Р Е Ш Е Н И Е
№ 2229
гр. Варна, 22.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 17021 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова
молба от „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителите С.Н.Н. и И.Х.Г., чрез пълномощника им юрк. Р.И.
срещу Д.Н.Д., с ЕГН ********** и адрес ***,
с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е
издадена Заповед № 4601/12.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по
ч.гр.д. № 9129/2018г. по описа на ВРС:
сумата от 1803.05 лева /хиляда осемстотин и три
лева и пет стотинки/, представляваща главница по договор за потребителски
кредит №*** от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 08.06.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и
сумата от 738.12 лева /седемстотин тридесет и
осем лева и дванадесет стотинки/, представляваща неустойка за обезщетяване
вредите от неизпълнението на договора.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на 08.06.2018г. ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д. № 9129/2018г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Тъй като заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, то за ищеца се явил правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията по издадената му заповед за изпълнение.
На ***г. между страните бил сключен Договор за револвиращ заем №***. Сумата за изплащане на заема била в размер на 500 лева, срока 48 месеца, размера на месечната вноска 42 лева, а ГПР 140.89%. Договорът бил подписан при общи условия, които били предадени на ответника и с подписването им, той декларирал, че няма забележки към общите условия и се задължава да ги спазва.
Ищцовото дружество изпълнило задълженията си по договора и превело по сметка на ответника сумата от 500 лева, което се установявало от приложен към исковата молба документ за кредитен превод.
Ответникът не изпълнил поетите по договора задължения и направил само шест пълни погасителни вноски, като последната била с дата 25.01.2012г.
Съгласно приетото в общите условия на ищцовото дружество при забава с повече от 30 дни настъпвало автоматично прекратяване на договора за заем, без да е необходимо кредиторът да изпраща на клиента уведомление, покана, предизвестие или други. Ищецът поддържа, че договорът за заем е прекратен на 21.05.2012г.
Съгласно уговореното по т.10.4 от общите условия, при прекратяване на договора за кредит се начислявала неустойка за обезщетяване на вредите поради настъпилото прекратяване на договора. Размерът на неустойката се определял на база на неизплатената част от задължението по договора към датата на прекратяване на договора като процент посочен изрично в общите условия.
Към датата на предявяване на исковете плащанията от страна на ответника по заема били в общ размер на 252 лева.
Ищецът моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в производството разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва претенциите като процесуално допустими, но неоснователни.
Ищецът не бил отправил и ответникът не получил известие за предсрочна изискуемост на процесния договор за заем, съобразно т.10.3.1 от общите условия.
Прави се възражение за погасяване по давност на предявените вземания, тъй като същите били периодични вземания и се погасявали с кратката тригодишна давност.
Липсвали доказателства ответникът да е бил запознат и да е приел условията на подписания проекто-договор за ДРЗ, както и не бил представен погасителен план подписан от ответника.
Особеният представител оспорва авторството на ръкописно изписани текстове в представените с исковата молба договор за револвиращ заем и допълнително споразумение от ***г.
Въвеждат се възражения за наличие на неравноправни клаузи в договора за заем, като същите били нищожни.
В открито съдебно заседание страните ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба преди заседанието, ищцовото дружество прави искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, изразява становище по същество на спора и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът, чрез назначеният му особен представител, поддържа изложеното в отговора на исковата молба.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството е
образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК,
като от ч.гр.д.№ 9129/2018г. по описа на ВРС се установяват предпоставките за
допустимост на исковите претенции – в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, същата е връчена на длъжника в
заповедното производство при условията на чл.47, ал.5 ГПК и исковата молба е
подадена от ищеца в законоустановения едномесечен срок.
На ***г. е сключен
договор за револвиращ заем № ***, по силата на който ищцовото дружество е
предоставило на ответника сума в размер на 500 лева, със срок на заема 48
месеца, годишен лихвен процент 98.29 и общо задължение на ответника по договора
в размер на 2055.05 лева /л.7/.
Към исковата молба
са представени общи условия на ищцовото дружество към договори за револвиращ
заем на физически лица, които не носят подпис на ответника. Такова изискване не
е въведено в Закона за потребителския кредит към датата на сключване на договора,
но би било от полза при установяване, че представените общи условия са тези,
които ответникът е декларирал да е получил при подписване на договора /л.8-9/.
Ищецът е
представил допълнително споразумение към договор за револвиращ заем № ***, с който
са изменени условията по договора. Поставената дата ***г. предхожда датата на
сключване на договора за револвиращ заем между страните, като най-ранната дата,
на която е могло да се сключи споразумението е датата на сключване на договора,
към който се отнася /л.10-11/.
На ***г. ищцовото
дружество е изпълнило задължението си по договора и е превело по банкова сметка
***, видно от представено платежно нареждане /л.12/.
От представено
извлечение по сметка към договора за кредит се установява, че ответникът е
направил 6 вноски за погасяване на задълженията си по кредита в общ размер на
252 лева /л.15-16/.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Предявените искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК се явяват процесуално допустими, предвид,
че за същите вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9129/2018г.
по описа на ВРС, заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 ГПК и исковата молба е подадена в законоустановения месечен срок.
Сключването на сключен
процесният договор за потребителски кредит се установява както от събраните
писмени доказателства. В договора са посочени конкретните условия и параметри
на заема, а от представеното от ответника извлечение се установяват извършените
от кредитополучателя плащания, както и начисляваните суми за лихви и разходи.
В разпоредбата на
чл. 11 от ЗПК е посочено съдържанието на договора за кредит и са предвидени
задължителни реквизити, които то следва да включва като условия за усвояване на
кредита, начин на формиране на лихвен процент, условия за издължаване,
съдържание на погасителния план, информация за дължимите плащания и т.н. От
съдържанието на процесния договор потребителят не може да прецени
икономическите последици от договора, а на същия като по- слабата страна в това
правоотношение законодателят е предоставил съответни стандарти за защита. На
първо място, изисква се информацията да е ясна, разбираема и недвусмислена, а от
посочените числа в раздел VI не се разбира какво точно се включва в размера на
месечната вноска като части от главницата и лихвата и оттук потребителят е
поставен в неблагоприятна позиция по отношение на информираността си за
конкретните условия по кредита. На следващо място, потребителят трябва да е
изразил и съгласие да са му предоставени задължителните реквизити на договор за
кредит, с които той да се е запознал преди сключването му. Така по начина, по
който е бил сключен въпросният договор за потребителски кредит, следва, че същият
е поставил в неблагоприятно положение потребителя спрямо финансовата
институция, отпускаща му заема и предвидила неравноправни договорки за
възнаградителната лихва, поради което договорът се явява недействителен на
основание чл. 143 от ЗЗП, вр. чл. чл. 24 от ЗПК. Като такъв, по смисъла на чл.
23 от ЗПК, потребителят по този договор е длъжен да върне само чистата стойност
на кредита (или в случая получената сума от 500 лева), без да дължи лихва.
Няма спор по това,
че страните по един договор по смисъла на чл. 9 от ЗЗД могат свободно да
определят неговите условия, но свободната им воля е ограничена както от
повелителните разпоредби на закона, така и от добрите нрави.
Добрите нрави са
неписани правила и норми, но в определени случаи законодателят може да включи
същите в действащото законодателство. Това е възможно и в случаите, когато с
действията си определени субекти накърняват добрите нрави. В тази връзка след
сключването на процесния договор са приети изменения в ЗПК, обнародвани в ДВ,
бр. 35/22.04.2014 г. Със същите е въведена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на РБ. Видно от мотивите за това изменение (изявени при
пленарно парламентарно обсъждане на 06.03.2014 г. на законопроекта за изменение
и допълнение на Закона за потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 г.,
42-то НС) законодателят е целил постигане именно на справедлив баланс между
интересите на потребители на „бързи” небанкови кредити, изолирани от банковите
услуги поради ниска кредитоспособност (влошено имуществено състояние,
нестабилни или неустановими доходи, налична вече задлъжнялост) или
ниска информираност и на професионалните заемодатели, опериращи на същия
този рисков пазар, понасящи загуби от неплатежоспособност на висок брой свои
клиенти. Настоящия състав на съда намира, че до тази законодателна намеса,
предоставянето на тази услуга на потребителите не е било регулирано с
императивен лимит на възнаграждението на кредитора, но общественият морал не е
допускал злоупотреба с договорната свобода, при която икономически по-силният
участник в оборота (в случая търговец, разполагащ със свободни средства
предназначени за извличане на печалба) да налага на по-слабия си клиент (търсещ
спешно финансиране извън специализирания банков пазар) условия при които да
реализира необосновано висок приход, чрез добавяне на неясни по вид разходи към
икономически обоснования размер на цена на рисково кредитиране. Допускането на
търговия, в която се планират отнапред
като загуби преобладаващ процент от оборотните сделки и съответно се цели компенсирането им с планирани приходи само от
някои от клиентите на търговеца несъмнено представлява несправедливо третиране
на участниците на пазара. При такова определяне на цените на предоставената
услуга или търговецът се освобождава от грижата да договаря разумно и
добросъвестно, преценявайки платежоспособността на всички свои клиенти, като прехвърля с високата цена на
малкото платежоспособни длъжници риска от неизпълнение на мнозинството или (при
полагане на съответната грижа и подбор на предимно платежоспособни клиенти) си
осигурява източник на приход значително надхвърлящ както разходите за дейността
му, така и обичайната печалба, без да предоставя насрещно каквато и да е
престация над обичайно банково кредитиране. Именно този обществено неприемлив
резултат е наложил и по-новата законодателна уредба. Съдът заключава, че и
преди нормативната промяна, като несъвместими с добрите нрави следва да се
считат сделки на търговци, договарящи с потребителите годишен процент на
разходите съществено надвишаващи възприетия по-късно горен праг на петкратен
размер на законната лихва..
Според процесния
договор ответникът е получил в заем сумата от 500 лева, като за срок от 48
месеца е следвало да върне на кредитора си сумата в общ краен размер от 2055.05
лева, или повече от четири пъти над размера на взетия кредит. Клаузата, с която
в договора за кредит е определен лихвен процент в размер надвишаващ девет пъти размера
на законната лихва при отпускане на кредита за сравнително кратък период от
време, който следва да се съобрази при определяне на риска за кредитора, според
настоящия състав на съда противоречи на добрите нрави и поради това е нищожна
на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.
Както бе посочено
по-горе съгласно чл.22 ЗПК процесния договор за кредит се явява недействителен
и на основание чл.23 ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата стойност на
кредита в размер на 500 лева. Направените от ответника плащания са в размер на 252
лева, поради което основателен се явява само иска за установяване дължимостта
на вземането за главница до размер на 248 лева. За горницата над тази сума
исковата претенция следва да бъде отхвърлена, както и предявеният иск за установяване
дължимостта на вземане на ищеца за неустойка, тъй като при потребителски
договор, който е обявен за недействителен, потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита.
С оглед изхода от
спора следва да бъдат разпределени и направените от страните разноски.
Направените от ищеца разноски са в размер на 75.27 лева в исковото производство
и 100.88 лева в заповедното производство. С оглед изхода на спора в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 124.93 лева в исковото
производство и 9.85 лева в заповедното.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Д.Н.Д., с ЕГН **********
и адрес *** ДЪЛЖИ на „П.К.Б.“
ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** следната сума,
за която е издадена Заповед №
4601/12.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 9129/2018г.
по описа на ВРС:
сумата от 248 /двеста четиридесет и осем/ лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит №*** от ***г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 08.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата
над 248 лева до пълния претендиран размер от 1803.05 лева, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и
адрес на управление *** срещу Д.Н.Д.,
с ЕГН ********** и адрес *** иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество следната сума, за която е издадена Заповед № 4601/12.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№ 9129/2018г. по описа на ВРС:
сумата от 738.12 лева /седемстотин тридесет и
осем лева и дванадесет стотинки/, представляваща неустойка за обезщетяване
вредите от неизпълнението на договора, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 124.93 лв. /сто двадесет и четири лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Н.Д., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „„П.К.Б.“ ЕООД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление *** сумата от 9.85 лв. /девет лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 9129/2018г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: