Р Е Ш
Е Н И Е
№ 130
гр. Русе,21.03.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданска колегия в открито заседание на 7 март две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: ТАТЯНА
ЧЕРКЕЗОВА
при
секретаря Димана Стоянова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 277 описа
за 2017г., за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск е с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ / отм./.
Ищецът
В.Т.Н. твърди, че е пострадал от ПТП, причинено от Н.Й.П.,
за което било образувано НАХД № 1429/2016г.
по описа на Русенския районен съд, приключило с Решение № 507 от 14.09.2016 г.,
с което съдът го признава за виновен за това, че на 27.06.2015г. на главен път I - 5 гр. Русе – гр.Бяла, при
управление на МПС – т.а. „ С.“, с прикачено полуремарке,
нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което по
непредпазливост му причинил средни телесни повреди, изразяващи се в трайно
затрудняване на движението на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни –
престъпление по чл. 343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл. 342
ал.1 пр.3 от НК, като го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание. За нанесените му телесни повреди, за предизвиканите
физически болки и емоционални страдания вследствие на произшествието, ищецът
предявява настоящия иск по чл. 226 ал.1 от КЗ / отм./ и чл. 86 ал.1 от ЗЗД, тъй като автомобилът, с който е
извършено деянието има валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
полица № 23115001049027, издадена от ЗАД
„ ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ“АД. Счита, че претърпените болки и страдания следва да
бъдат репарирани от застрахователната компания, поради което иска от съда да
осъди ответното търговско дружество да му заплати сумата от 100 000
лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането 27.06.2015 г, до окончателното изплащане. Претендира
деловодни разноски.
Ответникът
ЗАД „ ОЗК –ЗАСТРАХОВАНЕ“АД не признава
иска, оспорва го по основание и размер. Прави възражение за съпричиняване на
претърпените вреди от страна на ищеца.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
С
влязло в сила съдебно решение Решение №
507 от 14.09.2016 г. Н.Й.П. е признат за
виновен за това, че на 27.06.2015г. на
главен път I - 5 гр. Русе – гр.Бяла, при управление на МПС – т.а. „ С.“, с
прикачено полуремарке, нарушил правилата за движение
по пътищата, вследствие на което по непредпазливост причинил на
В.Т.Н. средни телесни повреди, изразяващи се в трайно затрудняване на
движението на ляв горен крайник за срок повече от 30 дни – престъпление по чл.
343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр. чл. 342 ал.1 пр.3 от НК, като
на основание чл. 78 а от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било
наложено административно наказание.
В
подкрепа на твърденията на ищеца по делото са разпитани свидетелите И.С.И. и В.
С.Н., които изнасят данни- първият – за механизма на ПТП, състоянието на ищеца
след него / с „ почти откъсната лява ръка „, „ целият в кръв“, кръвотечението било спряно с импровизиран
турникет/ и за болките и страданията му, а вторият – за периода след ПТП -
относно интензитета на болките и притесненията на ищеца вследствие причинените му телесни увреждания
от процесното ПТП. Св.Н.сочи, че при посещенията си в болницата установил, че
ищецът е на системи, успокоителни, не приема храна, съществувала вероятност да
ампутират ръката му, бил лабилен психически. След като не ампутирали ръката, се
наложило провеждане на реанимация и пластика, които процедури били болезнени.
Изнася данни, че след изписването му от болничното заведение, на 10.08.2016г. ищецът
получил инфаркт, наложило престой и лечение в болница „ Медика Кор“-Русе, както и че знае, че същият провежда химиотерапия
заради заболяване на лимфните възли. Знае, че страда и от захарен диабет, който
счита, че е придобит вследствие на ПТП.
Твърди,
че тези неудобствата и притеснения
продължават, като допреди инцидента ищецът бил здрав физически, какъвто счита,
че не е понастоящем. Случилото се се отразило много
неблагоприятно и на семейството му- жена
му, дъщеря му, и родителите му, които били много притеснени, обгрижвали го и го окуражавал, с което му помогнали да се справи психически.
Съдът
намира, че тези показания следва да се кредитират изцяло като безпротиворечиви, логически свързани и подкрепящи се от
писмените доказателства и експертните заключения по делото.
Данните,
изнесени от В. Н., съдът анализира от
аспекта на възможната заинтересованост на свидетеля от изхода на делото,
предвид роднинските му отношения с ищеца – първи братовчеди. Те се кредитират
изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен материал и се
подкрепят от него.
Горните
факти относно телесните увреждания се установяват и от приетата
съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице дава заключение, че ищецът е получил
следните увреждания: открито многофрагментно счупване
на лява раменна кост, довело до псевдоартроза на
дясна раменна кост, наложило метална остеосинтеза;
счупвания на лява лъчева кост и на лява лакетна кост
в дисталния край,наложило метална остеосинтеза.
Счупване на скафоидна кост, наложило метална остеосинтеза. Разкъсно – контузни рани на лява длан и на втори и пети пръсти на
лявата ръка. Посттравматична кръвозагуба, наложила преливане на кръв и плазмозаместителни продукти. Оформяне на незарастващ кожен
дефект на лява мишница, наложил пластична операция- свободна автопластика на кожа 100 кв.см. Хроничен мекотъканен дефект на лява мишница, включващ кожа, подкожие и мускулатура. Тежка хипотрофия
на мускулите на лява мишница и дефицити в основните движения на леви раменна и лакетна стави / контрактури/.
На
установените травматични увреждания и техните усложнения ищецът е провел
четирикратно болнично лечение, с извършени не по-малко от 17 оперативни
интервенции, последната – на 04.11.2016г.
При
тези увреждания обикновено основният възстановителен период е около 5-6 месеца,
като наличието на тежко многофрагментно счупване на
лява раменна кост може да удължи този период с до няколко месеца.
От
представената медицинска документация вещото лице приема, че към момента не е
настъпило пълно възстановяване, като са налице хроничен мекотъканен
дефект на лява мишница, включващ кожа, подкожие и
мускулатура, тежка хипотрофия на мускулите на лява
мишница и функционални дефицити в основните движения на леви раменна и лакетна стави
/ контрактури/.
При тези данни не се очаква пълно възстановяване на така установения анатомичен
и функционален дефицит на левия горен крайник.
От
заключението на вещото лице, изготвило автотехническата
експертиза, е видно, че скоростта на
т.а. „ С. „ в началото на удара му с л.а. „ С.“ / управляван от ищеца / е била с
27 км/ч над разрешената. В създалата се пътнотранспортна ситуация ПТП е било
непредотвратимо, поради неизправността на спирачната система на полуремаркето -
чрез спиране от водача на л.а., вкл. и ако се е движел с максимално разрешената
скорост от 60 км/ч, вместо с установените 73,8 км/ч; не е могло да бъде
предотвратено и чрез спиране от водача на товарната композиция, който е
задействал спирачната система, заради посочената техническа повреда.
При тези установени факти и съобразно
заключението по автотехническата експертиза, съдът
намира, че не е налице съпричиняване от страна на ищеца заради управлението на
л.а. с по – висока от разрешената за конкретния пътен участък скорост. Относно
възражението на ответника за наличие на съпричиняване заради управление на МПС
без поставен предпазен колан, съдът намира същото за недоказано. На първо
място, това възражение се оборва от показанията на св. И.- непосредствено
възприел състоянието на ищеца след ПТП, помогнал му и му оказал първа помощ. Видно
от заключението на съдебно –медицинската експертиза и от отговорите на експерта в с.з., налице са достатъчно
индиректни данни, подкрепящи тезата, че водачът на л.а. е бил с поставен
предпазен колан – освен показанията на св.И.,
/ че предпазният колан е бил откъснат в заключено състояние /,
констатираните телесни увреждания сочат, че ударът е бил между задната част на
изнасящото се в насрещното пътно платно ремарке на т.а. и предна лява част на
л.а, заедно с лява врата / шофьорска/. Ищецът е бил на предната лява седалка и
уврежданията по левия му горен крайник са предизвикани от директно
съприкосновение между деформираните части на л.а. и вероятно части от самата
конструкция на ремаркето, с крайника. Последното сочи, че тялото е било
неподвижно, в каквото състояние го фиксира предпазният колан. Липсата на други
увреждания – напр. по главата, другите крайници, гръдна или коремна травма, сочи,
че тялото е било неподвижно, т.е. с поставен предпазен колан, и ударът не е бил
челен, а страничен. Според вещото лице, ако не е имало поставен предпазен колан,
уврежданията нямало да бъдат по -тежки от получените от ищеца.
Съдът
намира, че следва да се кредитират заключенията на вещите лица, като
неоспорени, компетентни и обективни.
Анализът
на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Постановеното
Решение по НАХД № 1429/2016г. по описа
на Русенския районен съд на основание чл.300 от ГПК е задължително за
гражданския съд по въпросите дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. На основание чл.413
ал.1 от НПК то се явява задължително и за застрахователя – страна по сключената
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
При
така констатираната фактическа обстановка и събраните доказателства,
установяващи причинените на ищеца неимуществени вреди, с оглед изложеното, предявеният иск се явява доказан
по основанието си. Размерът, в който обезщетението за причинените неимуществени
вреди подлежи на уважаване, следва да бъде определен от съда по справедливост,
съгласно принципа на чл. 52 от ЗЗД. Справедливото обезщетяване по смисъла на
посочената разпоредба означава съдът да определи точен еквивалент на болките и
страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и психично здраве на
пострадалото лице. При тази преценка следва да бъдат взети предвид конкретните
обективно настъпили обстоятелства, включително периодът и интензитетът на
търпените болки, страдания и душевни преживявания.
В
случая от обсъдените доказателства се установи, че от процесното ПТП на ищеца са
причинени средни телесни повреди –фрактури на левия горен крайник. По делото от
ангажираните свидетелски показания и от приетата СМЕ може да се направи извод
за душевните преживявания на ищеца непосредствено след инцидента и понастоящем
- за това колко силни и продължителни са били претърпените от него болки от
травмите. Болките са били с голям интензитет, продължили дълго време, дори и
понастоящем той не се е възстановил. Ищецът е бил настанен в МБАЛ – Русе, провел лечение в отделение „
Ортопедия и травматология“ от 27.06.2015 до 16.07.2015г., с окончателна
диагноза : Фрактура хумери синистра
аперта. Фрактура антебрахии
синистра ин партис дисталис. Фрактура осис скафиодеи синистра. По спешност
било проведено оперативно лечение на фрактура на ляв горен крайник. На
17.07.2015г. му била извършена пластична операция в отделение „ Пластично-възстановителна
и естетична хирургия на „ МБАЛ-Русе“ - под
обща анестезия от лявото бедро бил взет кожен трансплант
100 кв.см, с който бил покрит кожният дефект в лява брахиална
област.
На
10.08.2015г. ищецът претърпял миокарден инфаркт и
отново постъпил на лечение в болнично заведение.
Ищецът
провел четирикратно болнично лечение, с извършени не по-малко от 17 оперативни
интервенции. Според вещото лице по СМЕ, не е настъпило пълно възстановяване;
налице са хроничен мекотъканен дефект на лява
мишница, включващ кожа, подкожие и мускулатура, тежка
хипотрофия на мускулите на лява мишница и
функционални дефицити в основните движения на леви раменна и лакетна стави / контрактури/; при тези данни не се очаква пълно
възстановяване на така установения анатомичен и функционален дефицит на левия
горен крайник.
Видно
от заключението на СМЕ, заболяванията Неходжкинов
синдром и Захарен диабет са лекувани от ищеца в МБАЛ –Русе от 2006г., съответно
– от 2009г., поради което не може да се приеме, че те имат връзка с ПТП и
настъпилите от него телесни увреждания. Вещото лице приема, че липсват и данни миокардният инфаркт да има връзка с травмите от ПТП.
Телесните
увреждания, получени при ПТП, са влошили за дълъг период начина на живот на ищеца, причинили са му затруднения
в движението на ляв горен крайник, същият и не може да се възстанови напълно.
Следва да бъде отчетен и фактът, че ищецът е в трудоспособна възраст,
понастоящем отново работи и се грижи за семейството си, и тази травма е
оставила траен отпечатък освен в здравето, така и в бита му – последиците от
нея ще му създават неудобства за цял живот – в професията, общуването,
обслужването в бита и като цяло в начина му на живот. Следва да се отчете и
продължителният период на лечение – повече от година след инцидента, като пълно
възстановяване не е настъпило и не се очаква да настъпи, т.е. тези
неблагоприятни последици ищецът ще търпи до края на живота си. При това
положение следва да се приеме, че претърпените от него неимуществени вреди
следва да се репарират със сумата от 40 000 лева, който размер, според съда, съответства най-пълно на критерия за
справедливо обезщетение по чл.52 от ЗЗД. Над този размер претенцията следва да
се отхвърли.
Върху
главницата се дължи законна лихва от датата на деликта,
което произтича от факта, че пряко
задълженото лице отговаря в този обем, в който отговаря и причинителят на
вредата.
Изложените по – горе съображения за недоказаност
на възражението за съпричиняване обосновават извод, че така определеното
обезщетение не следва да бъде намалено.
На
основание чл. 78 от ГПК, на страните се дължат разноски за производството.
Възраженията за прекомерност на адв.възнаграждения са основателни и съобразно с цената на
иска, и съгласно чл. 7 ал.1 от Наредба № 1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела, за настоящото производство възнаграждението за един адвокат следва
да е 3 530 лева.
Ответното
дружество, съобразно с уважената част от иска и след редукция на адв.хонорар, следва да заплати на ищеца деловодни разноски
/ адвокатско възнаграждение / в размер на 1 412 лева.
Ответникът
е претендирал разноски, каквито му се дължат съразмерно с отхвърлената част от
иска, възлизащи на общо на 3930 лева, от които 3530 лева адвокатско
възнаграждение / след редукция / и 400 лева за експертизи.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК застрахователното дружество следва да заплати по
сметка на РОС дължимата държавна такса.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД“ ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ” АД – София 1301, ЕИК *********, район Възраждане,
ул. Света София № 7, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Н.,
ЕГН **********,***, сумата от 40 000 лева - обезщетение по чл.226 ал.1 от КЗ /
отм./ за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
причинено от Н.Й.П., с когото дружеството има сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.06.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ
иска в размера над 40 000 лева до 100 000 лева, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА
ЗАД“ ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ” АД – София 1301, ЕИК *********, район Възраждане, ул. Света София № 7,
представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., ДА
ЗАПЛАТИ на В.Т.Н., ЕГН **********,***,
сумата от 1 412 лева -деловодни разноски
/ адвокатско възнаграждение/, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА
В.Т.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД“
ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ” АД – София 1301, ЕИК *********, район Възраждане, ул. Света
София № 7, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д. сумата от общо 3930 лева деловодни разноски / 3 530 лева адвокатско възнаграждение и 400
лева за експертизи/, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗАД“ ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД – София 1301, ЕИК *********, район Възраждане, ул. Света София № 7,
представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РОС сумата от 1600
лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: