Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 243
гр.Русе, 24.VІ.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският окръжен съд гражданска
колегия в открито заседание на 4 юни през две хиляди и деветнадесета година,в
състав:
Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА
Членове:ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
При секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от
съдията А.Георгиева ВГД № 317 по описа
за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Община Русе е обжалвала
решението на Русенския районен съд по гр.д.№ 7742/2018 год.,с което е осъдена
да заплати на „А и З“ЕООД сумата 2444,16 лева обезщетение за претърпени
имуществени вреди и на З.А.В. 500 лева обезщетение за неимуществени вреди,ведно
със законната лихва върху главниците и разноските в производството.Развива
оплаквания за неправилност на решението и иска неговата отмяна и отхвърляне на
исковете по подробно развити в жалбата съображения.
Ответниците считат жалбата за
неоснователна.
Окръжният съд,като взе предвид
оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима,но
разгледана по същество,е неоснователно.
Предявени са субективно съединени
искове против Община Русе за претърпени имуществени и неимуществени вреди.В
исковата молба се твърди,че на 24.ІХ.2018 год.З.В. пътувал с лекотоварен
автомобил марка „С.“ модел „Д.“ с рег.№ Р ****АН,собственост на „А и З“ЕООД по
бул.“Цар Освободител“,когато върху автомобила неочаквано паднал изсъхнал клон
от дърво,който пробил предното панорамно стъкло и увредил предната част на
колата.За инцидента водачът незабавно позвънил на тел.112,произшествието било
посетено от служители на КАТ,които съставили акт,а клонът бил изрязан и изваден
от автомобила.Собственикът на автомобила претендира обезщетение за претърпените
материалните щети по автомобила,а водачът за неимуществените такива,като считат
ответната Община не е положила дължимите грижи за евентуалното навременно
отстраняване на дървото.
Спорът по делото се свежда до
наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на Общината да
обезщети ищците за претърпените от инцидента вреди.Обстоятелството,че
процесното крайпътно дърво е част от зелената система на Община Русе се
признава от нея,но докато ищците твърдят,че общинските служители не са
изпълнили задълженията си за своевременното премахване на изсъхналото дърво или
клони,то от Общината се навеждат доводи за наличие на обстоятелства,които
изключват отговорността й ,доколкото инцидентът е резултат от природно
бедствие-силен буреносен вятър,причинил счупване на здрави клони от дървото.В
тази насока се позовават на представената метеорологична справка от НИМХ и
приетото по делото заключение на д-р Е.И.,ръководител на Метеорологична
обсерватория Русе към НИМХ-филиал Варна.Данните,съдържащи се в посочените
доказателства,не подкрепят тезата на жалбоподателя.Установено е ,че на 24.ІХ. в
интервала 15-16 часа,когато е станал инцидента,вятърът се е усилил до 14 м/с.Тази
скорост съгласно спецификацията на наблюденията на сушата съответства на 6-та
степен по Бофорт/засилен вятър между 10,8-13,8 м/с/,при
която големите клони се разклащат,чува се свистене в телеграфните жици,трудно
се удържа чадър,и на границата на 7-ма степен по същата скала/засилен вятър
между 13,9-17,1 м/с/,при която се огъват големи клончета и клони,ходенето срещу
вятъра е значително затруднено/.Съгласно тази скала едва при скорост на вятъра
над 20,8 м/с може да се стигне до счупване на големи клони на дърветата и
нанасяне на повреди по постройките.Районният съд правилно не е възприел
заключението на вещото лице,доколкото то почива на предположения,а не на
установени факти по делото.Теоретичната вероятност счупването на клона на крайуличното дърво да е резултат на силен порив на вятъра
над 20,8 м/с почива на предположение и не се подкрепя от данните по
делото.Разпитаните свидетели К.П.и Е.С.,които са непосредствени очевидци на
инцидента,твърдят,че вятърът не е бил силен,а дървото сухо и изгнило.През месец
декември същата година то било премахнато от служители на общината.Тези
обстоятелства обосновават извода,че дървото не е било в добро състояние и е
представлявало опасност за гражданите,а лошите метеорологични условия само са
ускорили счупването на част от него. Следователно,служителите на общината не са
положили дължимата грижа да поддържат в добро състояние зелената система,поради
което и тя като възложител на работата носи отговорност да обезщети ищците за
претърпените вреди.
Установените обстоятелства не
подкрепят и тезата за поведение на водача на автомобила,което да е в причинна
връзка с настъпилия резултат.Автомобилът не е бил паркиран в забранена за това
зона,а е бил в движение,поради което липсва основание за намаляване размера на
дължимото обезщетение в хипотезата на чл.51,ал.2 ЗЗД.
По изложените съображения и
съдържащите се в мотивите на първоинстанционното решение,към които съдът
препраща на основание чл.272 ГПК,жалбата е неоснователна.Решението е правилно и
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора съдът
възлага в тежест на жалбоподателя разноските на ответника в производството пред
окръжния съд.
Мотивиран така и на основание
чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 512 от 26.ІІІ.2019
година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 7742/2018 год.по описа на
РРС в частта,с която Община Русе е осъдена да заплати на „А и З“ЕООД сумата
2444,16 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди,ведно със законната
лихва върху главницата от 19.ХІ.2018 год.до окончателното й изплащане,а на З.А.В.
сумата 500 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди,ведно със
законната лихва върху тази сума от 19.ХІ.2018 год.до окончателното й изплащане
и 497,13 лв.разноски по компенсация.
ОСЪЖДА
Община Русе да заплати на З.А.В. сумата 400 лева разноски в производството пред
окръжния съд.
Решението е окончателно.
В частта,с която искът на „А и
З“ЕООД е отхвърлен над сумата 2444,16 лева до 3239 лева решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: