О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 761
град
Шумен, 06.12.2019г.
Шуменски
окръжен съд в закрито заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йордан Димов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Зара Иванова 2. мл.
с. Соня Стефанова
Като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 446 по описа за
2019 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от един от
ответниците в първоинстанционното производство Ж.А.Й., действаща чрез настойника
си А.К.Й. против Решение № 239 от 17.07.2019 год. по гр. дело № 1354/2018 год.
по описа на Районен съд – Нови пазар, с което е допуснат до делба недвижим
имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО с построените в него полумасивна жилищна
сграда, лятна кухня и стопанска постройка, цялото застроено и незастроено от
1123 кв.м., за което е отреден УПИ VI -789 от квартал 105 по плана на
с.Т.И., общ.К., обл.Ш., при граници и съседи:улица,УПИ VII -788 и
УПИ V-791, при квоти: за ищеца Н.А.М.- 4/6 ид.ч.(четири
шести идеални части ), за ответника Ф.А.М. – 1/6 ид.ч.(една
шеста идеална част) и за ответницата Ж.А.Й.– 1/6
ид.ч.(една шеста идеална част).
Жалбоподателката изтъква, че не е
доволна от постановеното съдебно решение. Счита същото за неправилно като
излага оплаквания, касаещи личните й отношения с останалите сънаследници. Моли
атакуваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да
бъдат уважени нейните искания, без същите да са конкретизирани. Сочи, че
нейните братя, в това число и ищецът, са й причинили вреди в размер на 115 000 лева, представляващи сторените
съдебни разноски. Твърди, че от 2003 год. до настоящия момент я възпрепятстват
да посещава и да използва наследствената й къща, поради което счита, че й
дължат обезщетение от 50 000 лева, представляващи дължимите й наем от
къщата и рента от нивите, съобразно с наследствените й права. С въззивната
жалба са депозирани доказателствени искания за приемане на писмени
доказателства – писмен отговор на искова молба и молба показание по гр. д. №
1354/2018 год. по описа на Районен съд – Нови пазар, за разпит на свидетели, за
назначаване на съдебно оценителна експертиза досежно сторените от
жалбоподателката съдебно-деловодни разноски и размера на дължимите за
претендирания период наеми и ренти от наследствените й имоти, съобразно дела й.
Ответникът Ф.А.М. не е атакувал
постановеното решение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Н.А.М., действащ чрез
процесуалния си представител адв. Г.К., Адвокатска колегия – гр. С.. Изтъкват
се доводи, съобразно които счита въззивната жалба за просрочена, поради което
моли същата да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. В
условие на евентуалност, ако съдът счете, че въззивната жалба е допустима,
счита същата за неоснователна. Моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно и да му бъдат присъдени сторените в
настоящото производство съдебно деловодни разноски.
При съобразяване на данните по
делото, настоящият състав намира, че въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт, но се явява
процесуално недопустима, поради липса на правен интерес. Съдът счита, че не са
налице предпоставките, визирани в чл.262, вр.чл.260 и чл.261 ГПК за внасяне на
делото за разглеждане в открито съдебно заседание по следните съображения:
За да се уважи искът за делба,
като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са
налице следните материални и процесуални предпоставки (юридически факти): 1)
ищците да са носители на съответна идеална част от правото на собственост върху
включените в делбената маса имоти; 2) предметът на делбата да бъде годен обект
на правото на собственост и 3) в производството по делба да участват като
страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без
участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл.
75, ал. 2 ЗН.
Между страните не се спори, а и
от представените по делото доказателства се установява, че са съсобственици на
имота, предмет на делбеното производство, който от своя страна е годен обект на
правото на собственост.
С нотариален акт №77, , дело №/1991год.
на НПРС общият наследодател на страните по делото А. М.Х., б.ж. на с.Т.И.,
починал на 22.11.1995 год. бил признат за собственик по давностно владение
върху процесния недвижим имот.
От удостоверение за наследници
изх. № ГР-30-112-0688/13.09.2018 год. на А. М.Х. се установява, че последният е
оставил шестима наследници по закон, негови деца - Ж.А.Й., Ф.А.М., Н.А.М., А.А.М.,
(с имена в Р. Т.А.Т.), В.А.М.и В.А.Б., (с имена в Р. Т.В.Т.).
Съгласно общата разпоредба на чл.
5, ал. 1 от ЗН всеки един от наследниците в настоящото производство е носител
на по 1/6 ид. части от правото на собственост върху наследството.
През 2016 год., след като
установила, че бил издаден нотариален акт № 28 от 12.12.2006 год., , рег. № ,
н. д. № / 2006 год. на нотариус рег. № , с район на действие НПРС, с който брат
й Н.А.М. е бил признат за собственик по наследство на целия прецесен имот, жалбоподателката
в настоящото производство е предявила срещу Н.А.М. иск с пр. основание чл. 124
от ГПК за признаване за установено, че същата е собственик на 1/6 ид. част от
процесния недвижим имот. НПРС е отхвърлил исковата претенция с решение № 309/
25.10.2016 год. по гр.д.№1187/2015год. по описа на НПРС. С решение № 58/
22.03.2017 год. по в.гр.д.№33/2017год. ШОС е отменил първоинстанционното
решение и е уважил изцяло предявения иск. Въззивното съдебно решение е
потвърдено с решение № 73/ 03.08.2018 год. по к.гр.д.№2244/2017г.по описа на
ВКС.
С нотариален акт №94 том рег.№дело
№/2018г. на нотариус, рег.№ на НК и район на действие НПРС трима от
сънаследниците –А.А.М. (с имена в Р. Т.А.Т.), В.А.М.и В.А.Б. (с имена в Р.Т.В.Т.) дарили
собствените си по 1/6 идеални части от процесния недвижим имот на Н.А.М., в
резултат на което последният е станал собственик на 4/6 идеални части. Представено
е и пълномощно рег. № / 05.09.2018 год. на Нотариус , *Нотариат в Ч., преведено от турски на
български език и заверено със заверка Апостил под № 42464, съгласно Хагска
Конвенция от 05.10.1961 год. с което А.А.М. (с имена в Р. Т.А.Т.)
и В.А.Б. (с имена в Р.Т.В.Т.)
упълномощават Н.А.М. да се разпорежда с техните идеални части от наследствените
имоти при условия, каквито намери за добре.
Позовавайки се на горепосочените
съдебни решения и на представените доказателства първоинстанционният съд е
допуснал делба на процесния недвижим имот между останалите трима сънаследници Н.А.М.,
Ж.А.Й. и Ф.А.М., при квоти съответно: 4/6 ид.части за Н.М. и по 1/6 ид.части за
Ж.Й. и Ф.М..
Съдът счита, че за претенцията на
Ж.Й. е без никакво правно значение обстоятелството, че братята й А.А., В.А.М.и
В.А.Б. са дарили собствените си 1/6 идеални части на Н.А.М.. Извършената сделка по никакъв
начин не се отразява в правната сфера на жалбоподателката, доколкото тя на осн.
чл. 5, ал. 1 от ЗН не би могла да придобие по закон по-голяма квота от
определената от съда. Дори твърденията на страната, че е измамена от братята
си, че е лишена от правата си, че правата й от наследството били „продадени с
фалшиви документи“ да отговарят на действителното правно положение, действията
на братята й в тази насока не са рефлектирали по никакъв начин върху дела й в
съсобствеността.
Първоинстанционното
решение е постановено в съответствие с интересите на въззивницата и тя не сочи
различни имоти, съделители или квоти, при които да се допусне делбата.
Поради тези правни съображения
съдът намира, че в настоящия случай липсва правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, а наличието на правен интерес е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Подадената въззивната
жалба не отговаря на изискванията за допустимост и следва да бъде върната, а
производството по делото – прекратено.
Тъй като производството приключва
с определение за връщане на депозираната въззивна жалба, на въззиваемата страна
се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и следва да се присъдят,
след като са поискани и доказани, като в този случай намира приложение
разпоредбата на чл. 81 ГПК, съгласно която с всеки акт, с
който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася по искането
за разноски. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение №6/ 2013 година на ОСГТК на
ВКС разноските, които едната страна е направила във връзка със заплащане
на адвокатско възнаграждение, се
присъждат, когато действително са направени и това обстоятелство е
удостоверено. Настоящият съдебен състав счита, че представеният от Н.А.М.
Договор за правна помощ и съдействие серия Б № **********/ 28.10.2019 година,
има характер на разписка, поради което заплатеното от него адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева следва да му бъде възстановено.
Така мотивиран, Шуменски окръжен
съд:
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА
въззивна жалба вх. № 7374/ 02.10.2019 год., подадена от Ж.А.Й., действаща чрез
настойника си А.К.Й. против Решение № 239 от 17.07.2019 год., постановено по
гр. дело № 1354/2018 год. по описа на Районен съд – Нови пазар.
ПРЕКРАТЯВА производството по
в.гр.д. № 446 по описа за 2019 година на Шуменски окръжен съд.
ОСЪЖДА Ж.А.Й., действаща чрез
настойника си А.К.Й., ЕГН: **********, с пост. адрес: *** да заплати на Н.А.М.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 500.00 (петстотин) лева, представляваща
сторените в производството по в. гр. дело № 446 по описа за 2019 год. на
Шуменски окръжен съд съдебно-деловодни разноски.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Варненски
апелативен съд.
На жалбоподателката да се изпрати копие от
настоящото определение и препис от отговора на въззивната жалба на имейл адрес **********@*******.***.
ПРЕПИС от настоящото определение
да се прати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.