О П Р Е Д Е Л
Е Н И
Е
Гр. София, 24.07.2017г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-11 състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ
като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т.д № 4216 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове от КТБ АД / н./ срещу К.А.М.ЕООД ЕИК ********, Е.П. АД ЕИК ********, Е.П.Л.ЕАД ЕИК ********, П. АД ЕИК ********, Н.П. ЕООД ЕИК ********.
Претендира се прогласяване нищожността на договор за особен залог/1/ на търговско предприятие на Е.П.– Л.ЕАД ЕИК ******** сключен на 23.03.2015г., между К.А.М. /залогоприемател и кредитор / и Е.П.Л.ЕАД /дължник и залогодател/ и солидарни длъжници Е.П. АД , П. АД, и Н.П. ЕООД, поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и като привиден/ симулативен/ , както и след като се обяви нищожността на договора за особен залог на търговското предприятие да се приеме за установено в отношенията между ищеца и ответниците, че не съществува особен залог върху търговското предприятие на Е.П.– Л.ЕАД/2/, както и че К.А.М.ЕООД не е привилигирован кредитор по отношение на имуществото на Е.П.– Л.ЕАД/3/. Моли да се обяви за недействителна по отношение на КТБ АД извършената непарична вноска /апорт/ от Е.П. АД в капитала на Е.П.– Л.ЕАД в ТР към АВ/4/.
Както е приел съдът в определението си № 1415/06.03.2017г., редовно връчено на ищеца така предявените искове, по които е образувано настоящото дело имат за цел да обезпечат имущество, към което да се насочи евентуално изпълнение за вземанията на Б.та, т.е. спорът касае имуществото на кредитополучателите, заместилите ги в дълг и поръчителите, солидарни длъжници и същите не са такива преки за попълване масата на несъстоятелността, а я касаят косвено. Предвид на това съдът намира, че нито искът с правно основание чл.26 от ЗЗД, нито искът с правно основание 135 от ЗЗД/ касае връщане не имущество на банката, в нейния патримониум, а имущество на трето лице, в патримониума на друго трето лице/ могат да се определят като такива за попълване масата на несъстоятелността на КТБ АД /н./ и съответно по отношение на тях съдът е приел , че се следва дължимост и внасяне на 4 % държавна такса още при тяхното завеждане.
Съдът намира, че в конкретния случай не
можем да говорим за разпореждане с имущество от масата на несъстоятелността.
Съгласно чл.3,ал.1 от ЗБН масата на несъстоятелността обхваща имуществените
права на банката към датата на постановяване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност и имуществените права на банката придобити
след датата на откриване на производството по несъстоятелност. Особения залог
съдът намира, че не може да се определи като вещно право. Същият не е из между
правата изрично посочени в ЗС. Законът обявява за нищожни и относително
недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността разпоредителни сделки и действия с имущество
от масата на несъстоятелността на банката – чл.3, чл.22 ЗБН, както и сделки и
действия извършени от самата банка при хипотезите на чл.60 и чл.60а от ЗБН и в
този случай извършените сделки и действия са нищожни и относително
недействителни спрямо кредиторите. Само по отношение на тези искове и исковете
касаещи недействителността на прихващанията, законът в чл.62 ал.2 ЗБН предвижда, че
държавната такса се внася не в началото, а в края на съдебния процес и от осъдената страна.
В конкретния случай съдът намира, че
исковете така, както са предявени не касаят имущество от масата на несъстоятелността
и имуществени права на банката . Поради
това по тези искове се следва държавна такса. След като ищеца не изпълнил
указанията на съда и не е внесъл дължимата държавна такса в указания му срок,
то съответно исковата молба подлежи на връщане.
Водим от горното
съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ВРЪЩА ИСКОВАТА МОЛБА НА К.Т.Б. АД в несъстоятелност.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от
уведомяването пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :