РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, II-РИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина П. Вълева
Членове:Даниела Росенова
Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211010600170 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С Присъда по н.о.х.д. № 3152/2017 г. по описа на 15-ти състав на
Специализирания наказателен съд (СНС), постановена на 31.07.2018 г.,
подсъдимият П. М. П. е признат ЗА ВИНОВЕН, в това, че: В периода от
25.02.2011 г. до 07.04.2011 г. в гр.Сливен и гр.Варна, в условията на
продължавана престъпна дейност, в съучастие като съизвършител с М.Д.Т.,
М.Б.П., В.А.Б., А.А.Р., К.Т.С. и П.М.К., направил опит да отнеме и отнел
чужди движими вещи - на обща стойност 1 664 702 лева, от владението на
различни лица с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила и грабежът е на вещи в големи размери, както следва:
На 25.02.2011 г. в гр.Сливен, „И.............“, пред складови помещения на
„Б...........“ ООД, от товарен автомобил „Мерцедес Атего 817“ с ДК №
...................., в съучастие като съизвършител с В.А.Б. и М.Б.П. направил опит
да отнеме чужди движими вещи - общо 103 490 бр. кутии цигари, от различни
марки, от които 102 930 бр. кутии с единична цена от 4,60 лв. за кутия и 560
1
бр. кутии с единична цена от 5,20 лв. за кутия, всички вещи на обща стойност
476 390 лева, собственост на „Б............“ООД, от владението на М.В.М. с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и
деянието е останало недовършено по независещи от дейците причини;
На 07.04.2011 г. в гр.Варна, ул.“Л....................“, № 6, от товарен
автомобил „Мерцедес 1931“ с ДК № .................., в съучастие като
съизвършител с В.А.Б., М.Д.Т., М.Б.П., П.М.К., А.А.Р. и К.Т.С., отнел чужди
движими вещи - 258 450 бр. кутии цигари - различни марки, 240 бр. кутии
гилзи за цигари „Стадиум“ и 3 140 бр. кутии с тютюн, всички вещи на обща
стойност 1 188 312 лева, собственост на „...........................“ ООД, от
владението на Д.Ж.Ж. с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.1 вр.
чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и чл.54 НК го е осъдил на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ и
ШЕСТ МЕСЕЦА, като го е оправдал по обвинението за това, че: На
25.02.2011 г. в гр.Сливен, „Индустриална зона“, в съучастие, като
съизвършител с В.А.Б. и М.Б.П. е отнел чужди движими вещи - газов
пистолет „Аркус“, кобур за него, 6 бр. патрони за газов пистолет, сумата от
10 лева, мобилен телефон „Моторола“ и СИМ карта, всички вещи на обща
стойност 110,40 лева, от владението на М.В.М. с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила, както и по обвинението за това: да
е извършил деянието по направения на 25.02.2011 г. в гр.Сливен опит за
отнемане на инкриминираните вещи (кутии с цигари), собственост на
„Б..............“ ООД в съучастие и с М.Д.Т., както и по обвинението за това:
продължаваното престъпление по чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 НК и
включените в него деяния да са били извършени в изпълнение на решение на
организирана престъпна група - чл.199, ал.1, т.5 НК, както и за сумата от
116,40 лева от стойността на инкриминираните вещи, представляваща разлика
между посочената в обвинителния акт стойност от 1 664 818,40 лв. и
действителното установената такава от 1 664 702 лева.
На осн. чл.57, ал.1, т.2, б.А и б.Б от ЗИНЗС, СНС е определил строг
режим на изтърпяване на така наложеното на подс.П. наказание „лишаване от
свобода“.
На осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК съдът е приспаднал от определеното
2
наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подс. П. е бил
задържан по настоящото наказателно производство.
На осн. чл.53, ал.1, б.А от НК, СНС е отнел в полза на държавата
приобщения, като веществено доказателство по делото, товарен автомобил
„МАН“ с рег. № А 4281 АН.
Първоинстанционният съд е постановил останалите веществени
доказателства по делото, представляващи мобилни телефони, СИМ карти,
шапки и други, след влизане на присъдата в сила, да бъдат върнати във
владение на правоимащите лица,от които са били иззети.
На основание чл.189, ал.3 от НПК СНС е осъдил подсъдимия П.П. да
заплати по сметка на съда направените по делото разноски в размер на 2
283,62 лева (две хиляди двеста осемдесет и три лева и шестдесет и две
стотинки) и държавна такса в размер на 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Със същата присъда СНС е признал за НЕВИНОВЕН подсъдимия П.П.
по всички останали повдигнати му обвинения с внесения в съда
обвинителния акт, както следва за това, че: През периода от края на месец
септември 2010 г. до 30.04.2011 г. на територията на Република България,
съвместно с М.Б.П., образувал и ръководил организирана престъпна група -
имаща за цел извършване на престъпления по чл.198 НК и с участници
М.Д.Т., П.М.К., В.А.Б., А.А.Р. и К.Т.С., като групата е създадена с користна
цел, поради което и на основание чл.304 НПК го е ОПРАВДАЛ по
обвинението за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.1 вр. ал.1 от НК.
СНС е признал подсъдимия П. М. П. (с установена по делото
самоличност и с ЕГН **********) за НЕВИНОВЕН в това, че: На 25.02.2011
г. в гр.Сливен, „И.....................“, в съучастие като съизвършител с В.А.Б. и
М.Б.П., направил опит противозаконно да отнеме чуждо моторно превозно
средство-товарен автомобил (камион) „Мерцедес Атего 817“ с ДК № .............,
собственост на „Б.....................“ ООД, от владението на М.В.М. без негово
съгласие с намерение да го ползва, като деянието е останало недовършено по
независещи от дейците причини и деянието е било извършено в изпълнение
на решение на организирана престъпна група, поради което и на основание
чл.304 НПК го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по
чл.346, ал.6 вр. ал.1 вр.чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 НК.
3
С атакуваната присъда, СНС, 15-ти състав, е признал подсъдимия П. М.
П. за НЕВИНОВЕН в това, че: На 07.04.2011 г. в гр.Варна, ул.“................“, №
8, в съучастие като съизвършител с А.А.Р. и М.Б.П., причинил на Н.В.Т.
средна телесна повреда - счупване на седмо, осмо и десето ребра в дясно,
довело до трайно затруднение движението на снагата за период от около два
месеца, като деянието е извършено с цел да бъде улеснено друго
престъпление - по чл.198 от НК, поради което и на основание чл.304 НПК го е
оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.11 вр.
чл.129, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК.
По делото на 08.08.2018 г. е постъпил въззивен протест от прокурор
М.М. от Специализираната прокуратура, с който се иска АСНС да отмени
постановената присъда по н.о.х.д. № 3152/2017 г. и на осн. чл.336, ал.1, т.2 вр.
с чл.334, т.2 от НПК да постанови нова присъда, с която да осъди подс.П. П.
по повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.321, ал.3, т.1 вр. ал.1
НК, чл.346, ал.6 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 НК и по чл.131, ал.1,
т.11 вр. чл.129, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК. Излагат се аргументи в насока
неправилност и незаконосъобразност на присъдата, като постановена при
превратно тълкуване на доказателствената съвкупност. Прокурорът е
анализирал всички относими според него доказателства, като е заключил, че
от същите може да се направи безспорния и обоснован извод, че подс.П. е
автор на горепосочените престъпления.
По делото е депозирана въззивна жалба на 14.08.2018 г. и допълнение
към нея от 23.11.2018 г. от адв.Т.Л., защитник на подс.П.. В жалбата адв.Л.
сочи, че намира постановената присъда за неправилна, незаконосъобразна и
необоснована в осъдителната й част, поради което иска в тази част да бъде
отменена от АСНС и подзащитният й да бъде оправдан за престъплението по
чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 от НК. Намира, че обвинението не е доказано
по безспорен и категоричен начин, както и че от първоинстанционният съд са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Защитникът
излага аргументи за наличие на противоречие между събраните по делото
свидетелски показания и други доказателства и изводите на съда в насока
виновност на нейния подзащитен. Твърди, че нито един от разпитаните
свидетели не сочи, че П.П. е бил на местата, на които са извършени деянията,
за които е бил признат за виновен от съда. Намира, че СНС неправилно е
интерпретирал показанията на свидетелите В.Б., М. П., П. К., А.Р. и К.С., като
4
приема, че същите били защитна теза. Сочи, че неправилно съдът кредитирал
извършените по делото разпознавания от страна на свидетелите О.М. и А.П..
Адв.Л. прави искане АСНС да оправдае подзащитния й П. или да намали
размера на наложеното му наказание, или алтернативно да върне делото за
ново разглеждане на чл.335 от НПК, без да сочи конкретни основания в
подкрепа на това си искане.
Въз основа на така депозираните жалба и протест било образувано
в.н.о.х.д. №574/2018 г. по описа на АСНС и с Решение №43/28.01.2020 г.
присъдата на СНС по н.о.х.д. №3152/2017 г. е била потвърдена. С Решение по
к.н.д. №679/2020 г. по описа на ВКС решението на АСНС е било отменено и
делото върнато за разглеждане от нов състав на АСНС, от стадия на
съдебното заседание.
Развитието на делото има и предистория както следва: с присъда №3 от
30.01.2017 г., постановена по н.о.х.д. №757/2014 г. по описа на СНС, подс.П. е
бил признат за виновен в извършването на следните престъпления: по чл.321,
ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1, пр.1 и пр.2 от НК, като му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от седем години, по чл.199, ал.1,т.1 и т.5 вр.
чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, като му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем години, по чл.346,
ал.6, пр.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.18, ал.1 от НК и му било
наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и лишаване
от право да управлява МПС за срок от две години и по чл.131, ал.1, т.11 вр.
чл.129, ал.2, пр.2 вр.чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от пет години. На осн. чл.23, ал.1 от НК съдът е
определил за изтърпяване едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода за срок от осем години, което подс.П.П. да изтърпи при строг режим.
Съдът на осн. чл.23, ал.2 от НК е присъединил към така определеното общо
най-тежко наказание и наказанието „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от две години. СНС е приспаднал от определеното общо най-тежко
наказание, времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража.
Така постановената присъда била подложена на въззивна проверка въз
основа на депозирана въззивна жалба от защитника на подс.П.. С решение
№27/26.10.2017 г. по в.н.о.х.д. №294/2017 г. постановената присъда била
отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. АСНС
5
с решението си направил констатацията, че първоинстанционният съд е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, а именно
противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата, постановена от
СНС, както и вътрешна противоречивост на мотивите.
В хода на съдебните прения във въззивното производство прокурор Е.Г.
заявява, че поддържа изцяло протеста на Специализираната прокуратура.
Намира, че първоинстанционният съд не е анализирал събраните по делото
доказателства в тяхната пълнота и взаимна връзка, поради което е достигнал
до неправилни изводи. Сочи, че извода за наличието на съгласуване на волите
на участниците и ръководители в организирана престъпна група може да бъде
направен от извършените от П. вторични престъпления и от последващите
действия на участниците при извършването им. Твърди, че била налице
обилна комуникация между участниците в престъпното сдружение, която не
се дължала единствено на роднинските им взаимоотношения и наличието на
познанство помежду им. Намира, че била налице изградена структура на
групата – ръководители и участници и разпределение на ролите, които
същите са имали. На следващо място твърди, че са налице достатъчно
доказателства сочещи на участието на подс.П. в извършването на вменените
му с обвинителния акт обвинения за престъпления по чл.346 от НК и чл.129
от НК. Моли в осъдителната част постановената присъда да бъде потвърдена,
тъй като е обоснована и отговаряща на закона.
Адв.К., служебен защитник на подс.П.П., поддържа депозираната по
делото въззивна жалба. Намира, че постановената присъда в нейната
осъдителна част е неправилна и незаконосъобразна, тъй като направените
изводи за съпричастността на подзащитния й към престъплението по чл.199,
ал.1 от НК почиват единствено и само на предположения и не се подкрепят от
категорични доказателства. Сочи, че по отношение на първия пункт от
продължаваната престъпна дейност, за която е признат за виновен
подзащитния й, се установява, че подс.П. не е осъществил нито една от
формите на принуда – физическа или психическа, за да може да се приеме, че
е участвал в изпълнителното деяние на престъплението по чл.199 от НК. По
отношение на втория пункт счита, че отново не са събрани категорични
доказателства, които да сочат, че подзащитният й е автор на вмененото му
деяние. Намира, че първоинстанционният съд е направил превратен анализ на
събраните по делото доказателства, като не е кредитирал показанията на
6
свидетелите, притежавали процесуалното качество на обвиняеми лица, преди
да сключат споразумение с прокуратурата. Моли АСНС да отмени
постановената присъда в осъдителната й част и да постанови друга, с която да
признае подс.П. за невиновен. Алтернативно иска, съдът да намали
отмереното от СНС наказание, тъй като намира, че участието и приноса на
подзащитния й в деянията, за които е признат за виновен, не е отчетено
правилно и размера на наказанието е необосновано завишен.
Въззивното производството по отношение на подс.П.П. се провежда
задочно по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Мярката за неотклонение на
същия е изменена от АСНС с определение от 15.03.2019 г. по в.н.о.х.д.
№574/2018 г. по описа на АСНС. Същият е обявен за общодържавно
издирване с бюлетин №148/29.05.2019 г. на СДВР и лицето е присъединено
към телеграма №36724/20.11.2018 г. на ГДИН с мярка „Задържане под
стража“.
Апелативният специализиран наказателен съд след като съобрази
изложените от страните доводи и провери служебно изцяло правилността на
постановената от първоинстанционният съд присъда, намира за установена
следната фактическа обстановка, която в голяма част съответства на приетото
в мотивите на атакуваната присъда от Специализирания наказателен съд:
Подсъдимият П. М. П. е роден на ................ г. в гр.София, български
гражданин, женен, осъждан, с основно образование, живущ в гр.София,
кв.“.................“, ул.“................“, № 10, ЕГН:**********. Подсъдимият в хода
на проведеното първо по реда си въззивно производство се е укрил и делото
се води спрямо него по реда на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК.
Подсъдимият П. е многократно осъждан за извършени престъпления от
общ характер, като няколкократно е изтърпявал ефективно наказание
„лишаване от свобода“ в затворите на страната. От последното наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 19 години, което му било наложено за
извършено престъпление по чл.116, т.6, предл.2 и 3, т.10, т.11, предл.1 във вр.
с чл.20, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК, подс.П. бил освободен
предсрочно условно от изтърпяването му считано от 06.07.2007 г.
Подсъдимият имал брат – П.К.. Негов племенник – син на един от братята му
бил М.П.. Последният бил женен за дъщерята на ММ.Т. – К. Т. и той му се
7
падал тъст. Всички тези лица и подс.П. живеели в кв.“...............“ в гр.София.
Те имали познати, които живеели в ж.к.“...............“ в гр.София и това били
братята В.А. и А.Р. и често общували с тях. Тези лица контактували и с К.С.
по прякор „С........“, който посещавал често кв.“.................“ и се виждали по
заведенията в квартала с него.
През февруари месец 2011 г. предвид създадените у подс.П. престъпни
навици, същият търсел начин да си набави средства за издръжка по незаконен
начин. В този период от време в гр.София подс.П.П. случайно забелязал, че от
складова база, намираща се на бул. “Цариградско шосе“, на изхода от София в
посока Пловдив, множество камиони с регистрация, извън София, товарят
цигари и тютюневи изделия в големи количества, които след това ги
транспортират до различни градове в страната. Така у него се зародила идеята
да проследи такъв камион, натоварен с цигарени изделия и да открадне
натоварените стоки. След това подсъдимият имал намерение да продаде
цигарените изделия, които били бързо оборотни стоки и трудно можели да
бъдат идентифицирани от собствениците им, тъй като били родово
определени стоки. По този начин подс.П. имал намерение да си набави
средства за издръжката си.
Тъй като осъзнавал, че за да изпълни престъпните си намерения и да
открадне цигарените изделия, са му необходими хора, подс.П. споделил тази
своя идея с племенника си М.П. (спрямо когото наказателното производство е
прекратено с одобрено от СНС споразумение по н.о.х.д.№757/20145 г. по
описа на СНС). Подс.П. се съгласил да участва като поел ангажимента да
осигури камион, на който да бъдат претоварени кашоните с цигари, след като
ги откраднат. Подс.П. пък поел задачата да наблюдава склада на
бул.“Цариградско шосе“, гр.София и товаренето на цигарените изделия.
На 25.02.2011 г. в складовата база на бул.“Цариградско шосе“
пристигнал товарен автомобил „Мерцедес Атего 817“ с ДК № ..........,
управляван от свид.П.П., който работел във фирма „Б..................“ ООД,
гр.Сливен. Фирмата, в която работел свид.П. имала за предмет на дейност
търговия на едро и дребно с цигари и тютюневи изделия за района на
гр.Сливен и гр.Ямбол, а също и с кафе, безалкохолни напитки и алкохол.
Търговията с тютюневи изделия била организирана така, че закупуваните от
производители или други търговци на едро цигарени изделия били
8
превозвани със собствени камиони до склада на дружеството в гр.Сливен.
Поръчка за това какви тютюневи изделия да бъдат закупени от складовете
била правена от другия съдружник в дружеството - Б.Б.. След пристигане на
стоката в склада тя била разтоварвана и съхранявана, след което била
продавана на търговци предимно от района на гр.Сливен и гр.Ямбол.
Разтоварването на цигарените изделия било извършвано от работници във
фирмата до 17,00 часа. В случай, че превозното средство пристигнело след
приключване на работното време утвърдена практика в дружеството била
разтоварването на стоката да остане за следващия ден, като цигарените
изделия оставали вътре в камиона. Шофьорът паркирал камиона, заключвал
го и се прибирал в къщи. Камионът бил снабден с GPS системата за
проследяване на движението му и с отделна охранителна система, която
блокирала запалването на двигателя.
След пристигането на товарния автомобил „Мерцедес Атего 817“ с ДК
№ .............. в склада за тютюневи изделия, намиращ се на бул.“Цариградско
шосе“, работещите там започнали да товарят товарния отсек на превозното
средство с кашони пълни с цигарени изделия. Свид.П. получил от склада
документи за натоварените цигарени изделия – като вид и цена. След като
товареното приключило свид.П. се обадил по телефона на един от
управителите на фирмата свид.Стефан Денев. Двамата мъже имали такава
уговорка, за да може управителя на фирмата да наблюдава движението на
превозното средство по GPS системата, с която разполагало превозното
средство.
Действията по натоварване на превозното средство с цигарени изделия
били наблюдавани от подс.П.. За да съобщи какво е видял подс.П. се обадил
по телефона на племенника си М.П.. С оглед голямото количество цигари,
което било натоварено в камиона, подс.П. осъзнал, че са необходими повече
лица, поради което се обадил по мобилния телефон и на свид.В.Б. (спрямо
който наказателното производство е прекратено с одобрено споразумение по
НОХД № 757/2014 г. по описа на СНС). Тримата мъже се разбрали да се
срещнат в гр.София, ж.к.“..............“, пред блока, в който живеел Б.. На място
подс.П. разказал на В.Б., че в гр.Сливен имало някакъв склад със стока и му
предложил да отиде с него и М.П., за да я вземат. Обяснил му, че за да вземат
стоката, Б. трябва да върже пазача на склада, като ще остане доволен от
заплащането, без да му казва каква конкретно сума ще получи. В.Б., тъй като
9
имал нужда от пари, се съгласил да участва и тримата се качили в лек
автомобил „Ауди“, ползван от М.П. и отпътували към гр.Сливен като
проследили товарния автомобил „Мерцедес Атего 817“ с ДК № ..............
Около 19,00 часа свид.П. пристигнал с камиона в базата на фирма
„Б...........“ ООД, намираща се в „Индустриалната зона“ на гр.Сливен, бивше
плодохранилище на „..........“. Порталът на оградата бил отворен от пазача на
охранителна фирма „Д.......“, който бил на смяна-свид.М.М.. Товарният
автомобил бил паркиран от свид.П. в непосредствена близост до товарно-
разтоварната рампа, на около 10 метра от кабинката, в която стоял пазача.
След като паркирал камиона свид.П. го заключил и взел ключа със себе си и
се прибрал в дома си. Свид.М. включил осветлението на рампата, свалил
бариерата и заключил портала на базата след свид.П.. Съгласно утвърдения
начин на работа и невъзможността стоката да бъде разтоварена в камиона
останали, превозваните стоки, а именно цигарени изделия общо 103 490 броя
кутии цигари от различни марки, от които 102 930 броя кутии, от марките
„Марлборо“, „Парламент“, „Мурати“, „ЕВЕ“, “ЕВА“, “ММ“, „ЕлЕм“,
„Ассос“, “Виктори“, „Средец“, „Трезор“, “Карелия“, “Вайсрой“ които били на
единична стойност от 4,60 лв. за кутия, а 560 броя кутии, от марките
„Давидоф“, „Дънхил“,“Кент“, „Ротманс“, „Пал Мал“, били на единична цена
от 5,20 лв. за кутия, като общата стойност на стоките възлизала на сумата от
476 390 лева.
Подсъдимият П.П. и придружаващите го М.П. и В.Б. следейки камиона и
неговото движение пристигнали пред складовата база в гр.Сливен с лекия
автомобил „Ауди“. Спрели с автомобила си в близост до оградата на базата.
От автомобила слезли М.П. и В. Б. и тръгнали към склада, а подс.П. отишъл
да паркира автомобила на място отдалечено от складовата база, така както се
бил разбрал с другите двама мъже. Когато стигнали до оградата М.П. показал
на В.Б. пазача, който трябвало да обезвреди като го върже. Б. видял, че пазача
е възрастен мъж със сравнително слабо телосложение и казал на П., че няма
да има проблем да го обезвреди. В това време подс.П.П. преместил лекия
автомобил „Ауди“ на друго място и тръгнал да се връща в складовата базата
за претоварването на цигарите в камиона, осигурен от М.П.. Марката и
модела на камиона, както регистрационния номер и лицето, което
управлявало камиона не били установени по делото.
10
В.Б. и М.П. влезли в двора на базата през решетките на оградата.
Самата складова база била оградена с метална ограда и след 17,00 часа била
охранявана от служители на наета от управителя Д. охранителна фирма,
които имали задължения да пропускат през портала на оградата камионите на
дружеството, които пристигали след 17,00 часа и след тяхното оставяне там
от шофьорите да охраняват тях и цялото друго имущество, което се намирало
там. Двете лица тихо се придвижили до рампата пред складовите помещения,
като Б. отрязал с ножа, който носел в себе си, парче от сезал. Сезалът намерил
поставен върху бутилки от безалкохолно и бира. После се скрил в близост до
кабинката на пазача, където изчакал свид.М. да се върне от обиколката на
охранявания от него обект. След като свид.М. минал покрай Б. и П. на път
към кабинката си, В.Б. минал зад гърба на свидетеля и го ударил по врата
отзад, при което свид.М. паднал на земята по лице. Б. нанесъл няколко удара
в тялото на падналия М. в областта на ребрата. След това В.Б. взел от свид.М.
ключовете от помещението на пазача и го отключил, докато М.П. държал М.
за ръцете, извил му ги назад и ги вързал с въжето от сезал.
След това Б. и П. вдигнали свид.М. от земята и го вкарали в кабинката,
където го сложили легнал на дивана в помещението и покрили главата му с
парче плат, за да не може да вижда. По това време В.Б. забелязал носения от
свид.М. в кобур на кръста газов пистолет „Аркус“, който имал в пълнителя си
6 бр. патрони и взел пистолета заедно с патроните. От джоба на якето на
свид.М. взел и намиращата се там банкнота от 10 лв. и прибрал тези вещи в
джоба си. След това Б. и П. напуснали кабинката на пазача, но след няколко
минути се върнали, хванали свид.М. под ръцете, сложили му една хавлиена
кърпа на главата, за да не вижда и го завели в тоалетното помещение на
складовата база, което било в близост да кабинката и го сложили седнал на
стол, затворили вратата на помещението и излезли. Свид.М. успял да извади
една от ръцете си от сезала и тръгнал да излиза от помещението, но тогава
входната врата се отворила и влязъл М.П.. Той го ударил с юмрук по лицето,
в областта на дясната вежда, като на свид.М. му потекла кръв. С този удар
М.П. съборил свид.М. на земята и започнал да го рита по тялото. В това време
в помещението влязъл В.Б. и му казал да спре да бие свидетеля, за да не го
убие. Двамата мъже вдигнали свид.М. от пода, сложили го седнал на стола,
метнали отново хавлиената кърпа на лицето му и вързали отзад на стола двете
му ръце. На 25.02.2011 г. бил извършен оглед на сградата, в която свид.М. бил
11
затворен (протокол за оглед на местопроизшествие от 25.02.2011 г. – л.4-5,
т.8 от ДП), представляваща тоалетна, състояща се от три помещения. На
земята на едно от помещенията били намерени от разследващите органи
четири броя петна от червена течност, едно от които по-голямо (с диаметър
около 1,5 см). В помещението, обозначено като трето, била намерена тоалетна
тип клекало. До водопроводната тръба имало поставен стол (на земята, над
клекалото). Столът бил черен, с облегалка с две метални пръчки в задната си
част. На една от пръчките – тази от дясно било намерено завързано парче
бяло от сезал, което било иззето. На прага на същото помещение било
намерено петно от червена течност с диаметър около 1,5 см.
На иззетия от местопрестъплението сезал била извършена ДНК
експертиза на веществени доказателства №11/ДНК-24 (л.14-17, т.10 от ДП),
съгласно заключението, на която по изследвания обект (обект 1) се
установило наличието на смес от клетъчен материал от две лица – от мъжки
пол в различно съотношение. Биологичният материал в по-голямото
количество, има ДНК профил напълно съвпадащ в генотипизираните локуси с
този на пострадалия М.В.М.. За биологичния материал в по-малкото
количество в отделните локуси били визуализирани алели с по-нисък
интензитет, които формират вероятен ДНК профил. Съгласно ДНК
експертиза на веществени доказателства №11/ДНК-54 (л.21-23, т.10 от ДП) в
ДНК профила на В.А.Б. има алели, които не се откриват в сместа от клетъчен
материал по сезала (изследван под обект №1 – сезал в ДНК експертиза на
веществени доказателства №11/ДНК-24), което го изключва като възможен
източник на клетъчен материал по него.
След като оставили свид.М. в тоалетната В.Б. и М.П. излезли от
помещението и се насочили към камиона, пълен с цигарени изделия.
Минавайки по рампата В.Б. чул телефонен звън и открил мобилния телефон
на свид.М. марка „Моторола“, който явно бил паднал от джоба на свидетеля
при нападението върху него. Б. взел звънящия телефон, на екрана на който
било изписано, че звъни „Т.“ и го занесъл на свид.М.. Казал му да отговори на
обаждането, но да внимава какво говори. Б. попитал свид.М. кой му звъни, а
той му отговорил, че това е съпругата му. Б. стиснал свид.М. по гушата, като
предупреждение да внимава какво говори с жена си. Б. държал с едната си
ръка телефона до ухото на свид.М., докато той разговарял с жена си. С
12
другата си ръка Б. бил насочил взетия от М. газов пистолет към главата му,
като след приключване на телефонния разговор, Б. прибрал газовия пистолет
и мобилния телефон на свидетеля в джоба си, излязъл и отишъл на рампата.
През това време М.П. самостоятелно взел решението да премести
товарния автомобил „Мерцедес Атего 817“ с ДК № ...., в който били цигарите
и който бил паркиран плътно да рампата, за да бъде по-удобно камионът да
бъде отворен и да откраднат намиращите се в него цигарени изделия като ги
претоварят в осигурен от П. камион. М.П. отворил с неустановено средство
лявата врата на камиона „Мерцедес Атего 817“ с ДК № .......... и започнал да
се опитва да запали двигателя му и да го приведе в движение, за да може да
изпълни това, което бил запланувал. Товарният автомобил „Мерцедес Атего
817“ с ДК № ..........., собственост на „Б.........“ООД, бил снабден с
проследяващо устройство (джи пи ес устройство) и „паник-бутон“, както и
със специален „чип“ за запалване на двигателя, без който автомобила не
можел да бъде приведен в движение. Докато се опитвал да приведе камиона
в движение в складовата база на „Б...........“ООД дошъл и подс.П.П., както се
били разбрали помежду си тримата мъже. Той разбрал от В.Б. какво се
случва. Б. разказал на подс.П., че съгласно указанията му са вързали пазача и
че същият се намира в тоалетната. Осведомил го също така, че М. П. се
опитва да премести автомобила с цигарите за да бъдат по-лесно претоварени
на техния камион, който още не бил пристигнал. Подс.П.П. и В.Б. стояли на
рампата на складовата база, докато М.П. продължил да се опитва да запали
двигателя на камиона. Същият натискал за тази цел различни бутони на
таблото. Така натиснал и монтирания на таблото на автомобила „паник-
бутон“, в резултат на което осъществил връзка с „джи пи ес“ оператора. В
същото време свид.Д., управител и съсобственик на дружеството, също
получил сигнал от операторката на „джи пи ес“-а. Веднага се обадил на
фирмата, към която работел охранителя на базата, а след това звъннал и на
охранителя. Телефонът обаче според него му вдигнал друг човек, а не
охранителя, тъй като него го познавал по гласа. Разбрал, че в складовата база
се случва нещо и веднага тръгнал към складовата база с автомобила си, за да
провери.
След като чул гласа на операторката на „джи пи ес“-а М.П. разбрал, че
е задействал охранителните механизми на камиона и веднага излязъл от
кабината на товарния автомобил. Отишъл при подс.П.П. и В.Б. и им казал, че
13
трябва незабавно да се махнат от складовата база, тъй като е задействал по
някакъв начин охранителните механизми на камиона. Тримата тичайки
напуснали складовата база, като прекосили поляната пред нея и отишли до
отсрещния жилищен квартал, където пред един от блоковете подс.П. бил
паркирал автомобила „Ауди“, с който се придвижвали. Там В.Б. попитал
М.П., какво ще стане с човека, който идвал с камиона за претоварване на
цигарите, при което П. му отговорил, че вече му се бил обадил по телефона да
се връща обратно, на така и не му казал името на шофьора. Подс.П.П., В.Б. и
М.П. се върнали в гр.София с лекия автомобил „Ауди“, като по пътя В.Б.
изхвърлил на неустановени места взетите от свид.М. газов пистолет, патрони
и мобилен телефон, за да не бъдат проследени и разкрити тримата мъже от
правоохранителните органи.
На място вследствие на подадения сигнал от собственика на фирмата
пристигнали свид. Е.Д. служител на „ТРИ ЕС СОТ“. Свид.Д. в складовата
база забелязал, че пазачът го няма в кабинката му, поради което започнал да
обикаля в базата и да го търси. Открил го вързан със сезал на един стол в
тоалетната. Забелязал, че има капки кръв по пода. Освободил пазача като
махнал сезала, но преди това се обадил на оператор на фирмата, за да се
свърже с полицията. Направило му впечатление, че свид.Михайлов не можел
да говори и бил много уплашен.
Претърпеният в гр.Сливен неуспех за отнемане на съхраняваните там
цигарени изделия не отказал подс.П. от намерението му да си набави парични
средства по незаконен начин, чрез кражба на цигарени изделия от различни
търговци. За тази цел той продължил да наблюдава дейността на складовата
база за цигарени изделия, намираща се в гр.София, на бул.“Цариградско
шосе“, на изхода от София в посока Пловдив. При това наблюдение подс.П.
забелязал, че периодично в тази складова база пристигал камион с варненска
регистрация, който возел и товарел големи количества цигарени изделия, след
което отпътувал в посока към гр.Варна. Подс.П. споделил тези свои
наблюдения с М.П. и му предложил да направят нов опит да отнемат
превозвани от този камион цигари. М. П.се съгласил примамен от мисълта за
голяма печалба.
За да се подготвят добре за извършване на престъплението, двамата
решили да осигурят собствен камион, в който да претоварват откраднатите
14
стоки. За това на 05.04.2011 г. М. П. се свързал по телефона със свид.О.М.,
който бил публикувал обява в интернет сайта „Мобиле БГ“, че продава
товарен автомобил марка „МАН“, тип „фургон“ с ДК № ....... П. уточнил със
свид.М. техническите характеристики на камиона, като се интересувал най-
вече за дължината, ширината и височината на фургона - товарната част на
камиона. След като отговорите на свид.М. задоволили изискванията на М.П,
двамата се разбрали, че същия ден, но по-късно П. ще пътува за гр.Айтос, за
да огледа товарния автомобил и да го купи. Около 21,00 часа на 05.04.2011г.
М.П. пристигнал на бензиностанция „ШЕЛ“ в гр.Айтос с управляван от него
лек автомобил „Ауди А6“, синьо-зелен металик, комби, с лайсни на покрива и
лети джанти. Той пътувал заедно с подс. П.П. и М.Т. (по отношение на който
наказателното производство е прекратено с определение, постановено в
съдебно заседание на 23.09.2015 г. по н.о.х.д. №757/2014 г. на осн. чл.289,
ал.1 вр. чл.24, ал.1, т.4 от НПК, поради настъпила смърт на лицето). След като
се срещнали със свид.М. той им казал да карат след него и ги отвел до склада
на управляваната от него фирма в индустриалната зона на града, за да им
покаже товарния автомобил. Подс.П. и М.П. измерили товарната част на
камиона, за да изчислят дали цигарените изделия, които имат намерение да
откраднат ще се съберат в превозното следство. След като направили
измерванията и одобрили камиона, започнали да се пазарят със свид.М. за
цената му. Свид.М. се съгласил да продаде камиона за сумата от 4 000 лв.,
която подс.П. извадил от джоба си и предал на М.П., а последния дал парите
на свид.М.. Разбрали се, че до края на месец април 2011 г. щели да се видят,
за да прехвърлят собствеността върху камиона. Свид.М. поискал да преснима
личната карта на М.П., но той му казал, че не я носи. П. дал на свид.М.
ксерокопие от удостоверение за актуално състояние на фирма „М........“ ООД,
издадено от Агенция по вписванията. На втория лист на ксерокопието М.П.
поставил печат на фирма „М..........“ и собственоръчно се подписал и изписал
дата 05.04.2011 г. В свид.М. останал големия талон на камиона, а малкия
предал на М.П. заедно с ключовете за автомобила.
Тъй като товарният автомобил марка „МАН“, тип „фургон“ с ДК №
............... нямал валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“,
свид.М. се обадил на свой познат - свид.А.П. – застрахователен агент, който
дошъл на място и съставил застрахователна полица. В документа не било
попълнено полето за водач на автомобила, тъй като М.П. му казал, че това ще
15
бъде направено по-късно при прехвърлянето на собствеността на превозното
средство, тъй като към момента не знаели на чие име ще бъде прехвърлен
камиона. След това подс.П.П. и М.П. се качили в лекия автомобил „Ауди“, а
М.Т. в товарния автомобил „МАН“ с ДК № ..... и с двата автомобила тръгнали
към гр.Варна. М.Т. управлявал товарния камион, тъй като единствено той
имал необходимата по закон правоспособност да извършва такава дейност и
дълги години бил работил като международен шофьор. Придвижвайки се с
двете превозни средства тримата пристигнали в гр.Варна на 06.04.2011 г.,
около 02,30 часа. Товарният автомобил „МАН“ с ДК № ....... бил паркиран на
паркинг, намиращ се на ул.“.“, № 12, където като охрана работел св.С.С..
Номерът на товарния автомобил и името на неговия собственик бил вписан в
тетрадка, която се водела от пазача на паркинга в случая свид.С. (т.1, л.95 от
ДП). След като камионът бил паркиран и акумулаторите му били свалени от
М.Т., тримата мъже отпътували за гр.София с управлявания от свид.М.П лек
автомобил „Ауди А6“.
Следобяда на 06.04.2011 г. подс.П. отишъл до складовата база в
гр.София, бул.“Цариградско шосе“, за да наблюдава извършва ли се товарене
на автомобили с цигарени изделия и какви превозни средства се товарят. На
място видял, че същия камион с варненска регистрация-товарен автомобил
„Мерцедес 1931“ с ДК № ..........., отново бил натоварен с голямо количество
цигарени изделия, поради което веднага се обадил на М.П., като му
предложил да осъществят замисленото от тях отнемане на цигарите, за което
се подготвили и чрез закупуването на товарен камион.
Тъй като количеството цигари, което предстояло да бъде отнето било
голямо, за участие в престъплението били необходими и повече хора. М.П. и
подсъдимият се разбрали да потърсят свои роднини и познати, които да им
помогнат при кражбата. М. П. за целта се обадил на тъста си М. Т. и на свой
познат К.С. по прякор „С.......“ (спрямо когото наказателното производство е
прекратено с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 757/2014 г. по
описа на СНС) и ги извикал да отидат при него. Подс.П. понеже имал доверие
на брат си П.К. му се обадил и му предложил да участва в кражбата. Спрямо
К. наказателното производство е прекратено с одобрено от съда споразумение
по н.о.х.д. № 757/2014 г. по описа на СНС. Той се обадил и на В.Б., който
вече един път участвал в опита за грабеж на цигарени изделия на 22.02.2011 г.
в гр.Сливен и неговите умения и лоялност били изпитани. Подс.П. го
16
помолил да вземе със себе си и брат си А.Р. (спрямо когото наказателното
производство е прекратено с одобрено от съда споразумение по н.о.х.д.
№757/2014 г. по описа на СНС) и да се срещнат пред дома на подсъдимия в
гр.София.
По-късно през деня подс.П.П., М.П, П.К., В.Б. и А.Р. се срещнали в
гр.София, като подсъдимият и М.П. им обяснили за какво са ги извикали и
им обещали в случай, че участват при извършване на престъплението, да
получат дял от парите, които ще вземат, след продажбата на откраднатите
цигари. Двамата обяснили още, че при извършване на престъплението ще
участват и М.Т. и К. С.. К., Б. и Р. се съгласили да участват примамени от
очакването за голяма печалба след продажбата на огромното количество
цигари, което предстояло да откраднат. Подс.П.П., В.Б. и П.К. пътували с лек
автомобил „БМВ“ с ДК № ........., притежаван и управляван от Б. и тръгнали
към гр.Варна, за да проследят пътуващия за там камион с цигари. Останалите
две лица М.П. и А. Р. се качили в управлявания от П. лек автомобил „Ауди“ и
тръгнали да вземат от домовете им М.Т. и К.С., след което четиримата
отпътували също към гр.Варна.
Около 21,00 часа пътуващите с лекия автомобил „БМВ“ подс.П., Б. и К.
настигнали по пътя товарния автомобил „Мерцедес 1931“ с ДК № ......., който
бил собственост на „Т.............“ ООД и който автомобил бил управляван от
свид.Г. Г., малко преди гр.Варна и го проследили до складова база, намираща
се в гр.Варна, ул.“Л.......“, № 6. Свид. Ж... пътувал в камиона със своя колега
свид.Г. Г., като периодично по пътя се сменяли при управлението на
превозното средство. Фирмата „Т.“ООД била представлявана от своя
управител свид.К. Ч. и имала за предмет на дейност търговия на едро и
дребно с цигари и тютюневи изделия за района на гр.Варна. Складът на
фирмата се намирал на адрес: гр.Варна ул.“.“ №6. В складовата база имало и
пазач, който следял камерите разположени на територията на базата. Записи
от камерите, находящи се в складовата база били предадени доброволно от
свид.Р.Д., който работел като управител на склада към онзи момент (т.1, л.17
от ДП). Утвърдена практика в търговското дружества била, когато
закупените цигари пристигали в складовата база в гр.Варна след
приключване на работното време камионът, с който цигарените изделия били
превозвани да не се разтоварва, а да останат в него до започването на
17
следващия работен ден в 06,00 часа, когато да бъдат разтоварени. Обикновено
шофьорът на превозното средство оставал да спи в него, за по-голяма
сигурност, въпреки, че базата имала и жива охрана от „СОД Варна“.
Складовата база имала и масивна ограда изградена от бетонни блокчета,
висока около 2,20 метра.
На 06.04.2011 г. товарен автомобил „Мерцедес 1931“ с ДК № ........
пристигнал в складовата база на „Т.......“ООД в гр.Варна, около 21,15 часа. На
смяна на портала бил свид.Х.Х., който работел като охрана. Той отключил
портала на складовата база и камионът бил паркиран от свид.Г. в двора на
складовата база, така, че пазачът имал видимост към него. Свид.Ж. останал да
спи в превозното средство. Такава била практиката на фирмата откакто в
гр.Пазарджик бил обран техен камион. Свид.Ж. преди да легне да спи
заключил вратите на кабината. В товарния отсек на камиона останали,
неразтоворени превозваните стоки, собственост на „Т.........“ ООД - цигарени
изделия – кутии с цигари, кутии с тютюн и кутии с гилзи за цигари.
В това време подс.П., Б. и К. наблюдавали действията на свидетелите Х.
и Ж. от лекия автомобил „БМВ“, което били спрели в близост до складовата
база. След като камиона паркирал в двора на базата те тръгнали с лекия
автомобил и спрели на бензиностанция в близост, за да изчакат пристигането
на М.П., М.Т., К.С. и А.Р., който се придвижвали с друг автомобил.
Последните четирима пристигнали в гр.Варна на 06.04.2011 г., около 23,00
часа, с лек автомобил „Ауди“, управляван от П., като отишли на паркинга на
ул.“.........“, № 12, където се намирал закупения от подс.П. камион „Ман“ с
ДК № ........... Там М.Т. слязъл от лекия автомобил и останал при камиона, за
да му постави акумулаторите и да го приведе в движение, като след обаждане
от П. да го закара в складовата база на ул.“..........“ № 6, а М.П., С. и Р.
продължили с лекия автомобил „Ауди“ към бензиностанцията, където се
срещнали с подс.П., К. и Б..
При тази среща подс.П. разяснил на другите пет лица, какво е
необходимо да прави всеки от тях, за да откраднат цигарите, които се
намирали в камион. Подс.П. разяснил, че трябва да вържат двамата пазачи,
които били в складовата база и да вземат цигарите - на „Т..............“ООД и
пазача на съседната складова база на фирма „П.....“, намираща се на
ул.“..........“, № 8, за да не сигнализират на охранителните фирми и полицията
18
и да бъдат разкрити. Подсъдимият им обещал, че ще разделят парите от
продажбата на цигарите поравно между седемте участници в престъплението.
За целта М.П. бил осигурил пластмасови връзки „свински опашки“,
които дал на другите лица и обяснил в детайли на останалите мъже кой какво
ще прави. Неутрализирането на двамата пазачи трябвало да стане
едновременно, за да не успеят да сигнализират, затова подс.П. определил Б.,
К. и С. да прескочат оградата на склада и вържат пазача на складовата база на
„Т..........“ООД, а той, М.П. и А.Р. трябвало да влязат и вържат пазача на
складовата база на фирма „П.......“. Шестимата се придвижили с двата леки
автомобила в близост до ул.“.........“, където спрели, слезли от автомобилите и
се придвижили пеша до двете складови бази. Всички мъже били с поставени
шапки на главите с прорези за очите или с качулки, за не се виждат лицата им
и с ръкавици на ръцете, за да не оставят дактилоскопни отпечатъци на
местопрестъплението.
Така в изпълнение на замисленото, около 01,00 часа на 07.04.2011 г.,
В.Б., К.С. и П.К. прескочили оградата на складовата база на „Т.......“ООД,
намираща се в гр.Варна, ул.“..........“, № 6 и се отправили към кабинката на
пазача. Свид.Х. забелязал светлина с фенерче и си помислил, че му идват на
проверка, за това излязъл да провери. Тогава бил ударен от Б. и С. и паднал на
земята по гръб. После го обърнали по лице и К. вързал ръцете му с връзка, тип
„свинска опашка“. Свид.Х. не успял да види лицата на нападателите си, тъй
като били с качулки, спуснати над очите им. След това свид.Х. бил отведен и
затворен в тоалетната на базата.
През това време съгласно създадения план между извършителите на
престъплението подс.П.П., М.П. и А.Р. прескочили оградата на съседната
складова база на фирма „П......“, намираща се на ул.“........“, № 8, като първи в
базата влязъл Р.. Свид.Н.Т., пазачът на обекта, го забелязал, поради което
излязъл от кабинката си. Т. бързо се насочил към кабинката, за да
сигнализира, но се спънал и паднал на земята и бил застигнат от Р., който му
запушил устата с ръка и с краката си го притиснал към земята, докато
подс.П.П. и М.П. също се приближат към тях. Подс.П.П. и М.П. вързали
ръцете на Т. с връзка, тип „свинска опашка“, след което Р. го завел в
тоалетното помещение на съседната складова база, където го затворил заедно
със свид.Х.. На свид.Х. му направило впечатление, че нападателите говорели
19
с шопски акцент.
А.Р. останал пред тоалетната, за да пази свидетелите Х. и Т., а подс.П., а
другите четирима мъже - К., П., С. и Б., се отправили към паркирания в двора
на складовата база товарен автомобил „Мерцедес 1931“ с ДК № .............. М.П.
се опитал да отвори лявата врата на кабината на камиона. Свид.Д.Ж. чул шум
и се събудил като си помислил, че работещите в склада го будят, за да
разтоварват камиона. Навън около камиона видял непознати лица, за това
взел мобилния си телефон за да се обади на колегата си свид.Г.Г., около 01,00
часа. М.П. видял това и започнал да блъска стъклото на лявата врата на
камиона с ръце и крака, а К.С. блъскал стъклото на дясната врата на камиона,
като успял да счупи стъклото. Двамата мъже, които се опитвали да счупят
стъклата на вратите на камиона били с маски на лицата. В това време М.П.
избил изцяло триъгълното стъкло на лявата врата и като бръкнал през отвора
с ръка, успял да я отвори. След това М.П. влязъл в кабината на камиона,
избил телефона от ръката на свид.Ж. и му нанесъл няколко удара с ръце по
главата и тялото, след което му извил ръцете и ги вързал с връзка, тип
„свинска опашка“. Свид.Г. не успял да отговори на позвъняването на свид.Ж.,
за това му звъннал два пъти, като на втория път той му вдигнал и му казал, че
било грешка. След това свид. Д.Ж. също бил заведен и затворен в тоалетното
помещение при Х. и Т.. С намерените в кабината ключове бил отключен
товарния отсек на камиона „Мерцедес 1931“ с ДК № ........................, където се
намирали цигарените изделия, собственост на „Т...........“ ООД, пакетирани в
кашони. Няколко минути след това в двора на базата пристигнал М.Т. с
управлявания от него товарен автомобил „МАН“ с ДК № ..............., който
паркирал в близост до камион „Мерцедес 1931“ с ДК № .................. Подс.П.П.,
М.П., П.К., В.Б., К.С. и А.Р. започнали да претоварват кашони с цигарени
изделия от камиона „Мерцедес 1931“ с ДК № ............... в товарния отсек на
камиона „МАН“ с ДК № ............ В това време М.Т. отишъл до съседна улица,
където бил паркиран лекия автомобил „Ауди“, ползван от М.П., за да го
докара пред базата.
По този начини били откраднати и претоварени в товарния автомобил
„МАН“ с ДК № ......... общо 258 450 броя кутии с цигари от различни марки,
240 броя кутии с гилзи за цигари „Стадиум“ и 3 140 броя кутии с тютюн,
както следва: цигари - „Виктори Голд 100 мм“ - 3 500 кутии, за 1 кутия - 4.60
лв., на обща стойност 16 100 лева; „Виктори Силвър“ - 1 500 кутии, за 1
20
кутия - 4.60 лв., на обща стойност 6 900 лева; „Виктори Скай 100 мм“ - 1 000
кутии, за 1 кутия - 4.60 лв., на обща стойност 4 600 лева; „Виктори Блу 100
мм“ - 1 000 кутии, за 1 кутия - 4.60 лв., на обща стойност 4 600 лева; „ММ
Слим 97 мм“ - 10 000 кутии, за 1 кутия - 4.60 лв., на обща стойност 46 000
лева; „ММ Блу 84 мм“ – 2 500 кутии, за 1 кутия - 4.60 лв., на обща стойност
11 500лева; „ММ Блу 100 мм“ – 12 500 кутии, за 1 кутия - 4.60 лв., на обща
стойност 57 500 лева; „Средец Блу“ - 500 кутии, за 1 кутия - 4.20 лв., на обща
стойност 2 100 лева; „Средец Скай 84 мм“- 5 000 кутии, за 1 кутия - 4.20 лв.,
на обща стойност 21 000 лева; „Средец Уайт“- 12 500 кутии, за 1 кутия - 4.20
лв., на обща стойност 52 500 лева; „Средец Елой“ - 500 кутии, за 1 кутия -
4.20 лв., на обща стойност 2 100 лева; „Трезор Блу 100 мм“ – 2 500 кутии, за 1
кутия - 4.40 лв., на обща стойност 11 000 лева; „Фемина Слим 97 мм“ - 2 500
кутии, за 1 кутия - 4.40 лв., на обща стойност 11 000 лева; „Ева Слим Елой“ -
20 000 кутии, за 1 кутия - 4.40 лв., на обща стойност 88 000 лева; „Ева Слим
Блу“ - 15 000 кутии, за 1 кутия - 4.40 лв., на обща стойност 66 000 лева; „Ева
Слим ментол“ - 500 кутии, за 1 кутия - 4.40 лв., на обща стойност 2 200 лева;
„Ева Они Слич“ - 500 кутии, за 1 кутия - 4.40 лв., на обща стойност 2 200
лева; „Невада 100 мм“ - 1 000 кутии, за 1 кутия - 4.60 лв., на обща стойност
4 600 лева; „Севън Хилс“ - 1 000 кутии, за 1 кутия - 4.60 лв., на обща
стойност 4 600 лева; „Булгартабак -1 84 мм“ – 6 500 кутии, за 1 кутия - 4.60
лв., на обща стойност 29 900 лева; „Виктори Блу“- 7 500 кутии, за 1 кутия -
4.60 лв., на обща стойност 34 500 лева; „Виктори Силвър“ - 35 000 кутии, за 1
кутия - 4.60 лв., на обща стойност 161 000 лева; „Виктори 1 лукс“- 3 500
кутии, за 1 кутия - 4.60 лв., на обща стойност 16 100 лева; „Ню Виктори
Блу“- 4 000 кутии, за 1 кутия - 4.60 лв., на обща стойност 18 400 лева; „Ню
Виктори Силвър“ - 5 000 кутии, за 1 кутия - 4.60 лв., на обща стойност 23 000
лева; „Виктори Ексл-Блек“- 1 500 кутии, за 1 кутия - 5,00 лв., на обща
стойност 7 500 лева; „Горна Джумая Блу“ - 46 500 кутии, за 1 кутия - 4.30 лв.,
на обща стойност 199 950 лева; „Мелник Софт“ - 1 500 кутии, за 1 кутия -
4,00 лв., на обща стойност 6 000 лева; „Давидоф Класик“- 3 000 кутии, за 1
кутия - 5.30 лв., на обща стойност 15 900 лева; „Давидоф Голд“-10 000 кутии,
за 1 кутия - 5.30 лв., на обща стойност 53 000 лева; „Давидоф Голд Слим“-3
000 кутии, за 1 кутия - 5.30 лв., на обща стойност 15 900 лева; „Давидоф
Слим Уан“ - 300 кутии, за 1 кутия - 5.20 лв., на обща стойност 1 560 лева;
„Давидоф Голд Супер Слим“ - 200 кутии, за 1 кутия - 5.20 лв., на обща
21
стойност 1 040 лева; „Давидоф Голд Супер Слим“ - 300 кутии, за 1 кутия -
5.20 лв., на обща стойност 1 560 лева; „ЕРИ Уан Голд“ - 50 кутии, за 1 кутия -
5,00 лв., на обща стойност 250 лева; „ЕРИ слим лайн“ - 50 кутии, за 1 кутия -
5.00 лв., на обща стойност 250 лева; „Уест Ред“ - 500 кутии, за 1 кутия - 5.00
лв., на обща стойност 2 500 лева; „Уест Силвър“ - 250 кутии, за 1кутия - 5.00
лв., на обща стойност 1 250 лева; „Уест Блу“-50 кутии, за 1 кутия - 5.00 лв., на
обща стойност 250 лева; „Голдън Гейт Силвър“- 150 кутии, за 1 кутия - 5.00
лв., на обща стойност 750 лева; „Дънхил Файн Кът Дип Блу“ - 500 кутии, за 1
кутия - 6.50 лв., на обща стойност 3 250 лева; „Вок Блу“ - 500 кутии, за 1
кутия-5.20 лв., на обща стойност 2 600 лева; „Вок Ли Ла“ - 500 кутии, за 1
кутия - 5.20 лв., на обща стойност 2 600 лева; „Кент Танотек Силвър“ - 250
кутии, за 1 кутия - 5.20 лв., на обща стойност 1 300 лева; „Кент Блу“- 750
кутии, за 1 кутия - 5.00 лв., на обща стойност 3 750 лева; „Кент Силвър“ - 750
кутии, за 1 кутия - 5.00 лв., на обща стойност 3 750 лева; „Кент Уай“ - 500
кутии, за 1 кутия - 5.00 лв., на обща стойност 2 500 лева; „Ротманс Блу“ - 1
500 кутии, за 1 кутия - 5.00 лв., на обща стойност 7 500 лева; „Ротманс Голд“
- 100 кутии, за 1 кутия - 5.00 лв., на обща стойност 500 лева; „Ротманс
Силвър“ - 50 кутии, за 1 кутия - 5.00 лв., на обща стойност 250 лева; „Пал
Мал Слим Блу“ - 500 кутии, за 1 кутия - 5.00 лв., на обща стойност 2 500
лева; „Пал Мал Слим Силвър“ - 500 кутии, за 1 кутия - 5.00 лв., на обща
стойност 2 500 лева; „Пал Мал Блу“ - 150 кутии, за 1 кутия - 5.00 лв., на обща
стойност 750 лева; „Пал Мал Ориндж„ - 150 кутии, за 1 кутия - 5.00 лв., на
обща стойност 750 лева; „Пал Мал 10“ - 500 кутии, за 1 кутия - 5.00 лв., на
обща стойност 2 500 лева; „Пал Мал ориндж“ - 500 кутии, за 1 кутия - 4.80
лв., на обща стойност 2 400 лева; „Вайсрой Ред 100 мм“ - 2 500 кутии, за 1
кутия - 4.20 лв., на обща стойност 10 500 лева; „Вайсрой Блу 100 мм“ - 2 500
кутии, за 1 кутия - 4.20 лв., на обща стойност 10 500 лева; „Вайсрой Ред“- 3
000 кутии, за 1 кутия - 4.20 лв., на обща стойност 12 600 лева; „Вайсрой Блу“
- 3 500 кутии, за 1 кутия - 4.20 лв., на обща стойност 14 700 лева; „Вайсрой
Силвър“- 4 500 кутии, за 1 кутия - 4.20 лв., на обща стойност 18 900 лева;
„Вайсрой 10 ред“ – 2 000 кутии, за 1 кутия - 4.20 лв., на обща стойност 8 400
лева; „Вайсрой 10 блу“ – 3 000 кутии, за 1 кутия - 4.20 лв., на обща стойност
12 600 лева; „Марлборо Голд Тъч“-750 кутии, за 1 кутия - 5.50 лв., на обща
стойност 4 125 лева; „Марлборо ф. Пляс“- 500 кутии, за 1 кутия - 5.50 лв., на
обща стойност 2 750 лева; „Марлборо Ред“ - 100 кутии, за 1 кутия - 2.70 лв.,
22
на обща стойност 270 лева; „Марлборо Голд 10“ - 250 кутии, за 1 кутия - 2.70
лв., на обща стойност 675 лева; „Парламент Резерва 100 мм“ - 50 кутии, за 1
кутия - 6.00 лв., на обща стойност 300 лева; „Парламент Аква Блу“ - 2 000
кутии, за 1 кутия - 6.00 лв., на обща стойност 12 000 лева; „Парламент
Силвър Блу“ - 500 кутии, за 1 кутия - 6.00 лв., на обща стойност 3 000 лева;
„Парламент Силвър Блу“ - 500 кутии, за 1 кутия-6.00 лв., на обща стойност
3 000 лева; „Мурати Слим“ - 1 250 кутии, за 1 кутия - 4.80 лв., на обща
стойност 6 000 лева; „Мурати Слим Уан“ - 50 кутии, за 1 кутия - 4.80 лв, на
обща стойност 240 лева; „Мурати Амбасадор Силвър“ - 50 кутии, за 1 кутия -
4.80 лв., на обща стойност 240 лева; „Еве Сън флавър“ - 450 кутии, за 1 кутия
- 4.10 лв., на обща стойност 1 845 лева; „Еве Аква флавър“ - 450 кутии, за 1
кутия - 4.10 лв., на обща стойност 1 845 лева; „ЕЛ ЕМ Тюн“ - 500 кутии, за 1
кутия - 4.30 лв., на обща стойност 2 150 лева; гилзи за цигари - гилзи
„Стадиум“ - 240 кутии, за 1 кутия - 1.30 лв., на обща стойност 312 лева и
тютюн - „Голдън Вирджиния“ - 240 кутии, за 1 кутия - 10.00 лв., на обща
стойност 2 400 лева; „Голдън Вирджиния Елой“- 400 кутии, за 1 кутия - 5.00
лв., на обща стойност 2 000 лева и „Голдън Гейт“ - 2 500 кутии, за 1 кутия -
5.00 лв., на обща стойност 12 500 лева. Общата стойност на всички тези
отнети цигарени изделия, собственост на „Т..................“ООД, възлизала на
сумата от 1 188 312 лева.
След като товарния отсек на камиона „МАН“ с ДК № ............... бил
изцяло запълнен с кашоните, съдържащи горепосочените цигарени изделия,
М.П. го изкарал на улицата пред складовата база, където го чакал Т. с лекия
автомобил „Ауди“. Там двамата разменили местата си, като Т. се качил да
управлява товарния автомобил, превозващ отнетите цигари, а М.П. да
управлява лекия автомобил „Ауди“. В лекия автомобил „Ауди“ се качили още
подс.П.П. и А.Р.. Двата автомобила потеглили към гр.София, като първи се
движел лекия автомобил „Ауди“, а след него и товарния автомобил „МАН“.
К.С. се придвижил пеша до лекия автомобил „БМВ“, управляван от Б., който
автомобил също бил паркиран на улица в близост до базата, докато В.Б. и
П.К. извели от тоалетното помещение завързаните Х., Т. и Ж. и ги заключили
в товарния отсек на товарен автомобил „Мерцедес 1931“ с ДК № .........., след
което също отишли при лекия автомобил „БМВ“ и заедно с К.С. отпътували
към гр.София. Б. преценил, че за тримата мъже – двамата пазачи и шофьора
на камиона, който обрали, е по-добре да бъдат затворени в камиона,
23
отколкото да лежат на земята в тоалетната на складовата база.
Около 04,30 часа на 07.04.2011 г. свид. В.Ж., който работел като шофьор
във фирма „П.“ (месопреработвателна фирма), отишъл на работа в складовата
база на фирмата в гр.Варна, ул.“.......“, № 8. Карал на работа работниците,
които работели първа смяна във фирмата. Направило му впечатление, че
вратите на портала са отворени, а пазачът - Н.Т., го нямало. За това започнал
да обикаля района на фирмата и да го вика по име. В отговор чул викове за
помощ от двора на съседната фирма. Разбрал, че виковете идват от товарния
автомобил, където били затворени Х., Т. и Ж.. Свид.Ж. се опитал да прескочи
оградата, за да достигне до склада за цигари, но не успял. Обадил се по
телефона на полицията и пристигналите на местопроизшествието полицейски
служители, прескочили оградата, отворил товарния отсек на автомобила и
освободили завързаните и затворени в камиона Х., Ж. и Т.. Трите лица имали
по себе си видими физически наранявания.
На всеки от тях била оказана медицинска помощ, като било установено,
че на Н.Т. били счупени седмо, осмо и десето ребра в дясно, което нараняване
е довело до трайно затруднение в движението на снагата му за период от
около два месеца. По делото била изготвена съдебно-медицинска експертиза
№244/2011 (л.154-155, т.11 от ДП). Заключението на вещото лице било, че
счупването на ребрата е резултат от действието на твърди, тъпи предмети.
М.Т. закарал управлявания от него товарен автомобил „МАН“ с ДК №
.........., който бил натоварен с отнетите цигарени изделия, в гр.София, като
паркирал камиона на малък паркинг пред сграда, намираща се на ул.“.......“,
срещу № 21, която сграда била ползвана от свид.Д.Т.. Свид.Т. бил съсед и
познат на Т. и имал уговорка с Т. да използва мазето на сградата, за да
съхранява за две седмици негови вещи, като щял да му заплати месечния
наем, които плащал за сградата. Свидителят при разговора си с Т. разбрал, че
сградата ще се ползва от М. и други момчета, които бил виждал, но не им
знаел имената.
На другия ден М.Т., М.П., П.К., К.С. и подс.П.П. се срещнали на този
паркинг, където бил паркиран камиона „МАН“ и разтоварили от него
кашоните с взетите от тях цигарени изделия, като ги пренесли и подредили в
мазето на сградата. Подс. П. не останал до края на разтоварването, тъй като
по телефона се обадила дъщеря му и той тръгнал. По-късно същия ден той
24
видял брат си П. К., който го информирал, че кашоните с цигари бил
разтоварени, като след това пред тях са дръпнали някакъв гардероб, за да не
се виждат. Казал му също, че в дясната част на помещението са сложили също
кашони с цигари.
Върбан Б. не разбрал къде са разтоварени цигарите, тъй като объркал
пътя и с П.К. и К.С. се озовали в гр.Шумен. Свършило горивото на
автомобила му, за това Б. се обадил на своя приятелка да му изпрати пари по
пощата в гр.Шумен. След като получил и взел паричния запис с другите
двама мъже на следващия ден се прибрали в гр.София.
На 01.05.2011 г. свид.К.Ч., управител на „Т.........“ ООД, също отпътувал
за гр.София, тъй като от полицията му съобщили, че са открили цигарените
изделия собственост на фирмата му. На място посредством баркод четец,
предоставен му от фирмата производител и ползван от завода в
гр.Благоевград, от където била закупена по-голяма част от стоката, съвместно
с органите на полицията установили идентичност на кашоните с цигарени
изделия. Обикновено баркодовете на кашоните с цигари били посочвани във
фактурата, която продавача издавал на купувача.
На 07.04.2011 г. бил извършен оглед на местопроизшествие на складова
база „П......“ ООД и складова база на „Т........“ ООД в гр.Варна ( л.6-8, т.1 от
ДП). При огледа били иззети веществени доказателства както следва – 1 бр.
ръкавица от плат с пет пръста в бял и жълт цвят, намерена на земята на около
5 метра пред желязната врата на складовата база на фирма „П......“ ООД –
гр.Варна, 1 бр. плетена бяла ръкавица с пет пръста със зелена ивица около
дланта, намерена на земята до черен пластмасов контейнер, 1 бр. черна
пластмасова самозатягаща се лента с дължина 30 см иззета от бараката на
фирма „Т..........“ ООД – гр.Варна, 1 бр. черна самозатягаща се лента иззета от
земята да вратата на фургона и други.
На 01.05.2011 г. бил извършен оглед на местопроизшествие (л.69-70,
т.2 от ДП), като обект на огледа била сграда и прилежащите й подземни изби
на ул.“...........“ срещу №21 в гр.София. В избеното помещение срещу вратата
в дясно до стената бил намерен четирикрилен гардероб с надписи по
шкафовете. При преместване на гардероба се отворил вход на помещение,
който бил запушен с подредени един до друг кашони с надписи „Виктори“ и
„Голдън Гейт ред“ на латиница. Единият кашон бил разкъсан и в него се
25
виждали стекове с цигари с надпис „В.......“. В десния ъгъл на помещението
зад натрупани гуми и автомобилни части бил намерен друг вход, който също
бил препълнен с кашони с надпис на латиница „Голдън Гейт ред“. В тези
помещения, в които били открити складирани кашони с посочените по-горе
надписи било извършено претърсване и изземване на 01.05.2011 г. (л.71-75,
т.2 от ДП), одобрен от съдия и били иззети множество кашони с надписи на
тях „Виктори Ексклузив“, „Голдън Гейт ред“, „Вайсрой“, „Виктори“,
„Давидов класик“, „Марлборо“, „Виктори скай“, „Трезор“, „Виктори блу“,
„Средец“, „Невада“, „Мелник“, „Кент силвър“, „ММ 100“, „Дънхил“, „Пал
Мал“, „Давидов голд“, „Еве“, „Средец“, „Мелник“, „Ротманс кинг сайз“,
„Севън хилс“, „Парламент слим“, „Средец скай“, „Мурати слим“ и други
марки цигари каквито били закупувани и превозвани от фирма „Т........“ ООД,
гр.Варна. На 29.04.2011 г. вследствие на извършено изземване в неотложни
случаи с последващо съдебно одобрение (л.47-48, т.2 от ДП) в лек
автомобил марка „Ауди“, модел „А6 олроуд“ с ДК №СА 3703 РХ,
собственост на К.М.Т. и ползван от М.П. били предадени от К. Т. следните
вещи – мобилни телефони и СИМ карти, документи от банкови преводи,
пощенски записи и касови бележки от заредено гориво, документи свързани с
товарен автомобил „МАН“ с ДК №........... (рег.талон, талон за ГТП, полица от
ЗК „Армеец“), печат и документи на фирма „.........“ ООД.
Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза по делото
(л.90-104, т.15 от ДП) стойността на различните видове цигари, собственост
на „Б..........“ ООД с МОЛ С. Д. възлиза на сумата от 456 775,00 лева. Отнетите
цигари на 07.04.2011 г., собственост на „Т..........“ ООД с МОЛ К.Ч. възлизат
на стойност от 1 188 312,00 лева.
В съдебно заседание, проведено на 21.03.2018 г. по н.о.х.д. №3152/2017
г. по описа на СНС, прокурорът е поискал приобщаване към материалите по
производството на показанията на свид.Н.Т., който е починал, чрез
прочитането им на осн. чл.281, ал.1, т.4, пр.2 от НПК, но подс.П. и неговия
защитник не са дали съгласие за извършване на това процесуално-следствено
действие. Свидетелят не е бил разпитан и по НОХД №757/2014г., поради
настъпилата му смърт преди провеждане на разпита.
Въззивният съд достигна до гореизложената фактическа обстановка въз
основа на доказателствата, който първоинстанционният съд правилно и
26
задълбочено е анализирал, а именно: показанията на свидетелите: свид.П. П. –
л.138-139 от н.о.х.д. № 3152/17 г. и част от показанията му от ДП, прочетена
на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК – л.18-19, т.8 от ДП, свид.С. Д. – л.139-
142 от н.о.х.д. №3152/2017 г. и показанията от ДП, прочетени в определена
част от л.15-17, т.8 от ДП на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК, свид.Е. Д.
– л.142 (гръб) – 144 от н.о.х.д. № 3152/2017 г. и показанията на свидетеля от
ДП, прочетени в определена част на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК –
т.8, л.20, Д.Т. – л.144-148 от н.о.х.д. №3152/2017 г. и показанията на
свидетеля от н.о.х.д. № 757/2014 г. – т.7, л.2416-2417 , прочетени на осн.
чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и показанията на свидетеля от ДП, прочетени на
осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК – л.28-30, т.3 от ДП, свид. Х.Х. –
л.179-181 от н.о.х.д. № 3152/17 г. по описа на СНС и частта от показанията на
свидетеля от ДП, прочетена на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК – т.1,
л.31-32 от ДП и частта от показанията на свидетеля, дадени по н.о.х.д.
№757/2014 г. по описа на СНС - т.8, л.2901, свид.В.Ж. – л.181-183 от
н.о.х.д.№ 3152/2017 г. и показанията на свидетеля от ДП прочетени на
осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК – т.1, л.33 от ДП и частта от
показанията на свидетеля дадени по н.о.х.д. № 757/2014 г. – л.2348-2349, т.7
от СП, свид.Д.Ж. – л.183-185 от н.о.х.д. № 3152/2017 г. и показанията на
свидетеля, прочетени на осн. чл.281, ал.-4 вр. ал.1, т.2 от НК – л.23-24, т.1 от
ДП, свид.Ц.П. –л.226-227, свид.П.Д. – л.228 от н.о.х.д.№ 3152/2017 г. и
показанията на свидетеля дадени в хода на ДП, прочетени на осн. чл.281, ал.4
вр. ал.1, т.2 от НПК – т.8, л.22 от ДП, свид.Г.Г. – л.229-230 и показанията на
свидетеля от ДП прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК – л.29-30,
т.1 от ДП, свид.С.С. – л.230 и показанията му от ДП, прочетени на осн.
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК – т.1, л.91 от ДП и частта от показанията му
от н.о.х.д.№ 757/2014 г., прочетени на осн. чл.281, т.1 и т.2 от НПК – т.8,
л.3105, свид.Р.Д. – л.231-232, свид.О.М. – л.232-234, л.236 и показанията от
ДП, прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК, находящи се в т.1,
л.97-98 от ДП, свид.А.П. - л.234-236 и показанията на свидетеля от ДП,
прочетени на осн.чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, находящи се в т.1,
л.99 от ДП и т.3, л.1 от ДП, свид.В.Б. – л.274-276 от н.о.х.д.№3152/2017 г. и
обясненията на свид. В.Б., дадени в качеството на обвиняемо лице в хода на
ДП, прочетени на осн.281, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК – т.2, л.132-136 от ДП,
свид.А.Р. – л.276 (гръб) – л.278 от н.о.х.д.№ 3152/2017 г. и обясненията на
27
свидетеля, дадени в качеството на обвиняемо лице, прочетени, дадени по реда
на чл.222 от НПК на осн.чл.281, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК (л.154-157, т.2 от
ДП), свид.Т.В. - л.278-280 от НОХД № 3152/2017 г., свид.К.Ч. - л.341-343 от
н.о.х.д. 3152/2017 г., показанията на свидетеля прочетени на осн.чл.281, ал.4
вр. ал.1, т.2 от НПК – т.1, л.27 от и л.38-39 от ДП и т.11, л.26-39 от ДП,
свид.С.Т. – л.343-345 от н.о.х.д.№ 3152/2017 г., свид.М.М. от н.о.х.д. №
757/2014 г. на СНС, прочетени на осн.чл.281, ал.1, т.3 и т.5 от НПК, находящи
се в т.7, л.2304-2308 от съдебното производство, показанията на свидетеля от
досъдебното производство, прочетени на осн. чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 и т.5 от
НПК, находящи се в т.8, л.12-13 от ДП, т.8, л.14 от ДП и т.11, л.87-88 от ДП,
показанията на свид.М.П. – л.349 - 351 от н.о.х.д. № 3152/2017 г., показанията
на свид.П.К. – л.351-353 от н.о.х.д.№ 3152/2017 г. по описа на СНС, свид.К.С.
– л.358-360 от н.о.х.д. №3152/2017 г., показанията на свидетеля по н.о.х.д.
№757/2014 г. по описа на СНС, прочетени на осн.чл.281, ал.2, вр. ал.1, т.1 и
т.2 от НПК – т.8, л.2979, обясненията на подс.П.П. от н.о.х.д. № 757/2014 г. по
описа на СНС и от ДП приобщени към материалите по делото чрез
прочитането им на осн. чл.279, ал.1, т.4 от НПК – т.2, л.90-94 от ДП
(обяснения, дадени по реда на чл.222 от НПК пред съдия), на осн. чл.279, ал.2
вр. ал.1, т.4 от НПК - т.10, л.9, на осн. чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.4 от НПК – т.16-
л.5-6 от ДП и на осн. чл.279, ал.1, т.4 от НПК – т.8, л.3107-3108, писмени
доказателства и доказателствени средства по ДП № 6-СЗ/2011 г., пр.пр.
№СЗ3-11/2011 г. на СЗ – ВКП: т.1 – протокол за оглед на местопроизшествие
от 07.04.2011 г. на складова база на фирма „П.....“ ООД, гр.Варна и на
„Т..........“ ООД – л.6-8 заедно с фотоалбум – л.9-16, протокол за доброволно
предаване от 07.04.2011 г. – л.17, протокол за претърсване и изземване – л.19,
протокол за претърсване и изземване – л.21-22, допълнително споразумение
№103/01.01.2010 г. към трудов договор №4/02.05.2007 г. – л.46, фотокопие на
тахошайби – л.47, нареждане за прехвърляне на стоки – л.48, фактури л.49-54,
акцизен данъчен документ – л.55-56, складови наличности л.57-60, списък на
работници и служители на „Т.........“ ООД – л.61, протоколи за вземане на
образци за сравнително изследване – л.86-88, протокол за доброволно
предаване – л.89, копие от тетрадка – л.95, протокол за вземане на образци за
сравнително изследване – л.96, копие на удостоверение за актуално състояние
– л.101-102, свидетелство за регистрация на МПС – товарен автомобил
„МАН“, част Първа, телеграма за обявяване за ОДИ – л.104, протокол за
28
доброволно предаване – л.105, протокол за оглед на местопроизшествие –
л.113-114, заедно с фотоалбум - л.115-118, разписка – л.138, протокол за
оставяне на веществени доказателства на отговорно пазене – л.140, стокова
разписка – л.143, т.2- протокол за оглед на местопроизшествие (кръстовището
на бул.“.......“ и бул.“.......“, гр.Варна от 28.04.2011 г. – л.1-2 заедно с
фотоалбум – л.5-11, протокол за оглед на местопроизшествие от 30.04.2011 г.
(дворно място, находящо се в гр.София, ул.“Я.....“ срещу №21) – л.18-
21,протокол за оглед на местопроизшествие от 30.04.2011 г. на камион
„МАН“ с ДК № ............ – л.24-27, протокол за претърсване и изземване в
неотложни случаи от 30.04.2011 г. по отношение на Д.Т. – л.28-30, протокол
за изземване в неотложни случаи – л.31-32 по отношение на жилище, в което
живее П.П., протокол за претърсване и изземване от 29.04.2011 г. по
отношение на жилище, в което живее А.Р. – л.33-35, протокол за обиск и
изземване от 29.04.2011 г. по отношение на В.Б. – л.36-37, протокол за обиск
и изземване от 29.04.2011 г. по отношение на М.Т. – л.38-40, протокол за
обиск и изземване от 29.04.2011 г. по отношение на Б.П. – л.41-43, протокол
за претърсване и изземване от жилище обитавано от М.Т. – л.44-46, протокол
за изземване в неотложни случаи от лек автомобил „Ауди А6“, с ДК №
............... –л.47-48, протокол за обиск и изземване в неотложни случаи по
отношение на П.П.– л.49-50, протокол за претърсване и изземване в
неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от къща обитавана от
К.Т. – л.52-53, протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с
последващо съдебно одобрение в апартамент обитаван от В.Б. – л.54-57,
протокол за претърсване и изземване от къща обитавана от Н.Т. – л.58-60,
протокол за изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение,
извършено в лек автомобил „Ауди“ с ДК № ............ – л.61-62, протокол за
претърсване и изземване в жилище, находящо се в гр.София, ул.“.........“ №21,
ползвано от М.Т. – л.63-65, протокол за претърсване изземване в лек
автомобил БМВ, модел 316 с ДК №....... – л.66-68, протокол за оглед на
местопроизшествие на сграда и прилежащите й подземни изби, находяща се в
гр.София, ул.“.......“, срещу №21 – л.69-70, протокол за претърсване и
изземване в сграда, находяща се в гр.София, ул.“.......“, срещу №21 (л.71-75),
албум за оглед на местопроизшествие (л.82-84), протокол за доброволно
предаване – л.85, справка за съдимост на П.П. – л.97-99, справка за съдимост
на В.Б. – л.137, справка за съдимост за А.Р. – л.158, справка за съдимост на
29
М.П. – л.177-179, справка за съдимост на П.К. – л.231а-231в, справка за
съдимост на К.С. – л.238-240, т.3 - т.3, л.2-5, т.3, л.6-9, т.3, л.10-13 протоколи
за разпознаване ведно с фотоалбумите с разпознаващо лице свид.А.П.,
протоколи за разпознаване на лица ведно с фотоалбуми с разпознаващо лице
свид.О.М. – т.3, л.16-19, т.3, л.20-23, т.3, л.24-27, т.4 - протокол за доброволно
предаване от 07.04.2011 г. на записи от охранителни камери на обект
автосервиз, находящ се в гр.Варна, бул.“.........“, ведно с СД – л.1-2, протокол
за доброволно предаване на записи от камери за видеонаблюдение в базата на
„Т............“, гр.Варна ведно със СД– л.3-4, протокол за доброволно предаване
на видеозаписи от охранителни камери на бензиностанция „ОМV“ заедно с
диск – л.5-6, протокол за доброволно предаване на записи от охранителни
камери от магазин за строителни материали, гр.Варна заедно със СД – л.7-8,
протоколи за доброволно предаване на записи от охранителни камери заедно
със СД-та – л.9-10, л.11-12, л.13-14, л.15-16, л.17-18, л.23-24.т.4А – фотоалбум
за оглед на местопроизшествие – л.59-62, фотоалбум за посетено
местопроизшествие – л.64-87, фотоалбум за посетено местопроизшествие –
л.89-92, фотоалбум за посетено местопроизшествие – л.93-99, т.5, т.6, т.7 –
материалите не касаят обвиненията повдигнати на подс.П.,
т.8 - протокол за оглед на местопроизшествие от 25.02.2011 г. заедно с
фотоалбум – л.4-5 и л.6-8, удостоверение от АВ за актуално състояние на
фирма „Б........“ ООД – л.27, протокол за доброволно предаване от 11.03.2011
г. – л.28, приемо-предавателен протокол от 07.05.2007 г. – л.29, писмо от ОД
МВР – Сливен – л.33, протоколи за вземане на образци за сравнително
изследване – л.34-35, протокол за доброволно предаване от 08.04.2011 г. –
л.39, протокол за следствен експеримент от 13.05.2011 г. – л.43-44, фотоалбум
към протокола – л.45-50, телеграма за обявяване за ОДИ на подс.П.П. – л.54
т.9 – писма от мобилните оператори „Глобул“, „Виваком“, „Мтел“
т.10 – декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на П.П. – л.10, протокол за доброволно предаване –л.32, фактура
№**********/11.02.2011 г.,
т.11 – фактура №11414/06.04.2011 г. – л.31-31, фактура №13642/06.04.2011
г. - л.33-34, фактура №**********/05.04.2011 г. – л.35, фактура
№**********/05.04.2011 г. - л.36, фактура №**********/05.04.2011 г.-л.37-
38, протокол за оглед на веществени доказателства – л.48 и фотоалбум – л.52-
30
53, протокол за доброволно предаване – л.74, фактура №59/25.02.2011 г.,
състояща се от 6 листа и фактура №2571/25.02.2011 г., състояща се от 6 листа
– л.75-86, писмо от ГДИН –л.112-113, т.12 – писма от мобилните оператори –
Глобул и Мтел, касаещи собствеността на мобилни телефони и сим карти и
мобилни клетки през които са проведени телефонни разговори и проведени
разговори, т.14- справки от Агенция по вписванията, касаещи имуществото на
осъдения М. Т., т.18 – справки изготвени от мобилните оператори, т.19 –
справки от мобилни оператори и справки за съдимост, т.24 - писмо от ГДИН,
Затвора- гр.София и т.2-8 съдържащи протоколи от изготвени веществени
доказателствени средства вследствие използване на специални
разузнавателни средства (съдържащи се в отделна папка с надпис
некласифицирани материали);
по н.о.х.д. №757/2014 г. по описа на СНС– т.1 справки за съдимост на К.С.,
М.П., В.Б., П.П., А.Р., М.Т., П.К., удостоверения за актуално състояние на
фирми „Т..............“ ООД и „Б.............“ -л.167-178, т.2 – справка от ГДИН, МП
– л.643, епикриза от СБАЛО – ЕАД да В. Б. – л.765, т.3 препис – извлечение
от акт за смърт за М.Т. – л.1167, т.5 - вносна бележка от Българо-американска
кредитна банка, с която М. П. е внесъл сумата от 3990,60 лв. за обезпечаване
на невъзстановените щети по делото – л.1860, т.6, л.2067-2084- определение
от 29.06.2016 г., с което СНС е одобрил споразумение по отношение на
лицата В.Б., А.А.Р., К.Т. С. и П.М.К. и на осн. чл.24, ал.3 от НПК е прекратил
наказателното производство по отношение на лицата, т.7-удостоверение за
наследници и препис извлечение от акт за смърт на Н.В.Т. – л.2270-2271,
л.2293-2294, копие от акт за смърт на С.Н. – л.2438, по н.о.х.д. № 3152/2017 г.
по описа на СНС – справка за съдимост на подс.П.П. – л.74-80, епикриза,
издадена от ВМА за свид.М.М. – л.127-129, препис –извлечение от акт за
смърт на Н.Т. – л.163, акт за смърт №0578/05.09.2016 г. за С.Н. - л.170, препис
извлечение от акт за смърт на М.Д.Т., починал на 11.07.2015 г. –л.249, акт за
смърт на А.П. – л.321, по ВНОХД № 574/2018 г. по описа на АСНС – писмо от
ГД“Охрана“, РД „Охрана“ – София – л.62, писмо от НОИ – л.73, справки от
„Виваком“, „А1“ и „Теленор“- л.76-79, писмо от СДВР – МВР – л.81, писмо
от ГД „Гранична полиция“, писмо от ГДИН – л.100, писмо от НСлС – л.101,
писмо от ГД „Охрана“, РД „Охрана“ – София – л.102, изслушани и приети
експертизи: техническа експертиза – т.15, л.134-146, съдебно-оценителната
експертиза по делото т.15 от ДП, л.90-104, видео-техническа експертиза –
31
т.4А, л.4-29, ДНК експертиза на веществени доказателства – л.14-17.
Правилно първоинстанционният съд е оценил и кредитирал показанията
на свидетелите П.П, С.Д, Е.Д., Д.Т., Х.Х., В.Ж., Д. Ж., Ц.П, Г.Г., С.С., Р.Д.,
О.М., А.П., Т.В., С.Т. и К.Ч. от съдебното и досъдебното производство,
прочетени поради липса на спомен и при някои от свидетелите и поради
констатирани съществени противоречия, тъй като с оглед изминалия дълъг
период от време от случилото се, за което дават показания, е естествено
определена част от обстоятелствата да си спомнят, а друга не, както и да се
появят противоречия в твърденията на свидетелите, които не се дължат на
проявена от тяхна страна недобросъвестност.Освен всичко гореизложено
след прочитане на показанията, свидетелите са ги потвърдили и са заявили, че
прочетеното им е вярно и отговаря на действителната фактическа обстановка.
На следващо място показанията на О.М. и А.П. освен, че са във взаимен
синхрон помежду си, си кореспондират и с протоколите за извършени от
същите разпознавания на подс.П.П., М.Т. и М.П., което също дава основание
да бъдат ценени от съда.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свид.М.М. от съдебното производство, проведено по н.о.х.д. №757/2014 г. по
описа на СНС и от досъдебното производство по делото, които са били
инкорпорирани към доказателствения материал чрез прочитането им на осн.
чл.281, ал.1 т.3 и т.5 и чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.3 и т.5 от НПК, тъй като свид.М.
е бил във влошено здравословно състояние, което не e позволило личното му
явяване в съдебна зала и непосредствено депозиране на свидетелски
показания пред съдебния състав. Показанията на този свидетел са подредени
и еднопосочни и по съдържание си кореспондират помежду си, като липсата
на спомен у свидетеля, заявена в съдебно заседание, проведено на 07.10.2016
г., както и констатираните от съдебния състав противоречия между заявеното
в досъдебното и съдебното производство, въззивният съдебен състав отдава
на изминалото време от събитията, за които свидетелят е разказал при
разпитите му в досъдебното производство. Свидетелят в съдебно заседание
категорично е потвърдил показанията си от досъдебното производство.
Правилно първоинстанционният съд е възприел какво в действителност се е
случило на 25.02.2011 г. основавайки се на показанията на свид.М.М., а не на
обясненията на В. Б., по отношение на който делото е било решено чрез
одобряване от съда на споразумение по реда на чл.381 от НПК. Така СНС е
32
приел, че в нападението над свид.М. и връзването му със сезал са участвали
както В.Б., така и М.П.. Отнемането на вещите – газов пистолет „Аркус“,
кобур за него, 6 бр. патрони за газови пистолет, сумата от 10 лева, мобилен
телефон „Моторола“ и СИМ карта, собственост на свид.М. от Б.В. е прието от
първоинстанционният съд отново въз основа на показанията на пострадалия.
В.Б. в обясненията си, дадени в качеството на обвиняем твърди, че пистолетът
бил взет от подс.П.П., тъй като той го намерил на рампата в склада. В
показанията си от досъдебното производство свид.М. излага твърдения, че
бил нападнат от две лица от мъжки пол, които описва по ръст и
телосложение, както и разказва по какъв начин са били облечени. На
следващо място свидетелят заявява, че пистолетът му бил отнет още в
началото, когато бил нападнат и принуден да легне на дивана в помещението
на пазачите. Също така свид.М. твърди, че В.Б. допрял пистолета до
слепоочията му, за да го предупреди какво да говори по телефона със
съпругата си, от което следва, че пистолетът към онзи момент вече се е
намирал във владението на свид.Б.. В.Б. твърди, че подс.П. показал пистолета
докато бягали от местопрестъплението, като не е видял кога подсъдимията го
е взел от свид.М.. От друга страна свид.Б. е участвал в реализиране на
престъплението и е естествено в дадените обясненията в досъдебното
производство да се стреми да прикрие част от извършените от него
престъпни действия, за да облекчи положението си.
Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд при
изграждане на вътрешното си убеждение, не е ценил показанията на
свид.Върбан Борисов, досежно частта, в която сочи, че не помни подс.П. да е
участвал при извършване на грабежа на цигари от камион в гр.Варна, както и
редица други обстоятелства имащи значение за делото, както и е отказал да
отговаря на въпроси поставяни му от прокурора във връзка с престъпленията,
за които се е признал за виновен. Правилно първоинстанционният съд не е
кредитирал с доверие твърденията на свид.Б., че обясненията, дадени от него
пред съдия били диктувани от „дознателя на съдията“, а не ги е казал той
лично. Първостепенният съд основателно не е ценил и заявеното от
свидетеля, че на разпита му казали, че ако се подпише на протокола
полицаите ще пуснат него и брат му – свид.А. Р.. Всички тези твърдения
изнесени в съдебното производство по н.о.х.д. №3152/2017 г. по описа на
СНС освен, че противоречат на останалите доказателства по делото-
33
обясненията на А. Р. и П.П., показанията на свидетелите М., П., Ж., Х. и М. и
писмените доказателствени средства – протоколи за оглед на
местопроизшествие от 25.02.2011 г. в складова база в гр.Сливен и 07.04.2011
г. в гр.Варна, са лишени от убедителност, така както е констатирал
първоинстанционният съд. Свидетелят заявява единствено, че не си спомня
подс.П. да е участвал в престъплението, а не че не е участвал. Същият не
отрича само факта на собственото си участие в престъплението и това на
М.Т., също обвиняем по делото, който е починал, като след прочитане на
обясненията, дадени от него на досъдебното производство, отново заявява
липса на спомен относно това подс.П. да е участвал в престъпленията, за
които свид.Б. се е признал за виновен. Тези твърдения законосъобразно
първоинстанционният съд е отдал на стремежа на свидетеля да оневини
подс.П.. Не следва да бъдат кредитирани с доверие твърденията на този
свидетел относно това, че е участвал в следствен експеримент в гр.Сливен, но
бил притискан да стори това, тъй като те в същото време противоречат на
заявеното от същия, че разследващите органи не са му казвали какво да
отговаря и какво да посочи при извършването на това процесуално-
следствено действие. Твърди още, че при разпита пред съдия не е имал
защитник и бил притиснат от обстоятелствата. Това твърдение не отговаря на
обективната действителност и не кореспондира с отразеното в протокола за
провеждане на разпита му (л.132-136, т.2 от ДП), видно от който е участвала
адв.Д.Г. от САК, упълномощена за защитник от В.Б., чийто подпис
присъства на протокола за разпит в качеството на обвиняем от 12.05.2011 г.
Обясненията на В. Б., дадени по реда на чл.222 от НПК пред съдия в хода на
досъдебното производство на 12.05.2011 г. и приобщени по реда на чл.281,
ал.2, вр. ал.1, т.2 от НПК чрез прочитането им, правилно са ценени, тъй като
същите са детайлни и подредени и чисто времево са близо до датата на
извършване на деянието.
Правилно и законосъобразно СНС е кредитирал с доверие обясненията на
подс.А.Р. от ДП (л.154-157, т.2 от ДП), дадени по реда на чл.222 от НПК
пред съдия и инкорпорирани към доказателствения материал чрез
прочитането им, тъй като лицето разпитано като свидетел по н.о.х.д.
№3152/2017 г. по описа на СНС ги потвърждава. Единствено заявява липса на
спомен относно участието на подс.П.П. в извършване на престъплението на
07.04.2011 г. в гр.Варна. С оглед на това следва да бъдат ценени твърденията
34
на този свидетел, изложени в качеството на обвиняем и в частта досежно
присъствието на подс.П. на местопрестъплението,неговите действия и
каузалния му принос и ръководната му роля при реализиране на деянието,
тъй като в тази част същите са във взаимна връзка и си кореспондират с
обясненията на В.Б., подс.П.П. и със съдържанието на писмените
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие от
07.04.2011 г.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал част от показанията
на свид.М.П.. Всъщност показанията на този свидетел, който е бил обвиняем
по делото и наказателното производство спрямо него е било прекратено с
одобрено от съда споразумение, следва да бъдат кредитирани в по-голямата
им част, в която същият разказва за своето участие и участието на останалите
извършители – М.Т., А.Р., П.К. и В.Б. в извършването на кражба на цигарени
изделия в гр.Варна на 07.04.2011 г. Не следва да бъде давана вяра на тези
показания в частта им относно начина на проникване в товарния камион, в
която са били съхранявани тези изделия, липсата на охрана на обекта,
откъдето са откраднати стоките, както и досежно твърдението на свидетеля,
че подс.П.П. не е бил на мястото на извършване на престъплението и реално
не е участвал в него. В тази част показанията му противоречат на показанията
на свид.Х.Х., свид.Дамян Ж., както и на обясненията на обвиняемите П.П. и
А.Р., дадени по реда на чл.222 от НПК в хода на досъдебното производство и
протокола за оглед на местопроизшествие от 07.04.2011 г. и иззетите от
местопрестъплението веществени доказателства. Премълчаването на
участието на подс.П. в извършването на престъпление се дължи на стремежа
на свидетеля да омаловажи извършеното от него и останалите извършители,
както и да прикрие участието на неговия близък родственик (чичо) -
подс.П.П..
Първоинстанционният съд законосъобразно е кредитирал с доверие
частично и показанията на свид.П.К.. Показанията на този свидетел не следва
да бъдат ценени единствено в частта, в която твърди, че подс.П.П. не е взел
участие в реализиране на кражбата на цигарени изделия на 07.04.2011 г. Този
свидетел разказва за собственото си участие в деянието и това на останалите
извършители М.Т., М.П., В.Б., А.Р. и К.С., като категорично твърди, че
подс.П.П., който е негов брат, не е взел участие. Това твърдение противоречи
35
на обясненията на В.Б., А.Р. и П.П., дадени пред съдия в качеството на
обвиняеми и на показанията на свид.М. и П., сочещи на извършените
предварителни действия от подс.П. по подготовка на грабежа на цигарените
изделия.
Показанията на свид.К.С., дадени в хода на съдебното производство по
н.о.х.д. № 3152/2017 г. по описа на СНС, следва да бъдат кредитирани
единствено в частта, в която същият разказва за пътуването си до гр.Варна
заедно с М.Т., М.П. и В.Б., както и други момчета, чиито имена твърди, че е
забравил. Показанията му не следва да бъдат кредитирани с доверие в частта,
в която изнася твърдения, че не е участвал при извършване на престъплението
на 07.04.2011 г. - осъществен грабеж и отнемане на голямо количество
цигарени изделия, тъй като те противоречат на обясненията на В.Б., А.Р. и
П.П. от досъдебното производство и с тях свид.С. се стреми на прикрие
собственото си участие в извършване на престъплението. Показанията на
свид.С. по н.о.х.д. №757/2014 г. по описа на СНС също не следва да бъдат
кредитирани, тъй като в тях също твърди, че се е намирал само в автомобила
в гр.Варна и не изнася каквито и да било конкретни факти както за
собственото си участие в престъплението на 07.04.2011 г. в гр.Варна, така и
по отношение на останалите лица участвали в реализирането му.
Показанията на свидетелите Ф.М. и Я.А. не съдържат доказателствена
информация относима към предмета на делото, поради което и
първоинстанционният съд правилно не ги е обсъждал и ценил.
Въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е
кредитирал с доверие обясненията на подс.П.П., дадени пред съдия в хода на
досъдебното производство (т.2, л.90-94 от ДП) от 01.05.2011 г. и прочетени
на осн. чл.279, ал.1, т.4 от НПК, поради отказ на подсъдимия да даде
обяснения. В същите подсъдимият детайлно разказва за подготовката и
механизма на извършване на грабежа на цигарени изделия, реализиран в
гр.Варна на 07.04.2011 г. Обясненията му са в пълна корелация с показанията
на свидетелите О.М. и А.П. и извършените от същите разпознавания и на
свидетелите Д.Ж. и Х.Х. и с обясненията, дадени от В. Б. и А.Р.. Изнесените
факти в обясненията на подсъдимия се потвърждават и от протокола за оглед
на местопроизшествие от 07.04.2011 г. на складова база, находяща се в
гр.Варна, ул.“........“ №6, протокол за оглед на местопроизшествие в гр.София,
36
ул.“........“ срещу дом №21 от 01.05.2011 г., където са открити и иззети
цигарените изделия, предмет на грабежа и заключението на изготвената по
делото видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза. Тези гласни
доказателствени средства не следва да бъдат кредитирани единствено в
частта, в която същият твърди, че не е знаел, че преди извършване на
кражбата на цигари, пазачите и водачът на камиона са обезвредени и
завързани. В обясненията си В.Б. и А.Р. твърдят, че именно подс.П.П. е бил
запознат с обстановката в складовата база и наличието на двама пазачи, както
и е дал указания, че двамата пазачи на складовата база следва да бъдат
обезвредени, като за целта имало и предварително подготвени пластмасови
превръзки, тип „свински опашки“.
Досежно обясненията на подс.П.П., дадени на 01.07.2011 г. по
обвинение за извършен на 25.02.2011 г. грабеж на вещи от владението на
свид.М.М. в складова база в гр.Сливен, съдът намира, че следва да даде вяра
на твърденията на подс.П. единствено по отношение на това, че пистолетът,
собственост на свид.М., е бил отнет от В.Б. и че е видял той да го държи. Не
следва обаче да се доверява на изградената версия, че през цялото време
подс.П. е стоял в лек автомобил „Ауди“ и не е имал каквото и да било
отношение към опита за грабеж да цигарени изделия от склада на фирма
“Б.........“ ООД, гр.Сливен, тъй като те са в противоречие с обясненията на
В.Б., които пък след проверка с другите доказателства по делото издържат на
проверката на достоверност. Общоизвестна е двойнствената природа на
обясненията на обвиняемите, тъй като същите служат, както за изграждане на
тяхната защитна версия относно случилото се във връзка с повдигнатото им
обвинение, така и за гласно доказателствено средство, когато са в корелация и
синхрон с останалите събрани по делото доказателства. В случая обясненията
на обвиняемия към онзи момент П.П. се подкрепят от събраните и проверени
доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани с доверие
в цялост, а други в определени техни части.
Първоинстанционният съд законосъобразно е постъпил като е ценил
извършените от свидетелите Д.Т., А.П. и О.М. разпознавания на подсъдимия
П.П., на М.П., на М. и П.К.. При извършването на тези процесуално-
следствени действия е бил спазен регламентирания процесуален ред, закрепен
в разпоредбата на чл.171, ал.1, ал.4-7 НПК. Във връзка с изложените
възражения от адв.Л. в депозираното по делото допълнение към въззивната
37
жалба относно процесуалната годност на извършените разпознавания от
свидетелите А.П. и О.М., въззивният съд намира същите за неоснователни.
Това, че свид.Т.В. и свид.С.Т., поемни лица при извършване на част от
разпознаванията по делото, са се намирали в трудово правоотношение с ОД
МВР –Варна, не опорочава извършването на тези процесуално-следствени
действия. Поемните лица са разпитани в качеството на свидетели в хода на
съдебното производство като категорично и ясно заявяват, че са участвали в
разпознавания и потвърждават наличието на подписите си на място поемно
лице на предявените им протоколи в съдебно заседание проведено на
17.05.2018 г. за свид.В. и на 11.07.2011 г. за свид.Т.. Двете свидетелки са били
предупредена за обстоятелството, че носят наказателна отговорност при
лъжесвидетелстване, като съдът не откри каквито и да било данни за наличие
на зависимост от страна на лицата и желание за изкривяване или затаяване на
истината. Двете свидетелки твърдят, че са присъствали лично при
провеждане на разпознаванията, като са им разяснени правата и
задълженията, които имат в качеството на поемни лица и разказват как са
били провеждани по принцип тези процесуално-следствени действия.
Изнесеното от двете свидетелки в показанията им отговаря на процедурните
изисквания, закрепени в закона.
Въззивният съд намира, че следва да бъде обсъдена и процесуалната
годност на протокола за проведен следствен експеримент на 13.05.2011 г.
(л.43-44, т.8 от ДП) с участието на В.Б. с цел уточняване и проверка на данни
по досъдебното производство получени от разпита му в качеството на
свидетел, проведен също на 13.05.2021 г. Настоящият въззивен състав
намира, че това писмено доказателствено средство не следва да бъде ценено и
съдът да основава изводите си на него, както е сторил първоинстанционният
съд. Това е така, тъй като процесуалното качеството на В.Б. в течение на
разследването е било променено от такова на свидетел в качеството на
обвиняем, като същият е бил привлечен към наказателна отговорност за
реализиране на престъпление по чл.199, ал.1 от НК, извършено на 25.02.2011
г. Разпитът на лицето като свидетел по ДП №336/2011 г. по описа на РУП –
Сливен, което е било обединено с ДП №668/2011 г. по описа на Трето РУП –
Варна и се е водило под № 6-СЗ/2011 г., пр.пр.№СЗ-11/2011 г. на СЗ – ВКП,
по което впоследствие е бил привлечен като обвиняем, и съдържащата се в
него информация, както и протокола за извършен следствен експеримент за
38
проверка и уточняване на данните изнесени в протокола за разпита като
свидетел, не могат да бъдат използвани като доказателства по делото.
На следващо място правилно първоинстанционният съд е основал
изводите си по делото и е изградил фактическата обстановка, както и е
достигнал до извода за виновност на подс.П.П. за престъплението по чл.199,
ал.1 от НК, позовавайки се на протоколите за извършените огледи на
местопрестъпленията и за извършените претърсвания и изземвания,
отчитайки тяхното законосъобразно извършване по реда на чл.155-156 и
чл.161-164 НПК. Обстоятелството за законосъобразното извършване на тези
действия по разследването и тяхното коректно отразяване в изготвените за
целта протоколи и фотоалбуми личи и от показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели Д.Т., К.Ч. и Р.Д., присъствали на тези
действия, извършени на 01.05.2011 г. в гр.София, ул.“......“, в сграда срещу №
21.
Първоинстанционният съд правилно е отчел изготвените и приети по
делото техническа експертиза, видео-техническа експертиза, съдебно-
биологични /ДНК/ експертизи, съдебно-медицинска експертиза и съдебно-
оценителна експертиза и се е позовал на заключенията на вещите лица, тъй
като при изготвянето им са били спазени разпоредбите на чл.144-152 НПК.
По делото в съответствие с разпоредбите на ЗСРС и НПК, са били
използвани специални разузнавателни средства по отношение на конкретно
посочени телефонни комуникатори и изготвени веществени доказателствени
средства и съответните протоколи за това процесуално действие, като това е
мотивирало СНС да приеме, че същите са процесуално валидни и годни да
обосноват фактическите положения, изведени от съда въз основа и на другите
доказателства по делото. Правилно първоинстанционният съд не е ценил
веществените доказателствени средства изготвени вследствие използване на
специални разузнавателни средства по отношение на подс.П.П. (т.2 от
декласифицираните материали по делото) и В.Б. (т.6 от
декласифицираните материали по делото), тъй като специалния способ за
разследване „подслушване“ е бил приложен при провеждане на оперативни
беседи между подс.П. и полицейски служители в сградата на ОДМВР-Варна
на 30.04.2011 г., когато същият вече е бил задържан по подозрение за
авторство на престъплението предмет на разследване, и между Б. и
39
полицейски служители в сградата на ОДМВР-Сливен на 13.05.2011 г., когато
Б. е бил задържан. Действително тези разговори имат характера на снемане на
обяснения не по установени в НПК ред и провеждането им и записването им
представлява заобикаляне на закона, без на записваните лица да се били
разясни право им на защита, да имат професионален защитник, който да ги
съветва и съвместно за изградят линията на защита на лицето, както и лицето
да бъде уведомено по надлежни ред, че разговорът се записва с технически
средства. Поради това веществените доказателствени средства, изготвени в
резултат на използваните при тези разговори специални разузнавателни
средства законосъобразно са били изключени от СНС от доказателствената
маса и съдът не е основавал изводите си на тях.
Въз основа на така събраната и обсъдена доказателствена база
Апелативният специализиран наказателен съд намира за неоснователни
твърденията на представителя на държавното обвинение за съществуването
на очертаната в обвинителния акт организирана престъпна група, както и за
евентуалното наличие на престъпен сговор по смисъла на чл.321, ал.6 от НК
между подс.П.П. и свид.М.П..
По делото липсват доказателства, от които съдът да направи правилния
и законосъобразен извод, че действително през септември месец 2010 г. М.П.
се свързал със своя роднина подс.П.П. и двамата решили да сформират
организирана престъпна група за извършване на грабежи на различни
складови бази на тютюневи изделия. Липсват както гласни, така и писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, от които съдът да
заключи, че подс.П.П. е реализирал изпълнителното деяние „образувал
организирана престъпна група“ по смисъла на чл.321, ал.1 от НК и заедно с
М.П. да са набрали и останалите лица, които се сочи, че са участвали в
претъпната група и да са съгласували волите на М.Д.Т., В.А.Б., П.К.М.,
А.А.Р. и К.С.Р. за участие в престъпно сдружение с цел извършване на
престъпления по чл.198 от НК и с користна цел.
Многократно в правната теория и съдебната практика е давана
дефиниция на изпълнителното деяние, визирано в разпоредбата на чл.321,
ал.1 от НК – „ръководене на организирана престъпна група“, като същото се
приема, че е осъществено тогава, когато деецът нарежда на един или повече
членове от групата, като им възлага общи или конкретни задачи, или пък им
40
поставя задачи насочени към постигане на поставените престъпни цели от
организираното сдружение. Липсват каквито и да било доказателства по
делото подс.П. да е давал указания на останалите участници, да е определял
времето, начина и местата, където ще бъдат извършени грабежите, за които
се твърди в обвинителния титул, че групата била създадена. Не е налице
доказателствена обезпеченост лицата да са съгласували волите си и в сочения
в обвинението период от месец септември 2010 г. до 30.04.2011 г. на
територията на РБългария да извършват грабежи и то предимно на цигарени
изделия. Напълно произволно прокурорът в обвинителния акт е приел, че
описаното в процесуалния документ престъпно сдружение е започнало да
функционира от края на месец септември 2010 г., тъй като липсват
доказателства, че точно в този период участниците в него са постигнали
съгласие да участват в престъпната организация, за да извършват
престъпения по чл.198 от НК и да си набавят от тази дейност доходи.
Преставителите на СП и на АСП не са успели да докажат в хода на съдебното
дирене по делото, наличието на реализирани срещи между подс.П.П. и
останалите лица, които да са се провеждали през есента на 2010 г. в различни
заведения за обществено хранене в близост до домовете на лицата в гр.София
в кв.“..........“ и кв.“...........“ около дома на подс.П. с цел убеждаването на
сочените в обвинителния акт лица и даване от тяхна страна на съгласие за
участие в очертаното в обвинителния титул престъпно сдружение. Не се
установява респ. лицата да са планирали на тези срещи начините и
възможностите за бързо осигуряване на парични средства чрез
противозаконно отнемане на чужда собственост. В хода на проведеното
първоинстанционно производство по делото не са доказани и твърденията
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, че организираната
престъпна група въобще е съществувала и че подс. П.П. и М.П. са заемали
ръководната позиция в същата като са давали идеи и насоки за бъдещата
дейност на останалите участници, определяли са кръга на дейностите и
функциите, които всяко едно от посочените като участници в престъпното
сдружение лица е следвало да изпълнява. Липсва също така доказателствена
база, която еднопосочно и несъмнено да сочи, че е съществувала
организирана престъпна група в сочения от държавното обвинение състав,
както и между участниците в същата да е била създадена организация по
наблюдение, набелязване и проследяване на превозни средство, с които били
41
транспортирани цигарени изделия, по обезвреждане на шофьорите и пазачите
на складовите бази, претоварване на стоката и последващото й отчуждаване и
разпределяне на печалбата между членовете й.
Като доказателство, от което представителят на АСП прави извод за
съществуването на описаното в обвинителния акт престъпно сдружение в
хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, сочи проведената
телефонна комуникация между лицата и нейното съдържание, без да излага
конкретни аргументи и доводи в тази насока. Изследвайки мобилната
телефонна комуникацията между сочените като участници в организираната
престъпна група описана в обвинителния акт подс.П.П. и М. П. като
ръководители и лицата М.Т., П.К., В.Б, А.Р. и К.С., като участници, както и
съдържанието на приложените по делото веществени доказателствени
средства, изготвени вследствие експлоатация на специални разузнавателни
средства, въззивният съд намира, че не може да бъде направен сочения от
прокурора извод. Въпреки наличието на мобилна комуникация между
сочените участници в организираната престъпна група от заключението на
изготвената по делото техническа експертиза, (т.15, л.134-146 от ДП) и
изисканите справки от мобилните оператори не може да се достигне до
извода, какво е било нейното съдържание и че е била насочена и
осъществявана именно с оглед извършване на вмененото на подс.П.
