Решение по дело №1710/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1549
Дата: 30 август 2019 г. (в сила от 10 януари 2020 г.)
Съдия: Зорница Стефанова Гладилова
Дело: 20191100901710
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                         гр. София  30.08.2019 г.

 

          В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

 

       СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-14 състав, в закрито заседание , в състав:

                               

                                                                                         Председател: Зорница Гладилова

 

като разгледа докладваното от съдия Гладилова т.д. № 1710/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 и следващите от Гражданския процесуален кодекс вр. с  чл.25 от Закона   за търговския регистър.

                        С Отказ № 20190530105339/15.08.2019 г., по заявление с вх. № 20190530105339/30.05.2019 г., подадено от управителя Б.Б.З., длъжностно лице към Агенция по вписванията е отказало вписване на подаденото от „С.С." ЕООД заявление образец Б7, за вписване на действителните собственици, с оглед разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари на основание чл. 24 от Закона за търговски регистър /ЗТР/. Длъжностното лице приело, че в подаденото заявление като действителен собственик е посочено „Б.Х.“ АД и не се заявяват за вписване лица – действителни собственици, определени по критериите на § 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари. Посочено е, че съгласно чл.59, ал.1 и §2, ал.1 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП действителните собственици са физически лица. Законовото изискване за посочване на физически лица като действителни собственици било съобразено в образеца на декларацията по чл.63, ал.4 ЗМИП /приложение № 3 към чл. 38 ППЗМИП/, която се представя към посоченото заявление. Законът с разпоредбата на §2, ал.5 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП е предвидил, че в случаите, когато след като са изчерпани всички възможни средства, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал.1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. 

                        Срещу постановения отказ е подадена жалба от „С.С." ЕООД чрез управителя Б.Б.З. като дружеството моли той да бъде отменен и съдът да разпореди вписване на заявените обстоятелства.  Поддържа, че задължението за вписване на действителните собственици по партидата на „С.С." ЕООД е възникнало в хипотезата на чл.63, ал.5 ЗМИП. В съответния регистър се вписват информацията и данните за действителните собственици съгласно декларация, чиято форма и съдържание са определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП, при заявяване на обстоятелствата по чл.63, ал.4 от ЗМИП лицата подават декларация с нотариална заверка на подписа, съдържаща реквизитите съгласно Приложение № 3. Заявлението Б7 било подадено във формата на образеца и с попълнени данните, съответни на приложената декларация по чл.63, ал.4 от ЗМИП с нотариална заверка на подписа, която съдържала реквизитите съгласно Приложение № 3 към чл. 38 от ППЗМИП. Заявлението било попълнено съобразно указанията, дадени в декларацията да се отчете дефиницията на § 2 от допълнителните разпоредби на ЗМИП. При това изрично било отчетено обстоятелството, че „Б.Х.“ АД, притежавало акционерно участие над 25 на сто от капитала на „Благоевград-БТ" АД, ЕИК ******, а последното било едноличен собственик на капитала на „С.С." ЕООД. „Б.Х.“ АД било публично дружество и акциите му се търгуват на регулиран пазар, поради което за същото било налице изключението по § 2, ал.1, т.1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

 

                        Съдът като обсъди доводите и представените доказателства, намира за установено следното:

                        Със заявление Б7 с вх. № 20190530105339/30.05.2019 г. е поискано вписване на действителните собственици на дружеството – действителните собственици  на „С.С." ЕООД с оглед разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари. Подаденото заявление е по образец съгласно приложение Б7 на Наредба № 1 за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Към него са приложени: Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ; Пълномощно; Документ за внесена държавна такса; Нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП.

                        Закона за мерките срещу изпирането на пари поставя изисквания с разпоредбите на чл.59, ал.1, чл.61, ал.1 и чл.63, ал.1 за идентифициране на физическите лица, които са действителни собственици на юридическо лице или друго правно образувание, съответно въвеждането на ред за събиране на съответните данни и задължение за предоставяне от учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания на подходяща, точна и актуална информация относно такива действителни собственици, чрез вписване на информацията и данните по партидите, включително в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

                        Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.

                        С разпоредбата на чл.31 Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел предвижда наредба за воденето, съхраняването и достъпа до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, с която да бъдат определени образците на заявления и да бъдат посочени изчерпателно приложенията към тях за всеки вид вписване, заличаване или обявяване съгласно изискванията на закона, както и формата на електронните документи.

                        Следователно към процесното вписване е приложима Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, която следва да определи образеца на заявлението и приложенията към него.

                        За процесните вписвания при Агенция по вписванията е предвидено подаването на заявление образец Б7 за вписване на обстоятелства относно действителни собственици съобразно чл.6, ал.1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъпа до търговския регистър и регистъра за юридически лица с нестопанска цел. Образецът на заявление включва, освен другото, част І – обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от ЗМИП, включително поле 538 – юридическо лице или друго правно образувание чрез което непряко се упражнява контрол.

