РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 367/19.2.2021г.
гр. Пловдив, 19 февруари 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, І отделение, ХІ с., в открито
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при
секретаря Д. Й. и участието на прокурора …, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 3127 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данък добавена стойност.
Образувано е по жалба на „Садика“ЕООД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление гр.***, представлявано от С.Ш.Ю., чрез адв.Х., срещу заповед
за налагане на ПАМ № ФК-708-0078310/05.11.2020 г. издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Твърди се незаконосъобразност на
заповедта като се оспорва обстоятелството, че наложената ПАМ е несъответна на
допуснатото административно нарушение.
Излагат се доводи за порочността на
АУАН въз основа на който е издадена заповедта.
В крайна сметка се иска отмяна на
наложената ПАМ.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
по изложените в нея съображения.
Претендират се
разноски.
Ответната
страна – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ЦУ на НАП, чрез надлежен процесуален представител, заема тезата
за неоснователност на жалбата.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 168 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е
допустима като подадена от адресата на
постановената заповед за налагане на ПАМ, който е засегнат неблагоприятно от
наложената му забрана и при спазване на
законоустановения срок за целта – заповедта е връчена на 12.11.2020 г., а жалбата
срещу нея е подадена на 23.11.2020 г. в 14-дневния срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Предмет на
настоящото оспорване е заповед за налагане на ПАМ № ФК-708-0078310/05.11.2020
г., издадена на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС от Началник отдел “Оперативни
дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
До налагането на тази ПАМ се е стигнало в резултат на
извършена проверка на търговски обект по
смисъла на §1, т. 41 от ЗДДС-магазин за хранителни стоки, находящ се в
гр.Куклен, ул.“Александър Стамболийски“ № 95 А, стопанисван от „Садика“ЕООД, при
които е констатирано, че дружеството, в качеството му на ЗЛ по чл.3 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г. на МФ, е допуснало нарушение на разпоредбите на същата и по
конкретно на чл.36, ал.1, т.3, като не е документирало продажбите с касови
бележки от кочан, издавани в случаите, предвидени в наредбата, а именно по
време на ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време.
При проверката е установено, че за извършена контролна
покупка на 1 бр.минерална вода и 1 бр.кока-кола на обща стойност 2,00 лева,
заплатени в брой от Н.И.П., на длъжност инспектор по приходите, преди легитимация,
за продажбата не е издаден фискален бон от въведено в експлоатация в обекта
фискално устройство или касова бележка от кочан. След легитимация, от
проверяващия екип е установено, че за обекта има регистрирано ФУ, което към
момента на проверката не е налично в обекта. Извършено е изброяване на
наличните парични средства, които са в размер на 69,50 лева, съгласно Опис към
ПИП, в който С.Ш.Ю. – представляваща дружеството е посочила, че към момента на
проверката ФУ на обекта е на ремонт. За
процесната дата на ремонта, 28.10.2020 г. дружеството е следвало да документира
всяка извършена продажба с касова бележка от кочан, което не е сторило при
контролната покупка.
От тази констатация е изведен извод, че жалбоподателят
не е спазил реда за издаване на съответните документи за продажба като по този
начин е нарушен чл.36, ал.1,т.3 във вр.
с чл.35, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1,
т.1б.“А“ от ЗДДС за прилагане на ПАМ.
Административната преписка по налагането на процесната
ПАМ е събрана като доказателство по делото.
Като взе предвид представените по делото писмени
доказателства и доводите на страните, съдът намери жалбата за неоснователна.
Атакуваната заповед за налагане на ПАМ е издадена от
компетентен орган – Началник отдел „Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, съгласно заповед №ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП (л.8), в рамките на предоставените му правомощия, в условията на обвързана компетентност. Видно
от посочената заповед на изпълнителния директор на НАП, Началник отдел
„Оперативни дейности“Пловдив в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП е упълномощен
да налага ПАМ запечатване на обект на основание чл. 186 ЗДДС.
Не е спорно между страните, че към момента на
проверката жалбоподателят е извършил процесното нарушение.
За предотвратяване и преустановяване на
административни нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от
тях се налага принудителна административна
мярка.
Допуснатото нарушение на чл.36, ал.1,т.3 във вр. с чл.35, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118 ал.1, т.1б.“А“ от ЗДДС съдът счита за безспорно установено предвид направените констатации от
приходната администрация по Протокол за извършена проверка сер.АА№ 0078310/28.10.2020
г. и доказателствата към тях, съответно непредставянето от страна на
жалбоподателя на доказателства, че по време на извършвания ремонт на ФУ са
издавани касови бележки от кочан.
В крайна сметка извършването на нарушението не се и
оспорва от жалбоподателя.
Всичко това обвързва АО да наложи и процесната ПАМ.
В настоящия случай, в оспорената заповед е налице
описание на фактическите основания, обуславящи издаването й. Налице са
конкретни мотиви, изложени от административния орган, доколкото същият от една
страна препраща в оспорената заповед към съставените за проверката протоколи, а
от друга подробно е мотивирал продължителността на срока на наложената ПАМ.
Както се посочи, в случая са изложени и мотиви по
отношение на продължителността на срока на наложената ПАМ, която има
превантивен и дисциплиниращ ефект, като административният орган е посочил
целите, които иска да бъдат постигнати с налагането, както и с необходимата
превенция да не се извършва ново нарушение. Така посочените мотиви в достатъчна
степен обосновават определянето на продължителността на наложената мярка,
поради което не се констатира несъразмерност на срока на действие на ПАМ.
Следва да се има предвид, че в конкретния случай
самата ПАМ е с продължителност към средния размер на срока като АО е обосновал защо е
определил този срок.
Изрично е посочено, че при определяне
продължителността на мярката е взета предвид тежестта на извършеното нарушение
и последиците от същото – с това нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби
и тяхната регистрация, както и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Регистрирането на всяка извършвана продажба е нормативно
установено задължение на субектите, стопанисващи или управляващи търговски
обекти, което следва да се спазва. Неиздаването на касови бележки по време на
ремонт на ФУ за вписаното в паспорта време препятства извършване на данъчна
проверка и не позволява са се определят реализираните от лицето приходи. Взето
е предвид от приходната администрация, че магазинът като хранителен такъв
предлага богат асортимент от стоки с потенциална възможност за реализиране на
високи обороти и е изведен извод, че с това си поведение проверяваното лице
накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата, тъй
като не позволява да бъдат проверени извършените от него продажби и като
последица се явява неправилното определяне на дължимите данъци.
Срокът на наложената ПАМ е съразмерен
на извършеното нарушение и е съобразен с целта на ПАМ, а именно нейният
превантивен и дисциплиниращ характер, както и недопускане на вреди за фиска.
Редакцията на закона е такава, че налагането на ПАМ
при констатирано такова нарушение е задължително и не е поставено на преценката
на административния орган. Срокът е опреден към средния предвиден от закона
размер, изложени са мотиви от страна на АО за определянето му. При това
положение, на административния орган не му остава друга възможност освен да
приложи закона, където в чл.186, ал.1 от ЗДДС е записано, че принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до един месец се налага, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции.
Неоснователни са доводите по жалбата за допуснати СПН
в хода на административното производство, изразяващи се в неназначаване на
преводач на Садика Юмерефенди, която предвид етническата си принадлежност се
твърди в жалбата, че слабо владее български език не е разбрала в какво е
обвинена, какви са правата ѝ в административнонаказателното производство
и последиците от ЗНПАМ. Съдът намира, че представляващата дружеството в
достатъчна степен е била наясно с извършената проверка и извършеното от нея
нарушение предвид обстоятелството, че тя самата е дала писмени обяснения за
целта на български език, които са приложени по делото като част от
административната преписка – л.19. Освен това, същата в достатъчна степен е
защитила правата си с упражняването на възможността за съдебното оспорване на
заповедта и представляването ѝ от адвокат.
На следващо място съдът намира за нужно да посочи, че
в жалбата се излагат доводи по административнонаказателно производство, които
са неотносими към предмета на спора, а именно обжалването на ПАМ. В жалбата с
изложените доводи се смесват двете производства, съответно аргументите за
допуснати нарушения в хода на административнонаказателно производство не могат
да бъдат взети предвид при преценка законосъобразността на заповедта за
налагане на ПАМ.
Провеждането на АНП към момента на издаване на
заповедта за налагане на ПАМ е ирелевантно, с оглед независимия характер на
административното и административно-наказателното производство.
Производствата по чл.186 и чл.187 от ЗДДС за налагане
на принудителна административна мярка и по ЗАНН за налагане на административно
наказание за извършено административно нарушение са различни и се провеждат по
предвидената за тях законова регламентация.
При действието на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС налагането на ПАМ е независимо от
ангажирането на административнонаказателната отговорност.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваната
заповед е законосъобразна. При издаването й не са допуснати нарушения на
процесуални правила и материалноправни норми, поради което жалбата следва да
бъде отхвърлена.
При този изход на спора за ответника се следват
претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Предвид липсата на
изрична уредба в АПК (тъй като настоящето производство е по реда на този
кодекс, а не на ДОПК), същото е дължимо на основание субсидиарното приложение
на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв.
Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от
съда. В случая казусът не се отличава с фактическа и правна сложност. За това
съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от
минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ не
би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото
съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл.
78, ал. 8 от ГПК вр. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Садика“ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от С.Ш.Ю., срещу заповед
за налагане на ПАМ № ФК-708-0078310/05.11.2020 г. издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Садика“ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от С.Ш.Ю., да заплати разноски по делото на НАП за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Административен съдия: