното съдът намира, че показанията на свидетеля
Д. относно това, че не е допускал ищеца в ап. № 2 не следва да се кредитират.
Като съобрази показанията на свидетелите в съвкупност
със заключението на СТЕ, настоящият състав приема за установено, че в апартамента
на ответника е имало теч от тръбата на канализацията, която е оставена отворена
при извършвания от него ремонт. Този извод не се разколебава от заключението на
вещото лице Недева. Действително, експертът е отговорил, че не би могъл да
установи категорично дали канализационната тръба е била спукана или не е била
запушена. От друга страна по делото липсват доказателства да е имало теч над
имота на ответника в период - края на м. август – м. септември 2015 г., в
какъвто смисъл за неговите твърдения. Според показанията на свидетеля на
ответника В.К., съседка на страните по делото, на нея не ѝ е известно
през процесния период да е имало авария по топлопреносната или водопреносната
мрежа на сградата. В допълнение, свидетелят Г. сочи, че отходната (каменинова) тръба, минаваща през
банята на ищеца и ответника, е била подменена лично от него преди около десет
години. Наличието на теч от канализационната тръба поради причина, че същата е
амортизирана е факт, който ползва ответника. По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК установяването
му е в негова доказателствена тежест. В този смисъл са дадени указания на
ответника с изготвения от първата инстанция доклад. Доказателства в посочения
смисъл не са ангажирани.
Същевременно ищецът е провел насрещно доказване, че от
незапушената отходна тръба в банята на ответника в периода е течала вода. Настоящия
състав приема, че ищецът е доказал, че
източник за наводнението му в кухнята, банята и коридора е именно бездействието
на ответника да вземе необходимите мерки по обезопасяване на текущите ремонтни
дейности, което по същността си е противоправно. Изтъкваното
от въззиваемия обстоятелство, че ищовите
свидетели са присъствали на огледите на вещите лица в производството по чл. 207 ГПК, само по себе си не е основание показанията им да не бъдат кредитирани.
Освен това, както се посочи, липсват конкретни данни течът по тавана и стените
на ищцовия апартамент да е с източник общите части на
сградата.
При така
направените изводи до момента, за разлика от СРС, настоящият състав намира, че
по делото се установява, че констатираните щети в кухнята, хола и коридора на
ищеца, посочени в табличен вид в задача № 1 от СТЕ на вещото лице Недева са причинени
от течове от апартамента на ответника и е налице причинна връзка между тях и противоправното поведение на ответника, който не е взел
необходимите мерки по обезопасяване на текущите ремонти в имота си. Според
заключението, стойността на разходите за отстраняването им е в размер на 597, 36 лв., за
който размер претенцията за обезщетение за вреди е основателна и следва да се
уважи.
На следващо място, при доказано причинен от ответника
теч в апартамента на ищеца и като съобрази заключението на вещото лице Б., прието
без възражение от страните, въззивният съд приема, че цялостната повреда на ел.
инсталацията в ап. № 1, собствен на ищеца, е в причинна връзка с обилните следи
от теча по стените. При липса на доказателства в процесния
период да е имало течове от друг източник, иска за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди за възстановяването на електроинсталацията също е основателен. От
представените пред СРС от ищеца и неоспорени от ответника Протокол за извършен
ремонт от 15.11.2017 г. и фактура от 13.09.2017 г. (л. 42-43), издадена от „С.Г.“
ЕООД е видно, че ищецът е заплатил сумата от 756 лв. с ДДС за извършен ремонт
на вътрешната ел. инсталация в процесния апартамент.
При това искът за обезщетение на причинените вреди по ел. инсталацията в размер
на 460 лв. следва да бъде изцяло уважен.
Неоснователно е възражението на въззиваемия
– ответник, че обезщетението следва да се намали с 96 % амортизация на ел.
инсталация, съгласно обясненията на вещото лице Б. в о. с. з. от 15.11.2016 г.
пред СРС. Посоченият процент амортизация е изчислен на база нормативни
документи, като в експертизата липсват данни естественото овехтяване да е в
същата степен. Доколкото се обезщетяват реално претърпени вреди, а не се
установява ел. инсталацията преди увреждането ѝ да е функционирала
частично, то няма основание обезщетението да бъде намалено.
Претенцията за законна лихва е основателна от момента
на деликта. Тъй като се от свидетелските показания се
установява, че на 22.09.2015 г. наемателката е съобщила на ищеца за изгорялата
ел. инсталацията, съдът приема, че това е момента, в който е настъпила вредата
и от който се дължи лихвата за забава.
Относно иска за пропуснати ползи от суми за наем,
поради невъзможност да се отдава имота през периода 01.09.2015 г. - 30.06.2017
г., въззивният съд намира следното :
Реалните и ефективни вреди, изразяваща се в намаляване
на имотното състояние на увредения след деликта,
представляват претърпяна загуба. Пропуснатите ползи представляват неосъществено
увеличаване на имуществото на пострадалия, за което увеличение трябва да съществува сигурност. Пропуснатата
полза е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение.
Настъпването й не се предполага, а следва да се докаже в процеса от лицето,
което претендира обезщетение. В този смисъл решение № 347 от 06.03.2018 г. по гр. д. № 34/2017 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и мотивите на ТР № 12.12.2012 г. по т. д. № 3/2012 г., на ОСГТК на ВКС).
Ищецът е претендирал сумата от общо 4 620 евро
(частично от 6 510 евро), като пропусната полза от реализирането на наема,
който би получил за 22 месеца (01.09.2015 г. - 30.06.2017 г.). Той е твърдял,
че поради негодността да бъде обитаван апартамента, наемният договор е
прекратен, а наемателката е отправила покана, чрез телепоща,
да ѝ се заплати обезщетение за причинените неудобства, като на 28.11.2015
г. Б.й е възстановил наема за м. септември 2015 г. в размер на 210 евро и
предплатения депозит.
По отношение на тези вреди, въззивният съд намира, че първоинстанционният е следвало да съобрази, че сумата от
210 евро е платена от ищеца на наемателя като обезщетение за прекратения
договор за наем. За тази сума вредите на ищеца
представляват претърпяна загуба, а не пропусната полза. Това е така,
защото с платеното от наемодателя обезщетение е намалял актива на негово
имущество. Остатъкът от общо претендираната сума в
размер на 4 410 евро, наем за 21 месеца по 210 евро – от 01.10.2015 г. до 30.06.2017
г., представлява пропусната полза от прекратяване на наемното правоотношение. Посочените
неточности не се отразяват на допустимостта на обжалваното решение, понеже районният
съд се произнесъл рамките на въведените с исковата молба твърдения и искания.
За доказване основателността на претендираното
обезщетение за вреди, причинени от прекратяване на наемния договор за ап. № 1, въззивникът е представил договор за наем от 31.03.2015 г.,
сключен от между Л. Б.и Д.Б.А.. Според договора, последната наема процесния имот за сума от 210 евро месечно, платима от 5-то
до 10 - то число на текущия месец, със срок на продължителност 36 месеца, считано
от 01.04.2015 г. Уговорено е, че имотът ще се ползва за кабинет, без
посетители. В приетата пред СРС телепоща, с дата
16.11.2015 г. (л. 13 от делото на СРС), изпратена от Д.Б.А. до ищеца,
наемателката е изложила, че сключеният между тях договор за наем е прекратен
поради обективна невъзможност да се ползва ап. № 1, настъпила вследствие на
обилни течове от горния апартамент (на ответника Недялков) при което е изгоряла
ел. инсталация в имота в края на м. септември 2015 г. Поискала е връщане на
депозита по договора за наем, както и заплащане на обезщетение за причинените
неудобства, в едноседмичен срок от получаване на поканата. Към исковата молба е
представена и разписка от 28.11.2015, издадена от Д.Б.А., от която е видно, че
е получила обратно от ищеца депозита и обезщетение за прекратяване на договора,
представляващо заплатения наем за м. септември 2015 г. от 210 евро.
Тези писмени доказателства не са оспорени от
ответника. Преценени в съвкупност с показанията на свидетелите Г.Г. и И.Х., те дават основание на съда да приеме за доказано
облигационното правоотношение за наем на имота съгласно съдържанието на посочения
по - горе договор. Неоснователни са възраженията на ответника за симулативност на договора за наем, понеже съществуването му
се установява не само от писмения договор, но и от показанията на ищцовите свидетели и съдържанието на изпратената до ищеца телепоща. Извод в обратен смисъл не следва единствено от
показанията на свидетеля В.К., която твърди, че не е забелязала в периода м.
август – м. септември 2015 г. в ап. № 1 да има наематели в имота. Заявеното от
нея кореспондира с изложеното от ищцовите свидетели,
че при посещенията им в апартамента са забелязали, че наемателката не се е
нанесла трайно, тъй като имало несглобени мебели и неразопаковани кашони. Тези
показания сочат, че имотът не е обитаван непрекъснато и е обяснимо защо
свидетелката Ковачева не е забелязал никой вътре. Липсата на декларирани доходи
от наем пред данъчните органи, също не обосновава извод за липса на наемно
правоотношение. Безспорното е и от свидетелските показания се установява, че ищецът Л.Б.не живее в имота.
Предвид изложеното, за разлика от СРС настоящият въззивен състав намира, че по делото е установено наемно
правоотношение в периода, което е прекратено в резултат повреда на ел.
инсталацията, предизвикана от неремонтирани течове от имота на ответника. Цялостната
повреда на ел. инсталацията е в причинно - следствена връзка с прекратяването
на договора, тъй като е житейски логично, при липсата на електричество, имотът
да бъде негоден за обитаване. В същия смисъл са и показанията на двамата
свидетели на ищеца.
Размерът на вредите е съпоставим с уговорения месечен
наем от 210 евро с падеж между 5-то и 10-то число на месеца. Съдът намира, че
ищецът е пропуснал получаване на доходи от наем (пропуснати ползи) за период от
21 месеца от 01.10.2015 г. до 30.06.2017
г. - от прекратяване на договора за наем до предявяване на исковата молба. За
този период ищецът би получил наем за 21 месеца х 210 евро, равняващ се на общо
4 410 евро.
За сумата от 210 евро, представляваща вреди от заплатено
от ищеца на наемателката обезщетение за прекратяване на наемния договор
посредством връщането на получения наем за м. септември 2015 г. (претърпяна
загуба) искът е неоснователен. В наемния договор не съществува клауза,
предвиждаща безвиновна отговорност за наемодателя при
прекратяване на договора, поради което за ищеца не е възникнало задължение за
обезщетяване наемателката за прекратяването на наемния договор - т. е. не е
налице причинно - следствена връзка между поведението на ответника и претендираната от ищеца загуба. В тачи част искът законосъобразно
е отхвърлен от СРС.
Въззивният състав намира за неоснователно възражението на ответника
за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, понеже
последния отказвал да се включи в ремонта на общите части на сградата. Както се
посочи и по - горе в мотивите, в производството не се установява течове да са с
източник повредени общи части на сградата. Доказването на този факт е било в
тежест на ответника.
Доколкото изводите на СГС не съвпадат изцяло с тези на
СРС, обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която са отхвърлени
предявените от ищеца искове за сумата от 460 лв., представляваща необходимата
сума за възстановяване на електрическата инсталация, както и в частта, с която
е отхвърлена претенцията за обезщетение от 4 410 евро (предявена частично от
сумата 6 510 евро) - пропуснати ползи от предсрочно прекратяване на
наемния договор за периода 01.10.2015 г. - 30.06.2017 г. и исковете да се
уважат.
Решението следва да се отмени и в частта, в която е
отхвърлена претенция за размер от 597, 36 лв., съставляваща сума за
възстановяване на щети от наводняване на банята, кухнята и коридора на ищцовия апартамент в периода м. август - м. септември 2015
г., като за разликата над 597, 36 лв. до 740, 73 лв. първоинстанционното
решение следва са потвърди.
Решението следва да потвърди в частите, в които са
отхвърлени исковете за обезщетение от пропуснати ползи за разликата над 4 410
евро до 4 620 евро, (предявена частично от сумата 6 510 евро) от
прекратяване на наемния договор.
По разноските пред СРС :
С оглед изхода
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се дължат разноски в
производството по чл. 207 ГПК и в това пред първата инстанция в общ размер на
648, 87 лв., от които 388, 75 лв. - държавна такса за предявения иск и 260,11
лв. - депозит за двете съдебно - технически експертизи. Ответникът не е заявил
своевременно искане за присъждане на разноски пред СРС, поради което такива не
следва да му се присъждат.
По разноските пред СГС :
Предвид
частичната основателност на въззивната жалба, ищецът
има право на разноски за държавна такса в размер на 194, 38 лв.
Към въззивната жалба са приложени адвокатско пълномощно и
договор за правна помощ, според който е уговорена безплатна правна помощ по чл.
38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. с адв.
В.К. В.. Възраженията на ответника срещу претендираното адвокатско
възнаграждение са частично основателни, доколкото оказаното съдействие от
адвоката е ограничено до подаване на въззивна жалба,
без процесуално представителство и възнаграждението му следва да се определи
съобразно уважената част от въззивната жалба и по
правилата на чл. 9, ал. 1 НМРАВ, в размер на 3/4 от дължимото по чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба МРАВ, т. е. в размер на 593, 84 лв.
На ответника
също се дължат разноски за адвокатско възнаграждение с оглед отхвърлената част
от претенциите. В съдебно заседание ищецът е възразил срещу претендирания от
ответника размер от 1 680 лв. с ДДС с доводи, че не били включени разноските
поотделно за двете инстанции, които съдът намира за неоснователни. Както в
приложения договор за правни услуги от 27.07.2018 г., така и в списъка по чл.
80 ГПК е упоменато, че адвокатското възнаграждение е за производството пред
СГС, а самият разход се доказва с представената фактура и извлечение от
интернет банкиране.