                        Съгласно чл.50а, ал.1 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, подлежащите на вписване обстоятелства относно действителните собственици се посочват в заявление по образец съгласно приложение № Б7. Заявлението се състои от две части: Част I. Обстоятелства по чл.63, ал.1 и 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и Част II. Обстоятелства по чл.6, ал.3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, като се попълва само частта, съответстваща на обстоятелствата, подлежащи на вписване по съответния закон.  Съгласно ал.2 в зависимост от заявените за вписване обстоятелства към заявлението се прилагат съответно: 1. декларация по чл. 63, ал 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; 2. документ, установяващ съществуването на дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, и удостоверяващ лицата, които го представляват по националния му закон; 3. документите, установяващи съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ; 4. нотариално заверено съгласие на физическото лице за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

                        В процесното заявление, по което е постановен обжалвания отказ, в поле 550 "Действителни собственици" от група "Действителни собственици - физически лица" не се заявява за вписване физическо лице, а юридическо лице. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари задължава учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3  да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. Съгласно чл.63, ал.1 от ЗМИП информацията и данните по чл.61, ал.1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.

                        Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗМИП учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните търговци, са длъжни да заявят за вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако действителните собственици по § 2 от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания, учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица или други правни образувания не са учредени на територията на Република България.

                        Съгласно легалната дефиниция, дадена с § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП „Действителен собственик“ е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия: 1. По отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание. Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

                        Предвид всичко изложено до тук съдът намира, че цялостната уредба на мерките против изпирането на пари, както и смисълът на Закона за мерките срещу изпиране на пари; легалната дефиниция на § 2 от ДР на ЗМИП, така и от мотивите за приемането на законопроекта, следва да се приеме, че законодателят изисква да бъде посочен действителният собственик физическо лице, което притежава или контролира юридическо лице или друго правно образувание или от чието име или за чиято сметка се извършва определена стопанска операция, дейност или сделка. Посочването на действителният собственик на определени юридически лица следва винаги да води и да е свързано с посочване на точно определено физическо лице /или лица/, което /които/ пряко или косвено /чрез друго юридическо лице/, чрез притежаване на акции и дялове, упражнява /упражняват/ контрол, по който начин се явява /явяват/ действителен собственик.

                        Посочването на юридическо лице като краен собственик и искането за неговото вписване като действителен собственик в настоящият случай, представлява опит за заобикаляне императивната норма на закона, което е недопустимо.

                        Неоснователно е позоваването на изключението по  § 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИП, тъй като това  изключението касае единствено критериите по които се определят действителните собственици – физически лица. Неприлагане на правилото, посочено в първата част от разпоредбата  на § 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИП  /сочещо като действителен собственик  на  корпоративните юридически лица и други правни образувания лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства/  по отношение на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността е свързано с приложението на тези изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти при определянето на действителните собственици на тези дружества.

                        Наличието на изключението от това правило обаче, по никакъв начин не освобождава юридическото лице /дружеството, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността/ от задължението да посочи и заяви физическите лица, които са действителните собственици. Изключението единствено дава възможност действителните собственици физически лица да бъдат определени по критерии различни от предвидените в първата част на разпоредбата на § 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИП. Законът в случая съобразява специалния ред, по който се оповестява информация за акционерите в този вид търговски дружества, което е съобразено също и с разпоредбата на чл. 59, ал. 4 ЗМИП относно извършването на идентифициране за клиентите – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, като е предвидено да се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от ЗППЦК, или аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън Република България.

                        Императивното изискване на Закона за мерките против изпирането на пари за посочване на физическо лице като действителен собственик на юридическо лице не прави изключение за дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Изключението по отношение на тях е свързано с критериите по които тези действителни собственици физически лица се определят /§2, ал.1, т.1 ЗМИП/ и реда по който се идентифицират /чл.59, ал.4 ЗМИП/.

                        Това се потвърждава и от разпоредбата на § 2, ал.5 от ЗИМП, съгласно която, след като са изчерпани всички възможни средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал.1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Последното правило е приложимо спрямо всички правни субекти, адресати на задължението за посочване на действителен собственик физическо лице по Закона за мерките срещу изпиране на пари.

                        Допълнително следва да се посочи, че дори да се приема че Законът за мерките против изпирането на пари не предвижда задължение за дружествата, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, да декларират действителните собственици – физически лица по реда на този закон, в този случай тези дружества не са адресати и на задължението да вписват в търговския регистър физическите лица – действителни собственици и вписване просто не следва да се извършва.

                        С оглед понятията, въведени със Закона за мерките против изпирането на пари, „Б.Х.“ АД по никакъв начин не се явява действителен собственик – физическо лице, а дружество, чрез което пряко се упражнява контрол.

 

                        Предвид изложеното, съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, съответно постановеният отказ следва да бъде потвърден.

                        Воден от горното съдът

 

                                                         Р Е Ш И :

 

                        ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „С.С." ЕООД срещу Отказ № 20190530105339/15.08.2019 г., по заявление с вх. № 20190530105339/30.05.2019 г., подадено от управителя Б.Б.З., длъжностно лице към Агенция по вписванията е отказало вписване на подаденото от „С.С." ЕООД заявление образец Б7, за вписване на действителните собственици, с оглед разпоредбите на Закона за мерките срещу изпирането на пари на основание чл. 24 от Закона за търговски регистър /ЗТР/.

                        РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-седмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя пред Софийски апелативен съд.

 

                                                                                     СЪДИЯ:

 

.