№ 93
гр. Н., 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620100440 по описа за 2021 година
Делото е образувано по осъдителен иск с правно основание чл.59 във вр.чл.55 ал.1 от
ЗЗД,предявен от Т. Й.,гражданин на ***,действащ чрез пълномощника си адв-.Г.П.,вписан в
*АК срещу Х. С. С.,с адрес:гр.Н.,ул.*** и адрес:гр.Р.,ул.“***.,с цена на иска 391.00лв.
В исковата молба се твърди,че ищецът Т. Й. ,гражданин на ***,живущ в ***,на
***г.установил контакт по интернет,skype и viber с ответницата Х. С. С. ,на която без
никакво правно основание изпратил сума в размер на 200 евро,след което ,при разговор
между тях,поискал връщане на дадената без основание сума,но до такова не се стигнало.
На ***г.й изпратил нотариална покана да му върне посочената по-горе парична сума,което
ответницата не сторила.Пред прокурор от РП –Ш. тя признала обстоятелството,че
неправомерно е получила пари от ищеца.
Предвид гореизложеното,той моли да бъдат призовани на съд с ответницата и след
доказване основателността на твърденията,изложени в исковата молба,съдът постанови
решение,с което осъди ответницата Х. С. С. да му заплати-на него,ищеца Т. Й. сумата от 391
лева,както и направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адв.П..поддържа изцяло
предявения иск.,съобразно прецизираната искова молба.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата,като в
законоустановения срок,чрез пълномощника си адв.Н.И.-*АК,е депозирала писмен отговор
на предявения иск.Признава същия по допустимост,оспорва го по основание и по
размер.Твърди че в периода 2014-2018година тя и Р.Х.А. /съпруга на брат й/,работили в
***,гр.***.В началото на *** година лице с имената Т. Й. се свързал с нея по
1
телефон,предоставен му от Р.Т. бил регистриран на гръцки мобилен оператор.Контактите
осъществявали единствено по телефона,като той й заявил,че е 42 годишен,вдовец и към
момента на запознанството им живее и работи в Република ***.В един от разговорите й
заявил,че иска да се срещнат в ***,но не се появил в уговорения ден.Правил й предложение
за съвместно съжителство в ***,а впоследствие и за женитба.,уверявайки я,че не е семеен.
Ответницата твърди,че никога не е искала пари от ищеца,независимо от което ,той по
негова воля и желание й изпращал различни по размер парични суми за подаръци.Не искала
и не е получавала сумата от 200 евро от Й..
Той по собствен избор и лично решение й изпращал определени парични суми в началото
на ***г.до м.*** ***г.включително,като едната сума била в размер на 50 евро,а другата в
размер на 28 евро,които обаче тя не взела,когато Й. й съобщил,че й изпратил.Освен тези два
превода,твърди ответницата,ищецът й изпратил още два превода с по-големи суми,едната от
които -600 евро,а втората-около 900 евро,като тези суми били изпратени по негово
желание,настоявайки тя да си направи подарък –годежен пръстен с една от сумите,а другата
–да обезпечи пътуването й до Република *** за уговорените помежду им срещи,на които той
не се явил.
Контактите между двамата приключили през м.*** ***г.,когато по телефона,на
ответницата се обадила жена,представила се за съпруга на ищеца.Тя споделила,че с Й. имат
две големи деца и не желаела някой да й разваля б*АКа.От този момент,разбирайки,че е
излъгана от ищеца,ответницата приключила окончателно комуникациите си с него.
Ответницата отрича твърдението на ищеца,че й е изпратил 200 евро,за да плати данъците
на земите си.Отрича да е получила сумата от 200 евро,за която е представен документ от
страна на ищеца. Не отрича,че на ***г.е била поканена от ищеца,чрез неговия
пълномощник адв-Г.С. ,да се яви в кантората на Нотариус П.А. с рег.№** на НК“за
уреждане на начините за изплащане на дълга към турския гражданин Т. Й. чрез
споразумение“.Видно от съдържанието на нотариалната покана било,че претендираната в
нея сума била в размер на 32 127 щатски долара ,изпратени във вид на парични преводи чрез
Уестърн Юнион.Ответницата твърди,че тази сума била изпратена до нея и до снаха й
Р.А..Нито в тази покана,нито в съставения протокол се твърдяло,че е поискана от
ответницата и изпратена до нея парична сума в размер на 200 евро.