престъпление по чл.321, ал.3 от НК, а не единствено на основата на
съществуващите между лицата роднински връзки и познанство.
Настоящият въззивен състав намира за непочиващи на събраните
доказателства, аргументите на държавното обвинение изложени в
депозирания протест инициирал настоящото въззивно производство, че от
обясненията на В.Б., дадени в хода на досъдебното производство се
доказвало, че подс.П.П. заедно с М. П. са образували и впоследствие
ръководили организирана престъпна група, действала в периода от края на
месец септември на 2010 г. до 30.04.2011 г. на територията на РБългария с
посочения в обвинителния акт членствен състав. В обясненията си В.Б.
добросъвестно разказва за собственосто си участие и това на останалите лица
в това число и подс.П. в реализиране на грабежи на цигарени изделия на
25.02.211 г. в гр.Сливен и на 07.04.2011 г. в гр.Варна. От изложеното обаче
става ясно, че извършването на всяко едно от деянията се дължи на
самостоятелно решение на участниците в него, а не на една обща съгласувана
42
воля на членуващите лица в организирана престъпна група, която съгласно
твърдяното в обвинитения акт е съществувала от края на септември месец
2010 г. до 30.04.2011 г. От цитираните в протеста на СП показания от
свидетелите Н.Т. (неправино посочен, тъй като свидетелят не е разпитан в
хода на съдебното следствие, понеже е починал), Х.Х., Г.Г., В.Ж., Р.Д., А.П.,
Д.Т., С.Д. и П.Д., също не може да се направи обоснования извод, че
подс.П.П. е образувал и ръководил за времето през периода от края на месец
септември 2010 г. до 30.04.2011 г. на територията на Република България,
съвместно с М.П., организирана престъпна група имаща за цел извършване на
престъпления по чл.198 от НК и с користна цел. Посочените по-горе
свидетели разказват за свои наблюдения разкриващи различни аспекти на
реализираното престъпление по чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 от НК от
подс.П. и останалите лица, които са се признали за виновни и съдът е одобрил
споразумение, а по отношение на М.Т. производството е било прекратено,
поради настъпила смърт. Неправилно представителят на държавното
обвинение извежда наличието на престъпна задружна воля за участие,
респ.ръководене на очертаното в обвинителния акт престъпно сдружение,
главно въз основа на извършените от сочените лица т.нар. вторични
престъпления по чл.199, ал.1 от НК и от преминаването от едно престъпление
в друго, извършването на подготовка за следващото престъпление и вземане
на необходимите мерки за неговото реализиране. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин участието на
подс.П.П. в престъплението по чл.199, ал.1 от НК, което по своята правна
характеристика съгласно обвинителния акт е продължавано престъпление и е
изградено от две отделни деяния. От доказателствения материал става ясно
обаче, че тези две деяния са резултат от две различни и отделни решения за
извършване на грабеж на цигарени изделия при наличието на обикновено
съучастие между участниците в различна конфигурация в престъпните деяния
и съгласуване на волите им за всяко едно престъпление поотделно, а не
вземане на решение от участниците в престъпленията да вършат
престъпления по чл.198 от НК по принцип.
Действително и при двете деяния са участвали подс.П.П. и М.П., но от
това не може да се изведе категоричния и несъмнен извод, че е налице
хипотезата на реализирано деяние по чл.321, ал.6 от НК. По делото не е
установена съгласуваност в действията на сочените две лица от прокурора -
43
подс.П. и свид.Б. за извършване на най-малко две престъпления, за които е
предвидено наказание повече от три години лишаване от свобода (такива по
чл.198 от НК) и се цели набавянето на имотна облага. Липсват събрани по
делото доказателства подс.П. и свид.П. да са се сговорили да вършат
съгласувано по време и място престъпления срещу собствеността на различни
граждани, а именно такива по чл.198 от НК.
С оглед на горното и възприемайки мотивната част на
първоинстанционния съд и настоящият въззивен състав намира, че изводите
за липса на доказателства за образуване на организирана престъпна група и за
участие на подс.П.П. с ръководни функции в нея, е напълно законосъобразно,
поради което и подс.П. не следва да носи наказателна отговорност за
престъплението по чл.321 от НК или пък по чл.321, ал.6 от НК, каквото
искане прави представителя на АСП в хода на съдебните прения по
въззивното производство.
Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционният съд
за липсата на безспорни доказателства за участието и вината на подс.П.П. в
извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.11 вр. чл.129, ал.2 вр.ал.1
вр.чл.20, ал.2 НК с пострадал Н. В.Т., за което е обвинен с внесения за
разглеждане в СНС обвинителен акт. С оглед настъпилата смърт на свид.Н.В.,
същият не е бил разпитан както при първото разглеждане на делото от СНС
по н.о.х.д. №757/2014 г. по описа на СНС, така и при второто по ред
първоинстанционно производство проведено по н.о.х.д. №3152/2017 г. по
описа на СНС. Показанията на свид. В. не са инкорпорирани към
доказателствения материал по делото и чрез прочитането им по реда на
чл.281, ал.1, т.4 от НПК, тъй като същите не са били закрепени по реда на
чл.223 от НПК пред съдия в хода на досъдебното производство, а подс.П. и
неговия защитник не са дали съгласие за прочитането им по реда на чл.281,
ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК. Правилно СНС е посочил, че при извършени
престъпления против личността основно влияние при изграждане вътрешното
убеждение на съда относно авторството на обвиненото лице оказват
показанията на пострадалия и тяхната относимост и корелация с останалия
доказателствен материал. От единствения пряк доказателствен източник
показанията на свид.А.Р. и обясненията на този свидетел, дадени в качеството
на обвиняем по досъдебното производство може да се направи извода, че
44
пострадалия Н.Т. се е спънал сам и е паднал на земята, като след това Р. му е
запушил устата и го е притискал към земята до пристигането на подс.П.П. и
М.П., които са вдигнали Т. от земята, държейки го за ръцете. Впоследствие Т.
е бил затворен в тоалетното помещение на съседната складова база. Свид.Р.
не разказва за нанесени по тялото на Т. удари както от него, така и от подс.П.
и свид.П.. Впоследствие от доказателствата по делото става ясно, че Т. е бил
заведен и затворен в товарния отсек на камион „Мерцедес“, но никой от
свидетелите Х.Х. и Д.Ж., не сочи да е възприел нанасянето на удари по
тялото на Т. от някое от присъстващите лица. От заключението на приетата
по делото съдебно-медицинска експертиза се установява характера на
причинените на Т. телесни увреждания, които по своите медико-
биологичните признаци се характеризират като средна телесна повреда. На
пострадалия Н. Т. били счупени седмо, осмо и десето ребра в дясно, което
нараняване е довело до трайно затруднение в движението на снагата му за
период от около два месеца (съдебно-медицинска експертиза №244/2011-
л.154-155, т.11 от ДП). Заключението на вещото лице било, че счупването на
ребрата е резултат от действието на твърди, тъпи предмети. В експертизата
обаче не се съдържа описание на механизма, по който са получени тези
увреждания от Н.Т.. Освен, че не е посочен механизма, той не може да бъде
установен и чрез описаното от свидетеля Т. в разпита му в хода на
досъдебното производство, тъй като тези показания е било невъзможно да
бъдат инкорпорирани към доказателствения материал и респ. да бъдат
ценени. На следващо място въззивният съд намира за неоснователни
аргументите на продставителя на прокуратурата, направени в хода на
съдебните прения пред въззивния съд, че участието на подс.П. в деянието по
чл.131 от НК насочено срещу личността на свид.Н.Т. се доказвало от
показанията на свид.А.Р.. При прочит на показанията на този свидетел,
находящи се на л.276-278 от н.о.х.д. №3152/2917 г. по описа на СНС,
въззивният съд констатира, че не се съдържат каквито и да било твърдения
изнесени от свид.Р., подс.П. да е участвал при извършване на
престъплението. С оглед на гореизложеното правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е констатирал непълнота в доказателствата
относно личността на извършителите и начина на причиняване на телесните
увреждания, както и относно конкретното участие на подс.П. в
инкриминираното деяние, поради което и основавайки се на невъзможността
45
да бъде направен категоричен извод относно авторството на подсъдимия в
извършване на това престъпление по чл.131, ал.1, т.11 вр. чл.129, ал.2 вр.
чл.20, ал.2 НК е признал подс.П. за невиновен в извършването
престъплението.
АСНС намира за неоснователни възраженията на представителите на
прокуратурата, изложени в депозирания протест и в хода на съдебните прения
пред въззивния съд, че първоинстанционният съд неправилно е оправдал
подс.П.П. в извършване на престъплението по чл.346, ал.6 вр.ал.1 вр.чл.20,
ал.2 вр. чл.18, ал.1 НК, а именно за участието му в опита противозаконно да
отнеме товарен автомобил „Мерцедес Атего 817“ с ДК № ...................., за
което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Правилно съдебния
състав на СНС е достигнал до извода, че единственият доказателствен
източник за това инкриминирано деяние и неговия автор са показанията на
свид. В.Б. и обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство пред
съдия, които са били инкорпорирани към доказателствения материал чрез
прочитането им. От съдържанието на тези доказателствени източници
категорично се установява, че не са правени каквито и да било предварителни
договорки между свид.В.Б., подс.П.П. и свид.М. П. товарния автомобил да
бъде приведен в движение и да бъде отнет от неговия собственик – търговско
дружество „.......“ ООД, за да бъде ползван. Уговорка, която са имали трите
участващи в престъплението лица, е била да откраднат намиращите се в
камиона цигарени изделия, като бъдат претоварени в друг камион
предварително осигурен от М.П.. Съгласно събраните по делото
доказателства единствено свид.М.П. е влязъл в кабината на товарния
автомобил, въз основа на решение, което самостоятелно е взел в отсъствието
към онзи момент на подс.П.П. от територията на складовата база в гр.Сливен,
и е направил опит да приведе в движение превозното средство с цел да го
използва.
Не намират опора в доказателствата по делото аргументите изложени от
прокурор Г. в хода на съдебните прения пред въззивния съд, че участието на
подс.П. в реализиране на деянието по чл.346 от НК е безспорно доказано,
като спорна била единствено формата на съучастие. Държавният обвинител
навежда доводи, че с поведението си на 25.02.2011 г. в складова база в
гр.Сливен, ползвана от търговско дружество „Д........“ ООД, подс.П. е оказвал
съдействие на М.П., като го е подсигурявал срещу евентуалната намеса на
46
трети лица, които да осуетят намеренията му да ползва товарното превозно
средство. Тези доводи не кореспондират, с което и да било събрано по делото
доказателство. Не са събрани по делото доказателства подс.П. да е участвал
като помагач при реализиране на деянието на 25.02.2011 г. по смисъла на
чл.20, ал.4 от НК, като умишлено да е улеснил с действията си извършването
на престъпление по чл.346 от НК от М. П., чрез даване на съвети, разяснения
или пък обещание да му даде помощ след деянието. Не се установява също
така подс.П. да е поел ангажимент да отстрани евентуални пречки при
извършване на престъплението, като пази подс.П. и своевременно го уведоми
за появата на трети лица, които да попречат на отнемането на камиона от
М.П.. Напротив от обясненията на В.Б. става ясно, че решението да влезе в
кабината на камиона и да го управлява се дължи изцяло на автономно
решение взето от М.П., без същия да прави каквито и да било уговорки да
бъде пазен, тъй като вече охраната на обекта е била неутрализирана.
С оглед на гореизложеното първоинстанционният съд е изложил
логични, убедителни и законосъобразни съображения, подкрепени от
кредитираните доказателства и е достигнал до законосъобразния извод за
липса на обективната и субективна съпричастност на П.П. към това
инкриминирано деяние, поради което правилно го е признал за невиновен в
извършване на престъпление по чл.346, ал.6 вр.ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18,
ал.1 НК.
В заключение относно произнасянето по въпроса за всяко едно деяние,
за което подс.П.П. е признат за невиновен становището, изводите и правното
решение на първостепенния съд се споделят от настоящата инстанция.
На следващо място първоинстанционният съд е анализирал в пълнота и
в тяхната взаимна връзка отделните доказателствени източници и
добросъвестно е изпълнил задълженията си за обективно и пълно изследване
на обстоятелствата по делото и процесуалната годност и съдържателност на
източниците. Подробно и обосновано се е аргументирал защо на едни
доказателства дава вяра и ги цени, а на други не дава вяра, поради което не е
градил и изводите си по делото въз основа на тях. Наличието на всеки един от
елементите на състава на престъплението по чл.199, ал.1 от НК,
проверяваният съд е обвързал с конкретни доказателства. Всички
доказателства, с изключение на протокола за извършен следствен
47
експеримент от 13.05.2011 г., са правилно оценени при спазване на
процесуалните изисквания на чл.303, ал.2 от НПК и са мотивирали съда да
приеме, че подс.П.П. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20,
ал.2 НК като: В периода от 25.02.2011 г. до 07.04.2011 г. в гр.Сливен и
гр.Варна, в условията на продължавана престъпна дейност, в съучастие като
съизвършител с М.Д.Т., М.Б.П., В.А.Б., А.А.Р., К.Т.С. и П.М.К., направил
опит да отнеме и отнел чужди движими вещи - на обща стойност 1 664 702
лева, от владението на различни лица с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и грабежът е на вещи в големи размери,
както следва:
На 25.02.2011 г. в гр.Сливен, „Индустриална зона“, пред складови
помещения на „Б.........“ ООД, от товарен автомобил „Мерцедес Атего 817“ с
ДК № ......................, в съучастие като съизвършител с Въ.А.Б. и М.Б.П.
направил опит да отнеме чужди движими вещи - общо 103 490 бр. кутии
цигари, от различни марки, от които 102 930 бр. кутии с единична цена от
4,60 лв. за кутия и 560 бр. кутии с единична цена от 5,20 лв. за кутия, всички
вещи на обща стойност 476 390 лева, собственост на „Б...........“ ООД, от
владението на М.М.В. с намерение противозаконно да ги присвои , като
употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от
дейците причини;
На 07.04.2011 г. в гр.Варна, ул.“................“, № 6, от товарен автомобил
„Мерцедес 1931“ с ДК № ................., в съучастие като съизвършител с В.А.Б.,
М.Д.Т., М.Б.П., П.М.К., А.А.Р. и К.Т.С., отнел чужди движими вещи- 258 450
бр. кутии цигари - различни марки, 240 бр. кутии гилзи за цигари „стадиум“ и
3 140 бр. кутии с тютюн, всички вещи на обща стойност 1 188 312 лева,
собственост на „Т.....................“ ООД, от владението на Д.Ж.Ж. с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
От обективна страна предмет на посегателството са чужди движими
вещи – цигарени изделия на обща стойност 1 664 702 лева от различни марки
и на различна стойност - собственост на търговските дружества „Б...........“
ООД и „Т...............“ ООД, отнети от владението на М.М. и Д.Ж., като по
отношение на тези лица била употребена сила, с цел отнемане на владението.
В случая на 25.02.2011 г. в гр.Сливен подс.П. и другите двама
48
извършители – свидетелите М.П. и В.Б. успели да установят владение върху
вещите, но не успели да ги отнемат поради независещи от тях причини, а
именно задействането на сигнално-охранителната техника, с която разполагал
товарен автомобил „Мерцедес Атего 817“ с ДК № ................ Чрез задружните
си действия нанасянето на удари и връзването на свид.М.М., пазач в
складовата база, от В.Б. и М.П., след като предварително са получили
указания от подс. П. П. за това, който присъствал на местопрестъплението и е
бил готов да участва в отнемането на цигарените изделия, чрез
претоварването им в друго превозно средство от това, в което били
съхранявани, всеки един от участниците с действията си е допринесъл да бъде
прекъсната фактическата власт на свид.М. върху вещите и да бъде направен
опит да бъдат противозаконно отнети. След отнемането им подс.П. и другите
двама участници имали намерението да ги продадат и да си разделят парите.
С установяването на своя трайна фактическа власт върху инкриминирани
чужди движими вещи, след като фактическата власт, която пострадалия е
упражнявал върху тях е била преустановена, чрез употреба на сила или
заплашване, деянието по чл.199, ал.1 НК се явява довършено. Така в
конкретния случай, осъщественото от подс.П.П., В.Б. и М.П. на 25.02.2011г. в
гр.Сливен деяние правилно контролираната инстанция е приела, че се явява
недовършено, но съставомерно по чл.199, ал.1 вр. чл.18, ал.1 НК, предвид
съставния характер на това престъпление, тъй като принудата спрямо
пострадалия е била осъществена, неговата съпротива е била сломена, а
фактическата му власт върху инкриминираните вещи преустановена, но
дейците не са успели да осъществят целеното от тях отнемане на
инкриминираните вещи по независещи от тях причини.
На 07.04.2011 г. в гр.Варна подс.П. и останалите участниците в
престъплението - подс. П. П., В.Б., А.Р., П.К., М.П., К. С. и М. Т. са успели да
установят фактическа власт власт върху вещите и са имали обективната
възможност да се разпоредят с тях. Същите са претоварили цигарените
изделия от камиона, в който били съхранявани на 07.04.2011 г. в закупения
преди това от подс.П.П. и М. П. камион марка „МАН“ с ДК № ........ и били
откарани и складирани в мазе на сграда, находяща се в гр.София, ул.“.“ срещу
№21.
Чрез упражняването на сила чрез нанасяне на удари и връзване на
свид.Д.Ж. от М.П. е сломена съпротивата на пострадалия. С връзването на
49
свид.Ж., същият не е имал възможност да движи ръцете си, както и чрез
затварянето му след това в тоалетното помещение на складовата база,
владелецът е лишен от физическа активност, т.е. бил е приведен в състояние,
способстващо извършването на отнемането на инкриминираните вещи от
товарен автомобил „Мерцедес 1931“ с ДК № ........... Налице е и престъпният
резултат – вещите предмет на посегателство са преминали във владението на
подсъдимия и неговите съучастници, които са осъществили трайна
фактическа власт върху тях.
Неоснователно се явява възражението на адв.Кондакчиева, служебен
защитник на подс.П.П., изтъкнато в хода на съдебните прения пред
въззивната инстанция, че подс.П. не е реализирал вмененото му деяние по
чл.199, ал.1 от НК, тъй като не е участвал в принудата при опита за отнемане
на цигарените изделия осъществен на 25.02.2011 г. На това възражение
първоинстанционният съд е отговорил детайлно в мотивите си, като правилно
е отбелязъл, че без значение за съставомерността на деянието по чл.199 от НК
е обстоятелството дали подс.П., а и всеки от другите извършителите, е
участвал и в двете „фази“ на съставното престъпление по чл.198, ал.1 НК - в
упражняване на принуда спрямо държателя на вещите и в тяхното отнемане
(респ. опит за отнемане). От значение за съставомерността на деянията е
единствено обстоятелството, че такава принуда е било осъществена от В.Б. и
М.П. спрямо свидетеля М.М. и същата е била насочена към извършването от
другите участници на престъплението по отнемане на цигарените изделия или
е направен опит за това. Всеки един от участниците в престъплението на
25.02.2011 г. е имал субективната представа и знание, че ще бъде упражнена
сила върху пазача на складовите база в гр.Сливен, за да бъде неутрализаран
съпротивата му и прекъснато владението му върху инкриминираните вещи и
че същите ще бъдат отнети от неговото владение.
Неоснователни се явяват възраженията на адв.Лютфиева, изложени в
допълнението към въззивната жалба срещу постановената присъда по НОХД
№3152/2017 г. по описа на СНС и поддържани от адв.К. в хода на съдебните
прения пред въззивния съд, за неправилна интерпретация на показанията на
свидетелите В.Б., М.П., П.К., А.Р. и К.С.. Според становището на
защитниците именно на тези свидетелски показания следва да даде вяра съда
и да ги кредитира, тъй като тези лица са били подсъдими по наказателното
50
производство, вече са понесли наказателна отговорност и в никакъв случай не
биха се притеснили да кажат истината като свидетели и по-точно, че
подс.П.П. не е участвал в извършване на престъпленията, за които е предаден
на съда. Въззивният съд напълно споделя решението на първоинстанционния
съд да не кредитира с доверие показанията на горепосочените свидетели в
частта, в която заявяват липса на спомен досежно участието на подс.П. при
извършване на опита за грабеж в гр.Сливен на 25.02.2011 г. и грабежа в
гр.Варна на 07.04.2011 г. В съдържанието на тези показания СНС правилно е
констатирал несигурност или липса на спомен в обстоятелството досежно
участието на подс.П. в престъплението по чл.199, ал.1 от НК , както и
стремеж да бъде оневинен подс.П.. СНС правилно е кредитирал обясненията
на В.Б. и А.Р. от досъдебното производство, тъй като същите кореспондират с
останалия събран по делото доказателствен материал – обясненията на
подс.П.П. от досъдебното производство, показанията на свидетелите М.М.,
Д.Ж., А.П., О.М., както и на писмените доказателствени средства – протоколи
за оглед и извършени претърсвания и изземвания и разпознавания.
Настоящата съдебна инстанция, също като контролираната инстанция,
намира, че в инкриминираните случаи на 25.02.2011 г. и 07.04.2011 г.
безспорно се доказва от доказателствата по делото наличието на общност на
умисъла между подс.П.П. и свидетелите М.П. и В.Б. и между подсъдимия и
свидетелите В.Б., М.П., А.Р., П.К. и К.С. за реализирането на противозаконно
отнемане на цигарени изделия в гр.Сливен и гр.Варна, чрез използване на
сила по отношение на лицата, в чието владение са се намирали вещите. Част
от участниците в деянията по предварително изготвен план са упражнили
сила върху лицата, които са притежавали фактичекото владение върху
вещите, а именно свид.М.М. и свидД.Ж., и заедно с останалите извършители
са направили опит да отнемат на 25.02.2011 г. и са отнели на 07.04.2011 г.
цигарени изделия в големи размери.
Обосновано се явява становището на първоинстанционния съд, че
престъпната дейност на подс.П.П. е осъществена от него в условията на
продължавано престъпление, съгласно чл.26, ал.1 НК. Престъплението
притежава всички признаци закрепени в горепосочената разпоредба от
общата част на НК, а именно осъществени са през непродължителен период
от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, всяко от
тях самостоятелно осъществява признаците на състав на едно и също
51
престъпление по чл.198, ал.1 НК и представлява от обективна и субективна
страна продължение на предходното. Първоинстанционният съд в мотивите
си е отчел и разпоредбата на чл.26, ал.5 от НК, като законосъобразно е
намерил, че не намира приложение, тъй като довършеното престъпление по
чл.199 от НК, част от продължаваното престъпление се отразява значително
на характера на цялостната престъпна дейност.
Безспорно установено по делото и е обстоятелството, че подс.П. е
осъществил квалифицирания състав на грабежа по чл.199, ал.1, т.1 от НК, тъй
като отнетите вещи са в големи размери. От показанията на свидетелите С.Д.
и К.Ч., от събраните писмени доказателства по делото – фактури за закупени
цигарени изделия от търговските дружества „Б.....“, ООД и „Т........“ ООД,
както и от заключението на съдебно оценителната експертиза се установява,
че стойността на инкриминираните вещи възлиза на 1 664 702 лева. Тази сума
многократно надхвърля понятието големи размери, което съгласно съдебната
практика се изчислява като 70 пъти минималната работна заплата за страната
към момента на извършване на деянието. Към април месец 2011 г.
минималната работна заплата в РБългария е възлизала на 240 лева, съгласно
ПМС №326/30.12.2009 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че подс.П.П. е
действал при условията на пряк умисъл при реализиране на двете деяния, част
от продължаваното престъпление, като е съзнавал обществено опасния им
характер и техните обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Същият е съзнавал, че инкриминираните вещи са се намирали
във владението на пострадалите М.М. и Д.Ж. и че са чужди, че владелците не
са съгласни те да им бъдат отнети, както и че това тяхно несъгласие е
преодоляно чрез упражняване на сила и от другите участници в деянията, но
по указание на подс.П., че лицата следва да бъдат вързани и обезвередени, за
да не пречат на отнемането на цигарените изделия. Подсъдимият е имал
знанието за участието и приноса на всеки един от останалите участници в
деянията, част от продължаваното престъпление, както и за това, че отнетите
вещи са в големи размери.
Правилно и основавайки се на доказателствата по делото
първоинстанционният съд е оправдал подс.П.П. по обвинението за това
деянието, осъществено на 25.02.2011 г. в гр.Сливен, да е било извършено от
52
подсъдимия в съучастие, като съизвършител и с М.Д.Т.. По делото липсват
каквито и да било доказателства това лице да е било съпричастно към
деянието. Единствено В. Б. в обясненията, които е дал в хода на досъдебното
производство и които съдът е инкропорирал чрез прочитането им, изказва
предположение, че товарният автомобил осигурен от М.П. евентуално е бил
управляван от М.Т. Същият обаче не разказва за свои лични възприятия, а
единствено изказва предположения, които не са потвърдени и фиксирани от
други доказателства по делото.
С оглед подробно анализираната от първоинстанционния съд
доказателствена съвкупност и правилния и законосъобразен извод подс.П.П.
или което и да било от останалите лица да са участвали в организирана
престъпна група първоинстанционният съд е признал за невиновен подс.П. да
е реализирал деянието по чл.199, ал.1 в изпълнение решение на организирана
престъпна група, респ. с действията си да е осъществил състава на чл.199,
ал.1, т.5 отНК.
Първоинстанционният съд е оправдал подсъдимия П.П. по обвинението
за извършване и на деяние, включено в продължаваното престъпление по
чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 от НК, при което
на 25.02.2011г. в гр.Сливен, „Индустриална зона“, в съучастие, като
съизвършител с В.А.Б. и М.Б.П. да е отнел чужди движими вещи - газов
пистолет „Аркус“, кобур за него, 6 бр.патрони за газов пистолет, сумата от 10
лева, мобилен телефон „Моторола“ и СИМ карта, всички вещи на обща
стойност 110,40 лева, от владението на М.В.М. с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила, както и по обвинението за сумата
от 116,40 лева от общата стойност на инкриминираните вещи предмет на
продължаваното престъпление, представляваща разлика между поддържаната
в обвинителния акт стойност от 1 664 818,40 лв. и действителното
установената такава от 1 664 702 лева.
Първоинстанционният съд правилно е намерил, че липсва стабилна и
безспорно установена доказателствена основа, която да сочи на участието на
подс.П.П. в отнемането на газов пистолет, кобур, патрони, 10 лв. и мобилен
телефон от владението на свид.М.М., чрез употреба на сила, като деянието е
включено като отделно престъпление, част от продължаваното престъпление
по чл.199, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК. За това деяние разказва
53
свид.М., който е и пострадал от деянието и лично и непосредствено е
възприел действията на извършителите. Свидетелят еднопосочно сочи, че е
бил нападнат от двама мъже, които от обясненията на В.Б. се установява, че
са били самия Б. и М.П., като подс.П. в този момент не е присъствал на
местопрестъплението. Установява се и това, че мобилния телефон на свид.М.
е бил отнет от свид.Б., който при позвъняването му, го е занесъл на
пострадалия, за да разговаря със съпругата си по него и го е държал на ухото
му докато приключи разговора. Както бе посочено по-горе твърденията на
В.Б. съдържащи се в приобщените му обяснения от досъдебното
производство, че подс.П. е взел газовия пистолет от свид.М. и след това при
бягството им го изхвърлил, са в противоречие с показанията на свид.М. и не
отговарят на обективната действителност, поради което съдът правилно не ги
е кредитирал в тази им част. Това решение на първоинстанционния съд се
възприема изцяло от въззивния съд. Също така правилно проверяваният съд е
констатирал в мотивите към присъдата, че уговорката между свидетелите П. и
Б. и подс.П. била единствено да обезвредят пазача на складовата база като го
завържат и подсъдимият не е имал каквато и да било субективна представа за
намиращите се в пострадалия вещи, които впоследствие с обвинителния акт
са му вменени, че е отнел от свидетеля при нападението му. От
доказателствата по делото еднопосочно се установява, че подс.П. не е
участвал в нападението над свид.М.. С оглед на всичко гореизложено
въззивният съд възприема констатациите и правните изводи на решаващия
съд за невиновността на подс.П.П. в отнемането на вещи на обща стойност от
110,40 лв. и приема, че правилно ги е изключил от общия престъпен резултат
на реализираното от подс.П. продължавано престъпление по чл.199, ал.1, т.1
вр. чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.чл.20, ал.2 НК. От общата сума на отнетите
вещи правилно е извадена и сумата от 6 (шест) лева, която не е била отнета от
свид.Михайлов, но е била включена неправилно в обвинението на П. в
обвинителния акт, поради допуснатата от прокурора техническа грешка. Така
законосъобразно първоинстанционният съд е обосновал необходимостта
подс.П.П. да бъде оправдан по обвинението за сумата от 116,40 лева от
общата стойност на инкриминираните вещи предмет на продължаваното
престъпление, представляваща разлика между поддържаната в обвинителния
акт обща стойност от 1 664 818,40 лв. и действителното установената такава
от 1 664 702 лева.
54
При проверка на присъдата в частта й относно определяне на
наказанието за престъплението по чл.199, ал.1 от НК, за което подс. П.П. е
бил признат за виновен, настоящата инстанция установи, че първостепенният
съд е отчел в по-голямата им част значимите обстоятелства – и в посока на
отегчаване на отговорността, и в посока на облекчаването й. Проверяваният
съд при определяне на наказанието е взел под внимание високата степен на
обществена опасност както на дееца, така и на извършеното деяние.
Законосъобразно първоинстанционният съд е отчел като отегчаващи
отговорността обстоятелства демонстрираната от подс.П. последователност и
упоритост при подготовката и осъществяването на инкриминираните деяния,
част от продължаваното престъпление, както и обремененото му съдебно
минало. За коректност следва да бъде отбелязано, че видно от осъжданията за
извършени престъпления от общ характер, постановени по отношение на
подс.П., той е осъществил деянието при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.“А“ от НК. От горното следва, че подсъдимият е
извършил престъплението по чл.199, ал.1 от НК след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление по чл.116, т.6, предл.2 и 3, т.10 и т.11, предл.1
въввр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.29, ал.1, б.“А“ и б.“Б“ по НОХД №99/1997 г.
по по описа на СГС на „лишаване от свобода“ за срок от 19 г. С оглед
обстоятелството обаче, че по отношение на подсъдимия не е повдигнато
обвинение за престъпление по чл.199, ал.1, т.4 от НК, а именно грабеж
реализиран при условията на опасен рецидив, съдът следва да отчете
съдебното минало на подсъдимия единствено като отегчаващо вината му
обстоятелство, а не като квалифициращ деянието признак. Правилно на
следващо място като отегчаващо отговорността обстоятелство СНС е отчел и
изключително високия размер на настъпилите от престъпната дейност на
подс.П. вредни последици, изразяващи се в “грабеж на вещи“ в размери,
които многократно надхвърлят установения от съдебната практика праг на
„големи размери“. Към месец април 2011 г., съгласно ПМС №326/30.12.2009
г. минималната работна заплата в РБългария е възлизала на 240 лева, което
означава, че стойността на отнетите цигарени изделия в размер на 1 664 702
лева, съдържа в себе си 99 пъти стойността на големи размери, изчислени от
съда въз основа на 70 пъти минималната работна заплата за страната за април
месец 2011 г. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено
от АСНС и това, че подсъдимият е дал обяснения в хода на досъдебното
55
производство, с които е спомогнал в голяма степен за разкриване на
обективната истина по делото. Настоящият въззивен състав намира, че
значителната продължителност на наказателното производство спрямо
подс.П., законосъобразно е приета от контролираната инстанция като
смекчаващо вината обстоятелство. С поведението си подс.П.П., след като се е
укрил от правораздавателните власти в хода на провежданото второ по ред
въззивно производство по делото по ВНОХД №574/2018 г. по описа на
АСНС, отчасти е допринесъл за забавяне на наказателното производство,
поради което продължителнотостта на процеса не следва да бъде отчитана
като изключително смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство,
а само като смекчаващо такова. Неправилно контролираната инстанция е
отчела като смекчаващо вината обстоятелство демонстрираното от
подсъдимия в хода на съдебното следствие изрядно процесуално поведение.
Това, че подс.П. се е явявал на съдебни заседания и не е ставал причина за
отлагането им е дължимо неговото поведение по закон и не следва да бъде
отчитано като смекчаващо вината му обстоятелство. С оглед на
гореизложеното и на осн. чл.54 от НК, въззивният състав намира, че
наказанието, което следва да бъде наложено на подс.П.П. и което ще изпълни
целите заложени в чл.36 от НК е 6 години „лишаване от свобода“.
Наказанието е определено от въззивния съд при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, малко над минималния фиксиран в разпоредбата на
чл.199, ал.1 от НК размер от 5 г. Редуцирането на наказанието от АСНС е
обусловено от преценката на отегчаващите и смекчаващите отговорността
обстоятелства и тяхното съотношение, както и придаването на относително
по-голяма тежест на продължителността на производството, което е
продължило още три години след постановяване на атакуваната присъда. С
оглед на гореизложеното и на осн. чл.337, ал.1, т.1 във вр. с чл.334, т.3 от
НПК първоинстанционната присъда следва да бъде изменена в частта относно
наложеното на подс.П. наказание от 7 години и 6 месеца „лишаване от
свобода“ на 6 години „лишаване от свобода“. Въззивният съд намира, че за
поправянето на извършителя, не е необходимо изолирането му от обществото
за такъв дълъг период, определен от СНС в размер на 7 години и 6 месеца,
поради което и молбата на адв.Л. и адв.К. за намаляване на наложеното на
подзащитния им П.П. наказание, се явяват основателни.
Така фиксираното и намаленото от въззивния съд наказание не влече
56
след себе си промяна на режим на изтърпяване на наказанието, който
съгласно чл.57, ал.1, т.2, б.“А“ и б.“Б“ от ЗИНЗС следва да бъде „строг“.
Правилно и законосъобразно на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, СНС е
приспаднал от определеното наказание „лишаване от свобода“ на П.П.,
времето през което е бил задържан по наказателното производство.
Произнасянето на първостепенния съд по чл. 53, ал. 1 от НК е изцяло
съобразено със заповедни законови разпоредби и установено естество на
веществено доказателство по делото – товарен автомобил „МАН“ с ДК №
............ Правилно е решението на съда и относно връщането на правоимащите
лица на приобщените към материалите по делото други веществени
доказателства – мобилни телефони, СИМ карти, шапки, тъй като същите не
попадат в хипотезите на чл.53, ал.1 от НК.
Предвид изхода на делото чрез признаването на горепосочения
подсъдим за виновен и предвид нормата на чл. 189, ал. 3 от НК е правилно и
възлагането на разноските по делото от страна на първостепенния съд на
подс.П..
Водим от горното и на осн. чл.337, ал.1, т.1 във вр. с чл.334, т.3 от НПК,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда, постановена на 31.07.2018 г. по н.о.х.д.№ 3152/2017
г. по описа на Специализирания наказателен съд, 15-ти състав, в частта на
наложеното на подсъдимия П. М. П. наказание, както следва:
НАМАЛЯВА наложеното на подс.П. М. П., ЕГН: ********** наказание
„лишаване от свобода“ за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА за
извършено престъпление по чл.199, ал.1, т.1 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК на „лишаване от свобода“ за срок от ШЕСТ ГОДИНИ.
57
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решение на съда подлежи на обжалване и протестиране с жалба пред
ВКС в 15-дневен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
58