Съобразно
частичната неоснователност на претенциите, в полза на ответника следва да бъде
присъдена сумата от 90, 94 лв. от заплатеното адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 366196 от 20.03.2018
г., по гр. д. № 40739/2017 г., на СРС, 32 с-в в частта, с която са отхвърлени предявените от Л.З. Б.с
ЕГН ********** срещу Н.Г.Д., ЕГН ********** обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за обезщетение за вреди в
апартамент № 1, находящ се в гр. София, бул. „******,
както следва :
- за сумата от 597,
36 лв. необходимата сума за възстановяване на щети по тавана, стените, входната
врата, кухненските паркет и шкаф, в банята кухнята и коридора на апартамент № 1;
- за сумата от
460 лв. - за възстановяване на електрическата инсталация в апартамент № 1,
ведно със законната лихва от 22.09.2015 г. до окончателното погасяване на
задължението;
- за сумата от 4
410 евро, (предявена частично от сумата 6 510 евро), пропуснати ползи от
наемната цена за периода 01.10.2015 г. - 30.06.2017 г. (21 месеца по 210 евро) от
предсрочно прекратяване на договор за наем от 31.03.2015 г. вследствие повреда
на електроинсталацията в апартамент № 1, ведно със законната лихва от
23.06.2017 г. (подаване на исковата молба) до окончателното плащане и вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н.Г.Д., ЕГН **********,***, чрез
адв. К. да заплати на Л.З. Б.с ЕГН **********, със
съдебен адрес: ***, чрез адв. К., на основание чл.
45, ал. 1 ЗЗД, обезщетение за вреди в апартамент № 1, находящ
се в гр. София, бул. „******, както следва :
- сумата от 597, 36 лв. - за възстановяване на щети
по тавана, стените, входната врата, кухненските паркет и шкаф, в банята кухнята
и коридора на апартамент № 1 от теч през м. 09.2015 г.
- сумата от 460 лв. необходима за възстановяване на
електрическата инсталация в апартамент № 1, ведно със законната лихва от
22.09.2015 г. до окончателното погасяване на задължението;
- сумата от 4 410 евро (предявена частично от сумата 6 510 евро), пропуснати ползи за
ищеца от наемна цена за 21 месеца, в периода 01.10.2015 г. - 30.06.2017 г., от предсрочно
прекратяване на договор за наем от 31.03.2015 г., вследствие повреда на
електроинсталацията в апартамент № 1, ведно със законната лихва от 23.06.2017
г. (подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 366196 от 20.03.2018 г.,
по гр. дело № 40739/2017 г., на СРС, 32 състав, в останалата част, с която са
отхвърлени предявените от Л.З. Б.с ЕГН ********** срещу Н.Г.Д., ЕГН **********,
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за
вреди в ищцовия апартамент № 1, находящ
се в гр. София, бул. „******, както следва :
- над сумата от 597, 36 лв. до
размер от 740,73 лв. - за възстановяване на щетите по
тавана и стените в стаята (хола) към бул. „М. Луиза“ в апартамент № 1 в
резултат от подмяна на радиатор през есента на 2014 г. и
- над сумата от 4 410 евро до 4 620 евро (предявена
частично от сумата 6 510 евро) - за причинените на ищеца вреди от прекратяване на договор
за наем от 31.03.2015 г., ведно със законната лихва от 23.06.2017 г. до
окончателното погасяване на задължението, както и относно претендираната
законна лихва върху обезщетението от 460 лв. за периода от 31.08.2015 г. до
21.09.2015 г.
ОСЪЖДА Н.Г.Д., ЕГН **********,***,
чрез адв. К. да заплати на Л.З. Б.с ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, чрез адв. В. К. В., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски в производството по чл. 207 ГПК по гр. д.
№ 36216/2016 г. на СРС и в първоинстанционното
производство в общ размер на 648, 87 лв.
и държавна такса пред СГС в размер на 194,
38 лв.
ОСЪЖДА Н.Г.Д., ЕГН
**********,***, да заплати на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
на процесуалния представител на ищеца - адв. В.К. В.,
с адрес на кантората гр. Бяла, обл. Русе, ул. ******
адвокатско възнаграждение в размер на 593,
84 лв.
ОСЪЖДА Л.З. Б.с
ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. В. К.
В., да заплати на Н.Г.Д., ЕГН **********,***, чрез адв.
К., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, адвокатско възнаграждение пред СГС в размер
на 90, 94 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщенията до
страните, че е изготвено, само в частта,
в която е уважена претенцията на ищеца за пропуснати ползи в размер на 4 410
евро.
РЕШЕНИЕТО е окончателно в останалата част, по
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.