В констативния протокол било записано изрично изявлението на упълномощения
представител на ищеца,че паричните преводи са изпращани и до Р. и до Х. и той не можел
да определи,с коя от двете точно е разговарял .Описана била съвсем различна
ситуация,станал повод и предтекст за ищеца да изпраща парични суми до ответницата.
Предвид гореизложеното,ответницата моли съдът да отхвърли изцяло предявения срещу
нея иск.
В съдебно заседание ответницата се явява лично и с пълномощника си адв.Н.И. –
*АК.Поддържа изцяло депозирания отговор.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства,поотделно и в
2
тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен/в заверен превод от турски на български език/документ за
извършване на паричен превод на ***.за сумата от 200 евро/общо в турски лири 873.44лв./
,чрез Western Union,с подател Т. Й. ,кв.К,1481,ул.“*** и получател Х.С.,с MTNC :***.
На ***г. ,Т. Й. е изпратил нотариална покана до ответницата Х. С. С.,с
адрес:гр.Н.,ул.***,,чрез Нотариус П.А. нотариална покана,в която е заявил,че в периода
2014-***г.,в съучастие със снаха си Р.Х.А.,двете са получили от Т. Й. във вид на парични
преводи чрез Уестърн Юнион обща сума в размер на 32 127 щатски долара.,като за целта
използвали измамни схеми,включително и представящи се за други лица,изпаднали н крайна
нужда.Твърди се,че са го принуждавали да им изпраща суми,чийто общ размер е
гореспоменатия,срещу обещанието да му ги върнат след „настъпване на определени
обстоятелства“.
Ответницата е поканена от ищеца да се яви пред нотариуса на ***г.в 15.00 часа,като на
посочената дата и час ,вместо нея се е явила пълномощника й адв.Н.И. ,която е заявила,че
доверителката й познава Т. Й.,като запознанството им датирало от началото на ***
година.Комуникацията им била единствено и изцяло по телефона.Той се свързал с нея по
телефона,който получил от Р.Х.А.-съпруга на брат й.
Твърдял ,че иска да има по-близки контакти с нея,дори си уговорили среща,на която той
не отишъл.Ответницата никога не искала пари от Т. Й.,нито го въвеждала в
заблуждение.Никога не му искала заем,който се ангажирала да му върне.
От показанията на разпитания по делото свидетел Р.Х.А.-съпруга на брата на
ответницата,предупредена за наказателната отговорност по чл.290 от НК,които съдът
кредитира с нужното доверие като добросъвестно дадени,макар и отчитайки вероятната им
пристрастност с оглед крайния изход на делото,се установява,че същата не познавала лично
ищеца,а само по телефона.През *** година му дала телефонния номер на снаха си -
ответницата Х.С. и през същата той година той се свързал с нея.Общували около два
месеца.Искали да сключат гр.б*АК ,но той й казал,че е женен.на А. било известно,че Й. е
изпращал на С. парични суми ,за да купи нещо за себе си –накити,подаръци,както и да отиде
при него.
Още през същата година съпругата на ищеца се обадила на Х. и я псувала,обиждала,като й
казала да престане да го търси.От този момент нататък,както ответницата,така и
свидетелката преустановили контактите си с ищеца.
Свидетелката отрича да е искала от ищеца да й изпраща пари,както и да е получавала
такива от него.
По искане на ищеца,беше служебно изискана и приложена по делото прокурорска
преписка с вх.№***г.по описа на ШРП.
Същата е образувана по сигнал от Т. Й. ,чрез адв.Г.П. –*АК.По нея са приложени
платежни нареждания за изплатени парични суми /чрез банка ДСК от 01.08.2018г./ на
Rehsen Ahmedova-не е посочена сума/,отново на същото лице за сумата от 38 000 евро.
3
Представени са счетоводни документи,които не са в превод на български език,поради
което съдът не ги обсъжда в мотивите си като съдържание и автентичност.
Видно от писмо с изх.№***. е,че за периода от ***.***г.до ***г.в системата на
„Изипей“АД са налични данни за предоставени услуги ,страни по които са лица,сред които е
посочена ответницата Х. С. С. с ЕГН:**********,а не са открити сведения по отношение на
свидетелката Р.Х.А. с ЕГН:**********.
От приложената таблица,за наредител никъде не фигурира името на ищеца Т. Й..
Представена е справка от финансова къща „***“ с изх.№***г.,в която е обективирано,че
ищцата Х. С. С. е получила парични преводи от ***,изплатени в офис на дружество
„***“ЕООД,в периода от ***г.до ***г.На същата са били изплатени парични преводи в
офис на дружество „Спред“ООД ,съответно от България,*** и ***.
При така установеното от фактическа страна,съдът направи следните правни изводи:
Правното основание на предявения иск е чл.59 във вр.с чл.55 ал.1 от ЗЗД.
За да бъде проведено успешно доказването по същия,ищецът следваше да установи по
безспорен начин наличието на следните предпоставки:1/ответницата за се е обогатила за
сметка на ищеца, 2/обедняването на ищеца да е във връзка с това обогатяване, 3/да е налице
връзка между обедняването и обогатяването, 4/обогатяването да е без основание и 5/ищецът
да не разполага с друг иск,с който да се защити.
В хода на процеса ищецът промени както обстоятелствата,въз основа на които извежда
фактическите си твърдения,така и петитума на самия иск,поради което като краен резултат
твърдението му е,че е изпратил на ответницата Х. С. С. без никакво правно основание сума
в размер на 200 евро,която тя отказала да му върне,въпреки отправената й покана..
Представил е платежен документ - /документ за извършване на паричен превод на ***.за
сумата от 200 евро/общо в турски лири 873.44лв./ ,чрез Western Union,с подател Т. Й.
,кв.К,1481,ул.“*** и получател Х.С.,с MTNC :***,като доказателства относно това дали
именно ответницата е адресат на тази сума и я е получила,по делото не се представиха.Тя
отрича този факт, в показанията си свр.А. твърди,че й е известно,че Й. е изпращал на С.
парични суми за преводи,в съдържащите се в прокурорската преписка данни ,не са налице
убедителни доказателства ,че ищецът системно е превеждал на ответницата парични
суми,сред които и процесната.
Претендираната в нотариалната покана сума от 32 127 щатски долара,изпратени във вид
на парични преводи чрез Уестър Юнион ,е адресирана както до ответницата,така и до
свидетелката Р.А. и от съдържанието на нотариалната покана не става ясно,към коя от двете
,каква е претенцията на ищеца,респ. не се съдържат твърдения ,че Й. е изпратил до С.
парична сума в размер на 200 евро.
Дори и да се приеме,че тази сума е включена в общо претендираната,то очевидно тя е била
изпратена с основание –под формата на заем ,който е следвало да му бъде върнат и ищецът
разполага с друг иск да защити правото си на заемодател,а не този по чл.59 във вр.с чл.55
4
ал.1 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното,съдът счита,че предявеният иск се явява изцяло неоснователен
и недоказан,поради което следва да се отхвърли.С оглед изхода на делото,на основание
чл.78 ал.2 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото
разноски,съгласно представения списък по чл.80 от ГПК размер на 330.00лв./от които
300.00лв.адвокатско възнаграждение и 30.00лв.-заплатен депозит на преводач/.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен и недоказан иска с правно основание чл.59 във
вр.чл.55 ал.1 от ЗЗД,предявен от Т. Й.,гражданин на ***,роден на ***г.в ***,с турски
паспорт №***,издаден на ***г.,действащ чрез пълномощника си адв-.Г.П.,вписан в *АК
срещу Х. С. С.,с ЕГН:**********,с адрес:гр.Н.,ул.*** ,с цена на иска 391.00лв.
/представляваща сума,дадена без правно основание/.
ОСЪЖДА ищеца Т. Й.,гражданин на ***,роден на ***г.в ***,с турски паспорт
№***,издаден на ***г., да заплати на ответницата Х. С. С.,с ЕГН:**********,с
адрес:гр.Н.,ул.*** направените по делото разноски в размер на 330.00лв./триста и тридесет
лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –гр.Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5